Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 08:02 - Писмо No 44 (I-II.1995)
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 941 Коментари: 0 Гласове:
1



Мили наши родители и бабо, роднини и приятели!

20.01.1995 - Сутринта Женя ви изпрати голям плик, с дълго и подробно писмо, доста снимки и разни списания с картинки. Вътре имаше и един огромен термометър за балкона, както и няколко дреболии за Ямбол. Аз мислех да си отдъхна за малко от писането, особено след последното ми обширно съчинение, но и този път това няма да стане, понеже днес пък пристигнаха две писма от вас – всъщност, едното е от Албенчето, но нали вече ви броя като едно цяло, та за това казвам “от вас”. Ето защо, аз веднага се залавям да им отговарям, а пък почивката ще си дам в някой от следващите дни (да не вярваш).

От писмата научаваме за голямата и тежка зима в България. Тук при нас е топло, а понеже сме в тропиците, вече всеки ден вали дъжд. Най-после тези дни паднаха обилните дъждове из фермите и стопанствата, които хората там са чакали с години. И все още казват, че количествата им са недостатъчни, за да се преодолее тежката и продължителна суша по тези места. Температурите са между 25°C и 30°C - облачно и влажно, понеже постоянно ръми и превалява; определено не е чак толкова неприятно. За сега не чувстваме нищо тежко от климата, освен тежести в стомаха, но това е свързано със системното ни нездравословно преяждане и няма нищо общо с времето и въобще с метеорологията като наука.

Прочетохме и повече подробности за нещастието, което е сполетяло баба, а и всички вас около нея. Теглото и за нея и за вас е голямо, но какво да направим, като не е питало никого, когато е дошло лошото. Ние не случайно се страхувахме от главоломните си успехи напоследък, защото аз прекрасно знам, че “много хубаво, не е на хубаво”... Страдаме с вас и за вас, но също сме безпомощни да помогнем с каквото и да било. В предното писмо писах, пиша и сега: ако е необходимо, ще изпратим някакви лекарства от тук, но трябва да знаем какви; или пък да помогнем с финансови средства по някакъв начин. Пишете ни какво да правим - не искаме да стоим настрани от вашите проблеми, които са и наши...

Продължавам си мисълта на другия ден - събота 21.01.1995, след работа и баш по обяд. На връщане от завода ходих да плащам наема в агенцията и си дойдох напред. Пак се къпахме с Нени в басейна, че днес е доста задушно. Сега търпеливо чакаме сервирането на малко закъснелия обяд и се шушкаме и двамата от безделие. Аз прикривам нервните си тикове, породени от обезумяващ глад с писателство и творчество, докато малкия хептен не го свърта вече на едно място и му идва да схруска и майка си дори. Нямаме план все още за следобеда, нито пък за вечерта. А пък липсата на програма и за утрешният неделен ден направо ме влудява – това е катастрофа, катаклизъм!...

23.01.1995 - Понеделник е; дълъг, емоционален, изпълнен с много напрежения и финансови разходи ден. Но спазвайки традицията, аз пак ще се върна с няколко дни назад – точно там, където приключих с писмената дейност онзи ден.

Времето в съботния следобед никак не беше добро – ветровито, облачно и душно. Не сме ходили никъде. Надвечер, по ракиено време дойдоха Ани и Сашо на гости и с тях прекарахме остатъка от вечерта. Добре че стана така, защото иначе от скука един друг щяхме да си избодем очите.

В неделния ден пак ходихме да гледаме един пачник – огромен, груб, стар, мощен 6-цилиндров “Холден”. Отказахме се още като го видяхме, защото това в никакъв случай не беше подходящо возило за Женя – най-малко пък да се учи на такова чудовище. В съседство с района където вече бяхме, наблизо имаше един парк с някакъв музей на парни машини, битови стоки, стара техника, автомобили и т.н. Там утрепахме някой и друг час в разглеждане на експонатите и разходки наоколо. На връщане минахме да разгледаме старите коли за продан в гаражите на улицата до нас. В единият от тях видяхме едно “Волво 144”, което доста ни хареса. Вчера магазина не работеше поради почивния ден, та за това днес на ранина Женя беше първа там с капарото от $100. Колата не беше (а вече и не е...) в първа младост, но пък иначе в много добро външно и вътрешно състояние. За нея искаха $1450. Напред след работа се срещнахме с Женя и Нени пред “автокъщата” на този търгаш. Дадоха ни колата за няколко обиколки на квартала, пробвахме я и като се върнахме решихме да я купим. Пазарихме се малко и на края я взехме за $1200, включващо прехвърлянето на името на Женя, разни задължителни държавни такси, данъци и други разходи. Та вече имаме още една кола - пак червена, но по-луксозна: Volvo 144 Grand Delux. Моделът обаче е от 1972, а самата кола има над 200,000 км “стаж”, защото километражът й е бил откачен вероятно от години преди това. На пръв поглед всичко друго си е на мястото (е, двигател щом има – какво искам и аз за тези пари). Гумите й са почти нови и само те струват $500. Няма стереоуредба вътре, но за това пък вратите й се затварят леко и мазно, както подобава на истински европейски автомобил от висока класа. Ръжда за сега не съм забелязал, но може и тенекиите да са пребоядисвани. Тук-таме по някоя крушка не свети, но това са бели кахъри за цената, за която я взехме. Е, малко потропва на дупките – вероятно и някоя щангичка отпред да е за подмяна, но пак казвам – като учебна кола е чудна. След време живот и здраве може да й се смени целия двигател и да се боядиса - ще стане бонбон. Уроците ни по кормуване започнаха още от тази вечер и аз съм по-обнадежден за бъдещето. Сега всяка вечер ще обикаляме улиците на града и смятам, че Женя ще свикне с патерицата, която изпълнява ролята на скоростен лост. Аз тази кола не мога много добре да я карам, но тя ми казва какво да натискам, за да се движим все пак напред (зер, за първи път се качвам на такава кола, с “автоматическа” скоростна кутия). Та така този проблем е изчерпан с добър за сега резултат - да видим по-нататък как ще бъде...

