10.08.2007 – Че пък какво бре джанъм, съм правил толкоз много цяла седмица – гледам, че е вече петък, а аз от понеделника не съм написал нито ред. То не е имало и кой знае какво да описвам, но все пак. През седмицата всяка вечер след работа излизах с кирката, за да покопам малко - хем за тренировка, хем се изпотявам и изморявам, хем и работа да свърша някаква. Още вадя коренища и пънове на палми и дървета. Снощи пак се борих с един дънер на палма, който добре че не беше много голям, та успях да го извадя сравнително лесно. В списъка остана само още една палма, но и тя ще е от лесните, като й гледам размера (след като пък размерът имал чак такова мащабно значение…). Обаче дънерът на голямото дърво ще види зор, че и аз покрай него. Виж, за него ще трябва да използвам и някаква техника, защото живата ни сила много бързо умалява по време на тези съкрушителни напъни...
13.08.2007 - Ето че днес пак е понеделник, а всички ние оцеляваме за сега. Сутринта обаче в 04:00 Красьо Петев ни разтревожи много сериозно с вестта за внезапната смърт на Жоро - наш общ приятел, мъжът на Нелито Обретенова. Какъв зор е видял и той, хич биля не знам - чакам подробности от тях, но каквото и да е: човекът вече го няма. А като си спомня само какъв грандиозен моабет си направихме през лятото на 2001 в небезизвестната Петева вила на с. Тодоровци, а пък погледнато назад през годините, не е било и само тогава... Много жалко за него и за близките му – аз съм буквално потресен от случилото се и не знам как да реагирам адекватно; скърбим наравно с всички…
А пък ние тук нашите дела си ги подреждаме спрямо удобствата и условията на живота и гледаме да са предимно според Божията угода. Още в петък вечерта натоварих ремаркето с пръст, че да ми е готово за изхвърляне на сутринта. Последва рутинното свирене с Ванеса, обилни вечери, малко телевизионно време и това беше всичко. В събота рано отидох на сметището и им изсипах боклука - върнах се и направих още един светкавичен курс в същата посока и със същата благородна цел. До това време вече народът около нас се беше размърдал, разбудил и почнаха другите ни дейности. Даниела трябваше да отива на зъболекар, Ванеса имаше урок по музика, а пък аз трябваше да се завлека до търга, че да вземем миялната машина и леглото на Ванеса, които Даниела беше спечелила онзи ден. Съседът великодушно ни предостави пикапа, който по принцип им е служебен, но много често всеки от нас го ползва и за лични нужди – досущ, както беше през тъмната ера на социализма; куче влачи – диря няма. С нашия наемател Уоли ходихме да свършим и тази работа, но в същото време трябваше да закараме старото легло на Ванеса на търга, та ако някой даде нещо за него - добре дошло. Тръгнахме към 09:00. На връщане трябваше да минем и покрай къщата на едни приятели на Рон и Роз, че да натоварим още багаж от тях. Докато се развлачвахме напред-назад, стана обедно време. После отидохме да пренесем покъщнината - включихме машината, малко преработки правихме на маркучи и кранове, за да стане всичко както трябва и на практика денят мина в туткане и протакане.
Докато я нямаше Даниела, аз бях накопал пръстта - оставаше само да я натоварим в ремаркето. Тя си дойде и излезе да ми помага. Междувременно се борих и с други два дънера от палми, та и тях натоварих за боклука. Изхвърлихме още две ремаркета и приключихме. На края трябваше да измия отпред района, че такъв пепелак се вдигаше докато траеше товарната ни дейност, дето и циганите на Сточна гара не са виждали. А пък и един мръсен вятър се беше извил, та мръсотията се набиваше навред - в уши, в очи, по прозорци, мрежи и первази; подобно като в Сливен, ама малко по-лошо. Ама като свърших и смих набързо калта с маркуча, та сега там не личи, че изобщо е имало някаква изкопчийска дейност. Площадката се изравни като тепсия и върху нея вече има повече пространство за размисъл. Още един дънер и един последен корен трябва да измъкна и която пръст вече е останала, ще я разпръсна равномерно, та да не ходя пак да я изхвърлям. Дървата и пъновете трябва да прехвърля на разчистената част, че да се отвори мястото, където ще бъде бараката. Горе-долу вече имам представа от размерите й, а плочата ще я изливаме по нея.
