Скъпи наши майко, татко и бабо – близки и далечни приятели,
За тези дни около днешната дата (15.11.1994) е запланувано Женя да изпрати предното ми писмо – това ще стане най-вероятно утре, но напоследък и нейното време е ограничено, та все търси разни промеждутъци и пролуки в програмата си, за да свърши и някоя друга полезна работа. Нали сега по цял ден е заета с новия си курс – освен с учебните предмети и дейности, постоянно изпраща и молби за работа. Даже е намерила и една позиция за учителка, но не знам дали ще я огрее за нея.
Днес с класа си от училището Неничко е ходил на някаква еднодневна екскурзия, описанието на която ще направи той собственоръчно. Получих вече и новата си заплата – увеличена от онзи ден. Всяка седмица имам по 40 часа редовно работно време, 12Ѕ часа - извънработно и по 6 часа работя в съботите (3 + 3). След всичко това като заработена сума насреща заплатата ми в крайна сметка е доста добра, обаче и много се изморявам, признавам си – никак не са малко седмичните ми човекочасове. През седмицата няма време за абсолютно нищо друго, освен за задължителната обилна вечеря, после гледане на малко телевизия с полузатворени клепачи и много скоро след това - хайде в леглото, че докато се обърна и то пак станало 06:00 на другата сутрин. Ако е хубаво времето в съботните следобеди и неделните дни обикновено ходим на някъде. Онзи ден за пръв път се потопихме в солената вода на Тихия океан. Ходихме на един остров недалеч от Бризбън с огромни плажове и пясъчни ивици. Времето беше чудно и даже поизгоряхме малко.
Работа има много и времето ми в завода минава бързо и лесно. В момента в производството работят по мои чертежи и често ходя до цеха с машините, за да видя дали имат някакви проблеми. За сега всичко е наред. Много съм доволен от работата си. За три месеца съм направил толкова много чертежи, колкото в “Електроника”-та нямах и за всичките ми 6 години стаж, събрани заедно. Натрупал съм една огромна папка, която е моя личен архив. Дано и занапред бъде все така...
Времето е хубаво – около 30°C през деня, но вечер става 12°C-15°C. Няма още висока влажност във въздуха, с която толкова много ни плашеха преди – аз не знам даже и за какво става въпрос. Но очакваме през Януари и Февруари въпросната величина да стане 95% - каквото и да означава това! В Аделаида влажността е само 30% - вероятно от това сухо време там алергията ми се проявяваше в най-жестоката си форма. Тук в този щат като че ли съм по-спокоен...
Още малко и идват Коледните празници. Ние се гласим да ходим в Сидней по това време. Какво прави леля Здравка? Обажда ли ви се? Защо ще продава къщата в с. Стоевци? Може би не е лоша идея да вложите някакви пари в нея – защо не я изкупите вие? Помислете с чичо Божко – ще я вземете на орташки начала. Леля Здравка ще си идва ли насам? Ние нямаме вече никаква връзка с Пламен. Ако отидем в Сидней по Нова Година, ще опитаме да се свържем с него, за да се видим отново с него и ако разбира се, това ни е възможно...
18.02.1994 - Тези дни не сме писали, защото нямаше нищо ново за отбелязване. Снощи говорих с майка по телефона. Тя имаше рожден ден вчера. От нея разбрахме, че те все още нищо не са получили. Явно Виолета също не е получила писмата ми. Разбрахме, че и вие не сте получили още снимките и се притесняваме, че вероятно изобщо няма да ги получите. Много се ядосахме - Ачо все повтаря, че и колета нямало да дойде, а мене ме е страх да си го помисля. Не ни е за парите, а за желанието да доставим всекиму по малко радост с нещо много дребно и незначително. Пиша и не зная дали въобще някога ще четете тези редове. Каквото и да е сега положението в България, това вече минава всякакви човешки граници. Не вярвам много и писмата ми до пощите да помогнат. Явно само ще се чуваме от време на време по телефоните.
