Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2013 15:04 - Писмо No 21 (XII-I.9394) [#2]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 792 Коментари: 0 Гласове:
1



22.12.1993 - Снощи вече учредихме спортното дружество “Преслав” към Българския клуб. Аз съм избран в управителния комитет – като един прост и най-обикновен член, но аз не съм и ламтял за някакъв по-отговорен пост. На мене ми стига привилегията, да уреждам сбирките на останалите комити и да се занимавам с подсигуряването на правилните мезета за съответните напитки. Това ми е основната роля...

Днес имахме дълъг и мъчителен поход из магазините за зареждане с продукти за Коледа и Нова Година. За $150, включително 1 каса бира, 5 л бяло и 5 л червено вино, на хладилника едвам му се затварят вратите. Един наш приятел си купил много хубава уредба (музикална), та напред ходихме да видим и нея. Утре хукваме отново по други видове магазини да гледаме пак за нещо подобно. Качеството е много високо, но за малко по-висока цена от тези, които изтървахме. Утре ще преценяваме на място.

Г-н Минният инженер пък си купил видеокасетофон вчера, та ходихме да видим и тях – да почерпят за добрата покупка. На Бъдни вечер, след семейната вечеря по къщите, цялото българско землячество ще се събираме в Българския клуб – ние също ще ходим и ще се видим с хората, с които ще бъдем на екскурзията, която планираме от 26-ти до 30-ти или 31 Декември.

Утре или вдруги ден аз ще помагам на едни наши приятели да се преместват в къща. Ей това е програмата ми за тези дни. Онзи ден взех и допълнителните снимки от вашия филм, които изпращам в това писмо заедно с няколко други. А, дойде ми нещо на ума. Решил съм да ви изпратя един фотоапарат, като нашия. Не много скъп и не много качествен, но прост и лесен за обслужване. Нищо не му се гласи, само щракаш – и увисваш на портрета. Има и вградена светкавица. Та искам да ви попитам дали има такива апарати вече в България и колко струват – Kodak, Minolta, Olimpus или някаква друга по-засукана марка. Не питам нито за “Фэд-5”, ни за “Киев”, ни за “Смена-8М” или подобен фотоапарат от тази незабравима и легендарна съветска серия. Задавам въпросът си нарочно, защото тук тези неща са по около $60, включително филм и две батерии за светкавицата. За да ги изпратя ще трябват още барем $10-$20 във вид на пощенски разходи. Отделно рискът по изпращането е голям, да не би да се счупи нещо или да се загуби (открадне) по трасето. Пу ми е лесно да мушна $80 или $100 в някое писмо, а вие там евентуално да си купите някакво подходящо апаратче с тези пари. Не знам само дали тази сума би била достатъчна или пък това е много. Ето защо ви моля да проверете този въпрос най-старателно и хич не почвайте да ме разубеждавате, че нямате нужда и не искате такъв подарък. Щото аз вече съм го решил и това е окончателно. Искам само по-скоро да уточним начина, по който той да стигне до вас. Това ще е евентуално единственият ви армаган за Нова Година и моля да ми пишете веднага, след като получите настоящото писмо. Не ми отказвайте удоволствието да бъда полезен с нещо, макар и толкова дребно. А ние ще си продължим традицията по изпращане на филмчета и снимки, което ще подсилва писмата ни с нагледни материали - в смисъл и вашите, и нашите. Проверете курса на австралийския долар към българския лев и спрямо американския, а аз тук ще преценя дали не е по-изгодно да ви изпратя американски пари. Тук USA$100 струват около $145 плюс комисионната от около $5. Та вижте как стоят нещата по този въпрос…

Между другото, такъв студ е тези дни при нас, че не знам кога и дали изобщо някога времето ще се стопли пак. Максималната температура беше 17°C, а минималната 12°C. Прибавен и постоянният вятър към късите гащи и една тънка ризка – картината ви е ясна като полярна нощ. Само до онзи ден беше 37°C и едвам дишахме от зной, а сега търсим ушанките и доновките. Имаме тук едни приятели, от 4 години са в Австралия. Той е лекар, но още без практика и недоказан, а тя е актриса от Пловдивския театър. Това не е толкова важно. Те са били преди години в Либия и жената разказва един път, как там ставало по 65°C жега. Но като паднали температурите на 35°C, рекла: “Деца, обличайте си пуловерите, че студ голям стана!” Та всичко е въпрос на навик - аз на 15°C в Габрово ходех още с балтон и костюм отдолу, а сега тук съм по къси гащи на същите градуси. Но за утрешните ни походи из касапници и пазарища ще се пооблека повечко – може да си сложа даже и дългите панталони.

23.12.1993 – И днес пак дълго обикаляхме из града да търсим музикални уредби. Ако на едно място има това което търсим, другата му част пък се е продала и така безуспешно се примирихме, че на този етап няма да имаме такива неща - ще слушаме този стар ковчег, който и без друго си свири много добре. За да не сме капо си купихме едно радиокасетофонче за колата – $25 струва и е голям боклук, но поне е ново и има 12 месеца гаранция. Преди малко го слагахме с Нени и трябваше доста неща да прекроявам по арматурата, защото старият е бил с различни размери, но сега вече всичко е добре. Даже направихме една малка пробна обиколка на квартала, с надутите до край вечни балади на Тодор Колев, старите градски песни и шлагерната естрада от нашето детство и юношество. Магнета свири достатъчно хубаво, като за парите си – гледах, че където минавахме, хората стреснато си затваряха прозорците на къщите; в ранният и полузаспал махленски следобед, това определено ми заговори и за високото качество на звука...

