Прочетен: 630 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2015 06:18
Днес пак е неделя - 21.03.1993 (аз по принцип не го обичам много този ден; напомня ми за настъпващият след него понеделник). Тези дни имаше много движение напред-назад. Онази вечер имахме гости – семейството с момиченцето. Но не само те, ами и едни други. А понеже на още едни по-други пък, мъжът ходи вечер да разнася пици по домовете, та жена му за да не е сама, дойде и тя с двете си деца. И стана една чудна бвра - не ти е работа!
На следващия ден с други наши приятели ходихме в един парк. Там децата играха, ние си пекохме шишчета и т.н. Беше много весело. Вечерта по стара традиция, цялата тумба бяхме пак у дома (и за кой ли пореден път вече...). Предната вечер момчето което работи в пицарията, след смяната си донесе у нас една огромна пица - 60 см диаметър, та се събрахме вкупом да я ометем. Аз пък същата вечер ходих да се срещна с чорбаджията на ресторанта – исках да започна и аз вечер да разнасям пици по къщите. Плаща се по $5 на час плюс по 50 цента на адрес (на занесена пица демек). Много е добре и работата не е с много зор (щото ний такава, дето има зор не я обичаме). Изкарват се по $30-$40 на вечер. Началникът е арабин, женен за австралийка, а и двамата по-рано са учили в България, та знае нашенския език. Обаче дивакът ми даде първо да разнасям едни рекламни бюлетини за пиците които продава, да ги пускам на хората в пощенските кутии, в определени райони и квартали. Това беше убийствена работа - неспорна и неплатена. На 1000 такива “позива” (реклами), разнесени по къщите се плащат $20. А 1000 листчета се носят за около 6-7 часа. Той ми каза, че се носели само за 3 часа и аз за това приех работата. Но тази вечер ходих да си взема 20-те долара и да му кажа, че тая работа не е за мен. Аз искам да работя като шофьор при него, а не като куриер - още повече, че той имал едно място за разносвач. Човекът ми плати и каза, че ще ми се обади по-нататък, в което аз лично не вярвам. Мисля, че отлетя още една възможност, като тази с косенето на тревата. Освен това пицарията се намира на 35 км разстояние отиване и връщане от нас – не ми е много изгодно пътуването, колкото и евтин да е бензинът! Майната му, но не мога да им слугувам тук и то без пари! Ако ми се обади ще отида разбира се пак, като не – здраве да е, пишем го в раздел “неосъществени блянове и мечти”...
Днес на обяд ни гостува дядото, с когото вече сме добри познати и приятели. Леля Здравка е във връзка с него - тя покрай нас го срещна, ние покрай нея пък си дружим с него и т.н. Добър човек е и много ни помага с всичко.
Нени свърши уроците си по плуване, само че не знаем още колко добре се е научил да се задържа над водата. Трябва да го заведа на някой басейн, за да ми демонстрира уменията си. Тези дни пак стана горещо – около 30°C, но не знам водата в океана дали е все така топла, както беше през лятото.
Изпращам ви един проспект за Hi-Fi техника на магазина, от който в началото купихме видеото. Надписа “SAVE” означава “намалено” със съответните долари, които пише. Смятам, че ще ви е интересно да го разгледате - и като модели, а и като цени за ориентировка.
Честита Първа Пролет - днес е 22.03.1993 и се надявам времето да е започнало да се стопля при вас. Изтикахте я криво-ляво тази зима, дано другата да е по-мека и не толкова люта. Нали все с това се успокояваме, като нямаме с какво друго.
Днес бяхме на курс, а вечерта водих Нени в клуба на българското училище и народните танци след това. Ние сме добре. Сега като се запролети в България ще сме по-спокойни за вас, че поне за ток няма да давате толкова много грешни пари, а и лозенцето ще почне да се отсрамва пак с по нещичко – доматче, краставичка, лучец, картофче – от голяма помощ ви е все пак това късче земица. То е вярно, че всичкото иска оран и копан, но пък това ви са на вас един вид физическите упражнения и разтухата от сивото ежедневие.
