Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2012 04:15 - Писмо No 12 (V-VI.1993) [#2]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 601 Коментари: 0 Гласове:
1



25.05.1993 – Днес с Нени ходихме до пощата и взехме колетчето от Ямбол – той много се зарадва на бабините си армагани. С него следобеда бяхме по разходки и магазини. Съединителят на колата взе да ми прави нещо номера, та много скоро сигурно ще изгорим с нов. Дано успея да си го сменя сам, иначе ще ми съдерат кожата от плащания по сервизите. Един наш приятел го стигна подобна зла участ и плати $280 за ремонта – за нас това е сериозна сума, но за някои това възлиза само на две дневни надници.

Изпращам ви едно отрязъче за “Тото”-то, за което ви говорих вчера. Ако разрешат хазарта в България – да сте готови със схемата на плащанията. Това е най-доходния бизнес за сега – не ще пот, не ще зор. Правиш си едно частно “Тото” и чакаш на шараните сами да скачат в мрежата. Само че това също е забранено и е един от могъщите монополи на държавата.

Радваме се много за Форьо - той е много добър човек. Нека да му е честито бебето! Вие при случай го поздравете от нас, а ние отделно ще изпратим картичка само до тях. Тук продават специални - за всякакъв възможен повод и случаи – рождени дни, новородени бебета, дни на татковци и майки, сватби, смърт и т.н.

27.05.1993 - Тези дни се занимавах само с колата, че нали ви разказах какви номера взе да ми прави този съединител. Онази вечер едвам си дойдохме от училище. Снощи лежах отдолу - гледах, пулих се, зверих се. Повредата се оказа в лостчето, което задвижва самия диск на съединителя (онова с шлиците). Видяло е зор или му е дошло времето, та се изкривило чак – на всичкото отгоре беше и счупено точно в оста. От там естествено, няма ход защото оста преплъзва и не можеше да отделя. Та го свалих набързо (то се държи само на един болт М6, който го закопчава на съответното място), а днес обикалях магазините да търся ново. Ходих в един – няма. В друг – същия резултат. Тогава отидох в специализирания сервиз на “Сузуки”– там поне хората ги познавам, а пък и те мене, защото и друг път съм ходил при тях за консултации и досаждал почти на всички с идиотските си и неграмотни въпроси. От вратата още им викам: “Голям проблем!” и вадя мазния лост от още по-мазните си гащи. “Никакъв проблем!” отговарят моите хора и ми подават един чисто нов, в найлоново пликче, направо пристигнал от Япония. Плащам в брой $13, поприказвахме още малко и си тръгвам обратно към къщи. А пък в същото време се движа и на прибежки, в комбинирано пътуване с автобус за една-две спирки (колкото да не ме хванат без билет) и после продължавам пеш, до където ми издържат ходилата. След това пак се мятам на някой рейс за друго кратко разстояние и докато си поема солука вътре, слизам и на нова сметка драсвам пеша. Така на няколко пъти отидох до сервиза, по същия начин се и върнах – аз билет за автобус не съм си купувал откакто премахнаха кондукторите, та сега ли ще се излагам пред чужденците. Тогава се возех само в ремаркето, защото беше по удобно да скачам в движение, а пък и вратите му не бяха автоматични, та можех да си слизам на всяка спирка по желание…

Днес монтирах лоста на съединителя обратно и всичко си отиде на мястото. След това се върнах в сервиза да им кажа на онези, че всичко вече е наред с колата и да ги попитам как да проверя разстоянието на клапаните. Ние днес с един приятел се опитахме да ръчкаме с една тънка тенекийка, но то за всяка работа си иска чалъм и не можахме да направим нищо, та затворих капака за някой следващ опит. Там човека ми обясни надълго и нашироко какво се прави, рисува ми рисунки и т.н. На края му викам, че ако и това успея да си направя сам, ще бъда готов да работя за него в сервиза, та падна голям смях – те са симпатични хора. Аз уж на шега се одумвам ту тук-ту там, ама знаеш ли от кой трън ще изскочи заека. Днес и на училище не съм ходил заради тази кола – от мерак смених маслото и в скоростната кутия. Това дето го източих от вътре обаче ми се видя по-хубаво и бистро от новото което й налях, ама нейсе - нали ме яде крастата всичко да е както трябва.

Напред се обажда леля Здравка. Пламен й препратил писмото от майка на Аделаидският й адрес, обаждал се и Ясен, та ни изпращат много здраве. Утре вечер след училище сме канени у тях пък на вечеря. Тези дни ще правим и видеофилмите с един приятел. Взел съм ви също няколко интересни филма за природата на Австралия. Ще презапиша и тях, за да ви ги изпратя.

29.05.1993 – Отново е събота. Женя сутринта замина на работа, а аз съм с Нени из къщи. Правихме си палачинки, аз наготвих миш-маш за обяд (да, пак…), ходихме по пазар и т.н. Днес времето не е никак хубаво – ветровито едно такова, облачно, но пък не е студено. По прогнозите за тези дни предсказват да вали дъжд. Най-вероятно ще си останем в къщи – лошото време не е за нищо. Нашия човек, фермерът не ни се обади за днес да отиваме на работа и ние не сме ходили – вероятно това е заради неподходящото време. Дано поне за довечера нещо да се организира, че ще се пукна цял ден и цяла вечер в компанията на телевизора...

