17.04.1994 - Днес е неделя... Всъщност, ето че стана вече понеделник - 18.04.1994 - Женя отиде на курс, Нени още спи, аз съм си в къщи и се занимавам с домакинството, а в същото време имам и майстор в банята, който боядисва тавана. Неотдавна имаше повреда, причинена от горния етаж – прокапа вода от ваната им в нашата баня, та идваха майстори да ремонтират. Сега този човек прави бояджилъка най-накрая.

Днес ще имаме разни тичания по различни учреждения, а и трябва да започвам да пиша рапорта по проблемите в завода. Ядосвам се и аз за загубените ни писма, които изчезват или се бавят, но ние нищо не можем да направим по този въпрос. Въоръжете се с търпение, знайте че ние сме много пъти по-добре от колкото преди и това е напълно достатъчно за сега. Учим (умерено), търсим работа (още по-умерено!...) и си караме живота (вече бурно и без никакви задръжки).

Вчера бяхме по разходки из магазини за Hi-Fi уредби, само че всичките бяха затворени. После ходихме у нашия приятел Ник да го видим - той е добре и нас много ни уважава и обича. След туй пък минахме през Валери и Даниела и се залалахме с тях до 22:30. Днес те ще ходят заедно с Женя по разни магазини за картини, а после всички ще дойдат в къщи. Аз пък ще “ма’ам крачоли” по други задачи: камерата от библиотеката ще вземам, за един друг курс ще кандидатствам и т.н. Мисля по един човек да изпратя всичко това, заедно със снимките, но ще видя как ще го организирам. В най-лошия случай, той като се прибере в София ще ви се обади по телефона. Казва се Стефан и както съм писал в предните писма - работи в Св. Синод. Има висша Духовна академия като образование и е тук на гости за 3 месеца. С него и с Янка Шопова направихме няколко разкошни моабета с “песнопей’ния, винопий’ния и мръвкоедения”. Та този Стефан на 21 Април тръгва от Аделаида на малка обиколка из Австралия и след това лети за София. Но като му наближи времето за отпътуване ще преценя на място дали е удобно да го занимавам с моите пратки за вас.

19.04.1994 - И днес пощенската ни кутия остана безмълвно празна откъм писма, с изключение на две от Ямбол - от приятелката на Женя, Виолета. И тя пише, че е видяла Нени по телевизията за 03 Март. Днес бях на едно интервю за започването на друг курс по компютърен дизайн. Мисля че се представих добре. От около 25 човека мераклии трябва да останем само 12, като аз много се надявам да съм един от тази щастлива дузина. Ще ми се обадят по телефона за резултата до края на седмицата. От там отидохме в магазина, където бях набелязал да си купувам един часовник. Разбира се - свършили (с моя късмет!...), но ми взеха телефона и адреса, та ако пак получат от тях да ми се обадят. Прибрахме се в къщи, аз започнах да пиша техническия си рапорт за фабриката, когато в 16:30 ми се обадиха от магазина – куриерът им донесъл още часовници, да вървя да ги гледам и да си избирам. Хайде, зарязвам всичкото писане и хукваме обратно натам. Харесахме го – купихме го. Часовникът струва $500, но бил намален на $140, което беше и основната причина за купуването му. С много функции, водонепроницаем, с хронометри, стрелки и още куп неща, които още не знам за какво са, но мисля че и никога няма да ми потрябват. Защото този уред е специален, предназначен за хора, които карат яхти (яхтата върви отделно, за други около $100,000, но аз на този етап се задоволих само с часовника!...), но фасона му е много хубав, а аз нали си падам по изгъзиците?... Та, вече пак съм с часовник - този път марка “CITIZEN”, кварцов, японски. Има и функция за сутрешно събуждане и т.н. Напред ходихме у един приятел да го разучаваме и настройваме, че са ми дали една дебела книга–инструкция, почти като учебник, която аз сам за нищо на света няма да прочета. Ще намеря рекламата, от която го видях и ще ви изрежа картинката му.

Утре ще бягам до старото ми училище, за да изпратя няколко молби за работа и после се връщам в къщи, че да пиша проклетия доклад пък. Аз сигурно от много умуване и отлагане няма да мога да ви изпратя и картичка за Великден, защото тук като мине даден празника ги скриват и вадят други за следващия, който е на 06 Май – Денят на майката. Та ще видим какво ще скалъпим.