Ние на днешния ден навършваме 4 месеца от пребиваването ни в Австралия – доста неусетно мина това време тук. Предполагам, че при вас то е вървяло по-бавно, но вие не се притеснявайте за нас. Ние ще се оправим, ще видите - а и за да не се получават тези дребните работи, значи нещо по-голямо се е задало, но вероятно още ни е рано и не сме готови за него. Просто трябва мъдро да се изчаква и да се учи тоя проклет английски. Не че е сложен език, но всяко нещо което трябва да се учи по принуда, мене определено ме отблъсква – както и всяка наука по принцип; просто изпитвам органическа неприязън. Нени започна да ни говори на английски в къщи – използва разни купешки лафове, та се чудя как ги е запомнил. Но ние сме му казали в къщи да говори само на български, защото хем аз да мога да го разбирам по-добре, хем пък за да не забрави и майчиният си роден език. Днес му дадох на една площадка малко да покара рейса – той седна на кормилото, аз до него на седалката. Беше много щастлив, но още са му къси краката, та не стига педалите. Но се справя общо взето добре с педала на газта.
Оказа се също, че на нашата шевна машина й е скъсан ремъкът, та утре ще ходим да търсим нов – ако обаче са много скъпи, ще преправям стария. Иначе като я отворих вътре е чисто нова, няма и следа да е работила някога; нито мъх по частите, нито конци се виждат – абсолютно нищо. Може би още в самото начало този ремък се е скъсал и старите собственици са я зарязали така. Тук никой нищо не поправя, защото първо те от нищо не разбират. За всичко си има хора. Другото нещо е, че масрафът по един ремонт, независимо на какво съоръжение, обикновено излиза по-скъп или поне близък до цената на същото това съоръжение, ако човек си го купи ново от магазина. Онзи ден пред дома, двама съседи се мъчиха да отрежат клонът на едно дърво до оградата. Изпиха сума бира само докато се суетяха наоколо и се чудеха какво да правят и от къде да го подхванат. Единия взел нож за хляб - кълца с него и попържа; другия натиска отгоре да му помага – абе неграмотна работа! Та пратих Нени да им занесе триона, който си нося от България. После за благодарност му дадоха един шоколад – иначе са весели и добри хора, ама не се втуркат много-много да работят, та за това са я закъсали толкова яко. Всичко, което се е говорило за Австралия като суперлативи са митове и легенди от преди 15-20 години или поне от 10, докато са поели в ръцете си управлението на страната сегашните шарлатани. И от тогава като тръгва надолу тая държава, че има изгледи и да продължи нататък – а до кога, не се знае. Разбира се, на нас и така ни е добре, идвайки от много по-бедна страна и с нищожни възможности, но определено за икономиката и общият просперитет на народа, това съвсем не е начинът, по който да изплуват на повърхността...
23.03.1993 - Още нямаме писмо от вас, но аз предчувствам, че тези дни ще пристигне нещо. Напред по телефона ми се обажда Тошо - приятелите ни с момиченцето. Викали го утре да пренася някакъв багаж на една жена, но той не можел да отиде, та прехвърли топката на мене. Разгеле, аз утре не съм на училище и следобед с още един мой приятел ще отидем да свършим работата. Пак ще капне някой нещастен и мизерен долар, но на нас ни се иска те да текат и да се изливат в банковата ни сметка постоянно, а то май не може тъй. Но каквото и дойде на етапа, все е добре дошло за нас. Иначе тази услуга, ако дойде човек с камион, масрафът ще стъпи към $15 на час, а ние с рейса ще я свършим за далеч по-малко. И така всички ще са доволни...
Напоследък много шум се вдигна около Борис Елцин, но ние нали не разбираме особено какво приказват, та не ни стана твърде ясно защо са тези коментари в средствата за масова (дез)информация. Ако можете в следващите си писма, драсвайте и по някоя полит-информация, че много изоставаме от света като не знаем какво става - особено през девет земи, та в десетата.
