10.10.2007 – Абе днес мързелът като по чудо ме хвана малко по-рано от обикновеното, та рекох да запълня времето си с някоя и друга (без)мозъчна мисъл – плод на замъгленото ми умствено съзнание. Нищо не се е случило до сега; нищо не се случва и в момента, както и нищо (лошо..) не очаквам да се случи до края на шибаното работно време. Тази сутрин идва мобилен монтьор, който провери новата ми кола и издаде сертификат за нейната безупречна безаварийност. По принцип продавачът е длъжен да си набави сам такъв документ, за да е сигурно, че колата която продава на когото и да е било, се намира в състояние на пълна изправност. Но ние по време на пазарлъка се спогодихме той да не се разправя излишно с тези официални формалности, а вместо това аз сам да се погрижа, чак когато е нужно. Разбира се аз самият знаех, че колата ще мине лесно и през тази инспекция, защото по всичко личеше, че до сега старите й собственици се бяха грижили много добре за нея – при това подчертавам, във всяко едно отношение (друг е вече въпроса, каква ще й бъде съдбата занапред, когато попадне в моите ръце – аз си падам малко мундарин и грижи за коли изобщо не полагам, с каквито обгрижвам една жена например; но това е отделна тема на разговор и сега баш не смятам да й правя анализите). В петък Даниела не е на работа и ще отиде да я регистрира в Транспортното Министерство, прехвърляйки собствеността на мое име. Основното, което малко ме притеснява с тая нова придобивка е, че последната (колата бре! – не Даниела…) проявява сериозни капризи откъм качеството на бензина - на старата и нафта да й бях наливал, и с нафта щеше да върви! А тая иска да я черпя с най-скъпия бензин, дето е поне с 10 цента по-скъп от обикновения, с който караме масово. Е, надявам се този допълнителен разход да се компенсира с по-дълъг пробег за един пълен резервоар, но за сега правя само еднократни опити и снемам “анамнези”.

И вчера се изля един пороен дъжд, който добре намокри всичко (и всички...) - Даниела и малкото се прибраха от училището мокри като мишки. Аз бях в колата по време на най-силния дъжд; много хора буквално спираха и отбиваха от пътя, защото нищо не се виждаше отпред. Но на тази кола чистачките й са хубави и аз нямах проблеми с пороя. Докато се прибрах у нас и облаците се отнесоха някъде другаде, където чувам, че валежите пак са направили сума поразии. На отделни места е падала градушка, колкото топки за тенис или сливенски праскови - таквоз нещо и вол утрепва в калта на нивата; какво остава за разни покриви на къщи, ламарини на коли и прозорци от всякакъв вид! Но ние отново бяхме “под крилцето” на пресветата наша Майка Богородица - за кой ли път пореден вече ни избавя от злини и лошотии... Иначе времето е облачно, но пък топло и някак си задушно, като в преизподня - явно се създават предпоставки за дъждовен период и ние нямаме нищо против, стига само да няма причинени от това безчинства по смисъла на наводнения и други поражения върху хора, стока и добитък.

Ще поръчам да ми донесете и едни семена за домати и люти чушки. Но за тях вече ще спомена едва в последния момент като чуем по телефона, защото когато ще четете настоящите ми редове, вие отдавна вече ще сте тук при нас, живот и здраве.

Аз продължавам да се боря с изнамирането на някаква неземна компютърна програма (а вероятно и несъществуваща в свободното си състояние още в природата), която да превърне ръкописния текст на моите писма в документ, подобен на този който създавам в момента. Обаче опитите ми са много неуспешни и нещата клонят към препечатване на целия ми 15-годишен труд. Това последното също не е невъзможно, обаче ще бъде свързано с ангажирането на дечурлигата на нашите приятели, а това автоматично ще означава разхлабването и на кесията, защото никой вече не прави нещо без пари... А пък аз сам да седна да го правя е просто абсурдно, като имам предвид колко много съм зает с какво ли не друго - най-малко ще ми бъде до главата да седна и да препечатвам писмата си. Сега вече пиша доста бързо и лесно, но то е защото изразявам своите мисли и чувства в момента, а не си отделям погледа встрани, от което се губи и времето. Не знам още как ще ми потръгне работата - може за проба да почна с първите 5-10 писма, донасянето на които също трябва да поръчам по телефона...