След малко ще ходим на гости у дядо Ник да го поздравим за Коледа. Ей сега, в този точно момент се сещам, че и той се казва Ненчо, а за Никулден забравихме да го поздравим. Нищо, сега ще е и за двете неща.

Таман приключих и с вечните си изчисленията по разхода на гориво на колата – 8.45 л/100 км в условията на градското натоварено движение, за пробег от над 3200 км. Това е повече от добре за този тежък режим. Предполагам, че на дълъг път ще падне още. Сега на екскурзията ще го засека пак. Остана ми само тази краста – да си пресмятам разхода на гориво и то само от време на време. Не пиша вече и не водя никакви дневници и статистики – кога сменям гуми, масла, накладки на спирачките, акумулатори и т.н. Наливам бензин и само карам. Каквото се счупи го поправям в движение и съм обратно на пътя. Ама те и богатите хора са така. Никой тук не си пълни главата с излишни цифри и числа. Какво от това че съм минал примерно 30,000 км с чифт гуми? – По-важен е неизбежният масраф по смяната им, а не пробегът. И естествено, по-скъпите гуми се търкалят по-дълго време, но аз се придържам към възможният минимум. Изобщо не ме топли, че с едни гуми мога да мина и 100,000 км, след като са 3 или 4 пъти по-скъпи от най-евтините – гледам да спасявам положението само за момента, защото бъдещето ни в тази държава не така ясно и толкова сияйно, както по времето на развития социализъм в “народната република”...

25.12.1993 - Честита Коледа и Рождество Христово! Да сте живи и здрави още много дълги и щастливи години! Да са живи и здрави Христовците: Петев и малкото Петевче, двамата от Стоевци и всички други, за които не се сещам. Аз вчера ходих да помагам по пренасянето на едни приятели – сменят си квартирата, а обикновено това е свързано с много сътресения и малки семейни драми, та рекох да дам едно рамо в товаренето на покъщнината и малко житейски напътствия за спокоен и пълноценен съвместен живот с ближния (като спреш да му обръщаш внимание на “ближния” и всичко си отива по местата от само себе си). После чистих колата за път, занимавах се с други къщни работи и т.н. Вечерта отидохме да караме Бъдни вечер в Българския клуб. Имаше пак малка програмка, изнесена от децата (нищо ново – въртят едно и също представление, защото малките кратунки много бавно и трудно заучават новите неща; повечето от тях са австралийчета, родени тук и виждат баят зор с българския език – пък нали и не блестят с кой знае колко завидни умствени способности…). Дойде и Дядо Мраз, който раздаде още подаръчета за дечурлигата - отделно от тези, които майките и татковците индивидуално са подарявали в къщи на малките си питомци. В клуба бяхме почти цялото землячество. В 24:00 си казахме “Merry Christmas!” (Мери Кристмас! – Честита Коледа!) и се разотидохме по домовете. Женя беше правила джуркан боб, та поядохме малко, но до мръвките не можахме да стигнем. Тази сутрин в 07:30 ни се обаждаха всички наши хора от Ямбол. След малко ще отидем на църква да запалим и по някоя свещ. Днес стягаме багажа и утре сутринта тръгваме. След малко с Нени ще разпечатваме Коледният му подарък – писти и колички, които ще сглобяваме и ще си играем заедно...

Ох - продължавам в 03:15 сутринта, след дълъг Коледарски ден и последвалата го нощ. Ходихме на черква сутринта, както ни беше по програмата. От там към 11:30 рекохме да прескочим до минния инженер - да поздравим и тях за Рождеството Христово. Та там, уж само по едно кафе да изсърбаме на крак и щяхме да бързаме да си ходим, че да стягаме багажа за пътешествието. Но освен кафето, изпихме и по едно вино, б по някоя мръвчица за мезе, ха после пък да ги полеем с по още няколко винцб и бързането ни автоматично забави хода си. Към 16:00 се преместихме у други наши приятели, където продължихме вече “на дебело” и “на твърдо” – като почнахме от първото (по една мазна чорба), минахме през второто (кюфтета и пържоли) и завършихме с третото (кафе с коняк); пропуснахме само компота и сладоледа на края. Че песни с пяха, че танци се играха, имаше свирни на йоники пак – та до напред. Прибрахме се даже пеша от тези хора, защото не посмях да се кача в колата (по-скоро не можах, защото стъпалото на рейса е на високо и трябваше някой да ме вкара вътре с обувалка, че едвам си стоях на краката)…

Брей, голям дъжд запраска в момента! Но – да продължа. От 02:00 насетне (когато си дойдохме от моабета), Женя се потътри да приготвя багажа, а аз пържих кюфтета и варих яйца да си носим с нас в дисагите. Утре в 07:00 тръгваме, а вече е 03:40, ама като ми се ококориха очите, та викам поне да си довърша мисълта от сутринта. То комай няма и смисъл да си лягам вече - за кога да заспивам, че да се събуждам после и пр.

