Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2012 06:29 - Писмо No 15 (VII-VIII.1993) [#2]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 425 Коментари: 2 Гласове:
1



02.08.1993 – Преди малко се върнахме от училище - Нени излезе да кара колело, Женя си учи уроците, а пък “аз това го знам” и нямам нужда от повече знания! Та затуй рекох да ви драсна няколко реда, преди да излезем за българското училище. Снощи мислех да наглася часовника да ме събуди в 03:00, като ми се искаше обаждането ни да стане и по време на вашата веселба за рождения ден на татко. Но гледахме телевизия и разглеждахме един вестник до 01:00 и аз тогава рекох да пробвам набирането на номера. Те пък от пощите взеха че ни свързаха веднага и така идеята ми се провали. Нищо, нали все пак се чухме. Малкия, като се събуди сутринта ме пита, защо не съм го вдигнал да поприказва с дядо и баба, защото аз така му бях обещал. Ама другия път ще го събудя вече, та да се чуете и с него. Татко ми се стори един омърлушен такъв – да се стяга в кръста и да не унива! Няма да страдате и да се тревожите за никой и за нищо. Ние знаем, че ви липсваме много и се стараем отсъствието ни да е едва забележимо за вас – имам предвид под формата на писма, снимки, филми и т.н. Вярно, че това съвсем не е достатъчно, но иначе ние постоянно си мислим за вас. Мечтата ми е да ви видя на “Adelaide Airport” или на нечий друг град, пък тогава ще видим. Аз дълго време след разговора ни не можах да заспя – развълнувах се значи, разстроих се един вид... Именно за това ние избягваме да се обаждаме по телефона, за да нямаме такива взаимни отрицателни емоции. Причини за тревога няма разбира се, но все пак нали сме живи хора – вълнението ни е голямо, разстоянието – огромно, а обичта към вас - безкрайна. Имаме много от нашите приятели тук, които често се обаждат в къщи и си плачат един на друг: едните оттатък реват и искат за броени минути през сълзи да разберат всичко; от тук пък хлипат и подсмърчат - не знаят какво да им кажат, та да ги зарадват барем с малко! - Абе не става тая работа така бе хора, викам им! Те не могат за техните си собствени неща да помислят, а само се разстройват. Ето защо трябва да се страда съвсем умерено, както много пъти съм казвал на всички. Освен това, ние за сега сме толкова добре, че ако това ни е “злето”, дай Боже всекиму такова зло. Приказките и писмата ни не са преувеличени, нито съдържат някакви сериозни отклонения от истината. Сами виждате, че ние пишем и добро и лошо, а пък вие трезво преценявайте кое от всичко е действително добре и кое - наистина зле...

Като гледам каква каша предават по телевизията, добре че не всичко им разбирам каквото приказват. Но те стигат само кадрите, за да ти настръхне косата. Тук поне при нас е спокойно и не е толкова объркано...

Зарадвахме се най-искрено на новината, че ще отидете на море, макар и в по-късните дни на лятото. Трябваше да си починете малко – от толкова много време насам вече. От грижи и тревоги покрай нас, и миналата година не отидохте, улисани с изпращането ни. Сега нещата се улегнаха, всичко си отиде по местата. Даже днес във вестника съм намерил и една обява за работа – търсят абсолютно същия човек като мене, със съвсем точно като моята квалификация (поне така ми пише в резюмето, а тук тези неща са от изключителна важност). Може нищо да не можеш, пише ли че си специалист - вземат те като такъв. Друг е въпроса обаче в представянето си впоследствие, защото тук договорите са краткосрочни и като не ти го подновят след изтичането на предния, означава че си отново безработен до следващ подобен късмет. Та, заплатата е добра - около $34,000 годишно и е на постоянно място. Само че е на майната си - в Тасмания, в очертанията на столицата й, Хобарт. Това обаче не е никак важно и аз ще бързам да си подготвя документите, за да бъде първото ми официално кандидатстване. Началото трябва да се сложи по някакъв начин, пък после - каквото стане и каквото Господ е решил!...

