Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2015 12:33 - Писмо No 07 (III-IV.2005) [#2]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 712 Коментари: 0 Гласове:
2



11.04.2005 – От днес влиза в сила новия ми дългосрочен контракт със завода, в който работя от Август миналата година. Всичко се завъртя светкавично и мигновено, само както единствен Господ знае да подрежда нещата. А пък ето аз до къде стигнах с домашните си проекти.

В събота сутринта станах рано и подлегнах стъпалата. Довърших градежа на последното, което миналата седмица бях зарязал на средата, защото ми свърши материала. Като почнах да заравням следващата площадка се оказа, че там се беше натрупала много пръст и ми объркваше мерките. Хайде, започнах с две кофи да извличам нагоре по стъпалата, където най-горе пълня количката и запълвам после разни дупки тук и там. Изкарах няколко каруци пръст – по четири лопати в кофа, по четири кофи в количка. Изтървах само бройката на количките, ама хич не бяха малко. Като поразчистих района и плацът долу се ачтиса, оказа се, че вече стъпвам на “кота нула” – нямаше повече височина за други стълби. Изглежда нещо не са ми били верни мерките, та в изчисленията си смятах да получа 6 стъпала, а пък те на края излязоха само 3! След като се видя, че тая дейност е напълно приключила, реших съвсем да доразчистя площадката. Имаше още много пръст за изриване, башка другите боклуци, треви, клони и какво ли не. Почнах пак да изгребвам с кофите, по същата схема и съотношение: 4 лопати = 1 кофа; 4 кофи = 1 количка; свят ме се зави, мамка му! Аз не помня дали и в казармата съм копал толкова много, когато риехме като разгонени къртици земята под танковите друмища, надлъж и нашир по шибаното възвишение с прозвище “Тюлбето”, над още по-шибания град Казанлък (на което сега мазно и ласкаво му викат “Народен парк”, но иначе си е баш танков и военен полигон…). Спомени, черни; какво да се прави - не мога да ги залича с изтриване от паметта…

До следобеда долния двора се разчисти и се разкри една съвсем не малка площ. После разбърках една доза цимент, че трябваше нещо друго да довърша. Таман втасах - Тони дойде да ме види, а и нещо да му помогна. Та като приключих с моята дейност, закачих ремаркето на колата и отидох до тях. Натоварихме го цялото с вършина и дървета за боклука. У нас се прибрах чак по здрач. А пък времето беше едно променливо такова, малко гадничко – таман готово всеки миг да завали. Ние вечерта уж щяхме отвън да седим, обаче се наду вятъра и ни развали плановете. Дъжда не закъсня и през нощта пак се изсипа една обилна порция, но добре поне, че работата си успях да свърша.

На другата сутрин (вчера, неделя), пак станах рано и отидох да изхвърлям боклука на бунището. Като ме усети че се размърдах, Ванеса също се надигна, та я взех с мен. От там се понесохме за пясък и цимент, а после ударихме към битака. Обиколихме поляната, купихме разни неща и отидохме в железарския магазин. Един кран взех за отвън, че стария се повреди; сума крушки бяха наизгорели из дома по стаите, които плачеха за смяна – и те влязоха в сметката. Купих и уплътнители за крановете в банята и им оставих на касата дневната си надница. После се прибрахме и аз почнах да внасям пясъка надолу към площадката, пак с кофите. Напълних си съдовете и пак отидох у Тони, че ми беше обещал едни техни дървета, които те не искали да им растат в двора. Идеята беше да ги изкореним от тях и да си ги пресадя у нас. С такива бъзикни се разправях през целия ден. Съществена строителна работа не свърших никаква, но пък то от време на време трябва и с други дейности да се занимавам, за разнообразие. Посях дървото, нещо трябваше да довърша из коридора, на съседа помогнах да си вдигне една оградка (решетка) около кофите за боклук и той деня превали.

14.04.2005 – Като се прибрах от работа снощи, имаше време само да прекарам две колички с камъни навътре към стъпалата, че да са ми готови за събота сутринта. Освен всичко останало, специално този процес е и малко шумен, та гледах максимално да си подготвя работата, вместо това да става рано сутринта и да вдигам тропулак наоколо. Само ще си разбъркам циментец много тихичко и почвам. Хората от цялото езеро в околовръст станаха пишман вече с мен и моите нескончаеми строежи. Съседа трябва да ми помогне да циментираме и тръбите за водната инсталация в новия коридор, с което давам ход и на измазването му.