На 26 Януари е Денят на Австралия и не се работи. Аз ще съм зает с оправянето на новия “барутник” (бижу! – Женя...). Нашите приятели заминаха за няколко дни на почивка при роднините си в Gold Coast. Снощи пък, съвсем изненадващо, от там ни се обади Иван – нашия приятел от Аделаида, който е женен за австралийка (Керъл). Те продали къщата и покъщнината си в Южна Австралия и се преместили да живеят под топлите лъчи на слънцето в Куинсланд. Та в най-скоро време ще се видим и с тях. Нямаме свободно време да скучаем - даже време и за телевизия нямаме! Много ми харесва този динамизъм – не усещам и кога остарявам…

Разбрах, че онзи ден е станало страхотно земетресение в Япония, но подробности по случая вие със сигурност знаете повече. Предполагам че световните осведомителни агенции вече са разпространили вестта почти мълниеносно. Имало много жертви и разрушения, но като не следя новините по телевизията, не мога да се произнеса много конкретно по този въпрос.

На работа също съм добре – плътно зает, сега работя върху автобус “Мерцедес”. От онзи ден домакинските ни грижи се увеличиха с постъпването на нови членове във фамилията – вече имаме две риби, всъщност един мъжки РИБ и една женска РИБКА. Малко са “незаконни”, защото нямат граждански брак, но живеят “де факто” и задружно (на семейни начала) в една пластмасова кутия от сирене. Приятелят на Нени му ги подарил и той сега много им се радва. И двете са малки колкото половината от малката стрелка на ръчен часовник, но все пак се забелязват дори и с просто око. Уверенията ни са, че ще пораснат поне колкото кибритена клечка, но да видим. Купихме им специална храна на $120 килото - добре че имат разфасовки само по 50 г, а и самите животни не ядат по много. Тепърва ще ги устройваме и осигуряваме с по-подходящо жилище (аквариум), но то ще бъде чак когато един ден се преместим да живеем в къща. Ей такива ми ти работи около нас. Добре ли е, не е ли – нека Господ да отсъди!...

Утре Женя и Нени ще хигиенизират новото возило и ще го направят поносимо за каране и возене. Купили сме специални препарати за това. Е, чак с ДДТ няма да пръскаме вътре в купето и да обезпаразитяваме. Едва сега Нени най-после ще си ляга, че май неговия мерак е по-голям и от нашият с майка му взети заедно. Утре сигурно ще се събуди още в тъмни зори, за да отива да чисти колата. Ама нека се втурка – аз не го спирам от тези му мераци. През деня чете книжки и решава задачи. Научил се е да умножава с 6. Знае правилата и колкото и дълго да е числото – пресмята го до края.

28.01.1995 - Събота вечер. След дълго няколкодневно прекъсване, най-после отново се намери един кратък свободен миг за споделяне на преживяното. Откакто взехме тази нова кола, всяка вечер сме заети с шофиране. Програмата ни протича горе-долу при следният режим: връщам се от работа в 17:30 и веднага вечеряме до 18:00, защото аз преди това не съм твърде адекватен за нормално общуване (когато съм гладен, губя човешкият си образ). После всички излизаме заедно да караме колата за около два часа, а след като се върнем от кормуването, аз се потапям в гаража и ремонтирам бричката до 23:00. Не че кой знае какво й има, но искам да оправя дребните нещица, които много ме дразнят. Тук-там крушка не свети, чистене на багажника, под седалките, почистване клемите на акумулатора, свещите да се прегледат и т.н. По всичко личи, че тази кола просто е била изоставена на произвола и с години за нея не са полагани абсолютно никакви грижи. Има нужда и от центровка, но понеже не е с карбуратор, а с инжекторно впръскване на горивото - иска си специалист, защото това е много тънка работа. Всичко се управлява електронно; няма смукач, ами автоматично си регулира сместа когато е студен или топъл мотора. Някои контролни лампи по арматурата не светят и моят скъп кръстник, чичо Николай Керков в този случай ужасно много ми липсва (с едно пипване и щеше да ги накара да светнат). Аз имам един пробник-тестер за 12 V и с него започнах една по една да ги оправям – виках “неволята”, но тя не дойде, а от там нататък нали знаете приказката. Е, в тази част на света дори и “неволята” идва като я повикаш, обаче е много разглезена и иска да й се плащат долари, а те са ни кът – във всеки случай, не са ни за раздаване, защото не ги и ринем с лопатата в края на краищата...

