Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 11:28 - Писмо No 49 (VI-VII.1995) [#3]
Автор: marconi5659 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
1



Ето, че се наложи пак доста да почакате, докато отново започна разказа си и продължа с прекъсната си мисъл от вчерашната сутрин. Аз добре си правех сметките да продължа с писането в следващата почивка, но вчера на обяд така силно ме награби службата, че даже бял ‘ляп не се е яло по обичайното обедно време. Снощи пък нямаше възможност за творчество от вкъщи и поради тези причини продължавам чак днес, 19.07.1995 – 09:30, по времето за сутрешното ми кафе.

Бях стигнал до мястото, където споменах че в съботния ден смених стартера на колата и вече смея да кажа, че всичко й е в пълна изправност и изрядност. Само едни задни гуми има да се сменят и мога да тръгна на околосветско пътешествие с нея. Като изпратихме данъчния агент, след като човекът ни попълни всички необходими документи и ни каза колко ще получим обратно от Данъчното управление, седнахме за малко на спокойствие да погледаме телевизия и да скъсим времето до вечерта. В събота и неделя обикновено дават интересни спортни прояви от цял свят, с всички по-атрактивни моменти от самите състезания. Рекох да ви запиша малко на вашата касетка за обща култура и развлечение. Коментарът е на английски разбира се, но и само кадрите да се гледат, пак ще бъде интересно. Аз на следващата касетка ще опиша с няколко думи за какво става въпрос. После се къпахме и съгласно уговорката, по ракиено време ни дойдоха гостите. Това бяха едни наши нови приятели, с които се запознахме покрай Ани и Сашо – и те са от София, строителни инженери и двамата. Жената работи към Съвета и от там ни е взела много важна информация за мястото, което купихме за строежа. Момчето пък работи по конструиране на пътища, мостове и други промишлени и граждански съоръжения. Нейната майка – леля Цонка е на гости при тях за 5 месеца и скоро ще си тръгва за България. Ако не й продължат визата с още някой и друг месец, тя на 19 Август трябва да отпътува, като аз междувременно ще ви дам адреса й в София, да се срещнете и с нея при удобен случай. Ние тук много често сме заедно, тя е като част от нашата компания, а и много се грижи за всичките деца на камара, докато родителите им в това време безчинстват и се наливат с ракия. Та, от един момент насетне се оказа, че тези наши приятели много обичат македонски песни и стари шлагери и като започна една веселба, един среднощен пир – та до 01:00. После ние с Женя продължихме да си гледаме “Златния кестен” още един час. Аз като се почерпя малко и ставам с много труден характер – искам да ходя по барове, на Казино, стриптийз ми се гледа и т.н., та сън не ме лови изобщо (ами аз съм си просто един непоправим бохем, какво има да се чудите). Касетката със старите шлагери ме “нивелира” малко и ми действа много отпускащо. Почти призори, и ние най-после си легнахме, а пък след малко (на обяд) ще видите какво стана на другия ден...

Атмосферата в отдела е по-спокойна и ето че това ми дава възможност да продължа с писанията си в обедната почивка, вместо да работя за “честта и славата” на Austral-Denning Pty Ltd. Та – както казах напред, легнахме си тихо и кротко и само много кратък миг след това (още в 07:30 сутринта!!!) ме събужда моя клиент за Сузукито – бре мерак, бре чудо; тези хора не спят ли бре?! Слизам веднага долу - нали клиента тук е на почит и уважение, но ми идваше да го удавя в басейна, дето ми вдигна кокалите посред нощ. От дума на дума (аз рекламирам стоката, а той й търси кусурите) стигнахме и до покупко-продажбените пазарлъци. Не след дълго човекът ми даде един банков чек за сумата от $1200 и си отиде по живо-по здраво, а аз исках да си удрям гъза в тавана от кеф и радост. Връщам се обратно горе на етажа, разбуждам заспалата къща и съобщавам радостната новина – всички ме целуват по веднъж в просъница. Тутакси се разбра, че повече сън няма да има – не само за нас, ами даже и за съседите от околните кооперации, защото Неничко почна да вие и да се търкаля по пода като прасе; майка му пък от своя страна почна да му се кара - вдигна се шум, вдигна се прах и след малко пердах пълната лудница доби ежедневните си очертания. Като стратегически ход, само едно навременно, час по-скорошно излизане от нас, щеше да спаси положението и запази относителното спокойствие на съкооператорите ни и на махалата като общност.

Него ден (в неделята от обяд насетне) бяхме канени на барбекю в един парк. Щяхме официално да чествахме рождените дни на Ели и Наско. По най-бързия начин излязохме и отидохме на битак – този път не съвсем до нас, но значително по-голям от нашия, който аз открих съвсем случайно до моята служба. Там в зяпане и ровене из боклуците убихме 2 Ѕ часа. На края купихме два халогенни фара за $8. Искаха им $10, аз давах $5 – обаче след пазарлъка, в крайна сметка за $8 ги освободихме от старите им собственици. Като ги пробвахме с Нени на колата, се оказа че даже и работят. Сега някоя неделя ще ги монтираме на предната броня и ще ги включим към инсталацията. Аз тук за три години в Австралия мъгла още не съм видял, освен онзи ден, когато карахме кашата за ракия към селото с казана (което все пак е случайност и изолиран случай), но нали и двамата с него си падаме по изгъзиците – та за това ги и купихме; а пък дали изобщо ще вършат някаква работа е съвсем отделен въпрос – важното е да ги имаме...