Всяка вечер свирим с Ванеса – тя много бързо заучава разни песнички, които аз й измислям с нотите от “До” до “Сол”, защото само тях са взели за сега. Има детето ентусиазъм и желание, да видим до кога ще е. Утре на обяд пак ще имаме тържество в завода, с раздаване на безплатна храна, лимонади и т.н. Може би няма да имам възможност и време за писане. По принцип нямам много материал за споделяне - обикновено през почивните дни стават по-интересните и забавни случки; иначе през седмицата е умряла работа – от къщи на работа, от работа в къщи и този цикличен кръговрат се повтаря до умопомрачение и завиване на свят...

14.04.2005 – Нищо особено не се случва тези дни. Вчера имахме общозаводски тържествен обяд – награда за това, че през последните 12 месеца не са регистрирани никакви трудови злополуки по обектите, няма финансови загуби от компенсации, свързани с медицински осигуровки на пострадалите и т.н. На края ни раздадоха и по една бутилка вино армаган, но пък шефовете може и да са ги сайдисали с по някоя и друга хилядарка под формата на премиални възнаграждения. Много добре ни гледат в тази фабрика – мине се не мине месец време и от профкомитета току организират някое подобно малко пиршество. На мен специално това ми допада твърде добре на апетита и аз с подчертана охота участвам в тези гастроли на човешката лакомия. Като гледам обаче наоколо си – излиза, че не съм съвсем сам в тази бясна надпревара.

Снощи най-после рекох да ви се обадя по телефона. Все отлагам, а пък нямам никакви причини - просто от мокаятлък. Постоянно се успокоявам с факта, че почти всяка вечер си разменяме поне по едно съобщение - макар и в много сбит вид, но успявам да предам всичко, което е около нас. Снощи на репетицията с Ванеса, научихме още една песенчица – “Мила моя мамо, сладка и добричка...” и т.н. Тя много бързо схваща и повтаря – за сега ще я държим в този детски курс още известно време, но там както всяка обща работа, удря повече на игра отколкото да се влага труд. Ще й потърсим частен учител, който да я натиска с повече изисквания и по-сложни упражнения.

По вечеря пак излязох да обикалям квартала. Два пълни кръга направих около езерото – първият с Ванеса “на чуш”, да ми тежи нещо на гърба, белким изгоря повече калории. После извъртях още една обиколка на собствен ход без товар. След туй обаче се нагрухах както аз си знам с кюфтета в доматен сос, след което се прострях на дивана и погледах малко телевизия (ебаси колко много отслабнах с това мое ходене покрай водната площ – не ще май само разходки, ами повечко глад, но аз нямам чак толкова силна воля за такива садомазохистични терапии). Освен, че взе да мръква по-рано, времето стана и по-хладно, та не е за нищо вече. Оставам вече да разчитам само на съботи и недели, през които мога да направя нещо – вечерите пък ще гледам да се раздвижвам повечко по тротоарите, за да не ми се разсъхват ставите от застоял и заседнал начин на живот...

15.04.2005 – Това ще са заключителните ми слова за тази седмица. Утре ако е хубаво времето и ако е рекъл Бог, ще се занимавам със стълбите и камънака. Вечерта сме канени у съседите за рождения ден на Роза – моята плътска слабост и обект на неугасващ сексуален мерак. Даниела й търси някакъв подарък тези дни, но още не сме се спрели на нищо определено.

Не знам вече какво да ви пиша – изчерпвам се откъм факти и подробности. Откраднаха ми две растения от предната градинка. Имах два кактуса и още едно друго, които изчезнаха преди няколко седмици. Толкова много се ядосах, ама и нищо не може да се направи. Нито знам кой е, нито пък знам точно кога е станала тази поразия – че аз да не би да ходя и да си броя насажденията всеки Божи ден! Просто след време установих, че липсват от местата си и изпод корените им зеят само дупките...

18.04.2005 – Продължавам с душевните си излияния в днешния омразен и дълбоко ненавистен понеделнишки ден. Около нас няма нищо ново освен работа, работа и пак работа. В петък вечерта се прибрах в къщи и след музикалните ни репетиции, наред с останалите обредни ритуали по приспиването на Ванеса, слагането й в леглото, пеенето на песнички и т.н., ние с Даниела дори гледахме и малко телевизия.