Ние сме добре. Аз днес изкарах успешно писмен изпит за шофьорска книжка и в продължение на 1 година мога да карам с придружител и знак “L” върху колата (идва от “Learner”, което значи учащ се, учебен или нещо подобно). Трябва да започна, друг начин няма. Вярно е, че съм малко страхлива, но ми трябва практика, за да добия увереност.
Продължавам да изпращам писма за работа. Днес курсът ми официално приключи, но в продължение на още 3 месеца след това ще мога да ходя там и да им използвам базата – компютри, принтери, канцеларски материали, пособия и т.н.
Нени е много добре. В момента се къпят в басейна с една банда негови съученици. Днес е отново горещ ден – 28°C. В събота и неделя вероятно ще излезем на някъде, за да продължим да снимаме с камерата. Това е за сега. Може би Ачо ще продължи довечера. Милият, той вече няма никакво желание и настроение да пише, като вижда какво става с писмата ни! Женя
Продължавам и аз за малко тази вечер. Права е Женя като казва, че съм изгубил интереса си към писането. Отчайвам се направо като си помисля, но понеже аз съм тъп и упорит, ще продължа пък каквото стане на края.
В понеделник аз пак не съм на работа и ще се щъкаме из града с госпожата. Трябва да си подадем документите за поданство. На българските ни международни паспорти, с които пристигнахме в Австралия вече им изтече срока на валидност - ще трябва и тях да подновяваме. Утре ще работя както обикновено до обяд, а другата събота ще пропусна, защото ще ходя да помагам на нашите приятели от Gold Coast да се преместят в новата си къща, която вече е готова построена.
19.11.1994 - Днес работих до обяд. Приятно ми е, но ми се увиждат дългите часове. Ако не е финансовият стимул, да съм си тръгнал отдавна. После ходихме да пазаруваме по кварталните магазини. След това сменяхме свещите на Сузукито, че Женя ще почва да се учи да шофира на него – майчице! – от сега се ужасявам и изпадам в паника, но дано имам достатъчно сили и търпение, за да издържа и на това тегло. До напред се къпахме с Нени в басейна и след малко излизаме - ще ходим на гости у нашите познати. За утре все още нямаме план.
Разстоянието от нас до работата ми е 7400 м сутрин и 6200 м вечер, защото не се движа по една и съща улица. Много ми е близо – за 10 минути стигам до завода и съответно за същото време съм си обратно в къщи. Днес в магазина намерихме едно рекламно списание, в което видяхме нашата видеокамера. Обективът й е със сила 1:1.8, а фокусното разстояние на вариото е от 4.6 мм до 46 мм. Това е точно 10 пъти увеличение само по оптически път. Камерата допълнително има и някакво електронно увеличение и общото става 15 пъти - все едно вариообектив с фокусно разстояние от 4.6 мм до 69 мм. Съществуват още множество копчета и ефекти, не всички от които сме разбрали за какво се използват. Минималното осветление, на което може да работи е 1 лукс! Освен това камерата е снабдена със специален стабилизатор на картината, особено полезно когато се снима с телеобектива (с голямото приближаване от 15 пъти). Това е много приложимо в случаите, когато при ръчното снимане ръката мърда, а с това и картината започва да трепти неприятно. С помощта на тази опция, кадрите се “застопоряват” по време на снимки и картината на екрана е чиста и стабилна. Това е общо взето...