От битака (бяхме решили да запалим по една свещ за хубавите неща, случващи ни се напоследък), отидохме до Македонската черква, но попът “работи” само първа смяна до обяд и вратата на храма Господен беше затворена. Решихме обаче това да стане непременно другата неделя, малко по-рано. Като видяхме, че ще си носим греховете с нас, запътихме се към парка с езерото, за където беше насрочено тържеството. Там сме били и друг път - много е приятно и на всички много ни харесва това място. Има всякакви люлки, пързалки, поляни и алеи за децата, където те играят на воля необезпокоявани от никой. Веселбата започна още веднага на обяд, защото аз бях в отлична форма – физическа и умствена, поставяйки началото на кампанията с няколко малки ракийци. Привечер към 17:00 си разотидохме по къщите - къпахме се, телевизия гледахме малко и си легнахме.

Междувременно на тази сбирка един от приятелите ни (дето ни бяха на гости предната вечер, Румен), обяви че на 17 Юли (понеделник), той пък имал рожден ден. Та онзи ден вечерта цялата компания бяхме у тях, но не сме осъмвали чак, защото на другия ден сме на работа вече повечето членове от постоянно разширяващата ни се групичка.

В понеделника излязох по-рано от завода и ходих да осребря чека от парите на продаденото вече Сузуки. Ходих да купувам и на Неничко Коледен подарък – исках да му взема една мини стереоуредба само за $49, но се бяха свършили. Беше много скопосно нещо – радио-касетофон, с две малки тонколонки и т.н., а и безумно евтино на всичкото отгоре. Сигурно продавачките от магазина са си ги разпродали помежду тях самите. Но както и да е - ще търсим друг подходящ подарък, до тогава има много време. Та, осребрих парите от нашия исторически рейс и веднага ги внесох в банката. Като ми дадоха новия баланс, аз видях че сметката ни баят е набъбнала. Оказа се, че Валя и Сашо минути преди това са ни превели парите – за нас е един отличен капитал за старт в начинанието ни. Пет хиляди от тях ще трябва да дадем сега за оформяне на документите и да платим останалите 5% от депозита за земята, а другите 10% ще са за строежа. Много се зарадвахме - още веднъж ви споменахме (като че ли сме спирали пък!) в нашите приказки и пак започнахме да градим “пясъчни” и “въздушни” кули. Вечерта дойде човека, който купи рейса, за да си го откара в къщи - дадох му всичко дето имах от Сузукито: документи, резервни части, ключове и т.н; запали и замина. С Нени го изпратихме до пътя. Така историческият период от ерата на това малко Сузуки приключи. Отчитам го отново като “добър”, даже “отличен” за нас. Неминуемо тук от всяка покупко-продажба се губят пари, но ние достатъчно добре го експлоатирахме, така че това което взехме е прилично, особено за плачевното си състоянието, в което вече се намираше в последно време...

А сега продължавам от вкъщи при по-спокойна домашна обстановка. Връщам се с няколко думи на току що приключилите избори, които май ще се повтарят, заради това, че гласовете им са “на кантар”. Още до вечерта в съботата резултатите бяха в полза на сините, но все пак не и окончателни. Продължават да пристигат пликове от вътрешността на държавата. Всеки момент, може би и утре ще се обявят последните данни за тези, които са спечелил кокала. За разлика от българския, този е много месест, а не оглозган като нашенския. Така че и борбата за него е много силна.

Значи - след като човека отнесе със себе си първото ни превозно средство в Австралия и остави насреща една добра сума за него (а то самото и много приятни спомени), веднага отидохме на рождения ден. Беше много весело - ядене, пиене, смях, торта, духане на свещи и т.н. Прибрахме се чак в 23:30, защото естествено тържеството имаше и продължение, а в къщи вече на телефонния секретар видяхме съобщението от Сашо, да им се обадим в Сидней. Ние и без друго мислехме да им звъннем, но стана много късно и го оставихме за снощи. Вчера след работа се обадихме и си поприказвахме с Валя и чичо Ванчо. Много им е харесала ракията и подаръчетата за децата. Валя е добре. Те пратили парите на нашата сметка, а после ни писали писмо с описание на валутните курсове, кое какво е и по колко. Утре сигурно ще го получим и аз ще хвърля допълнителна светлина по въпроса. Това е всичко за сега около нас (амчи да не ви е малко пък?)...

Сега ще отделя няколко реда и по дошлото вчера ваше писмо № 114. Тъкмо съобщиха, че нощес ще бъде 0°C, а утре само 18°C. Аз съм все още по къси гащи и фланелка и не мога да усетя голям студ, но то сигурно ще е рано сутринта. Почвам подред по отделните страници.