11.10.2007 - Спазвайки традицията аз и днес ще драсна някой и друг ред, а пък на който му е интересно – нека да чете. Вчера тъдява пак имаше бури и хали, градушки и множество бедствени ситуации, но за щастие те изразиха силата си малко по-далеч от нас. Е, и ние усетихме ръбът на циклона, но не баш така лошо, както тези, които са били в епицентъра му. Стихията се е разразила на някакви си стотина километра от нашия вилает, но дори и от такова разстояние, пак се усеща ледения дъх на погрома.

От няколко дни насам Крумчови са тук на почивка - те имат някакъв апартамент, нещо като инвестиция на орташки начала. И всяка година им се падат по седмица-две да си починат от работа, ангажименти и ежедневие. Чухме се снощи с тях - ние дори и не знаехме, че са пристигнали; даже онзи ден тръгнали към дома, обаче по пътя се върнали, че да избегнат градушката. Довечера ние ще отидем да ги видим, защото те си тръгват в събота. Крум като разбра, че ще идвате при нас и много се зарадва - каза непременно да ви заведем при него. И това разбира се ще стане - има време, живот и здраве да е само. В района, където те живеят, има доста неща да се видят и посетят за кратко време от около 2-3 дни. Така че там ще бъде една от малките ни екскурзийки, които ще си направим с Божията воля.

За довечера синоптиците пак очакват бури и проливни дъждове, въпреки че в момента пече слънце. Ама стихията обикновено набира сила през деня, че като се лисне привечер, имаш чувството, че настъпва второто пришествие – направо потоп!

15.10.2007 – Днес пак е понеделник - за щастие не много зает, каквото междувпрочем е положението на работа от едно доста дълго време насам. Сега обаче аз нямам и намерение дори да споделям служебните си задължения, тъй като личните или “домашните” преживявания са ми много по-важни и по-интересни за описание. Не си спомням добре дали писах в петък - ако съм, добре; ако пък съм пропуснал - значи е нямало какво да кажа и съм мълчал като бит гъз. Освен да споделя, че се изля поредния опустошителен дъжд, който сми праха и калта от лицето на земята и добре напои жадните за капка водица растения. Аз точно в това време напусках вече работното си място - бях се разбрал с един приятел да му помогна с моторния трион в обрязването на едни ненужни и безсмислени насаждения в двора на новата им къща (Янко бре – ние от скоро сме приятели с него, но привързаността ни се разви взаимно и изедин път сякаш; те са много свестни хора, а както той компетентно се изказа за дружбата ни: “Краставите магарета през девет баира се надушват”...). Докато стигнах у тях дъжда беше понамалял, спря за малко, но после пак плисна. Пихме по една бира в очакване на слънцето и то не след дълго се показа. Пороят от небето спря, обаче клоните на дърветата бяха още мокри. Независимо от всичко, нашата дърварска акция беше в пълен ход и като почнахме уж по малко и отдалече, та на края затрупахме двора с клони и трупи на дървета. На следващия ден щяхме да се събираме у тях да освещаваме къщата - дворът им обаче беше непроходим! На жена му, завалийката й дойде до рев, като видя “разораната целина” пред себе си... Предложих му да дойда на сутринта с ремаркето, че да разчистим и да изхвърлим клонака на бунището; това не беше работа за сам човек освен това аз щях да си насека и прибера по-едрите клони и дървета за огнището у нас. Вечерта след работа се прибрах - къпане, свирене и така приключихме седмицата.