Снощи бяхме на гости у дядо Ник и леля Здравка. Нени беше много изморен и легна у тях направо от вратата, още в 18:30. Не се е будил, не е вечерял и сутринта каза, че бил станал в 05:00 и си е играл и чел в леглото – той така прави. Аз нощес го пренесох в колата с едно одеало и от там – направо у нас в леглото и това му беше.

Вчера най-после имахме писмо от Ямбол: от Виолета – приятелката на Женя. Те чакат бебе с мъжа си около 30 Юли (второ). Та Женя им написа веднага едно бързо писмо, както и до техните, а аз вчера ги пуснах и двете. Снощи леля Здравка чете вашето писмо до нея, което Пламен й е препратил тук. Хубаво е, че не сте вземали някакво сериозно отношение по разните неприятни въпроси – не съм се и съмнявал, че ще бъде така. Всичко ще отживее и ще премине, както е дошло. Винаги реагиращите остро и на момента, теглят после - и нека (да ви дам ли примери, или сами се досещате вече?...). Вие за мене не се притеснявайте, аз няма да ви изложа никъде и пред никого - така сте ме учили и не съжалявам за това...

Тъкмо ей сега по телефона ми се обажда сестрата на австралийката, за която нашият човек Иван е женен от преди 12 години. Всъщност те са три сестри, като и трите са раждани в Австралия, но родителите им са българи, дошли много отдавна тук. Иначе знаят български горе-долу и много смешно говорят. Почти толкова, колкото ние говорим английски – имам предвид “смешно”, а не “много”. Та тя ни покани на гости у тях за довечера (няма да сме запрени у дома, за слава на небесата). Ще видим като си дойде и чорбаджийката какво ще каже, но не вярвам да е “не”. Та, с други думи: оправен съм и за довечера – ще има веселба, няма празно!...

31.05.1993 - Онази вечер, както вече сте разбрали, ходихме на гости и разбира се изкарахме обичайно весело. Тук традицията е като те поканят на гости, да седнеш на масата и от вратата първо да се нахраниш като прасе, а след това вече да се наливаш с уиски, бира или вино. Та я карахме малко отзад напред, по австралийски, но пак беше хубаво. Нашите народни обичаи са съвсем други и коренно противоположни: отиваш някъде на софра, първо най-възпитано изяждаш една кофа със салата, изпиваш любезно половинка ракия, мастика или каквото там влиза в куверта и караш на това питие, с което си започнал в началото през цялата нощ, дорде не се строполиш от масата в несвяст. След като домакините са ти постлали миндера в черната кухня да легнеш като бял човек и комфортно си преспал у тях, за закуска си изяждаш чинно вечерята с няколко бири или вино, но в никакъв случай не употребяваш спиртни напитки преди 12:00 на обяд. Едва тогава прилежно сядаш отново на пресни салати с ракийца и бавно, тържествено замезваш с остатъците от софрата. Ако можеш до вечерта да си тръгнеш (или има кой да те вози) – правиш го, ако ли пък не – преспиваш повторно и чак на следващата сутрин, след една кана кафе и пържени яйца за закуска, с подчертана неохота си готов да напуснеш дома на любезните домакини, като им съобщаваш че за тебе гостуването е било един малък празник, а те ти отвръщат, че за тях пък - още по-малък. На изпроводяк показваш готовност и желание за посещение до не по-късно от седмица и се разделяте с почести и любезности. А пък австралийците я претупват набързо тази процедура и не могат да се насладят на удоволствието от срещите си с хора и постепенното им взаимно сближаване – тъп и прост народ, без традиции, без нрави; мрете бе: заслужавате си управниците…

На другия ден, макар да беше неделя, ние не сме правили нищо. Женя готви, докато аз следобеда ходих да записвам видеокасети у един приятел - той има и камера, та беше снимал децата на тържеството за 24 Май. Вечерта пък идваха на гости другите ни приятели, с които ще празнуваме рождените си дни заедно – да се разбираме за менюто, за куверта и т.н. Очертава се да бъдем в българския клуб, в една малка заличка. Ще си занесем яденето и напитките, само да им ползваме терена. Събираме се и доста хора – 16 големи и 9 деца; не сме много подходяща компания за вкъщи, защото може да се пукне плочата на пода; кой ги знае тук как строят и дали изобщо слагат цимент в бетона?...

