17.09.1995 – Прекрасно слънчев, но умопомрачаващо тъп и скучен неделен следобед. Всеки се е тръшнал по на един миндер в отделни одаи и спи здравословен сън. Само моите очи не се затварят, жадни за живот, емоции, ходене, моабети и в...

03.09.1995 - Днес цяла Австралия празнува Денят на таткото. Този ден се чества всяка първа неделя от Септември и е със същата празничност и тържественост, както Денят на майката - през Май мисля че беше пък той. Тук всеки татко получава ...

Продължавам мемоарната книга на другия ден, 15.08.1995. Снощи в банката се разбра, че всичко около документите ни е “тип-топ”, а от другата седмица започваме изплащането на заема. Целият заем е $55,800 + $703 – някаква ...

За пореден път – здравейте всички в къщи; здравейте приятели и врагове; здравей и ти моя далечна, Родино мила!
Обикновено след всяко изпратено до вас писмо се отпускам за малко и забавям темпото на кореспонденция. Често дори се пита...

Ето, че се наложи пак доста да почакате, докато отново започна разказа си и продължа с прекъсната си мисъл от вчерашната сутрин. Аз добре си правех сметките да продължа с писането в следващата почивка, но вчера на обяд така силно ме нагр...

07.07.1995 - И тази сутрин аз се излежавах до 07:30 в леглото, докато по това време малкия чемер не се събуди, а с това вдигна на крак и цялата къща, барабар с обслужващия персонал. Идва при нас - глези се, лигави се, потрива се дорде на...

Здравейте за пореден път - родители, приятели, близки!
Мислех, че няколко дни ще си почина от писане и за малко ще се оттегля от ефир, но днес 28.06.1995 дойде вашето поредно писмо № 112, изпратено след телефонният ни разговор на 05 Юни. ...

16.06.1995 – Точно тук на това място си загубих мисълта - сигурно щях да направя още финансови предположения, но почивката ми свърши и прекъснах монолога си. Като се прибрах вечерта в къщи пък, банковата служителка щеше да идва и п...

01.06.1995 - Ден на детето. По този случай сам си пожелавам “да съм жив и здрав” от ваше име – нали аз съм вашето детенце в края на краищата? А тези дни бяхме ни живи ни умрели. Не ни е било нито до писане, нито до няка...

Скъпи родители наши и бабо – близки и далечни приятели!
Продължавам с мисълта от последните си редове на предишното писмо, което свърших снощи. Женя днес изпрати колетчето с микрофона, като с него замина и то, носещо № 47. Днес пък,...