Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2015 05:38 - Писмо No 04 (XI-XII.2004) [#1]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.07.2015 05:44


Скъпи и обични родители наши! Приятели, познати – близки и роднини!

Ето, че както обещах в края на предишното ми послание, веднага продължавам с начеването на следващото. Знам, че поне това е една от малкото и най-оскъдни утехи, които ви останаха в този живот. Всичко това го правя искрено и от сърце, единствено заради самите вас и с голямата надежда, че в момента в който ще прочетете тези мои скучни редове, вие ще бъдете истински щастливи, па макар и през сълзи. Ще пиша така докато мога – за сега служебната ми работа позволява тези ежедневни и много кратки, но все пак 30 лично мои минутки, през които мога на спокойствие да се уединя с всички вас, свободно отдавайки се на своите дълбоки чувства и ровейки се из най-съкровените си спомени.

Днес е 29.11.2004 – понеделник; да не пропусна само да отбележа: шибано-противен колкото си щете, независимо от новото ми, по-добро работно място. Така се случи, че вместо Даниела в събота аз лично отидох на пощата, за да ви изпратя колета. Исках сам да свърша тази работа, без много странични наблюдатели, съветници и друг помощен персонал. Правех си естествено, тънката сметка да платя на гишето за по-малко грамаж, а пък после допълнително да прибавя тежките артикули – веднага, когато се отстраня от там. Споменавал съм и друг път нееднократно, че пощите като цяло по целия свят напълно заслужават тази малка дяволия спрямо тях самите – ако са толкова харни, защо тогава ми вдигат постоянно цените на услугите си, а? Моята Даниела носи прекалено чиста, непокварена душа и изобщо не може да свърши точно тази хайдушка дейност – тя плаща това, което й поискат: “Честната Марийка, от долната махала!” А на мен само хайдутлук ми дай: за да спестя два долара похарчвам други пет - тук идеята е важна и начина на мислене, а не крайния резултат. Добре - обаче аз, дори при цялото си добро желание, с което бях подкован и зареден също не можах да свърша тая работа, та на края станах и пишман дето се залових с нея. Какво всъщност се случи…

Първо с Ванеса изчакахме най-чинно и смирено огромната опашка пред нас, съставена главно от пенсионери, баби и дядовци – всичките като че се бяха наговорили едновременно да изпращат подаръци на внучетата си. А тук внучетата са си баят голяма напаст – ако синовете и съответните дъщери на старците са в средно количество от 2, 3, а често пъти 4 и повече на брой, те пък от своя страна също са натръшкали по 2-3 невръстни хлапака. Така на един чифт средностатистически баба и дядо се падат по 10-12 ситни калпака, всеки един от които очакват Коледните си армагани под формата на кукли, камиончета, конструктори, дрешки, парцалки и т.н. Можете тогава сами да си представите каква невъобразима лудница цари в пощенските клонове баш сега, в навечерието на Рождеството Христово.

След като и на нас най-после ни дойде реда да облегнем лакти на гишето, през полукръглия отвор на стъклената витрина една чиновническа ръка ми даде да попълвам разни митнически документи и декларации, докато главата на тази ръка изиска колетът ми да се върне обратно при тях зад дебелия джам. То това си е дип хубава и добра политика, ама оная тетка с очилата и орловия нос, ако реши случайно да го претегли пак, хвърляйки нещастната ми кутия връз кантара и види, че последният е натежал съвсем вече не случайно с половин кило горница, а пък видимо по него съм залепил само пощенските марки и изведнъж ще стане патардията. Колетът ми отначало тежеше само приличните 750 г – за тях спор няма. После обаче, като прибавих вътре и тежкия инструмент на татко, та отидохме вече в посоките над кило и аз малко се стреснах. Хайде, разбра се тутакси, че шмекерията ми няма да мине през строгия женски надзор на пощаджийската им съвест - нареждаме се повторно в началото на същата, дори още по-дълга опашка и започваме на нова сметка нервно да чакаме да ни дойде реда за съответната дупка в стъклената преграда. Стигаме пак успешно до гишето и онези кикимори ни претеглят колета – този път излезе с тегло 1.300 кг. Аз се принудих да платя доста по-високата такса за категорията до кило и половина, запитвайки много любезно и подчертано демонстративно дали пък не мога да допълня опаковката с нещо дребно до платеният вече по-висок грамаж. За щастие жената зад щанда охотно се съгласи - излизаме бързо от пощата, тичаме в гастронома отсреща и купуваме едно шоколадче, колкото да запълним грамовете и празнините в кутията. След всичко това отново се връщаме в пощата и добре, че този път не ме караха да чакам трети път на шибаната им опашка, защото честно и откровено ви казвам, че подаръци специално за тази Коледа нямаше да имате. На края сложихме всичко в кутията, запечатахме я надеждно срещу кражби и злоупотреби, с което свирихме “отбой” на акцията чак в 10:30, даже 11:00 кажи-речи; така моят ден половината премина в пощата и във висене по опашки.