На другия ден отидох у тях още в 06:30 и двамата почнахме да сортираме дървения материал и да отделяме трупите от клонаците. След час и половина имахме един кубик дърва за огрев и четири каруци с шума и вършина за изхвърляне. Почнахме да ги превозваме с ремаркето - направихме два курса и имаше боклук за още два, обаче тях решихме да ги изхвърлим в долчината зад къщата им. Там те си гният сами и подхранват почвата – ако се бяхме сетили за тази благородна кауза на еколозите, можехме всичко да нахвърляме там. На края трябваше да разфасовам и моите дърва, че да ги вкарам в ремаркето. А те не само че влязоха, ами имаше още толкова да стърчат над канатите, които привързах с колани, за да не ги изръся по пътя към дома. Като се прибрах току по обед, на свой ред пък на моето Даниелче й се дорева, като ме видя да влача новата порция дърва за огрев. Ама сега, живот и здраве като дойдете, има да горим на воля...

Трябваше да освободя ремаркето, да подредя и тези дърва наред с останалите, които отдавна имам, че от там насетне да почна заниманията със същинската си дейност по оградата. Даниела излезе по пазар; малкото кара колелото покрай мен, после влезе вътре да си оправя и подрежда стаята, рисува картинки - въобще детето се занимава чудно (само да не го караш да свири...). Аз трябваше да пробивам едни бетонни блокчета - за големите отвори ползвах оная страшната машина на съседа, но трябваше да пробия и други за две дюбелчета - тях вече ги дупчих с моята дрелка. На втората дупка обаче, моята велика българска бормашина издъхна съвсем - тя отдавна ми правеше едни номерца в ключа, който аз бях уж оправил. Но това решение беше само временно и то не за дълго. Сега на тази моя поправка й изтече гаранционния срок и повече не подлежеше на ремонт. Зарадвах се, че най-после и аз ще си имам нова дрелчица като нормалните хора, само дето не исках да ми се случва баш в този момент. Целият бях потънал в пот и мръсотия, а пък кал, листа и клечки имах в косата си още от дървената акция при Янко. Нямаше как - отидох да се къпя и излязохме с Ванеса. Минах през един магазин, после отидохме в друг - сума време загубих в чудене какъв точно модел бормашина да купя, та хем да е хубава, хем да е евтина (а ако можеше някак си и без пари да е...). На края купих една електрическа дрелка, производство на “Makita” - 13 мм патронник, с ключ, ударна и със регулатор на оборотите, вграден в самия спусък. Машинката има и обратен ход, да се върти назад. Абе с една дума - много екстри; моторът й също як, нещо като 720 W мисля че беше. И цялата тая работа за скромните $72. Е, аз моята съм я купувал от железарския дюкян на Бичкинята през далечната 1987 – и тя струваше 70 лв. в период, когато вземах нещастните си 170 кинта месечна заплата на млад инженер. Сега обаче редно беше да се удостоя и аз с нещо хубаво. За последните 20 години отчетох, че съм направил известен финансов напредък, ако не чак толкова и умствен...

Връщаме се с Ванеса в къщи - тя почва да помага на майка си да правят млин, а аз рекох да си довърша работата и да изпробвам новата дрелка. За миг пробих и втората дупка - зарадвах се, че придобивката ми е добра и върши работа, с което моята дейност за деня приключи при не особено висока трудова производителност. Почнахме да се гласим за моабета вечерта – та пак къпане, бръснене, сплитане на коси, плитки и т.н.

Отидохме на гости - там бяха пристигнали почти всички вече, та се запознахме с много нови приятели и завързахме взаимни връзки. Тържеството трая до първи петли и ние спахме там – по стаите имаше разквартирувани и други “посетители”, та сутринта направихме кратък разбор на вечеринката с кафе, бира и хранителни остатъци от среднощния запой. Тръгнахме си заедно с едни нови познати, като първо ги заведохме да видят Мартинови, защото те живеят в същия квартал. После пак с тях отидохме у нас - таман беше станало и обед. Хайде, стягаме с Дани една бърза маса, паля от “новите” дърва на Янко и чакаме да стане кюмюрът, за да овъргаляме и някоя мръв’а на скарата. Хубаво си поприказвахме и с тях, хапнахме, сръбнахме пак и в мигът в който те си тръгнаха, ние легнахме да поспим, че едвам си стояхме на краката. Така до вечерта – хайде, пак свирене, ръкоделие и други свободни занимания. Изгледахме един тъп филм по телевизията и денят завърши с “първата й програма”, защото пък той (денят, де...) и започна още в тъмно, ако ми схващате метафората...

