Прочетен: 755 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2014 12:23
12.03.1993 – Петък е. Учихме, каквото учихме днес и приключихме седмицата – стягаме се вече за гостите довечера. В краткият антракт пиша някой и друг ред, че влизаме с Нени да се къпем, след което излизаме.
Днес получихме и писмото на Бакалови - ще отговорим и на тях някой ден. Иначе около нас няма нищо особено. Женя снощи получи и едно писмо от нейна колежка. Общо взето за 12-13 дена пратките от България пристигат - не ги знам с какви самолети летят, но така или иначе идват при нас. За утре сме се ангажирали да работим на един апартамент – малко чистене, миене на прозорци, общо хигиенизиране и т.н. Но не е сигурно още. Ако не ходим там, по всяка вероятност пак ще предприемем някакво пътуване из околностите.
Бензина пада всеки ден по мъничко – може да е и заради предстоящите Щатски избори. Че то ако върви все така надолу, може да дойде време по бензиностанциите да раздават пари, вместо да ни ги вземат като отиваме да зареждаме.
Татко, в писмото ти изпращам и една брошура с пътните знаците на Австралия. Общо взето те са дублирани с надписи, като всеки знак казва точно и ясно какво да се прави на пътя и каква маневра да предприеме шофьорът за дадена ситуация: например “Заобиколи!”; “Опасност!”; “Дай път!”; “Пешеходци!”; “Училище!”; “Деца!”; “Кръстовище!”; Следва “Стоп”!; “Преминават камиони!”; “Пресичаш трамвайна линия!”; “Кенгура, коали и др. животни!”; “Не завивай на ляво/на дясно!”; “Не спирай!”; “Не влизай!” и т.н. и т.н. Мисля, че ще са ви интересни да ги имате. Вероятно ще ви направи впечатление, че на брой сигурно са наполовина от българските знаци, които ние трябваше да знаем наизуст. Тук на самата табелка под знака е казано какво искат, за да няма объркване и двусмислие.
Другото нещо, с което ще ви занимая сега са таксите за регистрация на МПС. Все още не знам дали те са еднократни или се плащат всяка година, като данък. Когато отида през Април да плащам за нашата кола, ще ви пиша допълнително. Не е кой знае колко важно, но все си е някаква информацийка, която идва от нас. Гледам да ви разказвам за всичко възможно, пък вие си избирайте кое ви е интересно и кое не. Мисли ми се обаче, че каквото и да дойде от тук под формата на разказ, все е добре дошло за вас. По тези всичките въпроси, които засягам в редовете си, брошури и диплянки няма издадени – аз съм нещо като задочен и много далечен репортер, който ревностно предава със завидна точност всяко едно събитие, по-важна или пък дребна случка и т.н. За това ще пиша за всичко, което се разиграва около нас, като се надявам да не ставам много отегчителен или пък досаден с подробностите си.
Следващата тема от конспекта, по която исках да споделя нещо с вас е болният въпрос за автомобилните застраховки. Те се плащат за 6 или 12 месеца и са неразделна част от регистрацията на превозното средство – било то кола, камион, автобус, трактор, ремарке, лодка, мотопед и т.н. Всяко нещо което се движи по въздух, суша и вода подлежи на регистрация, на съответен данък и разбира се застраховка. Само за велосипедите няма такива изисквания, поне за сега или аз не съм чувал да има. Освен задължителната застраховка съществува и друга, която е за причинени щети на третото лице, в случай на катастрофа или друг инцидент на пътя. Агенцията му поема разходите, даже и самият водач да е виновен за злополуката. Те са много хубави, но и доста скъпи за нас. Аз карам на риск – Господ да ми е на помощ и да ме пази от беди по пътя, че ако нещо стане – здравата ще загазим. За моята кола не мисля чак толкова сериозно, защото все пак това е един стар пачник и барутник, но тук по улиците се движат и коли, които струват по над $50,000-$60,000. Ако й влезеш в багажника на една такава кола, случайно и изотзаде на някое кръстовище, че онзи отпред спрял внезапно, а пък ти си блял в това време през джама и не си го видял - яка ти душа! Големи разправии стават в такива случаи - по съдилища се ходи, че и в затвор се влиза, но аз уж внимавам, да чукам на дърво. Разбира се, тези такси не са много големи, но ако човек работи и има пари за всичко. А пък си е иначе голямо спокойствие, да знаеш че застраховката може да поеме всякакви възникнали масрафи, независимо от какво са породени – невнимание, нехайство, нарушение на Правилника и пр. С една дума - не работиш ли, не си за никъде тук, като е и навсякъде по света, между впрочем; виновен е винаги бедният, защото няма пари да докаже обратното...
