20.05 2008 - Е, добре - до тук значи, всичко с което ви запознах беше все със задна дата, с поглед леко извърнат назад в съвсем близкото минало. От днес нататък обаче възобновявам описанията си по хронология, но загледан в бъдещето. Макар че като ден от седмицата вече е вторник, със следващите редове ще се върна отново на петъка, когато положих своите заключителни фрази в поредното писмено комюнике.

Работата си е работа - идва стремително бързо и си отива мъчително бавно; пътувам до тук и си заминавам без да й обръщам особено внимание; щото пък ако река да се замисля и ми идва да се обеся. Тая неизвестност до някаква степен ме тормози вътрешно и имам натрапчивото усещане, че не плувам в съвсем свои и добре познати води. Обикновено към 17:00 си тръгвам обратно към нас и щом затръшна голямата стъклена врата зад себе си и влетя в колата, забравям тотално че въобще съм си губил времето с идване до тук; с което пък давам ход и воля на плановете и кроежите за нескончаемите дейности, които тепърва ми предстоят. В петъка Даниела беше ходила да ми вземе стоката от търга, която бях спечелил. Освен електрическата отвертка, която за късмет се оказа годна (уж…), всичко останало беше боклук с най-разнородно съдържание и не ставаше за абсолютно нищо, освен за изхвърляне директно в кофата за смет; както и постъпих. Така наточен, заредих батериите вечерта с намерението да работя на другия ден. Исках да завърша напълно рамките на двете картини, които Емилия ни нарисува и оцвети.

В събота обаче първо трябваше да мине урокът ни по музика. После Ванеса остана да свири из дома, защото щеше да ходи на рожден ден, а пък ние вечерта - у Ваня и Бранко. Аз излязох и почнах да ръкоделствам по рамките. Навих някакви си 2-3 винта с едната батерия и шибаната свърши. После сложих и другата – едва още толкова и тя умаля по същия най-шибан начин. А пък за капак, на края и самата машинка се повреди (прееба се, ако това е точния технически термин) – появи се същия проблем, благодарение на който престана да работи и предишната й посестрима. Откърти се нещо вътре и роторът спря да се върти. Онази старата, която поне се въртеше добре, аз вече най-великодушно бях изхвърлил и съседът Мал тутакси най-старателно и още по-грижливо си я прибра в неговата съкровищница. Че не стига само това, ами му харизах и двете батерии, които така или иначе не уйдисваха на новата отвертка. Сега обаче имам други три батерии (от които също почти нищо не става), но пък без нито на една машина, на която да ги ползвам. Ако си бях купил една чисто нова от магазина, които вървят с 3-годишна гаранция, предполагам още щях да си я имам. А пък аз от много акъл до това време смених таман 4 парчета и пак нямам нищо насреща си, с което да работя. Така че доста пъти евтиното излиза не само по-скъпо, ами обикновено и през носа; хитрата сврака – с двата крака, както казват мъдреците. И аз хем знам, след като натрупах толкова богат горчив опит, благодарение на откритите житейски уроци и жестоките шамари на съдбата, които ми се поднесоха през последните десетилетия – майната му. Та, пак се смях сам на простотията си, ама този път смехът ми беше малко и през сълзи…

Продължих разбира се дейността си, само че вече с обикновената отвертка – ха, че едно време старите майстори да не би все с машини да са ги въртели тез винтове, бре? Ама то пък не е и една беля, бе майка му стара! - след интензивната употреба на отвертката обаче, излязоха ми пришки на дланите; нали ръчичките ми са меки, нежни и пухкави, като на девствена мома “онова нещо”. Сега чак си представям какво чудо щеше да бъде, ако не бяха тези машинарии докато правихме бунгалото. Че в него има над 500 шурупа от най-дебелите – кога щяхме да ги въртим на ръка с отвертчицата? Добрият Рон съседа ми даде и една приставка с трион за правилно подрязване на ъглите – специално приспособление за рамки и други сглобки. Та с тази помощна установка, успях поне точно да докарам рамките под 45°, приковах ги по вече познатия метод и стана време да излизаме.