Тези дни трябва да си взема и шофьорската книжка, че без нея в джоба си, все още съм в “самодивско”. Аз нали съм по хвърлянето - като ходих да питам в Полицията, мога ли да карам с международната книжка, която си носех от България, там хората като я погледнаха и ми казаха че не мога. И аз тутакси я изхвърлих в кошчето още там. Но сега ми дойде на ума, че на нея имаше латински превод на категориите, които имам - щях само да я покажа и нямаше да чакам да ми превеждат българската. И щях отдавна да съм си редовен, ама карай - тя се свършила вече. Тук нищо не трябвало да се хвърля – например касови бележки и други квитанции. Можеш да ползваш нещо, което си си купил и като решиш че не ти харесва повече, да го върнеш с бележката от магазина. Връщат ти парите или ти дават нова стока в замяна на старата – всичко е с цел, клиентът да бъде максимално задоволен. Аз така нарочих фотоапарата който купихме, че не прави хубави снимки и ако му бях запазил бележката, щях да отида и да им го върна. Но сега свиквам с мисълта, че от него по-хубав и по-добър няма, защото ми свиди да дам други $100-$150 за по-хубав. Ей такива работи в тоя объркан свят...
Вчера получих и една покана да си платя данъка за колата: за 1 година – $262: за Ѕ година – $139. Абе вие, викам си, акъл имате ли бре! Че аз за $400 цяла кола ще си купя – те ми искат тези пари само за данък! Като ми наближи датата, ще ходя им да се жалвам – дано ми отбият нещо, ебаси държавата!...
25.03.1993 – Датата е тази, но самият ден е вече към края си. Вчера не съм писал, защото бях много зает, а след това - уморен. Ходихме да пренасяме багажа на една българка. Направихме 7 курса с рейса от старото до новото й място, навъртяхме над 100 км в града, изгорихме за $10 бензин и на края тя ни плати по $30 за “хубавата работа”. Даже аз моят дял още не съм си го взел – жената даде само едните $30, за да се оправя с моя приятел, а пък аз понеже съм й познат – ще почакам малко. Изгубихме цели 8 часа време - от 13:00 до 21:00; не си научих уроците за училище, не си написах и домашните. Просто се подиграха с нас - тук повечето българи от по-старите са такива. Понеже знаят, че сме на зор и се нуждаем от пари, експлоатират ни както си искат за нищожни суми, а някои не си знаят и парите – толкова са богати. Ама нали не мога да се пазаря и да отказвам – ей тъй става. За тази дейност има специални фирми, които биха й взели над $300, ама нейсе! Услугите особено, са страшно скъпи в Австралия...
Тези дни в Аделаида ще има изложение – международен автомобилен салон. Ще водя Нени да го разгледа пък и аз, защото входа е само $5 за безработни и $3 за дете. Можем да си го позволим това малко момчешко удоволствие.
В последно време пак нямаме поща - чакам всеки момент писмо от вас, за да пусна това. Иначе около нас няма нищо ново. Днес в училище ни разясняваха за часовете и курсовете, през които трябва да преминем. Очертават се дълги месеци на учене и чак тогава може да се мисли за някаква свястна работа. Сега докато ни плащат ще учим, пък след това ще видим. Всички щом правят така, и ние ще правим като тях. Минаха четири седмици от този “усилен” курс. Ако си задам въпроса: е хубаво де, какво точно научих за туй всичкото време? Отговорът би бил само един: нищо! Но оптимистично се надявам след време от всичката каша в главата ми да изплуват думи, глаголни времена и т.н., защото ние учим заедно с хора, които имат по 300-400 учебни часа зад гърбовете си, докато ние имаме едва около 100. Успокояваме се, че до 510 часа (колкото е безплатният учебен норматив) има още много време, а след изчерпването им ще се опитват да ни прехвърлят директно в други курсове, за професионално ниво. Но това е далечна работа и не ми се мисли за това баш сега.
