Като Венера се мръщиш ти,
като Сатурн си кисела.
Подобно на Марс блестиш,
отново ти търся смисъла.
Галактиките, скроени в теб,
разяждани са от хаоса,
приличаш на топъл лед,
космически Мики Маус.
Качи се сега в Совалката,
с която да се открием.
Бъди, за Бога, русалката,
с която да се изпием.
Така ми се иска, Боже мой,
със тебе да сме честити!
Но ти си ми просто звездоброй,
дъжд от метеорити...
|