Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2013 03:45 - Писмо No 46 (III-IV.1995) [#1]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
1



Мили родители, мила бабо – добри приятели и дружки мои най-различни,

Дадох си един-два дни почивка след края на предното писмо, че се изморих от писане, разказване на преживелици и т.н. В неделята, както беше по разчетния план, най-после изпратихме колета с видеокасетата и малко лакомства за баба и малката Стелиана. От пощата отидохме на разходка из един от крайбрежните квартали на Бризбън, на около 35 км от центъра. Този квартал се намира на един вдълбан в морето полуостров, но освен по сушата откъм едната му страна, до там от другата пък е направен мост за по-направо. Обиколихме доста из махалата, избрахме си къщи и елементи от тях (уж за нашия бъдещ дом), направихме си няколко снимки, седнахме на едно барбекю да обядваме и чак надвечер се прибрахме в къщи. На връщане от там се изля такъв страхотен дъжд, че потопът едва не ни удави в колата като плъхове. Бяхме излезли с Волвото, с една единствена цел: упражненията на Женя по кормуване, но на връщане вече в дъжда карах аз. Десният ми крак беше целия мокър, все едно че съм карал мотор; колата освен че не работи като хората, ами и тече от някъде вътре в купето. Под понятието “тече”, трябва да се разбира “шурти” – сигурно някъде е издънена и в мокро време е препоръчително да се кара с чадър и ботуши (или поне един за десния крак, където от локвите по пътя водата влиза направо в трандафорите на шофьора; баси колата! – това чудо надмина и най-смелите ми представи за пачник и барутник). Дано я вземе някой тази седмица - утре излиза вестника с обявата. Да си я чува той и нека да му е честита; аз й се наситих вече, писна ми от нея – халал да му е...

Новата седмица започна още от омразния понеделник с обичайните служебни задължения за мене, с подаването на молби за работа от Женя, а Нени – с неговото училище. Резултатите от усърдието специално на Женя не закъсняха и тя беше поканена вчера на едно интервю – ходи до там, представи се добре и днес дори й предложиха работната позиция. Добре ама тя вчера следобеда получи още една покана за интервю, на което ще отиде в понеделник и то за място, което тя по-предпочита. Освен това работата която й предложиха щеше да е свързана с пътуване по строителни обекти, на 300 км от Бризбън и разни други неудобства. По тези причини и съображения тя отказа днес тази съблазнителна оферта и ще действа в понеделник за другото работно място. Сигурно ще започнат да й се обаждат и от другите места, където е кандидатствала напоследък, та ще има възможност за избор. Трябва да избере нещо оптимално и съобразено с безбройните условия, пред които тя е изправена – най-главното и стоящо в основата на всичко от които е, непригодността си да управлява МПС. Защото първият въпрос, който тя самата си задава е: Божичко – ами как ще ходя на работа? И в момента в който не може да си даде смислен отговор, следва закономерното отказване на предложението и връщането й в изходно положение на кота “нула”...

22.03.1995 - Първа пролет по нашему, а с нея дойде и вашето стотно юбилейно писмо (№ 100). Зарадвахме му се както обикновено и аз с радост се оттеглих на спокойствие да си го чета, след като първо вечерях разбира се. Онази вечер готвих картофена супа и моите хора много я харесаха. Но и аз не я правя само с едни прости и елементарни компири, ами слагам домати, че фиде прибавям на края; застройката ми е богаташка: винаги с две (цели) яйца, сметана и т.н. – не чорба ами мечта! Та, както разбрахте - първо вечеряхме от онзиденшната манджа и чак тогава започнахме да се занимаваме с общите си занимания. Аз в момента записвам филма от аквариума, където бяхме заедно със Сашови, а между другото и пиша. Женя вече половин час приказва по телефона с една приятелка от Аделаида, а Нени учи английската граматика. При тази домашно-творческа обстановка и атмосфера започвам последователно да отговарям на писмото ви.

Питате за ракията – абе не сме я получили още, но се надяваме да дойде за Неничковия рожден ден. Обикновено колетите пристигат по-късно от писмата, забелязали сме. Благодарим за поздравите от леля Донка и чичо Иван. Те са чудесни съседи и ние сме с прекрасни спомени от тях и времето на съвместните ни лозарски дни. Вярно, че през деня имаше и много копан, но пък вечерните моабети си заслужаваха целодневното страдание и пролята пот. Майко, при първа възможност пак ще ти изпратя химикалки. Ама ти както бързо ги изписваш, ще взема да ти купя май от най-простите, пластмасовите - дето ги дават в плик 15 броя за $2. Е, майтапя се разбира се - ще измислим нещо хубаво.

Разбрахме, че вече двете видеокасети от екскурзията ни сте ги получили. Ами Тедито и Герганчето получиха ли си техните дребни подаръчета от Нени? Те бяха в същата кутия. Касетката с българските военни маршовете сме я получили, само че още не сме марширували на тях. Но един ден и това ще стане – аз като сръбна малко и ме избива на патриотизъм, така че тази музика ще заеме най-достойно място в моята примитивна и импровизирана дискотека.

