29.09.1993 - Здравейте мили наши, няколко реда и от мен. Отшумяха празниците у дома. Много съм радостна и горда, че малката Стиляна се роди на моя ден - мисля, че зодия “Везни” е много подходяща за жена. Да ни е жива и здрава, за радост на всички ни и най-вече на баба Тека! Когато говорихме с майкини в неделя вечерта (към 03:00 сутринта на 27 Септември) събудих Нени, но той беше легнал само половин час преди това (голяма игра падна с другите деца) и беше толкова сънен и кисел, та чак се разплака. На другия ден нищо не помнеше - знае че имаме бебе, но като че ли това малко го развълнува. Като го гледам какъв голям е станал, чак не мога да повярвам каква мръвка беше до скоро. Попитах татко, какво ще стане с ходенето им в Габрово, а той каза: “Жените да решават. Аз не знам...” Като си помисля, хубаво ги дарихме с внучета - ние с момче, Живкови с момиче. А като знам майка колко е притеснителна, едновременно се успокоявам, че за тях все едно започва един нов живот – вълнения, тревоги, радости. Тук нашите приятели казват, че сме истински фокусници – в един месец три събития: сватбен ден, два-три рождени дни. Ние в къщи бяхме на противоположни мнения относно пола на бебето. Ачо настояваше за “Вельо”, аз за мома и ето че дойде момата. Това разбира се няма никакво значение и не намалява грижите на родителите.
Другото важно събитие е, че вчера изкарах писменият тест за шофьори и в разстояние до 6 месеца мога да карам само в присъствието на човек, който вече е правоспособен водач. След което трябва да се явя на практически изпит и дай Боже догодина да съм с книжка. Това ми е първо явяване. Има 2 части, като едната е от 12 въпроса – главно с правила за движение и предимства по кръстовищата и трябва да я издържа без грешка, за да се явя на втората, която е 40 въпроса, от които имам право на 10 грешки. Аз имах само 3. Ачо казва: “Ти не си била чак толкова глупава, брей!”. Сега той ще ме учи да карам и ще видим какво ще излезе на практика...
Радваме се, че филма ви е харесал. В интерес на истината всеки, който го е гледал, казва, че е много сполучлив. Неповторимо преживяване. Сега има вероятност поне за 2-3 дни да отидем с немците пак на една къща – почивна станция на около 100 км от Аделаида, но ще видим дали ще се уреди преспиването. Искаме да отидем на 6-дневна екскурзия, но нямаме достатъчно време. Ачо трябва да ходи в училището за новия си курс, имаме рожденици на 04 Октомври; той ще помага и на негов приятел един ден да правят някакви ремонти и т.н. Пък решихме и колата малко да поизчистим и измием.
Времето е слънчево - снощи валя с гръмотевици и светкавици, днес е приятно, но това вече почти не ни впечатлява. Свикнахме в един ден да гледаме почти 4 годишни времена, без сняг само. Женя
30.09.1993 - Вчера цял ден пак се разправях с колата. Тези карбуратори ме побъркаха вече. Понеже моя “амбасадор” и покровител от сервиза излиза в отпуска, той ме препоръча на най-главният им шеф, също много хубав човек. Та с него почнахме да човъркаме от тук-от там и на края се оказа грешен един дребен жигльор. Каза ми да го сменя и всичко щяло да се оправи. Прибрах се в къщи и много ентусиазирано се нагърбих с поставената задача, но не можах да го развия с обикновените си и елементарни инструменти, с които разполагам в кутията. Наложи се да го разпробивам с бормашината и напълно да изчистя леглото му. Добре ама, този жигльор е специален и вътре в него има една стоманена