Прочетен: 785 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2012 05:55
Мили родители, бабо - приятели и близки!
Тези дни не съм писал нищо, защото нямаше нещо съществено за отбелязване. Онзи ден (21.01.1993) ви изпратихме писмото със снимките. Дано вече да сте го получили, а и останалите разбира се. Обикновено по Нова Година писмата се бавят поради прекомерната заетост в пощите, та може да ги получите всичките на камара. От сега ви завиждаме на радостта, с която ще си ги четете и разглеждате снимките. И на нашите приятели са се забавили писмата поради Коледните празници. Същия ден взехме парите от социалните помощи и... право в един магазин. От там си купихме чисто ново видео – записващо, с програмиране на телевизионните канали, програми и т.н. С всички “екстри”, така да се каже. Взехме го с мисълта да гледаме разни образователни филми или програми на английски език, а и за да ви записваме някои интересни неща от телевизията или от други източници на касети, след което да ви ги изпращаме за по-нагледна и подробна информация.
Та, видеото струва $435 с разните допълнителни приспособления за включване към нашия по-простичък и обикновен телевизор. Минава за едно от скъпите от класата на “евтините” видеоапарати, защото имаше и едни боклуци по $343, но не с такива качества като на нашето. Другите от следващата по-квалитетна категория вече бяха по $500, $600 та до $950. За такива скъпи неща на тоя етап ние не можем и да мислим даже, камо ли да си ги позволим. Те сигурно сами ходят до чекмеджето с касетите и сами си ги слагат, или пък разбират на човешки команди (като кучетата) - не знам! На нашето обаче всичкото това става ръчно. Е, и то е полуавтомат: като кажа на Нени да пъхне съответната касета и той с охота го прави (пак като кучетата). Но пък другите автоматики дето си ги има “по рождение” му стигат – трябва ми второ висше образование да изкарам, дорде му разбера всичките функции. Иначе има дистанционно управление, с две глави, със стоп-кадър и може кадър по кадър да мести филма, за точно фиксиране на лентата при киномонтаж. И разбира се, още същата вечер с нашите приятели го включихме, програмирахме и на края го поляхме обилно с евтино магазинско вино. Беше много весело…
Вчера (22 Януари) пак ходихме напред-назад по магазините и си убивахме времето из града. Днес пък за обяд бяхме на гости на този човек, за когото носихме снимките от внучката му в България. След това минахме през старата ни квартира, където намерихме вашето шесто писмо, започнато на 02.01.1993 и пуснато на 08.01.1993 (умишлено пиша точните дати, заради статистиката и воденето на отчета). То е пристигнало на 22.01.1993, което е нормално - за около 14 дни. От него разбрахме, че вие все още не сте получили никакво писмо от нас, което ни притесни малко. Но сигурно ще се получат в най-скоро време. Ще видите, че всички те са много подробни, богати на информация и съдържат много снимки, които сме си правили при разни поводи и срещи с приятели.
Разтревожих се като прочетох за бабиния слухов апарат – още в понеделник ще отида да проверя тук дали има такива неща, колко струват и евентуално ще взема един ако не сте уредили нещо друго в България. Ама първо ще се обадя по телефона да проверя каква е ситуацията при вас, а и да видя дали са ни пристигнали писмата. Не бързайте да купувате, щом като са толкова скъпи – от тук ще го изпратя аз; хем ще е по-качествен, хем може да се окаже и по-евтин.
