Мили майко, татко, бабо и близки,

Днес е 25.01.1994 - разтопяваща жега с температура над 40°C, но поне в училище е добре, защото навсякъде има климатични инсталации. Вчера по спешност изпратих едно малко колетче с видеокасетата (най-после!), няколко отлепени марки за повторна употреба, завереният вече смъртен акт на вуйчо, две допълнителни снимки от екскурзията ни, Неничковите домашни упражнения и едно много кратичко и суховато писъмце. Последното беше само от няколко страници, със съвсем служебен и безинтересен сюжет, но нали гледах да изпратя преди всичко документите – нямаше време за писане и на подробни репортажи. Забравих само да направя фотокопие на акта, в случай че не се получи. Но дано всичко да е наред. В колетчето има и едно филмче за вас - да се снимате тук-там, а аз ще ви изпратя после снимките по познатият ни вече начин.

Вчера следобед, понеже беше горещо, ходихме на плаж и там стояхме до 21:00. Слънцето залязва в океана точно в 20:30, но дълго време след това продължава да бъде светло от отражението му в небето и по водата. Днес надвечер ще ходим пак, че там е малко по-прохладно – иначе у нас не се диша от топлина.

Утре е Националния ден на Австралия, но ние с Валери ще работим “на полето”. Иначе всичкият останал народ почива. Току що съобщиха, че в момента е 41°C, но утре щяло да бъде само 28°C – прекрасни климатични условия за работа на открито.

Принц Чарлз пристигна вчера на посещение в Австралия. Беше посрещнат като крал, въпреки антимонархическите настроения напоследък в държавата. Мисля, че републиканците ще сбъркат а и ще загубят, ако се откъснат от Англия. Но това са политически въпроси, които аз хем не разбирам, хем пък не се и мъча да ги разбера. Нали ме знаете какъв съм политикант?...

26.01.1994 - Денят на Австралия! Вчера беше адска жега – измерили са 42.9°C в града, а в селото където днес работихме е било между 46°C и 47°C! Още нощес обаче навлезе по-студеният фронт и днес времето беше прекрасно с райските си 21°C. Морето е топло като чай и тихо като езеро. Поради вятъра излязоха големи вълни, но независимо от всичко е много приятно (само акули да няма, че с тях разправиите са немислими). И снощи стояхме на плажа до 21:30. Имаше много хора, избягали от жегите в къщи и търсещи уж прохлада в топлата като пикня вода на океана, особено покрай брега, където е плитко и където тя се стопля много повече от нажеженият през деня пясък. Утре по план ще отида на училище, за да не ми забравят физиономията, а вдруги ден отново сме на “пиперо” с моя човек. И след това чак другата седмица ще ходим пак...

От понеделник и Нени започва училище - ще бъде във втори клас. Той тези дни не излезе от водата и беше много доволен и щастлив.

27.01.1994 – Е-ейй, прочухме се пак като дивашка държава, мама му стара – онзи ден се случи доста сериозен инцидент, докато въодушевената тълпа посрещаше и приветстваше Принц Чарлз. За малко щеше да стане жертва на нечий развинтен мозък. Добре че бяха онези мъжаги от охраната му - в момента когато някакъв младеж се опита да стреля ли, да хвърля нещо по него ли – така и не разбрах точно, Чарлз беше блъснат и изтикан настрана от неговите хора. Сега се водят разни следствия и разследвания на причините за нападението, но за пред света не се получи много хубава картина. Кралицата няма да е особено доволна от поданиците си в Австралия, но както и да е – тя самата знае каторжническият им произход и вероятно ще преглътне поредната им простотия.

Тези дни времето в отсамната част на света е малко по-човешко, отколкото беше до преди няколко дена – 24°C са съвсем поносими и приятни спрямо температурите, изписани с цифрите в обратен ред (42°C). Утре с радост и желание ще отида да поработя на фермата – с движенията вече свикнах, много ме мъчеше горещината обаче…

Не сте ми казвали, че чичо Пейчо и леля Цецка, а мисля че и дъщеря им Ирена, са идвали в Габрово и са гледали наши снимки и видео. Оказа се, че на Ирена баба й живее точно под родителите на жената на минния инженер в София – баба Васка или Василка Стоянова. Тя всъщност е майка на леля Цецка. Може би чрез нея има връзка, че нашите семейства тук се познаваме и живеем заедно в Аделаида. Ние за малко и роднини да излезем с г-н Минния инженер. Аз трябва да ви изпратя адреса на майка му в Пловдив, та когато ходите там, да й се обаждате.

