Мили родители – скъпи приятели,
Онзи ден (в четвъртък) изпратих една кутия от видеокасета, само че пълна със снимки за вас и за нашите в Ямбол, както и поредното ми голямо писмо, заедно с едно филмче. Безкрайно се огорчих и намъчних на другата сутрин, когато ви се обадих по телефона с надеждата, че до сега поне нещо сте получили от нас, но уви! Не знам какво да правим повече. С проверките на “отговорните другари” съм съгласен и не им оспорвам правата да се ровят из душите на хората (те за друго, освен за сапун не стават – “другарите” имах предвид...) – но поне се надявах същите все пак да ви изпращат писмата, пък било то и със закъснение. Смятам, че след като се убедят в невинността и чистотата на пратките ми, малките цивилни или униформени палячовци ще бъдат достатъчно коректни, а и морално задължени те да си отидат по предназначението им. Какво казах – морал ли? Простете, това беше обидна дума за тези долни и скверни, жаловити мижитурки. Имам чувството, че плагиатор долен е решил да пише книга и ми ползва докладните записки за материал. Но може да си направи копие от тях и те пак да стигнат до вас - дали пък не мисля много наивно? Някой наистина много взе да си пъха гагата, където не му е работата! Ще ме принудят чистичко и просто да премина на следващият си вариант, с поставянето на една бомба в колета, та веднъж завинаги да му видя сметката на тоя хайванин. Спомням си миналата година в Аделаида, как един подобен “другар” от идентично ведомство си беше превишил малко правата и попрестарал в желанието си да угодничи и гъзоблизства на началството си. Изпратиха му такава хубава “пратка” със служебната поща, че се наложи после да го изчегъртват с шпакли от стените на офиса, за да има какво да погребат близките му. Буквално се разпраши след отварянето на пакета. Ама и така не става - нали сме християни пък. Само дето аз не виждам нищо християнско в това, да ми се проверява, краде или унищожава личната кореспонденция – но сигурно и сега времената са такива, каквито бяха през социализЪма; вероятно такава е била директивата на Партията-столетница. Някак си обаче, само не мога да свържа всичко това с демокрацията, но ще приемем че съм по-простичък от другите и нищо не отбирам от политика...
На другия ден (вече петък) ходихме с Женя да купуваме подаръците, които искрено се надяваме, че сте получили и те вече стоят пред вас - в същото време, в което четете настоящите ми редове от писмото. Започвам с подробното описание на всяка малка вещ и предназначението й.
Първо - в жълтата кутийка с очилата има един напръстник – той е само сувенирен и е специално за баба Фанче. Спомням си, че тя винаги слагаше един подобен, само че метален, когато шиеше на машината. Също за нея е и стенният термометър с кенгуруто. Татко, закачи й го моля ти се в “мечата дупка” на стената – нека като да го гледа и да си спомня за нас.
Очилата, които са в същата жълта кутийка са специални - за нощно шофиране. Татко, те са за тебе когато ходиш в командировки. Тези с щипките се защипват върху диоптричните очила. Другите пък са със същите стъкла, но с рамки - за обикновено носене, без очила под тях. Също така има и още един чифт, но те са без рамки. Те самите не влизат в комплекта - аз ги бях купувал по-рано, за да им използвам уж само рамките, обаче така и не стигнах до тях. С малка часовникарска отвертка може да си прехвърлиш рамките от другите (жълтите) и да ти станат за слънчеви. Рекламите казват, че са със специална защита против силни слънчеви UV (ултравиолетови) лъчи. И гумата е за тебе - да я ползваш на работа и да се фръцкаш пред мацките! Освен това и вратовръзката - хем да я носиш чуваш ли! Тя е много оригинална, на “кенгуруви” ефекти и щампи. Ще ти прилича на някой от костюмите. Ако нямаш подходящ – по-нататък ще ти пратим и съответен костюм, ха-ха-ха!...
За майка пък е парфюмът с пудрата. Последната не е някоя обикновена за подсечени бебешки дупета, а е миризлива и се използва като дезодорант, който задържа аромата по-дълго време. Кенгуруто с малкото кенгурче е всъщност поставка за сол и чер пипер. Слагайте си я винаги на масата когато се храните, особено като имате гости! Изпращаме за всяка отделна фамилия и по един календар за следващата 1995.