Междувременно аз постоянно се ослушвам и оглеждам вестниците за работа. Но за да мога да кандидатствам за нещо, трябва да пиша специални писма, резюмета и т.н. Сега ни учат как става това – амчи то си е цяла наука бре! Излиза, че ако съм един Шекспир например и напиша всичко на висок стил, работодателите ще се заинтересуват от мене и ще ме извикат поне на интервю, да ме видят колко пари струвам. Разбрах и това, че те не четат какво точно мога да правя за тях, а колко добре съм го описал в резюмето си. А английският език е страшно богат на думи, изрази, изискани лафове, добър тон и пр. Едно и също нещо може да се изрече по безброй начини, а в същото време да звучи и различно. Затуй никога няма да се оправят тук, защото икономиката не ще гальовни думи, приятни за ухото, ами иска бачкане! Но не мога да ги мисля аз тях, да му мисли Парламента - има да ми плащат безработицата, дорде те самите не ме наредят някъде на хляб – шибаняци!...
28.03.1993 - Неделя. Денят е мрачен, дъждовен, есенен – потискащ с една дума. Добре че вчера ходихме на реката за риба и имахме прекрасно време. Риба не хванахме както предния път, но за сметка на това си направихме едно хубаво пътуване и за кратко видяхме дивата природа на Австралия. Минахме и през няколко села (ферми). Ако не знаех че се намирам тук, можех да си помисля, че съм я в Етиопия, я Бангладеш или в някоя друга бедна държава от бившия социалистически лагер. Пътищата са насипани само с чакъл – асфалт няма; фермерите – мръсни; тор, мухи, смрад навред: ужас! Или ние не видяхме това което трябваше, или просто всичко си е точно такова. Иначе къщите им са големи, с хубави дворове, с цветя, дървета и т.н.
Както и да е - ние отидохме в един град – Murray Bridge (Мъри Бридж), разположен от двете страни по бреговете на река Мъри. Това е отбелязано с точка № 6 на зелената карта – за географска справка само го споменавам. Градът се намира на около 100 км от Аделаида – хубаво, малко и китно местенце, баш на реката (подобно на Габрово, но много по-малко). Самата тя в тази си част все още е плавателна и дълбочината й е подходяща за малки лодки, речни корабчета, скутери, каране на водни ски и т.н. По нея също плават и други специални кораби-къщи, които могат да се вземат под наем за няколко дни. Такава плаваща къща (разбирай бунгало, но с няколко каюти, веранда, барбекю и т.н.) варира между $350 и $1000 за 3 нощи, в зависимост от комфорта и големината й - от плаващи “гарсониери” до плаващи замъци. Едно такова чудо, ако рече човек да си го купува струва около $30,000 и съвсем спокойно може да се живее вътре, “плавателно” по реката.
От там се разшетахме нагоре по крайбрежието да разгледаме наоколо. Видяхме много пеликани, черни лебеди и “водни кокошки” (патици). На няколко пъти преминавахме през ферибот (безплатен) от едната до другата страна на брега и през точка № 7 стигнахме до точка № 8 – сега като следите картата е все едно, че и вие сте били с нас. Е, не съвсем де, ама все пак – мислено поне…
Другото градче Mannum (Манъм) е малко, с около 2000 жители, но много оживено и екзотично. Масово е развит речният туризъм, има множество къмпинги, каравани дават под наем и т.н. От там през точка № 2 се прибрахме чак вечерта. С моя приятел през деня бяхме хванали само две риби (по-скоро той; аз само гледах отстрани и насърчавах рибата да кълве повече). В хладилника си имахме още една рибка от предния път и заедно тези с които хванахме през деня, отидохме у другите ни приятели (с момиченцето) да изпържим улова и да го изядат хората – аз понеже риба не ям! Та стояхме пак до първи петли и се прибрахме посред нощите в 01:30.
Днес Женя чисти малко из къщи и след обяд ще сядаме да учим. Междувременно се получи и вашето 15-то писмо. Не ми излизат само 13-то и 14-то, но може би това са пратките, които по принцип ще се забавят повече. Иначе всичко друго сме получили – снимките, календарчето и т.н.
..................................................................................................