Пак днес се получи и вашето 32-ро писмо. Марките бяха чисто нови без печати. Аз естествено ги отлепих внимателно и ще ви ги пратя обратно. Татко да не е отворил печатница за марки на тавана? Защото гледам, че използвате все нови за писмата си. Старите не вършат ли работа? Спестявайте си по някой разход, поне от пощенските услуги. А за доларите просто не знам какво да ви посъветвам. Между другото, като ходите по банки и “Change”–бюра, разберете дали в България или в Габрово да речем, вървят нашите австралийски долари и при какъв курс. Ей така, просто за информация. И запазва ли се и при вас отношението между американския и австралийския долар от около 1.4 пъти (т.е. USA$100 = AUS$140; това е приблизително, но достатъчно точно). Според мене доларът никога повече няма да стане 22 лв., където го оставихме на тръгване. И когато ще ви трябват някакви пари, примерно за дребни бонбони по пътя си за насам, ще се купува и на 40 лв. като се наложи. С други думи, ако имате някакви заделени пари – влагайте ги в по-сериозни “хартийки”; балканският лев нещо губи почва под краката си, както разбирам, докато американецът все още стои по-гордо изправен. Ако обаче стане невъзможно да се надпреварвате с постоянно растящата инфлация, просто не се занимавайте с това и не се лишавайте от нищо, което ви е потребно. Не можете да си представите как живеят хората тук – на нас ни изглежда, че това е лукс и излишества, а всъщност не е нищо повече от едно нормално човешко съществуване и малко по-висок жизнен стандарт!...

Аз като разбрах нощес, че ще ходите на море и ще се върнете чак към 25 Август, реших видеокасетата, това писмо и другите дреболии да ги изпратя не сега, а малко по-късно с тенденцията те да се получат при вас тъкмо като си дойдете, за да не се загубят по пощите и т.н. Ще попиша още няколко дена и около 15 Август ще пуснем писмото. Днес най-после изпратихме отдавна написаните писма до Албенчето, Христо в София и другите. Малък Божи ще го вземете ли с вас, да кара две морета? Щом много слуша и е толкова забавен, дядо Божко ще си има занимавка, а и всички вие покрай него...

05.08.1993 - Тези дни не съм писал, защото имахме много движения и ангажименти. Онази вечер се радвахме на гости до късни доби вечерни. След това два дена се занимавахме с колата на немеца и аз му помагах. Нещо беше загубил токовете, че от тук/от там - докато не си купи нов акумулатор, не можахме нищо да оправим. Освен това имаше едно късо съединение, което много трудно открихме и в резултат на което ставаха най-различни странични явления, но сега всичко се оправи. Два дена минавах с колата покрай тях да ги вземам за училище. Те са ми много благодарни за това, но нали сме приятели – трябва да си помагаме в нужда и беда. Имахме и разни училищни мероприятия в същото време и ето – докато се обърнем, дойде петъкът пак.

Тези дни времето е чудно и може би в неделя ще излезем някъде на барбекю. Вчера показах на моята учителка от Тасмания обявата за работа, по която смятам да кандидатствам и аз. Тя каза, че напливът за там е много голям, защото плащат добре. Всъщност това е нещо като база (център, институт) за връзки и комуникации с Южния полюс, защото част от тази територия е също в Австралийско владение. Повечето развити страни на света там имат научно-изследователски бази и изпълняват дългосрочни програми за проучване развитието на Вселената, като разполагат и със съответни малки територии в района на вечните ледници. Работата сигурно ще е свързана с ходене до там и връщане – въобще ще бъде доста интересно и ето защо, със сигурност баш мене няма да вземат за тази длъжност, но така или иначе аз ще опитам…

С известно малко закъснение, за рождения ден на татко изпращаме една самобръсначка с резервни ножчета. Това е най-рекламираната марка, особено модел “SENSOR”. Цяла Австралия е полудяла да се бръсне само с такова нещо! И има два вида – за мъже (сини) и жени (розови)! В действителност точно тази самобръсначка някой от нашите приятели я подари за моя рожден ден (не помня от кого беше точно...), но аз не ползвам такива и реших да я допълня с още резервни ножчета и я изпратя на татко. Аз още ползвам подарената ми също от него “GILLETTE”, когато ходи на някакво изложение в Унгария през далечната абитуриентска 1978. Та, да изхвърля сега всякакви “BIG”-чета и други боклуци и да се влива в редовете на истинските мъже, които използват само “SENSOR” (така поне казва Шон Конъри от рекламата си по телевизията)! Независимо, че не е купен изцяло от нас, искаме този подарък да се ползва и да влезе незабавно в употреба – да не се пази за този или онзи из долапите или секцията; и най-важно: пишете за постигнатите резултати! Считам, че напливът на мацки чувствително ще се повиши (и това е част от рекламата)! За резервни ножчета не се притеснявайте –като свършат тези, ще изпратим други. Нямам реална представа колко често се сменят и кога се изхабяват, защото аз с едно от моите карам по близо една година (нали съм с брада и само я подсичам отдолу...). Но смятам, че поне въпросът за татковото бръснене е решен за дълъг период напред. Нека със здраве да си ползва самобръсначката - тъкмо всяка сутрин като се бръсне с нея ще си спомня за нас. Ние знаем, че не излизаме от мислите му, но така вече ще има и нещо материализирано от нас! И по-реално...