Свършихме значи, с тоя тропулак в събота следобеда или привечер някъде. Чухме се и с вас, макар за кратко и обсъдихме някои технически въпроси, след което започнахме да се подготвяме за излета ни в неделя, а и за предстоящата вечеринка в къщи. Огънят запалихме, че Даниела пече чушки (вероятно това беше нейното първо, но пък със сигурност последното в живота – много пушек се вдигало, горещо било на ръцете, парело й на пръстите и т.н.; ама като й ги сипя в чинията, нищо не им вика – де, гиди пръчка неокастрена по шопската й главица, ама добре, че не съм от тях, как’ Сийке…). Ние свирихме с Ванеса. После месих кайма за кебапчета, от които нищо не излезе, защото каймата ми беше много постна. Таман напред ги изядох с погнуса и отвращение, защото станаха много тричави - а пък ми досвидя да ги хвърля на някое куче, което положително щеше също да им се муси и мръщи. Вечерта си направихме един съдържателен моабет и това беше. Постояхме малко навън, но вечерите са все още студени, та като опекох скарата, влязохме вътре на завет. Обаче за вчерашният ни излет ще разкажа утре, защото сега времето ми изтече и аз се топвам обратно в кацата с лайн... - ох, айде стига с тез лайна; ще им викаме “меда” вече.
16.08.2007 - Ето че съвсем неусетно пак стана четвъртък. Два дни не съм писал - все по нещо се случваше, та се занимавах с други начинания. Спомням си, че онзи ден щях да ви пиша за излета – ами, нищо особено: сутринта в неделя, с торбите, с храните, с бирите тръгнахме и ние за балкана. С колата, разбира се. Стигнахме горе на баира, поразходихме се малко нагоре-надолу из гората, снимки си правихме, папагали хранихме и т.н. После седнахме на една маса и апетитно си изядохме манджата. Наши приятели отидоха до едни водопади - 3 часа ги нямаше. Аз също щях да ходя с тях, обаче обувката ми уби нещо още в началото на похода и ми излезе пришка, та се отказах безславно. Иначе и на мен много ми се ходеше нататък, ама нямах късмет с моите шибани чепици. Както и да е - другия път обезателно ще отида, като си купя по-удобни обувки. А тези, щом се върнахме и ги оставих пред нас - до на другия ден вече бяха изчезнали; сигурно някой ги е взел за себе си - халал да са му. Историята на тези мои трандафори датира още от есента (или по-скоро зимата, ама тукашния сезон) на 1998, когато пак останал сам под формата на ерген и безпризорен бродяга, трябваше да се погрижа и за собственото си оцеляване в чуждата държава-мащеха. Спомням си, че тогава от един битак ги купих за $5 и съм ги обувал само веднъж за един няколкодневен излет с тогавашната моя изгора, Деница - помните ли я? Е, нищо, де – вие и да не си я спомняте, аз поне не я забравям, макар че споменаването на името й вече не предизвиква никакви усещания в душата и сърцето ми; просто един мимолетен спомен и нищо повече от това – както и да е. Обувките бяха изработени от истинска свинска кожа, а самият факт пък, че бяха произведени в братска Румъния (вероятно още преди времето, когато техният комунистически палач и диктатор Николае Чаушеску да им стъпи по-здраво на вратовете), вече ги правеше безценни в иначе тъжните ми и самотни очи. От прекомерно дългото им стоене по бараки, мази и тавани кожата на тези пионерки се беше буквално вдървила и станала на кокал, но пък иначе отстрани имаха много здрав и солиден вид (независимо, че бяха ужасяващо неудобни и твърди като ботушите на космонавт). Когато онзи ден, почти десетилетие по-късно ги обух за втори път, разбрах, че с тях няма да стигна далеч – въпреки, че се опитах да преодолея дискомфорта от вкоравените им подметки. Майната им – дано този, който ги е взел да има повече късмет от мен; да си ги носи със здраве, защото аз не можах.
Та, така - на балкана изкарахме до късния следобед, в сладки приказки, частично замезване и обилното му поливане с бира. Привечер се прибрахме – в къщи последваха задължителните ритуали по къпане, свирене и така завърши всичко. Седмицата започна с ежедневните си потребности, служебни дейности и общожитейска сивота. Вечер свирим, после ние с Даниела сядаме да ядем, а Ванеса ляга да почете от книжките си малко, след което заспива; сутрин я вдигам в 06:30 за училище и “така до края на света”...