Вчера във вестника видях една обява за работна позиция, но в Нова Зеландия. Сега обаче усилено учим езика и не ни е до търсене на работа и кандидатстване за каквото и да е. Но ако Вера прояви интерес от там, можем с готовност да се срещнем с нея; дори си мисля, че тя би могла да помогне нещо с намиране на някаква каква да е работа, поне в началото.
А сега да ви успокоя, което го правя вече многократно, откакто съм започнал този свой своеобразен монолог - раните ми отдавна зараснаха, нямам и белези дори останали от тях. Те бяха по краката ми, но всичко мина успешно. Някаква зараза е била причината - така каза докторът; аз не съм се удрял, ами те сами се образуваха – отначало като пъпка, после забраха и дълго време не искаха да зарастват. Но сега ми няма нищо - здрав съм и силен като бик (и почти толкова умен)…
Нени отдавна спи сам в стаята си. Сутрин, когато става по-рано (като правило – винаги в събота и неделя; през седмицата вечно му се спи и не иска да става за училище), взема си книжките и чете в леглото. Даже вчера още докато е лежал си беше научил сам урока по английски. Той е много е добре, за всеобща наша радост и гордост.
На Христето от София също ще се обадим непременно. Просто мокаятлък, а не че не искаме да им пишем. Тези дни чакам отговора ви, да се успокоя че сте получили касетата с останалите дреболии и ще взема да го пускам това писмо, че стана много голямо...
29.03.1993 - Това със сигурност ще е и последната дата за тази част на романът, защото всичко което се очакваше с толкова много трепет и вълнение, вече се получи с безупречна акуратност. И материалите на татко, и самолетчето на Нени, и книжката му – два отделни пакета. Бързам да ви благодаря най-горещо, но в същото време и ви моля да не изпращане излишни неща, че като видях марките колко са много, ми се зави свят! Освен това всички те бяха най-безобразно и безмилостно подпечатани от някоя съвестна пощаджийка, та не ставаха и за връщане обратно, което хептен ме съкруши. Това са ужасно много пари и друг път не правете такива огромни разходи. Материалите, които татко ми е изпратил ще си разгледам най-подробно и каквото мога ще използвам. Ако нищо от това не стане, ще добия някакъв опит поне, което също не е малко. Рано или късно нещо ще се получи и отчаяните ми опити ще се увенчаят с успех, защото просто не може да бъде друго. Трябва само повечко чакане и учене на езика - Австралия няма да е вечно в рецесия, нали…
Както сами вече забелязвате, аз ви пиша редовно и за всяко нещо, което става около нас. За мене премълчаната истина е равностойна на лъжа, а аз не мога да допусна това; просто не съм научен и възпитан по този начин. Така че от редовете ми ще лъха само правдоподобност, а пък тя ако има щастлива развръзка и край, ще й се радвате заедно с нас; ако случайно обаче не е чак до там толкова приятна – просто тези пасажи ги пропускайте, за да не се ядосвате излишно. Аз не мога да обещая или гарантирам, че занапред пътят ни ще е осеян само с рози и карамфили; вероятно ще се наложи и по магарешки бодили да стъпваме с босите си нозе, или пък голо хоро на ръждиви пирони да играем – бъдещето ще покаже. На нестинарките да не мислите че им е лесно – пари им под краката, ама те си кротуват – на кого да се оплачат…
Довечера пак ще водя Нени на българското училище в клуба – нали е понеделник. Днес си взех мизерните стотинки от онази жена, на която пренасяхме багажа преди няколко дни, прибрах още $27 от празни бутилки и вече сме относително богати, но само временно. Независимо от всичко, ние сме добре и толкоз. Събираме се често с тоз-онзи и така много приятно преживяваме доброволното си изгнание.
Вчера от България са се върнали едни познати на нашите приятели. Те са снимали с видеокамера местата, където са ходили из кътчетата на Родината и ще се съберем заедно с тях да изгледаме филмите, които са направили. Момчето е българин, а жена му австралийка, но родена тук – родителите й са българи, пристигнали навремето още. Преди 13 години за пръв път ходила с тях до България и го намерила нашия хубавец, че го довела тук поради голямата любов, която пламнала изведнъж между тях. Та те от тогава не са си ходили обратно и сега всичко им е било доста интересно, пък и паричките им като вървят навсякъде – не е никак лошо. Ще се срещнем и с тях някой ден, за по-прясна информация.