Радвайте се, че ние поне сме тук и сме сравнително добре, защото както разбирам от редовете на писмата ви, при вас положението не е много “розово” - т.е. не е “синьо”, каквото го искахме ние бъдещето (а и настоящето) по митингите, ами май пак отива към “червено”, в посоката на алените макове. Ще има много да ви мислим и непрекъснато ще гледаме как да ви изтегляме насам, колкото е възможно по-скоро. Това не е невъзможно, само трябва да мине малко повечко време, в което и ние да се окопитим и стъпим малко по-здраво на нозете си. Пишете ни непременно и по-подробно за всички и всичко, което става около вас. Живо се интересуваме от цялостната обстановка при вас самите, за положението в България и т.н. Сега по телевизията дават повече предавания за войната в Ирак – докато за Европа не се споменава нищо. Излъчваха репортажи за разни наводнения и свличания на земни маси в Америка, но за Българя мълчат – пак нищо не казват. Така че единствената ни информация по тези въпроси ще идва единствено от вас. Откровено на нас ни се иска да бъдете малко по-добре, защото почти целият ви смислен и активен живот премина в лишения и недоимък – смятам, че сега бива да e значително по-различно; заслужавате го, а и не само вие. А пък аз както чувам, положението “вместо само да се влошава, то става още по-зле”...
Обадете се някой ден на Димитър Бакалов (4-47-10) и му кажете, че сме добре и че много ми липсва. Чудеса щяхме да извършим ние с него, само да си бяхме заедно тука, ама нб – не ни е било писано. Ще пиша и на него някой ден, обаче кога да намирам време за всички – то не е един, не са двама мои добри и верни приятели. Влезте във връзка и с Геро (2-42-21) - и на него ще се обадя по-нататък, просто сега не ми остава време. Специално поздравете Огнян и Ленчето, както Цецо и Светлана (3-94-03). Толкова много искаме с всички тях да споделим впечатленията си от Австралия, но сега изобщо не ни е възможно това. Съберете се някога с някои от тях – на кафе или пък нещо друго и им прочетете писмата ми. Така и те ще добият представа за живота тук, а и вие като се видите с наши приятели, ще ви е по-леко на душите и сърцата. Ние на Захари и на другите приятели от тази банда също сме писали от новия адрес, както на Деси и Минко. Чрез Форьо (доктора) се свържете със Захари и го питайте дали са ни получили писмото. На Христофор номера е 3-98-20. Какво става с операцията на татко? Не отлагайте нищо, той е изключително свестен хирург. Не унивайте и не се отчайвайте за нищо – вероятно най-лошото все още тепърва предстои (ама че и аз съм един шегаджия, с тоя мой черен хумор)!...
Така – “бабин сладък” Неничко от понеделник ще е вече ученик. Ние утре (неделя) ще ходим с наши приятели в един парк - там ще обядваме на общо-национална трапеза и ще поиграем по тревата с дечурлигата. Тук с един мой приятел направихме кооперация (за мене си е направо “корпорейшън”) за общ бизнес – събиране на празни и изхвърлени шишета и предаването им за рециклиране. Кой където ходи събира бутилки и на края ще ги предадем на събирателния пункт – белким като приспаднем разходите и амортизацията да имаме достатъчно стотинки поне за един моабет. Иначе тук шишетата от бира са по 5 цента. Има и по-ценни екземпляри по 10 и по 20 цента – това са големите стъклени бутилки от 1 литър. И хората най-акуратно ги оставят пред вратите си – само минавай и събирай, но най-главното в тази дейност е да си пръв, преди да е минал някой друг с подобни бизнес-идеи и планове. Обаче от 1 милион глави добитък за цяла Аделаида, които непрекъснато се наливат с бира и безалкохолни напитки, все ще трябва да останат шишенца за всички, че да има хляб за нас и нашето “развойно предприятие”. Та това е общо взето всичко от тези дни и около нас.
Навъртяхме вече с рейса 5000 км за два месеца – тук това става доста бързо и неусетно. Разстоянията са големи пък и само ходенето ни до Сидней беше над 3000 км. Но нали за това е колата – да ти служи вярно и безропотно, за да си вършиш работата с нея. Сега Нени като започне училището ще трябва сутрин да го водим и следобед да го прибираме, че той е още малък да се оправя сам.
По марките на някои от писмата ви няма никакъв печат от съответния пощенски клон. Тях специално ги отлепям много внимателно във вода и ви ги изпращам за повторна употреба. Не е обидно, нали – а и при тези цени на услугите, пощите просто си го заслужават!...