Всъщност от предните ни писма, които вие не сте получили, щеше да ви стане ясно, че аз на намереният преди известно време часовник му видях сметката – срах на него в най-остра форма! Та за това ми се наложи да купувам нов – първото и единствено нещо купено “на ново” тук, директно от щанда в магазина, плюс видеото за което бях забравил вече. Но сега изобщо не мога да се спирам на минали въпроси пак, защото аз и не помня за какво съм ви разказвал в тези изгубени писма – дано рано или късно въпреки всичко да ги получите; от тях много въпроси и недоразумения се проясняват, докато сега са малко мъгливи. В противен случай в информацията ми ще има бели петна или затъмнения, но се надявам те да избледнеят с времето, както и с по-редовното получаване на следващите ми послания...

20.04.1994 - Сутринта ходих до старото си училище и ползвах ужасните му компютри, че пак имах да изпращам нови 6 молби за работа. С тези последните общият им брой става точно 108 – всичките напълно безрезултатни, с много малко изключения. Неничко естествено идва навсякъде с мене, защото сега през ваканцията аз изпълнявам ролята и на негова “няня”, защото майка му пак ходи на някакъв курс и там нямат почивни седмици. След обяд продължих с писането на доклада за моята фабрика.

Днес получихме и писмата от Ирина (Тъпови) и Мима – нали двете са колежки горе в “Парахода”. Много им се зарадвахме и тези дни непременно ще им отговорим. Надвечер пък ходихме пак да разглеждаме разни къщи, защото въпросът с преместването ни отново започна да се надига от тинята. Аз не че съм чак толкова против този безумен акт, но си свикнах тук в това апартаментче, а и след като всичко ми е наръки и до задника – хич не ми се променя стереотипа на живот, започвайки пак от “нулата”. Но така или иначе пак се спряхме на един вариант (с морски изгледи, градини, ливади и т.н.), та утре ще го доизчерпим - да видим какво ще стане. Тази къща поне не е така далече както предната, която си бяхме харесали, но пак е сравнително “на майната си”, отнесено по мястото където живеем сега. Нещата ще се избистрят утре, особено и след като преспим над проблема.

Нени в момента зяпа един филм по телевизията - разрешихме му да погледа до малко по-късно, белким утре поспи повечко и ме остави на мира аз да си пиша рапорта. Обикновено все му е скучно - току се върти покрай мене и ужасно ми пречи. Тук ваканциите са най-скучното нещо за децата – никой няма навън да играе по улиците, всичките се зверят в екраните на отвратителните си компютри из къщи, не се занимават с нищо - дремят пред телевизорите и прогресивно затъпяват. Е, как да има прогрес тая държава, като първо децата й са толкова ограничени и не измислят нищо, с което да им стане по-интересен и весел живота. Свикнали са все някой друг да им го направи – за това са им измислили тези идиотски игрални зали, разни развлекателни площадки, детски кътове и т.н. Няма “жомъшка” тук (т. нар. “жмичка” по някои краища на Родината или добре известната ни от детството “криеница”); няма стрелба с фунийки, “кър-кър/пат-пат”, Сергей и Митко Бомбата, партизани и стражари, индианци и апаши и пр. Толкова са тъпи, че една черешова градина не могат да оберат като хората – “съкрушак” да си направят с други думи. Нещастно поколение, загубен народ...

21.04.1994 - Днес, докато чакам да ми се обадят по телефона за къщата и докато си почивам от английските букви, рекох пак да драсна някой ред, използвайки българската азбука, че тя някак си пу ми се отдава. То, дали нявга ще го четете туй писмо ако и то се загуби, ама аз пиша ей тъй - все едно, че си приказваме с вас (по-скоро аз си говоря сам; все едно бълнувам като малоумен...). Нени напред ми донесе пощата и най-после в нея се мъдреше едно писмо. Като направих справка с моята документация и номерация се оказа, че въпреки всичко вашето писмо № 66 не е пристигнало при нас, защото това новото носи № 67. Абе знаех си аз, че не може вече 6-та седмица да нямаме хабер, но предполагам, а и като ви чета писмото - същите терзания изживявате и вие. Явно с кореспонденцията е станало нещо сериозно, по ничия вина вероятно...