Днес идва един майстор за нашия хладилник, че нещо се беше повредил (за сметка на хазяина). Този делегат буквално за 3 минути смени някаква малка джаджа, която струваше $45, а за труда си взе още $30, а пък разви и зави после само един винт. Подобна работа има много, ама ние нали не я искаме такава, дето се цапат ръцете с нея; ние ще я търсим по-престижна, дето изисква бяла риза и чер костюм (не бе, не като сервитьор) – ей за това уча сега. А пък видя ли че нищо не става, друга работа има колкото щеш. Просто ще използвам всичките си възможности да пробия с инженерството; като ли не – тогава ще му мисля за преквалификация...
Нени като помириса едното пакетче веднага позна, че това е шарената сол за неговите сандвичи с масло. На едно от писмата ви има № 14 - не видях само № 13, но предполагам че това е татковото. Така, че нищо няма загубено. Стягаме се за рождения ден на Нени, който е след 5-6 дни. Ще имаме гости, а той – негови гостенчета. Трева не кося, защото Янка не ме е викала и по-добре – не изгарям от желание и трепет да са завирам в треволяците и да им дишам полените, от които кихам като бесен.
Татко, телевизора сам си търси програмите – трябва да прочетеш упътването му или да помолиш Емил Цонков да ти помогне. При нас работеше идеално, но сигналът идваше директно от кулата на Градище. За предавателя на вр. Ботев трябва да се премести от 9-ти на 11-ти канал, посредством едни бутончета на лицевия панел под капачето. Като си намери честотата на съответния канал, телевизорът сам спира търсенето и тогава трябва да се натисне друго копче, за да се запамети съответната програма и така се прави за всяка следваща по канал станция. Аз също не знаех как точно става, но без да искам го бях налучкал, че не обичам да чета упътванията. Но ако видиш зор с настройките, може да ти се наложи да разлистиш ръководството - там пише всичко с подробности, само че аз не съм го чел...
Днес ходих да си платя таксата за шофьорската книжка - за 1 година струва $18. Реших да си я подновявам всяка година, защото ако сменим щата, да не запечатвам готови пари в излишни неща. От там ми дадоха едно временно листче, с което вече мога съвсем редовно и уставно да карам кола. След 3 седмици по пощата ще ми изпратят истинската книжка. Днес ми направиха и снимка. Като я взема ще извъртя едно ксерокопие от нея и ще ви го изпратя да видите какво представляват австралийските документи за самоличност и правоспособност за управление на Ме-Пе-Се.
01.04.1993 - Тези дни не съм писал, защото нямаше нищо особено за отбелязване. Вчера пазарувахме за рождения ден на Нени, а той си извади поредния зъб и с гордост ви го изпраща да го хвърлите на враната от покрива. Вечерта ходихме до изложбата на коли и Нени ви изпраща един малък проспект на фирмата “Хонда”, който взе от там специално за вас. Иначе напълнихме един сак с най-различни диплянки и списания за коли. Вземахме безогледно от всяка фирма, да не сме капо. Спомням си, че така правехме навремето и на Пловдивския панаир – грабехме всичко шарено, цветно и с латински букви, без да разбираме абсолютно нищо, а пък да ни пита човек за какво ни е било - не можехме да дадем разумни обяснения. Сега всичките тези листовки ще се запътят към кофата за боклук, но ще ги оставя още няколко дена на Нени - да им се порадва малко и да им се насити, че тогава чак ще ги изхвърлям…
Днес в училище ни снимаха с видеокамера и утре ще се гледаме кой как говори английски. Аз може да запиша отрязъка от филма и да ви го изпратя, за да ме видите и вие какъв съм олигофрен. Не блестя с кой знае какви знания, но се разбираме общо взето. Сега се стягаме за предстоящият рожден ден, че ще имаме много гости, а след това пък следва и Великден. От гръцкия магазин ще купим боя за яйца и ще ги боядисваме. След няколко дена излизаме във ваканция за две седмици по Великденските празници. После продължаваме с 10-седмичния курс по английски.
