Мили майко, татко, бабо - приятели,

02.03.1993 – Вече втори ден, откакто ходим на това проклето училище, обаче аз много се изнервям и никак, ама никак не ми се учи. Предполагам, само майчицата ми може да разбере колко много ненавиждам науката като цяло, спомняйки си за всичките ми тежки, учебни години – като започне още от отделенията, мине през Техникума и свърши до Институтските ми неволи и страдания. Сега имаме по 6 учебни часа на ден само английски и ми е доста по-трудно от заниманията в предния курс. С Женя не сме в един клас - тя е в група с по-високо ниво на езика и нямам на кого да разчитам нито да ми подскаже малко когато другарката ме пита нещо, а аз мълча насреща й като пън, нито пък кой да ми напише домашните – ама аз съм много зле бе! В нашата група има много българи, руснаци и поляци, от които не можеш да изчоплиш и една дума, но така пък трябва да разчитам само на себе си и на малкото, което двамата с Женя си споделим в къщи - кой каквото е научил през деня. Може би така да е и по-добре, но на мене определено не ми харесва – ако можех, щях да си се върна в България; там поне с езиковите бариери няма да се боря, мамка му! Дано с времето да ми се поразведри и подобри настроението, защото сега ми идва само да чупя, хвърлям и убивам...

Днес изпратихме множество писма – в Ямбол, в Свищов, Севлиево и Габрово, а до вас сме адресирали видеокасетата. Вътре в кутията има и писмо със снимки. Надяваме се, че ще получите всичко точно и акуратно. Тук в пощенските клонове продават специални кутии за една видеокасета и колкото писма и снимки да се прибавят вътре, тарифата за изпращането й е все една и съща - $10.20. Вътре вече има едно цяло писмо поне за $3, което не са ни таксували. По-нататък ще се опитваме и други неща да изпращаме по този начин – снимки, проспекти, карти на Австралия и т.н.

Нени тази вечер сам си учи уроците и напред ни прочете книжката от училището с незначителни грешки. Той е оправен – обаче ние да му мислим!...

Аз в момента готвя поредният си миш-маш, а Женя най-старателно и упорито учи (тя си падаше малко зубрачка още от Института, но за това пък нея не са я късали по изпитите, докато на мене ми разкъсаха задника от многобройни явявания на изпити и зачоти – спомняйки си за тези ужасии, в момента ме побиват тръпки). На училище си носим по нещо за ядене от нас - сандвичи най-често и някакво питие; сядаме в кафенето и си вадим манджата, все едно че се намираме на полето да събираме картофи. Това тук, за всеобща наша радост е позволено и никой не ни гледа изпод око, като че ли съм му стъпкал магданоза или пък минал с колата през кучето му. Някои си купуват по нещо от бара, но повечето от нас си носят дисагите от къщи - нали сме емигранти, всичко ни е скъпо и не ни се дават излишни пари за нещо, което можем да си доставим сами на десеторно по-ниска цена. Едно кафе струва 60 цента – да речеш, не е хиляди и ако закъсам чак толкова много и почна да се въргалям по пода от зор, мога и да си го купя за да ми мине кризата. Но пък в същото време, пакетче или цял буркан от 200 грама NES-кафе в супермаркета стъпва около $2. Размий си го в къщи, налей си го в едно малко шишенце или термос, пък си го пий после сред обществото, като толкова искаш да се представляваш за баровец...

Та, такива ми ти работи около нас. Тези дни доста захладня времето. Вече дълъг ръкав, пуловери и дълги панталони - това ни е униформата. Късите гащи, джапанките и сандалите ще ги прибираме май за догодина. Общо взето лятото трая само една седмица, когато бяха горещините от над 40°C. През останалото време – променливо: ту облачно до слънчево за кратко и предимно духовито. Тук в единия край на града може да вали дъжд до подгизване на костите; на другия - да пече слънце до изгаряне от втора степен, а на морето да духа такъв вятър, та чак ти отнася шлифера. Онази вечер попаднах в такъв един подобен щорм, с ураганен вятър, проливен дъжд и т.н. - щеше да ме вдигне с рейса барабар. И само след малко вече нямаше и помен от това. Тук няма нищо, което да спира лошото време – то идва обикновено от Полюса, отдолу. А от Екватора пък може да нахлуват горещите вълни. Понеже няма големи планински вериги, които да ни предпазват от тези капризи на времето, всичкото зло се изсипва направо върху нас. Но не е чак толкова невъзможно, за да свикнем и на това – нас на какъвто шиш са ни пекли там откъдето идваме, лошото време на Австралия е най-дребният й кусур. Общо взето е както при нас в България, само че климатичната обстановка много често и бързо се променя. Сега като дойде и зимата, ще видим още един непознат за нас сезон...

