Мили майко, татко, бабо, близки и приятели,

Днес e 14 Януари - вече от Новата 1994 година. Онзи ден изпратих голям плик, с още по-голямо писмо, много снимки и заверените пълномощни. Тези дни обаче по цял ден съм на нивата и нямам нито време, нито пък физически сили за писане. Всяка сутрин пътуваме до селото, където е фермата, а вечер се връщаме – минаваме около 100 км на ден, което също е допълнително време към 10-те задължителни часа на полето. Но иначе така свикнах с изправянето, навеждането, клякането и ставането, та сега съм като пружинка. Независимо от добрата ми спортна форма (и фигура, предполагам), всичкото това е една много омразна и противна работа – не съм щастлив…

Вчера получихме голям колет и от Ямбол. Освен основните джунджурии и армагани, вътре имаше и две видеокасети, на които аз най-много се радвам: едната е от сватбата на Живко и около появата на бебето, а другата е музикална - Пирински фолклор. Последната е направо чудна: разкошни македонски ритми, едрогърдести певачки и т.н. Напомня ми много за Скопските дни, когато в продължение на седмица продавахме домати от Варненските парници на “македонскиот нброд”. На моя чорбаджия жена му е от Гръцка Македония. Знае гръцки, македонски и английски. Та се разбираме на усреднен от всичките, нашенски език. А пък той самият е от с. Иванча – на Митко Яков, че на баща му Бог да го прости, от селото. Даже го знае и кой е, познавали са се. Нашия фермер има братя, които са още живи и си живеят там. Казва се Димитър Димитров. Може при случай да попитате на Яков майка му. Тя вероятно го знае кой е.

Чакам тоя хайванин, новият ни консул в Сидней да изпрати акта – още се потрива, не знам какво прави и защо се бави. Хем ми обеща, че ще ми го прати веднага. Ама тя сигурно главата му още е замаена от чудесиите, които е видял тук. В понеделник по график не съм на работа и пак ще го подсетя по телефона.

Избрал съм няколко песни от касетката на Живко, които ще ви запиша на празното място във вашата. Смятам, че ще ви харесат – приемете ги като едно далечно послание от всички нас. С тях ще допълня видеокасетата и ще ви я изпратя заедно с един филм за фотоапарат - този път по-дълъг, с 36 пози. Ще си го разменим по познатият ви вече начин. Не бързайте да го изщраквате наведнъж. Използвайте го при различни поводи и събития, за по-дълъг период от време – например за празниците по Зарезан на лозето, по екскурзии разни, морета и т.н...

Утре (събота) аз пак съм на нивата, а и Женя ще ходи да чисти в онази прогимназия на докторите, та Нени ще го оставим у нашите приятели, дето живеят много близо до нас, за да не е сам в къщи. Там ще си играят с Ленито. Притеснен съм малко за писмото, което все още не сте получили. То също беше дълго и подробно, с допълнителни информационни материали и един календар за 1994. Дано вече да е пристигнало. В колета от Ямбол имаше и малки шишенца с ракийца, та се комкахме снощи с госпожата. А сега си лягам, че сутрин ставам в 06:00 – до сега такова чудо не ми се беше случвало, откакто сме пристигнали в Австралия, освен ако ходим някъде по-далеч с колите. Но това е ставане за удоволствия и не го броя, докато сега е за работа и ужасно много ми тежи и мъчи...

16.01.1994 - Днес е неделя. Ще се занимавам с къщна работа – видеозаписи, по колата имам малко дейности, миш-маш ще правя и т.н. Всеки път от фермата се връщаме с по една голяма торба, препълнена с чушки и домати, които буквално нямат изяждане. Раздаваме по хората, а ние най-често ги използваме за една от любимите ни манджи с Нени – традиционният и най-български миш-маш. След обяд с него може да отидем на мач – ще играе нашия отбор срещу португалския, но аз този път май няма да участвам (е, ще бъда все пак на почетната резервна скамейка, но не мисля да влизам в активна игра).

