Мили майко, татко, бабо – къде по-близки и по-непознати,

Днес е 10.01.1993 - неделя. Още от най-ранна сутрин цялата сюрия от нас сме се нагласили да ходим на черква (в българската този път). Там ще има тържествено богослужение по случай Йорданов ден, след което попа ще хвърля кръста в морето. Мераклиите да го хванат и изнесат ще скачат от един мостик, в съседен крайбрежен квартал. Който хване кръста получава някаква награда, но не знам още каква.

Вчера ходихме да си купим два фотьойла с онези чекове за $75, които ни дадоха като помощ. Единият го купихме за $5, а другият за $15 (но и двата са еднакви – средно по $10 парчето); взехме си и една дъска за гладене за $10, стол за стаята на Нени за още $5 и някаква електрическа шевна машина “Сингер” за $40 (не ми е ясно само едно: кой и кога ще се разшие на нея, но може би съм прост, та за това…). Натоварихме всичко в рейса и си дойдохме. После през почти целия следобед ние двамата с Нени бяхме при колата – свързвахме тромбите и фарчетата за задния ход, с което прекрасно си попълнихме времето…

Онзи ден (08 Януари) ви изпратих предното си писмо със снимките от екскурзията ни до Сидней. Надявам се да сте го получили вече! Бъдете търпеливи – трябва да пристигне. Снощи пък бяхме на гости у нашите приятели.

В неделя (всъщност вече вчера…) тук беше организирано честването на Йорданов ден. Първо сутринта ходихме на черква, запалихме свещи ($0.40 струват най-евтините - има по $0.80, $1 и $2; не че е толкова важно, но нали и това си е един вид информация). От черквата се натоварихме по колите отидохме на брега на морето, където от един мостик (кей), пак след ритуал и църковна служба, попа хвърли кръста във водата. Няколко души се хвърлиха след него и един от всичките (най-бързия плувец) го извади. Традициите са такива тук, че който пръв хване и върне кръста обратно, за награда получава едно златно кръстче, а на останалите участници в къпането раздават по $15 заради смелостта и ентусиазмът им. Е, смелостта се изразява повечето в това да си надвиеш страха от акулките в залива, а не че ще ти замръзнат стафидите от ледено студената вода. В Австралия този български обичай се провежда под знойните лъчи на палещото слънце, така че за някакво измръзване и дума не може да става. Понеже на същия мостик подобен ритуал имаха и гърчолята от гръцката църква, вечерта по телевизията дадоха репортаж за тяхното тържество, а не за нашето (нали уж византийците са по-значими от нас, та за това излъчиха тяхната програма, не нашата...). Аз от екрана на телевизора познах момчето, което извади нашия кръст – същото беше извадило и гръцкия. Явно, че е “специалист” и у тях си има колекция от златни накити и украшения…

След всички тези тържествени церемонии на морето, обратно в Българския клуб беше организиран обяд, но ние там вече не отидохме. Нещо нямаме особен афинитет към такива масови прояви и сбирки на много българи, скупчени на едно място и под един покрив. Леля Здравка отиде сама с нейната приятелка, за да се види и с останалите нейни стари дружки и познати от Аделаида, а аз ходих след това да ги прибера с колата. Вечерта пак ходихме на гости – добре си живеем тука, забелязвам – а вие как мислите?...