20.08.2007 - Времето си лети, седмиците се изнизват една след друга, а аз с всичко съм до никъде. Правех си сметка в петък вечерта да бутна нещо - по компютъра, по филмите и т.н. Таман се прибирам - заварвам квартирантите у нас, на кратка 5-минутна приказка; седнали с хазайката на двора и отпиват винце сладко-сладко. Естествено, присъединих се и аз към софрата. И уж хората бяха дошли само за няколко минути, колкото да ни поканят за другата събота да им отидем на гости, а пък си тръгнаха чак в 23:30. Ванеса през това време беше свирила и легнала да спи – а аз от там нататък си пържих яйца, че нещо мезето ми дойде възслабовато; ядох настървено, легнахме и още по-настървено заспах като заклан шопар посред село на мегданя.
Сутринта обаче ставам рано-рано по росата и тутакси започвам да бръмча. Първо се завтекох да си прибера веригата на триона, която предния ден Даниела беше дала за заточване. Кубици дърва изпоизрязах преди това, докато хубавичко се изтъпи. Тези вериги ги точат на една специална машина и услугата им струва $13 - обаче пък нова такава я харчат само за $40. Така че следващия път, когато пак се изтъпи, направо ще си купя друга. Като се прибрах, започнах да се забавлявам с двете огромни купчини дърва - трябваше да ги прехвърля на друго място в двора, че да освободя място за плочата на бараката. Ама то много нещо съм събрал - със свито сърце дори изхвърлих няколко огромни коренища, с които не ми се занимаваше да си играя - цепене, разбиване с клинове и т.н. С още по-свито сърце дадох няколко пънчета и на учителката по музика на Ванеса - те се преместиха да живеят в голяма къща и имат камина, та да се топлят през зимата. На мен по принцип ми свиди за всяка отделна треска, ама какво да я правя? - сам й предложих, тя се съгласи и й дадох няколко цепеници. Бях понапреднал малко с работата, че влязох вътре да присъствам и на урока. Все пак аз като чуя с ушите си от нея на какво да наблягаме с Ванеса, по-лесно ми е после да следя и да контролирам самия процес на свирене по време на вечерните ни репетиции.
После учителката си замина, а аз продължих с моята дейност - дърва, рязане, подреждане и т.н. Съборих и последния дънер, дето стърчеше по средата - хайде и него да нарежа; разфасовах вършината и другата сухопаднала дървесина. Купчината стана огромна - може би ще има още едно прочистване, след като подредя дървата официално зад бараката. Но за сега ще стоят там - ще гният и ще изсъхват на слънцето.
По средата на мястото остана една буца с неразбита пръст - нея направо с лопатата я разхвърлях равномерно по поляната и така нямаше нужда да ходя до бунището да изхвърлям още земна маса. То не че не ходих пак - ремаркето беше пълно с тези коренища, които все пак трябваше да закарам на края. Бях изсипал остатъка от баластрата от предишните ми бетонови подвизи - сега пък я преместих на площадката, където ще стане следващото бъркане на бетона за основата на къщурката. Хайде и там - бой с лопатата, та да ми дойде акълът в главата. И това като се свърши, вече всичко приключи на тоя етап...
Трябват ми няколко човека да отъркаляме камъните и да оформим оградата с тях. После между тях ще посадим дръвчета или някакви храсти и така ще се образува естествен дувар. Междувременно вечерта ни бяха поканили нашите приятели от Казанлък, дето познавате родителите им и бяхме на гости у тях. Даниела направи една баница, аз бръкнах завчас една бяла салата “Снежанка” и в 17:30 отидохме. Свирихме с Ванеса преди това разбира се, къпане, бръснене и пр. ритуали. Въобще няма миг празно. Моабетът мина много хубаво - веселба, музика и т.н. Спахме там, а на другия ден си дойдохме - всъщност вчера. За щастие още от сутринта започна да вали дъжд, който още продължава. Дано повали още малко, че тая суша ще обърка всичко...
21.08.2007 - Брей, какво се одъжди такова времето, ама то е на добре. Лошото е само, че повечето вода пада над морето, където и без друго си има достатъчно. А към язовирите и реките не се стичат особено големи потоци. Дават го да вали още 2-3 дни, с бури, силни ветрове и т.н. Нашият екипаж в морето, дето пробиват дупките на дъното, че да срещнат тунелите за водата, го удариха на почивка. На 2 км навътре от плажа има една огромна работна платформа (баржа) на четири крака, забити в дъното. На нея се намират много тежки съоръжения, тръби, кранове и т.н., необходими за пробойните. Сега всичко е със свалени мачти, крановете са с прибрани стрели и баржата е свалена на безопасно разстояние от повърхността на водата. Тя иначе работи на 10 м височина от водната повърхност, но днес самите вълни са високи по 8.5 м, така че малко им се объркват плановете с лошото време и метеорологичните прогнози...