Днес е 14.03.1993 – неделя. Пак е ден за учене и домакинска неутрализация. Онази вечер ходихме на рожден ден - беше много весело и стояхме по стара традиция до 02:30 през нощта. Децата рано изпозаспаха по стаите, кой където намери. Нашият пръв се капична още в 22:30.
На другия ден (вчера) с Женя трябваше да ходим да чистим един апартамент. Беше ужас – аз специално с главоболие, със световъртежи и всичко свързано с една пиянска и безсънна нощ, но свършихме цялата работа за рекордните 5 часа. Нени също беше с нас - и той помага на майка си. Платиха ни по $6 на час, на всеки един от нас – общо $70, защото и на Нени дадоха $10, ей тъй за идеята. Човекът бил нагласил $80 така или иначе, но ние сме свършили по-рано и за това имаше малък “бонус”. Та изкарахме малко парички - за 100 л бензин, или за 35 кг кайма, или за 70 хляба, или за 15 кг сирене и т.н. съгласно ценоразписа. Ние сме много доволни! Все си е помощ някаква. Следобед аз се окъпах и легнах да си почина, че все бях умрял както си стоях прав. Вечерта: нищо – телевизия и скука. Щяхме да ходим да “слушаме” един концерт от “отвън”, през оградата на стадиона. Пол Маккартни беше в Аделаида, солиста на “Бийтълс”. Но другите, с които щяхме да ходим, си купили билети да го “гледат отвътре” и ние нямаше с кого да се наешим да висим по оградите. А пък бяхме и доста изморени, та това мероприятие го пропуснахме. Билетът е бил по $52, ама не разбрах - на човек ли или на семейство. Както и да е – не вярвам да съм изтървал много...
Днес ще учим и малко английски. Взехме общо взето да влизаме в релси, въпреки че разбираме горе-долу какво ни приказват, но не можем ние да говорим. Беден ни е още речника. Пък и ние сме единствени в този курс, които не сме карали други подобни преди това. Всички имат зад гърбовете си по няколко семестъра предварително обучение, за да стигнат до това ниво на владеене на езика и да се запишат в този курс, на което ниво всъщност сме ние сега без нищо предшестващо. Така че не е за отчайване работата, само че става много бавно...
Гледам в момента и телевизията - май че няма да имат шанс новите мераклии за кормилото на Австралия. Нали вчера бяха изборите, та днес всичко гърми по този повод. Още се обработват резултатите, но сегашната Работническа партия е доста по-напред с гласовете от Либералната (опозицията). Но и Южна Австралия е най-закостенелият и консервативен щат на Австралия. Тези тук са като кон с капаци - нищо ново не научават и нищо старо не забравят. Най-високият процент на безработицата е тук. Нека да изкараме курсовете успешно и може да се преместим в някой друг щат. Много от нашите по-будни приятели мислят и те да направят така. Но има време – ще видим.