От къде на къде вие ще плащате 4000 лв. щети? Че това е грешка на квартирантите и те са длъжни да си поемат масрафа! Ние ли сме виновни, че те са направили наводнение и са предизвикали повреди у съседите, живеещи под нас? Ами ако те утре подпалят апартамента и той изгори – значи ние нямаме къща, а пък те ще си съберат багажа и ще си отидат, така ли? Това го няма в нито един свят. Аз, преди да влезем в квартирата, на агенцията съм оставил $580 (това са четири седмични наема), които да покрият евентуални възникнали по наша вина повреди. Ако нещо се случи, което не е предизвикано по вина на немарливост от наша страна или невнимание, тогава щетите се покриват от застраховката на собствениците. Апартамента го приехме по опис на всяко петънце по мокета и всяка отделна чертичка (одраскано) на стените; по същия педантичен начин и във същият му вид трябва да го издадем преди да напуснем. А това е отделно пък, дето ние го пазим повече от наш собствен! А там - ще ти дойде някой в къщата, ще руши, ще причинява щети на трети лица, а аз ще съм виновен после, понеже съм собственик – ебаси държавата! Щом съседите отдолу искат 4000 лв. за ремонт на техния апартамент, нека да си ги вземат от наемателите. Вие не бива да давате нито една стотинка! Пишман станахме, че и вие заедно с нас от тези квартиранти! А пък и наемът им е един, та да ти се доплаче чак – повече са главоболията, отколкото финансовите ни облаги. Да се махат скоро и да вървят по дяволите! Вярно е, че докато живеехме в Аделаида, прокапа ваната в банята от горния етаж в нашия апартамент. Така се случи, че горното жилище също беше собственост на нашия хазаин. Освен това тук всичко е застраховано и в случай на разни такива истории, застраховката поема масрафа безусловно. Така човека си понесе тропулака – той повика майстори, плаща им и т.н., но пък нищо не беше станало по наша вина – дори не и по вина на горните наематели. Не смятам обаче, че ако му бях съборил стената, изгорил мокета, счупил масата или наводнил паркета и т.н., щях така да вдигам рамене и само да викам “sorry”. Щях да си плащам за дяволиите като поп. Ядосах се на тези грижи, които допълнително са ви се създали, ама какво мога да направя и аз от тук. А часовника му (на тоя келеш от Ямбол) ако стига за залог – нека да му го вземат. Ами нали някаква отговорност трябва да се носи, да се мисли, да се пази – то не може да се строи капитализъм с калпав народ! Съветът ми е да не плащате. Ако баба беше изтървала водата – тогава разбирам, вината щеше да си е наша. А пък и ние самите колко пъти сме я изтървали – все са ни прощавали. Знаете ли кои хора живеят отдолу под нас – още ли е пощаджийката с дъщеря си или има други квартиранти? Но тук му е мястото да спомена, че и у нас в кухнята не е било по-сухо от баба ти Кънчевица, Бог да я прости. И тя когато забравеше крана на мивката, та водата шуртеше чак по стълбището. Аман вече от проблеми...

Как е кракът на татко – мога пак да изпратя лекарства, но ми пишете какви точно. И как се казва “тромбофлибит” на латински или поне на английски език, че да го обясня на аптекарките? А смъртта на Христо Умников е направо трагедия – покрусени сме! Той е някакъв братовчед на Захари и сме ходили заедно с него да му помагаме, че и на доктора (баща му) “Шкодата” сме тикали един път. Спомням си как ни пусна на изпита по “Технология” с по една тройка и двамата с Женя, защото Станчев се беше запънал нещо с нас. Все спомени и спомени – непрестанно изплуват от изкуфялата ми глава. В “Електроника”-та пък карах един курс по английски – на Умников жена му ми беше учителка и се познавахме добре. Но то злото като дойде не пита. Бог да го прости, добрия човек! Безкрайно много съжалявам за тази скръбна и нелепа вест...

Не разбрахме само защо сте ходили два пъти в Пловдив, но то по телефона кое по-напред да си кажем. Като се видим със Сашови по Коледа (ако изобщо се осъществи тази екскурзия), тогава с тях ще приказваме надълго и нашироко за всичко. Утре по план ще ходим на пазаруване, когато ще купим и на Нени хокейния стик, който той вече го сънува трета нощ подред...

Продължавам днес от работа, петък - 21.07.1995. Вчера не съм писал, защото нямаше материал за разказване. Аз предната вечер се изчерпах напълно и мисля че покрих с описанието си по-важните теми и злободневки. Снощи вечерта направихме един голям пазар, като първо обикаляхме спортните магазини за прословутия дървен прът на нашия малък Неничко. От огромния избор той най-после се спря на един, който струваше $20, но изглежда има шъшкъни, които дават и по $200 за тая сопа, защото видях подобни цени да висят на различните пръчки от подобно естество. Както и да е - хокейният стик е вече факт, нощес Нени спа с него, а днес ще му е сефтето на терена. След обяд имат среща на един стадион с друго училище, та ще видим довечера добър ли е бил стикът и кой е истинският майстор – Нени или пръчката. А аз веднага ще й намеря приложение и в бита, разбира се – няма само да ме болят ръцете, я! Тая гьостерица е толкова удобна за съветите на Макаренко, че ако имах възможност бих внесъл в България един вагон от въпросният артикул. Всяко домакинство и всяка класна стая трябва да има по един такъв “съветник” - гаранция за добро поведение, възпитание и назидание....

Вчера пристигна писмото от Валя и Сашо с бележката от банката, с която са ни превели парите. Всичко е точно и акуратно и не е струвало нито цент за услугата. Неприятното идва само от курса на долара. До преди няколко дни той беше нисък, около AUS$0.70 = USA$1.00, но по изборите изкуствено скочи, а освен това ние следим само официалния му курс, който се съобщава по телевизията. Но вие добре знаете, че курс купува/продава е различен и обикновено “продава” е по-висок. В момента, когато Сашови са ни прехвърляли парите е бил AUS$0.75 = USA$1.00. А като пристигнахме в Австралия преди две години и половина, ние обменихме $2000, които носехме по курс AUS$0.64 = USA$1.00. Няма значение – сега вече разбрах как от промяната на курса през последните седмици, $620 не можаха да бъдат усвоени – т.е. бяхме ощетени с тази сума, но здраве да е. Това са нормални неща за капиталистическия начин на живот и взаимоотношения, и ние не можем да ги предскажем, нито пък с нещо променим. Тенденцията е дори австралийският долар да поскъпва спрямо американския си побратим и в случай че бяхме изчакали повече, тази обмяна можеше да стане дори още по-лоша и неизгодна...