Днес ходихме на училище и преди малко си дойдохме. Поглеждаме с Нени в пощенската кутия – намираме вашето поредно писмо със специалната притурка за него. Той много му се зарадва и си го целува даже – колко е любвеобвилен, само да знаете! Неничко каза, че ще си го прочете сам довечера. Пеещата картичка получихме още преди време, както и некролога на вуйчо. В писмото ви става дума за някакво друго загубено послание до нас, но аз не знам за такова, освен само пратката, за която всички разбрахме, че ще се забави доста. Относно качеството на видеокасетата – на нея един път самата й лента не струва, защото поначало е много евтина и втори път - безбройните въртения на различни видеокасетофони също намалят качествата й. Аз вече вземам малко по-скъпи касети, но все пак те също имат определена продължителност на живот (който по принцип не е кой знае колко дълъг). Отделно от всичко първоначалният запис, от който ги правя не е много чист и кристален, та от там и в резултат на всичко взето заедно, съвсем не са изключени разни малки смущения по време на гледането. Най-хубав би трябвало да бъде записа от камерата, който е директен, но тя пък е толкова стара, а и обществена – минава през хиляди некадърни ръце. Вие знаете как се пази чужда вещ – тук не е по-различно…

Майко, когато ти се наложи да сменяш някаква валута и ако това не е в банката, поради смешно ниският им обменен курс, търси Красимир (“Пожарникаря” му викат, защото работи в Пожарната). Той е много мой човек, а познава и теб – съседи сме. Никога няма да те излъже. Това е големият син на Попето, дето живеят във входа на Яков, на първия етаж. Имаха едно микробусче навремето, а и още го имат сигурно. Та внимавайте с тези операции, защото много мошеници са се навъдили в последните години на “демокрацията” – за нищо пари са готови да се направят на маймуни, стига да излъжат някого. Касетата, която сега правим, ще изпратим в Ямбол. Сега пък те да си я презапишат, а оригиналната ще дадат на вас. Щом сте решили да ходите – идете, тъкмо ще си я вземете от там. Така сме се разбрали с Женя да постъпим този път. В Ямбол си имат автоматична пералня и центрофугата може да не им е нужна, но попитайте ги все пак. Обаче мисли и за себе си, че не е нужно да извиваш на ръце прането, а можеш да си помагаш с нея. Пази се!

За български журналисти не сме чували тук (освен ако някой може мене да класифицира като такъв – ха-ха-ха!). Може и да са идвали някои, но ние не знаем нищо по тези светски въпроси. Жалко за леля Симеонка, напоследък много добри хора си заминаха от този свят. Бог да ги прости!

Аз ще карам и професионален курс, но след като напредна повече с езика. С Валя и Сашо не сме се чували и писали скоро. Аз ги търсих един ден по телефона, но изглежда номерът им е сменен. До колкото знаем от леля Здравка, и те още учат английския, като нас.

Това писмо е дошло точно за 13 дни. След няколко дена ще имаме и готови снимки, ще сложим няколко в плика и ще изпратим писмото. Касетата ще довършим около 12 Юни, когато пак ни идва редът да ползваме камерата от библиотеката. Преди нея ще пристигне може би касетата с природата на Австралия. Страшно съжалявам, че там говорят на английски и вие нищо няма да разберете. Помислете за някой човек, който знае език, поканете го на гости и в момента да ви превежда, поне по смисъл. Има много интересни обяснения.

Здравейте и от мен, мили наши. След толкова подробно описание на всичко около нас ще ми бъде много трудно да напиша нещо ново, но ще се опитам. Първо: за къщата, която чистя. В първия момент като я видяхме, Ачо каза, че и там имало блокчета, защото тя отвън изглежда наистина като малък жилищен блок. Вътре е с 10 стаи на 2 етажа; с 2 тоалетни и 2 бани. Първият път бях с жената, която е работила там и която ме препоръча на собствениците. След това ходих сама и онзи ден ми беше четвъртият път. Аз вече ходя с автобуса. Хващам го от нашата спирка, пътувам 50 минути, но слизам на 5 минути от къщата. Повечето хора като мене обикновено чистят сами; хората им оставят ключовете и парите и те се занимават с това, когато в къщата няма никой. При мен е обратното - чистя когато цялото семейство е в къщи, но така е по-добре, защото ме виждат и оценят.

Относно шофьорския курс с нищо не мога да се похваля. Един ден седнах и четох до някъде, но още не съм свършила Правилника, за да се явя на изпит. Определено тук е необходимо и аз да имам книжка, та дори и кола. Особено когато (дай Боже) тръгнем на работа. Що се отнася до готвенето – проблеми няма никакви. Вчера готвих супа топчета и пълнени чушки. Месото и каймата са много евтини. Тук си отяждаме на миш-маш, понеже и яйцата са много евтини. Има един гръцки магазин, от който обикновено пазаруваме в сряда, защото само тогава сме и тримата сутрин на училище. Тогава ще купуваме продуктите и за рождения ден на Ачо. Женя

03.06.1993 - Тези дни пак няма нищо особено. Вчера бяхме по пазар, че хладилника баят се беше опразнил. Вечерта пък идваха едни наши приятели на гости (от тези ежедневни тържества или поне през ден, усещам че взех да наддавам на живо тегло; не съм се теглил на кантар, но и не смея за да не се стряскам от резултатите)...

Днес с един мой приятел, леля Здравка и Ник ходихме до една изба за вино, но ни се видя скъпо и не сме купували. Мислехме си, че ако купим повече литри и да не е бутилирано ще ни го дадат по-евтино, но не стана пазарлъка. Женя прави баница тази вечер, че нямахме хляб – голяма закъсвация, без хляб дори да останем! И ние бяхме малко като партизаните: понеже нямали хляб горките, а пък иначе гладни – били принудени маслото направо върху кашкавала да го мажат. Че им било и по-лесно! Не знам дали от глад или други чувства, но Женя тази вечер за пръв път в живота си яде пълнени чушки с месо; отначало само пълнежа, а после и всичко останало като с почуда установи, че те са чудесни, което пък си беше и самата истина. Тя сега разказва приказка на Нени, който е вече в леглото си, че той още малко и щеше да заспи прав – толкова е изморен.