02.04.1993 - И днес нямахме писмо от вас – сигурно другата седмица вече ще пристигне някакъв хабер. В писмото си изпращам още една изрезка (статия) от тукашен вестник, в която пише за габровската “Янтра” и триумфалната й победа над “незнамкойси” противников отбор. Утре понеже е събота, сигурно пак ще отидем някъде на пикник. Писмото ми така или иначе стана доста голямо, пък и прекалено дълго го забавих вече, за да се притеснявам – така както гледам, ще опиша и рождения ден на Нени другата седмица и чак тогава ще го пусна. Ама хайде без сръдни, моля ви се – нали сме свои хора уж, няма да си връзваме кусури заради едно писмо; то така или иначе ще дойде при вас и ще ви стопли сърцата – какво от това, че ще е с известно малко закъснение…
Татко, като разглеждах материалите които си ми изпратил, не срещнах никаква информация за най-новите генератори на завода ГИ5-25 и ГИ1-250. Ако има нещо издадено по тези изделия, изпрати ми го моля ти се или пък драсни няколко реда с краткото им описание - нали знаеш, че разбирам от половин дума! Като предварителни данни само мощност, честота и общите им характеристики ще са ми достатъчни - аз и без друго повече от най-основното няма да мога да обясня за сега; нали и езика им ме мъчи още, та от там идват главните ми пречки. През ваканцията пак ще отида до последното място, където бях преди време – този път ще бъда и по-подготвен от предишния. А като цялостна констатация мога да отбележа, че времената са наистина труднички в тази половина на Земята - ние не го усещаме така силно, защото идваме от света на “невъзможното” и тук “трудното” ни се струва “лесно”; плащат ни достатъчно като сума, за да преживяваме сравнително сносно и най-важното: редовно, като повтарящ се до безкрайност затворен цикъл. Обаче на тукашните хора много-много не им харесва сегашното политическо и икономическо положението, ама ще си го търпят: нали те сами си избираха онзи ден кой и как да ги управлява. Нека да им сърбат попарата сега за още 4 години мандат, нещастници!...
Така, мина и рождения ден на Нени - днес е вече 06.04.1993, а като ден от седмицата - вторник. Миналата събота и неделя не сме ходили никъде – правихме сериозна подготовка за празненството: от едни – маса на заем да вземем и столове, от други – миксер, вилици, лъжици и всякаква посуда, че нашите сервизи са с ограничен капацитет и т.н. Но с общи усилия и взаимна другарска помощ успяхме да съберем всичко, да го скалъпим по най-изряден начин и то много добре си изкарахме на всичкото отгоре. Снимахме доста с видеокамерата, но децата, както знаете като ударят по две соди и подлудяват, пък бяха и 7 на брой, та не знам колко успешни са станали кадрите. То бяха игри на гоненица и жмичка, то бяха препускания с коне из стаите и бръмчене на коли по мокета – истинска лудница и вакханалия; как не падна таванът само ми е чудно! Ще ги видите на филма колко са диви. В пиковия момент имаше още 12 души възрастни. Разбивахме майонеза от нашенската, че тукашната я правят със захар и никак не е хубава. На масата имаше в изобилие: руска салата, бяла салата “Снежанка” (която най-добре върви с мастика, но за жалост този артикул липсваше от листа с менюто); за мезе бях накълцал на едро луканков салам и кашкавал; отделно от тези “вълчи” мезета по покривката се въргаляха фъстъци, соленки, бисквити и други дребни хапки; бяло и червено вино, сокове, лимонади и други питиета (единствено без боза...) се изливаха като през спукан пожарникарски маркуч. На всичкия този изсипан рог на изобилието обаче, нямаше само по една малка ракийца за хатър на тези чудни салати – направо ги похабихме насила само с това прокиснало вино, с което се наливахме и покарвахме сухия залък. Като капак на всичко дойдоха и две торти с по 7 свещички – една за “младежите” и една за “старежите”. И понеже изщракахме един цял филм на това така важно събитие - днес съм го дал да извадят снимки, та като ги взема готови след няколко дена, ще изпратя и тях в този пакет.
