Мили родители, близки и приятели,
03.05.1993 – Днешният майски ден е почти към края си, но аз едва сега намерих достатъчно време, мир и спокойствие, за да ви разкажа накратко какво става около всички нас. Аз започвам това писмо сега, но за да свържете събитията по реда на тяхното възникване, в разказа си ще се върна с няколко дни назад.
В неделята, всъщност това беше вчера - бяхме канени на гости у нашия приятел Ник (така се казва дядото; идва от Нено, както се е казвал в България). Отиваме ние на обяд и изненадата ни беше доста голяма, когато освен той на вратата ни посрещна и леля Здравка. Дошла тук още в петък вечерта и отседнала при него, но на нас не се беше обаждала - нито че има намерения да идва насам, нито пък кога, а и като пристигнала в Аделаида, отишла направо у Ник. Тя нали на нас ни е малко обидена, но може би под въздействието на Ник (който е един изключително добър човек), те двамата вече ни се обадиха. Всъщност, ако трябва да бъдем честни и откровени, по телефона се обади той с поканата си, а не тя - както и да е; ние сме в много добри отношения с всички, изгладихме си какво-що имахме недоразумения и изкарахме един наистина много хубав следобед. Пекохме мръвки, почерпихме се порядъчно и си тръгнахме от тях чак вечерта. Леля Здравка за сега не знае до кога ще остане тук, но като се виждаме пак ще разберем...
Тези дни аз имам сериозни неприятности с колата – тя иска нов акумулатор, а аз се ослушвам и се правя, че не я чувам; сутрин я тикам на площадката пред нас да запали, през деня упражненият се повтарят, вече в ситито и за сеир на цялото общество – абе кошмар, с една дума! Днес пуснахме предното писмо до вас, платихме си сметката за телефона, а след това отидохме у нашия приятел Иван, дето е женен за австралийка. Аз мислех, че той има из гаража си някакъв токоизправител, та поне малко да заредим акумулатора, ама нямаше. Така или иначе бях у тях, та оправихме центровката на колата със стробоскоп, намалихме малко оборотите на двигателя от карбуратора, но проблема с акумулатора остава актуален и по всичко изглежда, че ще ми върти червата тези дни. Всъщност, сега се сетих: баджанака му има изправител - той завари на Нени колелото онзи ден. Ние и без друго утре сме канени на гости у тях - ще откача акумулатора и ще го оставя да му инжектира една доза животоспасяваща енергия; дано му вдъхне малко сили поне за още няколко дни, пък после – тя вече е ясна, ще се купува нов; няма да има разминаване. Ние днес се обаждахме до един завод, където произвеждат акумулатори и аз веднага ще купя друг, само че от там защото са по-евтини – връзки трябват навсякъде, ей! Защото ако го взема директно от завода ще ми струва около $40, а иначе ти дерат кожата с по $60-$70 в магазина и по бензиностанциите. Обаче ми трябва някакво спасение за 2-3 дена, само докато се организира доставката – от там нататък процедурата е лесна.
След ремонта на колата заведохме малчуганите на българското училище и после на танци. За 24 Май в клуба се подготвя голям празник – децата ще играят народни танци, ще казват разни стихотворения и т.н. И Нени има някакви реплики в празничната програма.
Онзи ден на боклука намерих един фотьойл - чисто нов е иначе, но с един изкъртен крак. Та след няколко дни с друг мой приятел ще го ремонтираме у дома. Утре отиваме на гости у австралийците, които пък в събота пак ни поканиха на още един рожден ден - този път на по-малкото си момче, което е почти на едни години с Нени и двамата много хубаво си играят и разбират на английски. Та това е в общи линии програмата ни за тези дни – учене, писане и тичане напред-назад. Ако и някое удоволствие се прокрадне случайно измежду останалите ни задачи и ангажименти, то си е чист бонус и напълно “добре дошло”…
Вчера по тукашната българска радиостанция разбрахме, че е починала една от дъщерите на нашия български президент Жельо Желев. Говори се за самоубийство и ако знаете нещо повече за този нещастен случай – непременно ни пишете. Може би и да не е случайна тази работа – тъй, изедин път и “хоп”! Намирисва ми на политическа машинация и мръсна интрига, но ако е така – трябваше ли пък точно на детето му да посегнат?! Това чудо го няма дори и в една проста и селска Австралия, дето се казва. Снощи на минния инженер жена му говорила по телефона с майка си в София. Тя пък не искала да им дойде тук на гости, защото чела в някакъв вестник, че при нас имало извънземни – ще ви замоля най-горещо, каквото и където да го прочетете или чуете, вие да не се поддавате на никаква подобна дезинформация. Това са пълни и отявлени глупости, като аз прекрасно се досещам кой би имал интерес да ги раздухва във вестникарските пачаври, изписани с големи червени букви. “Ний пак сме тук!” – да, те пак са там, но нас ни няма вече! Това не може да се определи и като някаква сензация даже, а просто една нелепа глупост – чак е смешно да се мисли и тъжно, ако някой му повярва. Единственото ми послание чрез тези редове е, вие да селектирате по-внимателно всяка една информация и да приемате за истина и “чиста монета” само това, което действително ви пишем ние от тук. Вероятно аз съм един много лош репортер и журналист, обличайки всичко в 100%-та си истина, но за нищо на света не бих намерил и най-малкият интерес чрез писмата си да ви лъжа или заблуждавам – било то за добро или лошо.