Продължавам с мемоарите си в обедната почивка. Още напрежението не се е покачило толкова, че да работя и на обяд, както беше миналата седмица. Пък и заплатата ми не е $100,000 годишно, за да се напрягам излишно. Напред говорих за валутните курсове, пари и банково дело. Спомням си, че за USA$2000 преди близо три години, взехме точно AUS$2800, което прави приблизителен курс от AUS$0.71 = USA$1.00. А по това време за тази ниска стойност от AUS$0.64 = USA$1.00 аз си спомням много добре – като че ли ей сега ми е пред очите онова светлинно табло в банката. Значи последната е взела разликата от 0.64 до 0.71 - близо 7 цента на долар. Сега тази разлика е стопена и е в по-малък размер - от официален курс 0.71–0.73, парите са ни сменени за 0.75, което е само с 2-3 цента по-скъпо. В противен случай “ужилването” щеше да бъде по-жестоко. Както казах и напред, тенденцията е австралийският долар да стигне американския, което пък е признак на повишен жизнен стандарт и процъфтяваща икономика. Тази политика ще се засили и от новите управници, пък и нали Австралия уж излиза от рецесията. Щатът, в който сега живеем (Queensland) почти не е усетил тази рецесия, докато Южна Австралия (със столица Аделаида) са още по пътя към “дъното”. Както знаете от историята, че дъно се лесно не стига и обикновено само напълно удавеният се спира в него. Тези дето имат известни останали дихания, могат да се отритнат от долу и да започнат бавно да изплуват – това вече се нарича прогрес и всеки се стреми към него. Но тежку на тези, дето още “дъно” не са стигнали – те имат да видят и по-лошо. Но хайде, стига вече с тези “дънни” разсъждения. Изпращам ви бележката от банката да я видите само за информация - на нас не ни трябва…

Междувременно, апартамента в който сега живеем се е продал на търг и новите собственици сигурно ще искат да живеят в него. А нашата къща няма да е станала до времето, в което трябва да напуснем и сигурно ще ни се наложи още едно преместване, междинно. Но още нищо не се знае – сегашният ни договор изтича на 22 Септември; до тогава сме си на същото място, а след това ще видим. Ще гледаме да се уредим в същия комплекс, пък да наемем само друг апартамент. Нищо не може да се каже от сега. Своевременно ще ви информираме.

Довечера ще имаме гости. Албена и Васил ще идват – те също са от София. И с тях се запознахме покрай Ани и Сашо. Последният вече втора седмица работи - от фирмата са му дали една миниатюрна сервизна кола, та все го майтапим как се събира в нея, защото той е голям колкото Иван Славков, а колата му е малко по-малка от Полско Фиатче. Но за града е чудна, гори малко и е много удобна.

В събота и неделя ще сме си из дома. Не се предвиждат някакви масови прояви и мероприятия. В неделя сутринта ще отидем на битак, а после сме канени на следобеден чай у инструктора на Женя, с чиято и Божията помощ тя взе шофьорската си книжка. Жената на инструктора и самия той имат частна фирма за организиране и провеждане на шофьорски курсове. Те са много симпатични хора и съм сигурен, че ще си прекараме весело времето с тях. В събота може фаровете на колата да монтираме с Нени, аз имам ракията да си преливам в разни шишета – вече посъбрах достатъчно стъклен амбалаж; все къщни и домакински работи, които така или иначе трябва да се свършат от някого и най-често очакват все моята намеса. А времето е като в Рая – вечер е хладно, през деня слънчево и тихо, около 18°C-20°C. Небето е синьо като мастило – направо приказка!...

24.07.1995 - Стана ясно, че този колет не можахме да го изпратим вчера, защото още не сме купили подарък за рождения ден на татко. Голямо бродене падна онази вечер в четвъртък, но все не можем да изберем най-лекото, най-хубавото и най-евтиното нещо (много изисквания имаме, нали!). Другият понеделник не съм на работа – тогава ще обикаляме пак, ще купим нещото и още същия ден ще изпратим колета. Ще се получи с малко закъснение, но вие ще ни извините.

Последните почивни дни преминаха главно из дома. В събота след работа ходихме на пазар, а в 14:30 ни дойдоха едни гости - наши приятели от Gold Coast. Та с тях си спретнахме един красив следобедно-вечерен моабет до 21:00, когато те си тръгнаха обратно за у тях. Пекохме барбекю, правихме салати, пихме ракии и т.н. Аз тъкмо бях разглобил фаровете да ги чистя – баш преди да дойдат. Като си изпратихме гостите, продължих с дейността си до 01:00 през нощта – аз съм си малко луд, това да не ви притеснява или пък отчайва. В петъка пък други приятели ни бяха на гости – при мене празно няма...

Вчера станах рано (още в 08:00) и отидох в гаража да си сортирам ракията. С голямо огорчение и огромно разочарование установих, че в качето са ми останали само някакви си мизерни 30 л – нали в началото беше уж повече от 45 кила, а къде потъна цяла една трета от всичкото количество, така и не съм разбрал! Веднага запечатах две обема по 5 л – единият е за освещаване на новата ни къща (когато стане), а другият ще отворя по случай вашето пристигане в Австралия (също когато стане). После се залових да пробивам бронята на колата и да монтирам фаровете. Неничко през това време се беше вече събудил, та и той се включи с пречкането си из ръцете ми. Към обяд привършихме с гаражните дейности и отидохме до битака, но докато стигнем и той беше свършил. От там влязохме в магазина за авточасти да си купя едно ключе за допълнителните фарове. Купих го, обаче го върнах после (струва $5), защото не можеше да се вгради точно в арматурното табло. В събота ще отида до автомобилните гробища и от там ще си взема нещо по мярка. Докато се въртяхме напред-назад стана време за следобедното ни гости у инструктора на Женя. Там прекарахме до вечерта в пиене на чай, вино, ядене на сладкиши и сандвичи. Женя направи и една баница, която ние занесохме като армаган от благодарност за положеното старание, настойчивост (и огромно търпение, не се съмнявам) от страна на нещастния човечец, а пък хората много я харесаха и я изядохме цялата...

Както разбирате, пиша пак от работата и сега продължавам в обедната си почивка. Снощи след гостито, седнах да позапиша някоя песен от радиото. Имахме план и ние да се запишем на касетка, но все не ни остава време. Ще гледаме някоя вечер и това да направим. Тази седмица очакваме писма от вас. Въпреки че майка пише и изпраща всяка седмица поне по едно, при нас те пристигат малко разредени – на интервал от десетина дена, но и това не е правило. Къде се бавят тези писма – никой не ги знае. Някой път получаваме по две писма в една и съща седмица, дори по две са идвали в един ден, но всичко зависи от това на кой самолет са ги качили.