Като почнахме да си играем с Нени с количките сабалам – забравил съм да се умия и така гурелив ходих на черква. Само че тогава не знаех още – чак после стана ясно, че точно това действие не съм го извършвал (измиването на очите и зъбите имам предвид...), което не било правилно съгласно църковните канони и съвсем не Богу угодно. Ето ти го първият провал! Женя пържи филии сутринта – нахвърляхме се здраво, като патки с горещи фъшкии. Като започна попа да причестява - сетих се, че това трябваше да стане на гладно. Пак провал! Та след толкова много грехове, викам си: сега остава полицаите да ме хванат и почерпен, та хептен ще я втасам. Поради тези мои благородни съображения напред се прибрахме пеша. Между другото, тук в Новогодишната нощ градският транспорт е абсолютно безплатен – организират го от Съвета във връзка с безопасността на движението. Създадени са всякакви условия, за да не се прибягва до собствен автомобил, особено ако човекът зад волана е добре почерпен (пиян). Но пък въпреки това, ако те хванат с алкохолно съдържание в кръвта над 0.05, дупе да ти е яко. Изгаряш отвсякъде! - Значи, това е всичко от тазгодишната Коледа. Утре, живот и здраве, тръгваме към Mount Gambier и ще продължим да водим дневника отново по познатият ви вече начин – в движение…

26.12.1993 - Започвам дневника от екскурзията на около 250 км от Аделаида, съвсем близо до океана. Току що обядвахме под една сушина. Времето не е много качествено, както и другите казват, защото току духа силно и превалява ситен хладен дъждец, ту пък спира и слънцето едва показва крайчеца на последният си лъч. На нас обаче капризите на времето не ни пречат, защото сме под покрив в колите. Това ако беше едно време както сме ходили с мотора, да сме подгизнали до кости до това време и 100 пъти да сме се върнали обратно в къщи на топло. С нас имаме подвижен газов котлон и барбекю. Ние специално ще си спим в рейса, както и друг път ни се е налагало, но другите ни приятели си купиха палатки – двуместната струва $25, а триместната е $40.

Сутринта беше голям зор, докато всички станем навреме само с по някакви си 3 чбса сън, но аз направих много кафе в термоса и постоянно пием, за да ни държи будни и нащрек по пътя. След малко отиваме да разгледаме някаква много красива крайбрежна ивица и огромни пясъчни дюни. Нагоре до самото място обаче, пътят е проходим отново само за джипове и автомобили с висока проходимост, за това ние ще оставим колите преди пясъците и ще продължим пеша. Хайде, до после... Женя

27.12.1993 - Вече сме в района на едни много интересни пещери, някъде около селището Naracoorte. Снощи спахме в някакъв крайпътен къмпинг, но понеже влязохме и излязохме тази сутрин от него все в извънработното му време, та не сме и плащали за престоят си от една нощ. Вчера беше много ветровито, ураганно бих казал и решихме да изоставим за кратко крайбрежното шосе и да навлезем малко на завет във вътрешността. Разликата като климатични условия не е голяма обаче. Още не е започнало да вали, но сигурно и този път няма да ни се размине намокрянето.

Тъкмо закусихме. Чакам остатъка от екипажа да си събере катунът и използвам времето, за да нахвърлям някои мисли. Снощи в къмпинга ни беше много приятно (особено, след като разбрахме и че няма да плащаме за нощувката). Ние си носим газово барбекю, защото да се пали огън точно през този високо пожароопасен сезон е много рисковано, а и доста забранено – $8000 е само глобата или 2 години затвор; кой каквото предпочита. На практика единственото нещо, свързано с нас и което не е добро, това е само времето. Но ние пък просто не му обръщаме внимание и продължаваме екскурзията си, независимо от неприятната метеорологична обстановка.

Вчера ходихме до един пясъчен полуостров. Понеже за нашите коли последният участък от около километър може би беше непроходим, оставихме ги в подножието и тръгнахме като бедуини нагоре по дюните. Вятърът вдигаше тонове с пясък, който проникваше в нас и дрехите ни, като че ли някой ни обдухва с пароструйка, само че вместо вода и пара, имаше дребен пясък – истинска пустинна буря! Аз се върнах от средата на пътя, защото пепелакът взе много да ми влиза в очите и устата – опасих се, да не ми се развихри сенната хрема и да започна да се давя и кихам, но другите ентусиасти стигнаха до края. Докато се върнат, за останалите не знам и не мога да твърдя, но нашия Нени беше целия набит с пясък – в джобовете си имаш чак! Имах чувството, че се въргалял по плажа или е слязъл от Пъкъла. Изчистихме го нбдве-нбтри и колкото позволяваха условията, но смятам че голямата част от този пясък той ще си го носи и в къщи.

Днес е и Стефанов ден. Да са живи и здрави и двете ни баби Стефанки! Разбира се, пътуването ни до тук не беше лишено и от емоции. Не си спомням точно къде, но някъде по трасето пак пръснах гумата на рейса, този път задната. Те са ми (бяха ми!) добри, но какъв зор видя че гръмна по такъв зловещ начин, така и не разбрах. Сега съм сложил резервното колело и съм закърпил положението, а като се приберем в Аделаида, тогава ще му мисля. Сигурно ще сложа два регенерата за по $20 и това ще е.

Пещерите в този район се оказаха няколко на брой и според снимките, които бяха изложени за ориентация, бяха доста подобни на нашите в България. С тази разлика, че тези имат само по една дупка на земята за вход и всички тунели, подземни коридори и зали се намират отдолу. Природата по нищо не подсказва, че тук, само на няколко метра под земната повърхност може да има такива огромни пещери, както Леденика, Магурата или други подобни, защото релефът е сравнително равнинен. Ако българските пещери са все по високите части на Балкана, в скалите, то тези са на равното, но под земята. Ние за посещение естествено си избрахме тази с най-ниска такса за вход – $3 за големи и $1 за деца. Защото другите са по-скъпи – $4-$6 и има екскурзовод, докато в нашата нямаше.