В събота много рано сутринта започнах заниманията си по облицоване на стъпалата с камъни. Направих още една голяма площадка – най-горната, като последния ръб го покрих с един ред от черните плочи. От там назад, по страничната пътека до бялата портичка също ще се образува настилка от плочи – имам достатъчни количества червени и черни блокчета, та ще ги смеся шахматно за да стане по-шарено и циганско. След като чак следобеда привърших с камъните, от там насетне пък почнах да подготвям следващото стъпало за на другия ден. Пренесох още камъни, разстлах ги хубаво да са ми постоянно пред очите, докарах си пясък, изрових малко пръст, че да има място за бетона и т.н. – това са все подготвителни операции. На края мръкна и аз се прибрах в колибата. Доволен бях от свършеното през деня – де така да беше всеки ден, бързо ще приключа всичко започнато. Окъпах се набързо и отидохме у съседите на гости. Малко преди да излезем от нас се изля една доза дъжд, та ни развали градинското тържество. Роза беше стъкнала масата да седнем отвън, но дъжда й обърка плановете. Впоследствие небето се изясни и времето утихна, та по-късно излязохме да си продължим моабета на теферич под звездния небосклон. Както винаги, изкарахме много весело и се прибрахме късно през нощта (по-скоро рано заранта).

На другия ден (вчера) хич не ми се разправяше отново с каменоделство, та рекох да се занимая с други, отдавна изоставени дребни дейности. Замазах тръбите в коридора – тези дни вече ще викам дюлгерина. Даже ей сега, като споменах за това, та веднага му се обадих по телефона – човека още утре вечер ще дойде у нас да се уговорим за последно. Вчерашните ми занимания на свободни теми включи и загубата на известно време с една тиква (цигулка) - кратуна, която аз отдавна бях купил от някакъв битак в Newcastle. Добре ама серсемите да вземат, че да я боядисат червена от външната й страна – не приличаше на себе си; въобще не разбрах за чий курец я бяха омазали така жестоко. Че като почна едно стъргане с машинката и металната шайба (четка) – свалих й боята и я лъснах до кожата. Впоследствие кратуната стана много хубава и автентична – след което разбира се, веднага си намери гвоздея и увисна на него в механата.

После се хванах да довърша надписа на къщата. Оказа се, че кука нямам – тичай глупчо в магазина да купуваш; подир пък едни винтове ми дотрябваха, малко по-дълги и специални – глупчо пак тича обратно да пазарува в дюкяна; писна ми! Въртях се цял следобед като пумпал и пак не го закачих окончателно. Първо трябва да му намажа дъските с консервиращите течности. Въже рязах, накъсявах го няколко пъти – абе, врътня голяма беше, но в крайна сметка всичко стана като по нотите на Ванеса. Сега ми остава нещо съвсем малко да бутна по него и го закачам. Живот и здраве, това ще стане през тези почивни дни. Другия понеделник също е почивен – тогава се чества Денят на падналите герои във войните. При мен също ще падне голяма работа на фронта (пардон – на двора...); по всичко личи...