Както вече забелязвате, малко се забави писмото ми, но пък се получи много обилно на информация. Надявам се, че ще го получите точно за сватбения ви ден. До колкото си спомням това беше 27 Април като дата, но даже и да не е тогава, няма значение – някъде наоколо беше, но аз не съм много сигурен. Тази година ви е кръгла 35-годишнина на “взаимно търпение и поносимост”. По този повод, от сърце ви пожелаваме да имате достатъчно сили и разум, за да се изтраете поне още толкова, пък после ще му мислим!
Много ни се иска през ваканцията да направим и някакво пътуване до близки природни забележителности, но ще видим как ще организираме всичко. В четвъртък ни е последният учебен ден, който ще проведем сред природата. От училището ще ни водят в Ботаническата градина, където ние вече сме били, но нищо – там винаги е приятно да се ходи. След това в парка ще има обяд на открито – пикник, “барбекю” и т.н. Вчера правихме тестове, за да видят кой как е с езика и до къде е достигнал в подготовката си. Учителката беше изумена от моите знания, но аз побързах да я успокоя, че те съвсем не са трайни и постоянни и понякога така ми се връзва езика, че не мога дума да обеля – ни на български даже, камо ли пък на английски да продумам. Надявам се, че с времето тази бариера ще падне и ще проговоря по-свободно, но за сега си оставам “мълчалив”…
За рождения си ден Нени получи много подаръци, имаше много гости и той беше много щастлив. Ще го видите на видеокасетата. А, сетих се и за телефонното ви обаждане. Сигурно сте направили големи разходи - пишете ми колко сте платили за тези няколко минути, за да имаме представа от цените в България. Доста си поговорихме, но аз бях толкова сънен, че почти не помня нищо от разговора ни. Беше 03:00 през нощта (сутринта). Понеже ние мръднахме часовниците с 1 час назад (за зимата), а вие с 1 час напред (лятно разписание), разликата между България и Аделаида е само 6 1/2 часа. Казвам умишлено “Аделаида”, защото от единия край на Австралия в Пърт (най-западния) до другия й край в Сидней (най-източния) има часова разлика от други 3 часа, която също варира в зависимост от летен/зимен часови график. Ние сме горе-долу по средата на този времеви пояс, но Аделаида е само с 30 минути назад от времето в Сидней. С други думи, ако в България е 12:00 на обяд, тук часовника показва 18:30 вечерта, на същия ден. От моите сметки, онази вечер когато се обаждахте, би трябвало да е било 20:30 вечерта, докато при нас беше 03:00 сутринта, само че вече в следващото денонощие. Спокойно – постепенно ще свикнете и с часовата разлика, то не става за една нощ; минава време докато се осмислят всичките тези неща. За вас ще бъде достатъчно да запомните само, че ако вие там седнете по обяд на мастика с лед, ние в същото време си пием вечерната ракия – това е по-простичко за обяснение и осмисляне…
Изпращаме ви и една карта на Австралия. С големите жълти пояси са отбелязани пустините и пущинаците, където основно живеят аборигените. Само те са способни да издържат на чудовищните климатични условия, които са там. През лятото жегите могат да надхвърлят 50°C; зимата пък температурите падат доста под нулата – не е живот за нормални хора там. Наред с това обаче държавата е богата на много реки, езера, блатисти местности, планини, безкрайни плажове и т.н. Абе големи красоти има тук, но всички те са на големи разстояние едни от други. За да влезеш в аборигенските земи и да преминеш например с джипка през тях, освен храна, гориво, лекарства, противозмийски серуми и т.н., човек трябва да има и специално разрешение за минаване през техните земи, което се издава още преди тръгването в тази посока - нещо като нашите “открити листове” по граничните райони едно време…
Ще го запомня и да отворят заведенията( затворени, заради Ковид пандемията) първо това ще си поръчам в българския ресторант в Бон.