Пещерата, в която се напъхахме всички, беше осветена по много интересен начин. Уж тъмно навсякъде, а като повървяхме малко постепенно светваха отделните и следващите сектори от пещерата. Явно осветлението е регулирано и управлявано с фотоклетки – когато на дадено място има хора лампите светят, а като няма е тъмно, за икономия. Свиди им се тока изглежда. Долу в дупката имаше типичните за пещерите скални и варовикови образувания, остатъци и черупки на праисторически животни и т.н…

Сега пиша от един резерват с много птици – черни лебеди, патици и др.- подобно на нашата “Сребърна” край Силистра. Има едно огромно езеро, много отделни блата и тресавища. Хората са направили специални дървени пътечки (мостчета) през опасните места, подобно на р. Ропотамо до онова място, с водните лилии, на което баш сега му забравих името. Пак някакъв национален и известен природен резерват беше. А - “Аркутино” май се казваше, но ако греша името моля да бъда простен. След малко продължаваме надолу, пак към океана и град Mount Gambier (Монт Гамбиер) и най-популярното му място за посещение – Синьото езеро (Blue Lake).

28.12.1993 - Снощи пристигнахме в един караван-парк (къмпинг), точно в града и в непосредствена близост до историческите езера, които също са ни в плана да разгледаме. Мястото тук е разкошно, с чудно зелени поляни, с нивелирани бетонни площадки за караваните, топли и студени води в бани и тоалетни, с пералните му, съответните сушилни и т.н. – абе комфорт и лукс лъха отвред. Ние тъкмо закусихме и тръгваме на разходки. Времето продължава да бъде много противно - влажно, облачно и мъгливо, но се надяваме тези дни уж да се оправи.

Аз пък днес даже се и измих сутринта. Обикновено по такива “екскурзионни летувания” карам без вода и сапун, но този път направих изключение за хатър на топлата вода в къмпинга. С цялата ни агитка направихме няколко обиколки на езерата – едното е с много тъмносин оттенък, забранено за къпане и каране на лодки, защото е вододайна зона за града. То е дълбоко е 200 м и има обиколка около 4-5 км. Образувало се е преди 4700 години от застинали вулкани. Поначало там целият район е вулканичен. Другото езеро също представлява кратер на изстинал вулкан, но то има малко по-зеленикав оттенък. Там вече могат се карат лодки, водни ски и т.н., но за къпане едва ли е подходящо – не за друго, ами то в този студ, трябват балтони и пуловери, вместо бански костюми и плувки…

29.12.1993 – След голямата ни разходка и обиколка, снощи пак се върнахме при комфорта в нашия къмпинг, там спахме още една нощ и днес решихме да се отправим още по-надолу, покрай брега на океана в посоката на Мелбърн. Целта на днешното ни посещение е “12-те Апостоли” – някакви причудливи скални образувания от огромни, отвесни скали в океана, нещо като нашите Белоградчишки скали, само че във водата. Непрекъснато се движим покрай големи и пълноводни реки, красиви Национални паркове, вековни борови гори и тучни, зелени поляни. Тук природата наподобява на нашият Родопски край...

Вече сме навлезли дори в съседния щат, Виктория – много по-свеж, по-зелен, но и по-студен от Южна Австралия. Лошото време ни съпътства постоянно и предполагам, не е нужно да повтарям това всеки ден. По време на пътуването ни правихме множество спирки за гледане и снимане с фотоапаратите, защото крайбрежието наистина е изключително красиво. Липсва ни много видеокамера, за да направим и кратък филм на тези природни величия, но така както няма слънце - не знаем изобщо какво ще излезе и от снимките ни, но независимо от всичко фотографираме непрекъснато, пък каквото стане на края.

За жалост, баш до “12-те Апостоли” не можахме да стигнем, поради накъсялото ни вече време. Преди тях имахме много други обекти за разглеждане и снимане, а тези наши многобройни спирки и източването на толкова много народ през колите всеки път, както и връщането им “по машините”, отнеха повечето от времето ни, определено за пътуване до по-далечните обекти. Някои от скалите приличат на “Ер Кюприя” (“Чудните мостове”) в Родопите, с всякакви пещери, мостове, сводове, дупки и какви ли не още величествени образувания. Бреговете са отвесни, стръмни, около 40 м високи и слизане до водата за плаж не е възможно. Само на едно-две места може да се слезе по една тясна пътечка долу до самата вода. Иначе почти цялото крайбрежие е оградено с огради, тел и предупредителни табели за опасни падания; направени са само едни дървени мостчета, пейки и пътеки за посетителите и наблюдаващите тези чудатости на Майката-природа. Изобщо всичко е организирано и подредено безупречно, че и безплатно на всичкото отгоре!...

30.12.1993 - Снощи пак спахме в къмпинг, край едно градче, отстоящо само на 15 км от мястото, където се намираха “12-те Апостоли”. Времето ни до обяд мина в разглеждане на местните забележителности и правене на снимки, след което ни предстоеше голямото връщане назад чак до Аделаида – около 800 км. Но понеже много замръкнахме и доста се забавихме по пътя, направихме още едно междинно преспиване на 350 км преди града.