11.01.1993 - Днес с Нени ходихме в сервиза да ни ремонтират “рейса”. Правиха го цял ден, а ние с него кръстосвахме улиците и тротоарите наоколо. Вечерта си прибрахме колцата, но имам чувство, че нищо не са направили. Тук тия са толкова уети хора, че другаде като че ли не съм виждал такива смотаняци като тях. Правили какво правили - сваляли ми по някакви причини радиатора (сигурно им е пречел за нещо); половината антифриз беше изтекъл, една гумена тръба оставили хлабава с незатегната скоба, че от там пък извря и останалата част; колата загря: спирах, купувах друг антифриз от магазина, гумени съединения затягах насред път – и моите нерви извряха, какво да ви казвам. И тук са същите мундари, като нашите в България. Това, което аз съм си бутнал или направил, само то е на 100% свършено като хората. Всичко останало е под съмнение. Не се хваля, но чувствам че съм толкова по-добър от тукашните, но нито мога да изкажа каквото мисля и това което знам, нито пък разбирам добре какво те ми приказват и дърдорят насреща. Надявам се като понаучим езика тези конфузни ситуации да се разредят. Тук и да си много добър, пак са недоволни от тебе. Един от нашите започна работа като компютърен техник. Ходи по клиенти и ремонтира всичко каквото му дадат. Добре ама някой се оплакал от него, че отива видите ли при тях, свършва си работата светкавично и си тръгва. Не пиел кафе или чай след това и не говорел много с клиентите. Та сега ще го учат “на обноски” и на мундарлък един вид - да се мотае безцелно, вместо да си върши работата съвестно. Тук така са възпитани. Никой за никъде не бърза - докато ти извадят един документ, може да ти прилошее като ги гледаш как се потриват. Ей тъй онзи ден за нищо дадох $150, просто защото бях прекаран и нямах друг изход. Но ако трябваше след днешния ремонт да си плащам за така свършената от някой нехранимайко работа, щях да се върна в сервиза и тоя да го застрелям или да го удавя в бидона с антифриз. Ама нали съм и в гаранция още, та се примирявам и си мълча сдържано и кротко. За сведение само, тук 1 литър антифриз струва $5, а една туба от 5 кила – $7. Не е никак скъп, но защо да е тъй поначало? Както и да е, сега вече всичко е наред - утре ще видим с какви други изненади има да се сблъскваме...

Онзи ден пак ходихме при търговците на коли. Исках да сменя рейса за една друга кола – NISSAN, 2000 куб. см; направо си беше като самолет-изтребител. Мощна и бърза, но ми се видя малко повечко амортизирана. Не се знаеше на колко километра е и т.н. Пък освен нашия рейс ми поискаха + $700 отгоре и ние се отказахме. Вечерта ходихме у един възрастен българин, за когото носихме снимки от България - от внучката му. На другия ден (вчера), всички заедно ходихме в нещо като зоопарк, където животните се разхождат най-свободно сред хората. Нашите приятели снимаха с видеокамера и довечера ще ходим у тях да презапишем филма. Като напълним касетата, ще ви я изпратим. Голяма игра падна и с тези кенгура - особено за децата, това беше чудно забавление и вълнуващо преживяване. Направили сме и много снимки, които също ще изпратим със следващото писмо.

След това ходихме да посетим и разгледаме един голям водопад – много интересно беше. Всичко това се намира над Аделаида – има нещо като планини, възвишения и уж не са много високи, но нагоре едвам карам на 2-ра скорост, само тук-таме има място и възможност за 3-та – голям баир значи, “Столетов” е по-измичен от този. А пък иначе направили път като слънце – в двете посоки с по две ленти, широк, с чудна видимост, няма задръствания – абе красота, чак да им завиди човек. От високото долу града се вижда като на длан, след това океана в далечината. Много е красиво като се гледа от орлов поглед. И понеже тук строителството е изцяло от къщи, имаш чувството че отдолу в низината се е простряло едно огромно село и само в ситито стърчат няколко по-високи сгради. Но то и в Сидней беше така, както и във всички градове в Австралия – повечето хора живеят предимно в къщи. Само по-бедничките, социално слабовати и немощни като нас се тъпчат из тесните апартаментчета и гарсониерки; иначе нормалните люде се ширят в големи и просторни къщи, приличащи на прогимназии…

14.01.1993 - Днес ще ходим из града да купим видеокасета за филма. Температурите вече се стабилизираха на 35°C-38°C. Вечер до 21:00 е все още светло - нали е лято! На нас ни е малко странно това чувство, само като си помислим, че сега при вас в България камъкът и дървото се пукат от студ, докато ние тук ходим голи и се пържим в собствената си пот – какво ли не бих дал в момента за възможността да си заровя босите крака в една пряспа сняг, както правехме по “Узана”, “Тъжа” и къде ли не… Оп-пааа – размечтах се нещо, а реалността е такава, че независимо от непоносимите жеги, довечера пак ще отидем до старата ни квартира, за да проверим дали нямаме писма от вас. Трябва да получим още две, съгласно указанията по телефона... 