Във вчерашния вестник намерих още две обяви за работа и утре като отида на училище, ще напиша писмата и ще ги изпратя. Нека да се трупат като актив, пък ще видим какво ще стане на края. Тези дни времето е променливо – ту слънчево, ту облачно (като днес). Онзи ден пак беше станало 40°C, но общо взето е приятно, а когато няма студове и снегове се правят огромни икономии от ток за отопление и спестяване от ненужните зимни дрехи...

17.01.1994 - Днес за първи път отидох на училище. С това мое фермерство бях поизоставил науката. Оказа се, че не съм изтървал нищо от уроците предната седмица, но и няма да мога съвсем да не ходя или пък да ходя само от време на време. Така си мислех аз отначало, но се опасявам че ще имам неприятности със службите, които са платили и организирали курса. Искаше ми се през останалото време да бъда на нивата и да изкарвам кинти, но заради това учение сигурно ще ми се разсъхне чушко-доматеният маратон. Трябва да ходя на този проклет курс, просто няма как иначе.

Днес най-накрая развалих пазарлъка за онова радио и ми върнаха 40-те долара депозит, които им бях оставил в магазина. В крайна сметка, не можах да ги наеша нещата да са от една и съща марка, а след като едно нещо няма да ми е по мерак, то по-добре хич да не е. Като се прибрах у дома имаше един пристигнал колет от Сунгурларе (на Женя от леля й), както и вашето писмо № 55. Йовчови също ни бяха изпратили честитка за Нова Година и Коледа. Вчера най-сетне напълних видеокасетата и вече е готова за изпращане.

Напред говорих и с консула в Сидней. Той е превел акта, заверил го е. Аз му изпратих парите за услугата ($22) и един плик, адресиран с моя адрес - само да го сложи вътре и да го получа. Та тези дни се надявам да стане и тази работа - ще го пъхна в кутийката с видеокасетата и ще ви изпратя всичко заедно. Човекът ми каза, че документа е готов за пред българските власти във вид, какъвто те изискват. Така че щом го получите, ще можете да действате с него, без изобщо да се превежда или пък да се заверява отново някъде другаде.

От писмото ви разбирам, че още не сте получили нашето  № 19, а такова съм сигурен че е имало. Но щом като календара и снимките сте получили, другото и да се е загубило - майната му. Дано все пак да го получите де, защото аз хвърлям много усилия да ви зарадвам дните - поне с писмата, които получавате и много ме е яд, ако нещо изчезне. Но да се надяваме, че само се е забавило някъде и скоро ще пристигне до вас и то. Сега започвам даже да се съмнявам, дали изобщо е имало такова писмо. Аз не си записвам и не водя никаква отчетност – както и да е…

Вчера започнах да приготвям още една видеокасета за вас, която започва с две разкошни македонски песни. Втората, въпреки че записът й на места малко не е добър (за което се извинявам и съжалявам), аз като главен координатор и диспечер на моабетите, съм я обявил за химн на нашата пиянска компания. В нея се разказва за приятели, за наздравици и гости – неща, които съм овладял до съвършенство поради голямата ми и богата практика; у нас, а вече както личи и в чужбина. След тези песни съм записал едно 30-минутно филмче за Монт Гамбиер, Синьото езеро и т.н. – филм, който нашия приятел Иван е правил, няколко седмици преди ние да отидем нататък. Местата, които те са снимали са същите, които видяхме и ние, дори при тях времето е било значително по-хубаво от нашето. Героите на филма са наши приятели, децата са Неничкови другарчета, а всичко останало си е същото като природни декори и забележителности. Независимо че не точно нашите кратуни мърдат на филма, мисля си че все пак той ще бъде интересен за вас като описание на това географско място. Ще приказвам с моя приятел германеца, по-нататък евентуално да озвуча филма с музика и обяснения, подобно на предната ни екскурзия до “Аерс Рок”, само че времето започна чувствително да накъсява и да не достига за всичките ми мераци, с които искам да се занимавам, вместо да си уча уроците например...