В сряда след работа отиваме при нарочен финансов агент, за да правим рекапитулация от миналогодишните приходи-разходи на фирмата, че да видим какъв ще е баланса на края – на зелено ли ще сме или пак стрелката ни ще бие към червеното. В събота вечерта Даниела ще ходи на концерт с една нейна приятелка – ще гледат последната продукция на “Boney M”, а ние с мъжа й ще гледаме дечурлигата. Всъщност с него ще си направим една салата и докато ударим по няколко взаимни мастики, това ще ни е забавлението от концерта на жените. После Даниела ще ни прибира с колата нагоре към нас. Ето, такива са плановете и директивите за предстоящите няколко дни - всичко останало и по-маловажно ще се провира измежду основните им жалони.

17.10.2007 - Тече вече една дълга поредица от дни, в които нямам абсолютно нищо за правене, разглеждано конкретно в служебен аспект. Все подпитвам тоз-оня и напомням за себе си и съществуването ми в организацията, но от никъде нищо не излиза и никой с нищо не ме товари. Чакам одобрението на едни чертежи от други инстанции, че да започна малко по-съществена дейност. А до тогава ще си кротувам тука на бюрцето и ще си пиша писъмцата, както междувпрочем правя в момента и срещу което аз изобщо и въобще не възразявам.

Вчера не съм писал, защото нещо се ровех на Интернета и пак бях “зает” с друга дейност, от малко по-частен характер. Следобеда си тръгнах по-рано, че минах през един двор, където продават всякакви строителни материали - естествено от втора и всяка следваща употреба (демек, не нови). Там се спрях на едни гредички с размери 70 x 35 мм - всичките с различни дължини. С тях мисля да направя рамките на стените за бунгалото, а отвън само да го обковем с полуоблите дъски. Тях също съм ги поръчал, даже вчера се обаждах да питам какво става с доставката - след малко, като приключа с повестта ще ги търся пак, че да разбера до къде са стигнали. Намерих ги доста евтино, за това искам да ги прибера час по-скоро, да не би нещо търговците да им променят цената. Купувам по 25 парчета със съответна дължина 1.8 м и 3.0 м. Коловете са с диаметър 80 мм - ще взема специален циркуляр, на който ще ги изцепим наполовина, за да ги ковем с плоската част навътре към рамката, а полуоблата им страна ще остане от външната страна - така бараката ще се изглежда като хижа, заслон или горски дом; ще бъде много интересно. За покрива ще ползваме керемидите от дуварите - ако не стигнат ще взема още от моя човек.

Аз уж с големи намерения седнах да пиша в момента, а пък се оказа че нямам особено много материал за описване. Ама то какво ли има чак толкоз да се е случило, че да заслужава внимание? - вечерите ми са едни и същи, защото свиренето с Ванеса заема повечето от времето, което минава в разправии, кандърми, караници и т.н. Тя може да свири – детето безспорно има талант, който може да се развие, но в същото време последното проявява и някакви други чувства, които далеч не са насочени към музиката. Мързи я естествено и всичко й е трудно, но тя не може да разбере, че лесното не съществува или ако да - то пък не е “здравословно”; с леснината се справят всички – докато трудностите са само за избрани единици! Та, все в тоя дух са ни споровете с нея... Ще я натискам докато мога, но и на мен нервите ми не издържат - често я удрям или направо я набивам, защото от лигавщини и от потриване може да полудее човек като я гледа! Като изяде обаче калаят, нещата се оправят и всичко тръгва като по мед и масло. Само че можем ли да се бием непрекъснато, за да върви процеса на напредък?! Абе като дойдете, сами ще видите... Иначе Неси е много добро дете - помага, слуша, но има известна избирателност и селективност към всичко, което върши; има ли нужда да си даде малко зор, просто не го прави или казва, че не може. А пък аз точно тогава я карам да свърши два пъти това, което е трябвало; по всякакъв начин се опитвам да я науча на някаква добродетел, свиквам я на житейски правила и т.н. Колко обаче запомня от мъдрите ми съвети - един Господ я знае...

