И като се заговорих за къщи, постройки и архитектура искам да хвърля и малко допълнителна светлина – специално около заемите от банката (защото тук няма наем, ако нямаш заем – най-образно казано)…

Заем,	Период на връщане, [години]
[долари]	15	17	19	21	23	25
20,000	96	90	87	84	81	80
30,000	143	135	130	125	122	119
40,000	191	180	173	167	162	159
50,000	238	225	216	208	203	198
60,000	286	270	259	250	243	238
70,000	333	315	302	292	284	277
80,000	381	360	345	333	324	317
90,000	428	405	388	375	364	356

В горната таблица, която съм взел от един вестник, са дадени подробно всички неща, които трябва да се имат предвид, когато човек понечи смело и безотговорно да дири щедрата ръка на някоя финансова институция. В първата графа е отпуснатият заем от банката - от $20,000 до $90,000 по желание на клиента (и според финансовите си възможности за редовно изплащане...). След това е даден периода за връщане на този заем, съответно от 15 до 25 години. А в отделните кутийки е сумата, която трябва да се връща на всеки 2 седмици, за период от съответните години, при сумата на заетият вече заем и срещу осреднена постоянна лихва от 7.5% на година (поне за сега). В крайна сметка, в нашия случай излиза, че след като даваме по $220 на 2 седмици за наем, почти същите средства бихме изплащали ($225), ако сме взели $50,000 заем от банката, за период от 17 години. Щяхме обаче да сме си в наше собствено жилище и тези пари, които даваме в момента, щяха да отиват за нещо лично (това, че частната собственост е свещена и неприкосновена, в тази част на света не е срамно твърдение). И на края след нас ще има нещо оставено, а не както до сега – само купчинки от доброкачествена тор. Та трябва да мислим и за тези неща - жилището по принцип е важно нещо. По всяко време след това то може да бъде продадено, заема върнат, а и нещо да ти остане отгоре за малка почерпка в “Балкантурист” или в ресторанта на гарата, да речем. Официалната инфлация тук е 8% на година. Могат да се намерят разкошни нови къщи за около 55-60 хиляди долара. Друг е въпросът обаче, че заем дават само ако членовете на семейството работят и то мъжът по-специално. Ако само жената работи не е достатъчно, така че първата цел е работата, след това автоматически всичко се урежда, за миг. Но проблема с работата е тежък. Има някои хора, на които банката е отпуснала заем и както са безработни, но това не съм го проверявал още. Като разбера повече подробности свързани с този въпрос, ще пиша пак - просто за информация.

Не трябва обаче да се прави другата сметка – това какво се връща след всичките тези години, защото в резултат се получава една отчайваща цифра. Например при $90,000 заем за 25 години се връщат $231,400 ($356 х 52/2 х 25 = $231,400) – което възлиза на близо 2,6 пъти повече, отколкото човек е взел в началото! Това е най-неблагоприятният пример разбира се, но и другите не са по-облекчени. И понеже съм любител на сметките и статистиката, след многократни пресмятания излезе, че независимо от това колко пари се вземат от банката, за съответните години на изплащане (от 15 до 25), заемът се връща съответно: 1.86; 1.99; 2.14; 2.28; 2.42 и 2.58 пъти. Това с достатъчна точност важи за всяка сума (от $20,000 до $90,000).

Тук задължително е нужно да се вметне и една друга подробност и не маловажен фактор – гореизброените статистики са чисто математически изводи, докато в реалното банково дело важат други закони; съществуват понятия като “сложни лихви” или “плаващи лихвени проценти”. Ако човек има финансовата възможност да погасява повече от минимума, който му е определила банката, всеки един цент горница заработва в негов интерес, лихвите му падат и така общата сума на края на периода (който се очаква да бъде и по-къс съответно, след като се изплаща “по-бързо”), е значително по-малка от предварително пресметнатата. Общо взето е доста сложно като цяло и понеже “не ни е на етапа”, не се и замисляме особено сериозно над това. Един ден може би и ние ще се натоварим с това бреме, но за сега от моряшката фланелка по-тежко не слагам на гърба си...