Все още нямаме окончателните резултати от изборите. За сега Работническата партия (комунистите демек, онези лакеи с червената бюлетина) води с 45 срещу 43 места в Парламента. Но тук, понеже всички са достатъчно умни, та сами разберат, че това е тяхната “Пирова победа” и че разлика от два гласа съвсем не може да се нарече победа. Те самите не са очаквали такива пагубни за партията им резултати и миналата седмица техният лидер и настоящ Министър-председател на Куинсланд публично се извини на нацията по телевизията, по радиото и във вестниците, за така слабо подготвените избори. Сигурно ще има и доблестта да си подаде оставката – да се надяваме. Продължават да се чакат бюлетини, които пристигат по пощата от кънтрито и много отдалечените и откъснати райони (това са фермите, хиляди километри навътре в страната). Уж до утре трябва да е станало ясно кой ще ни управлява занапред, но да видим. Вероятно всичко ще си остане при тези пропорции, защото едва ли шепата хора, които живеят в тези крайно отдалечени области, биха могли да доведат до някакви драстични отклонения от вече обявените резултати.

Нени тези дни също съчинява отделно писмо от моето. Все казва, че не знаел за какво да пише. Че майка му като взе един лист и го напълни с множество точки, нещо като дневен ред. Всяка точка представлява отделно събитие, което той трябва да опише с по няколко изречения. Гледам го, че е почнал да отмята точките от “конспекта” една по една, дано се получи по-хубаво писмо този път.

На 30 Юли за България ще лети нашия приятел Роси (Русан) от София, който беше тук около Наско. На 01 Септември пак се връща в Бризбън. Ще видим дали ще е удобно да проводим тази пратка по него, ако ли не – ще му имате адреса поне, та да му се обадите в София ако някога ходите нататък. Ние много моабети направихме с него – той беше неделима част от компанията ни и всички много го обикнахме, защото е голям пич. Роси е архитект и работят по съвместни проекти с Атанас, но по софрите сме повечето заедно. Той по принцип окончателно ще се завърне в България малко преди Коледа. През Август ще вдигат сватба на дъщеря си и за това си отива. Не знам дали обстановката около него точно по това време ще бъде достатъчно спокойна, че да се срещнете тогава (освен ако не съм изпратил колета по него). Но пък когато се прибере в България, можете да установите среща с него и семейството му. Те се познават и с родителите на Ани и Сашо. Абе, голям моабет ви се очертава пак – направо ви завиждам истински и безкористно!...

Сега пък продължавам да пиша от нас. Напред вечеряхме - Неничко още се потрива с миене на зъби, акане и прочие ритуали преди да си легне, а Женя гледа филма по телевизията. Преди малко тъкмо привърших с подготовката на подправките за надениците. В крайна сметка ще поръчам общо 35 кг, защото и нашите приятели от Златния Бряг (Gold Coast) също искат да участват в кооперацията, та като отидем след някоя и друга седмица у тях, ние пък да им ги занесем. Много са ми противоречиви обаче и разнообразни рецептите, които ползвам за тези наденици (защото произходът им е сбирщина от всички краища на България), та се затруднявам и не знам коя точно да избера. Комбинирал съм от всички “специалисти” по нещо и съм усреднил количествата на основните подправки чубрица, кимион, сол и т.н. За 35 кг месо (смес от 25 кг свинско + 10 кг телешко) ето какво съм предвидил – малко ли е, много ли е? – дайте ако обичате и вашето становище, споделяйки дългогодишният си опит и практика. Защо все така му се получава в живота на човека – изпукал съм цели каруци с луканки и суджуци, ама нито за миг не съм се замислял как се правят; нито веднъж не съм ви помогнал в приготовлението им, че да съм гледал поне как става цялата работа. Сега поставен в тези трудни емигрантски условия на самозадоволяване и оцеляване, аз трябва да правя нови открития за себе си, вместо да ползвам на готово опита на челниците в труда и занаята. Значи, обобщавам:

1) кимион – 400 гр;

2) чер пипер – 240 гр;

3) чубрица – 250 гр;

4) сол – 350 гр;

5) сода – 10 гр;

6) захар – 15 гр.

Няма да е лошо все пак, в някое от следващите ви писма да ми запишете една хубава домашна рецепта за истински селски наденици. Аз много-много на книги не вярвам, въпреки че за сега това е единствената ми помощна литература. Тук съм заобиколен с подобни като мене, дето само са яли, без да питат кое как е било и от кое по колко се слага…

Както аз днес на работа имах усещането, че ще получим писмо от вас, така си и стана. Пристигна пореден № 115 – дълго, хубаво и подробно. На по-дългите писма като че ли повече им се радвам. Понеже съм изчерпал вече всичката информация около нас, по-долу ще започна да отговарям на писмото ви ред по ред.

Отварям дума пак за апартамента – не го имайте като тормоз, а просто гледайте ако някой клиент се яви и не е за изтърване. Аз знам, че това си е сериозен ангажимент, но пък и вие не му давайте такъв зор. По-добре е да сте спокойни, а всичко останало само ще си се нарежда. Имаме предвид и Божи да го сайдисаме с нещичко, ама дали е слушал много? Ами зъби има ли, че да иска четка? Но като я получи, трябва всяка сутрин и всяка вечер да ги мие много старателно – тъй да му кажете. Иначе ще му опадат и ще има да фъфли като бабичка когато приказва...

