Дните се нижеха един след друг смазващо мъчително и безкрайно бавно. Спомням си, че така във взаимно мълчание и тиха ненавист дойдоха и Великденските празници. Доста подробности около този иначе така свят празник ми се губят във времето ...

Драги ми читателю и любезни мой слушателю,
На първо място и още в началото на третият пореден том на настоящата ми безконечна сказка, най-много бих желал искрено да благодаря на онези от вас, които проявиха стоическото си търпение в дос...

Мило Къти,
Разбра се вече, че ще замествам Ачето в списването на мемоарната му книга, колкото и да не ми се искаше. Днес целият ми ден е един такъв никакъв, ялов. Като изпратих Нени тази сутрин на училище, легнах уж за малко и мислех ве...

Мило Къти,
Явно май ще се наложи аз да водя “дневника”, защото Ачето е много зает напоследък, а се и отпусна покрай мене. Сега аз съм тази, която му заемам времето, когато по-рано ни е писал огромните си и подробни писма, а ...

Миличък на мама,
Ето вече минаха двадесет дена, откакто съм стъпила на чуждата земя. До вчера Нени беше във ваканция. Днес той започва училище – тъкмо го изпратих и сядам да си поприказваме, макар че се разбрахме да не се занимава...

01.09.1997 - Милата ни леля Маринка днес има рожден ден. Поздравяваме я най-сърдечно и й желаем здраве и дълъг, спокоен семеен живот с другият наш любимец - чичо Божко. Сигурно повече от седмица не съм драснал нито ред, но за това вече и...

Мила мамо и скъп татко мой; роднини, близки - верни приятели и още по-коварни врагове!
14.08.1997 – Както по-наблюдателните от вас сами ще се досетят и забележат по разстоянието между датите - дадох си няколко дена почивка, през к...

Исках още снощи да разкажа за всичко това на един дъх, но стана 23:30 и трябваше да си легна. За това продължавам с еуфоричните си писания тази вечер - 29.07.1997. Та, от вчера в семейството ни вече има мениджър, каквато е длъжността на ...

Скъпи наши майко и татко; приятели, познати и мои роднини!
Ето че най-после дойде денят (или по-точно вечерта на 14.07.1997), на която едва към края отново успях да седна на апетитното си дупе и пред електронната кутия, наречена от амер...

19.06.1997 - Тези дни няма нищо ново около работата ни, освен многото зор и служебно напрежение. Но с това лесно се свиква - така и работният ден минава по-бързо, нищо че е с продължителност от 10 часа. Другата радостна новина е пристига...

30.05.1997 - Ето че и този месец си замина – отчитаме го с добро все пак. Отново настана късна доба вечерна – петък е, 22:40. Реших да понапиша някой ред преди да се хвърля като отсечен в постелята. С днешния ден и тази работ...

Добра поредна среща, скъпи мои майко и татко; добра стига и на вас, приятели, читатели и на изкуството ваятели!
Днес е първият ми работен ден след едно много дълго и мъчително прекъсване от 6 месеца. Като историческа дата от календара т...

15.05.1997 - Събития, факти и проблеми се развиват не, ами направо се развихрят със страшна сила - буквално всеки миг, всеки час, дори минута. Но сега да карам подред, че да не ви се завие свят – седнете първо и се закрепете по-здр...

05.05.1997 - Сутринта. Днес е също един дъждовен, празен, кух и безинтересен ден, въпреки че е почивен. Ако сега например валеше сняг вместо дъжд и тук щяха да се натрупат метри от снежна покривка и дълбоки преспи. Сигурно някъде пак ще ...

23.04.1997 - Както вече разбрахте, дългите “светлини” на влака в “тунела” отново проблеснаха за нас - надеждите ни за сетен път изплуваха от пепелищата и изгряха на небосклона. Добре че интервюто на Женя е чак сле...