11.08.1993 - Днес имахме писмо от Валя и Сашо. Получили са нашето и ни изпращат отговора си. Вътре имаше една снимка, от когато бяхме в Пловдив у чичо Ванчо. Много ни зарадва и информацията, че Сашо е започнал работа като програмист, с $32,500 годишна заплата в една фирма, която произвежда игрални машини за разни клубове и кръчми (т.нар. “покер-автомати”). Това е чудесно и искрено се радваме за тях. С пълна сила се потвърждават думите ми, защото Сашо е изпратил повече от 100 писма в отделни фирми и се е явил на 14 интервюта. Аз им викам на моите хора тук, че това е пътя към успеха, но почти всички са се одрямали и окумили като препикано мушкато. В случая пак аз съм най-зле от всички, защото до сега нямам нито една изпратена молба за работа, да не говорим за явяване на интервюта пък. Остава ми надеждата така да се каже, което никак не е малко. След свършването на този срок, пак в същото училище ще има друг - за още по-високо ниво на английски. Аз много се надявам да попадна вътре при показани добри резултати. Това са още 20 седмици при най-усилен режим. Междувременно ще си ошлайфам резюмето и ще започна да го изпращам тук-там. Абе няма страшно – до тук щом сме стигнали, връщане назад няма. Може малко да се поогънем, да се приведем, но погледа – очите ни щом гледат напред, другото не е важно…

Довечера ще имаме гости. Нени пак излезе малко да покара колелото и след това ще го къпя, че ще си дойде целия в кал. Днес имах среща с един учител на Женя от предните срокове, американец - много добре подготвен на тема “резюмета”, бизнес-писма, официален език и т.н. Бях му оставил първото издание на моето и той беше нанесъл разни корекции, но освен това искал да се срещнем и да разговаряме по този повод. Та следобеда бях при него и много неща ми се изясниха. Между другото, в онзи завод за колите, където кандидатствах преди време, а пък те нямаха късмета да ме вземат, са разкрили голяма бройка нови работни места, та ще трябва и там да опитам пак. Снощи ние пък бяхме на гости до късно у тези хора, които искат да си купуват кола. Те с 300 зора за една година са събрали към $2400 и сега се чудят как да си ги похарчат, в смисъл: по какъв най-изгоден за тях начин...

Бензина пак възстанови скъпата си цена от 68-70 цента, докато вчера беше само 59! Толкова евтин не го бях виждал. А в Сидней се е продавал по 50 цента за литър! Каква беше тази аномалия, не можах да разбера. Но се говори, че обикновеният ще поскъпне, а ще поевтинее безоловния бензин. Това е във връзка с екологията - искат да ограничат или напълно да спрат движението на всички все още движещи се гробници, а да оставят по-новите и модерни коли с катализатори, на безоловно гориво и т.н. В тази категория на обречените обаче, попадаме и ние с нашата малка и ненагледна “Суза”, за жалост...

12.08.1993 - Днес пак нямахме писмо от вас. Но за това пък получихме други две – от Полицията, със снимките за превишената ми скорост, и другото от Тасмания - във връзка с кандидатстването ми за работа. От първото стана ясно, че ще се плащат $91 без тън-мън. Никакви опровержения няма да минат пред очевадните факти. Пращам ви и снимките за повече информация. На горния ред е показан часът – 18:21, на долния са съответно засечената скорост и ограничението – 60 км/ч, след това е датата – 23.07.93. Останалите числа са други кодове: за местонахождението, номерът на патрулния полицай и т.н. На другата снимка, с нещастния ми номер VВR-072, се виждат и горките стопчета на рейса че са светнали, ама късно се усетих да ударя спирачките, че да намаля. Което пак ме навежда на мисълта, че и с доста повечко трябва да съм карал, щом като намалих и пак съм бил в нарушение. Та, не е чак толкоз ’убаво в Австралия, ама какво да правим – с тези глоби ще ми съсипят бъдещето...