Неничко вчера продаде старата ми кола за $2800. Аз му я бях дал да я напудри малко и да я засилва на някой. Сега и той ще понади малко към тези пари и ще си купи по-свястна кола, която също трябва да препродаде - надяваме се с малко повече печалба дори. Той до сега търгува все с боклуци за по $1000-$1500. Като такива, той не може и да ги продаде по-скъпо, прави няколко-стотин долара да речем от една продажба, но той има и други масрафи - част от “печалбата” отива и за неговите текущи нужди. А неговите нужди не са само текущи по смисъла да капят или текат – те просто се изливат в помийната яма, защото той много харчи, пилее средства за щяло и нещяло, като две стотинки в джоба си не може да задържи. Та по този повод му бях казал да намери евтина кола за мен, тогава да вземе моята в замяна. Така и стана - аз никога нямаше да имам време да се разправям с продажби, чистене, миене, лъскане. Минах го тоя период вече и не ми се занимава. Докато той е ентусиаст, обича ги тези неща и го виждам, че се занимава с удоволствие. Сега иска да направи няколко по-съществени препродажби и с парите да си купи една свястна кола. Иска един пикап да вземе, с кабина за двама души и каросерия отзад, където да си вози боклуците и инвентара, когато ходи да кара мотора; в тази категория спадат палатките и другите му къмпингарски пособия. Той много често ходи с приятелите си на къмпинг – от мен поне това му остана в кръвта като начин на почивка. Да го видим какво ще направи - сега му търсят кола за около $3000; да я продаде за $4500, че да има мая за по-нататък. Времето само ще покаже...

След малко отиваме на общ тържествен обяд - от профкомитета пак ще ни раздават карначета по $2, а със средствата от продажбата им ще подпомогнем разни благотворителни и некомерсиални организации. След работа (излизам пак рано - в 15:15) ще се срещнем с Даниела при нашия счетоводител, за да оправим финансовия безпорядък и отчет от миналата 2006/2007 година. Ще видим каква ще е рекапитулацията - ще ни връщат ли нещо или ние пак ще имаме да даваме още...

Та, това е в общи линии, както казах - нищо ново по слънцето; чакаме ви вече с нетърпение, че да си разнообразим малко ежедневието. Съвсем скоро ще се сдобием с много богата информация от България, която чувам, че обеднява с всеки изминат ден – а това вече хич не е на добре. Народът ли й крив е, на управата ни нещо ли й куца – но тая държава не се изправя на крака и това си е така от сумалъка му години. Дали пък наистина не е обречена на тоя шибан комунизъм? – семенцата му дано изсъхнат, вдън земя да се прокудят и майчицата му прокажена от сярна киселина дано да не изплува (за комунизъм – само със цинизъм; с никакво условно снизхождение и без тотално извинение - казах, толкоз...)!

22.10.2007 - Започвам поредният си разказ без предварителни уговорки и уводни статии – карам направо по същество, като на изпит по История на БКП. Първо, в четвъртък вечерта имахме едни инцидентни гости (квартирантите идвали до Рон и Роз за нещо, та се отбили и нас да видят). А ние с Даниела таман бяхме приключили с ритуалите по свирене, ядене, лягане и сядахме на масата. Е, седнахме всички заедно и почнахме тържеството. И всичко се получи толкова “тържествено”, че аз заради вечерната тържественост и сутрешното ми главоболие, на другия ден просто не отидох на работа (то и без друго беше петък – а според мен, само бедняците работят и в петъците). Сутринта закарах Ванеса на училището, прибрах се обратно в къщи и се заех с разни дребни домашни задачи. Ама преди това май че се върнах в кревата да си доспя... Какво точно съм правил също не помня - а, завърших най-после картината, която правех повече от две седмици. Ама нали все туй нямам, онуй – хайде, тичай до магазина: мерките съм забравил; връщай се, мери и пак обратно в магазина. Понечих да направя нещо с електрическата отвертка, обаче и на нея й се поебна нещо мамата, та се отправи с бързи стъпки към боклука. Аз напоследък бях я ремонтирал многократно, но сега явно че й беше дошъл часът на разплатата. Като излязох на обед да шетам по мои задачи се отбих в един оказионен магазин и си купих една такава машинка за $25 - с две батерии и зарядно устройство. Нали трябва да подновявам машинния парк, че сега като се развихрим с татко, направо искри ще хвърчат изпод пръстите ни...