Днес е 03.03.1993 - Честит празник на българите по света! Да сте ни живи и здрави и вие, родители наши, както и всички останали покрай вас! В същия ден получихме и писмото ви с мартениците. Благодарим много - тук такива украшения няма и не са познати сред туземното население. Като се закичим с тях ще бъдем много оригинални.

По повод на бензина: днес навсякъде из града цената му падна с около 5 цента на литър. Може би да е някаква предизборна далавера – политиците по цялото земно кълбо са едни и същи изметкяри и помияри. А за вас, определено съжалявам много – единственото нещо, което ви събаря издъно беше бензина, за да можехте да си походвате поне още малко тук-там и те намериха точно с това да ви ударят, проклети да са мръсните червени кучета (и сините са от подобен произход; само козината им е синкава, но в червата са си пак червени!)... Какво има да ви го смятам и как да го сравнявам – на едно семейство, двете месечни заплати от по 1500 лв. могат да му стигнат едва за 300 л бензин, докато с безработицата си тук и за същия период от време, ние купуваме 2300 л. Разликата е чувствителна и съществена. За това вие не се притеснявайте за нас. Внимавайте само с грипа. Той всяка година си показва рогата, не му се давайте. Наглеждайте и баба. Тя, с нейните вечни проветрявания в студа, може лесно да се разболее. Съжаляваме за случилото се с леля Ани – дано се оправи бързо, че да може пак да ходи по Балкана, както тя обича. Поздравете я от нас специално и й пожелайте скорошно оздравяване.

Тук денят на св. Валентин също се празнува доста силно. Много цветя се изкупуват, сума подаръци се раздават, поздравителни картички се разменят и пр. щуротии - нещо като по време на нашенският 8-ми Март. И големи намаления стават в цените на всички стоки. Търговците гледат как по-бързо да се отърват от стоките си, влюбените пък купуват безогледно всичко (защото човек като е влюбен, той няма връзка с главния мозък и върши всякакви безчинства) и така всички са доволни и щастливи.

Татко защо отлага операцията си – надявам се, че няма сериозни причини за това?! В предното писмо получихме и църковното календарче, за което също ви благодарим. Ученикът ни е много добре. Книжките си ги прочита и научава доста бързо - още в колата, докато пътуваме от училище до вкъщи. Взеха вече да му стават лесни тези уроци и упражнения и от другия срок вероятно ще го преместим в нормално училище - заедно с другите деца и покрай тях, смятам че ще научава и запомня много повече от учебния материал.

Не се сърдете на Тъпов - той и преди ми беше казал, че искат да наемат целия апартамент. Само отделна стая, че пък и без право за ползване на кухня и баня е доста трудно. Но каквото направите. Дано успеете да продадете къщата и мястото по-изгодно, та да можете да вземете по-добра цена срещу това. За болтовете и гайките не се притеснявайте – тук каквото ми дотрябва си го намирам по улиците или пък го купувам от магазина в най-лошия случай. Имате още писма да получавате от нас, за това няма веднага да ви изпращам това писмо, за да се изравни и нормализира кореспонденцията ни. Това което пиша в момента, ще го пусна чак след като получа отговор от вас, че сте получи видеокасетата. А през останалото време ще продължавам да пиша, та да имате после по-дълго време материал за четене.

Днес бяхме в библиотеката на нашето училище. Там има всички условия и помагала да се научи езика. Пускахме си касетофон и пишем каквото чуваме. Общо взето се справяме. Правихме и контролен тест, за да ни видят нивото на знания. Аз само съвсем малко преписах от едно девойче, седящо през два чина от мене, а другото си го направих абсолютно сам. Ще видим каква оценка съм изкарал.

Утре и вдруги ден Нени не е на училище. В петък пък от курса ще ни водят в някакъв музей на техниката – ще гледаме коли, мотоциклети, всякакви машинарии и т.н., та ще го вземем с нас. Нашите приятели с момиченцето също не работят. Момчето учи нещо като тукашно висше образование, а жена му посещава курс за език, подобен на нашия. Тя ходи да чисти и по къщите на хората, от където взема допълнителни $200 на месец – сума добра за нас, но за повечето работещи австралийци това възлиза на една дневна надница (или хайде, нека да е една и половина за по-реално...). Те са били две години в Германия и там тя е усвоила този занаят. Сами са си платили билетите от Европата до тук. Смятам, че с тези няколко думи отговорих на писмото ви достатъчно изчерпателно - очакваме следващите, които ще са по-конкретни и подробни.