Взех да чета назад какво съм ви писал. Стори ми се, че доста грозно е излязло написаното, но дано ми разбирате всичко. Аз пиша много бързо и директно всичко което мисля, защото гледам да не забравя или пък да пропусна нещо. За това ни препинателните знаци гледам, ни с правописа се съобразявам, нито пък нови редове започвам (това последното е с много благородната цел, за икономия на хартията – страниците ги изписвам от край до край, на един дъх – без бели полета и празни пространства). Уж в началото започвам с красивият си и изящен почерк, но по-нататък като ми потече мисълта и всичкото става много грозно. Е, нека това да им е кусурът на писмата ми. Аз тук съм единствен от всички които познавам, дето пише толкова много писма на родителите и близките си, но на мене тази дейност също ми е приятна - все едно, че дадено събитие го споделям с всички вас, нищо че сте толкова, ама толкова дяволски много далече…
Нени в момента учи по българския буквар, та идва от време на време да ме пита за някои работи, дето и аз не ги знам. Може да пише вече свободно буквите, но някои думи ги пише така, както ги чува и говори – вместо “а” слага “ъ”; вместо “е” слага “и” или обратното, но постепенно ще се оправи. Дано и училището, на което го водя всеки понеделник вечер му помогне. Българският поп от черквата – той е учителят. Ще видим на какво ще ги научи.
Здравейте и от мен, мили наши. Ачо смята да привършва писането и след като всичко толкова подробно е написал ме пита: “Няма ли и ти да драснеш някой ред?” Аз сега се чудя какво да добавя.
На курса нещата стават понятни, но за сметка на това материалът става по-труден и домашните повече. Имаме различни предмети, по които ни предават различни учители, в това число и един американец от Тексас, голяма симпатяга е.
Нени миналата седмица беше на плуване. От учителската среща останахме много доволни. Много интересно учат – пишат като описват картинките, които гледат от книжките; също и смятат с числа, като по аритметика той има отличен успех. Много е буден, не е срамежлив - пред нас говори с госпожата на английски. Всичко й разбира тя като го попита: “Къде ти е това? Забрави ли онова?” Него не го мислете. Ние сме спокойни вече за него. В началото само първите 3-4 дни имаше малко стрес от това, че нищо не разбира, но сега ходи с желание на училище. Има приятелчета там и е много доволен, особено от плуването. Освен това от 12:30 до 15:30 те повечето време играят - малко навън и в стаята с много, много играчки. Гледат на видео разни детски филмчета, слушат музика от касетофон. Учителката му е голяма сладурана – пълничка, нисичка, но много мила. Премерила ги е по височина и той е някъде 4-ти в класа.
Нали знаете, че Нени много обича пица. Взех от една приятелка рецепта за тесто - уж всичко беше добре, а като я опекох, не стана като нейната. Тук има един голям закрит пазар (като в Будапеща), където само от пиле мляко няма. Та там виждам тесто за пица, купувам го – 750 грама за $2 и правя такава пица, дето и в “Pizza Hut” (“Пица Хът” - най-популярното заведение за пици) не могат да направят. Много им хареса и на двамата с Ачо. Може би скоро пак ще купя от това същото тесто.
Въобще тук има всичко – готови теста за кекс, за питка; има готови кътми, кремове в пулверизаторна опаковка, готови смеси от стафиди, орехи, фъстъци и бадеми. Има тавички в най-различни форми, готови торти, които слагаш в микровълновата печка и за 1 минута са готови и т.н. Ние най-често си купуваме сладолед – има кутии по 2 л от $2.50 до $5 – сладолед с мед, със стафиди, ванилов, шоколадов, смес, ментов и какъв ли не. Вчера купихме със стафиди. Разкошен е. Правя мелба от него и Нени го яде вече нормално, не го ограничаваме чак до топлене на вода и т.н. Да чукнем на дърво, до сега няма проблеми със сливиците. Миналата неделя извадиха сливиците на момиченцето на нашите приятели, които са били в Германия. Може би ще го заведем да го видят тукашните лекари ако се наложи, но се надяваме пък и много хора ни казват, че морският климат на Австралия ще ги излекува.