В 15:30 отидох да прибера Ванеса от училището, защото Даниела беше хукнала по други нейни ангажименти. Прибрахме се и веднага се заех да довършвам картината – при това много ускорено и интензивно, защото квартирантите предната вечер ни поканиха на гости за петък вечерта. На Рон сестра му е тук с мъжа си и са отседнали за около седмица у тях, та всички заедно да направим още едно градинско увеселение преди гостите им да си тръгнат обратно за Нова Зеландия, където поначало живеят. Ходихме два пъти с Ванеса до магазина, защото забравихме мерките в къщи, както вече споменах. А пък картината я бързах, за да я подарим на квартирантите вечерта и да си я закичат отвън на верандата за партито. След като тази дейност приключи успешно, Даниела се хвана да прави някаква салата, която да занесем на общата софра от наше име, а ние с Ванеса си проведохме репетицията. Едва когато свършихме с всичките песни от репертоара и изсвирихме последните им ноти, отидохме у квартирантите. Там изкарахме много весело до среднощ, както обикновено. За следващия ден с едни други приятели се бяхме нагласили да ходим заедно с тях, та да видим една лодка, която се продаваше в съседно градче на 200 км. Добре обаче човекът се обади вечерта, че лодката му вече я купил друг и така мероприятието ни пропадна. Иначе с Даниелчето много се бяхме навили да купуваме тая ладия и аз вътрешно в себе си вече се виждах, облечен с моряшката фланелка на дупки и захапал лулата, как се влача бавно по течението на някоя река заедно със змиите и жабите из тинята и водата, но явно не ми било късмет на тоя етап... Обаче пък има ли човек един път идея и мерак, въпрос е само на време кога ще си я осъществи в действителност – стига да е малко по-дългичко жив и достатъчно здрав.

След всичко до тук, става вече събота - предишни дни бях намерил и спазарил много евтино един материал за облицовка на бунгалото. Полуоблите дъски още ги чакам, но междувременно намерих гредичките, от които ще направим рамките за стените. Последните са доста криви, но за сметка на това пък дойдоха много евтини и ще се наложи да работим с каквото имаме, а не да се глезим с материали първо качество – то така всеки може да строи. Тези гредички бяха дълги по 4.80 м и трябваше първо да се скроят на грубо, за да влязат в ремаркето, че да ги докарам до нас. Повиках един приятел да ми помага, с когото се срещнахме в 08:00 сутринта пред магазина. Аз бях направил предварително списък с дължините, които ми трябваха и за половин час разфасовахме материала. После той отиде да си върши работата, а аз се запътих полекичка с товарът към нас.

Тъкмо приключих с разтоварването и подреждането, учителката дойде и урокът на Ванеса започна. Останах вътре и аз, че да слушам какво казва и какви наставления дава жената на нашето малко диване - в 12:00 тя си замина, аз ядох една символична чорба и излязох на двора. Продължих с дейността по оградката, циментирах блокчета и с тях се бъзиках до вечерта, когато пак бяхме на гости. Даниела се беше разбрала с нейна приятелка да ходят на концерт, а ние с мъжа й да бавим дечурлигата през това време. Той беше направил една хубава салата, аз му занесох мастичка и като му седнахме с него, та се забравихме. Приказвахме си, майтапихме се, а децата които уж трябваше и да наглеждаме отдавна вече спяха сладко-сладко – кое по дивани и миндери, кое по кушетки и фотьойли, пръснати из цялата къща. Късно през нощта се прибраха и жените, които също като нас изкарали доста весело - пели, танцували; въобще “куфяли” и те по свой начин... Тръгнахме си пак в 01:00 след полунощ. Че и далече живеят те – нещо към 50-60 км трябва да има от нас до тях. Докато си дойдем, да легнем и то стана 02:00.