По въпроса за съдбата на апартамента, ние сме категорично “за” да се продава, заедно с цялата покъщнина, мебели, печки, перални, мокети и т.н. Така както си е. Идва някой с много пари, събува се в коридора и си заживява като царче. Но в тая връзка веднага искам да отворя една важна скоба. Макар и по документи да съм натурален собственик на този имот, аз под никаква форма не бих посегнал на него без вашето съгласие, благословия и дълбока убеденост в необходимостта от каквото и да е действие. Домът действително сам се руши, след като не се поддържа - а и вие самите не можете да слугувате вече на толкова къщи и да сновете напред-назад между тях. Сега имате и непрестанни грижи по баба. Символичният наем, който се получава от там е смешно нищожен, за да бъде някакъв определящ фактор на финансов интерес, докато в същото време денгубите на имота са значителни. Пробвайте да го обявите за продан във вестника, поинтересувайте се каква сума може да се вземе от апартамента заедно с покъщнината. Аз нямам никаква представа колко пари струва като цяло, но в същото време не бих желал да се продава и на безценица, само за да се отървем от него. Ще чакам да ми пишете какво мислите по този въпрос и тримата! Мнението на баба също не е за подценяване – все пак нейният смислен живот е преминал между тези няколко стени. След това ще дискутираме отново темата. Сега като предварителен разговор това е достатъчно, за да имате “карт-бланш” поне да проучвате как стоят нещата около евентуалната продажба.

24.03.1995 - Напред си дойдох един час по-рано от работа, но у нас съм сам – Женя сигурно е излязла на някъде с Нени. Тя днес пак беше на интервю, което по всичко личи че също ще бъде успешно и с положителен край, но може би тя отново и за пореден път ще откаже предложената работна позиция, поради отдалечеността й от мястото, където живеем. Аз съм я оставил сама да си реши и прецени как да постъпи, защото все пак смятам, че това нейно решение ще бъде най-доброто за всички ни. Единственото от което се опасявам и то не на шега е, че като започне много да отказва предложенията си за работа, в един момент хората ще спрат да я търсят и приказката за птичето, дето кацало веднъж на рамото ще излезе много вярна – дано все пак аз да съм с грешка…

Започнаха да ми се обаждат разни клиенти и потенциални купувачи за Сузукито, но за още по-проклетото Волво все още не са. Снощи даже имах една посетителка на оглед - много го хареса и днес ще идва да носи капаро $500. Изглеждаше много голяма мераклийка, но да видим какво ще стане до края. Аз докато не му изгледам пушека през двора и не усетя гъдела на банкнотите, стиснати в шепата си, все се съмнявам, но...

Женя и Нени тъкмо си дойдоха. Нашия синковец донесъл днес много важна грамота–удостоверение, та ходили за награда до сладкарницата - майка му да го почерпи за хубавата работа. Тази грамота е била връчена на Нени официално пред цялото училище за добри оценки, прилежно учене, активност в час, старание и т.н. Те, тукашните учители, поощряват и най-малката добра стъпка на учениците, защото като си го знам нашия хайлазин колко и как учи в къщи - представям си пък другите тъпанарчета на какво ниво са, та той да е избран за най-добрия измежду всичките калпазани. Но както и да е - Нени е горд с това си постижение, а и ние се радваме покрай него. Той сега отиде да се къпе в басейна и си разшири “наградата” с по-дълъг престой там, а Женя разказва по телефона на Ани преживелиците си от тези дни. Те сигурно ще дойдат на гости утре вечер. Сега аз ще спра до тук, че ми става неспокойно как ще премине пазарлъка с тази жена и акъла ми е постоянно все там. За резултатите ще докладвам своевременно...

26.03.1995 – Неделя - ранен следобед. Време – дъждовно, мързеливо и силно махмурлийско. Всички спят, макар че е вече 14:15. Но - да карам подред...

Първо, онази жена дето щеше да носи капаро за Сузукито се отказа. Вчера уж идва друга една да го оглежда, но вечерта ми се обади, че и тя се отказва. Това е всичко за сега около продажбата на колите.

Нени вчера беше с мене в завода. Водих го да му показвам какво съм конструирал аз, видя и огромните автобуси - първо голите шасита, после скелетите им и т.н. до напълно завършените вече, които отиват при клиентите в такъв вид, все едно че излизат от витрината на бутиков магазин. Всичко е ново и блести от чистота. Седалките са покрити – сякаш не е сядано по тях. Вътре няма петънце от масло, грес или някаква следа от производствения процес, който е бил до преди малко. В цеха имаше даже и един стар двуетажен рейс за ремонт, та влизахме и в него да разглеждаме. Като видя тоалетните в самите рейсове, Нени ме попита дали имат и бани вътре, но аз му казах, че тези дето той ще ги конструира един ден, може вече и да са с душове. Игра си после по компютрите, писмо писа за всичко това, което е видял във фабриката и шестте съботни часа изтекоха на обяд.