След 10 дни ще разберем кой ще управлява Австралия през следващите 4 години. Новите ако дойдат на власт няма да искат емигранти, ще въвеждат някакви нови закони, а ще ни освободят от други и т.н. Щели да разкриват нови работни места и други подобни лакърдии. Всъщност на власт ще дойде партията на по-едрия капитал, от по-заможни хора един вид. Ще ги видим и тях. Взаимното оплюване обаче по телевизия и радио е в пълен ход - едни по други и обратно, както е по целия свят...

Това ваше писмо е дошло за 13 дни – пуснато на 18 Февруари и го получихме на 03 Март. Понеже ние на 01 Март изпратихме видеокасетата, ако пратката пътува средно 15 дни и още толкова отговорът му – ако пък аз веднага изпратя това писмо, очертава се вие да го получите около 15 Април. Но ще видим – това са само мои груби пресмятания и предположения.

Онзи ден ни се обажда Пламен от Сидней. Щял да идва евентуално в Аделаида заради някакви концерти или фестивали, та може да се видим пак. Днес дойде и сметката за тока. За 75 дена сме изразходили 348 единици електроенергия (предполагам, че тези “единици” се измерват в киловатчасове), като една единица (киловатчас) струва 11.45 цента. Общо имаме някакви си $49 масраф за период от два месеца и половина. Това включва само осветление, хладилник, телевизор и т.н. Топлата вода за бойлера и готвенето (котлони и фурна) са на газ, която е също доста евтина и се отчита по отделна сметка.

Така - мина се и днешният четвърти ден на този месец Март. За нас учащите е последният учебен ден на първия срок, а и за Нени също. Утре ще ни водят на посещение в един музей на техниката. Ще го вземем и него с нас да се разходи и да види свят, а света – маймуна (по смисъла на калпазанин, палавник)...

Днес пък с учебна цел ни водиха в един голям супермаркет. Там разглеждахме стоките по рафтовете и трябваше да упражняваме ежедневния разговорен английски език. Ние си купихме един пакет тесто за пици и една горчица. После в съседство видяхме малка кръчма, та там също отседнахме (пак с учебно-просветна цел...) да си доупражним езиците зад чаша бира. След това като че ли следобедните часове ми се сториха по-лесни. Развърза ми се езика някак си - почна ли и вицове да им разказвам на английски, значи вече съм съвсем добре. Но аз за съжаление съм доста далече от тази възможност...

Тази сутрин в 05:40 ни се обажда Живко от Ямбол. Говорихме доста, а и Женя се събуди – та и тя продължи. Сигурно една тяхна заплата е отишла по телефонни такси. Предполагам, че те и на вас са се обадили по-късно. Чуваше се много добре. В писмото ни ще намерите пак една снимка на къща. Със съответни залагания от 10, 20, 50, 100 или 300 долара, всеки може да участва в разиграването на томбола, от която се печели тази къща; или камиона, или колата, лодката и т.н. Но на нас и тази къща ни е “голяма”. Ние само ви изпращаме снимката й, за да видите как и къде живеят някои хора тук и какво има по света – по-скоро за всеобща информация, а и за да видите също къде пък ние никога няма да живеем... Връщаме ви пак и някоя марка без печат за повторна и многократна употреба, ако е възможно.

07.03.1993 – Неделя е, в къщи сме: ще учим, ще готвим, ще се перем и т.н. – общо взето скука и половина. Но за сметка на това пък тези дни достатъчно си походихме на воля, за това днес ще почиваме.

Онзи ден (в петък) ни водиха в този музей на техниката, за който ви писах по-горе. Той е на около 60 км извън Аделаида, в тукашните планински възвишения. Чуден живописен път води до там. Тесен, с много завои и големи изкачвания - нещо подобно на нашите Родопи. От горе града се вижда като на длан. Много беше красиво. В музея бяха събрани най-различни стари вещи от първите заселници на Австралия: снимки, стари грамофони, машинки, колелета и т.н. - подобно на Етъра. По-нататък имаше разни архаични военни машини, каруци и две огромни зали със стари коли и мотори. За Нени особено, беше много интересно, но и аз разглеждах всичко с огромно желание. Имаше даже един руски мотор “ИЖ” и две чехски “Яви”, обаче германско “MZ” не видях. От колите бяха изложени почти всички световни марки и модели: американски, английски, германски, японски и т.н. (отново без “Трабант”, “Вартбург” и “Запорожец” - за срамотиите...). Изпращам ви и една диплянка от там, за да добиете някаква представа за това, което сме видели. На края, след като разгледахме експонатите, седнахме всички заедно с учителите да обядваме. Имаше пак печени неща на барбекю и всички съпътстващи го прибавки: салати, напитки и т.н. Бяхме и трите класа заедно. Изкарахме си много весело. След закриването на официалната част и всичко вече свърши, отидохме у едни нови приятели, с които се запознахме на поляната, та там си продължихме моабета до вечерта на сладки приказки и ледена бира.