Женя е писала писма от новия ни адрес на нейните колежки Румяна Димитрова (3-35-09) и на Ганка Илиева (4-38-58). Обадете им се при случай и проверете дали са ни получили писмата. Така и ние ще се ориентирате за пощенските разписания, колко време летят пратките ни и пр.
Ето че се събраха пак много неща за описване, та сядам отново на “писалищната маса” с хартията и перодръжката. Първо вчера - 24.01.1993 (неделя), ходихме на един парк до морето. Беше много, много красиво. По доста интересен (и уникален, бих добавил от себе си) начин, водата е издълбала брега и са се получили едни високи, отвесни стени. Като погледнеш надолу ти се завива свят и ако не са предпазните парапети, можеш да се търкулнеш като топка долу в кипящата от вълни бездна. Морето там е много чисто, има скали за подводно гледане и възможности за редица други морски спортове. Прави ми впечатление, че тук приспособленията за плуване не са много евтини. Едни прости очила за вода струват $15, един шнорхел – $5, а плавниците са по $20. И това все пак са най-обикновените модели, защото има маски по $80-$90, както и плавници по $185. Тук продават всичко – кислородни апарати (бутилки), компресори да си ги пълниш сам, неопренови костюми за леководолази, всякакви атрибути, харпуни, въдици - абе окото ти се премрежва от имане и от цени разбира се. Може би само на мене ми се струват скъпи тези неща, защото аз всичкото го измервам в яйца, хляб, кайма и други стоки за елементарното съществувание и житейско оцеляване. Без да си давам сметка, че тук нормалните хора освен че ежедневно преживяват, вероятно и живеят по-пълноценен живот – ходят по разходки, развиват някакви спортове, отдават се и си угаждат на хобитата и мераците; всичко това обаче е свързано с отделянето на по-сериозни суми, които за нас са все още недостижими и ни се виждат твърде високи, а от там и излишни…
Около морето и в парка бяхме целия следобед, но не се къпахме защото беше облачно; по едно време даже валя и дъжд. Вечерта ходихме у нашите приятели, с които бяхме заедно през деня, че да си доядем храната която си носихме с нас за излета. Вечерта се къпахме и хигиенизирахме специално Неничко малко по-обстойно, че той на другия ден щеше да е на училище. Обикновено след такива подобни екскурзии и излети, той се връща мръсен като малаче – като че ли биволица се е въргаляла в някоя кална локва. Днес, 25.01.1993 го изпратихме, поляхме му вода и той по живо-по здраво замина за школото. Сутрин ще го водя, вечер ще го вземам – общо 15 км с колата; ежедневно по 5 пъти в седмицата...
Тъкмо сега прибрах Нени от училището и бързам да ви опиша неговите първи впечатления от началото на ученическият му живот. За сега е много доволен - раздали им някакви книжки с картинки и елементарни думички и той сричал, сричал, ама си казал на края каквото са го попитали. Абе той все някак ще се оправи - не го мисля толкова, защото пък нали е и умен. Опасявам се, че на нас със сигурност ще ни бъде по-трудно, но ще го видим едва като започнем курса на 01 Февруари. До сега навсякъде беше Коледна ваканция и никой никъде не учи. Зорът от тук насетне ще идва, но нека да сме живи и здрави само…
Днес ходихме в магазина на нашите приятели от Австралия (онези от църквата, които ни дадоха телевизора преди празниците). Там пак те ни подариха едни дънки за мене, един тиган + тенджера (комплект) и едни облекла за предните седалки на колата. Много са мили! Тъкмо излизаме от дюкяна им и едни други, съвсем случайни хора влизат вътре и носят някакъв багаж за магазина, с цел да се продава там. Това малко магазинче се казва “New Life” (“Нов живот”) и се стопанисва от църквата. По принцип всеки може да занесе там разни неща, които не му трябват и ги оставя