Прибрахме се светкавично в къщи и аз веднага започнах да подготвям прозорците за коридора, че като дойде майстора само да ги наслагаме набързо и да приключваме. И тази работа свърших със завиден успех. После си разбърках една кофа с цимент и до вечерта лепих камъни в механата, за да ми се отпуснат малко нервните клетки. Таман свършихме с работните дейности и измих инструментите (защото и Даниела се размотава с нещо по двора) – ето я на вратата, идва Мария. Ние действително я очаквахме да ни се обади, защото пък същия ден имала някакви състезания из каналите на Gold Coast и тя, след като приключила със спортните си ангажименти дойде направо у нас. Хайде, кълцаме експресни салати, правим бързи скари, палим огньове – вечерта ни мина весело и безгрижно като кандидатстудентско лято. После Мария отиде да спи у Верчето, че си беше оставила багажа при нея.

Аз на другата сутрин станах по-рано и отново се залових с камъните в одаята. Озориха ме, брей – много терсене място, баш зад вратата. Оставям си я отворена, за да ми влиза светлина, че иначе е голяма тъмница вътре (е, аз мога да запаля и лампите, но нали и тока пестим пък). Така обаче отворена, вратата ми пречи и не мога да лепя камъните зад нея. В същото време не исках да я махам от пантите, че кой знае и тя колко е паянтова и изгнила вече. През целия ден се мъчих само с няколко камъка като грешен дявол. Пак остана едно малко парче за довършване, но за още един ден усилена работа ще се ликвидира и то. Камъните ми съвсем свършиха и трябва да ходя до кариерата за още количества. С нищо друго не съм се занимавал тези дни, освен с механата. Сега, когато дойде следващата събота пак там ще ме заварите. Тези дни ще идва и бояджията – да видим какво имам, какво нямам, какво още трябва да се докупува, че за празниците да е и боядисано вече.

30.11.2004 – Ох, продължавам нататък – до къде бях стигнал? До вчера ли? – ами вчера: работа като работа – добре че има и край от време на време, та да си отдъхвам за малко. Прибрах се снощи и докато отвън беше все още светло, успях да свърша още някои дребни неща.

Не знам дали ви споменах, че от подобен търг като този, който често посещавам и тук, само че докато работех в Newcastle, бях довлякъл един хлопатар за крава. Ама голям чан ви казвам, а пък колкото ръждив и грозен – сякаш са го вадили из дълбините на някое пресъхнало тресавище. Спечелих го само за $4, заедно с лодката и разни други незначителни артикули и снощи окончателно го закачих да виси под лампата в механата. Голяма античност; голяма самобитна красота – досущ като в истинска плевня! После подредих камъните, дето са останали – посритах ги малко навътре, за да не пречат на ремаркето, когато го изкарвам от двора. След това, за отчитане на някаква нищожна спортна активност, отидох да си обиколя езерото - хем тичешком този път. Хубаво се изпотих, окъпах се и седнах пред компютъра да запиша един диск на Миро, че да пратим и на него нещо за Коледа. Даниела и друг армаган му е нагласила, официален, но музиката е само лично от мен, така да се каже. После иззяпахме един филм по телевизията и си легнахме.

Настанаха пак непоносими горещини по нашия край – все над 30°C-33°C и живакът изобщо не мърда надолу, с нито едно деление по скалата на термометрите. Рано ни подкара лятото нещо тази година, забелязвам. При вас вече е истинска зима, както ми писа татко. Сигурно и снега е паднал по високото и из планините – ех, де да беше и тук така. То сняг има някъде, ама трябва да го търсиш и се намира на много дни път с камили от нашия вилает…

Ванеса усилено учи буквите (че българските амчи, няма да ми учи английските, я – тя онези си ги знае по рождение). Гледам ги, пишат и четат двете с майка си всяка вечер. По принцип всичките ги знае и като й диктува някой, може да ги напише без грешки. Само дето не може да ги свързва в думички още. От къде се взе толкова много ученолюбив ентусиазъм в това наше дете, не знам – определено не го е наследила от мен! Че не иска и да излиза навън – дай й само да пише и да рисува по цял ден. Дано обаче да не е някакво кратковременно увлечение, което да затихне с времето, че тогава ще й види задника зор – а и ние покрай нея, в качеството си на грижовни и амбициозни родители.