На следващия ден се събрахме внушителна група от общо 4 семейства с 4 деца и 3 коли, та пак ходихме в един парк близо до морето. И там си правихме барбекю, къпахме се, ловихме риба и т.н. Вечерта, по традиция вече, бяхме у едните приятели, където също поприказвахме, наливахме се със сокове, кафе/чай и се прибрахме чак вечерта. Тук в местния вестник “The Advertiser”, в броят си от 02 Март 1993, се появи една малка статия с резултатите от футболното първенство в България. Между всички големи и малки столични и градски отбори, се споменава и нашата габровска гордост “Янтра” (бившият “Чардафон-Орловец”, чието име аз повече си тача), която победила някой си друг отбор с 3:0. Изпращаме ви изрезката от вестника, като любопитен факт. Ако искате я занесете в редакцията на “Габрово Днес” – вестникарите ще направят интересна статия, за това как “Янтра” се е прочула чак в Австралия с победата си над… (не запомних името на другия отбор - нали не си падам много по футбола, та всичките ми звучат еднакво в ушите; аз едно знам и едно си повтарям: “Само Левски! Долу ЦСКА!” и това ми стига като спортни познания)...

Днес трябва да почета малко и от Правилника за уличното движение, че в сряда ще се явявам най-после на изпит. Опасно е да се кара без шофьорска книжка тук, защото ако ме хванат може и книжка да не видя в цяла Южна Австралия. Такъв е законът тъдява – строг и трябва да се спазва, че инак лошо става...

08.03.1993 - По стара детска традиция да кажем: “Честит празник, мила мамо!”, въпреки че според мен, това е малко комунистическа отживелица. Тук не са чували за този ден, но ние някак си сме свикнали с него от време ону и си го споменаваме по навик, без да искаме.

Онази вечер (по-точно в нощта на събота срещу неделя) са сменили времето тук (мръднали часовниците с 1 час назад) без ние да сме разбрали (те хората били тръбили и по радио и по телевизия, но предполагам обявата се е отнасяла само за тези, дето им разбират и езика; не било достатъчно май, само да си имаш телевизор в къщи - то трябвало и да му разбираш, каквото ти говорят от екрана...). И днес, поради тези недоразумителни причини, бяхме подранили за училището с 1 час. Минахме на зимното разписание, тъй да се каже. Но иначе времето е приятно - 25°C, тихо и спокойно като в манастир след вечернята. Всъщност тук зимата, есента и всичките останали сезони започват на първо число от месеца. Например лятото беше от 01 Декември до 28 Февруари. Есента започна на 01 Март и ще свърши на 31 Май. Зимата ще бъде през Юни, Юли до края на Август и т.н. – пролетта пък от 01 Септември до 30 Ноември и цикълът се повтаря пак от началото. Финансовата година обаче в Австралия започва на 01 Юли. Тогава се прави баланс, отчет на приходи/разходи; въз основа на това се плащат такси, данъци и т.н. Нас тези последните мероприятия не ни засягат, защото не работим и съответно нямаме никакви доходи. Горното се отнася само за тези, които печелят пари, а щом като някой тръгне да печели – трябва и данък да плаща на тази държава…

Нени днес беше на уроци по плуване от училището – останал много доволен. Той най-добре правил упражненията, имали млада и хубава “другарка” по плуване – аз все го подпитвам за едно-друго, обичам да знам какво става с него, как се развива като човече и вече малък мъж.

Изпращам ви цялата страница от вестника, където съм подчертал “Янтра” и пасажът, отнасящ се до футболното първенство на България. Така смятам, че ще е най-правдоподобно за журналистите и любителите на любопитните хроники. Ако нещо се появи по въпроса из страниците на “Габрово Днес”, непременно ми изпратете изрезката от вестника. Тук ще бъде много интересно за всички да разберем, какво са писали нашите българи за този, безспорно прецедентен и интересен случай.

Пишете ни какво става с къщата в Искра и по-точно с мястото. Ще се решат ли нещата цивилизовано и има ли вече мераклии мющерии? На каква цена? Дано намерите нещо равностойно в Габрово, но търсете някакво по-ново, запазено или добре поддържано място. Не се заробвайте от сега нататък с ремонти, майстори, дюлгери и т.н. Това отнема много излишни средства и нерви.

Онзи ден разбрах от други българи, че в България се появила статия за големите горещини в Австралия, за няколко смъртни случаи (от топлинен удар) и чести спирания на тока. Това действително в общи линии беше вярно, но токът спря само веднъж за 40 минути и то в Аделаида. Тук мрежата се претоварва от многото хладилници и хладилни инсталации - климатичните системи пък са башка, горница и те към общият и без друго голям товар. Та и в отсамната част на света се случват такива работи, само че бързо се стабилизират и нормализират, а повредите се отстраняват на мига...