29.01.1994 - Вчера доста поработихме и се изморих, та вечерта като се прибрах хич не ми беше до писане. Легнах си рано. Изглежда и по-хладното време не ми помага – на мене просто не ми се работи такава мръсна и долна работа и мисля, че лек за тая моя коварна болест няма открит от медицината. Ще търпя и мълчаливо ще си понасям болките и несгодите, пък до когато издържа…

Днес ходих да връщам празни бирени бутилки, та пак си поделихме по $50 с Валери. Времето е хубаво и топло, но не така горещо - около 30°C, което все още се намира в границите на търпимостта и поносимостта. Получихме и няколко писма – едно от Албенчето, две от мои евентуални работни места (едно с директен отказ, а другото - с много малка надежда), както и вашето № 57, заедно с писмото на баба. Около пожара в Сидней вече нищо не се говори, защото е потушен. Има сметки за набиране на помощи за погасяване на загубите. Тук благотворителността е широко разпространена и всичко ще се навакса много бързо от общонародните безвъзмездни дарения. Освен това за богатите капиталисти и фабриканти това са едни чудесни капиталовложения, защото вместо да им ги взема държавата във вид на данъци, те доброволно си даряват парите по разни такива случаи – влагат ги в детски домове, болници, старчески домове, църкви и къде ли още не. Така че за пари няма да се сбърка работата, но докато горите пораснат отново и се възстановят, доста години ще минат в процеса на природната регенерация...

Документите дойдоха през това време, а се надявам вече и да сте ги получили към днешна дата. Хубаво е, че татко не си е загубил навиците да води някого на гости в къщи – това е една чудесна черта на нашето семейство, която с гордост нося и аз! Радваме се много за появата на бебето Анна-Мария Д-р Христофорова Ангелова. Нека да е жива и здрава за радост на мама и татко! Ние ще изпратим специално поздравителна картичка по този повод.

Вчера рано сутринта, като отивахме с Валери на работа (аз го вземам от тях и го оставям вечер, че те още си нямат кола), пуснах парното в колата – амчи то беше едва 9°C бре, а след обяд стана 30°C. Интересно време - идиотско бих казал и като че ли този епитет му отива повече. Аз самият баят пот загубих по тези ниви и угари - гледам си шкембенцето, че вече ми е залепнало на гръбчето. Но довечера пък сме на рожден ден у хората, където карахме Нова Година. Ще има печено агне, свински пържоли и др., та ще гледам да наваксам загубата на калории. Ще идва и свещеника със семейството си, който пък е братовчед на рожденика. Та голяма “битка” се очаква пак!...

Татко хич да не се притеснява за съкращенията в завода – той даде от себе си безкрайно много и напълно достатъчно на тази фабрика. Сега вече трябва да мисли за частен бизнес, стига с тая държавна работа. Пък ако чак толкова му липсва портал и портиер – нека майка сутрин да слиза долу до входа на блока с желязната врата и да го изпраща, а вечер да го посреща пак там. Ами така де, време е да се помисли малко и за заслужена почивка! Много се радвам за виното, че е влязло където му е мястото – в шишетата. Тук ние пием едно прокиснало, дето смиват бъчвите на края, а пък после го продават на бедняците. Ама нали е евтино – купуваме го, какво да правим. Едно бидонче от 5 л струва само $8 и е доста “спорно”. А пък как качествено боли главата от него сутрин - майчице мила, не е за разправяне! Но истинското вино е скъпо – около $10 искат за една бутилка от 0.750 л, че и нагоре може да отиде в зависимост от сорта грозде и годината на производство, а вкусовите му качества, предполагам са завидни. Австралия се оказа най-голям производител и износител на вина, а реколтата е ненадмината тази година. Светът ще се къпе в австралийско вино, което пък е добре за икономиката. Ние също отдаваме своят скромен принос за развитието й, макар и с по-евтини разфасовки. Е - надделяваме с количествата пък…