Майко, цялото ти писмо е с дати от месец Юни (VI), вместо Юли (VІІ). Аз даже мислех, че наистина е писано тогава. Но си писала и на 05 “Юни” (всъщност Юли), а за рождения ми ден нищо не споменаваш. Точно на това място разбрах, че си допуснала грешка – иначе щеше да ме поздравиш. Но ти това направи в предното си писмо, което действително беше от Юни. Освен това, в него ставаше дума, че леля Денка и чичо Ванчо ще пристигнат на 07-08 Август, а те дойдоха на 07 Юли. Нещо си се объркала тотално в хронологията, ама пак като знаеш коя година сме - не е голяма грешката! Смея се, де - ти нали разбираш от майтап. За нас датите нямат абсолютно никакво значение – информацията е еднакво прясна и нова, след като я научаваме за първи път, независимо колко стара е в действителност. Отново благодарим за всичко, което направихте за нас като финансова и морална помощ. Аз вече в предните страници описах банковата страна на въпроса. Няма достатъчна благодарност, която може да се изрече с думи или пък опише с перо за такъв един случай и жест. Дано само успея с делата си да докажа колко много съм трогнат и благодарен от помощта ви!...

Чета редовете за срещата ви с родителите на Ани и Сашо, но няма много подробности от това събитие. Сигурно сте изкарали хубаво, в сладки приказки. Сега ще ви кажа и няколко думи за прословутият и предстоящ строеж. Първоначално Наско изяви желание да ни построи къщата. Но земята, която купихме за тази цел вече се явява много далече от района, в който той може да се разпростира със строителният си размах. Той си има определен кръг от квартали, до които може да достигне лесно и бързо, без да му се оскъпява проекта и изпълнителният план. Извън него вече транспортните разходи от превозване на строителните материали стават страшно големи, а се губи и много време в път. Ние и не настояваме той да ни е строител, защото напълно разбираме, че за него това е почти невъзможно или изключително трудно – в никой случай не бихме си позволили да насилваме нещата от наша страна спрямо него, нито пък ще сме съгласни да покриваме допълнителните му масрафи за транспорт от джоба си. Един ден всичките ще ми минат през двора – кой с лопата, кой с метла. Няма само да ядат и да пият, я! Тук има изобилие от строителни компании, така че това е най-малкия проблем. Ние финансово щяхме да се оправим и без тези пари, но с тях сме по-сигурни и по-смели в начинанията си. Това обаче само вие самите можете да разберете напълно, защото ви казвам винаги и само истината; чуждите хора това никога не могат да го проумеят. А видът на земята, местоположението, околната среда и самия квартал не биха ни позволили да построим барака - къщата може да не е толкова помпозна и голяма като другите наоколо, но поне трябва да мери вида си спрямо останалите с интересни и раздвижени архитектурни елементи. Но за сега не мислим за никакви планове - първо чакаме документите за земята да оправим, пък тогава ще планираме следващите си действия.

Щом като е трудно на татко да размножава писмата, хич да не се занимава с тях! Малко са ви другите грижи, че и това за капак. Аз го бях споменал просто ако е възможно, но всичко свързано със средства, време и тропулак да се отхвърля на момента. Аз на работа имам прекрасната възможност да ги размножавам и ако Женя иска да ги изпращаме така до Ямбол, тя ще ме инструктира какво да правя.

Всички отдавна са здрави, но по времето на “болната” седмица дадохме $100 за лекарства, без никакъв ефект. На края антибиотика оправи работата, но и тук лекарите по принцип ги избягват и не ги предписват за щяло и нещяло. Най-често оставят настинката да се навилнее и да си отиде сама – човек не си товари бъбреците и черния дроб с излишни лекарства, след като ще му мине и без друго.

Лошо ми стана като прочетох за пълномощните, но ако се наложи ще ги правим пак. Кой знае колко още ще се проточи този процес.

Къщата ще бъде изградена с тухли отвън, а отвътре разпределението се прави от леки и тънки етернитови плоскости (по-скоро гипсо-картон както му викат). Не съм много запознат с австралийското строителство, но като гледам по другите дворове: цялата къща представлява една дървена рамка, отвън облечена най-често с тухли, а от вътре - с въпросните гипсови плоскости. Слагат покрива и след 2-3 месеца хората се нанасят.

Ние вече имаме семе за чубрицата, но нямаме градина къде да я посеем. Снощи сложих няколко глави дребен лук (нещо като арпаджик, ама по-едро) в едно тиганче с дупетата надолу и малко вода, че да изкласи пресен зелен лучец за салата. Това ми е първия “посев” за сега. Гледам да е лесно – да няма оран, да не иска копан и друга селскостопанска дейност като периодично пръскане, връзване, плевене и т.н. Извадил съм тавичката на балкона, че да я пече слънцето - да видим какво ще излезе на края.

Майко, като споменаваш името “Кожухаров” от Сидней (аз го знам само задочно, по име), виж ако можеш да ни уговориш няколко преспивания у тях (само вечер). Това много ще ни облекчи отиването в Сидней, защото мотелите, хотелите, та дори и къмпингите особено там са страшно скъпи - в смисъл за нас. Стотина долара на вечер са си от голямо значение, бко че ги заработвам за 6 часа труд. Ние както правим сметка да останем там 4-5 дни, трябва да дадем $500 за едното спане само. Ние парите пак ще ги похарчим, но в разглеждане на забележителности и паметници на културата. Помня, че като бяхме в Сидней преди две години, доста подсмърчахме пред зоологическата градина, защото ни поискаха $35 за вход. А тя е нещо грандиозно и заслужава да се види. Тогава я подминахме, но сега ще ни се иска да я разгледаме. И още хиляди други атракции и интересни места има, пред които единствената сериозна бариера е неговото светло величество - “ДОЛАРЪТ”!...