19.04.2005 – През седмицата едвам дочаквам да дойдат съботно-неделните строителни дейности. Доста вече взех да напредвам с отделните обекти – не знам само какво ще правя един ден, когато всичко свърши (може да хукна по екскурзии пък, знам ли какви акъли ще ми дойдат в главата и на къде ще ме отвее вятъра). Онзи ден бях взел мерки за новите площадки, които също ще се постилат с плочи. Долното неугледно и неравноделно дворче излезе близо 30 мІ, след като изчистих всичко от там и подравних земята. Страничната пътека пък отсече 17 мІ – за там няма да ми стигнат плочките обаче. Имам само 300 единични бройки, а ще трябват поне 380 парчета. Може би ще съкратя тук и там нещо, с оглед да огранича площта на пътечката за сметка на градинката до оградата откъм другата съседка (онази с големите цици като любеници). Правих сметка да вървят 5 реда надолу на около метър ширина, но ще ги намаля на 4 - дано това да е достатъчно. Ако ги пусна само на 3 реда вече ще стане доста тясно – то всъщност няма и за какво да е толкова широко; достатъчно е да се минава свободно и Даниела да си простира прането отзад, но все пак беше хубаво да е по-просторничко. Стига да мога ще купя още плочи – би било доста добре, ама пък къде да ги търся. Всичко това е вземано на времето “едно към гьотере”, колкото и каквото е имало за момента в даден магазин. Понеже плочките са ми все втора употреба, едва ли ще се намерят баш същите по размер. Имам и едни други, но те са по-квадратни и най-вероятно ще ги подаря на някого, ако не ги изхвърля. Те стоят с години до жълтата кофа за стъкления амбалаж. Аз сега там съм извадил всички съществуващи годни плочи, струпал съм ги по-отпред да са ми под ръка, а и да мога да ги преброя. Имам 140 черни и 120 червени – до никъде не съм с тези мизерни количества. А трябват барем още 120 бр., за да се наредят в 5 реда. По 66 плочки вървят в отделен ред – ако съкратя два от тях и ще ми стигнат, обаче така пък ще остане една празна ивица откъм къщата, която трябва да я засадим с праз лук или чесън. Ще тръгна да търся по магазините - ако не намеря, тогава ще му мислим.

Довечера ще дойде мазача на оглед, да видим кога ще се свърши и тоя тропулак. Сетих се, че трябва да пусна още една линия за ток, защото пералнята няма къде да се включва. Но то е само едно каналче в тухлите – ще го изрежа с абразива за миг. Ами пак ще са думани и пушеци до Бога – цялата механа потъна в прахоляк от тези рязания на стени и тухли. Голямо чистене ще падне на края, но то ще е чак когато завършим и мазането. После тавана, боядисване, че плочки по пода – че кога ще е тя!...

22.04.2005 – Не писах ден-два поради изчерпване на информационния материал и частично пресъхване на буйния поток от клюки. Днес обаче е “свети” петък и аз с няколко думи ще обобщя всичко до настоящия момент, като по този начин ще завърша и седмичния си обзор, който надявам се очаквате с трепет и вълнение. За нас следват 3 почивни дни един след друг; следващата седмица ще има още 3 – тогава пък е Празника на труда, 01 Май. И понеже последният се пада в неделя, ние ще почиваме и в понеделник за компенсация. Ако е хубаво времето съществува голяма вероятност да се свърши доста работа от заплануваната, но нека за сега да се въздържаме от прогнози и не правим предварителни, толкова далечни планове. На първо място трябва да приключим с голямата галимация – измазването на новото помещение и останалата част от къщата (само около големия прозорец на хола). Веднъж като ошетам след майсторите и порина лайната им, тогава чак ще кроим следващите “насрещни” планове по социалистическото съревнование. Този път те наистина ще бъдат двама, защото искат да свършат по-бързо работата. Утре сутринта ще отида за пясък и цимент, та да им е готово всичко за неделя, когато ще мажем. После ще гледам да изкарам още едно стъпалце, че след туй пък да разкъртя стената за контакта на пералнята. Как пък го забравих и аз в залисията си? - ама така е то, нали нямам списък и все забравям по нещо...

Прогнозата на синоптиците е обещаваща – през деня ще бъде относително сухо и сравнително топло, въпреки че от време на време прикапва кога по-слаб, кога по-силен дъждец – валежите падат главно през нощите, което пък от друга страна е хубаво. Иначе други съществени новини няма около нас. Вчера през обедната си почивка излизах от работа да търся плочи – намерих само 10 парчета и ги купих, въпреки че те няма да ми свършат работа. Ама нали рекох да не съм капо и да има с какво да си оправдая ходенето до магазина. Пък и за $4 всичките - и да ги хвърля после в ямата, няма да ми свиди. Като размер са същите, но по цвят не отговарят на съществуващите. Моите са чисто черни, а другите – едни керемидени такива, точно като онези в двора, само че с правоъгълна форма. А тези десетте от вчера са с някакъв неопределен цвят и доста ще се отличават спрямо останалите. Ще видим - може пък тях да ги туря в началото, че ужким да изглеждат като че ли са нарочно сложени там за орнамент.