Писмото от Тасмания има подробности за работното мястото, изисквания за необходимата квалификация и т.н. Но все още не съм разбрал всичко, което уж прочетох. След малко ще се мъча да превеждам и с речника някои неща. Нямах време да се задълбочавам в текста, защото напред ми се обади един приятел да отидем да видим друга кола. Сигурно утре ще я купи за $1800. Тя вече съвсем не е в лошо състояние – само на 175,000 км и 11-годишна. За тази цена – бива.

Днес имах тичане и по разни други инстанции във връзка със следващия ми курс. Оказа се, че не зависи само от мене и от успеха ми, ами и от други хора. Та в следващите дни ще имам движение напред-назад в преследване на заветната цел. В неделя (15 Август) е Богородица пък, голям празник - църквата е организирала нещо като безплатен обяд/парти. Ще има причестяване с вино за комка и църковна служба от 09:00 до 11:00, а след това почва моабета. Може би ще отидем и ние или поне само Женя с малкия, ако аз съм зает с колата на нашите приятели.

16.08.1993 - Тези дни посветих изцяло на учебното дело и училищните ми проблеми и хич не ми е било до писане. В събота по традиция отидохме на гости, ама по-раничко, още към 16:30, та да можем и по-късничко да се приберем. Легнахме си призори пак. На другия ден учих за едно класно по английски. Днес на училище писах на компютъра резюмето си и придружаващото го писмо. Дадох ги после на моя учител за последна проверка и той вече ги хареса. Тези дни имам да изчистя някои дребни неща и ще ги изпращам на адреса в Тасмания.

И днес нямаме писмо от вас, което почва да ме обезпокоява. Чакам характеристиката, за да я преведа и приложа към документите. Нени в момента помага на майка си - двамата събират прането от двора. После ще учи малко и ще го водя на българско училище. Нашите приятели купиха колата. Бензина пак падна изведнъж на 63 цента от 69 - не разбирам защо, но щом цената му намалява, за нас това е добре. Другите неща обаче мърдат нагоре, почти незабелязано и като стойност и като шум из пресата и средствата за масова дезинформация. Но докато всичко се повиши 10 пъти, Австралия ще е потънала вече в Океана. Така че малките повишения не ни събарят!...

Времето е добро, усеща се вече пролетното настроение. Тази нощ имаше страшна буря – ураган. Вятърът надвишаваше 100 км/ч и е направил някои поразии из града. Предаваха го на живо по телевизията. Часовникът беше спирал за около 1 час, което ми подсказва, че не е имало и ток нощес. Но всичко се оправи вече. Превалява дъжд от време на време, но не е неприятно.

Днес направих много добра покупка - три филма “Кодак” по 24 пози, за $9.90, плюс един малък албум като добавка. Иначе обикновено тези филми са по $4-$5 единия. Дълго време нямахме филмче във фотоапаратчето, защото чакахме това намаление. Предполагам, че днес е и първият ви морски ден, като много се радваме за това и същевременно малко ви завиждаме. Нашето българско море е по-добро от това тук, защото в него няма акули и не е толкова солено. Океанът е много солен и като се излезе от водата, след изсъхването, цялото тяло е покрито със сол и сърби като краставо.