Така, всички дрешки и играчки, за които споменавате от Нени, ги дайте на домовете за деца – ние просто не сме се сетили за това. Очиствайте къщите от боклуците, а така ще се помага и на хората. Ние и тук го правим това доста често. Току пуснем по някоя торбичка в кутията пред черквата. Явно тези неща никога повече няма да бъдат използвани. Ако има дрехи, които близки дечица могат да доизносят – хубаво; ако не – всичко да върви за помощи! В България хората не знаят още що е бедност и за това се мъчат да са “в крак” с модата по света и се надбягват със сянката си - което е невъзможно, особено сега в тези трудни и размирни времена. Тук тези неща стоят по съвсем друг начин и макар че сме застанали на най-ниското му стъпало, животът ни се струва някак си по-извисен. Който е готов да започне съвсем нов живот на края на света от намерени тенджери и подхвърлени тигани по улиците, с подарени мебели и дрешки от този и онзи; да разхвърля птича тор на хората по нивите и да им бере реколтата на 45-гадусова зной; и пр. и пр. не дотам приятни неща – моля! Нека заповяда и да се радва на живота, както разбира се му се радваме ние. Научен ли си на работа - тук е рай за тебе! Ако си глезльо обаче – спукана ти е работата. Пиша тези неща, които аз никога и пред никого не съм скривал или премълчавал просто за информация. Ще се радваме безкрайно, ако още някой като нас се отщипе от клещите и дойде тук за по-добър живот. Но нека само да не тръгва с “голямата кошница”. Много хора от нашето обкръжение вече увесиха носове, докато ние, благодарение на реалната представа за чуждия свят, за мястото ни в него и за нас самите, все още се крепим бодри, свежи и оптимистично настроени. Един пресен пример – наш приятел започна работа. Голям компютърен специалист, много мозък в главата и т.н. В началото естествено го назначиха с $26,000 годишна заплата. Веднага след едва 4 месеца стаж, хората му дават $30,000 годишно, а той онзи ден взе че напусна, защото искал $34,000. Че кой си ти бе, посерко? От къде идваш и какво чак толкова знаеш? Дали език, дали техника, дали работа – какво? Тук хората от бебета сядат зад компютри, коли, камиони и какви ли не машини – с какво да ги изненадаме ние, дето сме все около 35-те години като възрастова група? Но това е сигурно пък в резултат, че на времето не са си играли на “кър-кър” и “партизани и ятаци”, ами са имали други, по-смислени занимания...

Много се отплеснах в тази тема, ама то е защото не ми се пише доклада. Почти цяло Габрово е видяло нашия Нени по телевизора. Гордейте се с това, дано обаче не започне някаква кампания по крадене на писма. Нека Светлана и Цецо да ни пишат – ние сме страшно заети напоследък, а и ще се радваме много на техния успех за евентуалното им идване тук.

За апаратчето – браво! Хубаво е човек да си освежава ежедневието с по нещо ново. Само дето цената му ми се стори голяма. Та това е повече от половин месечна пенсия! Отнесено по местните стандарти, значи че за него трябва да се дадат около $370, а за такава сума може да се купи фотоапарат-бижу, направо мебел! Защото обикновените въшки струват по $50-$60. Но както и да е, вие сте си го купили вече – нека да ви е честит!

Напред ми се обадиха от агенцията за къщата. Сигурно днес или утре ще отидем да ни я покажат и от вътре. Завъртях все пак един телефон и на Стефан, за който споменавах по-горе и му дадох вашия номер да ви се обади. Той днес тръгва от Аделаида. Залавям се пак с ужасния си доклад - писна ми вече да се занимавам с глупости...

22.04.1994 - Днес (вече петък) към края на деня едвам стигнах до заключението на рапорта, което разбира се оставих да допиша утре. Напред най-после ми се обади момичето от агенцията за къщата и във вторник ще отидем да я огледаме и от вътре. Ако я харесаме сигурно ще я вземем. Снощи даже пак минахме от там и с нас водихме Валери и Даниела – за “консултанти”. Те също я харесаха по външния си вид.