Работата ми върви добре - предадох едни чертежи вчера; днес ме преместиха на друг обект. Дано се позадържа тук повечко време, че ми е много удобно така, както не пътувам като въртоглав до Бризбън и обратно. Ванеса доста взе да напредва с музиката и се справя отлично с упражненията – вчера вече и пропя вярно. Тя пее и свири нотите едновременно с двете си ръце. Крачката й са още твърде къси обаче и не стига педалите. Поради недостатъчната си височина на ръста, за сега тя свири само на горните клавиатури. Малко да остана по-свободен и непременно ще я запиша с видеокамерата.

26.04.2005 – Хайде, подкарахме последната седмица и от този месец. Днес е вторник – след този изтощително дълъг уикенд, изпълнен с много работа, физически и психически натоварвания, пясък, цимент и всякакви други строителни материали, ето пък и какво точно стана, предадено писмено в малко по-подробния си аспект.

В петък вечерта след работа, запрегнах колата и ремаркето да са готови за на другия ден. В каручката имаше остатъци от пясък и смесица от най-различни предишни боклуци, та трябваше да я измия, защото другия пясък е фино пресят специално за варова мазилка и последният не бива да се смесва с разнородни чужди тела от неопределен произход. След като през нощта се изля една хубава порция дъжд, сутринта беше чиста и лазурна като всяка ранна лятна утрин на “Кункъшлъ” (за непросветените и по-любознателни читатели пояснявам, че това е или по-скоро беше една чудна и дива поляна току под с. Лозенец, където безгрижно премина детството и юношеството ми на палатка край морето - естествено в компанията на родителите ми, в която се чувствах безкрайно щастлив, докато разбира се не пораснах достатъчно и не поех вече сам по същите техни, добре отъпкани пътеки...). В 07:00 отидох да натоваря 0.66 мі пясък и 4 торби с цимент от склада на “Строителни материали”. А пък там се беше събрала една кал и вода от последните дъждове, не е за разправяне – едвам изгазих, особено с това тежко ремарке отзад пълно до горе. Буксувах, вих ама на края изскочих на сухото – все пак не беше сняг, а само пясък, кал и много локви, дълбоки по две педи. Закарах благополучно материала в къщи, разкачих ремаркето, подпрях го отвън, за да освободя колата, защото Даниела постоянно ходи на някъде с нея – тя миличката, пеша не знае да върви; на нея возене й дай, с подчертано предпочитание и наклонност към жълтите павета.

И след като приключих с подготвителните мероприятия, най-после се залових с моите прословути стъпала – цял ден безропотно, камък по камък; прав, клекнал, седнал, легнал и във всевъзможни други пози, дето и в Кама Сутра-та ги няма описани! До следобеда някъде изкарах още една площадка - тогава почна миенето на камъните с една гъба и кофа с вода; до блясък. Сетих се подир пък, че допълнителни проводници трябваше да се прекарват в коридора, за да легнат под мазилката. Хайде, почвам там да къртя тухлите. От тавана на механата спуснах няколко кабелни отклонения – Даниела свети с един фенер отдолу, за да видя къде е дупката; аз в същото време недовиждам и светлина не забелязвам в процепа на стената. Викам й отгоре да размърда светилото - тя пък не ме чува през зида; въобще, това беше една страшна сцена от древен римски театър, с участие на целия персонаж от гръцката митология! Най-накрая тя улови кабела с едни клещи и го издърпа, докато аз в това време на тавана бях изпаднал в прединфарктно състояние и гълтах валидолите един след друг, сякаш бяха Витамин C или B-комплекс. Отведох още един шнур за локална лампа над пералнята и мивката. После ми дойде на ума, че и другите ми кабели нещо не бяха съвсем в ред и порядък съгласно ПУЕУ от 1969 (Правилник за Устройство на Електрическите Уредби, издание на ДИ “Техника” – 1969; уточнявам за непосветените в науката за електричеството), та оправих и тях, за да не съм в разрез със закона и стандарта. Пуснах и една жица за осветление; предвидих двоен ключ. На края замазах с цимент, погребвайки всичко в тухлите и така денят постепенно затихна, докато не ми се изравни и пулса с няколко двойни мастики и съответното мезе. През нощта спах като новородено бебе (за да звуча положително и някак си малко по-фанфарно, умишлено не сравнявам съня си с този на мъртвеца)…