сачма. Като се удари в нея, свредлото взе да бяга на една страна – с една дума развалих и резбата на основния отвор. С това сложих краят на моите отчаяни опити и мирясах. На другия ден отивам пак в сервиза. Човекът ми каза да оставя карбуратора и да дойда пак следобеда да си го взема. Връщам се в уречения час - той ме пита колко пари имам, да му ги покажа, ей така на майтап. Вадя аз една голяма банкнота от $50 и две малки по $5. Той се смее и вика: “Това ли е всичко”? – “Това е!”, викам му. След това се разговорихме по-сериозно, какъв съм-що съм, каква е професията ми и т.н. Обясних му, че сега съм безработен и търся работа, но иначе съм само един прост инженер – нямам титли, нямам пагони и генералски лампази. Поприказвахме си още малко - за коли, за Трабанти и пр. На изпроводяк моя човек ми даде един друг карбуратор, като ми го демонстрира пред очите че работи. Той подчерта, че ако бях “нормален човек”, в смисъл да имам работа, да печеля добре и т.н., всичкото щеше да ми струва $50. Но понеже сега съм безработен – няма да ми вземе никакви пари, само като за мене, понеже съм му симпатичен! Каза ми, че като започна работа, ще имам да му давам $50. Аз изразих съмнение, че това може и да не е така скоро, а той отвърна: “Няма значение, когато-тогаз! Може след 2 седмици, може след 2 години, може и след 2 дни!”... Та, ей такива са хората тук. Нямаше как да му обясня, че това ако се беше случило в България, в сервизите щяха да ми одерат кожата, независимо дали съм с работа или без. Не знам какъв е английския превод на глаголът “дера”, пък и не съм сигурен дали тук има същото значение тази иначе добре позната ни на всички фраза. Както и да е – аз няма да забравя никога добрината и жеста на тези хора и рано или късно ще им се издължа. Разбира се, поисках и сега да платя, защото имах пари в себе си, но те ми ги отказаха под предлог, че за момента парите са ми важни и трябва да ги спестявам за други, по-важни неща. Прибрах се много щастлив, сложих карбуратора обратно на мястото си и всичко заработи нормално – така, както си е било излизайки от завода. Освен “Суза”, сега най-страстно заобичах и нейните покровители и ангелски спасители, в лицето на целия личен състав от сервиза…
Днес цял ден слагахме плочки пред къщата на нашия приятел Иван. Прибрах се напред доста уморен, но утре ще продължаваме пак и ще го завършим. Другата седмица сме на рождени дни у тях - те двамата с жена си са родени на един и същи ден, та предчувствам че ще стават големи изстъпления пак.
Тези дни с Женя ще се занимаваме и с вътрешния интериор на колата - малко да я позасмеем отвън, тапицерията ще перем, облицовката да лъснем и т.н. От постоянната й експлоатация, не ни остава време и възможност за провеждане на козметичните й процедури.
Голям дъжд се изля напред. То сега им е сезона... Женя взе шофьорска книжка, моля ви се - онзи ден, та сега ще трябва да я уча и да кара на всичкото отгоре, няма как. Направо не мога да повярвам на очите и ушите си, като знам какви са й способностите специално в тази област. Ето го сега още едно нещо, с което ще се занимаваме през тези почивни дни...
02.10.1993 - Преди 15 години, на този ден влязох в казармата - беше неделя и беше ужасно (а може и понеделник да е било, но в никой случай не е било по-малко ужасно). Дано повече никога не ми се налага да си кича главата с войнишки кепета. А пък за бомби, пушки и пищови не искам и да чувам даже.