Хубаво е, че Йовчови са се отбили през вас. Ние им писахме да минат да разгледат снимките и филмите, както и да се почерпите за наше здраве. От вашето писмо разбирам, че скоро не сте получавали наши “материали”, а ние отдавна сме изпратили № 21 и № 22. Първото е голямото ми писмо с пълномощните, а във второто е видеокасетата със смъртния акт на вуйчо. Както разбирам, № 20 вие вече сте получили, № 23 е това което пиша в настоящият момент и само № 19 може би някъде е изчезнало. За видеокасетите е чудесно, че сте ги записали, само се притеснявам, че много скъпо вземат в пощите за изпращането им. Не смея да ви пращам пари в плик, защото може да се загубят, въпреки че сега съм сложил $5 – една чисто нова банкнота. Не че тя ще ви помогне финансово, а просто за да видите какви пари има тук – найлонови! Такива има и от по $10 и по-нататък като попадна на чисто нови банкноти, ще пратя и от тях - само за информация и от нумизматичен интерес. Тези пари могат да се перат в пералнята и нищо да им няма после. Не знам само как се държат под горещата ютия – предполагам че горят и биха се стопили, но все пак са интересни с лъскавият си пластмасов вид. Имам чувството, че ги печатат на стари найлонови торбички…

Женя днес пак е на работа, а Нени замина на рождения ден още от обяд, че там ще има и много деца, да си играят. Ние ще отидем по-късно довечера. Той вчера беше на басейна у нашите приятели, а баща му се къпа в пот, чушки и червена пръст. Ама нека да ни е жив и здрав - от понеделник ваканцията му свършва. Те в училище на всеки 10 седмици почиват в следващите две, така че не се утрепват от учене много-много...

31.01.1994 - След двудневен моабет и мощни гуляи, вчера се прибрахме изморени и пребити от ядене и пиене. Днес всички ние с изключение на Женя, бяхме на училище. Нени донесе сума негови тетрадки, които обличахме следобеда, а аз изпратих и три писма за работа, като тези дни ще пусна още три молби. Напред се върнахме от българското училище, заниманията в което също започнаха. Дадоха на децата да научат песента “Вятър ечи, Балкан стене”, та и ние ще помагаме в разучаването й. Аз утре пак съм на нивата и за голямо мое съжаление ще трябва да ставам рано.

Колата за сега върви добре - превали 25,000 км само с нас, откакто сме я купили. Общо стана на 135,000 км, но не дава признаци да са й много. Дано се закрепи, че скоро май няма да я сменяме с друга...

Онзи дето щял да напада Принц Чарлз бил някакъв тиквеник от Камбоджа - студент, но тук роден. Пистолета, с който искал да насочи вниманието към себе си бил стартов - от онези с кабзите, ама в суматохата кой да го види, че не е истински. Мотивите му били, Принцът да се смили над неговите събратя, които са избягали от Камбоджа и лежат тук по разни лагери (защото не стават за нищо друго, освен за сапун)... С тези си действия обаче, сега и той ще се присъедини към тях най-малко за 10 години, както предвиждат тукашните закони, та да се научи за друг път как се вади пищов на член от Кралското семейство. Самият Чарлз продължава обиколката си из Австралия, като онзи ден беше и в Тасмания.

Тук по телевизията често дават игрални, а и документални филми за Кралските особи. Снощи имаше един документален филм за принцеса Даяна, която от миналата година е разделена с принца, но нямат още официален развод. Това е прецедент в Кралското семейство и Чарлз по всяка вероятност няма да бъде следващия крал на Англия, а може би неговият първороден син Уилям, който пък е кръстен на дядо си (също бивш крал). Но тя тяхната работа е ясна, да видим ние как ще се справяме с живота. За сега няма яснота, но аз не губя надежда за нищо...