После ходихме да платим наема. Върнахме се в къщи и влязохме в басейна, че пак беше жега - 33°C. С Женя следобеда ходихме по пазар и в 16:30 дойдоха Сашови. Децата пак отидоха да се къпят, а ние на лаф-моабет и чашка “бяло сухо, от деклариран географски район” прекарахме вечерта. Пекохме барбекю на балкона и умирисахме целия район – Сашо пак си донесе неговото, което е на дървени въглища. Ние също ще си купуваме такова – много ми хареса. Та под такава форма преминаха последните ни дни.

А - дойде ми на ума още нещо във връзка с евентуалната продажба на апартамента срещу Театъра. Пратете ми изрезки от в-к “Балканско знаме” (в няколко различни броя) колонките с продажбите на недвижимите имоти. Аз имам представа как вървят цените за София и Варна, но в Габрово положението е далеч по-различно и не така благоприятно за искана висока цена. Освен това има и огромно значение къде се намира имота: за “Трендафила”, “Голо Бърдо” и “Негенците” ситуацията е една, докато идеален “Център” на пъпа на града е съвсем друга работа. Аз ще се ориентирам най-добре като ми изпратите изрезките от вестника. Може вече да са се появили и такива вестници като нашите тук, които са само за обяви. Освен това чувам, че напоследък доста са нашумели фирмите за покупко-продажби на недвижими имоти. Съберете информация и ни я изпратете, защото ние живеем тук на края на света с много остарели данни, граничещи с далечните спомени. Не е лошо пак до нашия човек да се допитате. Той е навлязъл много надълбоко в тези неща – трябва да знае достатъчно неща по тези имуществени въпроси

Голям дъжд пере отвън - със същата сила продължава и сънят на моите двамата, ама нека спят. Нени всяка сутрин става в 06:30, играе си до 08:30 и тогава отива на училище. Женя утре ще ходи на интервю, от което тя очаква много, а и силно го желае. Сашо следобеда ще я закара с колата до мястото и ще я върне у тях, а аз ще си я прибирам вечерта от тях. Излишно е да подчертавам и в този случай какво тук означава човек да не шофира – животът му замира. Дано този път всичко да е наред, защото и снощи Тото-то не даде необходимият резултат - някой друг се израдва на 13-те милиона, ама халал да са му! За нас пак остава възможността повече да работим, уж за да забогатеем... Не ни е дадено това да стане по лесния начин...

Най-после (15:00) духовете се размърдаха. Ще се яде значи. То пък две приятелчета на Нени тъкмо дойдоха у дома и си играят сега всичките в стаята му.

29.03.1995 - Тези дни пак не ми остана време за писане на писма. Женя в понеделник беше на интервю. Същия ден й се обадиха за започване на работа в компанията, където пък миналата седмица ходи на интервю. Само че тя отказа и тази предложена позиция, защото е много далече от нас и не може да ходи с нищо до там. Все още чака резултатите си от онзиденшното интервю. Та все сме под постоянно напрежение и стрес около всичко това.

Тази вечер ходихме да пазаруваме. Днес получихме писмо от Валя и Сашо. По техния приятел, който ни беше на гости миналата седмица, ние изпратихме една количка за малкия Мирко. А той пък пратил на Нени една много хубава и голяма книга – “Робин Худ”. Сварих го дори днес да я чете, та се чудех къде да зарежа и да драсна чертите – на тавана или по стените, че го заварвам да се занимава с нещо полезно. Четенето по принцип не му влиза в основните развлечения и не се смята за интересно занимание…

Пак тази вечер ми се обаждаха двама клиенти за Сузукито. Утре ще идват да го гледат. И тези проклети коли са ми един допълнителен дерт, ама все ще се уреди нещо. Друго няма за сега - няма я и ракията, ако случайно ме питате пак за нея...

01.04.1995 - Съботно време, по обед. Тъкмо си дойдох от работа, обядвахме яйца по панагюрски (тук баба може да не чете, за да не се тревожи, че много яйца ядем!...) и ще излезем на разходка. Обаче Нени се намърда в клозета да ака с едно списание и доста ще се забави, докато аз в това време рекох да използвам възможността да драсна някой и друг информационен ред.

Отказаха молбата на Женя за работата, където на нея много й се искаше да работи. Следствията следват своят закономерен процес на развитие – в конкретния пример, на недоразвитие. Но тя се надява довечера да спечели от Тото-то и да не търси повече работа изобщо – пожелавам късмет на наивницата...

Измина точно един месец от есента, а се е задала и “страшна, люта зима”, която пък започва на 01 Юни. Нени е със скъсани сандали, аз нямам джапанки – изобщо как ще устискаме “до копривата” не знам. А отвън е 30°C, като чакаме и се надяваме всеки момент и снегът да падне. При тази метеорологична обстановка ще нахвърлям няколко щрихи за отминалите и предстоящи дни и събития, свързани с нас и нашето битие.