Между другото останахме с впечатление, че в Ямбол още не са гледали и не са си презаписали тази касета от ходенето ни до “Камъка”. Много ви моля организирайте това да стане някак си по-скоро, защото Женя, с цялото си отрицание и негативизъм които носи в себе си, сега пък си мисли, че вие и снимките не сте им изпратили - което аз пък въобще не го допускам, но все пак тактично ви подсещам. Аз прекрасно знаех, че те до последният момент уж са щели да идват за касетката в Габрово и на края явно не са успели, но нека да избегнем недоразуменията (и отровните думи, които тя непрекъснато сипе по мой/наш адрес)...

Сега чакам да дойде един приятел, който от много скоро е дошъл в Австралия и си е купил кола, която ще ходим да прегледаме заедно у Иван, че той има повече условия и инструменти за целта. Радвам се, че сте изкарали добре Коледните и Новогодишни весели дни. Ядосвам се, че сте дали сума пари за цветен филм. Аз и без това ви изпращам по един за вас и за Ямбол. Но нищо, тъкмо ще имаме повече снимки.

09.01.1994 - Днес не се случи нищо особено. Училище, домашни и обичайната заетост. Сега е вече следобед - Женя и Нени са на гости до наши приятели, живеещи съвсем наблизо, а аз до преди миг писах по английски. Междувременно наготвих и една мощна картофена чорба, опрахосмукачих набързо апартамента и ги чакам да си дойдат (такава е думата, а не че са ми изтрябвали толкова много, за да ми надуват главата с техните глупости). Утре имам часове, на които мога и да не присъствам – следователно пак ще отидем с Валери на плантацията с чушките. Със сигурност ние и в събота ще сме там. Може би другата седмица вече ще получа акта от Сидней и незабавно ще изпратя колетчето с касетката.

Не помня дали ви казах в предните писма, но тук на улицата видях едно “Рено Дофин”, същото като на чичо Божко - синьо, с поизгорели от слънцето стопчета завалийчето; досущ като неговото. Само дето не беше с номер Гб 10-70, а с някакъв тукашен. И най-интересното беше, че то вървеше съвсем саму на собствен ход по пътя, в смисъл - беше си напълно в движение. Приятна тръпка на мил спомен от това време ме обзе изведнъж. С умиление си спомних и чичо Петковият “Москвич 407” (пачника!), и мотора с коша на татко, и Реното на чичо Николай и леля Менча. До сутринта мога да потъвам в спомени и да се сещам за отделни случки от онова паметно, славно и безгрижно време. А пък за Трабанта на чичо Мечо се носят легенди. Приятно ми е да си спомням за тези отдавна и завинаги отминали времена. В името на всички тези мои детски спомени, отронвам и няколко сълзи, които отдавна напираха от очите ми докато писах настоящите си редове. Нищо тъжно – просто мило ми стана и се разнежих… Непременно се обадете на чичо Божко специално по този повод и използвайте случая да ги поздравите всичките от нас! Дългогодишното ви приятелство с тези прекрасни хора, което впоследствие наследихме и ние, винаги ми е било за пример и цел навсякъде в моите познанства и общуване с човекоподобни...

Нени си написа домашното с буквата “Д” – изпращаме и него, както и две допълнителни снимки от екскурзията, които ни дадоха нашите приятели неотдавна, от техните фотоапарати.

21.01.1994 - Вчера бях на чушките и доматите. Днес пък съм на училище, но утре пак ще работя “на тръстиката”. Получи се вашето 56-то писмо. Питате ни за изгубени пратки – нямаме такива. Тук всичко изпратено от вас е пристигнало: и колетчетата, и иконичката, и църковното календарче. Аз много подробно описвам всичко това в писмата си – проблемът идва от там, че те пристигат при вас доста рядко, на няколко месеца веднъж и за това не можете веднага да разберете какво е станало в близкото минало. До тук разбирам, че само нашето писмо № 19 не е пристигнало. Какво е пишело вътре аз не си спомням вече, но съм сигурен че са били интересни неща, отговори на ваши въпроси и писма, както и за ежедневните ни злободневки. Аз пиша, както знаете, всичко което става около нас - подробно и точно. И много ще ми е криво, ако не получавате тези наши “ежедневници”. Аз лично до сега не съм забелязал някакви пропуски в кореспонденцията ни, освен все пак това злополучно мое писмо № 19 (както ви казах: то може и да не е съществувало)...