21.11.1994 - Днес сутринта, след като оставихме Нени на училище в 09:00, тръгнахме с Женя из града по разни наши лични задачи. Основното и най-важно, заради което излязохме беше да си вземем молбите за австралийско гражданство, които да попълним в къщи и върнем обратно в офиса по най-бързия начин. Това предизвика обаче известни усложнения с имената ни, които ние искахме да променим с малко по-изтънчено, английско звучене. Евентуалната промяна обаче ще наложи плащане на допълнителна такса от около $450 и ние сигурно ще се откажем от тези си мераци. Усложненията идват от някои допълнителни букви в нашите имена, тъй като са превод на френски в българските ни паспорти, а на английски звученето им е съвсем странно. Личното ми име Ангел например, по паспорт всъщност е “Anguel” и буквално се произнася “Ангюел” или “Ангуел”. Името на Женя, понеже в действителност е Евгения, също се пише по много странен начин – по-скоро идиотски бих казал, защото самият аз не мога да й запомня буквите, а и тя среща трудности с това. Тя пък по паспорт е “Evgueniya”, като дори в момента не съм сигурен дали съм го изписал правилно. Освен това фамилията ни Михов/а, която на английски се пише “Mihov”, съгласно френската транскрипция на паспортите ни е записана като “Michov” – отделно дето е странна, нетрадиционна за тукашните и звучаща “Мичов”. Но цената на смяната им мисля, че реши работите в пълна полза на истинските ни рождени имена, които ние си имаме заедно с всички букви, които носят. Аз щях да се наричам Angel-Neno Michaels, като името “Ненов” щях да си сложа като мое второ лично (тук бащини имена нямат, ползват се само две). Но за сега всичко отпада. А пък самата идея е плод на нечий нездрав и неврастеничен ум, който ни посъветва да си сменим имената, защото нашите емигрантски фамилии нямало да звучат добре за местните туземци. Може и да излезе прав, но до сега не сме изпитали подобни усещания – дано да не греша с пословичната си наивност и детска чистота...
Вчера с нашите приятели ходихме в Ботаническата градина. Всъщност ние като отидохме у тях още в събота вечер, спахме там и така всичко се разточи в по-продължителен аспект. После пък те дойдоха у дома и така приключи уикендът. Днес пазарувахме и малко подаръци за Никулден. Няма да имаме възможност да изпратим нещо на татко, но дано вече сте получили колета – вътре има джунджурийки за всеки и за всички празници напред. Голям дъжд с изля следобеда и ние с Нени го посрещнахме в басейна под падащите едри дъждовни капки – беше голям кеф, особено след изтощителната жега и задух днес през целия ден.
Купил съм ви едно рекламно списание за ЕХРО 1988, което се е провело в Бризбън. Вътре има много хубави снимки и изгледи от Австралия, от най-различните градове и за това реших да ви го изпратя, нищо че е старо. Всички тук разправят, че до това време градът е бил много посредствен, приличащ на едно голямо село. Когато обаче започват масовите строителства за тази световна експозиция, потичат огромните инвестиции и от тогава насетне този процес на обновяване и уголемяване не е спрял дори за миг. Мащабно мислене, грандиозни планове и много, ама много пари…
23.11.1994 - Вчера и днес сме под пара, защото госпожата имаше две интервюта едно след друго в един ден. Снощи правих печена тиква, залята с мляко и яйца – в резултат на което Нени щеше да се подриска напред; дорде не потече отдолу, не спря да набива отгоре. Женя се подготвяше за интервютата си, а аз осигурявах тиловата част и обоза. Готвих и спагети, а тази вечер правих пържоли с пюре. Женя си дойде напред доста обнадеждена, защото по нейна преценка интервютата са минали добре. Тези дни ще има резултати.
Аз работя по цял ден и изобщо не скучая. В събота щях да помагам на нашите хора в Gold Coast да се местят в новата си къща, но те още не са готови и ангажимента ми отпадна – ще отида на работа, а после може някъде да идем с другите ни приятели в Бризбън.
Все забравям да споделя нещо много важно: и помен нямаме с Нени от нашите алергии и сенни хреми. Вече е краят на Ноември и кризата трябваше отдавна да ме е започнала, но изглежда от тукашния по-влажен климат тези симптоми изчезнаха. Хапчета не съм вземал изобщо. Гледам, че и Нени е спокоен, докато миналата година в Аделаида по това време кихаше вече, особено сутрин. Дали пък не се излекувахме от само себе си, мама му стара? Женя утре ще поопише как са й минали интервютата – от мене това е всичко за сега...