Нени започва училище от другата седмица и сега имаме малко повече тичане около него – обличане на учебници и тетрадки, купуване на обувки, гащи, ризи и т.н. Вчера пристигна и колета от Ямбол, който вече бяхме тотално отписали. Мисля тази вечер да ви се обадим по телефона, да чуем каква е обстановката около вас. Друго няма - филмите ми напоследък поизостанаха, но баш сега сме на голям зор и изобщо нямам време за тях. Най-важното е Женя да вземе шофьорската си книжка най-късно до месец Март, за да влезе в нормалния австралийски начин на живот, да си търси работа и изобщо да бъде по-подвижна и гъвкава.

30.01.1995 - Тези дни все се въртя като пумпал около пустата кола. Много неща имах да й побутна и всичките едно по едно взеха да се оправят. Лошото е само, че нямам достатъчно време. Едва сега си обяснявам, защо средно-статистическият гражданин и жител на планетата Земя, не сменя свещите и маслата си сам и мазута да му се стича по гърба, ами си оставя колата в сервиза; от там взема друга, за да е все пак “мобилен” и да преследва задачите си за деня, а после я връща след като си вземе обратно неговата. Е, и плаща разбира се за удоволствието, но в същото време Човекът с главно “Ч” си заработва парите и иска да бъде свободен и предимно да почива, когато не е на работа. Ей това пък е формулата и определението за капитализма. Точно сега си спомних определенията за “социализъм” и “комунизъм”, които докато ги науча за държавния изпит, Женя вървеше подире ми с учебниците и ги повтаряше до затъпяване (които аз пак не знам, за щастие). Трудно беше, защото всичката идиотщина почиваше на една измислена, утопична теория - докато тук тези формули се извеждат направо от живота. А се афишират и разпространяват единствено и само, когато последните бъдат доказани на практика, а не “Партиздат” само да бълва книги и диплянки, които никой не чете и няма нужда от тях; но ги издава все пак, защото са “идейни” и най-вече защото някой друг плаща за тоя гланциран амбалаж и тоновете с похабена хартия. Ех, сега да ми падне от някъде онзи гад по “Научен Комунизъм” – с думи ще го смачкам, нещастника с полиран мозък!...

Днес пристигна и вашето писмо № 94. Онази вечер не можахме много неща да си кажем по телефона, но нали все пак се чухме. Радвам се, че приказвах и с татко - аз все не мога да се улуча с него. Аз не случайно казвам, че телефоните са само за уговаряне на любовни срещи – за нищо друго не стават. Снощи се чухме с Валери и Даниела - те на 14 Февруари заминават за Перт (Perth – столицата на Западна Австралия), където пък Сашко ще кацне от София на 27-ми (някъде из литературата се среща и като “Пърт”; не споря за правописа на географските наименования, още повече пък и чуждестранни). Много далече отиват, ама там са всичките мини на Австралия и по принцип там е “хлябът” за Валери, нали е минен инженер. До сега те бяха на 2200 км от нас и за ден и половина в даден момент можеше пак да се озовем в Аделаида на посещение. Обаче Перт е на повече от 5000 км от тук. Как ще си ходим тогава на гости - акъл нямам. Само със самолет е начина...

А ние иначе сме добре. Нени започна училището и от днес е вече в 4-ти клас. Аз имам много работа - и в къщи покрай тази кола, а пък и в завода капиталистическите бригадири и звеноводи не ме оставят много да скучая. Няма време за нищо – лошо ни зачеса този живот, а колко добре си бяхме само до преди една година...

01.02.1995 – Ба мааму! - страшно ускорено върви времето тук - изглежда часовниците се въртят по-бързо в отсамната част на света. Кога беше Коледа, Нова Година - ей го сега и Февруари дойде. И понеже е “малък Сечко”, за щастие днес беше по-хладно, че вчера щяхме да изпукаме от жега. Някакъв камион се блъснал в електрически стълб, та нямало ток за известно време. А без ток тук ни климатиците работят, ни вентилаторите духат, на компютрите им се събаря паметта и т.н. – пълен крах и падение!