Днес вече е 09.03.1993. Денят ни мина без особени моменти. Първо на училище, после от училище в къщи и това беше. Вчера заредих колата (рейса де) с бензин на най-ниската възможна цена, която бяха виждали очите ми откакто сме тук в тази държава – 61.9 цента за литър! Цената на бензина постоянно пада и аз много добре разбирам защо и коя е причината, но тъпият австралийски баламурник и гласоподавател, все още не може да се усети какво заострено колче му се е подало откъм изнеженият му гъзец. Резервоара на рейса го пълня с $19.60 и с това гориво карам около 450 км из града, но на по-скъпата цена тези уравнения са различни.

Вечерта бяхме на родителска среща. Учителката е много доволна от нашия малък Неничко. Показа ни неговите класни работи – смятане, писане, рисуване и т.н. Имат специални учебници (едновременно и тетрадки) с картинки и така лесно си обясняват всяка дума, която заучават. След срещата имаше кафе с бисквити и приказки за взаимно опознаване между родители и учители. Тук се запознахме и с едни германци от Западен Берлин. Децата ни учат в едно училище. Та с тях си поприказвахме доста - те са само от 1 месец тук и всичко все още им е ново и интересно. Ние, с нашите 3-4 месеца престой, вече се чувстваме като “стари кучета”. С тях само сме се виждали на курса който караме заедно, по коридорите на училището, но никога преди това не сме се заприказвали и общували. Оказаха се много приятни и земни хора.

В това писмо ви изпращаме и една карта на Аделаида. С цифри сме отбелязали съответните забележителности - в смисъл кой къде живее, учи и къде сме ходили на излети. Надяваме се да ви е интересно като я разглеждате. Постепенно ще изпратим и карта на цяла Австралия – търся хубава и подробна, за да добиете представа кое къде е тук. С № 1 е отбелязана първата ни квартира, която беше много близо до ситито, но в която стояхме само 3 седмици, защото не ни хареса. № 2 – там живеят нашите първи приятели с момиченцето. Те бяха на 5 км от нас. № 3 е нашата сегашна квартира. Разстоянието от нея до ситито е около 6.5 км. На № 4 живеят други наши приятели, където сме заедно с тях от снимките в Ботаническата градина. На № 5, 6, 7 и 8 живеят също наши добри приятели и верни другари. На № 9 пък се намира къщата на дядото на жената (откъм колегата на Женя), у когото сме били няколко пъти. На мястото, където съм отбелязал с № 10, е построен българският клуб с църквата в непосредствена близост до него. Там всеки понеделник вечер се организира нещо като училище за децата, а след това образователната програма продължава с народни танци. Има едно момче от нашите, което е било танцьор в България - от Русе, играл е в представителния ансамбъл на завод “Найден Киров”, та той ги обучава. На мене пък ще ми търсят акордеон, за да им акомпанирам в разучаването на стъпките. От № 11 купихме рейса и го прекарахме на собствен ход през целия град до № 1. Това се случи само на четвъртият ни ден, идвайки от дясно движение и попадайки тук, където всичко е наопаки – това беше почти героизъм! На № 12 беше паркът с животните от снимките, където ходихме всички, заедно с леля Здравка и дядото. С №13 е отбелязан паркът с водопадите, където “бабин сладък” го има на една снимка гол-голеничък под пръскащите се води на един водопад. № 14 е огромният парк, в който се влиза с кола – виждате, че целият е пресечен от малки вътрешни пътчета, а № 15 е другия – намиращ се на самия бряг на океана, в съчетание между красива местност, чудни къщи и плаж, с отвесни и красиви брегове. Там ходихме пък онзи ден. Това са в общи линии по-забележителните места в града от тази страна на картата. Панорамните кадри на видеофилма, от високото (клозета) са правени от височината на т. № 16. Мисля дори, че на филма го има този голям ляв завой по посока на изкачването. Всъщност всичко зелено, което е извън центъра, като например № 12, 13 и 14 са тукашните планини. Само че тук ги наричат “хълмове”, защото не представляват нищо повече от едни сравнително ниски възвишения и понятието “планини”, съгласно нашите български разбирания, губи своят смисъл...