Онази вечер се чухме по телефона с Нени. При него няма нищо ново. След две седмици уж започвал работа, а училището – чак през Март догодина. Ще го видим и него колко ще кара. Ама и за какво ли му е да учи – нали майка му постоянно му дава пари; защо му трябва да си дава зор?

Моята работа върви полека-лека. Добре, че ме прибраха тук в този офис, та съм си почти в къщи, дето има една дума. Нямам големи напрежения за сега и всичко върви относително кротко и спокойно. Нищо не съм чувал от предишната си работа с влаковете. Отначало поддържахме някакви далечни контакти с бившите колеги, ама нали всеки го е понесла мътилката на някъде и търчи да си спасява кожата - кой ще ти мисли за другия.

Днес цял ден прослушвам диска на Миро и се оказа, че имам много хубави песни в колекцията си. В тази класация попадат и разните т.нар. “чалги”, ама някои от тях са чудни. Понеже аз още преди време ги бях определил и заклеймил като “културно и музикално падение”, та не съм ги и слушал даже в знак на протест. А пък те се оказаха почти със шлагерна популярност и мелодия – щом не ми дразнят слуха, значи са търпими и поносими. Е, разбира се това се отнася само за много малка част от тях – останалите, с които разполагам по неведоми и странни пътища са повечето все “фурдъ”, ама аз не ги трия заради асортимента в жанра.

01.12.2004 – По принцип на днешната дата всяка година официално започва лятото на Австралия. Само че за тази календарна година то почна още миналата седмица, при това съвсем неофициално. Напънаха ни изведнъж едни гадни жеги, но все още не сме прибягвали до включване на климатичната инсталация (естествено пак от икономически съображения) - стои си тя там, закачена горе на стената като паметник, а пък ние се потим като нерези. Само веднъж я ползвахме по предназначение, когато съседите ни бяха на гости и това й беше всичката работа. Е, вероятно с настъпването на по-големите летни горещини и ние ще се възползваме от тази изгъзица на съвремието. Иначе чучурката на бурето добре полива растенията и най-вече лозите. Само че това става единствено когато работи климатика. По-важното в случая е, че инсталацията като цяло и в частност мелиорацията ми работят правилно и надеждно.

Много отдавна не сме се чували с Богдана и Евгени. Поръчал съм на Миро да ги издири, че да се свържем отново с тях. На него ще му е по-наръки от там да ги търси, защото часовата разлика между Америка и Австралия е 18 часа и много трудно можем да се уцелим един друг. Докато между техните градове (Чикаго и Сиатъл) беше само 4 часа.

Ако днешният ден не го броя вече в сметките – остават ми още два дена и пак ще дойдат почивните дни, че да си видя работата из дома. Ние в събота вечерта ще ходим на църква, защото се падат 6 месеца от смъртта на баба ти Райна. Дани днес ще изпрати колетчето на Миро – дано го получи до Коледа. Снощи тичах като смахнат около квартала без да ме е гонил някой. И за довечера съм планувал подобна изтощителна тренировка - може би само с лодката в езерото този път. Резултати обаче слабителни нямам особени, да не казвам никакви. Само дето се чувствам малко по-добре, по-жив някак си – но пък това приповдигнато състояние на духа и тялото определено го отдавам на редовните ми лечебни сеанси с мастика, водка или каквото има в менюто за вечерта; едва ли е от бягането...

Иначе всичко останало около нас си е както вече го знаете. Ходене на работа и на детска градина, работа по дворове, механи и т.н. – чакаме Сашкови по Нова Година да дойдат при нас, че с тях да си разнообразим поне за малко еднообразното и скучно ежедневие. Аз съм много щастлив с работата, която си върша у дома – има напредък, макар и нищожен. На работа имам един колега – чех. Та с него сигурно ще се сдушим някоя вечер да изпием по бира или нещо друго, по-твърдо. Живеят много близо до нас и имат едно 5-годишно момченце. Ще се опитаме да установим някакви по-приятелски връзки със семейството му, след като първо го проверя колко му е държелив тумбака на хмелните напитки.

02.12.2004 – Продължавам със сивотата около нас. Няма нищо ново под топлите и палещи лъчи на слънцето. Снощи тичах по алеята около езерото, окъпах се и седнах да си оправям финансово-счетоводните дела на компютъра. През това време Дани готви картофи с месо на фурна – че като се нагнездих после на масата и на половината тава й се лъсна дъното; ям като разпран и въобще не се учудвам защо не слабея. В края на вечерта гледахме един филм и се пръснахме по креватите.