Почивните ни дни през този уикенд ще бъдат с един повече, защото понеделник (25 Април) е Ден на военните ветерани от всички минали войни и не се работи - нещо като 09 Май за руснаците. Аз от вторник пак ще се върна във фабриката, за да доизгладя рапорта си и да видя какво ще става с моето назначение. До края на другата седмица трябва и за новия курс да ми се обадят – дали съм приет или не. Сега сядам да чета вестник, че ми се е надула кратуната. Утре пак ще продължа, защото нямам настроение за творчество, а когато изпадна в подобно състояние, не написвам нищо смислено...

23.04.1994 - Днес беше един чуден, топъл и добър търговски ден! Ама чудно чуден, както се казва! Първо сутринта аз най-после успях да си завърших служебния доклад за завода. През това време Женя излезе с една приятелка и хукнаха по гаражни разпродажби. Както и друг път сме ви разказвали за този вид търговия, хората пълнят гаражите или дворовете си с всичко, което не им трябва и пазарлъка започва. Аз тъкмо започнах да преписвам на чисто рапорта си, когато към 10:30 ми се обадиха по телефона да отида у нашите приятели. Трябваше да взема жените и този път аз да ги водя по пазарите. Той, мъжът на едната ги заразвождал още от ранните зори нагоре-надолу, ама изглежда му беше дотегнало, защото бързо-бързо им се нарадвал и ги прибрал обратно у тях. Та сега беше мой ред един вид, аз да поемам щафетата и функциите на развождач. Значи, не се наситили видите ли, малките “коприви” на пазар и отново да хукваме по тържищата...

Нямаше как - качих ги аз двечките в рейса, уж с външна неприязън ама вътрешно се кефех, защото аз също съм голям вехтошар и много обичам да се завирам из боклуците на хората. На оня другия мъж обаче не казвам нищо за моите мераци, за да не ме помисли за улав. Обиколихме няколко такива “универсални магазина” - ние си купихме две картини (за къщата!) по $4 всяка. На един друг “търговски обект” намерихме цяло обзавеждане за юношеска стая – легло, матрак, две нощни шкафчета с чекмеджета и едно огледало с голямо чекмедже под него (тоалетка). За цялото “оборудване” искаха $225, но ние се споразумяхме на $190 и бихме ръката. Всичко е почти ново, в идеален вид. Натоварих всичко във фургона на рейса и го закарахме в гаража на нашите приятели. От там, когато вече се прибирахме с Женя към дома, в някаква кутия на пътя пак намерих една музикална уредба – по-нова и модерна от тази, която слушахме до сега – касетофон, грамофон и радио (средни вълни и УКВ). Малко беше прашно, но аз най-идеално го забърсах у дома с един мокър парцал. Пускаме го с Нени – свири, та се къса. Само прехвърлих тонколоните на него и старото го освободих от служба. Добре ама нали ми свиди да го изхвърля, а пък да го подаря на някого е просто обидно. Та за сега съм го сложил под масата на скришно място - ще си чака реда там...

Тези дни времето е прекрасно - през деня температурите стигат до 25°C-26°C, докато през нощта падат на 7°C-8°C. Утре ще отидем на разходка-излет, а за по-нататък план няма. Ох, местя се пак на омразния доклад. Трябва да го изкарам тези дни.

Пречитам горните редове на Женя и бързам да предотвратя една евентуална лудост – да не вземете сега да хукнете и да изпращате сервизите по пощата!!! Става дума само когато тръгнете за насам да ги донесете, а не да ни ги изпращате в колет. Че това вече ще е абсурдно - с миксера работата беше друга. Той е лек, малък – докато тези стъкларии ще дойдат на сол при нас; не си го и помисляйте даже! Та, всичко за сега е много добре замислено, но ще видим какво ще стане на края.

Новата музика, нали дойде аванта (пък на мене изглежда не ми е дадено да получавам нещо ей тъй, без нищо), пак си изби масрафите, макар и в друга посока. Скъса ми се жилото на съединителя, а ново, както съм посочвал в предишни статии и репортажи, струва около $60 – точно толкова, колкото струва и намерения боклук. И това ако не е куцузлук!? Но във вторник ще отида при моите хора в сервиза, дано ми намерят пак някое старо.