Аз за сега имам какво да правя и с какво да се занимавам. Тази седмица дето идва съм запланувал да изчерпя всички вътрешно-домакински въпроси. Има една счупена брава на банята - трябва да се ремонтира; миялната ни машина за чинии също не е 100% завършена, въпреки че функционира нормално и в това си състояние, но най-важното остава да се подведе токът към бойлера, защото без слънчевите лъчи пак сме останали без топла вода. Ако слънцето не грее в продължение на 2-3 дни, водата в цистерната на покрива свършва и всички дружно минаваме на пещерен начин на живот - аз не се къпя изобщо; Даниела само се плакне с един тас, а малкото едвам си мие зъбките, без да си мокри и очите. Имам ядове и с Интернета - нещо ми се загубиха връзките и има проблеми по трасето; добре поне, че на работа успявам да се оправям с личната кореспонденция и да си направя необходимите справки.
Трябва скоро да вървим у Крум и да правим надениците. По-следващият петък е почивен ден, та най-вероятно ще гласим мероприятието за тогава. Ще видим как ще бъде - бетонната плоча пак остана на втори план. Абе аз най-много я отлагам, защото още не съм твърде наясно с кофража, нивата и т.н. А и размерът й не е уточнен окончателно. Имам известни въпросителни и тази неяснота ме кара все да отлагам този проект. Но каквото и да е - връщане назад няма; ще се прави и толкова. Спрял съм се на външен обков с минимални размери 3.00 м x 2.40 м - т.е., от кръгли гредички с диаметър ш80 мм (или ш75 мм), като ги изцепя наполовина, това ще представлява външната стена (облицовка) на бараката. Самите греди (коловете) са с дължина по 3.00 м и 2.40 м - таман ще дойдат за широчината и дължината, а вътре вече ще е каквото остане. Ще навия найлон по гредите - ковем отвън с тези полуобли гредички, а вътре ще го изпуша с листове шперплат, като този дето заковахме на гърба на шкафа в механата. Това е планът – дай да видим сега и изпълнението му как ще стане, че то да го мислиш и описваш на празен лист хартия е едно, а вероятно съвсем друго ще бъде в действителност. Както се казваше в един много стар и класически филм: “Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш” (вмъквам само едно кратко допълнение за по-недосетливите или просто недостатъчно запознати читатели, с който цитат тук увековечавам Хайтовите “Диви разкази” и в частност, незабравимият наш Григор Вачков и неговите “Мъжки времена”)…
26.08.2007 - Вчера трябваше да ходя в Бризбън до една фирма, с която работим съвместно по проекта. Сутринта беше някакъв ад по пътищата - дъжд, коли, задръствания, катастрофи и галимация. Като тръгнах от нас в 07:00 и оставих Ванеса на училището, едвам в 08:45 бях там (във фирмата имам предвид). Не знам ако (и като...) се наложи да ходя по-редовно на работа в тоя проклет Бризбън, какво чудо ще бъде с това безкрайно пътуване. Но за сега ще чакам тук, да видя първо на къде отиват нещата, пък тогава ще предприемам следващите си стъпки по пътя на индивидуалния възход и оцеляването на човешкия род. На връщане от столицата си направих и една странична екскурзия - минах покрай цеха на моя човек, дърводелеца, от който с татко предния път взехме гредите за вратника. От там пък се отбих при моите касапи - виетнамците, та купих от тях малко свински врат и каймица. От техния дюкян навремето съм купувал месо, когато пък майка беше при нас и живеехме още горе на онази къща, преди да се преместим в апартамента, където пък после и татко дойде, та на края всичко си “еба Гана дроба”, както казват мангасарите по Карнобатско. Спомените ми от тогава са неизлечими, настоящето е много преходно, а пък бъдещето – още по-мътно и неясно... По пътя зареждах колата с бензин и чак следобеда се завърнах в нашия офис - свърших малко служебна работа и се прибрах. В къщи ме посрещнаха обичайните за това време занимания - свирене, вечери и така времето мина неусетно.