Даниела вече беше закарала нашата Ванеса в къщата на своя съученичка, където заедно с още няколко деца се бяха събрали за рождения й ден. Отидохме да я вземем малко след 17:00 и от там направо потеглихме към Ваня и Бранко. Изкарахме добре и весело с приятелите - ние спахме у тях и на другия ден, след като минахме и покрай пазаря, най-после се прибрахме в къщи. Даниела и малкото веднага се тръшнаха да спят, докато аз си продължих работата на спокойствие. От Бранко взех две-три шепи бели камъчета (мозайка), които подредих най-отгоре на саксиите с кактусите на бунгалото. Стана много хубаво. Сега съм по следите на една специална боя за бетонните блокчета - тези дни ще я взема и ще боядисам оградката отпред и отстрани. Решихме тя да бъде в някакъв теракотен (глинен) цвят, че да се върже по тон с керемидите на бунгалото, със саксии разни и т.н.

Определено вече взех решение да наредя плочки на мястото, където ще е паркингът за лодката и да ги боядисам с цвета на площадката пред гаражите. Това май ще се яви най-евтиното решение и същевременно най-просто за изпълнение от лаик като мен, който съществен факт също не е за пренебрегване. Сега трябва само да намеря подходящи плочи, които да отговарят на двете задължителни условия, а именно: да са много здрави и да ми излязат почти без пари...

Напоследък вечерите така ужасно се увъртам и замотавам, че на края нищо не правя за по-лесно. Докато свирим с Неси навън мръква вече, а пък и студ настана зверски - още малко и ще палим печките! Няма вече джапанки и потници – сменихме ги с чорапи, дълги гащи и пуловери; много скоро и ушанки по главите си ще слагаме, че даже и доновки може да включим към зимната си униформа. Тук някой по-незапознат може да се зачуди - аджеба, какво точно представляват доновките (мама така им викаше, та от там и аз)? Ами, това са мъжки долни гащи с дълъг крачол, най-често памучни. Носеха се навремето под зимните вълнени клинове – особено пък в казармата, против протриване на кълките от грубия шаяк. Аз лично първата година не носех такива, та пролетес като ни смениха зимната войнишка униформа с лятна, по краката ми не беше останал ни едничък косъм - всичките се бяха остъргали от вълната, сякаш някой ме беше скубал с пинсета. Втората година обаче вече се изнежих толкова чувствително, та носех по два чифта едновременно - за да ми е топло на израстъка, който после доста щедро раздавах на напращели моми и позакъсали булки. В някои части на Родината на тези гащи им викат “донове/донови” или просто “наполеонки”, защото вероятно Бонапарт също ги е носил под мундира си. Въпросните одежди са познати дори и в англоезичните държави под наименованието “Long Johns”, но пък виж - произходът на последното не ми е известен. Ей, такива работи...

Стягаме се от края и за рождените ни дни и то по-специално за 50-годишния юбилей на Дани. В тясна връзка с предстоящите веселби Сашкови също ще идват на гости, та ще е една такава галимация у нас, дето не е за приказка. Наред с всички останали текущи ангажименти, има и филми да се правят – башка още куп други неща, ама все не остава време да стигна до тях. Просто не мога да се мобилизирам активно след вашето заминаване и това си е – мятам се напосоки като някой слепок; а пък така ми беше добре покрай вас...