31.12.1993 - Станахме рано сутринта и до обяд се бяхме прибрали. Още от пътя телефоните ни започнаха да дрънкат във връзка с организирането на Новогодишната нощ. Стъкнахме набързо едно-друго и отидохме в къщата на едни наши приятели. Бяхме 5-6 семейства. Тържеството продължи до 05:00 на следващата сутрин. То бяха песни, китари, играха се танци – всичко, както си му е реда…

Сутринта на Васильовден мислехме да ходим на друго гости, но тъкмо се бяхме улегнали, та продължихме с веселбата на същото място. Всеки вече имаше и изпълняваше ролята си в общото представление - кой отговорен за печивото, коя отговорна за салатите и т.н. Където и да бяхме отишли, всичко това трябваше да започва на ново, да се сменят роли и персонажи. Тук всеки си знаеше гласът дори, на който пее най-добре (всъщност най-поносимо за останалите: кой вие и цвили из висините на първи глас, кой пък ръмжи и тътне задгробно на втория). Големи празници, голяма вакханалия. Чувствам се някак си пречистен – дали пък не станах и по-добър?...

Днес е вече 02.01.1994 и всички сме си в къщи след дългото ни отсъствие от дома. Аз готвя миш-маш, че от пържоли и кюфтета вече ми се повдига чак. Женя пере купища мръсни дрехи от екскурзията, а Нени си играе с количките и бръмчи ентусиазирано, артистично въргаляйки се по пода като гъсеница.

При тази домашно-битова обстановка, от цялото си сърце ви пожелавам: Честита Нова Година! Господ само здраве и живот да дава, а другото все някак ще се нареди! От телефонният ни разговор снощи разбирам, че акта трябва да се преведе и завери в Сидней. Аз това отдавна съм го задействал, защото предварително знаех, че пред българските власти един документ на английски език няма никаква стойност. Предполагам това става ясно и от писмата ми напоследък. Щом свършат празниците по Нова Година, аз пак ще се обадя до Консулството, за да попитам какво става с останалите документи. Сега всички подобни учреждения са в годишен отпуск и ваканция. Утре ще дам за проявяване и снимки двата филма от екскурзията ни. В това писмо ще имате доста материал за разглеждане, а и за четене защото самото то стана достатъчно дълго.

Разбрах, че сте получили моето писмо № 19; обаче № 20 е също отдавна на път и би трябвало всеки момент да получите и него. Аз го пуснах точно преди Коледа, ама по това време, както вече знаете, пощите издъхват под напора на милионите пратки и сигурно ще се забави. Дано само не се загуби, защото ще бъде жалко за написаното от мене.

03.01.1994 - И днес е празник и нищо из града не работи. Само някои хранителни магазини са отворени, но от утре вече животът се нормализира и всичко си отива по местата, както е било преди празниците. Като сравнявам миналата Нова Година с тази, мога да направя две генерални констатации, като първата е икономическа: цената на бензина тогава беше 63 цента за литър, а сега е 69 цента и трайно не мърда надолу. Втората е малко климатична: лани по това време беше близо 40°C и едвам дишахме на жегата, докато сега живакът не подминава границата от 20°C и ние тракаме със зъби. Времето все пак отива към подобрение, но температурата много бавно пълзи нагоре.

Другата седмица (в неделя), ще се хвърляме за кръста на Богоявление, но ако е такъв студ, не знам как ще е. Утре ще имам разни служебни излизания и ходене по инстанциите. Ще ходя да си нося формата в Социални грижи (отчитам им се на всеки две седмици); трябва парите за заема на самолетните билети да плащам, една молба за работа ще изпратя от компютрите в училище и т.н. Надявам се да имаме и някаква поща, защото тези дни филиалите не работеха, а и пощальоните респективно. Така че ако сме имали някакви писма, те ще пристигнат на камара още през първият работен ден след няколкодневните празници. Като се изтърколи седмицата и хайде - пак на курс по английски. Трябва да задействам и въпросът с новия ми курс по компютърно проектиране, както и документите от Сидней. Колелото наново се завърта бавно и тромаво, за да спре само за кратко по време на следващата ни ваканция след други 10 седмици.

На последната екскурзия, за тези 6-7 дена с рейса сме навъртели нови 2000 км при разход на гориво 8.8 л/100 км. Безкрайно сме доволни от всичко видяно и преживяно и веднага замисляме нови подвизи. Снощи пак бяхме на гости на едни други приятели, които скоро се преместиха да живеят в къща. Изобщо животът тук тече доста бързо и неусетно, забелязвам...

04.01.1994 - Днес до обяд успях да ошетам всичките си обекти, които трябваше да обхождам. За следобеда ми остана само да погледнем с Тошо едни кабели по колата и после заедно с него да направим презапис на видеото. Обикновено или той идва у нас с тяхното, или пък аз ходя у тях с нашето и така правим комбинациите.

Току що получих документите, заверени с печата на Българския консулски отдел в Сидней – всичко е точно и акуратно, както винаги. Веднага вдигнах телефона да проверя какво става и с акта, както и да им благодаря за направеното от тях до този момент. Оказа се, че на досегашната ни консулка й е изтекъл мандата и тя трайно и окончателно е отпътувала за България. Нейният заместник се казва Валентин някой си (до колкото разбрах), също много любезен и възпитан човек. Той веднага издири моето писмо и акта, което не е било задействано до сега поради липса на преводачи в Консулството (каква ирония?!). Помолих го да ми го изпрати обратно на моя адрес. Процедурата е същата, както с пълномощните – моя човек адвоката подписва, след това заверяваме подписите тук в Аделаида, изпращаме готовите документи пак в Сидней и за българска заверка; те ми ги връщат обратно, а аз после ги препращам на вас. Пътят е ясен, точен и вече добре отъпкан. Чакам само да получа писмото от Сидней и го задействам веднага. И друг път като има такива отговорни неща, не търсете ни Здравчета, ни Вйри, ни Вблета, а направо тичайте при мене. Никой не може да свърши нещо за вас, по-добре от собственият ви син. Просто защото е велик, от скромност все забравям да спомена и този безспорен факт!...