Аз снощи вече, най-после установих, че съм напълно безсилен и нищожно малък пред “шведският модел” (Волвото) и днес повиках Пътна помощ. Понеже съм член на Кралският Автомобилен Клуб (Австралийското СБА), дойде специална кола, с механик, с всички възможни инструменти и т.н. Рови се из мотора, бута навсякъде където можеше да се пипне, но и той подгъна колене пред ината на скандинавският викинг. Наложи се да викаме друга кола, натоварихме Волвото на един колесар и хайде в сервиза. Онзи ден открих едно автомобилно гробище специално за марка Волво. Имаше планини от ламарини, купета, двигатели и всичко останало за тази марка. Там на място имат и сервиз. Като им закарах безмълвното червено туловище, още с влизането в двора викам на работниците: “Това не е за гробището, а за поправка и ремонт!” А пък те ме успокоиха, че имало доста добри резервни части в тая кола - иначе за друго май не ставала. И падна голям смях. Но тъй или иначе обещаха да я оправят. Утре на обяд ще се срещна с механика, за да му обясня какви са ми болките и оплакванията. Съмненията ми са, че дефекта е в системата за впръскване на горивото, понеже колата не е с обикновен карбуратор. Също има нужда от почистване и настройване на дюзите, както и от електрическа центровка. Това са кусурите само по двигателя, докато всичко останало аз едно по едно си оправях сам...

Днес получихме писмо от Валя и Сашо. Изпратили са покани за чичо Ванчо и леля Денка. Ако дойдат в Австралия, непременно ще търсим начин да се видим вече всички заедно.

В някой от следващите дни ще ходим да си купуваме хладилник, кухненска маса и столове. Тези, които имаме в момента са на мой колега, който ми ги беше дал само за временно ползване. Сега обаче на него му дотрябвали и си ги иска обратно. Та може още утре да започнат разправиите с тези неща пък.

Нени подкара училището доста добре - учителят му все го хвалел, все доволен бил от него; надяваме се да завърши с по-висок успех тази година. На работа продължават да ме тръскат високите напрежения и трифазни токове и от заетост нямам нито миг спокоен и свободен. Но не ставам по-нещастен от това – напротив, радвам се че добивам и трупам опит. Най-шибаните задания и проекти ги дават на мене, защото другите ги отбягват като много трудоемки, а пък аз нали съм “момче за всичко” – не могат да ме уплашат с тях. Единствено за видеокасетите съм малко притеснен, че ще ги забавим, но не мога и да се разчекна. Никой не може да свърши моята работа, а след като аз нямам време за всичко, ще се наложи и известно пренасочване на силите и вниманието към по-важните задачи. Женя поддържа тила, започна и работа да търси пак. Другата седмица даже ще ходи в квартала където работя аз - дано там намери нещо, че да пътуваме в една и съща посока поне...

05.02.1995 - Неделя, обаче все още е 06:30 сутринта. И аз по стара традиция, когато мога единствено днес да се наспя като хората, облещих очи още от тъмни зори и не можах да лежа повече. Тези дни пак имаше много тичане напред-назад, пазаруване и доста емоции, та рекох поне да ви опиша събитията около нас - така или иначе съм станал вече.

Първо се връщам на онази вечер, когато ходихме да си купуваме покъщнината. Нашите приятели Ани и Сашо ни заведоха в един магазин сравнително близко до тях (но от нас – чак на другия край на града), където продават много евтино почти нови или малко употребявани мебели, хладилници, печки и т.н. Веднага в очите ни се наби една хубава маса с 6 стола - метални и здрави, чисти и нови. За тях искаха $250. В същия тон (сиво-синкав, млечно гри) видяхме и една кухненска секцийка, която добре се вписа като комплект с масата и столовете и които един ден ще образуват хранителния кът на евентуалната къща (на която ние пак похарчихме парите, но нищо – нали ще спечелим други). Та, и секцийката отсече други $200. Ще направим снимки на новата обстановка и ще видите всичко вече аранжирано – сега едва ли ще мога да го обрисувам така, както е в състояние това да направи цветната фотография. Трябваше ни и хладилник като добавка към изброеното до тук. Намерихме един много запазен и най-важното невероятно чист отвътре – явно е стоял в някой офис, защото си личи че не е употребяван много (австралийците по принцип са големи мундари – виждал съм хладилници, от които да ти се доповръща). Той пък “усвои” други $350. Само за информация подчертавам, че ако са нови тези неща биха стрували най-малкото двойно повече. Хладилника е 290 л, с отделна камера и минава за сравнително малък съгласно тукашните измерения и стандарти на жизнено равнище. Повечето от хората използват хладилници с обем от 500-600 л, камери за дълбоко замразяване, както и цели хладилни “гардероби” - с две отделни врати от горе до долу. Но нашите елементарни нужди напълно се задоволяват и с този малкия. Понеже купувахме наведнъж много неща и плащахме с пари “на ръка”, магазинерите ни отстъпиха от цената и вместо целия масраф $850, платихме само $690 + $25 за техен транспорт. Нещата ни ги докараха още същия ден и ги стовариха точно до вратата на блока от около 30 км разстояние. Така този въпрос го изчерпахме само с един замах и срещу съответната сума. После пък същата онази петъчна вечер качихме нещата със Сашо до втория етаж. Той донесе от тях едно подвижно барбекю на дървени въглища, опекохме мръвки и стана моабета – поляхме масата, поляхме и столовете, както и хладилника, а на края се оляхме и самите ние…

Предната вечер като ходих да наливам бензин, с Нени намерихме една 20-доларова банкнота; той пък отделно вчера намерил още $1.40 някъде по пътя. Като чистихме на Женя колата, изпод седалките й намерихме още близо $3 на дребни стотинки. Тръгна ни нещо на пари, но не да ги спестяваме, а да ги харчим. Понеже стана дума за Волвото и за трошене на пари, та само да отбележа, че и то ще ни коства още $350 за ремонт и смяна на някои части.