22.05.2008 – В момента използвам своите няколко кратки мига на свобода, през които ще се опитам да опиша случки и събития от изтеклите 48 часа. Вчера по обед излизах и за това не можах да си предам репортажа навреме. Ходих до един магазин за специални бои – покритие върху цимент, бетон и т.н. Взех разни мостри и уж се бяхме спрели и на цвета дори (става въпрос за боядисването на блокчетата на оградката отпред, в случай че не сте разбрали). С Даниела си мислехме да я правим в някакъв произволен керемиден цвят, но снощи главният строителен инженер Тони, съвсем случайно и уж за много малко мина през нас, та след няколко часа, резултирали в изпразването на шише уиски и кутия с цигари, проектът ни взе рязък завой в съвсем други посоки. Специалистът се изказа, че: първо нямало нужда от такива скъпи и сложни бои, и второ - цветът съвсем не трябвало да бъде керемиден, ами бял като на варненска чайка перушината. По този начин пък съвсем ще се връзва както с къщата, така и с останалите архитектурни елементи – черно/бяло, тъмно/светло. И сега, след като и аз самият размислих малко по-добре, реших, че бялата ограда наистина ще се открои по-добре и ще изпъкне пред всичко останало, което поначало не блести със своите естествени тъмни краски - камъните, дъските на бараката и т.н. Хайде, след още няколко мастики, изцяло преминахме на бяла, съвсем обикновена и фасадна боя от рода на тая, с която варосват дръвчетата из градските градини и паркове. Аз мислех тази събота и неделя да боядисвам, но май пак няма да ми се получат плановете - в събота надвечер ще отидем до Миленчови, за да изпратим майка му по живо по здраво за България. През деня пък ще има нарочно тържество на Българската асоциация по случай 24 Май, обаче ние най-вероятно няма да се включим в този землячески форум, защото имаме доста работа из къщи. Искам да завърша тези картини и украси вече - почнал съм и една рамка за Янкови, нещо като подарък за новата им тераса. Той вече накова дъските отвън на закритата площадка и стана много хубаво. Подготвил съм им една картина, която Рон ми даде, когато си разчиства боклуците онзи ден. Рамката й действително не чини пукната пара, но аз ще направя собственоръчно нова – естествено в най-български дух и троянски стил. Даже снощи пак ходих до Bunnings да закупя необходимите дъски и материали.

Две поредни вечери с Даниела описваме разходите по къщи и имоти. Имаше хиляди бележки и фактури с цени, които по дати трябваше да влязат в компютъра - в края на Юни изтича финансовата година и трябва да се прави рекапитулация на масрафите. Похарчили сме доста средства, пръснати под формата на данъци подир банковия заем на онази къща, за инсталацията на слънчевия бойлер и разни други подобни; имам разбира се и една фалшива бележка от дюшеме, която аз ще обявя за свой собствен разход - все едно, че ние сме правили ремонта у дома. Независимо, че всички тези масрафи ще бъдат обявени като разходи по инвестиционната къща, ние прекрасно добре си знаем, че голяма част от тях са се натъкмили именно в нашата собствена колиба под формата на бунгало, плочки, бои, материали, дъски и дъсчици, панти, винтове и брави. Несъмнено това е и най-добрата възможна инвестиция, парите от които не се губят никога. Е, не изключвам да сме похарчили и още около $500 горница, за които просто нямам никакви документи – с тях съм пазарувал по метода “кеша - на ръка!”, а такива пари обикновено следи не оставят, нито пък миришат.

Много тревожно посрещнах съобщението на татко за повишените цени на стоките в България - как въобще бихте могли да се справяте и да живеете нормално?! Тези дни трябва вече най-после да ми платят заради онези три седмици, през работих точно когато си заминавахте от тук. Там обаче малко бавно плащат и заплатата ми винаги се бави. Щом ми се издължат ще ви изпратим някой нещастен лев в сметката - ей така, за всеки случай, че то си е направо УЖАЗЗЗ там при вас!!!