Мили майко и татко! Аз не зная какво по-различно мога да напиша. Моите впечатления са чудесни. Вчера беше един прекрасен ден в този зоопарк. Животните са много мили и приятелски настроени. Нени много се радва и непрекъснато трябваше да му правя забележки да не вика толкова силно. 

Как е баба? Добре ли е? Предайте й моите най-горещи поздрави. Кажете й, че всички ние сме много добре. Всичко е наред. А като пратим касетата, тя сама ще ни види. Женя

15.01.1993 - Снощи ходихме до нашите приятели и записахме касетата. Вчера след обяд пък бяхме на плаж – беше един разкошен летен ден. В града жегата достигна около 40°C, но покрай водата тя не се усещаше и беше много приятно. За първи път с Нени се къпахме в океана. Обаче тук прекаляват със солта която слагат във водата, та е неприятно много солена – доста по-солена е от тази в нашенското си море (бко и да му викат “Черно”). Иначе водата е топла – аз се учудвам как дори не завира под тая падаща от небето зной. На Нени много му харесва и трудно го изкарвам навън. Пясъкът е като брашно и не лепне така, както на Лозенец например, обаче нямам думи да ви опиша как пари като се нагрее – пясъкът на Бургаския плаж е нищо в сравнение с този тук. Не може да се ходи на бос крак по него...

А сега продължавам с информация от най-общ и съвсем безличен характер. Най-евтините видеокасети, които забелязах да се продават из рафтовете на нашите магазини са по $3. Можем да се абонираме към кварталната библиотека и да вземаме безплатно книги, видео и аудио-касети, компакт дискове и други неща. Срещу $24 на година (или по $2 на месец) също можем да наемаме и видеокамера, собственост на библиотеката - всеки път за срок на ползване не повече от 4 дена. Обикновено се падат 2-3 пъти в месеца да ни дойде реда за наемане с 4 последователни дни. Човек ако иска да си запише някой семеен епизод или каквото и да е било друго събитие, този начин се явява по-евтин и от обикновените снимки даже. Защото един филм с 24 пози струва $4-$5, снимките след това и то в еднократно копие са още $7. Но чакай – нещата не свършват само до тук. Нали следва и изпращането на тези снимки – хайде, нови $4 масраф за пощенска марка, за плик и т.н. А така с видеокасетата - хем ти мърда, хем ти приказва; цветно, шарено - абе всичко е по-добро. Че и с продължителност от 3 часа, не е само 2 минутки, както с нашите руски кинокамера и машина, които имахме и с толкова много любов и ентусиазъм ползвахме. Та мисълта ми беше, че постепенно и ние ще минем вероятно на видео техника, ама де да видим кое как ще бъде. Тук един видео касетофон струва около $250. Докато камерите им са все още скъпи – $1000-$2000 долара (което пък в същото време, представлява размерът на 2-3 брутни седмични заплати, но ако човек работи)...

Днес изпратихме леля Здравка с автобуса за Сидней. Разстоянието от около 1300-1400 км (в зависимост по кой маршрут минава) ще се пропътува за 24 часа, с няколко кратки спирки тук и там по трасето. Всички такива междущатски автобуси са оборудвани с климатична инсталация, телевизор с видео, на което прожектират филми; имат тоалетна, вода за пиене и седалките са толкова удобни и комфортни, че може да се спи по тях, като в самолет. Един еднопосочен билет струва само някакви си $62.30 – смешно евтино спрямо цената на самолетния, който е от порядъка на $259 ако се купи спешно и човек пътува веднага или малко по-скромните $179 – с предварително направена резервация поне 14 дни преди полета. До Сидней пътува и някакъв влак, но не му знам цената и разписанието.