До тук приключвам с описа на колетчето и предназначението на всяко едно от нещата. Огромното ни желание беше да изпратим повече джунджурии, но този път не финансовите възможности са причина да се въздържаме. Все още не знаем дали изобщо ще получите всичко това, а съмненията ми по този повод ме карат да бъда прекалено предпазлив и скептичен. Женя сигурно също ще драсне някой ред по-надолу в писмената част. Решихме всичко да изпратим до вас, уж като по-сигурен и проверен адрес (а ето, че и там взеха да се губят пратките ни). Другите неща са за Ямбол – разни парцалки за бебето и по нещо дребно от нас за всеки член на многолюдното им семейство.
Вчера с моят нов познат водихме децата на изложба – гледахме разни специално модифицирани джипове, предназначени за пътуване из пустинята, най-различни къмпингарски стоки, туристически пособия и т.н. Вечерта се събрахме у нас на малко празненство. Оказа се, че те са заклети туристи, скиори, планинари, къмпингари и въобще били много по ходенето. Освен това Ани (жената) е изкарала детството си на къмпинг “Лозенец”, докато го затворят. Баща й е очен лекар, а майка й филолог - може би е била преподавателка по някакъв език. Винаги са си опъвали палатката в “горнио” край на къмпинга, по посока към носа – баш над евиния плаж. С тези хора намерихме много взаимни интереси, прекрасни спомени и разбира се общи познати от онова безгрижно ваканционно време - чичо Йончо, както Крум и Верчето. Последните години обаче са ходили предимно на къмпинг “Юг”. По този повод искам да ви помоля да ми изпратите снимката от “Лозенец”, където е снимана майка, чичо Божковата палатка и той самият по потник. Мисля, че тази снимка съм я виждал из бюфета с трите чекмеджета у вас. Аз като я покажа на нашите познати пак ще ви я върна с някое писмо. Много искам да я споделя с тях.
Днес, неделя - 30.10.1994, пак ходихме да гледаме разни къщи. Може би ще трябва да купим първо едно парче земя и върху нея да си поръчаме да ни построят къщата. Така май че ще излезе най-евтино. Напред се прибрахме - сега ще вечеряме, след което се нареждаме по столовете да гледаме втората серия на филма “Дънди Крокодила”. Заедно с нас ще го гледа и Нени. Той утре ще ходи на някаква екскурзия от училище и няма да учат – можем да му позволим известно закъснение с лягането. Женя от утре започва курса си – ще бъде дори някъде тук из нашия квартал, но до там ще ходи с автобуса след като заведе първо Нени на училище.
31.10.1994 - Здравейте и от мен, мили наши. Включвам се с няколко реда, защото Ачо иска в четвъртък да изпрати колета. Много ще се радвам, ако скромните ни подаръци ви харесат. Избирани са сред хиляди други неща, като основната ни идея беше да бъдат типично австралийски. Майко, парфюмът и пудрата, съвсем не са австралийско производство обаче, защото като поисках да ми дадат нещо наистина тукашно, направо се отчаях. Първо нямат хубав външен вид и второ - качеството им е далеч под очакванията ми. Спрях се на козметика, защото дрехи не мога да избера – хубави блузи и рокли има и в България. В същото време исках да бъде и нещо наистина лично. Дано ти хареса, майко! В избирането на подаръци активна роля изигра и Нени – той казваше кое ще хареса дядо Нено и кое баба Веска. Изпращаме ви и картичка за Нова Година, защото подаръкът (колетът) най-вероятно ще пристигне по Коледно време. Така че, да ви е честита Новата 1995! Пожелаваме ви първо да сте живи и здрави и всичко да се развие благополучно при нас – като работа и къща, за да дойдете и да ни гостувате. Знам, че се повтарям за кой ли път вече, но пак ще кажа – желанието ни е да се устроим, здраво стъпили на австралийска земя и да ви видим тук! С още малко търпение, упоритост и това ще стане.