Продължава да вали от време на време, но от запад взе вече да се разчиства и прояснява (винаги от запад и никога от изток – всички знаем какво остана на изток от р. Елба; мерси - не нам). И пак им е малко дъжда на управляващите - все повишение цената на водата им е в дневния ред. Казват, че язовирът вдигнал своето ниво само с 2.5%. Сега е пълен някъде към 62%-63% от общия си капацитет. Добре че падна тази вода от небето, та ни изми колите поне. Моята специално е кална ужасно, защото пътя, по който идвам на работа е мръсен, камионите нанасят кал, други водоноски пък го мият, но те само я доразмиват и правят повече локви. Някакъв земен ад е тук, но то нали е и строителен обект, все пак - какво да очакваш друго? - червени килимчета няма застлани по жълтите павета...
Вчера пристигна едно известие за някаква пратка - аз очаквам нещо от Америка, дето съм го поръчал за татко, а то се оказа че е писмото ви. Защо не са го пуснали направо в пощата и аз не знам. Така или иначе, Даниела го е взела напред и сега му се радва сигурно в къщи. Аз чак като се прибера ще разглеждам едно-друго, каквото сте изпратили. Друго комай нямам да отбележа - пак ще пиша в понеделник, дано през почивните дни успея да си свърша заплануваните дейности...
27.08.2007 – А пък ето какво става и по-нататък. Както споменах, в петък пристигна вашето писмо с двата диска. Вечерта, докато минат ритуалите ни по свирене, вечери, четене на книжки и др., стана 20:30. Почна и някакъв филм по телевизията, а ние с Дани бяхме вече седнали на семейна раздумка с лека почерпка. Аз междувременно прочетох писмото ви. Филмът свърши и вече бяхме набрали скорост в “раздумката”, та решихме да си пуснем единия диск да видим какво има на него. Много приятно се изненадахме като видяхме любимите “артисти” и статисти - епизоди от Зарезан, Заговезни, Великден, Шипка и прочие. Настроението ни се вдигна още повече. В 01:30 през нощта обаче внезапно и необичайно спря тока (дали пък съседът не ни изключи бушона, предвид силната музика и гръмогласното ни общуване помежду?...). Чакахме на свещи, но отиде един час докато го пуснаха пак, та нямахме време и възможност да гледаме до край, но за сметка на това пък аз хубавичко се почерпих в тъмното. Легнахме безмълвно и опиянени...
На другата сутрин Ванеса имаше урок по пиано, та станах заради учителката. После обаче пак си легнах. То и дъжд валя – въобще, починах си активно, най-важното без главоболие, само с една общотелесна слабост, физическа недостатъчност и душевна празнота на току що скопен нерез. Следобеда Даниела прави баница със спанак и праз. Занесохме я вечерта на гостито – нали бяхме канени у квартирантите на софра. Там имаше и други техни приятели - всички вече се познаваме и изкарахме доста весело. Не сме закъснявали много - прибрахме се към 22:30. Аз даже от там нататък гледах филми по телевизията, защото не ми се спеше.
В неделя станах в 08:00 и почнах със строителните дейности. Първо се залових за кабела и захранването на бойлера на покрива. Всичко мина добре, но трябваше да се катеря по тавана, да дърпам кабели, да ги понаждам там на място. Това е едно адско упражнение, като се има предвид че горе е настлано със стъклена вата (изолация за топлото), аз трябваше да се влача по тумбак отгоре, едвам подпирайки се над носещите греди. Въобще не ми се спомня пак за това, защото като се сетя и кожата почва да ме сърби навред. До обяд свързах и бойлера, но пак не съм включвал тока (този цикъл вече ще го командвам от долу, през таблото - само вдигам автомата и то ако има нужда...). За наше щастие вчера слънцето пече цял ден и водата в цистерната веднага се стопли. И днес е така и все така ще бъде от сега нататък, защото идва лято. Но поне вече е направено и можем да го включваме в случай на продължителни, облачни и дъждовни дни.
След пладне се преместих в кухнята. Там трябваше за последно да се нивелира миялната машина, да се нагласят крачетата отдолу и да си влезе окончателно в нишата под мивката. И туй го свършихме с Даниела. Аз изтупах чергите от механата, тя изми пода, прахосмукачи, пра и какво ли не. После свирихме с Ванеса - тя вечеря и легна, а аз отидох да опека някоя мръвка отвън на огъня, който гореше още от следобеда. Нали имам сега много дърва - клечетак, вършина, коренаци, та горим на воля, а и с цел да намалее малко купчината на двора, която пък хич не е малка. На края ядохме и ние, иззяпахме един глупав филм по телевизията и легнахме. Така почивните дни приключиха общо взето успешно.