Тази седмица нямахме писма от вас. Вчера дойде писмо от Ямбол с много снимки от рождения ден на малката. Получихме и писмо от Захари и Радинка, на което много се зарадвахме. Ще им пишем тези дни; ще им изпратим някоя снимка, както и някоя дрънкулка – за малкия Коко и големия Зарко.

Тези хора, които щяха да идват да гледат колите не дойдоха. Напред пак се обажда един за Волвото, че щял да дойде през седмицата да го гледа. Все живеем в надежди, че ще успеем да оринем торът от обора, но да видим. Снощи пък ходихме до Ани и Сашо - ей тъй, само на сладки приказки. Както си стоях днес на работа... (точно тук на това място прекъснах писането - излизахме, върнахме се, окъпахме се в басейна, Нени заспа, Женя готви италианска манджа “лазаня”, а аз продължавам епопеята и прекъснатият си мисловен поток от обяд)...

Та, вече е 17:30 на същия съботен ден и аз както си стоях днес на работа, през ума ми мина гениалната мисъл, че по времето на Великденските празници можем да направим едно пътуване до Аделаида, защото се падат много почивни дни един след друг. Аз мога да си взема само 4 дни платена отпуска, а ще се съберат да почиваме 12 дена. В тях ще се включат и двата празника – католическия Великден (на 14, 15, 16 и 17 Април), както и нашия православен (21, 22, 23, 24, 25 Април). Бихме имали достатъчно много време да отидем до Аделаида, да си видим приятелите, да изтрезнеем след срещите си с тях и да се приберем обратно в Бризбън. Това е само един предварителен план, по-нататък ще видим как ще съчетаем всичко. Разбира се, ако Женя започне работа до тогава, може това всичкото да пропадне. Но пък ако спечели от Тото-то довечера, ще пътуваме със самолет, като на връщане ще минем и през Перт - да се видим с Валери и Даниела...

Утре, съгласно малко по-близък план, ще ходим до зоологическата градина, която се намира извън града. Ани и Сашо също ще дойдат с нас и предполагам ще си изкараме един чудесен ден на открито и сред природата. На Неничко рождения ден ще го отпразнуваме другата неделя.

02.04.1995 - Снощи в 20:30 щом казаха числата от Тото-то, веднага стана ясно, че за Аделаида пак ще си пътуваме с колата, ще спим по пътя в нея като отшелници и ще ядем сухи сандвичи със салам и кашкавал, но определено ще пътуваме за там, което лично за нас комай че е по-важно от всякакви други печалби. Е, беше хубаво да сме спечелили поне $20,000 и да започнем строежа на къщата, но за сметка на това сега ще похарчим $1000 от нашите си спестявания. Нали пък за това ги печелим тези пари. В този утринен час чакаме Ани и Сашо да пристигнат, защото паркът където ще ходим днес, се намира нагоре от нас в северна посока и те на път за нататък ще минат и покрай дома да ни вземат, че да се движим заедно. Това всъщност представлява една огромна площ – ботаническа градина + зоопарк. Животните се разхождат в диво състояние. Стегнал съм кинокамери, фотоапарати и друга налична оптика, та да запечатаме завинаги днешното си посещение. Нени също пише едно писмо седнал до мене, но постоянно бърка правописа и го карам всяка сгрешена дума да я пише по 10 пъти. Вече ме мрази, но...

Иначе денят е чуден – ясен и слънчев. Онзи ден от писмото на Зарко разбрахме, че през Февруари е било 22°C в България – просто невероятно такава висока, почти лятна температура (обикновено пак е толкова, но със знака “минус” отпред). И тук е толкова топло. Женя тъкмо стана от сън и пържи филийки за закуска. Аз пък съм й направил кафе – нищо, че не й излязоха числата от Тото-то снощи – такъв й бил късмета...

03.04.1995 – Понеделник - по своему омразен и гаден като първи ден от работната седмица, но все пак така необходим на работническата класа... Вчера изведнъж спрях писането, защото Сашови дойдоха и веднага тръгнахме за зоопарка. Там – нищо особено; има филм, ще го видите. Може би защото очаквахме много повече и за това не се впечатлихме от всичко, което видяхме. Пък сме били вече на подобни места и можем да сравняваме. Представяте ли си какви усилия трябват на някого, решил да “шашне” с нещо пре-пре-презадоволения клиент - било магазин, ресторант, кафене, че даже и една проста зоологическа градина. Ние малко по малко и съвсем неусетно се вписахме в тукашния живот, изискванията ни се повишиха - разглезихме се един вид, разлигавихме се като че ли не сме дошли от бедната и съсухрена България, ами от Монмартъра на Париж (как ли от високо ще се пада един ден, мамка му – ама нейсе; “поживём — увидим”, казваха руснаците). Така или иначе изкарахме хубаво, защото бяхме заедно с близки приятели – другото е без значение.