Въпреки че в неделя сутринта чутурата ми едвам се отлепи от възглавницата (както казват: гъзът се надига, но главата не ще…), станах в 06:30 да посрещам майсторите – т.е. главния майстор доведе и чирака си, че да втасат уж по-бързо. Миг след това започна офанзивата по измазването – а пък времето ахб да завали. Първо измазахме външните стени и тази откъм съседа – предвидливо, да не би ако плисне дъжда да ни смие цимента в канавката на улицата. Чак тогава влязохме вътре. А пък колко много кьошета, ъгли - свят да ти се завие. На всяко едно от тях се подлагат мастари, дъсчици - голяма играчка беше. На края и моята “триумфална” арка на вратата към механата дойде като капак на всичко, но пък иначе стана много хубаво – направо като истинско, без да си кривя душата! До обяд ние наистина свършихме цялата работа - Даниела донесе няколко пици да ядем, пихме по някоя и друга бира, разплатихме се и… всеки по пътя си.

От там насетне почнахме да чистим и да изриваме боклука, барабар с нападалата мазилка. Освен всичко това, хартиса и една цяла бетонобъркачка с материал – пясък и цимент, готов за спичане. Така Даниела продължи с миенето на пода, а пък аз се хвърлих отзад и за да използвам шибания циментов разтвор, принудих се да направя още едно стъпало. Хич не ми беше до това баш, но превих гръб, наведох глава и се зарових в калта; с много клетвени заклинания и псалмови песнопения по адрес на неизвестен противник и неговите роднини по майчина линия до вечерта го изкарах. В бъркалото обаче остана още от материала, което ме накара и на другия ден (вчера) да се бъзикам с тези стъпала.

Така и стана – Даниела отиде на работа, а аз в 06:30 бях вече положил първия си камък в основата. Ванеса се е гледала и бавила сама в стаята си, единствено под моите напътствия и наставления през прозореца – разбираемо за всички е, че с тези мои залягания в калта като свиня, по никакъв начин не можех да вляза вътре в къщата и да оставям по пода циментовите отпечатъци на босите си крака. С триста зора и много пъшкане, изкарах още едно стъпало – четвъртото, от общо 8 на брой!

Макар че всичко това е един сравнително бавен и разтеглив процес, часовникът не спира да цъка нито за миг и докато си изтръскам ръцете от бетона, ето го вече и следобеда дойде. По някое време се появи и съседа, та великодушно ни окоси тревата – като ме е видял как се бях зарил до пояс във варницата, та сигурно ме е съжалил човекът. Насреща пък в къщата живее един друг нещастник, и той добър наш съсед – инвалид е завалията и навсякъде ходи в количка, но иначе не се спира и постоянно нещо работи. Поиска сиромаха тухлите, които ми бяха останали, а аз вече се чудех как и къде ще изхвърлям. С най-голяма радост му ги дадох - смятал с тях да си подпре земята в задния двор, защото се свличала от дъждовете. Хайде, почваме да товарим тухлите и да ги прекарваме през улицата. Предложих му и онези стари плочки, дето сума време стояха до кофите за боклук. Каза, че и тях ще вземе за градината си - ние така или иначе няма да ги ползваме; халал да са му на човека. И той кара сам самичък на една мизерна инвалидна пенсия и едвам връзва двата края – викам си: добро дело да се стори пак, за благодарност и слава на Бога, че ни остави да си свършим работата без дъжд и други последици от него. Щото аз помня, когато мазахме къщата с Краси, така изневиделица ни удари дъжда, че на една от стените й се свлече прясната мазилка до тухлата - трябваше да я повтаряме цялата на нова сметка. Въобще, всичко стана толкова академично и синхронно, че и аз самият без Божията помощ нямаше да мога да го наредя така добре.

Снощи пренесохме няколко товара с плочи до този наш съсед през улицата, аз прекарах още една количка с камъни да са ми готови за следващата акция по стъпалата и до това време вече бях останал хептен без душа. Успях само да запаля оджака и се настаних на топло до огъня - след като се изкъпах разбира се и след като направихме една светкавична музикална репетиция с Ванеса. Таман седнахме на софрата и пак прокапа от небето, та трябваше да местим масата под стрехата, където и останахме до края на вечерта. Капнаха обаче няколко капки и валежа изведнъж спря - преместихме се обратно до огъня. След някоя и друга минута отново се привлякохме под сачака, защото пак почна да вали. И така се размотавахме цялата вечер. Опекохме по един карнак за засищане на глада и на края легнахме съкрушени от умора. Даниела пък нещо се сополиви от цяла седмица насам вече – то сега ни е лято, ни е зима: през деня уж е топло, но вечер доста се захлажда и може да е настинала (ако пък е спала гола и отвита – ето я белята)...