Стягаме се за рождените дни, които ще празнуваме у нашите приятели, защото е малко по-широко у тях. Утре заедно ще пазаруваме за случая. Времето стана “късно ноемврийско” – нищо че в отсамната част на света е все още Май. Често вали дъжд, студено е. Сутрин температурата е около 4°C, а през деня едвам се вдига до 16°C.

От онзи ден насам вече и аз имам маратонки ($15) - да не съм башка от хората. За пръв път слагам такова нещо на краката си. Кафявите обувки, които ми бяхте купили за абитуриентския бал преди години от Чехия, вече ме оставят – ремонтът им е скъп, а чифт нови струват само $12 (е, за най-евтините говоря; защото има и едни от крокодилска кожа, дето са по $120, но те пък сигурно правят мазоли). Ходих да питам колко пари струват две подметки с лепилото (тук продават ремонтен комплект, да си ги поправиш сам ако ти се отдава майсторлъка) – че те само за тях искат $6. Амчи аз е по-добре да нося само нови чепици за $12 – мога да ги сменям, ако не всяка седмица, то поне всеки месец. Интересно къде им се пробиха подметките на моите, след като от колата не съм слизал, по асфалта не съм ги тътрузил, а в училище се движа само по мокет. Изглежда ги произвеждат вече слаби, ама и те завалийките, имат доста дълъг пробег – от 1978 насам; от ламарина да бяха, пак щяха да се издънят...

Женя тази събота няма да ходи на работа – напред й се обади госпожата, че ще отиде направо следващата събота. Тъкмо ще имаме време и възможност да се подготвим за рождения ден. Вчера взехме и снимките. Изпращаме ви пак няколко. Очертава се, че в това писмо ще опиша и “петоюнските” тържества и чак тогава ще го изпращаме. А до тогава сигурно ще стане и касетата – абе, всичко ще лети на един път пак…

05.06.1993 - Да ми е честит рождения ден и Бог да прости всички близки и роднини! Винаги на такъв свят ден си спомням и за тези, които завинаги са напуснали нашата земна компания и не могат вече да вдигнат чаша за наздравица. Това е първият ми подобен празник, който чествам далече от близки, род, Родина и приятели. Вероятно подобни ще бъдат и множество други занапред; чувствата ми са малко смесени от тази алтернатива, но нека да сме живи и здрави, пък останалото е лесно …

Днес е Задушница, та си бях нарекъл да отида до черква, да занеса некролога на вуйчо и да запаля някоя свещ. Снощи ходихме на пазар за рождените дни и след това отседнахме у нашите приятели да се уточняваме. Та се “уточнявахме” пак до среднощ и днес дори станах с леко главоболие. Но така или иначе отидох до черквата и тъкмо паркирам отпред, гледам свещеника идва насреща ми. Чакай, викам му, аз да влезя пръв в църквата – нали това се прави за късмет. Та той ходи от вътрешната страна и ми отвори главния вход, а аз влязох от там. Бяхме само двамата със свещеника, та си поприказвахме за туй-онуй. Той е много мой човек, млад сравнително - около 40-те и толкова “син”, та чак кръвта му е синя. Всяка нощ става в 03:00 тукашно време и до 07:00 слуша “Свободна Европа” на български; доста интересни неща ми разказа за България. Когато се е провеждал митинга на 03 Март, над Стефан Савов е бил нанесен много жесток побой, та сега човека е чак в критично състояние. Беров бил дал заповед на полицията да газят. Иво Инджев пък бил изгонен от БТА. Събирали подписи да го възстановяват, но списъците били скъсани най-демонстративно с думите: “Мина времето на подписките”! Навсякъде по места се чистят сините директори и служители. Предполагам всичко това вие добре го знаете, но за нас определено беше нещо ново. Лошо става в тая България – какво искат още комунистите от нея бе, не им ли стига оглозгването й до кокала вече! Ебах тоз народ, тежку й на тая държава – че ние станахме за резил и пред албанци, и пред афганистанци взети заедно. Жалко само за хората, малкото останали човеци имам предвид...

Сега ще обядваме, а следобеда ще ходим да правим салати, мезета и торти у нашите приятели за утрешните пиршества. Преди малко ни се обаждаха Валя и Сашо от Сидней. Ние онзи ден им писахме писмо. Валя каза, че и на вас ще пише. Опасявали се да не сме се отдръпнали от тях, защото дълго не се бяхме обаждали. Но аз им разсеях съмненията, като им казахме, че нито за миг не сме си помисляли такова нещо. Те са добре. Сашо карал някакъв курс, който завършва с нещо като стаж. Но там където е работил са го харесали и са го оставили за още известно време над определеното, че да им довърши някаква програма. Може и да започне работа, нищо не се знае.