Предполагам, че вече сте получили видеокасетата. От нея ще добиете по-пълна представа за живота в Аделаида. Действително тук има най-добрите условия за безработни, но като град е малко по-обикновен, в смисъл не така оживен и шумен. Много от българите мислят за местене. Лично аз харесвам града, свикнах с живота тук, но ако се открие работа, в който и да е друг град, нямам нищо против да се преместя. Иначе тук е евтино, защото има разлика в цените между отделните градове. На един наш българин (компютърен инженер) така му се откри шанса да отиде на работа в Бризбън, но той се уплашил как ще се мести, условията в договора не му изнасяли и в крайна сметка си остана тук. Много хора смятат, че е направил грешка, още повече, че той не знае много добре езика. Около нас имаме и други познати българи, които са от 2 години в Австралия и сега ще вземат поданство. Те са си купили апартамент (чрез заем), наскоро си купиха и къща (също чрез заем), която ще дават под наем. Те имат борч към държавата от $100,000, но иначе е невъзможно да си купиш къща (порядъка на цените им е $70,000-$120,000). След това цял живот връщаш заем и пак си добре, защото не е така обременяващ ако работиш. Заемът може да се изтегли, само ако мъжът работи в семейството; ако аз работя а той не - няма да ни го дадат от банката. Ако е за закупуване на първо жилище (тук хората сменят по 5-6 къщи, често явление е), първите 5 години не се плаща никаква лихва. Тя започва да се изплаща след 6-та година нататък. Също така, ако е първи заем, необходимо е предварително да се спести поне 10% от общата сума на имота. Къщите, които ще видите на касетата са от порядъка на $100,000 че и нагоре. Има цели резиденции за по 1 или 2 милиона. Къщи като за нас с 2 спални (тук като стаи броят само спалните – останалото са сервизни и ежедневни помещения, които са си задължителни за всеки един дом) е от порядък на 70-100 хиляди долара. Има най-различни видове къщи. Аз се опитах да ги обясня на филма, но не само техният вид, а и местоположението им до голяма степен определят тяхната цена. Нашия апартамент би струвал тук около $70,000, но ако е на 1 км от ситито би струвал много повече. Тук има една организация, казва се “Housing Trust”, на която ние сме членове. Чрез нея можем да вземем жилище под наем, за което да плащаме по $30-$40 наем на месец (докато сега плащане $440), но уреждането с такава квартира е много, трудно. Такова жилище може да се изкупи след време, ако човекът е и добросъвестен наемател, разбира се. Това са може би къщите, за които ни говори Джон Мадемов по време на срещата ни с него в България.
Относно медицинската застраховка – ние нея не сме я направили все още, защото е много скъпа, а и на този етап сега тя не ни трябва. Като безработни ние ползваме безплатна медицинска помощ, в това число операции, вадене на зъб и т.н. и плащаме минимална част от лекарствата (примерно само $2.60 от цялата сума, каквато и да е тя за даден лекарствен продукт). Тази застраховка е необходима обаче, ако човек работи. С нея тогава се ползва някакво намаление по частните болници. За това си мислим, че сега е момента Ачо да отиде на контролни прегледи за неговата алергия – хем ще му е без пари, а ще са и по-качествени изследванията.
Ачо ми казва сега, че няма да завършвам писмото. Ще изчакаме първо да пристигне вашето тази седмица, да отговорим и на него и чак тогава ще ви изпратим това. А до тогава, пак ще пишем – Женя
Сега аз на свой ред искам да внеса малко повече яснота за тази прословута медицинска застраховка, за да няма недомлъвки и излишни притеснения. Ние за момента имаме една специална медицинска карта, срещу която се преглеждаме или лекуваме навсякъде безплатно. За нея не сме плащали нищо – просто се регистрирахме където трябваше и хората ни я издадоха на мига, така както издават и на останалите 18 милиона (или каквато им е там бройката) австралийски кенгура като нас. Дали това е въпросната медицинска застраховка или осигуровка аз не знам и не мога да твърдя, но мога да кажа, че с тези карти на този етап сме си решили въпроса и нищо повече, от това което вече имаме не ни е необходимо. Медицинската застраховка вероятно е нещо като влог, от който се тегли един ден ако се наложи някакво лечение, операция и т.н. С това медицинската тема приключва и повече няма да я дъвчем и пълним листите с излишни обяснения...