06.08.1993 - Както казват австралийците: “Да благодарим на Бог – днес е петък!” Малко преди да изляза сядам да драсна някой ред. Довечера ще ходим на гости у минния инженер, но преди това имаме да обикаляме малко по пазарите, след това ще минем да си платим наема и чак тогава ще финишираме у тях.

Днес пак ме зашиха с $11 глоба за просрочено време на паркинга. Само че този път аз си бях напълно невинен (както в повечето от случаите). Та ходих напред за пореден път да се разправям из Съвета, че обяснявах, възражения писах – дано излязат разбрани хорицата, та да ми опростят провинението. Ще видим в 3-седмичен срок какви ще са резултатите... А то всъщност, междувременно стана събота - 07.07.1993, защото вчера трябваше да излезем веднага и не успях да си довърша мисълта и изречението.

Прибрахме се късно нощес - Женя тази сутрин отиде на работа, а ние с Нени сме из къщи. Той се търкаля по пода с неговите колички – бръмчи с уста, та слюнки му излизат и от ушите чак. Аз тъкмо опрахосмукачих, пуснал съм мусаката да се топли във фурната, че като се прибере госпожата, да обядваме всички заедно. Днес и вчера времето не е много хубаво - дано за утре да се оправи малко, че да излезем на някъде. Вчера взех и видеокамерата от библиотеката, но то няма какво да снимаме вече с нея.

Тези дни имаме доста тревоги около едни наши много близки приятели, а и около нас разбира се. Те са тук от почти 3 години и не са си ходили още. Онзи ден техните са се обадили по телефона, че на жената брат й (само 36-годишен) е починал при автомобилна злополука и тя скоропостижно е излетяла за България. Те са от Търново. Ние даже не знаехме - когато тя е тръгнала сутринта, едва тогава научихме за трагедията. Можеше да я изпратим и до Габрово да ви види, но случаят е много неприятен и ние нищо не сме предприемали – едва ли баш сега ще й е до някакво ходене на жената. Както и да е - да пази Господ, че и много лошо може да стане понявга!...

Дано времето да е хубаво на морето - предполагам, че вече подготвяте багажа и морската тръпка ви е обзела. Не знаем още къде ще бъдете точно, но независимо от мястото, щом като ще сте си заедно с леля Маринка и чичо Божко – няма начин да не изкарате добре. Ние всички ви желаем това. Довечера може би пак ще ходим у нашия дядо Ник или пък той ще дойде у дома. Чакам Женя да си дойде, че тефтерчето с телефоните е у нея, за да му се обадя. Тя за рождения ден ми подари друго тефтерче (ново), та да прехвърля всички телефонни номера в него, да ги имам и аз. Добре, ама на мене ми свиди да го драскам и си го вардя да ми стои за новичко...

Следобед с Нени ще оцветяваме едни негови колички, ще им лепим емблеми, лепенки и т.н. Той много се радва на това. Онзи ден понечихме да сглобим онова пластмасовото самолетче, дето го получи от вас за рождения си ден, но лепилото му беше изветряло. Пробвахме на Женя с лакочистителя (нали е ацетон), но не стана – материалът изглежда, че е друг и не се разтваря с какво да е. Тези дни ще купим специално лепило и тогава ще го сглобяваме.