Аз на другия ден (вчера, неделя) пак бях планувал да се занимавам с моята нескончаема “дворянска” дейност и този път доста добре си уплътних времето. Предната част на оградата е напълно завършена, тръгнах отстрани вече. Другата седмица продължавам усилено - много ще ми се иска да излеем и плочата преди да са дошли гостите, ама знам ли и аз как ще се развиват събитията. Другата събота пък сме канени у Мартин на 40-ят му рожден ден – по всичко личи, че следващият ден ще бъде предварително обречен на махмурлук и вътрешни терзания... Мария и Краси също трябва да поканим някоя вечер - тя наскоро си дойде от България, а още не сме се виждали. Абе едни трифазни напрежения и силни токове са се задали насреща ми - не ти’й работа как’ Сийке...

Понеже Даниелчето размрази едни пържолки вчера и кюфтенца омесила, докато аз се пържих под палещите лъчи на слънцето, поканихме нашите приятели да дойдат вечерта у нас, че да помогнат на мръвките. Ние преди две седмици им ходихме на гости “на нова къща”. Та снощи, с тях вече завършихме дългата серия от празненства и душевни опиянения. Сега до събота ще се отдам на монашество, в строг пост и сърцераздирателни молитви, а пък после ще видим какво ще става...

24.10.2007 - От няколко дни насам не съм писал - от понеделник всъщност. Все си намирам други занимания през обедните почивки, а пък и в последно време, както няма много факти за отбелязване, та гледам да разсрочвам и писането си като по-несъществена част от моето иначе скучноляво ежедневие. А нали се и чухме онази вечер за пореден път по телефона – какво да ви разправям повече. Ох, то всичкото хубаво, само тази грозна вест за смъртта на скъпия ми чичо Ваньо Малджиев не трябваше да чувам! - ама тя оная с косата като дойде, та не пита и не признава никой, да й еба майката черна и рогата! Жалко за добрия човек, за стария морски вълк - мъдър, весел и прям. Ще остана с незабравими спомени от нашите съвместни почивки на море, когато сме били заедно с тяхното семейство и общите им приятели на Лозенец; запазвам дълбоко в сърцето си множество съвместни и най-сантиментални случки от тогавашни житейски епизоди, макар че от това време минаха сума петилетки и десетилетия дори. Намъчнен и покрусен съм - Бог да го прости!...

Паралелно с всичко останало (добро или лошо…), ситуацията около нашето развитие се запазва ритмична и една и съща, с много малко изключения - работа, училище, домашни, свирене, общи семейни и домакински задължения, обилно строителство по двора и чест огън от моабети напоследък. Неотдавна се запознахме с две нови български семейства, с които си прекарваме чудесно времето. Те са малко по-млади от нас, но децата ни са почти на едни години и се сдушихме прекрасно с тях. Наскоро едните купиха къща, та си намираме и общи приказки около нескончаемите ремонти, дребни или пък по-крупни домашни подобрения и допълнения – били те по двора или из вътрешността на колибите.

На работа все още цари едно застрашително безмълвие и затишие като пред поредния потоп - имам работа от дъжд на вятър, която раздувам във времето като балон, за да изглеждам ужким достатъчно зает. Иначе основните ми занимания са Интернета и разни мисли за двора, бунгалото, по вас, подир дечурлигата и т.н. Сега основната ми дейност е тази ограда отпред, въпреки че последната не е много интензивна. Все нещо става или възниква и не мога да работя като луд, тъй както бях преди. Гледам да присъствам на уроците по музика, ако река да прескоча и до магазина за нещо забравено - и той половината ми ден вече минал. В последно време вечерите сме все у някого на гости или пък ние ще сме домакините. Усещам се, че взех да не си давам много зор, защото с прискърбие установих, че работата край няма, нито пък свършване - само дето обектите се сменят един след друг.