Основният дефект се оказа, че резервоарът му е много лошо ударен отдолу, смачкал е чак тръбичката, от която бензиновата помпа смуче горивото и се наложи пълната му подмяна с друг, пак от стара кола. Какъв грозен, идиотски феномен: докато е с пълен резервоар, колата върви и бяга като отвързан кон. Като намалее нивото на горивото, последното се оцежда отстрани по краищата на резервоара (предвид тази издутина баш по средата) – помпата остава на сухо, засмуква въздух и движението мигновено спира, независимо дали е на светофар, на мост, в калта или по средата на платното. Просто всичко угасва и замръзва в същия момент. Нямаше място, което да не бях проверил, само този пусти резервоар не се бях сетил да погледна отдолу. А ударът е бил толкова силен, че цялата му долна част е изкорубена като гъба. Датчика обаче в същото време показва, че гориво има и че резервоарът е пълен повече от половината – пълен, ама бензина избягал настрани и помпата смуче от празното пространство; няма кола все още, която да върви с въздух. На спирт съм виждал, за вода съм чувал – но на въздух, Волвото ми щеше да е първото и единствено. В понеделник надявам се, че всичко ще бъде готово и ще си приберем пачникът обратно. Тази сумата включва самият резервоар, труда за целия ремонт, електрическа центровка, смяна на някои дреболии по горивната система и двата предни носача на предницата, защото са им разбити селентовите втулки. Явно, че тая бричка не си е била добре поначало, за това никой не я е купувал и за това пък ние я взехме само за $1050 (другото до $1200 са задължителни такси по прехвърлянето). Ако работеше добре, тази кола би струвала 3-4 хиляди долара, защото иначе е в много добър външен и вътрешен вид (което на нас ни грабна очите още в първия момент). Но тук нали хората са прости, мързеливи и богати - никой не се е наел да си я оправя, ами направо са я захвърлили и са си купили нова, като по-лесен и безболезнен вариант – ебаси реалния капитализъм в действие!...

Вчера (събота), всъщност още от петък вечерта, Неничко имаше гостенин - малкия Сашко. Родителите му го оставиха да спи у нас и вчера на обяд си го прибраха. Така с тях пък на свой ред замина нашия Нени, че да им гостува вчера следобеда и вечерта. Те много добре си играят двамата с другия юнак. Всеки момент ги чакаме да минат покрай нас и да ни вземат, защото след малко всички заедно заминаваме на малка екскурзия от 100 км в северна посока. Ще посетим някакъв огромен аквариум с всякакви видове морска твар. Естествено ще снимаме и филм - дано успеем да довършим и втората касетка от Коледно-Новогодишната ни експедиция, че да ви ги изпратим наведнъж, заедно с това кратко писъмце.

А само след миг ще стана да си пръжна едни експресни яйчица на очи сабалам, че нещо усещам неприятна тръпка на глад и слабост в коленете. Госпожата спи още, та ще я будя в последния момент преди тръгването – на нея все спането й идва малко (не се наспа и тя, да я вземат мътните)...

Времето за сега е чудно 27°C-29°C и няма нищо общо с 40-градусовите жеги на Аделаида. Топло, приятно, с чести бури, стихийни дъждове и освежаване на въздуха. Но това са тропиците. Така - след малко тръгваме. Ще продължа после, но преди това ще си изям яйцата - нали така се разбрахме...

08.02.1995 - Много напрежения имах тези дни, още по-много тичане и най-вече неудачи. И за да не се чудите излишно какво толкова е станало (или изобщо не е станало), започвам незабавното си изложение.

В неделята, както се бяхме разбрали с хората, ходихме до въпросният аквариум и изкарахме един чуден горещ ден, който завърши на плажа с къпане. Водата в океана беше толкова топла, като на минералните басейни във Велинград - дори и тръпки не те побиват като влезеш да се натопиш. Прибрахме се късно вечерта – мръсни, гладни и изморени. Последваха светкавичните ритуали по къпане, ядене, зяпане на филми и строполяване по леглата – сценарият на всяка една неделна вечер ви е ясен, известен и до болка познат.

От понеделник колелото пак ни пое с центробежните си сили – кой на работа, кой из къщи, кой пък на училище. На обяд ходих да си взема отремонтираната вече кола и я оставих пред завода; прибрах се в къщи с моята, а вечерта я прекарахме до нас двамата със Сашо. Снощи пак се занимавах с нея, защото без да искам направих едно късо съединение и сега пък спря да работи бензиновата помпа. Колко тъп трябва да съм човек не знам, но аз голям зор видях докато се сетя, че всъщност може да е изгорял само бушона (какъвто се оказа и случаят в действителност) и да възстановя промяната, която по погрешка бях направил. Много пот се изля, много клетви и псувни се изрекоха, но в крайна сметка всичко се оправи (защото съм велик – може би на моменти малко тъповат, но все пак ВЕЛИК). За сега уж всичко се оправи и нещата се закрепиха, но не смея да казвам и голяма дума, за да не се развали магията нещо...