Неничко в момента подготвя едно писмо адресирано до баба, дядо и стара баба. Изпращаме ви и черновата му, за да го видите как пише…
15.03.1993 – Понеделник вечер е, тъкмо се прибрахме с Нени от българското училище и сядам за малко да разкажа накратко ежедневието ни. Той денят всъщност вече си замина без да се случи нещо особено. Пуснахме няколко писма, плащахме такси и сметки за ток в пощата и следобеда се прибрахме от училище. Гледаме в пощенската кутия – 3 писма: две от Ямбол и едно от Албенчето и Драго. Голяма радост беше за нас!
Вечерта от 18:30 водих Нени в българския клуб на “килийното” училище. Българския поп, който от една е година тук заедно със семейството си, води часовете по български език и родна история. Раздадоха им буквари за І-ви клас (български) и тетрадки по “родна реч”. Всеки понеделник ще имат по един час писане и учене на родния език, след което малчуганите ще завършват с още един час обучение по български народни танци. Аз свиря на децата с акордеон, който ми намериха тук, а едно момче от Русе – танцьор, ги обучава на стъпките. Общо взето за разтуха - все ще научат нещо повече, отколкото да висят по цяла вечер пред телевизорите.
Нени получи много мартенички от вуйчо и вуйна си, както и от Божи – сега си ги подрежда и много им се радва. В Австралия този празник не е познат, мисля че вече споменах това.
Сетих се пак за болестта на Божи – нищо не ни пишете за нея. Ако има нужда от лекарство – казвайте веднага какво е то или пък диагнозата му. Ще го потърсим и ще го изпратим. Тук българския лекар може да каже нещо по въпроса.
За днес май че това е всичко - друго не се сещам, с което да ви занимавам. А, ето какво бе, как да няма – ами изборите, забравихте ли? Ами, пак не можа да спечели нашата опозиция, както ни се искаше на всички. Старите взеха дори 79 места, като им трябваха само 74 за да са мнозинство; обединената опозиция спечели едва 59, демократите 12 и някакви други – 2. Парламента им се състои от две камари: горна (сенат) и долна. Борбата, мисля че беше за долната, защото там местата се избират чрез гласуване за броят им. В горната камара всеки щат си има по 10 представители, без значение колко население има. Общо взето в политиката съм много слаб (от което не се срамувам обаче) - това е горе-долу което знам и съм подочул от тук-от там. Предполагам, че българските средства за осведомяване са казали по-подробно клюките от края на света - аз само пояснявам, че продължаваме да си я караме по старому. В това отношение е все едно, че сме си в България – никаква промяна демек. Като пример днес учителката ни каза, че през 1979 заплатата й е била $20 на час и си е пълнела колата с бензин за $7. Сега взема по $36 на час, обаче резервоарът вече се зарежда за $22. В клас имахме разглеждане на една статия във вестника по повод цените на петрола, та от там тя направи връзка и паралел с това, което е било и което е сега. Всичко хвърчи нагоре и то със стремителни темпове, само че го правят много интелигентно и финно, та да не можем да се усетим как ни го набиват отзад на сухо, без никаква смазка. Едва утре ще можеш да разбереш, колко добре си бил днес и колко по-добре - вчера... Но това са нещата от живота и те не ни събарят. За сега ние сме добре и това е най-важното от всичко.