От новия курс имам надеждата, че с моята квалификация, образование и опит скоро ще започна работа. Дано! Далеч съм от мисълта да гоня кариера като инженер – ще се боря за позиция със средна заплата, която да бъде помощно рамо към семейния “бюджет”. Борбата оставям за Ачо – да ни е жив и здрав, той ще пробива. Не е по-глупав от австралийците, дори напротив. А хубавото на този свят е, че тук толерират умните, за да могат по-рационално да ги използват. И знаят как. А има и защо. Така че, за сега перспективите са тези. Трябва време. Както трябваше време първо да се ориентираме, да свикнем, да понаучим езика. Е, сега вече си гледаме с интерес филмите – преди ги гледахме като анимационни – следяхме действията само по картинките. Но и езикът иска поне 5 години в тази страна, за да се чувства човек сигурен в себе си. А това пак е време. Понякога си казваме, че малко късно сме дошли, друг път си мислим, че до пенсия има още много... Живот и здраве да е само – ще видим как ще се развиваме от сега нататък.
Специални поздрави на баба. Дано термометърът да не пада често под 0°C, че тя не обича много студовете. Поздравете Албенчето, Драго и Божи; също както специално леля Маринка и чичо Божко. От сем. Бошнакови ще чакаме писмо вече. Целувам ви и ви обичам много: Женя
31.10.1994 - Тази вечер се занимавахме с пакетиране и подреждане на колета. Забравих да ви пиша, че химикалките са също за вас, за да има майка с какво да пише дългите си и хубави писма. Татко, все питам измежду редовете си дали имаш още от онези ножчета за бръснене? Пак в някое от загубените ми писма бях загатнал дали искаш вратовръзка с кенгуру, но сега реших направо да ти я изпратим и искаме да си я носиш с мерак. Нени също ви изпраща няколко лепенки както и писмо, което пише вече трети ден. Нямам още сведения какво ще стане с моята работа, но нещата по принцип вървят много добре. Онзи ден се записах за служебни обувки и за работна манта. Тази вечер продължих със записите си от радиото, но касетката май няма да стане готова, за да пъхна и нея в колета. По телевизията наскоро даваха един документален филм за “АВВА” – нали помните шведския състав, дето пеят много хубаво. Записал съм ви 20 минути, но качеството не е особено добро. Първо филмът е стар от преди много години. После, тук ние гледаме телевизия с една стайна антена и образът на екрана е повече от ужасен. Щях да правя антена в Аделаида с един приятел, но като започнах работата и всичко друго странично зарязах. А пък една нова струва $130 и не ми се дават още на камара...
А, сетих се още нещо: в кенгуруто със солниците има истинска сол и чер пипер, които аз съм заредил с нашенски продукти. Махнете само тиксото, което съм залепил на капачките, за да не се ръси по пътя. Като се свърши ще си слагате от вашите подправки. Друго за сега не се сещам. Вероятно бързам и не мога да си събера акъла на спокойствие. Утре и вдруги ден пак ще ви пиша за последно, преди изпращането.
02.11.1994 - Утре вече отивам да пускам колета и рекох да завърша писмото си с още няколко заключителни думи. Тези дни няма новини около нас. Не можах да завърша музикалната касетка, за това ще ви я изпратя при следващ удобен случай. От работата нямам още сведения - другата седмица ми изтичат пробните три месеца, така че информация по този въпрос ще имате едва в следващото писмо.
Не знам дали знаете, че си купихме още една кола – скъпа, спортна и бърза. Аз много подробно бях описал емоциите и дерзанията около закупуването й, когато бях сам в Бризбън. И сега като знам, че не сте прочели всичко това, ме е яд много, но какво да направя. Дано на изборите през Декември успеете да се избавите от тоя комунистически гнет и да се очистите от разлагащият се червен гнилоч! Изведнъж и за винаги!!!
На друга касетка има записана класическа музика от една радиостанция в Аделаида. Но е само от едната страна. Когато я завърша, по-нататък ще ви изпратим и двете с някоя друга видеокасета. Сега спирам до тук, че и филма по телевизията току що започна. Дано да получите поне този колет. Ние ще се обадим по телефона след две седмици, за да видим как стоят нещата.
Целуваме ви и ви прегръщаме горещо: Женя, Нени, Ангел – Queensland, Brisbane, AUSTRALIA…