В Аделаида от днес по спешност затвориха две много популярни сред местното туземно население плажни ивици, като забраната ще продължи и през двата почивни дни. Причината е че по крайбрежието, доста наблизо до горещия пясък по плажа, са се появили кръвожадни и вечно гладни акули. Предаваха директни репортажи по телевизията със снимки, правени от вертолет – как им лъщяха гърбовете само на тези проклети животни! Няма да се учудя, ако следят появата им със спътник, но кой плаща за всичко - това все още не ми е известно. Тук си идваш най-свободно, спокойно си оставяш колата в някоя странична и близка до брега улица, отиваш на плаж, все едно че се намираш у вас в задния двор; къпеш си се, печеш се колкото ти е кеф и после си тръгваш по работата – а за всичкото удоволствие не се плаща нито цент. Няма вход, няма пазвантин и телени огради, няма никакви забрани (освен за употребата на алкохол на публични места, за което неудобство вече споменах в предишните си репортажи). По плажовете, на определено разстояние едни от други, има построени санитарни възли, с всичките му там тоалетни, съблекални и бани с душове (дори и крановете им стоят непокътнати). В Австралия още не съм видял тоалетни, за ползването на които да се плаща на някой, дето къса билетчетата отпред още преди да си влязъл вътре (независимо от степента на понуждата: дали по малка или по голяма ти е изхождането). А пък в тези нужници е като в аптека - можеш да живееш вътре. Навсякъде грее от чистота, на мивките има чешми с топла и студена вода; баеркасите на тоалетните работят с автоматично управление и се задействат веднага щом си вдигнеш гащите и завържеш потурите. Аз малко се отклоних от акулите, за да разкажа и другите си впечатления. Успокояващото в случая е, че на нашия плаж все още няма такива хищници и единствен само той не е затворен за посетители, така че не се притеснявайте – опасността е вън и на далече от нас…

Та днес, след като изпратихме леля Здравка, пак ходихме в една служба за подпомагане на бедни. От там предната седмица ни отпуснаха $75 във вид на чекове за обзавеждане. Сега пък ни дадоха други – $40 за дрехи и $70 за храна. Изобщо хората помагат много. Доволни сме и сме им безкрайно благодарни.

Днес ни казаха, че пак щяло да има война със Саддам Хюсеин. По принцип тук все чуваме и научаваме по нещо, само че не им разбираме езика още. Как е иначе положението в България, Македония, Сърбия? Щяло да има нови избори, разправят. Дано те да са по-успешни за демокрацията от предишните. Защото истинският комунизъм по всичко изглежда че е тук, в този свят. Всичките заучени лафове от букварите и христоматиите по Научен комунизъм, Философия и Политикономия, с които ни пълнеха главите и ни тровеха душите, се проявяват едва тук и чак сега, а ние най-добре ги виждаме приложени в действие и в реалните житейски условия. Нали в едното общество “човек за човека” беше другар, приятел и брат, а пък в другото - звяр. Е, ние имахме щастието да сърбаме от “братската” попара на едното общество, сега обаче видяхме и какви “зверове” са в тукашното. Това е всичко за днес от мене. Нямаме писма още от вас - проверявахме нарочно снощи…

Вчера ходихме малко по тукашните планини. Бяхме и на едни разкошни водопади, високи може би 50-60 метра. Водата пада на дъжд от горе, а ние се къпахме под нея отдолу. Там имаше и един вир, почти като на Лъгът, та поплувахме и поскачахме от скалите на воля. В горещините това е най-добрия начин да се предпазим от саморазлагане и разтопяване – ако можех така да се топя като восъчна свещ, да съм станал на фиданка до сега. А то на толкова много потене, пак си оставам закръглен и “добре сложен”, но нека това да ми е кусура… Вечерта бяхме у нас на софра с нашите приятели, с които си правихме екскурзиите през деня.