Относно конвертируемата валута, не знам какво е съотношението й спрямо българския лев, но само за сведение, австралийския долар бележи чувствително подобрение спрямо американският си побратим. В началото 1 австралийски долар струваше само 64 американски цента, докато тези дни вече прескочи границата на 70-те цента, смятана от експертите за психологическа и икономическа бариера. Следващата подобна бариера се предполага да бъде на около 73 цента (американски), което в общи линии е едно, макар и бавно, изправяне на австралийската икономика. Виенското споразумение за субсидиране производителите на храни (а Австралия в това отношение е на първите места в света), лятната Олимпиада 2000 в Сидней и някои други икономически и политически ситуации са едни от основните причини за този мощен икономически подем. Надяваме се да започнем да излизаме от рецесията, което автоматично означава повече работа и редица други привилегии. Но ще видим – нека да не избързваме с развяването на байраците за победата над икономическият застой, в който продължаваме да се намираме и в настоящият момент. Много боб има да се излапа още…

Горските пожари все още продължават да бушуват на отделни места, но уж казват, че са овладени. Ветровете постепенно стихнаха, както и горещините понамаляха. Огънят се беше разпрострял на фронт с дължина 600 км. “Сините планини”, през които ние преминахме на път за Сидней миналата година, “представляват едно огнено море”, като с това цитирам журналистите от телевизията по време на директните си репортажи от мястото на събитието. Големи загуби ще се начислят и много народна пара ще “изгори” в пламъците, но пред огнената стихия не може да се изправи нищо друго за да я спре, освен един обилен проливен дъжд. Тези дни като съм все на работа та не гледам и телевизия даже, че много ми се доспива пред “синия екран” и не съм следил развоя на събитията, но г-н Минният инженер, с когото работим в парниците ме осведомява за това-онова. Той много се интересува от тези неща – постоянно гледа новини и чете вестници, докато ние с Женя сме малко по-надалеч от тези подробности. Аз специално, изобщо не чувствам остра нужда да знам всичко – мене нито политика ме интересува, нито икономика, нито нищо. Ако до тук съм споменал някои подобни факти, то е само защото случайно съм научил за тях и ви ги предавам повечето като любопитна хроника, отколкото като собствени политико-икономически обосновки и възгледи. Онзи ден пък Бризбън го заля потоп, улиците буквално за миг са се превърнали в реки. Тук обаче е спокойно - 22°C; сухо и хладно, като чакаме да се стопли малко повечко, но не пък чак и прекалено...

Притеснявате се за акта, виждам, но го чакам другата седмица. По-бързо от това което така или иначе стана, изобщо не беше възможно. Аз отдавна го бях изпратил в Сидней, но като получих писмото от вас че вие вече го имате, не съм давал зор да го правят по-нататък. После пък консулката я откомандироваха току преди Коледа. Сега новия консул Валентин някой си, докато поеме щафетата на новата служба, нали знаете как става в такива случаи. Но за слава на Небесата нещата вече се избистриха. Делото ми мина оправдателно, както съм писал и преди, но може би точно тази информация да се намира именно в загубеното писмо № 19. Не се притеснявайте – в затвора няма да изгния, за сега поне...