02.02.1994 - Днес падна голямо тичане по уреждането ми на курса за компютърен дизайн, но в крайна сметка всичко се уреди. Другата седмица го започвам, вечер от 18:00, в продължение на 18 седмици по 3 часа седмично (в четвъртъците само). Ще получавам и по $20 горница на седмица за петролни разходи. В същото време ще видя и още един такъв курс, който почва в началото на Май и за който също ще кандидатствам. Онзи ден пък получих едно писмо, в което ме канят на друг курс, само по английски. За него нещата ще се изяснят на 25 Февруари, когато ме викат на интервю. Та откъм учене съм уреден, но пу ми се работи, защото аз учението от край време си го ненавиждам. Сега обаче се оказа, че и работа не обичам (особено тази непривлекателна селскостопанска дейност). Та и моята не е лесна, ама ще карам всичкото едновременно, че каквото излезе на края. Все нещо ще запомня от всичките тези курсове. Дано и свястна работа да се намери през това време, че съвсем ще откача с тези бурени и зеленчуци. Че нали съм прост и необразован в тези агрономски науки – допускам и фатални грешки с ниската си степен на професионализъм. Онзи ден чорбаджийката ни вкара в една нива с домати – мамка й, краят не й се види чак! Да оплевите, вика – всичко що расте измежду коренчетата и помежду редовете, да го махате. Това е лесно, си казвам – грешка не може да стане. Всеки стрък дето се подава над пръстта, скубем наред. Няма бурен – няма и проблем. По едно време оная устатница се провиква от началото на доматената плантация: “И да внимавате да не ми изгазите чубрицата там!” – Каква чубрица мари?, си рекох на акъла – нали рече да вадим всичко, що се подава над земята! А пък аз в старанието си, като съм зачесал и добрите насаждения – къде съм ти виждал преди това как изглежда растението на чубрицата? Аз знам само как мирише в чорбата, в наденицата, в кюфтето и т.н., но как расте – не ми е било интересно. Брей, че я изчаках аз да се прибере проклетницата към къщи, та се връщам десетки метри назад, почти в началото на реда и почнах да бучкам обратно в пръстта това, което Валери ми показа че било чубрица. После вече внимавах, но се съмнявам че половината реколта от тази билка я опропастих с невежеството си. Ама така е то – човек не може да разбира от всичко; кой за каквото е учил, нали така беше...

Следобеда с Нени ходихме на морето - тъкмо напред се прибрахме и вечеряхме. Той сега си ляга вече, а Женя гледа някакъв тъп филм (тя гледа всичко - и по-добре, че така поне временно мълчи). Утре отново съм на чушковия фронт, а вдруги ден пак се връщам на училище. Това е програмата ми за тези дни.

05.02.1994 – Днес, въпреки че беше събота, ние с минния инженер пак здравата поработихме на чорбаджийските ниви и плантации. Преди малко си дойдох и се окъпах, та рекох да драсна и някой ред в промеждутъка. Вчера, понеже бях донесъл много сини домати от селото където работим, пържих и пекох за кьопоолу. По смътни спомени за рецептата, наредих един голям буркан пържени патладжани, наложени с чесън и магданоз помежду. Ще видим какво ще стане от тях и дали ще се доближат до уникалния вкус на тези, които правеше леля Бонка. Понеже е много топло в стаята, а и мази нямаме, сложих ги в хладилника - да втасват там. Вечерта разбих и кьопоолуто с миксера - стана много вкусно. Женя пък беше правила доматен сос, та имаше и да залеем някое парче със соса. Днес пак съм донесъл една торба и ще се мъча да готвя мусака със сини домати. Дано да я докарам поне близко до вкуса, който се върти из детските ми спомени. След малко сигурно ще ходим на гости на барбекю и басейн, но чакам да си дойдат моите хора от разходка, където предполагам че са – нито бележка са ми оставили, нито някакъв сигнал за местонахождението си...