Онзи ден вече получихме официално потвърждение, че сме приети за Австралийски граждани. Остава да ни се обадят за датата, часа и мястото на церемонията, на която ще положим клетва и официално ще ни връчат тескеретата. Ще има и моабет след това. Можем да си поканим приятели да присъстват на тържеството и ние ще вземем Сашо и Ани с нас. Той ще заснеме цялата процедура и ще ви я изпратим на филм. Така от този момент насетне, ще можем да кандидатстваме за работа във военната промишленост, в държавните учреждения, към армията, в щатското или федералното управление, Министерствата, Парламента и още хиляди примамливи места, за които до сега нямахме тези права. Макар и теоретично, но това ни стига за сега...

Онзи ден довърших втората видеокасета и тези дни ще подготвяме следващата си пратка. Надяваме се, че вече сте получили предната и сте се израдвали на голямото ми и подробно писмо, на многото снимки и т.н. Напред слизах до гаража и поправях ауспуха на Волвото, защото беше овързан с тел и дрънчеше ужасно. Сега съм го укрепил със специални скоби по най-професионалния начин и там вече се намира единствената най-здрава точка на колата. Цялата може да се разпадне както върви, но ауспухът й ще си остане завинаги цял. Едно по едно изчиствам нещата за поправка и ремонт, но списъкът ми се състои от 30 основни точки и всяка една има по няколко подточки. Под колата да спя, пак не могат да се свършат всичките. В неделя сутринта, още в 08:30 отивам при моя майстор да сменяме предните носачи, а в понеделник не съм на работа - имам компенсационен ден.

И понеже злото никога не идва само, в потвърждение на този неопровержим факт, ще направя още едно разкритие: напред пък хладилника ни спря, тоя новия уж. Той поначало не беше съвсем добре, защото не изстудяваше както трябва. Аз мислех, че вратата му не се уплътнява, но сега се оказа нещо съвсем друго. По моему е термостата, но той има 30 дни гаранция и утре ще викаме майсторите да си го поправят. Добре че тези дни не е така горещо - изведнъж захладня, но то ще е само за няколко дена и после пак започват да ни морят жегите. Та, ей това е накратко около нас - радости и емоции колкото щеш...

Записахме Неничко да ходи всеки четвъртък вечер на кръжок, нещо като “сръчни ръце”. Ще сглобяват разни нещица, конструктори и т.н. На него му е интересно да се занимава с това.

09.02.1995 - Тъкмо се прибираме всички в къщи – вече е 19:30. Ходихме да вземем Нени от кръжока, където той беше изработил един много хубав военен кораб от дървени части и разни клечки. Преди това с Женя проведохме задължителното учебно кормуване от 2 часа. Сега колата е вече добре – само трябва да се научи да я кара.

Днес получихме и вашето 95-то писмо. Аз нарочно споменавам пристигането на всяко писмо в моите - защо се губи точно тази информация съвсем не знам, а вие все едно и също ме питате в писмата си. Сега пък и за това бебе, дето постоянно споменавате; нямам идея - Бога ми, не е моя заслугата! Аз съм писал точно и ясно, че Валя в Сидней е бременна и със Сашо ще имат бебе, което се очаква да се роди през Юни или Юли, но нищо повече - а не че ние сме бременни, както може би сте си помислили или пък много ви се е искало (пази Боже)... Всичко останало е плод на фантазия и разминаване между писмата и достоверната информация, която черпите от тях. Както и да е – дано вече да сте разбрали кое как е.

Хладилникът тази сутрин учудващо за всички отново проработи и сега е добре. Не сме викали майстори. Дано се задържи така по-дълго, че не ми се купува друг баш сега, както ми се е оголил гъза - аз снощи, между другото му правих и малко профилактика. Имаше запушена една тръбичка, позачистих, позабърсах тук-таме и ето го, че тръгна.

Радваме се, че сте се видяли с Румяна Димитрова. Те с Борис са много свестни хора и имаме чудесни спомени заедно в една компания с тях. Те бяха хората, с които първи се почерпихме когато получихме визите си за Австралия. Голяма “битка” падна на една вила-ресторант, някъде по пътя за с. Баланите – осъмнахме по масите, на другия ден до обяд даже вилняхме! Сега само си спомняме за това с умиление и известна доза носталгия...