Ха сега обърнете картата от другата й страна. Това пък там е самото сити (центърът). Пак с номера ще ви посоча по-важните места, където сме били. На № 1 е училището на Нени. От нас до него има точно 6 км от улици и кръстовища с 12 светофара. Следват още 1.5 км и един светофар – това е т. № 2 – паркингът, на който оставяме колата през деня. От там ходим пеша до № 3, където е сегашното ни училище. Първото беше на № 4, а колата я паркирах на № 5. Това беше свързано с големи машинации, защото паркинга беше платен, но само за престой от два часа – автомати, билети и постоянно обикалящи паркинг-офицери, които записват кой кога е спрял и на кое място, висяха над главата ми като Дамоклев меч. Драскат мръсниците с тебешир гумата и асфалта и ако след като минат повторно чертите продължават да си съвпадат – удоволствието ти струва $11, което е минималната глоба за просроченото време след двата разрешени часа на паркиране. Просто знаят тези мушмороци от къде им идват заплатите, но си ги и заработват доста успешно! На ден изгарят стотици нарушители на реда (включая и мен самият) – от всеки такъв като смъкнат по $11, дневната надница им е излязла че и хартисва даже. № 6 е Ботаническата градина, където сме ходили. Тук с № 7 дублирам мястото на първата ни квартира – на 15 минути пеша бяхме от центъра, за разлика от всички останали, които бяха настанени в т.нар.”ЛАГЕР” – обърнете картата пак от другата страна – той пък e белязан с № 17. Това представлява един доста краен, мръсен заводски квартал, населен главно с виетнамци и аборигени, бедни и отритнати прослойки от народа, с много престъпления и произтичащите от това последствия. Може би за това и “лагера” (емиграционния) е построен именно там - достатъчно отдалечен от центъра на града, за да не се омесва изметта с по-висшата и изтънчена класа на обществото. Сега отново се връщаме на центъра – обръщайте картата пак на другата страна. В най-лявата й част, между цифрите 5 и 6 има една стрелка. Това е булеварда, на който живеем ние и по който се движим всеки ден – нагоре към ситито, където се провежда курсът ни и обратно към нас. Този главен път отива директно на пъпа на Аделаида. Всъщност същинският център и като историческо, и като географско място е № 8 – това е площад “Виктория”, именуван на някоя от предшестващите английски кралици, вероятно доста преди времето на сегашната Елизабет Втора. Това е огромно колело с разклонени във всички възможни посоки улици и булеварди. През него минава и главната артерия на града – ”King William Blvd” (булевард “Крал Уилям”). Името е като първото име на Шекспир, само че този е някакъв крал, също от английската монархическа династия.

Смятам, че бях доста изчерпателен, описвайки всичко това, а и дано след като знаете и виждате вече кое къде се намира, да се чувствате малко по-близо до нас. На лицевата, червена корица на картата са дадени снимки от парка с кенгурата и коалите. Момичето в ляво (със зелените дрехи) се грижи за коалите. То същото беше там и по време на нашето посещение – запомних му добре сладката австралийска муцунка, но само не знам колко черги е подпалило и то, с очарователната си прелест и нежна красота…

Пропуснах да отбележа, че върху картата на центъра с червено е отбелязано трасето на състезанието за Голямата награда – Формула 1. Всеки Октомври или Ноември тук има кръг за Световната купа. Един билет за това огромно зрелище струва обаче около $200. Ние ще го гледаме по телевизията, макар и не в същия ден, защото тук директни излъчвания няма – те струват пари. Видеозапис – да може; но ако си много голям мераклия и джоба ти е издут (но не с пробити и мръсни от сополи носни кърпички) – плащаш си билета и така гледаш на живо (и ако не ти свиди, разбира се)...

10.03.1993 – Тази дата настъпи още снощи, докато ви описвах кое къде да го намерите по картата - писал съм до 02:00 през нощта. Не ми се спеше, та рекох да използвам времето си по-пълноценно. Сега към пратката прибавям и друга една карта – тя пък е зелена на цвят, която разглежда 100-километровата зона около Аделаида. Тук са обозначени всички по-крайни квартали, села и градове около големия град. С № 1 пак съм посочил мястото, където живеем в момента. С № 2 е отбелязано мястото на музея за коли, където ни водиха от училище. Буквалният превод на името на градчето е “Птичата гора” или “Гората на птиците”, „Птиче дърво” или нещо подобно – идва от оригинала си Birdwood. С № 3 съм ви отбелязал онова малко градче, до което стигнахме един ден с колите и след това се прехвърлихме с ферибота на острова; от там отидохме на т. № 4 – мястото, където онзи ден наловихме многото риба. После се прехвърлихме обратно с ферибота до това градче и посетихме т. № 5. Градче чудно, с красиви брегове, интересни острови с животни и т.н. Бях ви го описал вече в епизода с рибата.

За времето, докато тази карта е все още при нас и не сме ви я изпратили с писмото, и ако ходим някъде допълнително, аз периодично ще я допълвам с нови точки. Там където бяхме, всъщност е устието на река “Murray”/Мъри, където тя се влива в океана и където, подчертавам, е бъкано с шарани – толкова гъсто, че рибата е повече от водата в реката!...