После отидохме в един крайморски квартал, където обядвахме в беседката на едно обществено барбекю, разходихме се покрай океана и накацалите като ято чайки и гларуси великолепни яхти, поцъкахме малко с езици, плюхме във водата от яд, че още не живеем в прекрасните къщи, които се издигаха там и привечер се прибрахме в къщи; а понеже на нас екскурзията ни се стори малко кратка, ние с Нени пак излязохме да покараме велосипедите из алеите. На края вечерта - както обикновено: традиционното къпане, обилна вечеря и дрямане пред скучния телевизор…

Днес Женя имаше да свърши няколко задачи – първото беше да си подаде молбата за нова работа и да даде филмчето от вчера за снимки. Направили сме си специални снимки за Захари и Радинка, както за Валя и Сашо. Една жена се обади, че в 13:00 ще дойде да види Волвото. Аз дори излязох от работа, но я чакахме до 14:00 и тя не дойде – и друг път е ставало на дума за пословичната австралийска точност и акуратност. Сигурно се е отказала, но можеше поне да се обади по телефона и да не ме кара да си губя от ценното време, в което можех да изкарам някой безценен валутен грош. Напред пък, към 18:00 идва друг един човек за Волвото и каза, че ще се обади допълнително. Гледа го, кара го – да видим дали ще кандиса да го купи.

Работата ми върви нормално - утре плащат, а обикновено него ден аз имам подчертано добро настроение, след като си получа и фиша със заплатата. Но се ужасявам когато видя, че сметката ни едвам е помръднала нагоре. Ама ми минава бързо тревогата – нали и нищо не мога да направя повече от това, освен да се моля на Господ да съм здрав и да блъскам от сутрин до вечер. Онзи ден Ани ни даде една книга да четем – “Слънчевите знаци на Зодиака” от Линда Гудман. Непременно намерете тази книга, тя е издание от 1990 и е точен превод на оригинала. Сигурно в централната библиотека ще я имат. Та, като си четем зодиите, откриваме страшно много истини за всеки един от нас. Особено пък и за тоя Овньо, дето утре ще има рожден ден, калпазанина!...

А, щях да забравя една важна поръчка - Сашо ви моли най-горещо, учтиво и любезно да му изпратите една лепенка за колата “BG” на царския клуб, защото: може ли се аз да имам, а пък той да няма такава? Та, помолете леля Ани Киселенкова за още една, а ние от тук ще пропагандираме за връщане и възстановяването на Великото царство България. Ако пък това стане един ден, аз демонстративно ще се откажа от австралийското си гражданство и лично ще кандидатствам пред Н. В. Симеон ІІ Цар на българите, за да стана негов верен поданик! (е, тук с това си изказване може би се поизтирих малко, като куцо пиле на лайно дето викат хората, ама то и това си ми го пише в зодията...). Та, гледайте да уредим “кръстника” с една лепенка, пък той ще ме почерпи в замяна на това и в знак на благодарност.

Чакаме писма тази седмица, ако пак няма някаква идиотщина по трасето. За ракията почвам да се съмнявам, че изобщо не е напускала пощенския клон - било то още в Габрово или в софийския и някой много добре се е почерпил за здравето на всички нас. Не можеше вече да не е пристигнала, нито пък допускам да е изпита в Австралия от техните митнически или пощенски служби. Дори и да е задържана в тукашните митници, от там първо ще ме известят, ще ме глобят, осъдят или каквото и да е било друго, но ще ми съобщят за получаването на пратката, та дори и наркотици да е съдържала или бойни отровни вещества. Та, смея да си мисля, че повече такива “рискови” колети не бива да изпращате. А ние тук ще си пием шибаното уиски, та да ни дойде акъла в кратуните. Да не сме бягали от България - като сме искали ракия да пием, да сме си стояли там! Нъл’ тъй ве – тъй амчи!...

04.04.1995 - Здравейте, мили наши - включвам се и аз с няколко реда. Гледам, че Ачо е объркал нещо датите. Вероятно за това снощи ме пита, дали няма да подготвя нещо “по-така” за тази вечер. Аз след 2 часа ще имам урок по кормуване, а след това ще ходя да взема снимките и да направя малък пазар. Супермаркетът не е далеч от нас (за тези наши австралийски разстояния) - 15-20 минути пеша са нищо, но се изморявам на ръце да мъкна пълните с продукти торби обратно към къщи.

Първо бързам да споделя радостта ни, че днес в 08:00 звъннаха да донесат колета. Носят го с кола, звънят отдолу, а ние срещу подпис го получаваме. Разпечатахме го двамата с Нени. Всичко е налице – ракията, подправките (шарената сол, джоджена, чубрицата), знамето, балончето и т.н. Липсваше само шоколадовото яйце, но аз така и не разбрах от писмото ви - сложили ли сте го вътре или не. Върху колета имаше лепенка, която акуратно ни предупреждаваше, че е минал австралийската митническа проверка. Не вярвам някой митничар да е решил да се почерпи с него - просто е обидно да се мисли това. Най-вероятно (ако е било вътре) да са го изхвърлили от здравословна (санитарна) гледна точка. Нали е за дете. Освен това шоколадът е една от забранените за внос стоки. Най-вероятно сте решили да не го сложите. По-важното е обаче, че ракията дойде. И то тъкмо преди рождения ден на Нени. Утре, както му е реда, ще направим малък семеен празник, ще се снимаме и с камерата. Най-после ще му дадем подаръка “WALKMAN” - радио със слушалки, като върви или кара колелото, да си слуша и любимата музика през слушалките.