Утре вечер Женя ще ходи с Ани и Сашо на една разпродажба – ликвидират някакъв магазин съвсем близо до нас и буквално всичко се раздава на безценица, само и само да се опразни помещението и да се очисти от ненужната стока. Аз ще проверя равносметката после като си дойда от работа, защото няма да мога да участвам в тържището. Друго за сега няма, защото съм много гладен и не мога да мисля нормално…

10.02.1995 - Днес в един доста кратък период от няколко часа, се случиха много неща и все хубави по наша преценка. Първо, денят започна както обикновено с трудовите си напрежения. Тъкмо мислех да си тръгвам още в 15:10, когато официално свършва работното време, вместо в 17:10 (тогава са двата часа извънреден труд) - нещо никак не ми се работеше. То пък за мой голям късмет и всеобща радост, изключиха компютърната мрежа в 15:00 за някаква профилактика, та разгеле си тръгнахме всички от отдела. Това за мене означаваше само едно: че и аз щях да взема участие в масовото трошене на пари по време на вечерното пазаруване.

Тъкмо се прибирам в къщи и гледам покана за препоръчана пратка. Рекох си: “Ето я на - и ракията пристига!” Аз все казвам, че не искам да ми изпращате, но определено се зарадвах много - още повече, че във вчерашното ви писмо се загатваше нещо и по този въпрос. Втурваме се хаотично към пощата, но се оказа, че зорът е бил на вятъра и това всъщност е препоръчаното писмо от Румяна, на Женя колежката. На писмото й естествено, ние се зарадвахме много, въпреки че аз специално бях съвсем мъничко разочарован, защото се надявах на друго. Както и да е - това не е така важно. Женя специално ще й отговори на писмото с много повече подробности от мене...

От пощата отидохме във въпросният магазин – аз очаквах да видя някакво стълпотворение от народ, но там имаше едва десетина души, бедняци като нас. Започнахме и с купуванията: на Нени взехме едно джобно касетофонче, което сме скрили за рождения му ден, намалено от $75 на $20; пак за него има един ръчен електронен часовник, водонепроницаем (уж!...) - от $15 намален на $2 (словом: ДВА!). На Женя купихме френски парфюм намален на $5 от $50, ръчен часовник със стрелки за $25 - пак намален от $140. За домакинството пък взехме и един стенен кварцов часовник за $25 – и той струвал $75 преди драстичните намаления; след това комплект 10 бр. кухненски ножове за всякакъв случай плюс малко сатърче – всичкото за $20 вместо $129; за мене си купих комплект 7 бр. германски отвертки от всички размери и видове само за $15 - и те били $75, но ги преоценили; един комплект имбусни ключове (шестограм) с най-използваните метрични и цолски размери – 25 парчета за $8, намалени от $40, както и комплект гаечни ключове-звезди с размер от 8 мм до 24 мм само за $20, но стрували преди това $90.

Нарочно се спирам поотделно на всеки артикул и особено на цената му, за да покажа как се върти бизнес и търговия в държавите, където не е имало РСО (развито социалистическо общество). Тези явления са често срещани и по този начин търговците охотно си позволяват спечелването на повече клиентела, срещу известно занижаване в стойността на продаваната стока. Това е също част от стратегията и тактиката в отчаяната борба за привличане на допълнителни купувачи. Приложението им обаче в страните с остър дефицит и спекула, за съжаление не е възможно. Преди нас са се извървели стотици, ако не и хиляди хора – всеки е грабнал по нещо. А най-чистосърдечно си признавам, че ние специално купихме половината боклуци само защото са евтини, а не че сме изпитвали остра нужда от тях. Както съм и повече от сигурен, че не само ние сме се подлъгали покрай баснословно евтината стока. Обаче на края всички бяхме щастливи и доволни: търговецът, че е намерил толкова много балъци; а и ние самите, в ролята си на шарани, здраво захапали куката на търговската тръпка и истерия. Но нали преди всичко е важна добрата крайна равносметка…

С тези успешни покупки покрихме абсолютно всички нужди и желания на цялата фамилия. Ани и Сашо също бяха с нас – и те от своя страна не останаха по-назад, награбвайки се с доста покъщнина и лични вещи. После отидохме у нас да пием само по едно кафе, защото те бързаха – иначе бидончето ми с виното беше нагласено. Освен това Сашо трябваше да ми върже отново всички вратовръзки, понеже тук се носят дълги, а моите бяха вързани на по-късо и ми се присмиват на работа. Както добре ви е известно от миналото, аз възли на вратовръзки не мога да правя – тъжно, вероятно и срамно, но факт...

Та, като се налудувахме на воля в този дюкян и оставихме половината от заплатата ми, гордо напуснахме магазина и се намъкнахме в друг – той пък беше за вещи от втора употреба. Измежду всичките боклуци, които се въргаляха там вероятно от Световната икономическа криза (1929) насам, Неничко откри един велосипед – бегач, с 10 скорости, тънки гуми и т.н. Питаме веднага сайбията колко струва – $40 вика оня, но на нас ни отбиха $5, та го купихме за $35. Нени отдавна ми търси колело, че да ходим заедно да караме из алеите и парковете. Колелото беше със спаднали гуми, но той от мерак го дотика до вкъщи. Отидохме на бензиностанцията, която е само на 50 м от нас и го напомпахме. Това се оказа един много хубав велосипед, дори не му е обелена и рамката - иска само притягане, избърсване и намазване. А пък аз съм цар на тези профилактики и козметики - ще го направя “бонбон”. Даже тази вечер с Нени направихме една кратка обиколка из квартала. Той веднага се заусуква около моята собственост и изтъкна хиляди причини, че неговото колело не ставало вече за нищо. Аз му доказах точно обратното и той привидно уж се съгласи с мене, но аз предвидливо си вдигнах седалката достатъчно високо, за да няма случайно объркване в гаража на транспортните средства – “всяка жаба да си знае гьола”. Е, един ден ще започне да го кара, но сега му е още голямо и не е за неговия размер. Та към момента вече сме с три коли и два велосипеда – и това ако не е прогрес!...