безвъзмездно, докато църквата продава на символични цени тези стоки и по този начин печели някакви дребни суми за поддръжка, свещи и др. Това като начин на търговия, обхващаща и обслужваща специално по-бедните и безработни прослойки на обществото, е страшно разпространено тук. Като се започне от чорапи, гащи и обувки, та до мебели и всякакви електрически уреди – всичко може да се намери почти на безценица и на смешно ниски цени. Та, тези хорица освен боклуците и дрипите си, носеха и една прахосмукачка. Връщаме се ние обратно в магазинчето и им заявяваме, че точно такава вещ много ни е необходима за домакинството (не бяхме и далече от истината, защото без прахосмукачка в къщи след още няколко дена вече щяха да плъзнат червеите и хлебарките по пода; а нали с последните си пари купихме видеото – за прахосмукачка изобщо не ни останаха фондове). Хората ни казаха, че нещо било счупено и повредено по нея, не вървяла и т.н. - ако можем да си я оправим сами и със здраве да си я ползваме. Така и стана, защото веднага се възползвахме от любезното предложение на добрите хора и взехме прахосмукачката от тях. Аз нали имам “майсторско свидетелство” за събиране и поправка на боклуци – какъвто и да й беше кусурът, щях да го оправя. Включваме я обаче като се прибрахме у дома – оная работи като хала; смуче като руска “Ракета”, та надига мокета чак. Нищо й нямаше изобщо (което малко ме разочарова, защото не успях да проявя майсторските си способности и да я ремонтирам). Само я избърсахме отвън от прахоляка и тя грейна, стана като нова. Такава същата прахосмукачка в магазина струваше $99. Ние преди няколко седмици гледахме една и даже мислехме да я купуваме. Не я взехме тогава, защото малко по-скъпите от порядъка на $139 или $169, бяха доста по-красиви на външен вид и значително по-мощни – 1200 W, докато тази е само 850 W, но пък ние няма да се състезаваме с нея, я. Щяхме даже да събираме пари, че да купуваме чисто нова от магазина. Но след като тази влезе съвсем сама в къщи и не ни струва пукнат грош, от нея вече по-добра не съществува в цялата търговска мрежа на Австралия. Така се обзаведохме и с прахосмукачка, на четири колела; голяма, почти като нашия “Уралец” - да ни е честита! (Мерси! – нека да се връща всекиму такава радост)…
Мили майко и татко, хайде пак и от мен няколко реда. Най-пресни са разбира се впечатленията от училището на Нени. Той е много доволен – учат (повечето време играят) от 08:50 до 15:45. Днес са рисували и много са играли. За момчетата имало специални игри с релси, гари, къщи, влакчета и коли. Нени казва: “Мамо, такава игра не бях виждал до сега”... Вече имал и приятели, но имената им още не ги знае. Там имаше деца от Унгария, Русия, Чехия, Полша, Румъния, Япония, Гърция, Турция, Италия и т.н. Това е специализирано училище за емигрантски деца. Учи ги една учителка, по 14 деца в клас. Питах го за името й, но той каза, че утре вече щял да се опита да го запомни. Тетрадките и учебниците са от там. Днес са учили за семейството (всичко на английски) – баща, майка, брат, сестра, куче, коте. Нени се похвали, че госпожата е казвала “good boy” за него, което значи “добро момче”.
Днес готвих сърми в лозови листи. Тук намерихме един магазин на двама братя гърци, в който има нашето българско сирене. От там си купихме и консервирани лозови листа, лютеница (която не се яде, защото е много лютива), люти чушлета в марината (чорбаджийки, които също са много люти). Мислехме с другото момиче да си направим наша лютеница, защото можем да намерим евтини домати, чушки и патладжани, но не знаем в какво да я сварим, нито пък имаме буркани, за да я запечатаме. Тук тези неща със зимнините не са познати и известни. За каквото и да си помислиш - има го в магазина.