Днес времето пак е душно и горещо; има даже изгледи и някоя буря да ни удари до довечера. Таман да полее посевите из градината, че в тая жега всичко пак безмилостно изгоря. Аз снощи уж ги поливах с маркуча, но не е ли дъжда да подгизне земята под тях, другото е вятър работа. Вие почвата ни я видяхте каква е – песъчлива и повечето кал, премесена с боклуци от строежите; докато се обърнеш и водата я няма, попила надолу в пясъка. Не може да й се насмогна с маркуча – а пък тая вода, нали идва от шибания водомер; аз не я вадя от геран и последната съвсем не ни е без пари все пак, след като един път се източи през колелцата му. По принцип Даниелчето повечето се втилясва с тези непрекъснати и безмилостни проливания на вода (чиста проба разхищение, ако ме питат мен…), заради нейните рози и цветенца. Моите бодили и кактуси обаче вода не щат. Сипвам по малко, но редовно и на асмите – това са моите истински посеви. За сега наддават на шума, но плод няма по клоните. Сигурно са много млади още. Но дори и да поникнат някакви гроздове след време, птичките едва ли ще ги оставят на мира, дорде не ги изкълват до чепките.

Снощи, докато гледах безцелно в една точка, блуждаех с поглед и кроих безпочвени планове, сетих се че трябва да преместя сензорните лампи, които сега висят пред на входа на къщата. Ще ги монтирам малко по-навътре към отсрещната стена, защото като иззидаме коридора и те ще се явят от вътрешната му страна. Това ще бъде задача № 2 за тези почивни дни. Първата естествено ще е завършването на камънака в механата, та да има барем едно нещо готово, макар и не до самият му край. Но като даден етап поне ще може да се загради с кръгче за вече свършена работа. Аз още пазя списъка на татко, с неговите многобройни точки и подточки. Чета си го от време на време и още повече се намъчнявам... Даже и в момента, когато изписвам тези свои редове, очите ми се насълзяват – остарявам, мамка му; значи помъдрял съм. По-рано като че ли не мислех за нищо, докато сега нямам покой от най-различни тъжни мисли и душевни терзания…

В понеделник е Никулден – ще се обадя по телефона на татко, че да го поздравя за празника. С Неничко говорих напред – като никога го сварих да си е в къщи; иначе все хайманосва на някъде. Той е добре и около него няма никакви сериозни развития. Нали все чака да започне работа уж.

Не написах много днес, защото нямах достатъчно материал за обсъждане. Обикновено понеделниците ми са най-богати откъм описания, докато разкажа на всички какво и как се е случило през почивните събота и неделя. Всички останали дни обаче са ми еднакво сиви и безлични - ежедневна повсеместна рутина и домакински грижи до степен на затъпяване и оскотяване.

03.12.2004 – С няколко думи ще обобщя събитията, за да приключа работната седмица в днешния тъй прекрасен петъчен ден. Снощи, както нищо не се очакваше да се случи в застоялият ни и тих, схлупен квартал, така изневиделица писнаха зурни и забиха тъпани. Съседката Роза дойде у нас към 18:00 да ми върне едни пари, та я поканихме любезно да влезе за по някоя и друга глътка винце. Седнаха двете с Даниела да си бърборят клюки и глупости, а пък аз си правех нещо на компютъра. После коконите си сипаха по още една чаша вино, а малко след това се присъединих и аз към дружинката им с един по-голям бокал (нали си падам по жените повече, отколкото по компютрите). Хайде, по някое време дойде и съседа Рон да си търси жената в къщи, че я нямало вече цели два часа, а пък на него му било скучно оттатък сам. Естествено, пришихме и него към масата с още една чаша и повечко мезе. Готвел нещо у тях за вечеря завалията, ама предвидливо отиде първо да си изключи котлоните, като видя че при нас работата се задебелява. Връща се след няма и 5 минути с половин шише бренди – той го бил започнал още докато си готвел самотно, сиромаха. Даниела от своя страна също извади някакво наченато уиски (за наличието на което аз бях в неведение), че като последваха едни мезета, едни салами, френски сиренца – направо чудесии! Преди време бях вършил една услуга на моя колега чеха, та той пък вчера за благодарност ме сайдиса с едно шише френски коняк. Като изпукахме всичките остатъци от бутилките, по едно време се принудих да ходя отвън и да извадя коняка от колата, защото там уж го бях скрил (от себе си…) на по-тайно място – а пък трябваше с нещо да утолим гърлата си, ненаситни за тая пуста опустяла пукница. На края почнаха и танците, та се откарахме до среднощ – ей тъй, от нищото. Тази сутрин едвам станахме за работа с Дани. Довечера обаче ще лягаме с кокошките, че в момента вече не виждам дори гръбчето на колежката пред мен – не мога ясно да я разбера: има ли тя сутиен или пък изобщо не си го е слагала сабалам; толкова много ми се спи…