Снощи, съвсем инцидентно ходихме на гости. Първо бяхме по пазар – купувахме разни парцалки за бебето. А после къде да отидем и да си уплътним най-ползотворно времето, естествено там където ни беше най-лесно (и най-приятно) – у г-н Минния инженер. Взехме нещо за мезе и им се изтърсихме на вратата. И понеже отидохме малко по-рано, за да не обидим хората се и позадържахме у тях до към 02:00 през нощта – не сме бързали да си тръгваме, че да ги притесняваме излишно (което аз лично най-много мразя). Сутринта едвам станахме, защото Женя беше на работа, а аз трябваше и да я карам до там, че тя нямаше билети за рейса. Понеже беше петък и хазаинът трябваше да идва за наема си, а пък нас вечерта ни нямаше в къщи, та днес ходихме до тях да се извиним и да му се издължим. Като му дадох обаче законните $220 за две седмици, той ми върна $10 и каза, че от това плащане нататък ни сваля наема с $5 на седмица, защото сме добри наематели и е много доволен от нас. Тези пари разбира се, изобщо не са много, но все пак жестът му е достатъчно показателен за две неща: първо, че ние сме се представили добре в неговите очи, и второ – отново показва добрината и великодушието на тукашните хора. Ние все пак се зарадвахме доста, защото вече е почти абсурдно за $105 на седмица да се намери напълно обзаведено жилище и то точно в този район на града, че пък и в приличният вид, в какъвто е нашия апартамент. На месеца това прави около $25 спестени, което си е пак някаква малка помощчица, в нашия случай особено.
Нени пак кара колелото отвън - той вчера написа буквите, ама види ми се, не се е старал особено много. Женя след обяда легна да си почине малко, но и аз скоро ще се търкулна до нея, че едвам гледам. Тези среднощни запои са много хубава традиция, обаче недоспиването на следващия ден е нещото, което много ни мъчи. Не чак толкова мене, колкото госпожата…
04.10.1993 - Вчера цял ден се занимавахме с колата. То и времето не беше хубаво - валя през целия ден. Добре че работата ми беше само за вкъщи. Оправяхме тапицериите на вратите и стана много уютно. Днес довършихме предните врати. Сложихме нови облекла на седалките. Тях пък отдавна ни ги бяха подарили от един магазин за подпомагане на бедни и аз все се канех да ги слагам, но нали и времето ни е кът, та все отлагах за “един ден”. Е, днес този ден най-после дойде. След малко ще излизаме да уча Женя да кара колата. Тук за тази цел се използват паркингите пред големите магазини, които в неделни и други почивни дни са празни, защото и магазините не работят. Първо да мине през предварителните маневри, после вече ще я пускам из улиците и да се качва по тротоарите. Довечера даже сме на моабет и сигурно тя ще ни прибере, че аз да се отпусна малко с легалната употреба на алкохол. Другата седмица ще изпратим колета, а утре вече окончателно ще разбера какво ще стане с моят следващ курс.
06.10.1993 - Така, онази вечер рождените дни минаха “на ниво”. Почти всички присъстващи бяха австралийци, само ние и още едно семейство – българи. Приказвахме си на развален англо-български език, защото в действителност всички са потомствени българи и знаят точно толкова български, колкото ние английски. Но беше много интересно и весело – на моабет, като на моабет...
На другия ден (вчера) ходих да тичам по инстанциите във връзка с уреждането на моя курс и вече всичко е готово. Започвам отново занятия в понеделник, на 11 Октомври и ще свърша на 11 Март догодина. Курсът е точно какъвто и който аз исках в началото. На края ще има две седмици “практика” из местните фабрики. Това е много ценно и важно за тук, защото от тези две седмици истинска работа на реално работно място, поне ще взема добра препоръка-характеристика, а и вероятността да ме оставят на същото място не е малка (ако и ме харесат, естествено). Но всичко по реда си. Като му дойде времето, ще видим.
Вчера, много случайно, Женя ми откри една обява за работа във вестника, та следобеда пък се разправяхме с това – писахме писма, съчинявахме резюмета, документи; подадохме ги на ръка, на самото място. Сега само ще чакаме тези дни - дано се обадят за интервю. Тъкмо се прибираме снощи, след като за пореден път ходихме да купим нови маратонки на Нени, че старите той пак ги смля и по телефона се обадиха, че на гости ще ни дойдат две семейства. Тези хора са пристигнали най-скоро от всички нас, преди около 2 месеца. Че като седнахме и с тях на винце, разни мезенца и сладки приказки, та се отнесохме до 00:30. Децата си играха добре – така и не сме ги чули какво са правили и как са безчинствали в стаята на Нени.