Не знам дали съм споменавала до сега, но аз вече имам електрическа шевна машина – само за $40, а почти нова. В магазина най-евтините са по $200. Та днес гледах в един огромен магазин (от рода на нашите РУМ), че има всякакви макари, игли и конци за машини. Да не ти казвам за кройки – има дори кройки на пердета, покривки за маси и легла. Има басми (1.15 м широчина) по 50 цента метъра; разни детски щамповани разцветки по $1.50–$3 за метър. Мисля си, че някой ден трябва да седна и да я разуча тази машина и да започна с най-простите неща – покривки, салфетки. Ако пък се науча да шия, това ще е едно голямо перо по-малко. Платовете са много евтини тук. Женя
26.01.1993 – Вчера след една масова и повсеместна акция за събиране на празни шишета и бутилки, намерихме над 1000 бр., защото днес като ги предадохме на пункта, срещу тях взехме $68. Това са много пари за някакви си 3 часа събиране и сортиране на стъклен амбалаж. Едно бирено шише го таксуват за 5 цента – значи трябва да сме “обработили” около 1400 броя. И всичко това се побра във фургона на моето малко рейсче! Минали сме не повече от 50-60 км в града, така че разходите се свеждат до нула или са поне незначителни. Това което се оказа впоследствие обаче беше, че всъщност акцията ни се класифицира като незаконна дейност, защото само Градския съвет бил единствен оторизиран орган да събира и предава вторичните суровини за рециклиране и преработка (шишетата демек, в нашият най-конкретен и нещастен случай). Със събраните пари от името на управата се правят разни дарения за църкви и организации, които са на собствена издръжка и от време на време имат нужда от някакви финансови инжекции. Така че без да искаме и съвсем случайно се сблъскахме с монопола-държава. Тук това е често явление – бавно, но сигурно вървят към социализъм. Монопол за това, монопол за онова; монопол за алкохола; това забранено, онова не е позволено. А законите са им железни. Това че не знаеш не те оправдава - щом живееш тук си длъжен да знаеш или да питаш. Прошка няма за никого. Както и да е, сега аз вече значително по-внимателно и предпазливо ще продължавам дейността – единствен полупресъхнал извор на някакъв страничен доход, макар и жалко малък за сега. В резултат на разкритията и косвеното ни спречкване със закона (косвено, защото все пак милиционерите не ни заловиха на местопрестъплението; всичкото това го научихме от случайни минувачи и съвестни граждани), аз загубих своя партньор в бизнеса в лицето на моя приятел. Той е една изключително чиста и високо отговорна личност, с много строг морал и ценностна система, който по никакъв начин не иска да се злепоставя пред властта и обществото, още повече пък да нарушава техните общоприети закони и правила. Така той с достойнство излезе чист от играта, докато аз оставам в батака, понеже си падам с малко по-занижени стойностни качества и общо взето съм си един хайдутин и разбойник. За мене моралът се състои в това да знам, че по никакъв начин не посягам върху нечие чуждо и не ощетявам отделният индивид, както и никому не причинявам зло и пакост. А на държавата съм й е**л мамата – нали и аз трябва да оцелявам по някакъв начин бе, по дяволите! Право–криво, това е. Един ден може и аз да се поправя и подобря, но сега сме на зор и трябва да се търсят всякакви начини за преживяване – позволени или не. Нека в това да ми се състоят греховете – че съм свил на Съвета празните шишета от бира (ама че тъпотия, а)...
Днес вече и ние ходихме да се запишем за курса по английски. Ще започнем да го посещаваме в близките няколко дни. Понеже слънчевите ми очила напоследък доста се амортизираха от честа употреба, реших да им сменя само рамките, а иначе старите стъкла да си останат, защото са тъмни и стъклени, а не пластмасови боклуци като тукашните. Ха познайте сега от пръв път, колко пари ми поискаха за тази елементарна услуга – ще ви помогна с отговора: $85! След съответни (нецензурни) реплики по адрес на тукашните министри, президенти и част от кралското семейство, се принудих да си купя чисто нови очила - чудни, намалени от $25 на $7. Тук ценообразуването изобщо не почива на никаква логика (най-малко на моята лична пък). Не знам кой ще е този глупак (явно вторият, след мене самият), който ще иска да поправя старите си очила, вместо да си купи нови за една десета част от стойността на услугата. Е, аз не стигнах до тези крайности, но по принцип говоря. И понеже за всяка стока си има купувачи, тук съществуват само минимални цени. Горната им граница не е фиксирана. В зависимост от това кой колко е глупав или богат, всеки дава съответна цена, различна за едно и също нещо в различните магазини – голяма смехория…
27.01.1993 - Нищо особено и днес. Нени вече ходи редовно на училище. Там го карат да пише буквите, та среща малко трудност с някои. Тази вечер Женя го затвори в стаята и му ги показа - написаха ги няколко пъти и азбуката я научи, калпазанинът. Много му е лесно да каже “Не мога!”, но всъщност доста неща запомня и то сравнително бързо. Ние тези дни чакаме да ни изпратят писмо кога точно ще започнем нашия курс. Та и ние като почнем да учим, ще стане сигурно АД из дома от толкова много ученици, но да видим какво ще бъде по-нататък...