16.03.1993 – Е, изборите минаха и по традиционен комунистическо-йезуитски начин, успокоените вече за следващият си мандат управляващи веднага вдигнаха бензина с около 10 цента на литър. Значи тези поголовни намаления и всичката останала демагогия са били точно заради изборите, както очаквах и аз самият, междувпрочем. Само че имах наивността и глупостта да си мисля, че малко повечко време ще се задържат така ниски цените, но сега докато тия кучета наваксат пропуснатите си печалби от предната седмица (когато изкуствено го поддържаха евтин), цената на бензина скоро няма да падне. Е, ние пак ще си караме колите (защото тук никой не върви пеш), но защо пък да е и така, с лошата. Та това беше най-същественото събитие от този ден.
Утре ще вземем снимките и ще ви изпратим някои от тях. Леля Здравка се обаждала снощи на Женя, но мене ме е нямало. Била много отчаяна, с нейните вечни проблеми. Нищо особено не е казала. След малко сядам да си пиша домашното по английски – другарката всеки път ни дава разни упражнения за следващия ден и после най-старателно ги проверява. Аз един ден нямах домашно, но е неудобно някак си - на толкова години пръч, да се изтъпанча пред класа, да повдигам рамене в недоумение и да се правя зорлем на калпазанин. И от този случай нататък вече си ги пиша най-редовно, че е срамота...
Вчера повиших надницата си с $27, изкарани от предаване на празни шишета – не е много, но все си е помощ някаква. Утре ще съм на тест за книжка – взема я не взема, $17 такса се плащат. Дано само да не я вземам “страница по страница” обаче, че баят солено ще ми излезе!...
Да, ама днес 17.03.1993 вече съм с истинска шофьорска книжка, важаща само за нашия щат Южна Австралия! Тук за всеки щат трябва съответен документ и където и да се местим в отделните щатове, старата важи само за 3 месеца и отново се ходи за презаверка на нова книжка. На изпита дават 12 въпроса с картинки за предимствата по кръстовищата. В този параграф не се допускат изобщо никакви грешки. Следващият етап са въпросите: от всичко възможни 120 въпроса (които трябва да се знаят) в листовките се падат 40, а от тях задължително трябва да се отгатнат отговорите поне на 30 и изпита се счита за взет. Аз познах дори 37. Този тест е за всеки, който вече има някаква или иска да вземе чисто нова книжка, без да е имал друга. Аз понеже си имам все пак моя от България, направо ще ми издадат тукашният аналог само срещу този изпит, без да се явявам и на кормуване (тези, които нямат никакви свидетелства за правоуправление, ходят и на изпит по кормуване в градски условия). Снимката, книжката – всичко е една малка пластмасова коричка, която прилича на банкова карта. Ако Женя се беше явила на този изпит и издържи теоретичния тест, щяха да й разрешат да кара кола само с придружител, който вече има правоспособност за управление на моторно возило. Когато самата тя прецени, че вече се е научила да кара, тогава се явява и на теста по кормуване (изпит), а чак като издържи и него може да вземе заветната шофьорска книжка. Тук курсове за шофьори няма – всеки се учи сам да кара по пътя, след като обаче вземе теоретичния тест за правилата на шофиране. Сега съм дал българската си книжка да я превеждат на английски, че онези тъпунгери от Министерството на Транспорта не знаят какви категории имам, та същите да се запишат и в тукашната ми книжка. След няколко дена вече ще си взема и официалното австралийско тескере, но до тогава се налага пак да карам с повишено внимание, защото пред милиционера на шосето все още не съм редовен на 100%...
Взехме и снимките, изпращаме ви няколко екземпляра – където бяхме за риба, от музея на техниката и от един моабет. “Бабин сладък” го има на една снимка, където е заспал както си е седял в стола. Той не подбира местата: стигне ли го съня, не признава нищо – нито че е на гости, нито че ние имаме гости; ляга си някъде и не го търси повече за нищо. На пода може да е, в някой фотьойл – независимо дали има възглавница под главата му или че не е завит – ляга и заспива мигновено.