Аз днес за компенсация ще изляза малко по-рано от работа, защото доста закъснях сутринта поради успиване. Отивам на търг да видя какво са пуснали този път - все ще се дикисам с нещичко. Даниела постоянно казва, че от нищо вече нямаме нужда, ама аз да погледна все пак – в противен случай има да ме човърка нещо отвътре и през целия уикенд ще се ядосвам, защо пък не съм отишъл. Планът ми за почивните дни вече е начертан – довършвам камъните в механата и местя лампата пред входа на къщата. В понеделник ще направя подробен анализ на дейността, която съм развил през почивните си дни. За сега спирам до тук. Довиждане, че ми се затварят очите – буквално прав заспивам!

06.12.2004 – Никулден! Да е жив и здрав нашият най-скъп и обичан татко! Желаем му много здраве, дълголетие и спокойни старини! Нека да е жив и здрав на всички нас и моят малък Неничко, когото още не съм успял да намеря, че да му честитя именния ден. Той едва ли ще знае за това - майка му едва ли му е казала за нашия Християнски празник, еничарите му недни! Да са живи и здрави всички на този свят ден, които са кръстени по името на Св. Николай Чудотворец (или още “Мириклийски”). Бог да прости и починалите наши близки - дядо Косьо, за когото първо се сещам и т.н. А пък аз сега продължавам по-нататък с творбата.

В петък, както си бях обещал, отидох до онзи търг и положих известни суми върху някои от стоките, изложени за продан там. Това бяха все уникални артикули от битов произход, окачествени като прости боклуци от моя “професор по антична култура и антикварно изкуство”, но пък имащи за мен безценната си стойност. Довечера ще видим дали нещо сме спечелили, като излязат резултатите. С Даниела играхме на търга и за една чудна дървена секция/библиотека/шкаф (всяко едно наименование би му подхождало). Аз го видях по време на моя индивидуален оглед, споделих й вечерта и я изпратих на другия ден да отиде да го погледне и да прецени на място дали залогът би бил добър. И естествено, тя не го харесала (щях много да се учудя, ако беше обратното), но все пак за да не ми чупи хатъра, заложила малко пари и на него, съгласно моите мъдри икономически инструкции. А пък аз за себе си достатъчно добре знам, че този шкаф е разкошен – на първо място, защото е направен от плътно, масивно дърво и е много качествен в своята изработка. Такива мебели отдавна не се правят вече, защото са скъпи и тежки, заменени в последно време с калпавите талашитени плоскости. Даже знам и точно къде ще го сложим в къщи - на стената, където сега се намира бюрото ми с компютъра. По този начин стаята ще стане още по-хубава, след като си подредим в тази библиотека и множеството книги, които имаме и сме събирали с години. Така компютъра ще отиде в другата стая и в хола ще се освободи малко повече място, което в нашия случай не е маловажно. Ще видим - ако извадим късмет на търга, въпросният шкаф става наш; завинаги.

След всичките тези емоции се прибрах в къщи и не помня какво точно правихме за уплътняване на вечерта. Сигурно сме гледали някой скучен филм, за да нямам спомени. На другия ден (събота) станах рано и подлегнах камъните в механата. Едвам сколасах до вечерта да ги налепя всичките, но пък завърших окончателно цялата стена. Последва миене на всичко, с което съм работил и до което съм се докоснал с мръсните си циментени ръце, общо почистване на работната площадка и т.н., докато стана време да ходим на черква. Нарязах малко дърва, наклах камината, та като си дойдохме само я запалих. Даниела направи една баница, взехме питка и вино – да занесем на попа, а той да прочете молитва за струването от смъртта на майка й. Почетохме традицията и се прибрахме в къщи. В черквата стана дума с отеца за моите полилеи, дето ги бях качил старателно на тавана и те още по-старателно събираха прахоляка от тогава, а може би и много преди това. Та му предложих да ги подаря на църквата и човека много се зарадва на моята благородна идея. Вчера ги свалих от тавана и ги занесох - халал да са им, дано им влязат в някаква полезна употреба.