Сега плановете ни са да вървим при Крум още от четвъртък - ще видим дали той ще може да осигури прасето, че да го натъпчем в червата на наденици и суджуци. Неничко има едно състезание по мотокрос, което е в съседно градче, та ще ходя и него да гледам в събота. Той преди две седмици се раздели с Лин и сега живее сам. Не знам какво им стана, но нещо не си уйдисаха с нея в дългосрочен план. Е, ще намери друга, въпреки че според мен тая беше много свястна мадама. Кой го знае сега пък на каква ще налети... Бог да му е на помощ...
29.08.2007 - Не остана много време от тази седмица – само утре и край. В петък е почивен ден заради панаира в селото. Аз ще се занимавам с дъски, кофражи и т.н. В събота отивам да гледам Неничко, че ще кара на едно състезание по мотокрос. Вечерта ще имаме гости - цялата циганска тумба барабар с челядта ще се изсипе у нас. Вчера съвсем спонтанно с Янко организирахме Новогодишното тържество - запазихме няколко вили в онзи балкан, дето водихме майка с другите баби и дядовци от тогавашната ни компания. Ако имате късмета до това време да сте тука вече, отиваме всички заедно. Ще ходим по разходки, ще лежим, ще почиваме, ще ядем и пием, ще играем табла и т.н. - пълна почивка, при пълен пансион. Отиваме на 29 Декември и си тръгваме на 02 Януари. Не сме много голяма група, но пък всички са много добри хора и отлични пияници. Сега само за това мислим и приказваме...
Снощи Неси имаше рецитал в училището. Представи се добре, но се явиха и деца, които направо ни грабнаха с изпълненията си. Тя беше написала сама някакви стихчета и ги издекламира, но другите бяха далеч по-напред от нея. Е, тя дано музиката да поддържа, но така както от сега караме с лигавенето, караниците, боят и всичкото насила - едва ли ще стигнем твърде далеч... Аз лично възлагам много, защото виждам че тя може, но в същото време виждам, че калпазанката не иска и всичко се прави отгоре-отгоре, само за отбиване на номера. А това буквално ме влудява...
Ще пиша и утре, след което запразняваме. А в понеделник пак ще има подробен репортаж за почивните дни. Не съм пипвал филмите - кога ще ги правя, акъла ми не стига. Втората серия е готова с един малък кусур, който каквото и да правя не може да се оправи. Ще изпращам диска така, кидерлия. Почнах работа и по третата част, но всичко върви бавно, мудно - времето не стига, нервите ми не издържат и най-лесното е да седна на масата, за да забравя и удавя неудачите си в алкохол...
04.09.2007 - Петъкът, както се разбра от предните ми редове, беше почивен ден заради местния градски панаир - да може всичкото циган, куцо и сакато да иде да гледа сеир на мегданя. Аз станах рано обаче и започнах да подготвям кофража за плочата. Рязах дъски, ковах - но все нещо не беше установено до край. Зарязах тази дейност по средата и се залових с каменната ограда. В това време покрай нас минаха съседи, приятели и познати, та ги помолих да подадат една ръка в търкалянето на големите канари. Това даде тласък пък към завършването на този обект и аз продължих с по-малките камъни, които вече наместих сам, че бяха по-леки. Като свърших с това, почнах да редя бетонните блокчета които имах - само временно, да видя дали ще ми хареса разработката. Даниела беше ходила по пазар - нали на другия ден щяхме да имаме много гости. В края на краищата, окончателно стана ясно само как ще правим оградката и какъв ще бъде крайният й вид. С това решение приключи и дейността ми за деня.
Искахме да изведем Ванеса за малко, та се изкъпах набързо и излязохме. Ходихме до нашия търг, после в един парк, където поиграхме на федербал. Прибрахме се и започна трескавата подготовка за гостите. Аз направих майонеза за руската салата, пекохме чушки, сини домати; Ванеса през това време свири. Като привършихме с всичко, излязохме навън да изпечем разни други неща на огъня. Онзи ден Даниела купи една малка масичка и два стола за пред камината. Та седнахме там на кратка раздумка и почерпушка. После ядохме по една пържола и това беше...