Иначе около нас няма нищо ново. Учим усилено (особено Женя, докато аз малко по-умерено). Може би след около месец-два, ще се отпусна да потърся и някаква работа за инженер. По принцип работа има, но навсякъде търсят опитни специалисти с много добър английски и т.н. А пък аз, с моите повърхностни познания, още самата обява не мога да си преведа, да видя аджеба какво искат и какво дават насреща, какво остава да им работя нещо на хората. Ако мога ще се хвана на някаква вечерна работа да допълвам бюджета и това ще е за сега. Ще видим като сменят властта какво ще правим. За сега се чувстваме като самостоятелни студенти, женени с едно дете, независими от родители, на свободен наем, със собствен превоз, без кой знае каква покъщнина и с ниски стипендии. Но не ни е и чак толкова лошо де - добре е да го знаете това, за да сте спокойни за нас!...

Така - смятам пак да пиша, вече днес 11.03.1993. Гледам си часовника, че датата му клони към следващия ден, защото е вече 23:00, но до напред имахме гости - а ние едва сега успяхме да прочетем писмото от вас, което също се получи днес. В него е милото писмо на татко и специалното – до Нени. Благодарим ви от сърце! Неничко пръв си прочете писмото. Той си имаше гостенче, та се занимаваха двамата с него. Играха, гледаха телевизия и т.н. Но понеже другото момче е по-голямо, то седна да гледа мач. А Нени както си е стоял на фотьойла – така беше заспал. Направихме му една снимка, ние не сме го и видяли даже. Чак като тръгнахме да си изпращаме гостите, тогава едва го забелязахме, че той е угаснал преждевременно. По стара и изпитана в годините традиция, само го пренесох в неговата стая и той продължи да си спи, вече в леглото. Междувременно ни се обадиха по телефона – утре един от нашите приятели има рожден ден, та ни канят на гости. Значи – пак моабет; харесвам ги аз тези празници, изпълват ме с топли чувства и добри усещания!...

Интересно беше и друго обаче, връщайки се пак на писмото ви – то се получи доста старателно отворено, но не откъм страната, която се сгъва и залепва, ами отстрани – от където обикновено се скъсва, когато искаш да го прочетеш. Странно, бих казал. Писано и пуснато на 25 Февруари (№ 12 поред), без никакви печати по марките (в момента даже най-акуратно ги обработвам за повторната им употреба...).

От писмото ви разбираме, че още не сте получили нашите, в които пиша на татко за индукционното нагряване и онова за леля Здравка. Виждам също, че не сте получили и видеокасетата. Ние нея сме я пуснали около 01 или 02 Март. Всеки момент трябва да пристигне. Хубаво е, че се виждате с нашите приятели. Това внася известно разнообразие в изсивелият ви вече живот, но не се притеснявайте и отчайвайте. Ние по-зле от това, което сме в момента не можем да станем – мислим повечето за вас. Хубаво е, че татко е постоянно в движение – това поддържа формата. Дано отлагането на операцията да не му се отрази по някакъв начин на здравословното състояние. Искаме да сте в отлично здраве! Ние в това отношение сме добре като за сега, докато не работим всички медицински услуги са ни безплатни. После ще му мислим, защото обработката на един зъб например струва $500. Но пък човек, в най-добрия случай и на нашата възраст, има само 30 зъба – няма всичките да се развалят едновременно, я? Нито пък всеки ден се ходи на зъболекар...

Тук хората са общо взето белезникави и бледолики, светли с бели кожи. За това и слънцето не им понася много. Пък и озоновата дупка е баш над главите ни. Но ние сме си тъмнички, малко от циганската боя и дано това да не ни попречи особено. Въпреки, че когато слънцето пече по-силно (общо взето рядко за сега...) всички ние, а и тукашните хора – масово ходим с очила за очите и шапки за главите. На плажа когато се къпят, туземците влизат с фланелки, защото във водата още повече се изгаря. Но това е общо взето бял кахър и не си струва да се замисляте толкова надълбоко за тези неща.