Пак в събота, но още през деня, Даниела отиде до пощата да вземе вече пристигналият от вас колет. Много благодарим за всичко – най-вече за видеокасетата, която е чудна. И двата концерта са много хубави. Колета, както винаги беше отварян и проверяван от местните митнически власти. Вътре имаше обаче и едно твърде обезпокоително писмо, адресирано лично до мен (като директен получател) от специалните карантинни служби, в което ми заявяват че са задържали, цитирам: “2 бутилки с неидентифициран плодов консерв”. Леле майчице, че като подскочих аз, като подлуднах – ще ги съдя, мамицата им отвратителна и нахална! Веднага с дълбока тревога и огромно обезпокоение си помислих, че тези проклети непрокопсаници са ми посегнали на ракията и са я конфискували; не знам защо пък ми влезе именно тази катастрофална мисъл в иначе тъпата глава – нали знаете, в такива случаи човек все за най-лошото си помисля. После вече, чак на другия ден след като прочетох и обширното ви писмо № 7, едва тогава стана ясно, че то ставало въпрос за някакво майкино сладко, разсипано най-старателно от нея в бурканчета от детски храни, вероятно останали още от времето на бабин сладък Неничко, а шибаните митнически власти баш него са прибрали от пратката и положително най-надеждно унищожили впоследствие (да го бяха изяли поне те, изродите, та нямаше да ме е толкова яд – мръсни капиталистически животни и злодеи). Аз така или иначе съм им влязъл вече в черните списъци – то орехи ли не бяха намирали в колетите ни, ядки ли не щеш; семена ли, че семки, чубрица и какво ли не още, дето всеки път гадовете ми задържат по нещо – амчи те с тези наши стоки цяла бакалница могат да отворят на митницата, бре! Аз отдавна ви разправям, че не стават току така тези работи – след като е забранено едно нещо, значи си е баш така; тук изключения по партийна линия не правят никому. Ако пренасям да речем нещо “забранено” през граница в куфара си, хайде – това е възможно да мине някак си малко по-незабелязано. Мога да разчитам, че граничарите няма да видят, няма да ровят толкова надълбоко или поне имам пряката възможност да ги помоля за прошка, с обещанието че друг път няма да се повтаря. Туй театро обаче мога да го изиграя единствено аз и то само там, на място и пред съответните служебни органи, заради които да се направя и на шут ако е нужно, с цел да спасим и запазим пренасяната контрабандно стока. А пък колетите пристигат кой знае от къде и кога, най-щателно се проверяват от съвсем други служби, които явно доста съвестно са си свършили работата, подписали са протокола за задържаните материали и следствието за тях е приключено. В писмото им също се казваше, че ако искаме задържаните предмети да се върнат обратно на изпращача, да им приложим банков чек на стойност $42 (нещо като глоба и такса за “услугата” по препращането) – в противен случай те са длъжни след 30 дни да унищожат всичко задържано и конфискувано. Ей, рекох, сега само туй няма да стане на тяхната – 42 цирея на шибаните им гъзове да поникнат, дано! Ама защо поначало трябваше да се стига до там; и най-важното – защо там някой си, обут с войнишки боти и нахлупил каскет до сополивия си нос ще се подиграва така, унижавайки труда и сълзите на майчицата ми?! Аз ли не знам как тя се е трепала по барите и драла ръцете си из тръните, за да набере шепа къпини, малини или горски ягодки? Това беше единственото, срещу което най-много въстанах и тутакси ми кипнаха лайната, ама нищо – нека това да ни е на всички като обеца на ухото и повече да не се рискува за такива глупави неща. Неничко изобщо не е останал без сладко, нито пък той щеше да оцени вашият безкрайно сърдечен и любвеобвилен жест на баба и дядо към своето тъй свидно внуче. Това само аз мога да го разбера и прекрасно да проумея благородният ви родителски подтик – едва ли някой друг е способен на такива усещания спрямо всички вас. От сега нататък, ако нещо ще ни изпращате, то трябва да бъде само ракия – това поне не е забранено, стига да не превишава разумните количества (не че ние тук не можем да я изпукаме – напротив; но пък ако е повече на грамаж, онези нехристияни от митниците пак ще я застопорят). Ще отворим една сметка, в която аз редовно ще превеждам пари – да ми купувате хоремашка ракия; от оная, най-простата и евтина, разбира се. До два литра алкохол властите разрешават да се внасят. Плащам си каквото ви струва масрафа и край. Аз и без друго сега давам по $20 на седмица на онзи моя човек, дето вари спирт контрабанда - ами туй са $80-$90 на месец. Ако и гости имаме пък – отиде, че се не видя. А така парите ще ги изпращам на вас, а вие ще ми ги връщате под формата на колети. Ежемесечни редовни доставки, в пластмасовите шишета от лимонада, както вече сме доказали предимствата и преимуществата им – каналът ще върви без проблеми. За сега имам само много малко мастика, защото преди време на тръгване от Newcastle аз бях накупил в индустриални количества от този артикул. Ама и тя се свършва, гледам – като само точим “отдолу”, а никой не сипва “отгоре”; геран да беше, пак щеше да пресъхне.