Ние след малко ще излизаме – ще ходим до едни наши приятели, с които сме заедно по снимките, а и стига сме учили толкова; по-умни няма да станем. Тези дни не се очакват никакви събития около нас, освен ако не отидем някъде в събота и неделя. Аз изчаквам отговорите ви на последните ми писма. Веднага след като ги получим, ще изпратим настоящето, което пиша в момента. Сигурно вече сте получили касетата - дано да сте я и гледали вече, за да ни пишете впечатленията си от видяното и чутото!
19.03.1993 - Вчера ходихме с едни наши приятели по пазар. Вечерта към 18:00 ги оставихме у тях, че всичките бяхме много натоварени с евтини стоки от първа необходимост. На другия ден (тоест днес) щяхме да правим контролно по английски. И седнахме у тези приятели, уж да си починем и малко да се подготвим за контролното. Че като падна едно “учене”... Първо “изучихме” един винен “буквар” от 4 литра (с “бели” корици). След това наченахме друг един подобен буквар от 5 литра – той пък беше в “червени” краски, но по едно време вече доста се изморихме, а и взехме да не можем да възприемаме науката повече. Та “учихме” така до 01:30 посред нощ – както сме си свикнали ние. На края се прибрахме много бавно и внимателно, че отвред се въртяха разни виненки покрай устата ми. Женя се обади до Ямбол, за да честити рождения ден на дядо Вельо. Той всъщност беше вчера, но с тази разлика в часовете между държавите +/- един ден не е от особено значение.
Сутринта едвам станахме - айряни пих, противоотрови вземах, с хладни душове се поливах, че и крачката нещо не ме държаха много добре изправен и в това ми плачевно, болестно състояние отиваме все пак на училището. Контролното ни мина безупречно (винаги съм казвал, че умерената употреба на алкохол е полезна; проблемът идва само от преценката на понятието “умерено” и правилното му тълкуване). Обаче другите “читатели” от вечеринката не можаха горките да дойдат в клас. Сигурно много са се уморили от “четене” предишната вечер. Те иначе са големи симпатяги – мъжът е минен инженер от Пловдив, а жена му - медицинска сестра от София. Работила е дълго в “Пирогов” и ІІІ-та Градска болница и са живели в София. Синът им е 13-годишен и въпреки че е доста по-голям, много се разбират с Нени. Само че снощи пак заспаха и двамата, кой където намери. Сега пък ние чакаме гости, други две семейства. Може би утре с едните ще отидем някъде. Другите ще учат, че следващата седмица момчето го викат на интервю в един град насред пустинята, баш в центъра на Австралия. Може да започне работа там, ако всичко е успешно и ако условията отговарят на взаимните им интереси. Те и двамата с жена си са строителни инженери (това са приятелите ни от снимките в Ботаническата градина).
Полека-лека и ние взехме да напредваме с езика, но много ни липсват контакти с австралийци или поне с англоговорящи. Всичко иначе е идеално около нас и заобикалящата ни среда. На много от нашите приятели не им харесва много тук - все недоволстват и роптаят за нещо. Ние обаче сме във повсеместен и цялостен възторг! Зависи кой как е свикнал да живее – нас дори това ниво, на което сме в момента ни устройва многократно над относително ниският ни до скоро, български жизнен стандарт...
Днес следобед получихме и 13-то ви писмо, пуснато около 05 Март. От него разбирам, че моите писма за леля Здравка и онова до татко, за индукционното нагряване, още не са пристигнали. Живко казал снощи на Женя, че сте получили видеокасетата – това е чудесно. Питате ни за зеленината наоколо – амчи тук денонощно се изливат тонове с вода на всеки зелен стрък трева, цвете или дърво. За това всичко е свежо и не изгаря от летните жеги и слънцето. Всяка малка или по-голяма полянка било пред къща, в парка или другаде се полива непрекъснато. Зелената ивица, която разделя по-големите улици също се мокри нощно време. В земята са заработени системи от маркучи, разпределители и разпръскватели, които се командват от разстояние и от време на време се пускат да поливат по зададена програма и график. Много рядко се виждат поливачки над земята и да се влачат маркучи напред-назад. Всичко е скрито и отгоре се виждат само струите вода. Не знам дали тази вода е питейна обаче или я изпомпват от реките някъде. Аз съм пил от нея и нищо не ми е ставало, но и това не е еталон за степен на чистота, защото съм свикнат на “всичко и всякакво”. По-придирчивите и изнежени коремчета обикновено се продрискват, ако им туриш нещо непознато и малко пу не екологично чисто, но аз съм като циганска торба и поемам всякакъв боклук или отпадък...