27.04.2005 – Честит сватбен ден, скъпи мои майко и татко! Желая ви много здраве, дълголетие и спокойствие, за да можете и две златни сватби да дочакате! Молим се горещо за всички вас – да сте ни живи и здрави, винаги весели и щастливи!

А сега минавам директно към злободневките от последния час. От снощи всичко се разви доста светкавично, поради което настоящото ми писмо мигновено полита към вас, без излишни уговорки и допълнения. Най-много от всичко се изненадах и приятно зарадвах, когато снощи видях цървулите и дървените лъжици на масата. Даниела беше получила колета още вчера сутринта преди да отиде на работа. Че не ми казва и през целия ден, дяволицата – за да ме изненада! А пък аз само дето не ги изядох тия сладки цървулки – ама те чудни, бре! Мерих ги веднага, обаче са ми са малки. Инак щях да ида на работа с тях, че да се изфукам с аристократичния си произход! И лъжиците са чудни – те веднага ще влязат към останалите аксесоари в механата. Сложих на Ванеса да вечеря, а аз се залових да ви изпращам съобщение. После, докато преглеждах пощата и писмата от деня, гледам че имаше и едно от Перт. Отворих го веднага и прочетох за допълнителните медицински удостоверения – само се чудят какво повече да измислят, изродите недни! Ама каквото искат, трябва да се прави. След това седнахме пък с Ванеса набързо да си изрепетираме нещата, че аз имах и малко работа на компютъра – трябваше да приключвам тримесечието до края на Март. На края вече и Даниелата си дойде, която пък обяви за наличието на ракията, джоджена и морените – предвидливо ги беше укрила от мен, защото ми няма много вяра (да не би да начена парцуцата без нея). Още веднъж най-горещо благодарим за всички тези подаръци! С особена сила Дани подчерта да ви изкажа нейната лична благодарност за мерудиите и подправките! Действително, че колета беше отварян, но този път нищо не бяха конфискували изедниците. Нали сме вече белязани в черните им списъци, та всеки път ще ни проверяват пакетите от сега нататък – ще ми пръднат на дйдовия, както казваше един мой селски от града. В писмото от Перт до мен имаше друго едно, запечатано. В него искат някаква допълнителна информация. Не че те имат съмнения, ами просто следват протокола на бюрократичните формалности, които и в Австралия са в степен, граничеща с математическата безкрайност. Аз си позволих да отворя писмото и нарочно съм ви го превел на отделен лист. Разбира се пак ще го запечатам и ще го изпратя заедно с останалите хартии. Смятам, че няма да има проблем за това.

Утре Даниела ще ходи в пощата да плаща данъците на фирмата – $5000 ще се изнижат яко дим; тя от там ще изпрати тази малка и извънредна пратка. От довечера почвам да изнасям плочите и да ги пренасям с количката през улицата за съседа - на няколко пъти ще му ги дотикам; таман и аз да се отърва от тях, а и човекът да е доволен. Тухлите вече заминаха към тях – настъпиха големи и драстични промени в нашия двор, които ще отразя подробно във филм едва по Великден, защото тогава и без друго няма да изпълнявам ТФР (Тежка Физическа Работа). Него ден ще поканим съседите на следобедно градинско парти, за да отчетем Християнския празник. В понеделник пък (02 Май) е Денят на труда и пак няма да се работи. Ще гледам да натисна стъпалата през това време, че да махна и камъните от предния двор. Свърша ли и тях, повече такова идиотско строителство, камъни и дувари не се очакват за в бъдеще. Тогава почвам плочниците – стига да съм още жив.

Ако се сетя за нещо допълнително, ще го допиша довечера от вкъщи. Ако ли не – знайте, че безумно ви обичам, много мисля и се тревожа за вас, но дори и тук живота е устроен лошо – всеки гледа някак си да оцелява, без да може да направи достатъчно за своите най-ближни...

27 Април 2005 – Australia

П. С. Май че имаме и снимки - ще ги мушна в плика, ако са готови…



Тагове:   австралия,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345049
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031