Там където работим с Валери се запознахме с едни българин от Горна Джумая – Георги Палазов се казва, разкошен човек. Той е избягал през 1954 от Белене, където е лежал след Шуменския затвор. Просто са били по-заможни, по-будни хора, та за това. После през Югославия се прехвърля в Италия и т.н. В Сърбия също е лежал 15 месеца в тамошните зандани и никой не му е вярвал, че е избягал от Белене, което се е смятало за невъзможно. Впоследствие избягал и от Сръбския затвор – много интересна съдба, с много перипетии. Има и книга за него - “Бягството на Палазов от Белене”, която е издадена от чужбина. Самият той казва, че в книгата някои неща са малко попресилени и украсени, но независимо от всичко е много автентична. Приятели са с Джон Мадемов. Ако случайно ви попадне тази книга, непременно я прочетете. Сега той е вече заможен човек, постигнал всичко с къртовски труд, който полага дори и сега въпреки 67-те си години. Та патладжаните всъщност са от неговата плантация. Той диктува пазара в половина Австралия. Идват направо у тях да товарят цели камиони и зареждат тържищата в Мелбърн и Сидней.

Искам с гордост да ви похваля Нени. Откакто е започнал училище носи лепенки, които учителите му дават или за добро държание, или за похвално четене, писане и т.н. Обещал е да слуша много и да продължи да взема такива лепенки от госпожата (тя му ги лепи на тетрадката, под домашното). Ще ви ги изпратим, като ще преведем какво пише на тях. Доста го поохраних през тази ваканция - палачинки, пържени филийки, бухтички, кремове. Дано сега като тръгне на училище да поотслабне малко, че панталонките (късите) вече не му стават. Да ни е жив и здрав, но много му се услажда всичко, особено пържени картофи... Женя

08.02.1994 - Ей, така ме натисна живота, че нямам време някой ред да ви драсна на спокойствие. Днес, за кой ли пореден път вече, пак бях на чушките. Дойдох си скапан като разплут домат – в това време Женя беше отишла на курс вечерта, а Нени е у едни наши приятели, та сега ще ходя да го прибирам. От там пък ще отидем в 20:30 да вземем майка му от Института. Аз тъкмо излизам от банята и пържа чушки, подсигурявайки изхранването на семейството, а докато си почивам пиша и водя безконечният си монолог с всички вас...

Дълго време, откакто нямаме никакви вести от вас. Дали сте получили вече всичко – така и не знаем? Аз също започвам моя курс по компютърен дизайн от вдруги ден. Само че ще ходя от 18:00 до 21:00, докато заниманията на Женя са от 17:30 до 20:30, но сме в различни дни от седмицата. Иначе Институтът, който и двамата посещаваме е един и същ и се намира не много далече от нас. Аз в същото време продължавам и другия курс по английски, който е всеки ден, но от време на време си го “разреждам”, защото през ден-през два ходя на село да бачкам като ратай. Усилено действам и по въпроса за задължителния стаж, който трябва да започне след седмица и половина – веднага след приключване на учебните занятия. Търся място, подходящо за моята специалност, но за сега най-сигурно ми е “бюрото” в бараката за сортиране на чушки и домати при фермерите.

Онзи ден пак имаше нападение срещу Принц Чарлз, докато беше на посещение в Нова Зеландия. Този път нападателят беше от югославски произход, а нападението е извършено с газ от флакон, така наречените “спрейове”, но какво е искал да покаже този нашенец пред света, не можа да се разбере. Сигурно му е липсвала слава…

Доларът усилено върви нагоре по стълбичката и снощи един нашенски долар купуваше 72 американски цента. За утре имам да пускам още 11 молби за работа, които намерих из вестниците. А сега излизам, за да не ме чака Неничко, че и без друго вече се забавих достатъчно.