24.11.1994 - Здравейте мили наши. След напрегнатия вчерашен ден сядам да споделя преживяното. И двете интервюта за работа минаха много по-добре от очакванията ми. И от двете места очаквам някакъв отговор... Оп-па-а, 09:45 – Господи! А ето го и самият отговор, който дойде по телефона буквално преди секунди: от 05 Декември започвам работа като координатор по качеството в една малка фабрика, произвеждаща пластмасови бутилки за кока-кола и сокове! Толкова съм развълнувана, че не зная какво да напиша. Заплатата като за начало е направо страхотна! Почти колкото е заплатата на Ачо, без извънреден труд на първо време, защото това е само стартова заплата. Компанията е наистина малка - има един цех с 2-3 автоматизирани линии – екструдери и един склад. Ще бъда пряко подчинена на директора, а аз ще имам трима инспектори, подчинени на мен. Хубавото е, че работата е точно това, което знам и имам опит. Не малка роля за това изигра предишната ми практика в една голяма фирма за електрически щепсели, контакти, релета и т.н. Те ми дадоха блестяща характеристика, а днес като се обадих да им благодаря и споделя радостната вест, мениджъра, при който карах практиката си ми каза, че вече са го търсили тази сутрин във връзка със започването на моята работа. Явно е казал добри думи за мен. Служебните ми задължения ще изискват използване на компютър, което малко ме притеснява. Може би ще се опитам в оставащата седмица да изкарам един бърз краткотраен курс, за да не гледам като теле пишеща машина. Те разбира се, ще ми помагат много, всяко начало е трудно, но ще се оправя. Мисля, че бързо схващам. Та, ето ни вече работещи и двамата.
Фабриката е доста далече от нас, та ще видим как ще организирам ходенето си до там. За жалост не мога с моята книжка да карам без придружител, а колата вече е повече от наложителна. Работното време е от 08:00 до 16:30. Нени ще трябва сам да отива и да се връща от училище или ще го прехвърлим в друго, където има занималня. Ще пробваме първо този вариант и ще видим как ще бъде в началото. В същото време днес ме търсиха и от още две компании - едното е непостоянно място, като консултант във фирма за влекачи на ремаркета, каравани и т.н., а другото - в една инженерингова фирма, но аз трябваше гордо да заявя и на двете места, че съжалявам, но вече имам работа. Та, това е радостната вест. Сега вече животът ще бъде по-динамичен и напрегнат, но и възможностите ни в тази страна ще се увеличат двойно. Ще действам и документите за поданство, за да станат в седмицата, в която поне аз ще съм свободна. Стискайте ми палци, работата е много отговорна и сериозна. Бог да е с нас! Тази неделя обезателно ще отидем да запалим свещи и да кажем: Благодарим ти Господи, че ни помагаш! Благодаря ви за помощта и куража, ще направя всичко възможно, за да не ви посрамя. С труд, постоянство и разбирателство всичко се постига. Явно е трябвало да преминем през не малко трудности, лоши моменти, за да заживеем спокойни, щастливи и уверени. Моля се от все сърце на Бог да ни закриля. Не сме лоши хора, другите ни обичат и вярват в нас - само спокойствие и здраве занапред, всичко друго ще си направим и постигнем сами... Женя
Както вече разбрахте от Женя, след няколко дни и тя започва работа – назначена е на постоянно място с отлична заплата. Аз днес научих от нея по телефона и много се зарадвах на успеха й. В завода имам страшно много работа и по цял ден не вдигам глава от компютъра. Тези дни вече абсолютно задължително трябва да започнем шофирането с учебна цел. Не ми стига акъла как и с какво ще пътува Женя до работата си. Тя въобще не е близо до нас и в началото ще й бъде изключително трудно. Но ще пренастроим живота си и на тази вълна, няма как…
27.10.1994 - От вчера вече с госпожата започнахме да караме на паркингите пред големите магазини. Те не работят в неделя (затварят още в събота по обяд) и са съвсем празни, та място има достатъчно. Но щом като и тези огромни площи са й тесни, не я знам какво ще прави като стъпи на пътя – ужас ме обзема! Много й е трудно всичко и почти решихме, че ще купуваме друга кола за нея, с автоматични скорости. Явно на ръчните няма да се научи.