Около нас общо взето нещата са мъгляви. Караме я ден за ден, пестим пари, учим и гледаме да не се лишаваме много от удоволствия. Като изкараме курсовете ще видим. Леля Здравка и Ник ще ходят до Сидней другата седмица. Ще се връщат ли обратно, няма ли и дали пак заедно – нищо не знаем, най-малко ни интересува пък...

Продължавам с информацията от вчера, но вече днес - 06.06.1993, много малко преди да започнат тържествата. Снощи пак ходихме у нашите приятели. Жените правиха торти, ние мъжете разбивахме кремове. Там ни намери друг наш човек, у когото после пък ходихме да правим видеозаписи. Бяхме у тях до към 23:30 и се прибрахме. Сега правя поредният си шедьовър с много яйца, ще закусваме обилно, изкъпваме се и отиваме на моабет. Едва след като минат празниците, ще имам възможност да пиша пак – това обаче сигурно ще бъде утре и най-вероятно следобеда чак, след като ми се поразведри малко главата и мине махмурлука...

07.06.1993 - Отшумяха рождените ни дни, които продължиха почти до напред, та сядам сега да опиша всичко кое как е било, докато ми е прясно в съзнанието и не съм забравил някоя малка подробност. Отново се връщам на вчерашния ден, когато започна главното действие.

Към 14:00 ние отидохме у нашите приятели, за да помогнем с рязане и подреждане на салати и мезета. Към 16:30 започнаха да прииждат и официалните гости – в най-върховия момент бяхме общо 16 възрастни + 9 деца, но всичко мина сравнително кротко, като имам предвид децата. Нямаше паднали стени, изкъртени тавани и разбити носове. Държаха се общо взето поносимо, с много малки изключения и индивидуални своеволия.

Всички приятели ни подариха много хубави подаръци. На този ден аз получих: едно чудно вишнево пуловерче с дълги ръкави на осморки и тъмносиня блузка; други приятели ми подариха 10 чаши комплект за вино. Аз вино не пиех твърде от чаша, че от шишето направо пу ми се услажда. Но за хатър на тези стъкларии, започвам да се приучвам на табиети и да добивам светски навици. Австралийците ми подариха чудни топлинки за зимата и една количка, които Нени си събира и прави колекция. Понеже те ме питаха преди това от какво имам нужда и какво да ми подарят, аз на майтап им викам, че искам един от тези големите джипове “NISSAN”, дето са за пустинята. И снощи в едната обувка намерих същия такъв джип, само че умален 43 пъти – модел по действителния размер и падна голям смях. С нас бяха и на нашата австралийка голямата сестра с мъжа си. Те пък понеже знаят, че си падам по колите, ми подариха една картичка с “Мерцедес” и бутилка уиски, която върви комплект с чашата. Много оригинално шише. От други приятели пък получих самобръсначка “Жилет” и дезодорант. Сигурно е тенденциозно, заради брадата и мустаците, които съм оставил да растат на воля и свобода... Освен това мъжете се наговорили нещо и ми подариха отделно от всички други една специална видеокасета, само за “мъже” тъй да се каже, забранена за деца под 25-годиншна възраст. Отвън цялата беше увита с една хартия, с най-различни целувки, правени с червило. Наели я за няколко дена от едно място, дето ги дават под наем. Та падна още по-голям смях с тези изпълнения. В този дух и веселба карахме до 01:30 снощи. Нашите приятели имат гараж, а нямат още кола, та бяхме вкарали рейса да спи вътре. Естествено и ние спахме у тях.

Сутринта се събудихме гладни и още по-естествено - жадни. Та пак си седнахме, само четиримата този път на пладнешки моабет. Жената там вари супа - беше много вкусно за остърганите ни от алкохол вътрешности и дреболии. Направихме разбор на вечерта, посмяхме се още малко и си тръгнахме.

Днес не сме ходили на училище, нищо че беше понеделник... Следващият пък също ще бъде почивен - тогава ще честваме рождения ден на Кралицата и пак няма да се учи и работи. Амчи ние да не сме по-долу от нея, че да не отпразнуваме нашите рождени дни и също в понеделник да си почиваме заради нас самите! Така решихме днес да бъде празник за нашите семейства – надявам се че го заслужаваме, след толкова много добро поведение и пазене на благоприличие. Нени също не е ходил на училище, но довечера ще го водя на българското. То специално, не бива да се пропуска...