Писмото ми стана много дълго вече, а не виждам кога ще го изпратим. Нали искам всичко, което става около нас да е описано и да го знаете. Нека да изчакаме какво ще стане с тази къща, дали ще се преместим в нея и ще го пратим евентуално от новия си адрес. А до тогава ще продължа да описвам събитията по хронология.

Днес е и Цветница, та може довечера да набедим някое “цвете” и да вървим на имен ден у някой приятел! Утре няма работа и училище, а аз и във вторник няма да мога да отида на работа, защото ще се занимавам с колата...

Напълно приключих вече и с доклада - стана подробен и дълъг, 10 страници. Дано да им хареса...

26.04.1994 - Днес имах много напрежение и тичане около колата. Ходих до сервиза и хората действително ми дадоха едно старо жило за съединител, но то се оказа по-късо – явно че беше от някакъв друг модел. Та се наложи да приспособявам старото – заварки правих и прочие щуротии. Добре че дядо Ник дойде сутринта, та с неговата кола хвърчахме нагоре-надолу. В крайна сметка всичко се оправи, напазарувахме, дадохме допълнителните снимки да се извадят и щом станат, изпращам всичко в един голям колет, а не в писмо. Дано шансовете му да стигне до вас бъдат по-големи, отколкото в един обикновен плик.

Снощи от същото момче, от което онзи ден взехме мебелите, купихме и един телефон + домашен секретар. Телефонът е с бутони, звъни много приятно и може да запамети 10 номера, които се кодират на отделни бутони. Бутоните се надписват и така не е необходимо всеки път да се набира номера на даден абонат – само се натиска съответното копче и то звъни оттатък. Обикновено се използва за най-често набираните абонати. Още не съм му кодирал цифрите, че бях много зает напоследък. Телефонният секретар пък е за в случай, когато ни няма в къщи и ако някой по това време ни търси, може да остави някакъв нишан за нас. Краткото съобщение се записва на микрокасета и после се прослушва. Двете работи са за $60 което е супер евтино, а са чисто нови. Та ако някога се обаждате и чуете да говоря на английски, това ще бъде записаният ми глас. След като свърша, се чуват два сигнала и веднага след тях вие оставете вашето съобщение - кратко, бързо и ясно. На касетката могат да се запишат до 7-8 съобщения от различни хора, при положение, че и те самите са кратки – до 2-2Ѕ минути максимум.

Това са новостите около нас. Чакам Женя да си дойде от училище и ще ходим да гледаме къщата – срещата и огледа най-после ще се осъществи след 5 дни опити да влезем в контакт с агенцията. А, още нещо - телефонният секретар дава информация през кой ден от седмицата и в колко часа сме били търсени. Освен това, от съвсем друг телефон и от което и да е място, може да се прослуша дали има някакви съобщения - само след като се набере съответният кодов номер. Абе, учена работа – не съм и очаквал, че един ден ще стигна чак до такава степен на модернизация!

Снощи ви записахме едно смешно филмче “Mr Bean” (Г-н Боб/фасул). То е без реплики и ще го разберете. Артиста е много нашумял с глуповатите си серии тук в Австралия, а предполагам и в целия свят. Дано да са съгласувани сигналите на телевизиите и да можете да го гледате цветно. На новата ни стереоуредба (намерената де) могат да се правят записи от радиото и понеже вече имаме УКВ, ще направим и записи на касетката, която още преди 5 писма ви бях обещал...

Забравих да отбележа, че вчера като почивен ден, с Валери пак бяхме на чушките. В четвъртък сигурно заедно с тях ще червим яйцата за Великден. На 08 Май тук се чества Денят на майката. Та ще гледаме поне за този празник да ви изпратим поздравителна картичка, след като за Великден вече ги изтървахме. Много динамичност и напрежение имаме и не се сърдете за закъснението на писмата ни. Просто едвам намирам пролука измежду всичките си тичания, за да описвам и какво става с нас, което в нашата ситуация е почти равносилно на героизъм. Никой от нашите познати и приятели не пише по толкова много писма като мене, но нали някой трябва да води хрониката – на мене се падна честта в случая...