Не знам дали ще бъде удобно по леля Янка да пратя тези дискове и настоящото ми писмо. За разлика от някои предишни екземпляри, специално това не е толкова дълго; дисковете също са няколко на брой - двата музикални купих онзи ден, когато идвах в Бризбън на интервюто. Те са с класическа музика и на татко със сигурност ще му харесат. Измежду тази поредица има и един видео диск на световно известния цигулар Андре Риьо и неговия оркестър - трябва да имате всичко 5 от неговата серия: концерта му от Виена, който ви бях пращал навремето, заедно с един друг от Дъблин, който записахме докато бяхте при нас; после пък Рон ви подари още един - той вече замина. Остана да ви записвам само последния, с Коледните песни. Значи всъщност дисковете са 4, а не 5. Освен тези изпращам още един диск с концерта на Ванеса, който учителката й донесе онзи ден. Ще го препиша, че да си имате и него. Съдържанието му не е кой знае колко по-различно от това, което аз съм записвал с камерата - последното е заснето от малко по-различен ъгъл. Трябва да направя и нашите дискове – ето че пак ме затрупа работа. Може би довечера с това ще се разправям – зер, друго по-полезна дейност не може да се развива в тъмното, освен да ни се изконсумира бракът няколко пъти...

23.05 2008 - Хайде сега, милички на мама - ако е рекъл Господ, може скоро да четете тези редове. Както вече споменах - утре сме канени у Миленчови, че баба ти Янка потегля по тежкия и самотен път към дома... За моабета у тях Даниела ще приготовлява руска салата, аз ще се представям с кьопоолу и разни други кулинарни измислици и хранителни творения. Доколкото знаем, там ще са само Мария с Краси и ние (от постоянното присъствие на БЗНС). Ще спим у тях, защото на другия ден пък (в неделя), трябва да отидем до Петьо златаря, който вече е ангажиран с изработване бижутата на Даниела. Преди 2-3 седмици ходихме до тях да установим първоначалния контакт и връзка - той пък от своя страна ни даде тонове списания с ювелирна стойност и картинки, че белким моето шопче си избере нещо по мерак и по сърце. На края, в резултат на прекомерно многото разглеждане на журнали, моделът й ще бъде съставен от “n” на брой отделни елемента – но пък в комбинация, заимствани от няколко други пръстена и събрани заедно. Абе, уникална работа - направо от Райска птица лайно! Обаче щом “Шури така казва...”, значи че така че е. Аз пък, в една от безкрайно скучните вечери на разглеждане и зверене в списанията, изправени пред сложния избор по смисъла на “Това ДА-това НЕ...”, както блуждаех с помътнения си от винени пари поглед, очите ми изненадващо се спряха върху кристалния свещник, в който по случайност догаряше една от Великденските свещици от черква. Ореолът, който се беше образувал от сянката, отразена върху плота на масата беше с поразителна чистота, симетричност и пламъкът на свещта правеше невероятно чудати фигури. А го забелязах съвсем случайно, едва след като загасихме лампата - иначе в светлото не се виждаше. Бързо грабвам лист и молив и почвам да рисувам сянката и отражението на малкото пламъче (ба мааму - какво нещо е само, да си човек да изкуството; това един прост инженер като мен не може да го направи...). Нахвърлях няколко щрихи, после ги дооформих с по-дебели линии и очертания, в резултат на което се получи един абсолютно уникален модел на пръстен - по-скоро мъжки, предвид строгите му форми. Взех еднолично решение, че рано или късно аз ще си направя това бижу при Петьо - нека да видим първо как ще изработи Даниелкиният, пък тогава чак ще мислим и за моя.

Аз всъщност малко се отплеснах с разказа си, за което не се извинявам - думата ми беше, че като отидем у Миленчо, ако не е много неудобно може да помоля майка му да вземе това пакетче за вас, което съм нагласил с толкова много синовна обич и гореща любов. В него ще бъдат само писмото ми и няколкото диска, за които вече споменах. Снощи направих един запис от камерата, презаписах и официалния диск от концерта на Неси - на практика съм напълно готов за изпращане. Следобед, когато завърша и писанията си, ще разпечатам писмото в по-едричък шрифт, та да ви е рахат на очите – хем да нямате нужда от много лупи и диоптри, докато го четете. Напред една колежка, която е сръбкиня, ми даде 11 диска с най-разнообразна югославска музика. Щом се прибера и ще ги запиша всичките, за да ги изпратя час по-скоро, а пък аз допълнително ще ги прослушвам. Сега няма да имам време да слушам и да подбирам отделни по-хубави песни - пиша всичко наред, а после татко да си избира каквото му хареса; нали вече има всякаква възможна техника за това. Давайте ги за презапис и на чичовците Божко и Цоко, съответно.