Тъкмо се прибираме напред и в пощенската си кутия намерихме писмо от Ямбол. Пишат, че не получават нашите писма, особено снимки. Изглежда нещо има в Ямболския клон на пощите. Дано в Габрово да не е така, защото ще се пукна от яд и злоба. Това не са изолирани случаи, а система. Свещеника онзи ден ми се оплака, че откакто тоя Беров е на власт, писма не получава - нито тук в Австралия, нито пък неговите стигат до близките му в България. И аз отново мисля, че това не е случайно – политическият ми анализ в случая е безпредметен, но ясен на всички. Защо наистина не станах един журналист – сега щях да мога и аз да кажа нещо на света. Единственото за което се моля, освен да сте живи и здрави, е само писмата ни да получавате – за сега това е единственият мост на информационен обмен между нас и вас…

А - забравих онзи ден да ви опиша нещо интересно. Когато на 05 Юни бяхме у нашите приятели за подготовката на рождените дни, с моя приятел бяхме изпратени по спешност до магазина за още сметана. Купихме ние каквото и колкото трябваше и минаваме случайно покрай един контейнер, където всеки може да оставя волни пожертвувания за такива като нас или по-зле от нас (защото има и такива тук...). Та гледам аз няколко кашона – основно празни шишета за моето предприятие, които прибрах веднага, както и една много интересна ваза, която също взех за Женя. В кашоните обаче имаше майонеза с изтекъл срок на годност и още някакви други сосове, пак малко попреминали крайната си дата на употреба. Взехме с моя човек по 2 бурканчета от всеки вид за тестване и мостра. Добре ама нали нашата позната е медицинска сестра, та ни подплаши с възможни хранителни отравяния и разни други страхотии. Аз опитах от всяко бурканче по малко и по моему им нямаше нищо, но все пак тези неща ние не ги взехме със себе си, под строгия напор и давление от страна на медицината. Защо го описвам този случай ли? – ами вижте само какви хора има тук. Това всичкото е било в някой магазин или склад, изтекъл му е законният срок на годност, а така не може да се продава повече и хайде - на някой късметлия. Най-много разстройство да получи бедняка, но ще е сит! И ще яде майонеза в продължение на 6 месеца...

08.06.1993 - Тази вечер след училище ходихме до леля Здравка и Ник да ги видим и да си вземем “довиждане”, защото те утре заминават за Сидней. Поприказвахме малко, пихме по няколко вина и си тръгнахме. Специални поздрави имате от нея. Каза че обезателно ще ви напише писмо, след като се разсее малко мъглата около нея, защото и тя самата вече не се знае на кой свят се намира...

Аз все забравям по нещо да спомена и съвсем хаотично се връщам на разни теми, нямащи нищо общо с текущите събития и злободневки от деня. Смятам че това няма да наруши повествователния характер на текста и ще можете да проследявате разпилените ми мисли. Поредното нещо, за което забравих онзи ден да ви пиша беше, че когато бях при нашия свещеник на Задушница, го попитах колко е таксата за четене на имена в молитвите за “Бог да прости”. Той каза че е $10, но не ги взема той лично или църквата, ами кликата която стои над нея под формата на църковно настоятелство. Защото тук също има една закостеняла, здраво закрепена и богата мафия, която размятква пръчката, дирижирайки българския клуб, както и църквата. Това както и да е – те са си техни взаимоотношения и аз не се меся в тях, но прави неприятно впечатление че има нещо нечисто около цялата тази работа и много ще ми се иска да не съм прав. Понеже обаче аз съм хубав човек, близък с всички и добър, попът ми направи безплатна услуга, като ми прочете имената в заупокойната си литургия, които му дадох написани на едно листче. На това малко късче хартия аз успях да напиша само имената на дядовците ми Ангел и Никола, баба София и вуйчо Иван. Не беше удобно да разширявам списъка, защото онези копои следят “отгоре” кой си е платил и срещу кои имена точно, а свещеника каза, че ще ми ги прочете все едно, че това са негови хора и близки, в случай че го попитат. Заради този негов благороден жест ще му викна едно питие в бара за благодарност - какво да го правя, като и той е от нашата кръвна група...

След училище (пак вчера), като отиваме с Нени да го водя към клуба за часовете по “родна реч” и българските танци, край едно бунище намерихме една голяма кутия с най-различни съкровища (боклуци): 3 радиоапарата за кола; един часовник-радио; нещо като токоизправител, но още не съм сигурен какво е точно; една машинка с вакуум за почистване на свещите на колата; друга една шашма, дето също не знам за какво служи, но работи с батерия; един говорител с тонколонка за кола; цяла клавиатура за компютър плюс две ръкохватки за електронни игри и няколко книжки с коли и камиони за Нени. Аз много си падам по такива стоки и прибрах всичко във фургона на рейса. В четвъртък моя приятел, който е електрончик и се занимава с такива вещи, ще идва у дома за да разберем кое какво е и естествено ще му харижа пак някои устройства. По-рано цял телевизор му дадох, след това намерих един ксерокс на боклука – и него му занесох. Като го разглоби на парчета от там си свали сума болтчета, двигателчета, трансформатори и т.н. и остана много доволен. Та, такива ми ти работи в Австралия – сега жена му като ме види че паркирам рейса пред тях, затваря вратите на къщата и дърпа пердетата на прозорците; а пък аз стока му карам, подаръци един вид – ама и на нея какво ли й разбира тиквата от техника; кълцай си там безмълвно лука в кухнята, кротувай и не се меси на големите мъжки дела. Но това е световен проблем - жените не могат да мълчат...