Днес пак ще се занимаваме с колата. Напред се обади нашия човек, дядо Ник, че снощи си е дошъл от Сидней и имало някакво важно писмо, доколкото разбрах от майка и е във връзка с вуйчо. Следобед ще отидем да се видим с него и да разберем цялата работа. После пак ще пиша...
07.10.1993 - Снощи от Ник отидохме на друго гости и пак се прибрахме много късно. Вчера от него получихме едно писмо от леля Здравка, което аз ви препращам заедно с това. То се отнася за смъртният акт на вуйчо. Аз ще направя абсолютно всичко необходимо тук – писма, такси, преводи и пр. Вие само трябва да ми пишете дали има нужда от всичкия този тропулак или не, защото доколкото знам и си спомням, навремето нещата се бяха оправили и без тези формалности. Незабавно ми пишете да задействам ли нещата от своя страна тук в Австралия. По този въпрос ще чакам отговора ви... До тук не сме нито скрили, нито пък преувеличили нещо. Информацията ви я поднасяме цялата - добра или лоша, но действителна. Аз съм направил копие на писмото й с адресите на консулствата и чакам само сигнал от вас. Всичко ми е ясно какво трябва да се направи. Прекрасно подразбирам и усещам поводът, заради който тя прехвърли топката на мене: аз дадох на Ник адреса. В резултат тя е подлудяла и хвърлила листите – демек, не е нейна работа: да се разправя някой друг (в случая аз). Между другото, тя не е направила и кой знае какво, за да намери адресите и пътя, по който трябва да се тръгне – всичко е написано в телефонния указател. Тук няма нито скрити адреси, нито някакви тайни от никого; всичко е ачик – телефони, адреси и т.н. Цялата работа й е отнела не повече от 10 минути, да набере 1-2 номера и да попита за съвет. Информацията й е била казана още в този миг. Сега аз го разбирам много добре всичкото това, след като вече сме тук и живеем в този свят. Майната му...
И днес се занимавахме с колата, че имахме някои довършителни работи по нея. Получихме едно писмо-отказ за работа в Бризбън, както и на Женя временната шофьорска книжка. С нея тя ще може да кара 6 месеца докато се научи, след това ще се яви само на практически изпит за шофиране и ако и него издържи успешно, едва тогава ще й дадат редовна книжка.
08.10.1993 - Здравейте и от мен. Доста отдавна няма писмо от вас, започнахме да се притесняваме вече. Вярваме в габровската поща и се чудим защо нямаме нищо от там. Като прочетох какво е написал Ачо по-горе, разбрах, че явно и той доста е потресен от случилото се. И нека майка с чиста съвест спре да се самообвинява и да се чувства виновна за вуйчо. Истината може да е друга. По инстинкт го чувстваме, защото за жалост човекът си я занесе в гроба. Знам, че много писах, бях решила дори и да не се намесвам, понеже все пак аз съм чужд и външен човек за семейството ви, но като видях, че Ачо вече ви е писал, реших да го подкрепя... Женя
09.10.1993 - Днес е събота, Женя беше на работа, а ние с Нени се въртяхме покрай колата. Тя си дойде напред и стяга нещо за обяд, докато аз използвам писането за презокеански мост и връзка с вас. Забравих онзи ден да ви пиша, че когато започна новия си курс, аз също ще получавам по $30 на седмица “студентски”. За продължителност от 20 седмици това са си още $600, което не е много, но не е и малко - особено когато дойдат ей тъй, “от горе”. Ще се върна за последен път на темата “Здравка” и повече нито ще я повдигам, нито ще чуете името й да излиза от устата ми. Лично тя на нас, пряко не ни е сторила абсолютно нищо - ние не сме се карали с нея, нито пък тя с нас. От време на време се чуваме по телефона или пък тя пише по някое писъмце. Така, че не се притеснявайте - около нас всичко е наред. С единствена забележка само, че отношенията ни са вече повече лицемерни, отколкото роднински - и от двете ни страни фрапиращо личи това. Но ние сме доста далече от тези неща и фактът не ни впечатлява особено. Аз не искам вие да се тревожите и ако сме ви написали всичко до тук, то е само в името на истината. За сетен път се убеждавам, колко прав е бил на времето вуйчо, но... Толкова за тези работи – точка! А аз туря ли на някой/я “точката”, свършено е с него/нея – sorry, както казват тукашните...