Тези дни в Аделаида гостува Московският цирк (вероятно държавен, не ги знам дали имат частен). Входните билети за възрастни са по $32.60, а за деца до 12 години – $19.60. Тук за сравнение посочвам цените и на един друг артикул, също превърнал се в стока от първа необходимост за нашето семейство: една автомобилна гума например, малък размер (13 цола) струва $39; средния е в порядъка на $52-$67, а големите размери – $85. Та за Московския цирк на тоя етап няма да се включим по обясними причини (нали се сетихте – на Суза й трябват нови “буйки”), а за по-нататък - ще видим, може пък и да се пооправим; няма да сме все бедни, я!...
Вчера от един боклук намерихме 6 стъклени халби за бира – много хубави. Измихме ги добре и сега си имаме и бирен сервиз. Реално погледнато, ако имахме бира, аз и от шишето направо мога да си я пия. Докато сега бира няма, но пък чаши – дал Господ. Нямат акъл тези тук да изхвърлят всичко непотребно – амчи те ще заринат улиците си с боклуци! Добре че съм аз и още някой друг просяк като мене, че да им ги прочистваме от време на време…
Вечерта ми се обади мой приятел да ходим да боядисваме един мотел на някакви много богати българи – милионери. Та на 29 и 30 Януари ходихме при тях и за ден и половина свършихме работата. Трябваше да се боядиса един перваз. Тримата го свършихме бързо и взехме по $80 за цялото това време. За нас това е добре, но всъщност чорбаджиите спестиха други $1000, ако бяха им го правили по официален път, ама тук нещата са така. Иначе времето беше убийствено горещо – 40°C. Работихме и облечени на всичкото отгоре, защото в Австралия слънцето е много по-силно и по-радиоактивно от българското. Аз бях само с една манта отдолу на голо, която от време на време обличах мокра уж да се разхлаждам, защото пък с нея ми беше още по-горещо. Но в същото време до нас имаше ледена бира, ледена кока-кола, топло уиски и хапване на корем в ресторанта, та ядохме и пихме заедно с милионерите. Беше много хубаво и си изкарахме доста весело. Така от дума на дума жената ми предложи да ходя да кося трева на други места пред едни блокове, също тяхна собственост. Освен това в задния двор се събират купища бутилки от ресторанта и мотела, който има 50 стаи. Доста е скъп, защото една нощувка в стая с две легла при тях струва $85 на вечер. Не е пълен до дупка, но постоянно идват и си отиват разни хора. Добре печелят собствениците, да са ни живи и здрави. Та се спазарихме със съдържателката, че на две седмици ще ходя да събирам шишетата и да им кося тревата (с машина амчи, де не си помисли някой, че с косб ще се измъчвам...) - ще видим какво ще докарвам. Дал съм й телефона си - да ми се обади когато има нужда от някаква услуга. Понеже мотелът е голям, винаги има какво да се прави из него. Все по нещо се поврежда, счупва и има нужда от постоянна поддръжка и ремонт. Това е като огромна къща – свършваш си работата от единият й край, а от другия вече трябва да започваш на нова сметка. Та дано излезе нещо от там, все ще е някаква финансова помощ! Иначе не е далече - на някакви си 20 км от дома. Така донесох и аз първата си надница, изкарана с пот на чело - ха-ха-ха!...