В събота вечерта сме на гости – Мартинчо чуква 40-те си лазарника; неговите родители също щели да идват тук, по Нова Година ли, след това ли? - не знам със сигурност. Сега обаче съм подлуднал да си купувам малък преносим компютър – по-акъллиите им викат “лаптоп”, което май ще дойде преводно от английския език, естествено. Ще си го разнасям из цялата къща и по безжична връзка ще се включвам на Интернета; ще си върша работата от разстояние и няма да има нужда да се усамотявам в онази стая, където се намира сега компютъра. Голямата кутия ще продължи да стои в бюрото на старото си място, но ще мога да я управлявам от разстояние. Това ще наложи да продам големия екран, който заема толкова много място и дето тежи почти колкото торба с цимент. Освен това резолюцията му е такава, че нещо взех да не го виждам твърде добре с кьоравите си очи. Щото пък на работа как си виждам всичко? - значи не съм чак толкова зле, само че този екран трябва да се смени. А пък аз след като ще го сменям, по-добре е да си взема един цял компютър, който да ми върши и други дейности. Така ще мога и по-често с филмите да се занимавам, защото ще ги правя от кухнята - ще си пия питието и в същото време ще творя! По този прогресивен начин ще получавам и повече вдъхновение, отколкото да си стоя оттатък в стаята сам като отшелник. Излишно е да подчертавам и другите, съвсем не маловажни преимущества на т.нар. “лаптоп” – амчи аз ще мога и в клозета да си сера с него, бре! Какво по-голямо вдъхновение и духовна наслада от това?...

Ами това е милички на мама всичко, в най-общи линии - утре е петък; ще драсна още някоя заключителна мъдрост и започват почивните дни. Дано поне в събота успея да отвъртя повечко дейност, че тя неделята ще ми е ясна - след този съботен моабет, едва ли ще стигна до грандиозни строителни подвизи.

26.10.2007 - Както казах и вчера - полагам няколко допълнителни реда, колкото да не е без хич; довършвам си служебната работа, която неочаквано се появи на бюрото ми и към 16:00 си тръгвам. Днес е ден за търг и аз ще мина покрай моите хора, да им преслушам стоките набързо. Не че ми трябва нещо конкретно, обаче аз когато видя някаква вещ или вехтория, чак тогава се сещам колко много съм искал да я притежавам преди това; как сума време съм я търсил безпомощно и безуспешно, а пък все не съм я намирал.

Снощи се изля един хубав дъжд - дано ми се налеят малко доматите, че с толкоз много ракия, дето се е задала откъм Океана, на края ще закъсаме с мезето. Ако отгледам някаква реколта, минавам на доматена диета – много я обичам тая шопска салата, почти колкото моята шопкиня...

Дано да е сухо времето поне утре през деня, че да мога да завърша оградата, която не помня вече кога съм започнал и все не й се види краят. После пак се местя на тока и кабелите, които прокарвам за лампите - тегля още няколко жици да захраня и останалите две, след което окончателно подравнявам мястото; дотъркалваме камъните на местата си и засаждаме къра с трева, дребни храсти и прочие вредни израстъци. След като и това се свърши, разчиствам района и правя площадката за бетонната плоча на бунгалото, викам бригадата и изливаме цимента. Така пък, щом дойдете и почваме да ковем дъските с татко, образно казано. После междувременно боядисваме последната стена на къщата откъм страничната пътека, оправяме и самата пътека и почваме да търсим лодка – зер, време за друго няма да се отделя; работата свършва, почват удоволствията... А, забравих - и едни плочки имат да се налепят пред входа на колибата, ама то това ще ми се стори като песен, в сравнение с омразния бояджилък или изливането на шибания бетон. Както обикновено – чао, до понеделник, когато ще продължа с описанието на почивните си дни; а за сега - до нови срещи пред белите листи и кривите ми букви...