Тези дни вече трябва да имаме писмо от вас, защото две седмици не сме получавали нищо от България. Тъкмо ще изпратя и това послание, та да си имате материал за четене в следващите дни. Може би ще го сложа в колета за Ямбол - ще видим как ще организираме всичко.
11.10.1993 - Днес Нени тръгна на новото училище, а аз започнах поредният си курс за доусъвършенстване на английския език (абе то си е направо учене, но за да предам повече граматическа тежест на израза, използвах тази по-купешка дума; а иначе е все едно, че карам ПУЦ). И двамата сме доволни от това. Женя днес не беше заета и тя заведе Нени до училището и го върна следобеда. По-нататък той ще ходи и ще се връща сам, защото е много близо до нас. Аз пък през целия ден се разправях с молби за работа – изпратих на нови 15 места, но резултатите които постоянно се получават обратно, въобще не са успешни. Това мене не ме тревожи, защото най-малък е процента на намерилите работа чрез вестника. Другият начин е с вече по-добър английски език, да тръгна от врата на врата и където потропам и ми отворят, там да влизам. Но това ще стане след още доста време. Утре вечер сме на гости (а бе, много често си гостуваме нещо напоследък – не забелязвате ли; аз не знаех, че съм чак толкова голямо социално животно). Иначе ние сме много добре и с нетърпение чакаме вести от вас.
12.10.1993 - Днес най-после получихме хабер от България. Имахме писмо от Албенчето и Драго, а се получи и вашето 43-то писмо. Предполагам, че № 42 е въпросната пратка, за която ставаше дума из редовете ви. Не е трябвало да пращате тетрадки - не давайте грешни пари за пощенски услуги. Тук има такива фантастични тетрадки, които само дето не говорят и не изписват сами буквите. И Нени си има свои, в които непрекъснато все пише по нещо. Жалко, че баба не е могла да получи някой лев отгоре над и без друго мизерната й пенсийка, но нищо – нека само да ни е жива и здрава. Ходете по-често при нея, носете й писмата да ги чете и да си попълва времето с нещо полезно, вместо да чете за любов и разни партизански книги...
В момента препрочитам отново и отново писмото ви и както пиша, така се стремя да отговарям на всеки ред и всеки факт. Виж, за зимнините завиждаме малко, особено за сините домати - или пък за червените чушки с хрян. Тук има всичко, но сините домати са обикновено по $2 парчето, а не целия килограм. За справка - $1.69 струва 1 кг кайма (естествено от най-евтината, която дори и домашните любимци не ядат, но аз баш от нея пък правя вълшебни кюфтета; за животните продават специална кайма, значително по-скъпа от нашата, но ние нея не сме я изпробвали още). За мене каймата е единствената мерна единица – еталон със стойност на разменна монета; или пък бензина, който напоследък пак варира между 61 и 72 цента за литър. Червените чушки обаче са скъпи - $7 за килограм е почти двойно над цената на свинските пържоли; на кило домати искат $5 – да си ги ядат богаташите, идиоти такива! Гъбите също не са ми евтин артикул - $5 килото. Лошото е само, че тях не можем да си ги берем сами, защото не ги познаваме. Плашат ни, че ако не си ги купуваме от магазина, всичките други били отровни – серсеми, това е за да се редим на опашка за техните, а не да берем безплатни по поляните! Но скоро идва активният аграрен сезон и цените на културите започват стремително да падат. Освен това, тук хората си вземат по 1 или 2 чушки – просто ей така, за цвят в чинията или за салата. Никой не купува по 30 кг да ги вкарва в буркани. Можеш да си купиш 1 или 2 картофа, 1 морков, 100 гр. ягоди и т.