Значи пак да повторя – след всичко до тук, настана и съботната вечер. Даниела свари и малко бобец, та в комбинация с печените кюфтенца поминахме съвсем добре и направихме помена за баба Рейчъл. Времето също взе да се лиготи напоследък. Даже вчера (неделя) валя дъжд почти цял ден. Добре че ме изчака поне да оправя лампата, защото трябваше да раздигам керемидите от покрива, че да прекарам кабела под тях – татко добре знае сложността на една такава или подобна процедура. И тая шибана лампа ме увъртя толкова много, но на края всичко стана доста добре. По едно време “Шури” също се разработи и взе да се вихри с метлата из двора като баба Яга! Че като отиде до боклука и до кофите, баш където ми се намират складовете на “Топливо” и “Строителни и инертни материали”. А пък там дъските, които толкова старателно пазех като очите си, да хванат моля ви се бели мравки (термити, от най-опасните). Че като подлуде оная моя шопкиня, та ме накара да изхвърля абсолютно всичко. И аз се видях в чудо – на глава с нея не може да се излезе, особено като се заинати за нещо; натоварих си тъжно ремаркето с прогнилите дъсчици и хайде на бунището. Само че не ги закарах веднага, както каза ТЯ, а малко по-после, когато АЗ реших че вече им е време – хайде де, че кой командва парада тук в тая къща, а?! Щото пък преди туй се хванах с почистването на шкафа в механата, разчистване на боклуците от там и с изхвърлянето на всичко ненужно и непотребно. Подготвих го за обгаряне и покритие. Тогава чак отидох да изхвърля боклука и да опразня ремаркето; тръби разни, парчетии от тухли, оная мрежа за курник и множество дъски – всичко замина в небитието. Най-интересното от цялата работа беше, че мравите бяха нападнали и онова червеното дърво, якото, дето направихме вратника от него. Дано коловете да са изолирани от земята, както ги набихме в бетона, защото иначе всичко ще изядат тези мръсни гадове. Те само тогава нападат – когато дървото е в непосредствен контакт с пръстта. Забий една клечка в земята – след няколко месеца тя ще падне сама; просто частта, която е била в земята я изяждат мравките. Такъв е и случая с онези клечки, с които подпирахме стъпалата. Аз специално тях нарочно не ги бутам, защото последните се държат на магия. Един ден когато стигна и до там, ще ги оправям едно по едно.

Веднага щом се върнах от боклука, за пореден път поисках на заем от съседа неговата газова горелка (пърлачката) и почнах с нея да опушвам дъските на шкафа. Безспорно става много хубаво, обаче е и голяма играчка в същото време. Ама то много дървения, много нещо, бре – голяма площ. Стигнах едва до половината и ми свърши газта пък. Ще напълним с Рон бутилката и продължавам започнатото дело. Трябва да направя една пробна летва, защото разполагам със 7 вида покрития (най-различни лакове, масла и т.н.) и не знам с кое ще бъде най-хубаво. Не искам рафтовете да лъщят, трябва да е нещо гъсто и мазно.

Така приключи вчерашния, уж почивен ден. Вечерта като седнахме да гледаме видеокасетата, та се изкефихме максимално! Концертите бяха чудни - цяло удоволствие да се гледат. Отдавна не се бях наслаждавал на такива музикални форуми. Почерпихме се сериозно и за здравето на наш Сашко – той вчера навърши 25 годинки, да ни е жив и здрав; Боже, стана голям мъж вече – като го помня какъв дечко беше, когато се запознахме навремето. Все пак тогава Нени беше едва 6-годишен, а Сашко – на 12. Ебаси мамата, как бързо лети времето!

Днес Даниела не е на работа и се занимава с организационна, обществена и градинска работа – плевели чисти, растения подрежда и пр. Вчера пак се изля един хубав дъжд, та спестихме малко от чешмяната вода – поля всички бурени, та ги издави чак.

07.12.2004 – Цял ден се леят кофи с вода от небето! Чуден дъжд, да са ни живи и здрави посевите. Снощи си спретнахме едно малко тържество по случай Никулден, само че без риба (нали аз не обичам такава фосфорна храна, нищо че традицията е да се яде шаран). Сръбнахме по малко мастика за здравето на татко и нашия скъп, непрежалим Неничко. Отляхме на пода и по някоя капчица за близките, които не са вече измежду живите. Аз изчаках малко, за да се обадя и по телефона, както бях казал. С татко не приказвахме много, но поне се чухме за кратко. А и на мен вече ужасно ми се спеше посред нощ. При случай пак ще се чуем по-нататък.