Утре (събота) пак ще ходя на работа, а следобеда ще се занимаваме с частните ни собствености. Моабет не е предвиден - в неделя ще водя Волвото на моя майстор и около това мероприятие ще съм зает през целия ден. За понеделник има други задачи. Сега ще вечеряме пица. Нени много обича, а и аз също. А - забравих да кажа за най-важното нещо. При финансовата проверка в къщи се оказа, че в магазина са ни взели по-малко пари, отколкото ни е струвала закупената стока – точно $33 е разликата. Изглежда момчето не ги е сметнало правилно – те тук са много слаби по тая част, особено ако нямат калкулатор в ръцете си. И по този начин колелото ми излезе от тази сметка – е, няма ли Бог? – ами има и помага на бедните...

12.02.1995 - Неделя вечер е, преди филма и преди вечеря. Тези дни като че небето се издъни - непрекъснато валят поройни, летни тропически дъждове. Поточето, което минава покрай нас, сега е по-голямо и от р. Синкевица - залята е и велосипедната алея чак. Голяма вода, голямо чудо. Но иначе пък е топло, свежо и приятно. Аз тези дни ги посветих на авто-коло монтьорството и никак не съм скучал.

Вчера след работа ходихме малко по пазар, след това минахме с Нени през едно велосипедно ателие да си купя кормило и дръжки за него, защото моето оригиналното е спортно, от онези кривите, извитите, а аз не съм в тая възраст вече за такова превиване на шкембе и кръст. Та понадихме още $10 към общата сума, прибрахме се в къщи и ремонтите ни започнаха в гаража. Отвън плющи дъжд, ние сме долу на сухо и си човъркаме. Колелото нямаше капчица масълце по него и като му намазах всички възможни движещи се части и то просто запя “Брилянтен валс” от Шопен. Сега вече е напълно готово и чака свободното ми време да го карам. Така беше снощи докато мръкна. Последва вечеря, някакви филми гледах – един, че пък после друг; легнах си чак в 01:30. Обаждахме се по телефона на Валери и Даниела. Те празнуваха своето изпращане, защото на 14 Февруари окончателно заминават от Аделаида и ще се заселят в Перт. Пожелахме им успех и добра сполука на новото място...

Тази сутрин пак станах рано и отидох при моя майстор да ремонтираме Волвото. Той ми надонесе сума други неща, които му бях поръчал и които аз щях да си сменям сам. Заслужи си човека 100-те долара и пак ще ходя при него. Прибрах се към обяд и продължих със същата дейност в гаража. Отвън пак валеше като из ведро. Открих, че багажникът на тази кола тече и сега, особено в тези дъждове се напълва почти до половината с вода. Аз мислех, че на завоите се плакичка бензина отзад в резервоара; кога отворих да погледна в багажника, подгънаха ми се краката: то цял аквариум вътре. Ама взел съм ново гумено уплътнение за капака - като го сменя и ще се оправи. Нени също се върти покрай мене и уж ми помага, ама повече ми пречи като че ли.

Утре не съм на работа - ще движим разни фамилни задачи и след това ще ме откриете отново в гаража. Ще гледаме да изпратим и касетките с това писмо. Снимките от нашия фотоапарат не са готови още - тези които ви изпращаме сега са от Сашовия, а събитието е онзи воден парк с пързалките и басейните, където ходихме заедно с дечурлигата преди около месец.

Сетих се нещо важно: името на щата ни е QUEENSLAND. Забелязвам грешни букви по писмата. Независимо от това, те пак пристигат при нас, но по-добре всичко да е написано вярно. Сега привършвам, че искам и на Захари да драсна някой ред.

Поздрави на всички близки и познати. Специално на баба, като й желаем скорошно възстановяване. А всички вас целуваме и прегръщаме най-горещо: Женя, Нени, Ангел…

П. С. 13.02.1995 - Дописвам в пощата, буквално съм на гишето: мидичките са от Нени за баба му; тефтерчето и пеещата четка за зъби са за Теди и Гергана на Ленчето и Огнян – пак подарък от него. На татко изпращам този много стар проспект на нашия завод, от преди около 20 години. Сравнени със сегашните модели, лукс и комфорт, старите автобуси просто бледнеят. Но предполагам, че за времето си са били модерни. А кибритите са рекламни от CASINO - Gold Coast...



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345000
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031