С курса и езика сме добре - напредваме полека-лека. Понякога показвам завидни резултати по тестовете и упражненията, които правим в училище и аз все казвам на другарката, че това е случайност, като вземе да ме хвали много. Тези дни не сме имали писма, но другата седмица се надяваме да дойдат. Аз мисля, че за сега пощата е редовна. По Коледа сигурно отново ще се разбалансира, но това си е световен проблем. Ние ще гледаме да избегнем пиковото натоварване – може би по-рано ще трябва да си изпратим набелязаните пратки…

Тези няколко седмици бензина започна чувствително да поевтинява - от 71-72 цента стана около 60 цента за литър. Това предполага и много рязкото скачане в цената му след няколко дни – такава е система тук, но дано успея да налея от “евтиния”. А най-интересното е, че тук никой не се вълнува от тези плаващи цени – няма никаква тръпка по чакане с часове на бензиностанциите за зареждане (особено с купони/талони пък); наливане на туби и всевъзможни бидони, складирането им по мазите при бурканите с компоти и туршия, до кацата със зелето; източването им после обратно в резервоара и още много подобни дивотии. Загубен народ, аз що разправям на всеки - не знаят немотия те, а постоянно се оплакват от нещо!... 

Неделя - 08.07.1993. Включвам се за малко, докато Ачо върши една много сериозна работа – върти телефоните да свиква тайфата на пикник, че времето поне за сега е чудесно. На мене много ми се ходи на въздух, трева и барбекю, че откакто сме си дошли от голямата ни екскурзия до “Камъка”, все не остава време за излизане. От училището ни затрупват с домашни, в края на моя курс ще имам изпити по всеки отделен предмет. През Ноември ще имам 2 седмици стаж на истинска работа и след това трябва да подготвя сериозен документ-обзор, от това което ще съм видяла и разбрала на работното място. Аз реших да се преквалифицирам и очите ми гледат към администраторска или някаква друга работа в офис. Нали от средното образование специалността ми е “секретар-администратор”, та ще се пробвам в този бранш. След като завърша този курс, ще ми трябва още Ѕ година един друг, за специалност. Ще си помислите, че много курсове караме, много нещо! Ама тук имаме приятели, които са в Австралия вече от 1 година и в момента са на стаж – доста им е трудно, защото не знаят техническите термини и не могат да обяснят какво могат; защо нещото е така, а не по друг начин и т.н. Общо взето научаването на езика ще ни отнеме много повече време, отколкото предполагахме. Сега ние спокойно водим обикновен разговор за времето, за денят, децата и т.н., но ако искаме да работим трябва допълнителен курс по специалността, в края на който дават свидетелство, което е много важен документ при кандидатстване за работа. Ние си мислехме, че България е бюрократична страна, но като видяхме тук какво чудо е... В началото на моя курс трябваше да попълня 4 различни форми, за да ми дават по $30 на седмица. Парите още не са дошли, кой ги знае какво обработват още. Та с тях и моите от работата спокойно ще изплащаме самолетните билети. Често пъти си казваме с Ачо, колко безбожно евтино е всичко тук, стига да не плащаш наем или не връщаш някакъв заем. Убийствени са заемите и особено лихвите им, но иначе е невъзможно човек да си купи нещо и така всеки се заробва към банката. Ако например се изтеглят $90,000 от банката за срок на погасяване от 15 години, връщат се приблизително по $860 на месец. Като се отделят средства за ток, вода, газ и други текущи разходи, оказва се, че трябва голямо съобразяване с бюджета и разпростиране много нашироко не е съвсем възможно. Цените на къщите започват от около $60,000 - има и по $500,000. Много зависи и от мястото, колко е далече от ситито, близо ли е до морето и т.н. За нас това са далечни перспективи, но все пак си правим разни сметки и градим пясъчните кули… Женя

09.07.1993 - Вчера беше неделя, времето – чудно и ние действително отидохме в един парк на барбекю. След това ходихме с един приятел да гледаме някаква стара кола от обява за продажба във вестника – “Хонда”, която те искаха да купят за $1400. Колата беше в приличен вид, нямаше много ръжда по нея, а и двигателят звучеше добре на слушане. Като за 16-годишна и на тази цена, беше добре. Сега остана те да си решават сами, дали да я купуват или ще чакат колите да поевтинеят още. Между другото, днес на пътя видях една “Шкода S100” като на Любата (на Красьо Петев вуйчо му), която беше на пълен собствен ход и в движение. Дори с абсолютно същия тиквен цвят - досущ като неговата. Интересно как е попаднала в тази част на света – не е изключено преди години тези коли да са се продавали и тук в Австралия, но ако беше така по пътищата щях да срещам по-често такива. Докато тази беше една единствена – като елитен музеен експонат. Много хубаво ми стана на душата като видях нещо мило, родно и познато. Да мога сега и един “Трабант” да зърна от някъде и вече ще се разплача от кеф и умиление. “Москвич” също би предизвикал неудържимият ми смях – защо не. Тези които бяха правени от германски каски в средата на века си бяха баят добри; всичко беше прекопирано 1 : 1 от “Опел Кадет”…