09.06.1993 - Днес, както обикновено, нямаше никакъв преврат – поне в Австралия, а за България нямаме сведения още. Ние ходихме на училище и по разни други места. Женя и Нени за рождения ден ми подариха една риза, която се оказа малка. Само че не защото аз съм дебел, ами защото просто ми беше тясна бе, по дяволите! Тук мерките са много особени, та стават някой път и грешки. Но пък с връщането обратно в магазина, няма никакви проблеми. Така заменихме ризата с две фланелки за лятото – едната на щампи, с някакви акули (бяла), другата – черна, с един много страшен мотор отпред. Другият ми подарък беше пяна за бръснене, но не крем в тубичка, ами флакон. Аз не ползвам такива медикаменти и също я заменихме за един крем и някакъв шампоан, всяко по $2, защото пяната струваше $4. Ризата ми беше $8, а фланелките – по $4 всяка. Това го пиша само за информация и може да послужи на някое мислещо същество като нагледен пример за лабораторно упражнение по “Икономика на Капитализма” – нека се учи как се прави алъш-вериш и как клиентът винаги има право, докато търговецът е само негов слуга. Понеже днес денят беше такъв, за поправяне на допуснати грешки по време на безразборно купуване на ненужна стока, с едничка цел “трошене на пари”, взехме че занесохме и шевната машина в един магазин за вещи от втора употреба. Там за нея ни дадоха $40 - точно толкова, за колкото я бяхме купили преди месеци. От тогава насам жените много пъти сядаха най-ентусиазирано да шият на нея, но иглите постоянно се чупеха. Не си беше нещо редовна тая машинка още от самото й начало и за това решихме да я махнем от нас и да се отървем от нея. А пък колко вино и бира замина покрай това, уж шиене – няма да ви разправям; златна ми излезе...

След всичко това най-после се прибрахме в нас – гледаме в кутията лежи вашето 24-то писмо. Качваме се по-нагоре към апартамента и хоп – пред вратата стои миксера и ни чака да му отворим! Бре радост, бре чудо! Неничко най-много се зарадва на неговите боклучета. Сега аз започвам да описвам всичко подред, дано успея да бъда последователен.

Като чета за таксата, която сте платили в пощата много ме хваща яд, но какво друго да кажем освен: “Благодарим ви много!” Ние доста умувахме по въпроса за този наш миксер, но така и не достигнахме до консенсус (между нас това е трудно постижимо). Тук има разбира се всякакви миксери, че и 1001 вида на всичкото отгоре. Най-евтините са около $40, но само с бъркалки. Миксер само с нож пък струва $25 (пасатор). Никъде по магазините не сме виждали обаче комбиниран като нашия. Цените не са особено високи за нас, но сега след като започнахме и самолетните билети да изплащаме, миксерът отиде на по-заден план. Както и да е – ние безкрайно много се радваме на новата си придобивка. Веднага започвам салатите с домашна майонеза, защото от купешката ми се повръща. Най-евтината е с някакъв невероятен вкус между пчелен мед и оборска тор, а пък скъпите разфасовки не сме имали възможността да опитаме все още.

Струва ми се, че колета е пристигнал с друга фирма, не чрез официалната международна поща, защото беше оставен пред вратата ни, а е дошъл само за 9 дни. Това е сигурно “IN TIME” (Ин тайм куриер). По радио София често рекламират тази фирма “от врата до врата”. В песенчицата им се пее “Just in time” (джъст ин тайм – точно на време). Това го свързвам с факта, че митницата в Габрово е в същата сграда на “Търговия на едро” срещу Текстилния техникум, а офисът на тази куриерска фирма е точно там. Освен това нямаше известие за колет от нашата поща, както беше предния път. Нашия приятел Иван започва бизнес с дървени столове внос от Троян, които ще се продават в магазина, където работи жена му. Той получи от България 4 стола – мостри, които му ги донесоха лично у тях, пак чрез същата фирма. Тя действа по целия свят, а е по-евтина от пощите. Попитайте при случай за сравнение, но пък не е и чак толкоз важно.

Онзи ден от гръцкия магазин купих Ѕ кг смлян кимион, който струва $3. А също $3 струва 1 кг, само че на зърна. Но пак ще влезе в употреба и българският, който сте ни изпратили (при това усилено и интензивно потребление...). Пак в този магазин има всякакви подправки от цял свят, не изпращайте нищо повече. Особено пък болтове и гайки – само да тежат!

Тук всяка неделя от 18:00 по националното радио предават един час новини и музика на български език, но ние сме го слушали само веднъж. Обикновено сме някъде навън и там радио не слушаме. Но съм хващал предавания на сръбски, македонски, гръцки, италиански и немски език, които са на същата станция, само че по друго време от деня...