17.01.1993 - Днес пак ще ходим до морето, че да се порадваме на топлата като чай вода – това е единственото положително нещо до сега, което ни крепи през целия ден. А иначе в останалите до този момент дни не се е случвало нищо особено. Лято е, топло е (направо си е адска жега, но гледам да съм по-приличен в описанията си). От време на време ходим на плаж, с което разнообразяваме ежедневието си. Нени другата седмица тръгва на училище , а ние на курс. Ще бъдем заети по цял ден. Край на похожденията и безцелното ни шляене – това вече е лошо, не съм щастлив...

21.01.1993 - Бабин ден. Да са ни живи и здрави бабите! Получихме най-после и останалите две писма, писани съответно на 19-ти и 25 Декември. От тях разбираме, че още не са пристигнали новите ни писма, но сигурно четейки в момента тези редове, вече ще сте ги получили. Аз мисля, че това са много хубави, подробни описания и се надявам, че всичко в тях би ви радвало – от това как сме ние в най-общ или конкретен план, та до подробности за цените на стоките, с които се сблъскваме всеки Божи ден. Разбрах, че сте продали касетофона – добра цена сте му взели, но само ако курса на долара не е скочил много. Не е лошо в писмата ви да има и такава информация – долар към лев. Да знам за всеки случай – по-скоро като някаква статистика и далечна информация, защото отдавна тези въпроси не ме вълнуват, нито пък вече засягат - ни пряко, ни косвено. Но от там поне мога да съдя какво е общото положение в България, откакто я напуснахме и да се ориентирам за благосъстоянието на народа (и в частност, най-вече вашето)…

Сега - да караме подред с отговорите по писмата ви и с въпросите, които най-много ви вълнуват. За квартирата, каквото вие измислите и направите, не се съмнявам, че то ще бъде най-доброто за всички. Искам каквото и да се случи, то да бъде единствено и само във ваш интерес. И не задържайте левове по джобовете си – обръщайте ги всичките в долари. Даже и да не са в банката, те пак си носят своята стойност и няма политическа сила, която да им я отнеме. Баба нека да бъде спокойна за нас – ние сме много, много добре. Аз не пиша специално до нея, защото знам, че вие ще й четете писмата. Даже, ако тя ми разбира на “краснописа”, оставяйте й ги за няколко дена – нека тя да си ги чете сама и на спокойствие. Ние от тук мислим за всички вас! Дано сте добре, защото от тази част на света можем само да се радваме или да страдаме за вас – нито можем да ви помогнем с нещо на този етап, нито пък нещо сме в състояние да променим. Предпочитаме от вас да долитат само радостни вести обаче…

С няколко думи ще се спра и на въпросното земетресение, което ни е разтърсило така дълбоко и из основи, че аз не съм разбрал даже какво и кога е станало. Такова земетресение действително е имало, но не тук при нас, а в Индонезия, Индокитай или някъде там. Австралия първа е оказала хуманитарната си помощ и вероятно този факт се е раздухвал повече от медиите, но за земни трусове тук на тази земя не е ставало дума. Точно по този повод приказвахме с едно наше приятелско семейство, строителни инженери – момчето е от Ямбол, а жена му от Русе. Та те казаха, че ако в Австралия стане земетресение, по начина по който строят тук, всичко ще е сринато на земята и живота ще започне наново от нивото на пещерите, дървените колиби и бараки. За това тук такива неща не се случват и може би това да е единственият континент, който малко по-здраво е прикован към Майката-земя. Навред по света от време на време стават земетресения, но не и в Австралия защото тя е с най-здрава основа. Е, така поне казват и ние сме спокойни, така че и вие не се притеснявайте за това. Тук при нас единствено опасно е слънцето, но с очила, шапка и защитни кремове – няма проблеми. В Австралия се продава специален крем с индекс 15+. Това означава, че с нанасянето му върху кожата, спирал проникването на слънчевите лъчи 15 пъти повече от останалите кремове по света (аз на реклами много-много не вярвам, ама все пак щом казват …). А иначе слънцето си го бива тези дни тук – добре че не носим сламени шапки, защото щяха да се подпалят на главите ни!