Снощи имахме гости - нашите приятели. Днес пък понеже е неделя ходихме на черква. Там се запознахме с още едни българи, но те са от 7 години тук. Първо 5 години са живели в Мелбърн и само последните две са в Бризбън. Момчето е в автомобилния бизнес – купува и препродава коли. От София са - избягали навремето през Австрия...
Днес с Женя пак ходихме на един паркинг да караме рейса. Има кратък филм от камерата. Дадох на Нени също да покара малко и той беше безкрайно много щастлив. Вече съм сигурен, че той ще се научи да шофира много бързо, но за майка му не смея да давам такива смели изявления. На целия филм ще забележите, че от време на време записа става черно-бял. Това е когато светлината попадне директно в обектива на камерата. За да се избегне този дефект във филма, може би трябва да се снима с някакъв специален филтър на обектива. Сега проучваме въпроса дали това е нормално или пък е недостатък на самата камера. А може би да е и от начина на снимането – нали трябва все пак да се съблюдават хиляди неща: от къде идва светлината, какви сенки и отражения дава; то операторството си е цяла наука бре!...
28.11.1994 - Днес, след двуседмично чакане на писмо от вас най-после дойде колетчето с материалите от татко. Отново с огорчение научаваме, че нищо още не сте получили от нас и че най-вероятно нищо няма и да получите повече. Явно мярката е определена и целенасочена срещу мене, класовият враг. Нека – така да бъде. Татко, благодаря ти за всичко, което си събрал и си ми изпратил. Ще се опитам да го приложа под някаква форма тук, но дали ще стане скоро не знам. Ама нека всичко да ми е под ръка, та когато се наложи да имам готовност.
Продължавам на другия ден. Пиша на работа в една от почивките. Напоследък след работа излизаме вечер да се разхождаме из парка до нас. Нени кара колелото покрай нас, а ние си приказваме с Женя за най-различни неща – също като пенсионерите! Снощи позакъсняхме - седнах уж да пиша писмо, но пък в това време започна филма по телевизията. Аз филмите общо взето ги проспивам, защото като се наям и изкъпя, в 21:00 вече очите ми сами се затварят. Изглежда остарявам; или ми става скучно – знам ли...
Женя днес е на кормуване с нарочен учител/инструктор. Плащаме по $20 на час за уроците. Освен това тя започна и един интензивен компютърен курс, който ще й е необходим за работата. Не знам какво да правим с тези загуби на писма вече – напоследък върху главата ми се изсипаха тонове с оборска тор, та се чудя за кое да се тюхкам и вайкам по-напред...
Сега продължавам в обедната си почивка. Както се вижда, в къщи и за писма нямам време. Изобщо колелото много изедин път и страшно бързо се завъртя - дано само не ни изплюе на някъде. Не се сещам какво да ви пиша, а толкова много неща имаме да си кажем. Не знам дали изобщо ще четете това писмо. Този факт ме натъжава много, но снощи с Женя точно това си говорихме: такъв огромен подем и рязък скок в положителна посока, не може да не се отрази по някакъв начин на нещо друго. Та, това да ни е мъката – по писмата. Почнахме даже и по малко да се страхуваме от големият си и бърз напредък - да не се случи нещо лошо на края, което обикновено винаги е закономерното следствие на хубавото. Молим се само всички да сте живи и здрави, пък другото е лесно...
От телефонните ни разговори, а и от писмата разбирам, че “Електроника”-та се е замогнала малко и изправила на крака - това е чудесно. Беше му съвсем време това да й се случи. Най-после татко намери удовлетворение от работата си, макар и след повече от 40 години в този завод. Аз се гордея изключително много с него, а от това ми става още по-мъчно, че самият той не е съпричастен на всичко, което става около нас, а и тук изобщо. Дали ще мога някога да му се реванширам за всичките тревоги и мъки, които съм му създавал в последните близо 36 години?...