Днес е неделя, 31.01.1993 - май че е Атанасов ден, но не съм и много сигурен, дали пък не беше вчера, на 30-ти. На 26 Януари беше Денят на Австралия, но тук всички празници ги празнуват в понеделник, та за това и утре (01 Февруари) ще бъде официален празник под формата на почивен ден. Довечера в българския клуб ще има събиране на младите новодошли българи, та ще ходим и ние. Може да не сме много млади, но за сметка на това сме от новодошлите. Още няма поща на новия ни адрес – светът нас вече ни забрави, но ние него – никога...
03.02.1993 - Здравейте майко и татко, използвам времето докато чакам Ачо и Нени, за да ви драсна някой ред. Не знам кои писма сте получили, но сериозно започвам да се безпокоя, че писмата се губят някъде. Много българи тук се оплакват, че писма от България получават с 30-40 дни закъснение. А ние получихме вашето последно писмо от 08.01.1993 точно след 2 седмици, което е най-краткият възможен път. Сега пиша, а по мен текат реки от пот. От 3-4 дни температурата не пада под 40°C през деня и 35°C през нощта. Ужасна жега е. Нени си идва в 16:00 от училище и веднага се потопява във ваната в банята. Добре че я има, само в нея се живее. Много хора спят по плажа нощем, други прекарват нощите си във ваните или по-терасите – уж на по-хладно. Тук почти всички къщи имат конденционери за обмяна на въздуха, но ние нямаме, защото това допълнително оскъпява наема. Днес като ходихме до един магазин за българско сирене, си говорехме с Ачо какво невероятно нещо е животът. Докато вие се чудите как да вдигнете 2-3 градуса с нещастния електрически радиатор или акумулиращата печка, ние се чудим как да ги свалим. Общо взето такъв ще е Февруари. Това е най-горещият месец, а като гледаме по телевизора, тук в Аделаида температурата е най-висока - дори в Дарвин (до Екватора) е 31°C-32°C, което не е така топло и е сравнително поносимо.
Днес взехме две нови видеокасети от библиотеката. Едната е някакво мото-рали, а другата – филм. Тук едни наши приятели ни дадоха 2 рекламни касети с българска тематика – едната за Албена, другата – покръстването на българите при цар Борис I. И двете на преведени на английски. Та, в тази за Албена видяхме Габрово, Етъра, Търново, Варна, София и си казахме, че действително страната ни е чудно красива, но не случи на добри ръце, които да я опазят. Австралия си има други красоти, които трябва да се търсят със стотици че и с хиляди километри пътуване…
Искам и за ученика да попиша малко. Първите дни му беше трудно, но вече свикна. Знае цялата азбука на английски да я чете и да я пише. Учим думички, които му дават всеки ден (по 5-6, не повече). Снощи (учим вечер, защото е малко по-прохладно) учихме думите чорап, дом, трион, чук. И “чорап” на английски е “sock” – “сок” в буквален превод. Нени го повтаря няколко пъти и уж го запомни. Аз го питам за другите думи и в един момент казвам: “Чорап?” и със знак му подсказвам, че е като българска дума, свързана с пиене на нещо, а той казва: “Сироп!” Щяхме да се пукнем от смях. Та, така учим ние. Днес ми се хвали, че е писал буквите без чужда помощ. Ще се научи, няма как.
Ние все още не сме почнали курса - чакаме писмо, с което да ни кажат кога и в колко часа да се явим. Само знаем, че ще сме в различни групи с Ачо. Женя
Всичко започва да се нарежда в своя нормален ритъм.
Нани бързо ще се приобщи, а родителите все още вечер като затворят очи, ще се редуват родните картини от Електроника и Стоевци, ще виждат лицата на колеги и близки, отначало ясно, но с времето тези образи ще поизбледняват.
Ще отстъпят място на новото начало - трудно, неизвестно, но именно затова така примамливо.