Неничко също е добре – е, вярно че онзи ден малко го боля коремчето и не спа една нощ. Водихме го на лекар, но той нищо особено не каза. Като се изака сутринта и пръдна няколко пъти в рейса, от което щеше да ни издуши и до вечерта вече му нямаше нищо. Колкото до Валя и Сашо – ние само чухме от тях и от леля Здравка противоположните и наелектризирани мнения едни за други, но в техния случай страна не можем да вземем. Всеки е прав за себе си! Това е една безкрайно дълга и много тъпа история, която съвсем не е за писмо. Пък и да не знаете подробностите, няма да загубите много. Оставете Валя и Сашо сами да пишат на родителите си каквото и както е станало – ние с тях сме си в отлични отношения, а и те с нас разбира се, което е много по-важно. Правихме си заедно снимки в Сидней, които вече са готови и тези дни ще им ги изпратим. От там Женя се обажда до техните в Ямбол – говори само със снаха си Диана (на брат й Живко булчето), защото другите от фамилията ги нямаше.

Гледам, че писмата ви са кратки (в смисъл леки на тегло), а пък с доста скъпи марки са облепени. Не е нужно да пишете и изпращате нещо така често. Това, че писането и отразяването на факти и събития за вас също е станало ежедневие е много добре. Като се наберат повече листи и след като получите някакво писмо от нас, тогава чак пращайте вашето, за да не се правят излишни пощенски разходи. Пък и да регулираме кореспонденцията по този начин. Ето защо аз друго, освен настоящото писмо няма да ви изпращам. Утре отивам на пощата да пусна това и ще чакам отговор от него. Едва като го получим, тогава ние ще изпратим следващото си поред и така всичко ще се оправи и ще си отиде по местата. По Нова година малко се объркаха нещата, но пък нали и ние точно по това време си сменяхме адреса, та може още от там да се е получило някакво разминаване. Имам още едно писмо, което пуснах в Сидней на 20 Декември докато бяхме там миналата година - общо писмата ми трябва да са 5 на брой (мисля че с това, което пиша в момента...). Когато ни пишете обратно, подчертайте и кои писма сте получили от нас.

На новия адрес не сме получавали още нищо, но то е и много рано за това. Ние пак ще се обадим по телефона, като дадат още някоя и друга социална “помощ”...

Честит празник и от мен, мили наши баби! Тази вечер минахме през старата квартира и взехме писмата от пощенската кутия. Бях помолила там една рускиня да проверява и ако има нещо да ми се обади по телефона, но тя приготвяла багаж и не е взела писмата ви. Надявам се, че вече сте получили нашите. Ние ги изпращаме доста обемисти (с много снимки и листи). Нени много се зарадва на количките и каза, че тук тези модели ги има и трите ги е виждал вече по улиците на Аделаида. Получихме и емблемите. Реших едната да му я зашия на един пуловер, но той не е доволен: “Не е в тон, мамо! Пиши на баба, ако може във всяко писмо да ми изпраща по една емблема, за да има повече цветове”. Та така майко, ако можеш изпрати му и други. Той познава вече някои английски букви, но му е много трудно да разбере, че буквата е една, а в думата се произнася по различен начин. С нетърпение очаква да започне училище. Аз ви писах по-подробно за неговото училище в предните писма. Сигурно когато четете това, Нени ще е вече 2-ра седмица ученик. Няма учебници и тетрадки. Поне за сега не ни искат. Като го заведем на 25 Януари ще видим. Нашият курс официално ще започне от 01 Февруари, но на 26 Януари трябва да явим на място, за да си уточним програмите (ние сами си ги избираме). Аз нарочно пожелах да сме в различни групи с Ачо и с различни програми (евентуално), за да съчетаваме нещата с Нени и всеки да си знае уроците. Лека-полека започваме да им разбираме, но е трудно самите ние да проговорим. Но тук правят всичко възможно, че и най-простият да научи езика. Има специални видео-програми, библиотеки с учебници и видео материали; ще имаме домашни работи и занимания в къщи, така че мисля ще го понаучим тоя английски. “No problems!” (Нени казва: “No proGlem!”).

21.01.1993, Adelaide – AUSTRALIA