10.02.1994 - Днес се върнах от плантациите с чушки и веднага хукнах на вечерен курс по компютри (проклети да бъдат, мамка им!). Прибрах се в 21:30 - вечерях, окъпах се и със сетни сили сядам да надраскам някой ред в заключение. Онзи ден имах множество телефонни преговори относно започването на този мой така очакван стаж. Имам голям успех поне с това, че успяхме да се разберем на съвсем ясен език с мениджърите за какво става дума, какъв съм, що съм и какво предлагам В крайна сметка от три места ми поискаха да им изпратя резюмето си, като тези дни обещават да имам и крайните резултати. От едно място директно ми отказаха да карам въпросният си стаж при тях поради това, че не съм станал все още австралийски гражданин – това беше огромен комбинат за подводници, който е под опеката на Министерството на отбраната и има висока степен на секретност, та за това не бях подходящ кандидат за тях. Изпратил съм резюме в един автомобилен комбинат на “Мицубиши” и няколко други места. Даже успях да уговоря за утре и една среща с друг фабрикант, грък, който пък има фабрика за гвоздеи. От алтернативата да се занимавам с подводници за Австралийската народна армия, а пък вместо това да отида на поточната линия за производство на пирони, хич, ама съвсем хич не е много добър скок, но в същото време нямам право и на избор поради голямата безработица. Ще видим утре какво ще стане след срещата ми с гръцкия чорбаджия.

Снощи ходихме да гледаме една 20-годишна кола, марка “Мазда”, която я даваха само за $200. Имаше нужда малко да се поизчука тук-таме по калниците и да се пребоядиса. Но приятелите ми тук ме разубедиха от подобна налудничава постъпка. Аз имах идея да я стегна и или да я продам за повече пари, или пък Женя да се учи да кара на нея и впоследствие да си остане нейна. Ще търсим друга по-нататък, по-нова и запазена.

Със Сашови говорихме снощи доста дълго. Те са се преместили вече в друго жилище и са добре. Той работи, а Валя е завършила курса си.

Днес се получи поредното ви писмо № 58. Разбирам, че си имате неприятности с къщата – продавайте я и си карайте спокойствието. Съседа няма да прокопса с постъпките си, но какво да се прави. Приемете, че ако не се беше променила обстановката в България, тази къща така щеше да се саморазруши, без дори и да сте я видяли на какво мяза след толкова много години, а сега при положение че властите най-после я върнаха – използвайте й средствата и толкоз. Дано пълномощните да са добри, защото по-добри, по-верни и всичко “по-/по-”, че “най-” може да се вземе само от Кралицата вече. Това е всичко, което нашето Консулство в Сидней може да свърши и аз съвсем не разбирам за какви преводи на подписите ни става дума. Гледайте да се свърши работата с нещата, които вече имаме. Като не, да кажат какво точно и как го искат, та да ги правим пак. Само че аз искрено се надявам, този повторен тропулак да се размине.

Чета из редовете ви, че нашето злополучно писмо № 19 още не е дошло при вас и най-накрая ще го прежалим. По-важно е, че сте получили снимките, а дано вече и видеокасетата. Нещо се повиши динамиката около нас напоследък, та нямам време ни за писма, ни за нищо. Ей го - сега стана 23:30, а утре от 09:00 имам интервю при фабриканта. Лягам да почивам. Добре е все пак, че Женя поне домашните ми пише за училище, че инак без нея съм загубен!...

11.02.1994 - Тъкмо се прибрах от школото, бях ходил и да пазарувам, та докато разтоваря дисагите от колата стана никое време. Напред обядвахме и Женя продължи да пише, че имам едни спешни неща да предавам за края на срока. Омесих кайма за кюфтета, сложих и една мощна тава с картофи да се пекат във фурната и преди да започна да преписвам това, което Женя ми е написала, рекох да седна и споделя впечатленията си от сутрешното ми интервю.