Имаме приятни емоции по организирането на този негов рожден ден. В събота след обяд, Нени ще има 4-5 деца гостенчета от класа му. А в неделя (дано да е хубаво времето) ще ходим на барбекю в един голям комплекс с парк и плувен басейн. Реших да направя тортата на леля Бонка (Бог да я прости). Дано успея този път. Няма да пожаля нито целувките, нито крема и другите продукти. Тук те са много евтини. За утре ще купя 2 кутии шоколадови бонбони, Нени да почерпи в класа си. Ще му купя и картички – да напише покани на децата, които ще му дойдат на гости. А той, милият, само брои дните до 05 Април. Та това са ни емоциите тези дни. За всичко друго Ачо ви е писал подробно.

Съжалявам за несполуката на Цецо и Светлана. Тук имаше наскоро предаване по телевизията за емиграционната политика на Австралия. Критикуват я дори, че била много либерална и със занижени критерии на оценяване. Може и така да е. Ние наистина сме щастливци и мисля, че хванахме последния влак на лесното пътуване за насам. Явно нещата стават все по-сериозни и трудни, особено от финансова гледна точка. На нас ни е останала само още една вноска да направим за пълното изплащане на самолетните ни билети. Като си спомня, майко, как паникьосано вървяхме по главната улица на Белград в очакване да ни отпуснат заема. А ето, че вече го изплатихме и $170 на месец не е никак непосилна сума, дори и за безработни. Пак Господ ни помогна тогава. Много нерви и притеснения имаше по това заминаване, но е било за добро. В това сме твърдо убедени. Не знам ако сега си дойдем в България какво ще срещнем, но започвам да разбирам напрежението у леля Здравка, когато трябваше да чакаме по 30 минути в ресторант да ни вземат поръчката (по време на екскурзията ни с нея из България). Тогава си мислехме с Ачо, че се прави на важна, но тя си идва от този свят, където да се случи това е просто невъзможно. Надпреварата е толкова голяма тук, че се чудят какво да направят, за да се чувстваш щастлив, а от това те да имат само печалба. Нали утре ще отидеш пак при тях, а не при другите, които са на съседния номер, малко по-надолу на същата улица. Та, както и Ачо казва – полека-лека и неусетно се приобщихме към този модерен, динамичен, добре организиран живот – сравняваме, критикуваме и търсим от хубавото по-хубаво. Аз мисля, че това е нормалния начин на съществуване, а не да тичаш за фаянсови плочки до Варна, за дограма до Велинград, за телевизор (руски) да станеш в 02:00 през нощта, за да се наредиш на опашката с номера, предварителни записвания и т.н. А в същото време на работа да се тормозиш от сплетни, клюки, подмазвания. В къщи като се прибереш да се чудиш как да купиш една щафета шпеков салам. Ако не е тази къща, която искаме да си купим или построим (която вече сънуваме), с парите които Ачо носи, аз спокойно мога да не работя, да ходим по ресторанти, да пием само уиски, да сме облечени скъпо и да живеем цял живот под наем. Има много хора (особено австралийци), които са избрали този начин на живот. Ние обаче си носим българското, да си имаме свой собствен, добре подреден, уютен дом, та ако ще и по-трудно да живеем с парите, които изкарваме. Това е и най-важната причина аз да искам също да работя. Освен това и не съм такъв тип жена – да си стои по цял ден в къщи и само да готви. Е, ако спечелим милионът от Тото-то, няма да работя. Шегувам се, разбира се... Женя

Същият ден - вечерта след работа... (точно тук прекъснах записките си за половин час, защото дойде един клиент за Волвото – уж и той щял да се обади “по-късно”; на мене ми е ясен този отговор, който вежливо и тактично означава “НЕ”)... Та, продължавам сега - вече на чашка от “габровското” уиски на татко. Нервно чакам госпожата за втора салата, защото не ми беше достатъчна при първото раздаване (разливане) и попълвам времето и мислите си с писане, за да няма скандали (нали съм и тактичен на всичкото отгоре – пише ми го в зодията!...) Оп-паа, ето я и салатката дойде – баси, това беше бързо! Какво искам и аз от добрата жена?...