В събота аз тръгнах рано с колата да гледам едно състезание на Нени, в което той взе участие (по мотокрос). Срещнахме се на трасето, което е от нас на около час път в западна посока. Той ме посрещна там на входа - беше пристигнал преди мен. Изкарахме няколко часа заедно, но около него имаше и други хора, та не сме били съвсем насаме. После аз си тръгнах за към нас, той остана още малко и след това се е прибрал.
Като си дойдох, ходих пак до магазина за дребни покупки, помотахме се малко с Ванеса и се прибрахме. Таман се изкъпах и първите ни посетители вече бяха на вратата. Хайде започнахме да готвим сосове, да се занимаваме с печива и т.н. Разпънахме чадърите отвън и дадохме началният гонг на тържеството с по една ледена бира. Постепенно идваха и другите гости. Изкарахме много весело до 04:00 сутринта. По едно време влязохме вътре, някои “посетители” вече си бяха легнали дори; по дивани и миндери – кой където сварата го свари...
На другия ден ядохме по една отрезвителна чорба, поприказвахме малко и гостите ни, които бяха останали да спят у нас си тръгнаха, а ние следобеда го ударихме на почивка и хайлазлък след предишната дълга и безсънна нощ. Другата седмица (в събота вечер) пък сме канени у Еми и Роберт - той наскоро имаше рожден ден, та ще уважим и тях. През деня ще гледам да отвъртя повечко работа - ще видим каква ще е програмата, има време до тогава...
06.09.2007 - Днес било обединението на Княжество България с Източна Румелия. Аз специално с тази част от историята не съм много запознат, но щом казват, значи действително е така. Доста дъжд се изля тези дни пак - за събота имаше едно планирано мероприятие у Еми и Роберт, но май ще го отлагаме поради кишата. Че остави това, ами ще ми се обърка и строителството, което мен най-много ме притеснява.
За щастие на работа е тихо и спокойно - от време на време ще се появи нещо дребно, дето аз го раздувам до небесата. През останалото време гледам Интернета, търся ноти за Ванеса или си кореспондирам с тоз-онзи. През носът ще ми излиза това “безветрие”, ама то и аз не съм дип крив много. Такава е управата – “мо’ем да работим, ама мо’ем и да не работим!”... Иначе другите неща са наред - Нени ще дойде утре вечер. Ще влачи и мотора подире си, че на другия ден ще ходи да го кара на една писта недалеч от нас. Ванеса има урок в събота от 11:00, а аз ще гледам да циментирам някое и друго блокче от оградката. Дано само да не вали, че голям провал ще е; много ми изостават обектите поради дъждовното време...
Иска ми се тези дни да завърша и втория филм от екскурзията ни с кораба, че да ви ги изпратя (всъщност, тя втората е готова - аз сега работя над третата, последна серия). Че съм замислил и една друга продукция да направя - от всички кадри, които съм снимал свирните на Ванеса, ще отбера и селектирам по хронология и ще й направя един диск. Да го има като порасне, да се види каква е била. Лошото е, че най-първите й стъпки са записани на видеолента - а от там не ми се занимава да вадя кадри, че е голяма игра и разправия. Трябва да проследя нещата откакто съм започнал да снимам с дигиталната видеокамера - всичко преди нея е история и отдавна забравен архив...
10.09.2007 - Доста водица изтече пак от последното ми включване. В четвъртък вечерта седнахме да се почерпим с Даниелчето, но окъсняхме нещо, та аз не отидох и на работа даже в петъка. Рекох да си направя и аз кефа по моите магазини и боклукчарници, които толкова радостно и ентусиазирано посещавам винаги, когато имам възможност и време. Даниела по принцип не работи в петъчните дни така или иначе - аз заведох Ванеса на училище, а тя хукна пак по зъболекари. Цял ден са й разбивали ченето - да я бях бил, сигур’ тъй нямаше да я потроша. Аз намерих много евтин материал за бунгалото, което тази сутрин се оказа, че нямам право да строя в предния двор. Можело отзад или отстрани, но не и отпред. Сега ще се чудя какви нови варианти да измислям, но нека да карам подред с изложението си.
Следобед всички се прибрахме - кой от където е бил, а привечер дойде и Неничко. Беше с ремаркето и мотора си, защото щеше да ходи на пистата в събота. Готвих им яйца по панагюрски, позяпахме малко телевизия и изпоналягахме. Сутринта аз имах няколко задачи - станах рано и започнах да си оправям финансовите батаци на компютъра. После стана и Нени, та с него ходихме малко по пазар и т.н. Прибрахме се - той закуси и замина да си кара мотора; през това време дойде учителката на Ванеса за урока и аз излязох на двора като свършихме с музиката.