Неничко се очертава добре с езиците и рисуването, както и в “бръмченето” подир количките си, но е калпав с математиката. Още не може да прави разлика между “+” и “-” и пише глупости. Научил се е да смята на пръсти, като бакалин. Даваме му по един лист със задачи да ги смята, но прави грешки. В училище уж ги учат, но изглежда не е достатъчно. Ще видим какво ще излезе от него. Може би другия срок ще го преместим в редовното училище, дано там да е по-стегната работата…

18.08.1993 - Честита радост! Днес, в името на Кралицата, Световната демокрация и в частност за благото на простият и овчедушен австралийски народ, правителството ни поднесе новият си бюджет, новите си такси и новите си цени. Фсичко скача между 1% и 30% - коли, напитки, цигари, продукти, бензин и т.н. Не е била случайна значи вариацията на бензина през последните дни, защото от днес вече литърът струва около 70 цента – предполагам, че още не е вдигната цената му официално, защото това е нещо като стартова цена. От тук нагоре с 5 цента ще скочи безоловния, а с 10 цента – по-оловния бензин (демек нашият)! Периодично по-нататък ще ви информирам относно финансиите. Сега е още много рано – както да го проумеем самите ние, а и за да го усетим с всичката му сила и тежест върху нас. Но се надяваме да преодолеем и тази инфлация, защото имаме вече доста богат опит в тези неща...

Иначе сме добре - вчера имахме писмо от Ямбол, но от вас още не сме получили нищо. Стана доста време - дано само не се е загубило нещо по пътя, че тогава ще ме е яд много. Снощи имахме гости - сериозно се замисляме за преместване в Перт, защото там жизненият стандарт е доста по-добър. Постоянно следим и техния вестник – в него намираме много повече обяви за работа, по-евтини наеми и къщи – това е нов град, богат и т.н. Та до Нова Година трябва да сме наясно и да сме решили кой на къде ще захваща. Южна Австралия е беден, консервативен щат, с най-висок процент инфлация и безработица. Но като стартово стъпало беше добър. Както навсякъде, Западът си е “Запад” (твърдение, произтичащо от факта, че Перт е столицата на Западна Австралия, та от там идва и асоциацията с тази апетитна посока на света, добила ироничното си нарицателно име – но това може да се окаже и съвсем погрешна химера)...

Днес, вместо писмо от вас, получихме сметката за телефона. За 8-те минути, в които не можахме и да си кажем кой знае колко, телефонният тръст е взел $24, а когато се обаждах в Тасмания, за 2 минути дето се надлъгвахме взаимно, платих само $1.10. Евтиния до шия, ама те за това ще ни вдигат таксите. Значи до България 1 минута разговор струва средно $3, което пък е 1 кг кайма на магазина. Но погледнато от друга страна, не е толкова много и занапред ще се опитваме да си го позволяваме по-често. Таксата зависи и от времетраенето – колкото по-дълъг е разговора, толкова по-евтино излиза кратката му минутка. Абе, много имат да теглят тия тук, че и ние покрай тях, ама де да видим!...

19.08.1993 - Женя готви сърми със зеле, само че с прясно, защото качето за киселото остана в Габрово, а пък тук сме толкова зле, че и маза нямаме. Тя обаче предварително свари листата да омекнат и след това ги свива. Днес се опитвах да изяснявам въпроса със следващия си курс, но и за него още не се знае нищо. Ще стане ясно уж към края на този срок (Септември). Тези дни сме взели камерата и ако е хубаво времето, ще излезем да се поснимаме малко. Утре ще изпратим касетата и писмото, както и подаръка на татко.

Приемете поздрави и целувки от всички нас до всички вас! Надяваме се да сте получили това писмо тъкмо като си дойдете от морето. Чакаме с нетърпение всяка вест от вас. Много поздрави на всички близки и приятели:

Понякога се случва да падаме, но трябва да се научим и да ставаме,
плачем, но трябва да се научим,да се усмихваме по- често,
страдаме, но трябва да се научим да ценим щастливите моменти,
не можем да открием нови хоризонти, защото се страхуваме, да не загубим брега от погледа си,
смелост трябва да имаме и вяра в душите си, за да успеем в мечтите си.
Попътен вятър и лесно достигане на новата заветна мечта!