05.04.1995 - След многократни прекъсвания снощи, но не поради спиране на тока, продължавам мемоарите си вече на работа в сутрешната почивка. Снощи много рано ме събори “колета” и нямах физическата възможност да допиша мислите си, защото те просто изчезнаха – изпариха се като спирт от чаша. Изглежда доста се уморявам на работа, пък и нали остарявам – не мога да държа по много. Та, както разбрахте вече, снощи имахме малко тържество, поради получаването на колета, за което безкрайно много и искрено ви благодарим. Всичко е налице, както е описала Женя по-горе в редовете. Тя през деня е хвърлила опаковката с марките – исках да видя колко струва една такава пратка и дали е финансово оправдано да зачестим вноса на “огнената вода”, както казват индианците...

Продължавам от мястото на събитията, “Austral-Denning Pty Ltd” на връх пладне в 12:00. Пишете ми моля ви се в някое от следващите си писма колко е струвало изпращането на този колет, а аз знам какво да правя по-нататък. Утре сутринта Нени ще ви се обади по телефона да го поздравите за рождения му ден, който в Австралия и съгласно тукашният часови пояс вече настъпи. Ние довечера ще си го отпразнуваме в най-тесен кръг само тримата, ще се снимаме с всичко възможно дето го имаме и пак ще изпратим филм на видеокасета. В събота следобед ще идват няколко разбойника от класа на Нени да празнуват заедно, а в неделя отново ще честваме същото събитие с Ани, Сашо и другите хора. Три пъти подред ще празнуваме един и същ рожден ден – дано да е все на хубаво.

Напред попитах шефовете си дали ще мога да си взема 4 дни от полагаемата ми се годишна отпуска и след малко ще ми дадат отговор. Може и да не ме пуснат разбира се, защото в момента във фабриката има голям зор, но каквото стане – аз съм длъжен да си поискам, пък ако не ми дадат – здраве да е. Ако беше на жена, щях да си искам пак, но шефовете ми са все пръчове и на тях няма да се кланям така, както бих се поклонил пред една фуста. Никога не ще забравя гениалните думи на моята колежка Тонка, която наред с всички мъдрости, които съм запомнил от нея, една ми е направила особено голямо впечатление и аз целомъдрено и упорито използвам ежедневно. Тя казваше, че на една жена се искало до 9 пъти. Ако и тогава не даде, започва се отначало – дорде на края си отпусне кълките. Ние и тук да си останем (в смисъл в Бризбън, без да ходим до Аделаида както сме намислили), пак ще намерим как да изкараме приятно почивните си дни. Чакаме всеки момент да се продадат колите. А иначе сме добре, както виждате от снимките и от филмите – аз раста на гъз и на корем и от тежестта се смалявам надолу, Нени – обратно: той пък хвърчи нагоре на височина, докато за Женя ми е трудно да преценя в какви посоки наедрява (мисля че повечето на сутиен, ама не съм много сигурен)...

Щом австралийците са казали Светлана да се яви на изпита, със сигурност означава, че не всичко е загубено все още. Нека усилено да учи английския и да се явява - няма никакво значение кой е водещ в официалните документи, след като един път дойдат тук. А ние наистина хванахме на последния влак, последният вагон, че бяхме и в последното купе даже – това аз навсякъде много пъти и дебело съм го подчертавал и по никакъв начин не отричам отдалата ни се преди няколко години златна, брилянтна бих добавил дори, възможност. Защото сега, де знаел езика, де не - пак си карам работата и живеем в това общество, което също ни е приело приятелски. Но ако трябваше първо езика им да науча в България, пък тогава чак да им се явявам по изпитите и интервютата, трябваше най-малко Английска филология да съм завършил в Софийския Университет, като нямаше и да сме чули за идване в Австралия, камо ли пък да сме вече тук. Това е безспорен факт, който аз не отричам и високо оценявам. Не бих се учудил ако науча, че се е появила известна доза завист у някои хора, което също е нормално – аз не обвинявам никого, нито пък соча някой с пръст. Само се молете на Бога да се развалят магиите около нас, защото каквито големи цели сме набелязали, как ще ги осъществяваме с тези голи задници и с по две празни ръце - акъла ми не стига. Нека само здраве и живот да има, всичко друго ще се уреди някак си.

Тези дни трябва да пуснем писмото, ама май пак ще съберем неща за 500 грама и ще изпратим колет. Виждам, че колетите до един пристигат, пък макар и малко със закъснение. Не смея вече да пращам отделни пликове. Дано да са се взели някакви мерки след жалните писма и протести на толкова много хора и потърпевши. Майко, писмото ти до г-жа Ренета Инджова със сигурност е помогнало, но е трябвало освен до нея лично, да изпратиш копие и до в-к “Демокрация”. Да го публикуват и те - ей тъй, да се вдигне шум поне, ако нищо друго няма да предизвика. А колкото до червената бюлетина - пуснали са я хора дето ги мързи хем да мислят, хем да работят и които завидяха на тези, дето направиха пари. Те и на оня свят да отидат, пак ще са си същите...