Днес Нени започва работа – не знам каква точно и къде. Това разбрах от него вчера, когато разговаряхме по мобилните си телефони. Поздравих го за именния му ден. Леля му Даниела го е сайдисала с една фланелка, (“маркова”, каквото той обича да носи), ама кой знае кога ще дойде у нас, че да си я получи лично.

След поместените в Интернет резултати, снощи разбрахме, че отново сме спечелили някои интересни вещи от търга. Основното и най-внушително нещо разбира се е секцията, заради която вече започвам сериозно да се чудя как ще докараме у нас и с какво ще я пълним после. Както обаче дъжда продължава да се излива на порции, май тази неделя няма да строим – тази сутрин приказвах с майстора; каза да му се обадя в петък пак, че да видим какво ще е времето. По прогноза го дават три дена да вали обаче, та не знам. В противен случай ще се концентрирам на други обекти и ще пренасоча силите си в други дейности, то не е като да няма. Лошото е само, че повечето от тях са все навън, освен заниманията ми в механата, където единствено мога да стоя поне на сухо. Ако успея да обгоря целия шкаф, веднага след това започвам гредите. После пък ще следва намазване с масло една ръка, че подир втора и т.н. Тавана и стените също трябва да изкърпя, шпакловчица малко да ударя тук-там и да ги подготвя за бояджилък. Това вече ще си го правя сам и няма да викам майстор. Аз всъщност всичко мога да свърша сам, но не така бързо и толкова професионално - въпреки че боядисването на тая прословута стена в хола е направено академично, без да се хваля. Ама нали все време няма, а и ние вече искаме да се завършват нещата едно по едно.

Сигурно в събота сутринта ще се разправям с пренасянето на шкафа, инсталирането му в къщи и т.н. Там пък лампите над бюрото с компютъра ще пречат вече, та ще се наложи и тях да местя. Въобще, създадох си допълнителни грижи и главоболия, защото хич си нямах други. Но нали уж всичкото се прави в името на доброто по-красивото – ще изтърпим още малко мъки и лишения.

Наред с основните ми и ежедневни неволи, не спират и съкрушителните удари “под кръста”, които сегиз-тогиз и най-неочаквано ми нанася съдбата. Докато местих тухлите онзи ден, не зная вече как и аз, но нещо изтървах върху прозореца за коридора и едното му стъкло стана на парчета. Вчера ходих да проверявам колко ще струва подмяната му – $30 ми поискаха в един дюкян. Аз целия джам го купих за $70 – с пазарлъците разбира се. Сега всичко, което с толкова мъка си го отбих от цената, ще ми се върне под формата на ново стъкло. Спечелих и аз демек, та няма що…

В петък следобед от службата ще ни водят на Новогодишно тържество (по-скоро Коледно, те Новата Година тук не я тачат чак толкова много като нас, европейците). Това дневно увеселение ще се проведе в един голям и луксозен комплекс с басейни, барове и т.н. Ще трябва някак си да организирам превоза до това място, че да мога да изпия някое и друго питие с колегите. Най-вероятно Даниела ще дойде да ме прибере, след като вземе Ванеса от градината – когато наближи ще му мислим.

У нас са останали още няколко случайни снимки от един друг филм, който бяхме забравили из чантите, с които пътувахме наскоро. Проявихме го допълнително, като картинките са от екскурзията ни в Cairns и някои домашни пози. Ще взема подир седмица-две да ви ги изпратя (снимките имам предвид), както и това кратко писъмце, че да ви зарадвам изтерзаните души макар и малко.

Аз още две седмици и половина ще съм на работа и от 24 Декември излизам в неплатен отпуск до 04 Януари. Дано успея да свърша и някой по-крупен обект през този период. Сашкови пристигат на 30-ти или на 31-ви - една от двете дати беше, ама баш сега не си я спомням с точност. С тях ще изкараме Новогодишната нощ на двора. Канили сме и нашите съседи да присъстват на тържеството. С младите може да поотидем тук-таме наоколо и това ще ни е почивката за този период – през останалото свободно време ще блъскам като вол по двора. Замислили сме пак и едно ходене до Тасмания, че да се видим с Цецови и майка му, ако до тогава тя все още е при тях. Това са само партийни директиви и насрещни планове, които аз и без друго не обичам да правя, за да няма после разочарования. Ще видим кое как ще бъде едва когато понаближи малко. Друго няма за сега, хайде – връщам се обратно, запрян в кафеза!



Тагове:   австралия,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 344950
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031