Аз като че ли съм знаел за тази касетка и особено за песента “Сине, сине”, която съм ви записал на края. Ей това са работите за сега около нас. Готвя доматена чорба, защото всеки ден нося чушки и домати от нивата. Това, което не става за официална продан, го прибираме ние сиромасите. И много му се радваме. Защото червените чушки на магазина са по $7-$8 килото, а аз редовно нося по 5-6 кг от всеки вид (зелени и червени). Кеф ти печени, кеф ти миш-маш, пълнени с месо или пък на салата. Доматите също намират широко приложение в домашната ни кулинария, въпреки че те са по-евтини ($3-$4 килото). Тях пък ги използваме главно под формата на шопски салати, отново като основна съставка в миш-машите, супи и т.н. Само дето ракия няма за тях, ама нищо – и така поминуваме...

23.01.1994 - Самият ден е към края си, но аз ще отбележа по-важните моменти и случки преди заспиване. Вчера пак бяхме на доматения фронт. Тъкмо се прибирам снощи, заварвам гости у дома. Вчера излязоха резултатите на всички от нашите приятели, които кандидатстваха в разни университети. Женя е приета да си следва учителството. На минния инженер жена му – също, тя пък нещо медицинско ще учи. Както и много други приятели - всеки по нещо е записал да си доучва (амчи като не са учили на времето когато е трябвало, така им се пада сега; аз като всичко си знам, за това няма да се разправям с наука и образование...). Та имаше поводи тук-там из къщите за почерпки и ние умело ги използвахме по предназначение.

Днес (неделя) най-после ходихме до това градче Хандорф (Hahndorf), дето уж щяхме да бъдем за Нова Година, пък се разсъхна работата. Разгледахме го, пообиколихме напред-назад - бяхме заедно със семейството на Иван. Пийнахме и немска бира – Ѕ литър струва колкото 2 кг месо, ама нали един път се живее, пък и нали работя вече... После отидохме в ресторантчето, където щяхме да караме Новогодишната нощ. Държи го един сърбин със семейството си - Зоран се казва и кръчмата се казва “Зоро”. Пече цели прасенца отвън - народа спира, облизва се, снима с камери, пък вземат да се престрашат и влизат. Вътре е много чисто и уютно, предлагат прекрасна скара по наш вкус, всякакви “дестилати” от сливи или грозде, както и мощни салати (доматите на едро нарязани, с много сол, лук и сирене!). Е, вярно е, че там оставихме по една “селскостопанска надница” ($50), ама почнахме от “първо” (салати и ордьоври), през “второ” (мешана скара) и на края завършихме с трето (някакви пасти и торти). Изобщо много сме доволни. Това ни беше първото пробно ходене, но явно е че ще се ходи пак - по всяка вероятност без децата обаче, а твърде възможно е и без жените дори. Моята специално пак се опита да ми излази по нервните възли и клетки, за да ми се покатери на чутурата, че да сере от там и вероятно това ще й е воденето в отбрано общество – нека да си седи в къщи и да си съска там; на воля и сама. Предупредихме персонала на заведението, че следващият път и ще пеем като се почерпим – дадоха ни зелен семафор, естествено...

От там отидохме на мач, а след това на плаж, че изведнъж взе да става много топло. Тези дни ще бъде 40°C, така както онзи ден минималната температура не надхвърли 9°C, а максималната - 23°C! Ама ние свикнахме с тези идиотски климатични разлики и взе да не ни пречи.

24.01.1994 - Акта от Сидней дойде. Пращам всичко днес, филмът е за вас. Вчера си купих едни кибрити за колекцията, но някои ми се повтарят, та ви изпращам и тях. Политам към пощата със скоростта на светлината - целуваме ви и ви прегръщаме горещо всички в къщи: Женя, Нени, Ангел…

 

"Сине, сине, ти си Ангел мой"- звучи музиката на тази прекрасна песен в мен.
Малкият син е станал вече голям мъж, създал е семейство и е поел отговорността за него.
Поклон пред любовта и грижите - на родителите към детето си.
Но тази любов е съхранена в сърцето на възмажалия син, за да се върне обратно към неговите родителите.
В момента той черпи енергия и сили от извора - старото семейно огнище.
Адмирации за мъжката сила на сина, който с упоритост и трудолюбие ще осъществи основната си мечта, сигурна съм, че това ще стане факт съвсем скоро.