Напред разговарях с Тасмания по телефона от нас, защото преди да подам документи, онези от там трябва да ми изпратят определените положения при евентуално започване на работа при тях и само ако съм съгласен с постановките и условията на трудовия договор, чак тогава да си подавам документите. А аз ще съм съгласен, къде ще ходя. Щях да карам Иван да се обажда, че той е добре с езика, но и аз сам се справих отлично, както каза Женя. Трябваше на разбираем език да кажа кой съм, какъв съм и защо се обаждам. След това да си кажа името и адреса – точно и ясно, буква по буква. Като се прибави вълнението и незнанието на езика, обикновено да се води разговор по телефона е един малък АД, а пък в същото време разговорът и да е смислен – това почти граничи с абсурда! Тогава не помагат ни очи, ни крака, ни ръце. По време на общуването ни с чуждоезичниците, ние сме придобили известни навици за по-простички обяснения, умело използвайки театрални жестове и мимики, които за нещастие не могат да се използват при телефонните дискусии. Но тази бариера я преминах успешно – да видим сега каква ще ми бъде следващата...

Надявахме се, че днес ще имаме писмо от вас, но сигурно утре вече ще пристигне нещо. Аз чак сега видях и усетих, колко “малко” съм се отклонил от темата, която бях подхванал в началото. Нали ви разправях за колата на нашите приятели, после пък до Тасмания се обаждах – правя остър завой и веднага се връщам на снощи, а вие прощавайте ако някъде сте изтървали буйните потоци на овчите ми мисли… 

Та значи - след като огледахме колата, решихме че трябва да я види и по-голям специалист от мене (аз съм само любител и отговарям повечето за финансовата страна на въпросите; ако трябва да се проведе някакъв пазарлък и нещо да се купи евтино – викат мене; за по-техническите качества на автомобилите си има други “експерти”). Преди около месец и половина в Аделаида е пристигнало едно семейство от Видин, та мъжа разбирал от коли - отидохме да потърсим и неговото мнение. Те са още в т.нар. “лагер” за бежанци (емигранти), където ние още не бяхме ходили и влизали по къщите. Нас още в началото ни бяха настанили на друго място, от където напуснахме още на третата седмица вместо след 15-та, но това вече всички го знаят и не е толкова интересно. Попадайки зад оградата и бариерата на този въпросен “лагер”, нас първо ни порази видът къщите, в които живеят емигрантите (в добрия смисъл – останахме приятно изненадани) – едни нови постройки, начупени, раздвижени, с отделни малки оградки и градинки, както и паркинг пред всяка къщурка. Вътре всекидневните стаи (хол, трапезария и кухня) представляват просторни отворени помещения, с наклонени покриви, греди по таваните и други приятни за окото модернизми - като на хижа “Плевен” например. Отоплението е на газ; топлата вода и готварските печки – също. Спалните са отделени малко по-навътре с коридор, както и останалите сервизни помещения (баня и тоалетна). Всичките други необходимости – не е нужно даже да ги споменавам; всяко си е на мястото. Отвън навсякъде е покрито със зелени тревисти площи, цветя и дървета. Е, вярно, че имаше и големи комари (като врабчета бяха, мамка им!), но и с тях се свиква. Мястото се явява малко надалеч от ситито, специално този квартал, но като за първо заселване си е направо рай! Та именно там, докато се консултирахме за колата на нашите приятели, направихме и един импровизиран моабет, заедно с още едно семейство от Пловдив – те пък дошли съвсем наскоро, преди три седмици.



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vkumanova - Любовта - онази движеща сила, която ...
15.01.2021 18:05
Любовта - онази движеща сила, която ни кара да се чувстваме живи, желани, обичани.
Тя е всеобхватна - любов към родителите, децата, любимите хора.
Прекрасно е, да си в мислите на другия, макар и на хиляди километри
Така, независимо от растоянието душите са близо една до друга.
След време, там горе, те ще се разпознаят и отново ще бъдат заедно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345021
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031