Неничко е добре. Къпят се по цял ден, плуват в басейна с едни негови апапи от училище – наши съседчета; карат колелета и все нямат нищо за учене. Този отговор ме влудява направо, но какво да направя – такава била държавата, такава им била системата на о(безо)бразование. Амчи като им е такваз държавата и системата, ний за чий кур сме ма?! Пардон – изпуснах си нервите, ама аз като видя един келеш да ми се шляе по цял ден и вече съм му начертал бъдещето на много малък къс хартийка; дано се подразбира метафоричното ми сравнение. А пък щом става въпрос за моето собствено дете, тогава съм готов и по глави да стъпвам. И дали разбрахте какво казах също не знам, но то не е и да го опиша в един или два реда само; тонове с хартия и мастило трябват...
На работата също всичко е наред – като блъскаш безропотно и бачкаш, така ти се струва от страни. Подай си за малко рогата обаче и им кажи две приказки наопаки, да видиш как завчас ще ти се стъжни живота. За това и аз съм предприел тактиката на тихата стратегия – остави ги да си блъскат тиквите, прави каквото ти кажат и после им гледай сеира отстрани като се осерат. Мисълта за ходенето ни до Сидней по Нова Година и че ще се видим с наши големи приятели ни поддържа духа. За Никулден ще ви се обадим по телефона и после чак за Васильовден от там, ако е рекъл Господ. Глобалните ни цели и задачи са: Женя да вземе шофьорска книжка и да й купим автоматична кола, събиране на около $10,000 за депозит срещу който ще вземем $150,000 от банката и да купим къща, а след това вече да ви поканим на гости тук при нас. В къщата ще има място за всички. Аз мисля още сега да ви каним, но в апартамента ще е неудобно, защото е сравнително тясно и няма много стаи.
Онзи ден една лодка щяхме да купим за $1700 - с извънбордов мотор, като скутер. Е, то не се е минало, но все мислим дали сме на етапа баш сега да купуваме кораби. Но факта, че можем да я вземем веднага ни стига за успокоение. Освен това, което ни разкандърдиса малко е, че лодката е плоскодънна, само за реката, а аз искам да можем и в морето да влизаме с нея, за да обикаляме околните острови. Абе, ‘убаво ни’й в Австралия и туйто!...
30.11.1994 - Продължавам да пиша и днес в обедната си почивка. Снощи ходихме по пазар и намерихме много красиви албумчета за снимки. Пращаме ви по едно за вас и за Ямбол, като третото е за Албенчето и Драго – това с коалите е за тях, за да им се радва малкия Божи. В петък Женя ще изпрати писмото с всичките дреболии за вас. Дано има Господ да се смили над всички ни и този път вече да получите нещата. Не смея още да ви се обадя по телефона и да питам дали е пристигнал колета, защото при евентуален отрицателен отговор вече ще получа инфаркт! Но каквото е – майната му…
Женя беше много доволна от вчерашното си кормуване из града. Има надежди да се научи. В противен случай е загубена без кола тук. След няколко неуспешни опити да кормува с мене, решихме да вземем инструктор – вероятно те имат биволски нерви; не – може би слонски! В петък вечерта ще ходим на българското сборище тук в Бризбън, за да се запознаем с още българчета. И тук ги има доста...
Здравейте отново и от мен. Ачо всяка вечер ме пита: “Днес писа ли писмо?”, но така ми е пламнала главата, че просто миг свободен нямам. Имам още два дни, т.е. четири със събота и неделя и в понеделник (05 Декември) започвам работа. Знам, че в началото ще ми е трудно, но се надявам да покажа всичко каквото мога и знам.
Днес изкарах и втория си урок по шофиране. Важното е да се отпусна, а на мене ми е трудно, защото нямам рефлексите. Нужна е практика, а аз имам всичко на всичко някакви си 120 минути каране по уличките на един огромен град, с много шумно и оживено движение. Но с учител е по-добре. Пред него си той има същите педали, което ме прави малко по-спокойна. Надявам се утре да се представя още по-добре.