Хубаво е че сте се уважили на Заговезни с всички кръстници и кумици. Много се радвам като чуя (прочета), че сте били заедно с отколешни близки и добри приятели – това е много по-важно и от парите даже. Здраве му дай на човека – здраве и много приятели; друго не му трябва.
Колелетата тук са скъпи - новите велосипеди са по около $100-$200. На старо само боклуци намираш, пък и Нени за сега няма нито кога, нито къде да го кара. Ами тя само каската му струва $35, отделно от колелото! Той по цял ден е на училище, водим го и го връщаме с колата. Пък и нека по-малко рискови ситуации да има около нас. Един ден ще мине направо на мотор или кола. А ако се създадат условия за колело, ще му вземем – не е Бог знае какъв проблем. Например да ходи на училище с него, само че то е на 200 м от нас – има да се чуди къде да го оставя, че да го заключва, че каски да мъкне със себе си и т.н. – тя е дълга и широка; вместо удоволствие, създаваш си повече главоболия. За сега така сме си устроили живота, но като видим, че е неудобно – веднага ще го отделя с транспорта от нас и това ще е.
Китарите и музикалните инструменти също са скъпи в Австралия (абе не ме слушайте какво ви разправям: скъпи са за нас, че нямаме пари; иначе всичко е в границите на допустимото и нормалното, стига само човек да заработва някакви средства). Най-евтината китара струва $80 в магазина, но не е опряло още до нея – дотрябва ли ми обаче и за $100 ще купим, само моабети, ядене и пиене да има повече. Те поне не се свършват. Тук в магазините всъщност нищо не се свършва – интересно ми е как го правят...
Изпращам няколко празни фирмени пликове за писма – май че Д-р Табаков събираше такива. Дайте му ги и много здраве му кажете от мене - и на Румяна Табакова нарочно!
Валута да събирате за билети – аз ако не започна работа трудно ще ви изпратя самолетните билети, та в това ще ни облекчите значително ако си ги купите сами (не е много хуманно, но само го споменавам като една възможност). Иначе нищо не ни трябва, освен възможността да ви покажем всичко тук на място! Не е трябвало да изпращате нищо за нас. То ще се получи, няма начин - но просто ние нямаме нужда от нищо друго, освен от вас и приятелите ни...
Бог да прости леля Минка – тя не беше лоша жена. Че как тъй изведнъж – аз мисля, че й нямаше нищо, ама то лошото най-бързо става. Вие за нас се тревожете умерено, защото не можете и да си представите колко сме добре. Само дето сме далеч едни от други, но пък виждате, че писмата ни са редовни, големи, с много информация, а и телефони има. Не се тревожете! Гордейте се с нас и се радвайте, че сме далеч от “червения октопод”. Тук в едно езеро в Аделаида живее т.нар. “син октопод” - страшно опасен и отровен, с мигновено поразяващо действие. Та дали са червени или сини – октоподите са опасни, това ми беше интимната мисъл! Из този край някои шашкъни дори ги ядат – продават се в специализирани магазини за “храни от морето”; така както водорасли, миди, раци, скариди и пр. боклуци, но аз не си падам по тези екзотични артикули. На мене, като на по-прост ми дай кебапче, кюфте и карначе - глезотиите са за буржоазните елементи и аристокрацията...