Татко, много хубаво е, че сте се представили добре в Гърция – аз се гордея с това! Но за всичкото което сте свършили там, е трябвало да ви постелят пътя от Атина до Габрово с драхми и маслинени клонки, мамка им мръсна византийска! Ама така е то - никой не обича да плаща за нищо, но рано или късно те пак до вас ще опрат. Сега гърчолята вече знаят, че има някой, който може да им свърши перфектно работата и то почти без пари. Но за вас, а и за нас в нашия случай, всичко което дойде горница е добре дошло, въпреки че е смешно малко…

Онзи ден ми се обажда една жена – с български произход, но е родена тук и знае добре български. Тя има малък магазин за хранителни стоки. Повредил й се нещо хладилника – огромен, за сладоледи, меса и всякаква друга стока. Представлява една хладилна камера, но на земята - нещо като фризер, но по-голямо. Започнал да образува лед и само лед прави, без да включва и изключва. Термостатът залепнал на “включено” положение и цяла нощ образувал лед. Аз се досетих къде може да е повредата – в релето, но не можах да отида, че бяхме на училище тогава. Вечерта ходих да я видя какво е направила, но през това време идвала специална служба (хладилен техник) и я застреляли с $200, за да го сменят с ново. Самото реленце струва $80 и са само 3 проводника, които мигновено се откачат от старото е се прехвърлят на новото реле и работата е готова завчас. Можех и аз да се справя с този елементарен ремонт, но нямах възможността. Жената обаче ми даде старото реле – ще се мъча да го отворя и да го възстановя за другия път, ако може. Та, такива работи. Идвали, гледали, моткали се цял ден и й взели парите. Тук никой не си дава зор за нищо. Последните управляващи са ги разглезили много, но се надяваме в събота да ги сменят, защото ще има избори...

Нашия рейс отзад има едно канапе – седалка с облегалка, която е сгъваема, в случай на по-големи товари. Нени се вози там и се разполага по цялата ширина. Тази седалка като се сгъне напред се получава едно много обширно пространство с прилични размери: 2 м дълго на 1.20 м широко. Колата има предпазни колани за возещите се отпред и за отзад. Тук те са задължителни за всички места в превозното средство. Каските за моторите също. Детските велосипедчета дори и по-големите юношески колела, също задължително се карат с каски за велосипедисти (те са малко по-леки и обхващат само горната част на главата; общо взето е неудобство да се носят, но да скачаш срещу правилника е по-лошо и от срещу ръжен да риташ). На рейса не му знам конските сили, но двигателят му е с обем от само 800 куб. см и гори 8 л/100 км бензин, което е добре за тук. Разхода в града и извън града е един и същ, не ми дава разлика. Само че е малко “слаботелесно” добичето. Като се натоварим 4 човека с багажите за пикник и тръгнем по баирите, на много места иска чак 2-ра скорост да му сложиш и едвам пъпли нагоре - буталата му чак ще изскочат през ауспуха! Амчи той Трабанта беше по-пъргав бре – аз като си спомня само по “Столетов” как съм летял с него – хвърчеше направо! Иначе по равното и особено по надолнищата върви много. Вече навъртяхме 8000 км с него и сме много доволни. Тук нормалните коли са с обем на двигателите около 2000 куб. см. Има чудовища с по 4.0, по 5.0 литра мотори. Те обикновено са 6- или 8-цилиндрови. По принцип 6-цилиндровите коли са нещо нормално и те са най-разпространени. Когато на някой му се наложи да пътува по-надалеч, продава слабата си кола и купува 8-цилиндрова, по-мощна и по-бърза. А пък за тези джипове – да не говорим. Това са едни подвижни крепости, за които просто спиране няма – ни кал, ни сняг, ни вода им пречи. С Нени постоянно си вземаме видеокасети от библиотеката с филми от най-различни “траверси” през пустинята, джунглата и т.н. и ги гледаме непрекъснато. Така опознаваме Австралия...

Ябълката за теглича пък я купих, защо колата я взехме без нея – имаше само отвор. А аз не мога да гледам нещо в недовършен вид, а и тук от всякъде може да се вземе ремарке или караван под наем. Само го закачаме и сме на ход. Караваните са оборудвани с газ и газови прибори и са категоризирани до степен на лукс. С радост бих живял в една такава караванка и цял живот дори. Вътре е кукленска красота – всичко което го има в луксозната къща, има го и вътре в умален вид: пътечки, килимчета, масички, столчета, хладилник, печка, грил, мивка, двойно легло, миндерчета, перденца, лампички, баня, тоалетна. Нямат само автоматични перални, но за сметка на това някои са снабдени и с климатични инсталации пък. Цените им се движат между $2000-$3000 (най-евтините) и $7000-$8000 (по-луксозните). Само че ние “нямаме гараж”, където да го държим и за това се въздържаме от тази покупка (ха-ха-ха!)…

Децата тук започват училище на 01 или 08 Февруари. Само чужденчетата – 1-2 седмици по-рано, в “специализираното” училище за деца с увреден “майчин език”. После се изравняват с всички останали от нормалните училища. Онзи ден ни казаха, че Нени ще отиде направо в ІІІ-ти клас, защото е голям (оле-ле-е, дали пък не беше във ІІ-ри – не помня какво казаха), но още не сме проверявали кое как ще бъде.