Започнах оградата, уж с намерения да я изкарам до края на деня или да отхвърля поне повечето - Нени се обади, че паднал с мотора; да вървим да го прибираме. Хайде разправии и с това - хукваме с Даниела с нейната кола. Онези хора там през това време извикали линейка и го закарали в съседната болница за проверка - да не би да му има нещо по-сериозно; такава им е традиционната практика тук. Ние прибрахме мотора и неговата кола при нас и не след дълго аз отидох да взема него от болницата - пуснали го докторите, че му нямало нищо. Е, понатъртил си беше малко гърба, ама то пък да му е за урок. И пак не дава и дума да се издума за отказване от тези негови мотори и щуротии - таквоз овненце не се е раждало до сега; че баш на нас ли пък да ни се случи толкова опако човече като него!...
Вечерта Нени си тръгна, а ние отидохме на гости у Емилия и Роберт. Мен пък още от четвъртък вечерта почна да ме гази нещо - сополи, кихане и необичайни тръпки. Настинах някъде, та в неделя хептен ме довърши. Ама поне хубавичко си посвирихме с Неси - като не можах да работя нищо по двора, уплътнихме времето по друг начин. Даниела ходи по пазар, а аз някъде следобеда чак излязох, че опънах едно въженце (канап), под който да редя блокчетата за оградата. И туй ми беше дейността, нали бях болнав. Вечерта пък дойдоха нашите приятели от Казанлък, чиито родители вече познавате - с тях изкарахме до 00:30 в механата.Тази сутрин цари обикновеното спокойствие на работа. Аз демонстрирам заетост и си пиша мемоарите. Сега приключвам - чао и до утре...
14.09.2007 - В навечерието сме на 75-годишният юбилей на майка. Петък е вече и кога стана, така не видях и не разбрах. Но зает с емоциите около допълнителните документи, които искаха от Гърция, подготовката им, изпращането им, отговорите на служителката Мария и т.н. - всичко това изцяло погълна времето и останалото ми оскъдно здравомислещо съзнание. Така всъщност дойде и петък...
Снощи изпратих всичко на Албенчето - дано улови ред. Сега пък имаме невероятни трудности с плащането на допълнителните $5 на всяка молба, защото от 01 Юли таксата на документите се е вдигнала - явно ние сме ги взели и платили преди това. А след като са подадени в новата финансова година, от службите искат съответно още пари. Но това е най-белия кахър - зорът е, че ние не можем да ги платим, защото тук в нашия отдел, без представянето на старата квитанция не могат да проследят нищо. А тази квитанция, естествено се намира в другия отдел - нали нарочно им я изпратихме там, заедно с всички останали документи. Там пък не могат да вземат парите, защото не било тяхна работа. Въобще отново попадаме в омагьосаният кръг на демократичната бюрокрация. Но все нещо трябва да се направи - да не мислите, че аз току-така ще си оставя магарето в калта...
Иначе седмицата мина без особени натоварвания на работа. Кахърите ми са пак по Неничко, на който не му продължават договора в квартирата и сега трябва да търси друга. Намерил е уж някаква - довечера ще ходи да я гледа. Но пак следват местения на мебели, легла, покъщнина и т.н. Дано вземе нещо свястно - аз пак ще му помогна да се изнесе, какво да го правя.
Довечера сме на гости у едни наши общи познати. Продали си къщата, та рекли да направят едно прощално парти. Утре пак възобновявам дейността си по двора. Снощи най-после завърших монтажа на филма от кораба. Сега трябва да го запиша на диск и да поема към вас. Най-вероятно това ще стане през почивните дни и Даниела другата седмица ще ви изпрати поредното малко колетче. Даже ще взема писмото с мен в къщи, че ако тя реши да ходи до пощата в понеделник, само го пъхам в плика и край...
Здравейте и от мен! Бързам, за да оставя Ванеса в училището и от там бягам до “емигрейшъна”, за да доплатя молбите за визите. Не ми се сърдете, че не мога да ви напиша нещо повече. Като дойдете тук, ще се наговорим на воля! Бъдете здрави!!! Много целувки от мен и Ванеса (лично подписана) – Даниела…