А ето ви я вече и най-прясната информация, топла-топла – направо слиза от “скарата”. Напред се върнахме от огледа на къщата, който всъщност стана малко половинчат - в смисъл, огледахме само отвън и то не тази която бяхме харесали, ами съвсем друга къща. Редица недоразумения между нас и агенцията объркаха информацията ни и се оказа, че онези не били разбрали точно кое сме искали да видим (аз що ви разправям, че австралийците не блестят с много активна мозъчна дейност). В крайна сметка ние утре пак ще ходим в този квартал, за да разгледаме най-после въпросната къща и отвътре (защото ние отвън си я знаем – колко пъти става вече се въртим около нея, като псета покрай колбасарски цех). Между другото минах вече на зелен химикал, че всички други се свършиха заради многото ми писане напоследък - на писма, доклади и т.н.

28.04.1994 - Велики Четвъртък! Снощи ходихме окончателно да разглеждаме няколко къщи, които в крайна сметка не ни устроиха. Едната беше разкошна, огромна (първата, на която се спряхме и заради която беше целия зор и припкане), но тя се оказа с наем от $180 на седмица, която сума за нас е непосилна на този етап. За другата къща, пак в този район и също над брега на морето, искаха само $145 на седмица, но за сметка на това пък беше грозна, мръсна и миризлива. Та за сега търсенето и издирването ни продължава както до сега, като района на действие е вече почти избран. Имаме яснота къде точно искаме да живеем – само дето нямаме финансовите възможности да го осъществим…

След изтощителните ни огледи на къщи и дворове отидохме у Валери - те бяха неотлъчно с нас за компания, за съвети и т.н. И понеже вие, скъпи родители мои, до колкото си спомням на вчерашната дата имахте годишнина от сватбата (36 години), та на свой ред аз реших да почерпя останалите във връзка със случая. В резултат пък на което сутринта имах известна доза главоболие и стомашна неразположеност (вкисна ми душата от това вино – как няма някъде по-евтина ракия, че да видиш тогаз дали ще ми е чак толкова лошо на ранина).

Вчера през деня ходих и до фабриката да взема последни данни – междувременно другарката в училище ми беше коригирала доклада (нямаше много червено!) и днес ще го препиша на чисто, официално и надявам се окончателно, а утре ще го предавам на шефовете си. Току що пък ми се обадиха от организацията, където миналата седмица кандидатствах за друг курс - получил съм място в него и от 03 Май започвам; 10 пълни седмици целодневно обучение, от които пак последните две ще са под формата на стаж в някоя фирма. Та това е една добра новина - съвсем малка стъпчица напред и в правилната посока!

Днес, независимо от всичко останало, изпратих още 7 молби за работа навсякъде из Австралия. Ще чакаме резултати. Довечера пък ще червим яйцата у дома с още три семейства – напред приготвих 2 кг кайма за кебапчета, ще си купим и по някоя биричка, ама тъй ни се пада! Не можахме да постим и по времето на този Великден, но дано Бог гледа отгоре и да ни прощава греховете. Женя се опита и мисля че изкара около една седмица, но после й стана невъзможно. Това са новините от последните дни. Сядам да преписвам доклада – последно, мамка му!...

29.04.1994 - Разпети Петък! Снощи очервихме яйцата и си направихме традиционния моабет у нас. Днес беше и последният ми ден на стажа във фабриката за гвоздеи, взех си довиждане с хората, благодарих им сърдечно и се разделихме по живо-по здраво. Оставих моя доклад на заместника на главния шеф - той ще го прочете, ще го съгласува с гърка и може да ми се обадят по телефона за следващо разискване. Аз от своя страна ще продължавам да поддържам връзките си с тях до момента, в който евентуално ще ми откажат работата окончателно. За сега те знаят, че съм заинтересуван да започна при тях официално, но никой не казва нищо повече от това, особено от тяхна страна. Чакане му е майката.

Нени днес беше на гости у наши приятели (още от снощи), защото нямаше кой да го гледа през деня, докато всеки от нас хвърчеше нагоре-нагоре като топка за тенис. От понеделник той пак започва училище и всички ще мирясаме (до следващата му ваканция). Днес се получи и вашето писмо № 68 писано след телефонния разговор от Габрово и преди този с Ямбол. Напред правих опити да се свържа по телефона с вас. Но няма никой –татко е сигурно в Гърция, а майка на черква. Женя също се опитва да прави връзка с техните, но изглежда там телефонът им е сменен или има някаква повреда. Аз сега като попиша още малко, пак ще се опитам да ви се обадя, за да ви успокоя и да ви въоръжа с търпение да чакате писмата от тук, защото нищо друго на тоя етап не мога да ви посъветвам. Получих и копието от нотариалния акт за апартамента – да ви благодаря горещо и от сърце е най-нищожното нещо, което един син (добър, мисля!) може да каже на обичните си родители – дано един ден аз също да мога да ви се отплатя и реванширам както подобава! Правим всичко възможно за това - с умерени темпове обаче, че така прогреса е малко по-сигурен.