н. Всичко е на бройка, с определена цена за килограм. Теглят ти го на кантара и плащаш за съответното количество – никой не те гледа “на революция”, че ти е продал само един домат например - това е лично право на клиента, а продавачът не е нищо повече от негов слуга. Със същия успех може да се купи 1 парченце салам, шунка или нещо друго – например за сандвич или просто за опитня. Онзи ден аз купих един цял чувал картофи (25 кг), че ги намерих много на сметка. Хората с почуда се обръщаха да ме гледат като ги метнах на гърба си, но на мене не ми пука – че аз съм европеец бре, да не съм им тука някой местен абориген! Защото ние сега си лапаме на воля и без всякакви ограничения евтиничките картофени супички, мусакички и т.н., а те ми предъвкват сухите сандвичи и пици... Ежти си ги ве, буржоазии недни таквиз - ние караме на чорби, защото така е по-полезно за здравето, а пък вие си тровете тумбаците с полусурово недопечено тесто!...
В писмото ви става въпрос за някакво момче, сигурно това е новият ни квартирант. Дано да е свястно дете. Надяваме се, че повече подробности за него ще има в другото писмо с пратката, която може пак да се позабави. За писмото на Исус - благодаря от името на нашата приятелка. Не ми стана ясно въпроса с марките как стои – имате съмнение, че четат писмата “от някъде” – амчи нека бре, вие защо даже не се радвате?! Нали за всекиго пише по нещичко тук - само че всеки един открива своето послание според това, колко му е чиста душата и съвестта и според това, каквото иска да научи от написаното. А мекерета има навред - нека четат, нека се образоват... Аз не случайно описвам всичко така подробно. Молим се само, вие да си получавате писъмцата от нас - в тях аз тайни нямам от никого, а пък това че и още някой е надникнал в тях, лошо няма; аз не се обиждам. Обаче едно нещо само не можах твърде да схвана: защо пишете, че вие се “съмнявате”? - би трябвало вече да знаете каква е системата (от 1944 насам)... Амчи те, от когато милиционерчетата на времето (1971), отваряха и проверяваха на вуйчо Ваньо писмата, нещата не са се изменили кой знае колко - само че в последните “демократични” години тези долни и мизерни функции са ги поели синчетата на тогавашните “силни на деня”, които пък сега са в “заслужена пенсия” – де ръждив куршум в челото, де-еее! И плитък гроб, че да ги развлачват бездомните псета по кърища и ниви! И днес те пак са си същите, само че вече се наричат полицайчета, но иначе като еднотипни диарии си приличат до съвършенство... Аз така или иначе, пак ще ви изпращам марките, а пък вие преценявайте на място какво ще правите с тях.
Ако стане това с пощите, за което ми пишете – лошо ще бъде. Тук едно обикновено писмо до Европа струва $1.20. Моите писма са дебели, с много снимки и ги теглят на кантар. За това струват по $3. А вътрешните пощенски услуги летят до всяко едно кътче на необятната държава само срещу $0.45 за марка, в която цена влиза и самия плик - независимо до коя точка в страната изпращаме нещо; дори това да е и в същото населено място, цената е една и съща. Жалко за доларите на Живко - дано вие поне колета да получите. Вътре в него има писмо, а в шишето на бебето, увит в чорапките му се намира описа на колета. Казвам това, защото вие ще го получите. За сега не можем още да си позволяваме да изпращаме подаръци на всички вас – родителите ни. Но дано и това да стане някога. Пък и аз по-предпочитам тук сами да си избирате нещата, че ще ми е по-лесно. Харесвате си някой боклук – купувам ви го на мига и готово!