Ако Цецови (пожелаваме им го от сърце) вече са одобрени за Австралия, нека изберат Бризбън като място, ако имат право на избор. Няма да съжаляват. И в Аделаида има къде да ги изпратим (хора наши колкото искаш). Успех! След като сте получили снимките, имаме малко надежда, че и колетът ще дойде. Дано - благодарим ти Боже и добри хора, че все пак снимките пристигнаха при вас. Дано и колетът не закъснее много!
Сещам се за масата – тази маса сме я взели временно, докато си купим наша. А нашата ще купим чак за новата къща. Каква ще е не знам, но ще бъде задължително в комплект с холовата гарнитура, секция, пердета, мокет, така че майко, не бързай с покривките. Има време. Аз ще подам сигнал веднага когато трябва. Благодаря и оценявам желанието ти да ни направиш подарък! Тук тези покривки са доста скъпи – $60–$70. За сега си имаме покривка за хранене - единствено вашата, бялата, която получихме по Красьо и Петранка, когато се срещнахме в Аделаида.
За друго не ми идва на ума да пиша. Ще вадя посудата, че мъжете са гладни вече. Майка не е разбрала какво съм й казала по телефона: писала съм до Директора на Ямболската поща и Директора на отдел “Международен” на Софийската централна поща. Дано помогнат писмата ни, за да се разкрият истинските причини за тези забавени/загубени/откраднати кореспонденции. Аз спирам, оставям Ачо да довърши. Поздрави на всички приятели, познати и на баба! Целувам ви: Женя
Милички мои! Не мога да скрия голямата си радост от вестта, която дойде днес, че най-после сте получили прословутите ни снимки. Много бях щастлив, докато четох вашето 88-мо писмо. Предполагам, че № 87 е във второто колетче, защото с № 86 дойдоха материалите на татко от “Електроника”-та. Вярвам вече, че и колета ще пристигне, пък макар и отварян, проверяван и т.н. (стига само да не е обран като селски бостан)…
Утре отиваме да подаваме документи за поданството ни. Ще се наложи да изляза по-рано от работа. По Нова Година ще почивам от 24 Декември до 02 Януари, но не знаем още Женя как ще бъде с отпуската си по това време. Новите положения относно започването й на тази работа, могат да осуетят ходенето ни в Сидней. Но ще видим като наближи – сега е все още твърде рано за прогнози...
01.12.1994 - Бързам да допиша писмото, че да го изпратя днес. Малко съм над разрешения лимит от 0.500 кг, за това извадих албумчето за Албенчето и Драго, както и опаковката на касетката. Ще го изпратим допълнително при друг случай. Напред ходихме да подадем документите си за австралийско гражданство. Интервюто мина добре и сега само ще чакаме писмата от съответната служба – първото е за да ни съобщят дали сме одобрени или не и второто (ако вече сме одобрени) – подробности за церемонията по връчване на официалните грамоти за поданство. Казаха ни, че цялата работа ще стане най-рано след месец Март догодина – а пък ние и не сме се разбързали чак толкова.
Женя замина на кормуване, Нени ще учи и ще решава задачи в къщи, а аз отивам на пощата, докато ми е прясна уговорката с жената, която обеща да ме таксува по ниската тарифа. Навсякъде трябват връзки, ей – майката си трака тоз продажен свят! Но и на мене не могат лесно да ми отказват пощаджийките – като ги погледна с тези огромни, топли и влажни като на бивол черни очи и вече са готови на всичко (поне самочувствие на ми липсва, като не нищо друго)…
Весело изкарване на Коледа и Нова Година. Желаем ви много здраве и дълъг живот, повече работа и най-голямо удоволствие от четене на дългите ни писмата. О, да – пълен и тотален, повсеместен успех на изборите! Да живее БЪЛГАРИЯ! Целуваме ви: всички НИЕ…