От зеления боб всъщност се отървахме много лесно. Веднъж Женя готви от него, не – аз го готвих май, не е важно. Вря половин ден и пак не увря, неговата веричка зелена аз дано да поругая! Седнахме после да го ядем - то бяха гримаси, то беше цупене, мръщения и какво ли не. Че като ми падна пердето пред очите - като го награбих в един чувал, тъй както беше замръзнал на кюлчета във фризера и право в контейнера го изпратих. Нека там да го ядат мравите и буболечките. От тогава рахатясахме и сме все на наденици, кюфтета и др. Явно с боба не ни провървя...

По-рано гледахме за готови къщи само за да се убедим, че от новото, чистото, светлото и просторно жилище, което ние сами си изберем и построим, няма по-добър вариант. Никой не може да предложи това, което ние бихме искали и можем да си позволим с възможностите. Това, което наистина пък още от пръв поглед харесваме и приемаме за чудесно, цената му ни поваля още преди да сме се изправили насреща му. Ето защо ние решихме да строим, пък било то и малко по-скъпо, но се строи точно това, което предварително е решено на строителния план. А не купуваме на някого архитектурните недоносчета. А пък долара ако стане 200 лева, както пишете, хептен ще я закъса тая наша държава българска...

27.07.1995 - Уж напоследък няма нищо ново около нас, а пък като стоя и се замисля – все по нещо съм пропуснал да напиша. Онзи ден пристигнаха документите за земята – трябва да платим $5300 – $3100 за депозита за земята, а другите $2200 са разни такси към държавата, плащане на адвокати и пр. и пр. Но тъй или иначе това е крайната сума, плаща се наведнъж и сега само чакаме официалните документи за собственост. После по същата трънлива пътека ще минем, когато ще вземем заема за самия строеж, но допълнителните такси може би няма да са толкова много, защото един път вече сме ги направили при покупката на земята. Женя вчера е пратила чека с парите, снимките е взела и в този колет ви ги изпращаме. Купила е на Божи една малка видеокамера/играчка, която се пълни с вода и като снима на уж, пръска с водата навсякъде. Дано да му е интересно – четките за зъби са се свършили (и тук има неща, които периодично се изчерпват) и е нямало в момента, когато Женя е пазарувала. Но ще го имаме предвид за по-нататък.

В неделя ще изпращаме Роси на летището, когато той отлита за България, а после цялата компания отиваме на барбекю в един парк. Това е планът за сега. Сашо онази вечер мина през дома. Той обикаля клиентите си със служебна кола, та минал през нашия квартал (за по-направо) и работният му ден приключи с това посещение у нас. Аз повреди като за него в къщи нямам, но пък в замяна на това извадих едно ледено вино от хладилника, че и мезенце накълцах – къде ще има да ходи повече? Снощи надписвах и снимките.

На работа съм си все така зает. Днес най-после дойдоха от Съвета да си вземат ремонтната документация за градските автобуси. Вече има един ударен отпред, та даже следобед ще ходим с моя шеф да го разгледаме и преценим повредата. Като споменах за “шефа”, та се сетих и за реорганизациите в нашата фирма. Съвсем неочаквано и инцидентно техническият ни директор напусна (излезе умен човека и се махна от кашата). Мястото му се зае от началника на отдела, а неговото пък - респективно от главния чертожник (главния конструктор). Така всички минаха с по едно стъпало нагоре. От няколко месеца насам имаме и нов Генерален директор. Бившият също се покачи на следващото стъпало в Обединението, а новият по моему е едно голямо лайно, но не смея да му го казвам в очите - нали е шеф все пак. Пък и с тоя заем дето сме се нагърбили, много такива и подобни говна ще има да търпя от тук нататък. Но това са нещата от живота – нищо ново, нали...

Напред приказвах и с моя началник да ми увеличават заплатата. Той каза, че съм в списъка за повишение, но кога ще стане с тези нови “лайна” (шефове) дето стоят отгоре и той не знае. Каза ми, че по принцип аз получавам най-високата заплата в отдела от всички останали конструктори. И така да ми я оставят пак ще съм доволен, но ако може да вземам повече – не се отказвам.

Напред ми се обади Женя, че от банката искат още $500 допълнителни такси – започва се един вид “наместването на хомота” (да спомена с носталгия любимата фраза и на нашият незабравим чичо Сашо от Айтос, Бог да го прости). Ама като ги искат – ще ги даваме. То отърване няма. Иначе сме добре и времето е много хубаво...

28.07.1995 - Благодарение на моята “велика” госпожа, ние няма да плащаме тези $500! Станало било грешка и тези пари са ни ги надписали два пъти като дължими от нас. Но тя проверила по телефона в банката и се оказало, че тази сума ние вече сме си я платили и че сега всичко е наред. Ще й купя вино за почивните дни и ще й опържа кюфтета - за награда, “миличката” ми тя!...

В понеделник сигурно ще отидем до някоя строителна фирма да видим различни предварителни планове, техни нови идеи и т.н. През седмицата може да се срещнем с Наскови, за да говорим за строежа. Изобщо много тичане ще имаме през почивния ми ден. Ще трябва и да се подстригвам. Вече ходя на бръснар и давам по $10 – нали се замогнах. Но не го правя много често. Дописвам последни страници от писмото и като че ли не се сещам вече с какво да ви занимавам, а в същото време и да не ви отегчавам.

В понеделник трябва и колета да пратим. Утре след обяд ще свързвам фаровете на колата, в неделя сутринта отиваме на битак, от там на летището за изпращането на Роси, а после сме на барбекю - докато се обърна и станало пак омразния понеделник. Те всъщност и петъците не са ми толкова щастливи дни вече, защото работя и в съботите. Едва към 11:00 в съботен ден малко ми се приповдига настроението и ме държи следобеда, през вечерта и най-много до неделя сутринта. А в неделния следобед по принцип съм мрачен, защото се считам, че съм почти отишъл на работа вече. Изобщо, това не е за обясняване – то се чувства! Успокоявам се само, че имам още някакви си 30 години до пенсията (тук се пенсионират на 65, което допълва картината на положението)...