Много интересен се получи развоят около продажбата на прословутата къща на нашите съседи, Рон и Роза. Той, считано от днешна дата вече официално е пенсионер; синът на Барбара не е получил финансово одобрение от банката и на практика излиза от играта, след като беше един от възможните кандидати за покупката й. Съседите имали някакво семейство от Бризбън, които също са потенциални купувачи - подписали са даже договора, но и те чакали благоволението на банката да склони, одобрявайки финансирането на заема им; твърде вероятно е обаче всичко да се провали, защото последните имат срок само от 24 часа – в случай на неустойка в уречения часови диапазон, пазарлъкът се разваля. На практика къщата на съседите се продава през агенция за цена от $425,000. Като махнеш 3% комисионна, която прибират копоите от агенцията - на джеб им остават някакви си $412,000. Видели вече дебелия край, Ронови и при тази ситуация са се съгласили на продажбата и ако те ни бяха казали още в началото за намеренията си, отдавна всичко щеше да е забравено, а ние щяхме да сме новите собственици на техния имот. Тази сутрин си разменихме няколко много интелигентно-злъчни писма, в които им дадох да разберат, че всъщност стана абсолютно точно така, както аз бях предвидил развитието на нещата. Ако те ни бяха споделили чисто приятелски за тази тяхна търговска маневра, ние щяхме дори и на $420,000 да се съгласим и да им купим шибаната къща - което все пак остава далеч под исканите от самите тях $450,000. А пък сега те ще си останат с едва $415,000 ако изобщо стигнат до тази сума. Но както и да е - ние вече се отказахме от намеренията си да им купуваме колибата; много злъч и взаимна злоба се натрупаха около цялата тази работа, а това в никой случай не е добро предзнаменование и едва ли е в съгласие с Божията воля и благословия. Независимо от всичко обаче, аз се чувствах длъжен да им покажа, че ние балканците не пасем трева и че нещата не могат да стоят винаги така, както някой ги диктува отгоре (визирам Роза в случая, като главен тартор и организатор на целия този театрален водевил...). Ние вече само отстрани ще следим до къде ще стигнат последствията около тази иначе тъжна сага – жалко че сума време подхранвахме едни безпочвени мераци и си правихме сметки без кръчмар; ибаз го – нали така, татко...

В неделя трябва да посетим набързо и Бранкови, защото техният братовчед, който им беше на гости за няколко седмици вече си заминава, а сме му купили едно скромно подаръче да отнесе със себе си. Той е една изключително свястна и положителна личност - дано Господ му помогне по-скоро да си намери подобаваща нему изгора, че да не “изгори” момчето като повечето от нас, ха-ха-ха! За сега запазва своя личен статут на щастлив самотник, но пък иначе му се иска да си има някоя скорбяла, която да му трови дните и нощите 24/7/365, както предричат запознати – щото му било скучно, завалията...

Купили сме и нещо дребно за леля Янка - таман Янко пък ми се обади, че родители и куфари са пристигнали благополучно на Австралийска земя и всички се радват един на друг. Тези дни ще отидем и тях да видим, но нали все времето не ни достига, че да видим кога ще е. Чакаме с нетърпение и бебето на Валя вече - всеки момент ще се появи на белия свят, а това ще бъде огромен повод за масово напиване! Е, тя може и да не го роди баш на моя рожден ден, както й казах, ама пък поне детето влезе в нашата зодия на световни величия - и това си е нещо!

Тук приключвам своята сказка на този етап, към тази дата и час. Нека е само живот и здраве - в понеделник продължавам епопеята на нов лист. Приемете нашите най-горещи целувки и безкрайно далечни прегръдки - обичаме ви безумно много: Ангел, Дани, Неничко & малкото Неси…