Аз обаче няма да чакам пристигането и на акта, а още тези дни ще изпратя готовите снимки и пълномощните - поне с тях да действате своевременно където е необходимо. А, щях да забравя нещо много важно. Едва след като бъде заверен от Българския консулски отдел в Сидней, въпросният акт може да бъде преведен, но само в България обаче. След техните заверки този документ автоматично се превръща в български, макар че е на английски. Тук този превод не може да стане, защото няма оторизирани органи за това. А пък последният не е бил преведен до сега, просто защото по него няма никакви печати и така изглежда недостоверен. Това е всичко около въпроса – формалностите са безкрайни, но ние трябва да се съобразим с всяка една малка подробност, тяхно изискване и прищявка. Пак ще гледам да стане по-бързо, но много неща не зависят само от мене, а когато аз изтърва контрола на една работа, твърде вероятно е тя да не се извърши в най-късият си възможен срок.

В това писмо ви изпращам и няколко снимки с изгледи от Австралия – отново изрезки от един стар календар. Снимката с реката и снежните върхове отзад е от горното течение на Murray river (река Мъри), където ние обикновено ходим за риба, само че в долното течение и най-много на устието й. Тя започва от щата Виктория и мисля, че е най-голямата река в Австралия. Хубавият плаж пък на морето е от Kangaroo Island (“Островът на кенгурата”) близо до Аделаида. Там ние все още не сме ходили, защото ферибота е много скъп, а това е единственият път до острова. Мост все още няма над морето, за да го свърже с континента. Другите водопади, езера и местности са от различни национални паркове из цяла Австралия. Снимката с къщата е типична селска обстановка - ферма, с всички условия и удобства за живот.

06.01.1994 – Днес е Богоявление. Честит имен ден на чичо Божко специално от нас! Да е жив и здрав, да се радва на деца и внуци! Същите пожелания отправяме и за мъничкия Божи - да слуша майка си и татко си и да радва бабите и дядовците около него.

Вчера ходихме с минния инженер да му връщаме видеото в магазина, че нещо се повреди. Хората веднага ни дадоха друго - чисто ново, неразпечатано. Тъкмо се прибираме към тях, заключвам колата и отидохме у тях да правим проби с новата машина, установих че съм си заключил ключовете в колата - висят на контакта и все още се поклащат като на коч мъдете. Че тичам с автобуса до нас да взема резервните, връщам се пак с обществения транспорт и исках да си погледна съединителя, защото нещо взе да хрущи отдолу. Оказа се, че е закъсано жилото, което след като го натиснах още веднъж и то съвсем се скъса. Колата замръзна пред тях и там спа, а ние се прибрахме с друга.

Днес цяла сутрин търся жило. При моите хора в сервиза намерих чисто ново, обаче за скромната сума от $57. Смъдна ме по дроба като чух колко струва и аз плахо попитах, дали нямат някое старо, дето им се въргаля из работилницата. Оказа се че имаха и ми го направиха подарък. Големи симпатяги са. Аз съм ви разказвал за тях. От там, яхвам пак автобуса и после вече с Нени отидохме да го монтираме на мястото, където бяхме зарязали колата предната вечер (за щастие, баш пред апартамента на нашите приятели). Че колко пъти валя дъжд, че пък самото жило също не уйдисваше нещо и трябваше да го преработвам с подръчни средства – абе, повсеместна и целенасочена мизерия срещу култът към собствената ми личност! След всичките си неудачи, започнах и да се притеснявам малко (а на мене тези чувства не са ми по нрава), защото в 15:30 трябваше да бъда на интервю за работа, а в 14:00 все още не бях стигнал до никъде с ремонта на колата. Но всичко се реши в последната минута, както във футболен мач за Световно първенство; оправих нещата и дори в 14:30 вече бях у нас в банята – последва светкавично бръснене, изрязване на ноктите, изпиляване на зъбите, зализване на бретона, обличане в прилични, опрятни одежди и в 14:50 излязох от дома, а в 15:10 прекрачих прагът на офиса, където ме викаха на интервюто.

Това е една фирма-посредник за набиране на работна ръка (агенция). Приказвахме надълго и нашироко. Казаха ми да им се обадя другата седмица в петък, а те през това време щели да ми потърсят някакво място, отговарящо на специалността и квалификацията ми (как просто искам, а не мога да повярвам на тези приказки от 1001 нощ…). Аз мисля, че се представих прилично, ще видим какво ще стане. Остава ми надеждата, ако не нищо друго...

Тези дни е хладно и дъждовно, изобщо не прилича на лято. Но сигурно изедин път ще се оправи, тук е така. Заради жилото на съединителя и интервюто следобеда, днес изтървах една селскостопанска надница – бях канен за бране на чушки и $50 на ден при човека, при когото сме ходили и по-рано. Но нищо, не може всичко да стане едновременно.

Видеокасетата е почти пълна вече. Ще я довърша с някои кадри от Mount Gambier (Монт Гамбиер – мястото, където бяхме на екскурзия). Ще използвам малко филмови материали от Иван, който е снимал с камера предишния месец, когато пък те бяха ходили по тези места. Така че скоро ще имате радости под формата на пълнометражна кино-продукция. Утре и снимките ще са готови. Изпращам ви едно книжле за Синьото езеро и града около него. На отделен лист ще преведа някои изречения за тези уникални забележителности.