Утре вечер сме на черква за Великден, на другия ден ще направим малка екскурзия из кварталите, където се продават нови къщи и които са новозастроени. Това е планът, но какво ще стане – ще разберем чак на следващия ден. В понеделник вземам допълнителните снимки и всичко общо го изпращам в едно малко колетче. Ще има и едно филмче за фотоапарата ви вътре. Не помня вече какво съм писал в предишните си писма, които все още не съм прежалил. Ще сменя тактиката май и ще пращам по-кратки писма, но по-често. Аз все се каня да направя така, но нали това да кажа, хайде онова да опиша, а времето си лети тука, с бясна скорост. Уж все пиша, за да ви доставя радост с четенето, пък като погледна датата отпред и ме хваща срам. Но след това писмо вече всичко ще се оправи – чудя се само дали да обещая или просто на мене само така ми се иска…

Добре - щом като вече се успокоиха духовете, веднага след обаждането ми по телефона, в мен остава само тревогата по кракът на татко. Дано да не е нещо сериозно и всичко да се оправи своевременно. Пишете незабавно какво е състоянието му, за да изпратя лекарства или някакъв мехлем. Тук има вълшебни церове за всяка болка. Пишете диагнозата на латински или на английски, ако е възможно. Сега напълно спокойни отиваме да гледаме филма по телевизията. Женя току що също влезе във връзка с Ямбол и се обади на техните, че и тя се беше изпопритеснила. Спирам за сега до тук. Целувам ви много!

01.05.1994 – Христос Воскресе - Воистина Воскресе! Вчера (събота) оправях спирачките на колата, че бяха отслабнали нещо. Вечерта отидохме на черква. Нени, Сашко (синът на Валери и Даниела) и още някои наши дечица асистираха на свещеника – кой носи кандило, кой книга, свещници и т.н. Бяха облечени в специални Великденски мантии. В 00:30 всички излязохме и обиколихме 3 пъти около църквата. Чукнахме се с червените яйца и след като свърши службата в 01:30 се прибрахме.

Днес цял ден се скитахме из разни новостроящи се квартали да гледаме новите къщи. Стана ни съвсем ясно, че докато не работим, не можем да вземем къща (нова), защото банките не отпускат достатъчно пари. Трябват ни около $110,000, а като на безработни могат да ни отпуснат само $60,000. Те пък са достатъчни да купим само един апартамент, без земя, двор и т.н. Та, ще почакаме още малко – може пък да започнат доларите да падат от небето...

Нени от утре се връща на училище, а моя курс започва от вторник. Женя не е спирала – тяхното обучение не предвиждаше ваканция. Не знам дали ми е работа да попитам, ама все пак – защо са ни оценили апартамента за толкова малко пари, едва 50,000 лв.? Като имам предвид поголовно растящите цени на жилищата в България, от порядъка на стотици хиляди – би трябвало оценката да бъде значително по-висока. Тухла, идеален център – какво повече да изброявам. Пишете подробности и за къщата в с. Искра. Дано ви е отпаднало това гайле от плещите!

02.05.1994 - Тъкмо взех снимките, които изпращам за раздаване. Надписах няколко, които сме вадили по-скоро. Слагам и две филмчета за всеки случай. Ако писмото натежи много ще ги извадя; или поне едното. След обяд пак ще гледаме къщи под наем. В момента готвя доматена супа и пиша. Женя си дойде преди малко и пере. После ще излизаме. Предадох онази нощ поздравите ви на свещеника непосредствено след службата. Поздравете всички близки и познати от нас. Отивам на пощат да пускам писмото, че да се успокоя и аз. Хайде, целуваме ви много всички ние тримата: Нени, Женя, Ангел (11:35 местно време, кажи-речи по пладне)…