Не знам какво да ви кажа и за този имот на Стоевци, понеже усещам известно охладняване в отношенията и от двете страни; също така и някакво изкуствено “насилване” или пресилване в тях под формата на лицемерна любезност - както у нас, така и у леля Здравка. Вие не можете да си представите каква услуга й правите с всичкият си безкористен труд, който самоотвержено полагате там по тази къща, но с какви пари и за чия сметка? А за какво – заради няколкото парцала, които тя ще ви подхвърли като се видите един ден, които аз вече с очите си видях как и от къде идват, а и колко струват. Не е лошо всички тези проблеми и ремонти които сте извършили, даже вече решени и минали, да й бъдат описани какво ви костват – като средства само, остави нервите и разправиите. Защото аз сега нося за по $170 кожени якета, но хората които са ми ги дали с нищо не са показали, че съм им задължен за жеста, който са ми направили. Тук не говоря разбира се за искрената човешка благодарност, а за материалното закрепостяване, което може да настъпи чрез безвъзмездното ви стопанисване на този имот. Аз утре с много лека ръка мога да подаря същите якета на някой друг сиромах като мене, а пък после да го карам да се чувства, че ми е задължен цял живот – това няма да бъде морално, нали! Това е само мое лично мнение – с него не целя да ви обърквам плановете и да ви притеснявам излишно. Надявам се че и добре разбрахте смисъла на дадените от мене примери с якетата, защото то така излиза: ето ви тука едни дрешки и шарени парцалки, но вие там поддържайте имота ми и се грижете за него. Просто залогът не е равностоен, а така отношения не се поддържат, камо ли приятелство пък. Знайте само, че при нас няма никакви проблеми, ние крепим общо взето приличните си отношения с нея и не зависим от никой друг, освен от “Социална помощ”...

След кратко прекъсване продължавам по-нататък. Тази вечер бяхме на родителска среща и току що се върнахме от училището. Госпожата е много доволна от Нени - бързо учи, добре помни и т.н., но много приказва в клас. Казах й да му дърпа ушите, както често правя аз в къщи...

Така - не бързайте с продажбата в Искра, след като не е изгодна офертата. Не сте прекарани баш сега, просто изчакайте да се появи по-добрата сделка. Дано му е минал на татко зъба. Оправяйте си ги овреме, защото тук обслужването на зъбите специално, е под всякаква критика. В държавните болници се чака над 6 месеца, обикновено на теб се учат студенти и едно отиване на зъболекар трае минимум 3 часа. В частните пък не можеш им се наплати – говорим за стотици, а се стига и до хиляди долари.

Тази сутрин леля Здравка замина за Сидней и за много малко се размина с вашето писмо. Иначе аз щях да й се обадя и да й предам главоболията ви, но тя сигурно ще ни звънне като пристигнат и ще й разкажа в общи линии пред какво сте изправени с нейните имоти там. Тя дори може да ви се обади и по телефона, аз ще й намекна за това.

Вие не се притеснявайте за нищо, всички ваши писма са се получили до сега. В това писмо/колет ви изпращам и един филм 100 ASA (или 21 DIN) с 24 пози. Изщракайте го тук-там: лозе, Стоевци, море и т.н. При подходящ случай ще ни го пратите обратно; аз тук ще ви направя снимките, като един комплект ще задържим за нас, а другият ще го изпратим на вас…

Продължавам с няколко думи още малко върху писмото на Нени. На филма се снимайте всички заедно – най вече с Божкови. Като ходите в Ямбол – също. Не е речено да се изщрака веднага или на един път. Нека има и малко морски пейзажи. Изобщо по ваша преценка. Направете малко снимки и с баба: в нейната стая; в нашата после. Също и из дневната на “Ивайло”. Да видим телевизора и видеото как стоят. Абе с една дума - навсякъде, моабети също.

Сега набързо да ви обясня и за видеокасетата, която изпращам. Тази е отделна от нашата, на която сме се снимали ние. В нея се разказва за природата на Австралия – растения, животни, хора, език, бит, култура и т.н. Последния филм пък е малко за самите градове, лозята, хората, плажовете. На един от последните плажове в Сидней сме били и ние...

Хайде, последно включване вече и от мен. В тази къща не знам дали ще се ядат руски салати, но сигурно по-често ще има торти и сладкиши. Тук има такова изобилие на полуготови кремове, пандишпани, кексове и питки, които искат само едно бръкване с миксера. А пък Нени толкова обича, нали знаете. Ние до сега почти редовно купуваме плодове – банани, ябълки, киви и сладолед. Той го яде нормално и “да чукаме на дърво” – нямаме проблеми с гърлото. А така се радва на книжките – има 1, 2 и 3 книжка на Мики Маус, има количка от Ямбол и вашите всичките. Въобще всичко сме получили и много, много благодарим: Женя, Нени, Ачо

П.С. Тук дъвки не купуваме пък и те нямат картинки вътре. За сметка на това Нени сигурно има цели 2 сака със списания за коли, джипове и мотори. Той има и чудни плакати, които пазим за новата къща. Салфетките също ще останат за там.

П.С’. Получихте ли снимки в писмото с дъвките? Имаше ли вътре монети? Сега изпращаме нови от 50 и 20 цента. Пишете дали всичко сте получили! Женя

МИЛИ БАБО И ДЯДО. АЗ СЪМ НАПИСАЛ АЗБУКАТА И БАБО – МОЖЕТЕ ЛИ ДА МИ ПРАТИТЕ КАРТИНКИТЕ ОТ ДЪВКИТЕ. КОГАТО ПРАЩАТЕ ПИСМО ПРАЩАЙТЕ ПО ДВЕ-ТРИ. ЦЕЛУВАМ ВИ – НЕНИ

Целувам ви и аз и ви прегръщам всички. Утре отиваме да пуснем колетчето и писмото, като веднага след това ще започнем ново: Ангел



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345042
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031