Тъкмо предадоха по телевизията, че днес в Тасмания е паднал няколко сантиметра сняг, виждаше се бялата му покривка!...

07.01.1994 - Днес пък е Иванов ден. Да са живи и здрави Ивановците и Ванчетата, както следва: Петеви, Малджиев, Попов, че и Ненов! Предполагам, че тази вечер сте у Попски на моабет. Ние нашият Иван го поздравихме само по телефона, защото жена му работи довечера до 21:00 и парти по смисъла на алкохолно натравяне, за съжаление няма да има. Споменавам и покойният си вуйчо днес - онази нощ съм го сънувал, но нищо не си спомням от съня...

С един мой приятел до напред обикаляхме музикалните магазини - пак във връзка с покупката на радио-касетофон. Моята уредба, дето я бях харесал по Коледа, сега я видях в един друг магазин - на ниската цена и последната (от витрината). Сложих й малко пари и си я запазих, пък каквото ще да става. Харесал съм си го нещото и това е. Сега в продължение на три месеца ще изплащам по малко, а ще стана собственик едва когато изплатя цялата сума от $350. Днес съм в преговори и с още един мой човек, който си е купил малко преди мене касетофонът, който аз изтървах неотдавна. Предложих му сделка, аз евентуално да му купя друг подобен, а той да ми даде неговия, защото не държи на марката (за която аз се залепих както жабата за калта). Та пак “великият комбинатор” в мое лице ще се мъчи да жонглира с обстоятелствата - да видим какво ще стане...

Времето продължава да е дъждовно и духовито – паднахме на 19°C, вместо да се качваме нагоре по скалата на термометъра. Днес взех и снимките, които за голямо мое учудване хич не са лоши, въпреки липсата на слънце по време на експонирането. Тези дни вече ще изпратим колетчето.

Женя прави баница в момента, че хазаина ще идва тази вечер да си вземе наема. Утре пък с Валери (г-н минният инженер) ще ходим да работим на фермата – ще берем чушки за $5 на час, но в края на дългия работен ден пак ще капнат $50, надявам се. А сега се прехвърлям да надписвам снимките, че като ги гледам колко са много и каква камара от хартии се е струпала пред очите ми – ще ви ги изпратя празни и ненадписани май!...

Тук такъв дъжд ни накисна в последно време, а в съседните щати е някакъв ужас от суша и горски пожари! Горят дървета, горят къщи, евакуират хора, добитък и т.н. - страшна стихия се е разразила! Къщите, които са повечето дървени в тези райони, горят като факли. Телевизията постоянно предава тревожни и ужасяващи кадри от местата на пожарите. Горски пожари има близо до Сидней, който е затиснат от дим и пушек. Голямо бедствие! При нас обаче е добре.

Все забравям да ви пиша: тук се вдигна голям шум около посещението на онзи психясал евреин, Владимир Жириновски, в Австрия, Германия и изгонването му от България. Даваха кадри от София, при поднасянето му на цветя пред Руски паметник и Паметника на незнайния войн. Във вестника имаше подробна статия за някои негови по-смели и крайни изказвания, връзките му с фашистки организации и т.н. Щял също да идва и в Австралия, но пътуването му е отложено или пък най-вероятно не са му дали входна виза. Защото вестниците и телевизията не се изказват много ласкаво за “фашиста Жириновски”, както го наричат в местните медии.

А сега, за да използвам мястото от листа, ще преведе информационната страничка от книжчицата за Mount Gambier и Blue Lake (Монт/връх Гамбиер и Синьото езеро):

Монт Гамбиер - Южноавстралийския най-главен град в югозападната част на щата е положил своето начало още през 1841, когато някой си Стефан Джордж Ненти, “пионер” (основоположник) на град Портланд (съвсем близо, на морето), изпратил на паша стада с добитък по този край и издигнал там бараки за подслон на своите хора (за пастирите) на малко възвишение между долината и езерата. Градът започнал да съществува като самостоятелен център със собствено управление чак през 1876, особено благодарение на усилията на някой си друг, Хастинг Кънингам – енергичен и далновиден основател на града, който вярвал в необходимостта за развитието на този район. През 1953 Монт Гамбиер бил обявен за “град” и от това време насетне продължил да се развива и разраства все повече. Основният поминък на местното население се състоял в отглеждане на телета, агнета, добиване на мляко, отглеждане на картофи и лук, а като допълнителни дейности, развити впоследствие били: каменоломни (кариери) за гранит и варовик, дърводобив от огромните борови гори в близост и производството на сирене. Туризмът също бил развит като полезна индустрия... (с превода продължавам обаче утре, че много се отегчих и ми се доспа; никак не им е лесно на преводачите, да знаете!)...

09.01.1994 - Продължават горските пожари из Австралия. Започнаха вече да се дават и човешки жертви. Мобилизирани са над 7000 пожарникари и стотици доброволци, които са изпратени в районите на бедствието. Казват, че от 15 години не е имало по-съкрушителни пожари като тазгодишните. При нас времето се оправи и бързо доби летните си температури.

Вчера цял брахме чушки в парниците, а после ги сортирахме и пакетирахме в една тенекиена постройка. Прибрах се чак в 18:00, но веднага отидохме на гости (луд умора нямал, казват). Бяхме заедно с групата от екскурзията. Разглеждахме снимките от фотоапаратите на всеки участник в пътешествието. Всички са станали добри. Понеже човекът, при когото работихме ни повика за още два дни – утре и вдруги ден, та с Валери пак ще отидем, а пък аз няма да ходя два дена на училище. Тъкмо надниците ми ще дойдат “добре дошли” за по-бързото изплащане на радиото, което съм си запазил в магазина. Учението обаче ще закъса и поизостане малко за известно време – но майната му, не е ли по-добре да сме богати, отколкото умни? Я гледай колко простаци изплуваха от калта, а колко учен народ продължава да рие още в тинята и да затъва по-дълбоко в нея...