Татко, пиши ми някой път какво става с “Електроника”-та. Има ли работа, колко хора останаха, кои специалисти? Заплатите как са, вземат ли се често и редовно? Между другото, поздрави всички твои и мои бивши колеги и колежки. Още ли Емил Цонков е генерален директор? Така искам да се видя с всеки един поотделно, да разкажа на всички за впечатленията си от “другия” свят; за това колко некадърници има и тук... Ох, мъчно ми е за всички…

06.04.1995 - Пак пиша от работа в сутрешната си почивка – би трябвало да пуша и да пия кафе, но аз и двете неща не можах да ги науча. Е, аз някоя цигара мога да изгоря като сръбна малко горница, но кафето сутрин ми се дава само по лекарско предписание – след много тежка нощ и то ако изпитвам остра нужда от събуждане. Като разглеждам снимките ни, а пък и филмите които си правим, струва ми се че съм наддал на грамаж, та в тая връзка днес няма да ям, а ще използвам времето си за писане. Подлагам се на жестока диета, с други думи…

Снощи изкарахме официалния рожден ден на Нени, но той повечето си чака другите два неофициални, защото на тях ще има деца, ходене тук-там, басейни, емоции и т.н. Всеки си иска своето, а най-малкото той има нужда само от нас двамата с майка му, седнали с него на една маса – та ние не сме му интересни. Независимо от всичко, снощи поснимахме малко с камерата, духахме свещите на тортата, имаше импровизиран рецитал под формата на литературно четене и пр. изненади. Нени си получи подаръка и много му се зарадва – миникасетофонче със слушалки. Да си слуша неговите музики и да не пречи на останалите нормални хора, с които мирно и тихо съжителства, споделяйки софра и покрив с тях. Но понеже той става много рано всяка сутрин, бързо му се доспива и снощи заспа на дивана, преди ние с Женя да сме приключили с тържеството му. Изобщо не подбира къде спи – заварвал съм го заспал на бюрото докато е чел книга, на земята докато си е играл с количките - дори в клозета или във ваната. Ама какво да го правиш – такъв си е той...

Довечера ще ходя в магазина на един месар, та да купя нещо за неделя. Много им е особено тук месото, дори и свинското. Не е като нашенското в България и това си е. Стои ми сухо едно такова, на конци. Миналата седмица дори бях купил свински врат – е, не е като на чичо Божко и толкоз; няма какво да се лъжем и самозаблуждаваме. Хем го пекохме на дървени въглища, по всички правила на кулинарията и пак не се получи така изключително вкусно, както беше неговото печиво на лозето.

Продължавам пак в обедната си почивка - нали няма да ям днес, та да използвам поне времето да си поразговаряме малко. Напред ми се обажда Женя по телефона и ми предаде скръбните вести за чичо Цеко и леля Тинка. Господи, не знам просто какво да кажа - като тряснат съм и за двата случая. Здрави, млади хора, а какво нещастие! Ние също сме много натъжени - все на наши много близки се случва. Веднага ще изпратим съболезнователни картички до Огнян в Габрово и до Христо в София - но кел файда, след като са си отишли хората бадева. Несъмнено ние тук трябва да знаем за всички тези неприятности, които стават около вас и точно онзи ден, ей така стоях и си мислех: абе, мамка му - как нищо хубаво, приятно, радостно и добро не идва от тая държава бе? Какво е това чудо, какви са тези поголовни и повсеместни нещастия, които застигат всеки и по всяко време? Защо всичко е тръгнало така надолу и на провала; толкова ли няма някакви щастливи неща да се случват около вас и другите ни близки?! Това забелязах и в писмото на Захари, та и от него съдя – то също звучеше в минорните тоналности. Тоя див социо-комунистически с капиталистически оттенък строй, на края ще разсипе всичко и всички!

Женя ми предаде в общи линии разговорите си с вас и с Ямболския род. Ама като спомена за смъртта на чичо Цеко и леля Тинка, та всичко друго ми се изпари от главата - едвам не ми потекоха сълзите. Много неудачи се събраха напоследък – лошо мъти водата някой, ама и той бял ден няма да види! Нямам предвид неуспехи около нас, напротив - ние сме си доста добре даже, но искаме да чуваме, че всички дето сме ги оставили назад в Родината са също добре и щастливи. А пък то – виж какво става вместо това! Като се прибера довечера ще си приказваме по-надълго и нашироко за всичко, което сте си разказвали по телефона. Разбрах също за касетките, че сте получили. Тези дни трябва и следващата да пристигне. Вие само бъдете спокойни за нас и търпеливи - всичко останало ще стане така както трябва и както Всевишният го реди и подрежда от горе...

Женя пак ми каза за тези пари. Не ме слушате и толкоз – като си наумите нещо и така става! Разберете, на нас тези средства не ни трябват – аз повече искам да съм спокоен за вас, че поне материално, в някаква степен сте обезпечени. Изпращането им по леля Денка също е рисковано. Нали и те ще носят за Валя и Сашо сума боклуци. А ако стане нещо по българските митници – какво правваме тогаз? Дано въпреки всичко разумът надделее и да се разкандърдисате от тези налудничави идеи...



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345042
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031