Гъркът ме посрещна много любезно и показа готовност да ми помогне. Неговите две фабрики – едната за гвоздеи, а другата за панти на врати и прозорци, всъщност се оказаха две халета, малко по-малки, по-подредени и по-чисти от Първи участък на “Електроника”-та. Няма развойно звено, но за в бъдеще може и да се създаде. Сега всички поръчки, свързани с конструиране и проектиране на нещо ново, се дават на други фирми да им ги правят. Инструментите от рода на щанци, приспособления и т.н. се изработват на място - има едно момче, специалист по компютърен дизайн (курса който и аз започнах снощи), което прави всички необходими чертежи в къщи и ги носи готови да се работи по тях. Това което ми предложиха на мене да правя, беше да контактувам с хората, да обикалям и да гледам покрай машините и евентуално да давам предложения за промяна на това или онова. Фабричките правят голяма печалба, защото изглежда са единствени и имат много клиенти. Понеже чакам резултати от други три места, аз тук не съм казал твърдото си “ДА” за оставане, но мога да започна когато аз реша... Дори току що говорих пак с шефа, с когото се разбрахме щом съм готов с решението си, само да му се обадя и от 28 Февруари да “ме вкара в системата”, както той се изрази. Та ще видя какво ще измисля, но нещо ми говори, че от тоя трън ще излезе заек - демек ще се “хвърлям и аз за кръста”, както пък моя добър приятел Бакалов обичаше да казва. Значи, това са в общ план нещата, ще ви информирам за всичко впоследствие. Машините, с които работят са основно щанцови автомати - човек почти не бута нищо, освен да ги наглежда, да сменя кангала с телта за гвоздеите или рулата с ламарина за пантите. Аз хвърлях много бегли погледи по тях, прибавено с вълнението и неудобството, както и воденето на постоянния разговор с хората, които ме развеждаха, та може и да съм пропуснал нещо от погледа си, но мисля, че в общи линии се представих добре.

Днес получихме и вашето 59-то писмо - няма още резултати от пълномощните, но дано да свършат работа. Тази вечер ще идва хазаина, че ще лепим едни плочки, които се събориха в кухнята миналата седмица. Тук за тази цел продават специално лепило – няма цимент, няма пясъци, пресяване и плескоч. Всичко става чисто и акуратно, като в аптека.

Утре е събота и ние с Валери пак ще ходим на работа. Женя окончателно приключи с чистенето в онази къща, защото жената която я уреди на тази “служба”, си дойде от България и вече тя ще си поеме функциите.

14.02.1994 - Днес е Св. Трифон Зарезан по стар стил, но тук е по-известен като ден на любовта – денят на Св. Валентин и празник на влюбените. И понеже имаме и един Валентин в компанията, та онзи ден и вчера бяхме изключително заети с празнуването на именният му ден. Да сме били кой знае колко влюбени нямам спомен, но че се размазахме от ядене и пиене го помня съвсем ясно и точно – както и последиците от това: световъртеж, главоболие, обезводняване, остра нужда от течности и шкембе чорба с много чесън, лют пипер и оцет...

Все още нямам резултати от местата за стажа, където трябва да отида и да работя доброволно и безплатно. Утре няма да ходя на нивата, защото в училище ще имам някакви изпити, на които не мога да не се явя. Та от там ще се обадя по телефона на фирмите да видя какво става и най-накрая сигурно ще клекна на моя грък. Там ми се струва най-подходящо място за български инженер-“пенкилер”, макар че на тоя етап с проекти и чертежи няма да се занимавам. Но ще видим, всичко ще си покаже във времето.

Получихме писмо от Валя и Сашо. Те са се преместили на нов адрес и имат друг телефонен номер. Тук по случай 03 Март ще идват Български парламентаристи – Ахмед Доган, Александър Йорданов и още някои други делегати. Сигурно ще има и официална среща с тях в Българския клуб. Това са клюките от днес и до днес...

15.02.1994 - Днес имахме тест в училище, а утре още два и на практика курса свършва. Резултатите са добри по моя преценка, защото аз с малко се задоволявам и всяко, независимо колко дребно нещо, постигнато от мене ме радва. Изпратих още 4 молби за работа. Получихме и 60-то ви писмо, което много ме ощастливи като научих, че всичко изпратено от тук вече е дошло при вас. За моето писмо № 19 не съжалявайте. Щом не сте го получили, значи не е било интересно, но все пак правеше връзка между предните ни писма и следващите. Надявам се сега всичко да ви се е изяснило, макар и без него.

Умишлено изпращам писмото си веднага, за да го получите сравнително скоро. Следващата информация ще намерите в другото поредно, което ще започна незабавно още през тези дни. Горещо ви целуваме всички и силно ви прегръщаме: Нени, Женя, Ангел…