В неделя ще ви запиша страшен филм от телевизията. Казва се “Животинска ферма” - анимационен, няма много говор който да не разбирате, а е уникално произведение за зараждането на комунизма, но от животинска гледна точка. Ще откриете много прилики с действителността, истински “герои” и т.н. В следващото си писмо ще се опитам да ви обясня някои моменти от филма. Аз съм го гледал тук преди две години, когато ни го прожектираха в училище с учебна цел и от тогава дебна, за да ви го изпратя...

Продължавам с новините от последния час. Напред Женя ми се обажда по телефона. Валя и Сашо са ни изпратили в колет ризата и лекарствата, а накитите са ги оставили да ни ги дадат като се видим. Женя каза, че ризата е много хубава и аз много ви благодаря за подаръка. Сигурно в неделя ще се докарам с нея. В писмото, което Валя ни е писала има и клюки: Пламен си е заминал за България с цел да се жени. Имал проблем с визата си, че Кожухаров нещо му съдействал. Последните три години Пламен е бил срещан често с момиче (едно и също?! – та това е почти невъзможно за неговите “способности”…), което ние знаем че е от Филипините (за тях съм чувал, че са много красиви но за съжаление аз нямам неговият опит). Но защо ще се жени в България, а не в Манила не мога да проумея. Може би вие ще сте поканени на сватбата и ще ни пишете повече подробности. Ние няма как да дойдем, пък и сега зимата не е много за пътуване. Виж, ако и на Филипините се организира “женската” сватба, тогава непременно ще отидем. Ами не им зная много обичаите на тези племена - може и само по една сватба да правят...

Гледам, че писмото ми пак е станало големичко. Хем нямаше какво толкова да се пише, но то всеки ден като става по нещо и се трупат страниците. И този месец се изтърколи неусетно в тичане нагоре-надолу – ние така и не го разбрахме. На 01 Август (вторник) ще отчетем по обичаен и подобаващ начин рождения ден на скъпият ни татко и дядо Нено, а в сряда сутринта (по тукашното време) ще се обадим и по телефона, за да го и поздравим лично. По-предния месец не си изразходихме напълно лимита от разговори за USA$25, но си платихме цялата сума. През Юли имахме обаждане по повод пристигането на леля Денка и чичо Ванчо, но не помня колко минути сме приказвали - нали бях сънен още. Може би тези дни ще доизразходим лимита с разговори до Ямбол или пак до вас, защото на 01 Август (при нас ще бъде вече 02-ри) ще попаднем в лимита за следващия месец. Ще видим как ще стане всичко.

Работата ми върви успешно, въпреки голямата заетост по цял ден. Нали за това пък ми плащат. Чакам с нетърпение да стане 17:10, за да си тръгна за вкъщи. Онзи ден поръчах надениците и се обрахме до прашинка откъм кимион и чубрица. Снощи се обаждах на приятел от Аделаида да ми изпрати 1 кг смлян кимион и 0.500 кг смлян чер пипер. Там е доста евтино от гръцкия магазин. Ще ми прати и малко чубрица, но явно ще трябва да сеем нашите семена. Лукът дето го сложих в една паница с вода на терасата комай ще изгние вече напълно, вместо да му покарат зелените пера нагоре. Не ми вървят културите напоследък, ще сменям почвата...

30.07.1995 - Неделя. Това са наистина последните редове от “краткото ми писъмце”. Всичко тези дни се извърши по набелязания предните дни и описан в по-горните редове план. Няма нищо за добавяне или ако има, то ще е в следващото писмо. Сега ще опиша с няколко реда съдържанието на колета и предназначението на всяко отделно нещо.

Има по едно шишенце с “одеколон за уста” - жабуриш се, но не плюеш в мивката, а гълташ, предимно с мезе. Това е мостра от невероятно хубавата ми сливова ракия, която варихме контрабанда за пръв и не последен път в тази държава. За вас е касетката с музиката и видеокасетата. Неничко ви изпраща и няколко от повтарящите му се карти. Играчката в кутията с едно лежащо светещо мече е за малката Стели. Има снимки за Ямбол и Габрово – то си пише на пакетите. Камерата-играчка е за малкия Божи. Изпращам ви и няколко кибрита с изгледи от Сидней. Това е до тук. Ще продължа утре от пощата, че Женя е направила една салата и сядам да освобождавам стъкления амбалаж, че и на Сашо му трябват шишета за неговата ракия – аз като изпия моята, ще дам празните бутилки на него пък, нали сме комуна...

31.07.1995 - Пиша вече от пощата. Наложи се да извадим някои неща, за да се включим в двата килограма и 30-те долара такса за изпращането им. Извадихме четирите кибрита, вашето шише с ракията и кутийката от касетката. Също и играчката на Божи. Тези неща ще тръгнат със следващата видеокасета, която вече е почти пълна след снощния филм “Животинска ферма”, който ви записах. Извиняваме се за неуредиците. В последния момент купихме на татко часовника, който е подаръкът му от нас за рождения ден. Онзи руския, дето го има вече сигурно 40 години, ако обича нека да го изхвърли от моста “Игото” долу в реката, за да не би случайно да го намери някой друг!

Татко, часовника има 12 месеца гаранция. Документите сме ги задържали при нас. Ако стане нещо до това време – веднага ни го изпрати, даже и само батерийката му да е за подмяна. В момента той показва австралийската дата и час. Сложил съм ти и описанието в колета, за да знаеш как му се наглася времето, датата и т.н. Целуваме ви безкрайно много: Ангел, Женя, Нени



Тагове:   австралия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marconi5659
Категория: Лични дневници
Прочетен: 344984
Постинги: 486
Коментари: 75
Гласове: 160
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031