Снощи се прибрахме късно с други приятели, които ни докараха до нас, че аз оставих колата поради прекомерно почерпване с много силна “вишновка” и разни други напитки. Днес с Нени следобеда ходихме да я прибираме – той с колелото кара до мене, а аз вървях пеша и от време на време подтичвах по тротоарите. На път за там минахме през една гаражна разпродажба, от където купихме 10 книги, доста дебели и цветно илюстрирани – поредица за ремонт и поправка на коли, само за $5 ги взехме всичките. Ей тъй, колкото да не спи търговията, не че толкова са ни изтрябвали. Но все пак са интересни и полезни. Тези материали са подобни на сервизната книга, която имах за Трабанта и за мотора, но са много по-подробни и най-важното: цветни. В тях се разглеждат принципите, повредите и отстраняването им при най-различни марки и модели коли, които почти не се движат вече по пътищата (защото изданието е доволно старо). Нени също много се зарадва на тези книги - сега тъкмо ги разглежда и все по нещо попрочитва от тук-от там. Но както го гледам, повече му се гледат само картинките. Това е всичко от тези дни, сега продължавам с превода на брошурката, който не можах да довърша онзи ден...

...Най-уникалните забележителности на района са удивителните кратерни езера, които са няколко на брой, но най-значителното от тях е Синьото езеро (Blue Lake). Мистериозната химия, която причинява това езеро да става тъмносиньо всеки Ноември и да се сменя обратно с нормалния си цвят отново през Март, е обект на изследвания от години. Монт Гамбиер предлага много атракции за посетителя, включващи добро жилищно настаняване, привлекателни караван-паркове и къмпинги, както възстановителни и спортни мероприятия. Тук има пещери и реки, подлежащи на изследване, а брегът на Порт Макдонел е отдалечен само на 27.3 км. Тук има толкова много да бъде видяно и да се наслаждавате на този район - задължителен за всеки турист...

Това е в общи линии целия превод. Самите снимки ще превеждам направо в книжката. Както всяка друга брошура, така и тази не казва много – в тях само се загатват евентуалните неща, които човек може да види и разгледа, с което подържат любопитството у хората, които се стичат ежедневно там на талази и тълпи.

11.01.1994 - Вчера и днес пак бяхме на работа. То да беше някаква айляшка работа – дума нямаше да кажа. А ние сме се опънали с моя ортак като две стоножки и берем чушки, домати, опъваме телове, садим разсад и всичко останало едновременно - някакъв АД!!! За зеленчуци не искам и да чуя повече; нека сега някой ме изпрати да работя и в свинеферма - и месо ще спра да ям. Ако има ад на земята, той непременно ще е на полето – там да видиш бако, целодневно и ежедневно бъхтене! Но съм решил да ходя и да блъскам, докато ми е възможно. Иначе добре плаща човека, нямаме оплаквания. Обаче много зор на тая нива бре, ей! Работим по 10 чбса дневно – започваме от 06:30 сутрин. До тяхното село има около час път, правете сметка кога трябва да стана сутрин – амчи то си е посред нощ още, особено ако и легнем малко преди ставането! Един час почиваме на обяд, когато си ядем сандвичите от вкъщи, изпиваме по една бира (ако стопанинът отпусне нещо за деня, но обикновено не му се свиди). Работим с минния инженер, чорбаджията и жена му, както и двамата им сина. До обяд всички заедно набираме около 1.5 тона чушки (като предполагам, че моят принос е най-скромен, защото не ми се отдава много-много тази дейност, а и не съм така чевръст с ръцете). Следобед следва сортиране по големина и качество и пакетиране в чувалчета по 5 кг, което е сравнително по-приятна дейност от самото бране. За утре сме повишени в длъжност – ще ни местят на доматената плантация. Не че се оплаквам, но ми се повръща от селско стопанство – така да знаете...

Днес получихме и вашето поредно 54-то писмо. От него разбирам, че нашето № 19 още не е получено или най-вероятно е загубено. Не помня в кой номер точно, но трябва да сте получили един голям плик, вътре с календар за Новата 1994 и не помня още какво. Просто не е възможно да не напиша нито ред във времето между 25 Октомври и 16 Ноември – това са повече от 2 седмици. Дано да пристигне, макар и със закъснение. Там именно става ясно, че всички ваши писма сме ги получили – специално от № 45 до № 47. Отговарял съм на всяко едно поотделно, с по-важните отметки и забележки, но какво точно е станало с него, нямам идея.

Завършвам вече това писмо и ще го изпращам с пълномощните, нищо че видеокасетата не е напълно готова все още. Чакам акта да пристигне от Сидней и ще задействам заверката му веднага. Даже ще се опитам и тук да го преведем, но ще видим - не знам дали не трябва и самият превод също да бъде заверен. Ще разпитам и ще направя всичко каквото трябва. За касетката пак ще има да изчакате малко, че много съм на зор сега. Искам час по-скоро да изпратя всичко наведнъж, но то не винаги става точно така, както аз го планирам. Сега изпращам само това писмище, с много снимки и пълномощните. Целуваме ви всички от сърце: Женя, Ангел, Нени…



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 344935
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031