Аз не знам дали сме писали по-рано, но тук в нашия щат Южна Австралия, колите не подлежат на годишни технически прегледи. Всичките вървят по пътищата, докато самите те могат да се движат или докато седалките им все още се крепят по ламарините. Защото наред с новите или по-запазените коли, по улиците се движат и такива гнилочи, които не подлежат нито на ремонт, нито на поддържане. Такива коли просто се изхвърлят един ден. Има и други разбира се, които са много стари, но изглеждат като че ли сега излизат от фабриката. Обикновено те са собственост на разни запалянковци и ентусиасти от автоклубовете и по принцип са доста скъпи.
За Нени не се притеснявайте - той много бавно навлиза в науките, а и ние не го оставяме да хайлазува. Само че при него всичко става с голяма мъка и взаимна ненавист. Но той е малък още да ги разбере нещата...
МИЛИ БАБО И ДЯДО, АЗ ОБИЧАМ ДА ИГРАЕМ НА УЧИЛИЩЕ. НИЕ НЕ ИГРАЕМ С МАМА НА МАГАЗИН, ЗАЩОТО МИДИТЕ ПРИСТИГАТ СЧУПЕНИ. СЕГА, В НЕДЕЛЯ ЩЕ ИМА ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА И АЗ ЩЕ КАЖА СТИХОТВОРЕНИЕ. КОГАТО СЕ ОБАЖДАМЕ ПО ТЕЛЕФОНА Е КЪСНО И НА МЕНЕ МНОГО МИ СЕ СПИ, ЗА ТОВА НЕ ГОВОРЯ МНОГО. ЦЕЛУВАМ ВИ. ОТ НЕНИ
Мили наши, ето и няколко последни реда от мен. Днес, аз отново започнах в старото си училище и след 2 седмици ще бъда на стаж в някой завод или учреждение. Моята учителка ми каза, че е намерила място за мен, че моята професия е много търсена тук и че трябва непременно да опитам с нея. Хубаво е да изкарам и специален курс, но по-нататък ще видим. След 2 седмици стаж ще трябва да напиша доклад за това, какво съм работила и с кого. Започват ми и изпитите. Единият ще бъде доклад от минимум 5 машинописни страници, другият е разговор-събеседване за около 20 минути (в който са включени въпроси и отговори) и още други 3 подобни изпита.
Вчера учителката на Нени (новата) ми каза, че той чете много добре, пише правилно. Аз й споделих, че имаме проблеми с математиката и тя обеща да набляга там. Но тук системата е толкова различна от нашата, че като ги гледам как и по колко време учат, не мога да си представя как могат да бъдат културни и интелигентни (само някои). Въпрос на естествена, вродена национална култура, може би. Вчера например вървя по тротоара и от една сграда, точно насреща ми излиза носач на нещо огромно – тика го в количка. Аз обаче не го виждам в първия момент и за малко да го блъсна. Човекът обаче се спря, направи ми път да мина и поне 3 пъти ми се извини. Има много примери, когато направо са ме шашвали с внимание и култура. Радвам се, че Нени расте в такава добре възпитана среда. Това е в общи линии за нас. Не се притеснявайте за писмата, защото нали виждате, че това са цели дневници... Женя
За да не е и съвсем без хич, изпращаме ви поне един календар за Новата 1994. Дано получите и всичко останало - целуваме и ви прегръщаме всички много: Женя, Нени, Ангел
П.С. Надявам се също, че след щателната проверка от страна на съответните хрътки и височайши служби на собственоръчно написаният от мене текст, последните ще бъдат достатъчно любезни отново да запечатат съдържанието на настоящата пратка, с цел тя да достигне до оригиналните си адресанти, па макар и малко по-късно, но в никой случай не и “олекнала”…
От вашият т(р)айно засекретен агент в изгнание, с псевдоним “Авторът”…