Това, което можем да ви кажем за сега като клюка от тази половина на света е, че на следващите избори уж ще се отделим от Кралицата на Англия. Така се говори напоследък в отделни прослойки от заблудения овчи народ, което също, подчертавам, е наивно да се мисли. Тук настроенията на по-здраво мислещите индивиди определено са за монархия, каквато всъщност поначало си е тази държава. Когато обаче една икономика почне да закъсва и стремително се сгромолясва надолу, появяват се разни течения и се прокрадват нечии мисли, че видите ли, някой друг й пречи да се развива и изправи на крака и по всякакъв начин търси повод да се отдели от несъществуващият паразит – в случая, Английската Кралица. А примери напоследък, колкото щеш – и то не само с тази конкретна страна. Австралия представлява една затворена система с неимоверни богатства – мед, злато, диаманти, дървен материал, нефт, газ, въглища, селскостопанска продукция, храни, плодове и т.н., че може да се задоволява напълно без никакъв внос от вън, но умишлено не го правят, защото трудът и работната ръка са много скъпи тук, по принцип са мързеливи и им е по-изгодно да внасят почти всичко, вместо да си го произведат сами. Както и да е - това са политико-икономически проблеми и нас те не ни интересуват. Ние се надяваме първо да станем поданици на Н.В. Елизабет Втора, па тогава ако трябва ще се делим и прекрояваме. А и ето ги - 6 месеца вече минаха, остават още 18...
04.05.1993 – Днес отново беше един щастлив ден за всички нас, защото получихме вашето 20-то писмо, заедно с писмото на баба до нейния малък Неничко. Това диване сигурно пак е навън и кара колелото, използвайки може би последните хубави есенни дни. Още малко и ще откриваме зимния сезон на туршиите и греяните ракии – ах мечти, мечти…
Довечера ще ходим на гости да презаписваме една видеокасета. Ще нося със себе си и акумулатора на колата да заредим. Тази касета по стил и сюжет се очертава доста моабетчийска - гледайте я първо в по-тесен кръг и чак тогава я разпространявайте по приятелите и из града. Не че в нея има нещо лошо или неприлично, но хората ще си помислят, че ние постоянно все така живеем, от маса на маса и ще си извадят погрешни заключения за нас (което всъщност, няма да е и много далеч от истината, но все пак; нещата не са и съвсем такива, каквито ги представя един кратък филм)...
Хубаво е, че и вие сте прекарали добре времето си по Великденските празници. Тук този ден се чества много тържествено разбира се, но се пада точно една седмица преди нашия. Не се работи в петък преди и в понеделник след Великден, но особено петъкът е някакво повсеместно мъртвило. Това изглежда е най-силният ден от тази поредица и църковните канони са най-силни тогава.
Онзи ден питах леля Здравка какво правят Сашо и Валя, но не беше чувала нищо, нито ги е виждала пък от когато са си “разменили шапките”. Ние имахме картичка от тях за Великден. Ще им се обадим по телефона тези дни да се чуем поне.
Разбрах, че сте получили онова голямото писмо, което е много хубаво. Надявам се, че до сега не са се губили наши писма, както и ваши не са. Може би това ще трае, докато от пощата разберат, че на вашия адрес се получават неща от чужбина, но то всичко до голяма степен зависи и на какви хора ще попадне. Дано са всичките коректни, както до сега – аз не се опитвам да хвърлям безпочвени и безпричинни обвинения по никого; предадох ви само обстоятелствата около създадените ситуации с наши близки и приятели, от техните родни места. Това са предимно градовете София, Варна, Враца – от Габрово нямаме лоши впечатления още и това също не е случайно. Амчи там нали всички които ме познават добре знаят, че пари в моите писма не могат да открият – защо им е тогава да ми ги отварят или пък крият…
Не знам какво стана с момчето от Ямбол. Може би дядо Вельо там ще знае, защото той го познава. Ние направихме всичко възможно да му намерим някоя жена, но тук трудно се женят заради едните “черни очи”. А пък той горкият, какво повече да предложи на тоя етап от една гола любов? Ни пари има, ни имоти – кой ще го вземе такъв беден, гол и бос? Аз поразпитах тук-там как е най-добре да постъпи и го посъветвах за сега да се покрие някъде из кънтрито (така казват на вътрешността на страната, из фермите демек), където той и без друго е работил до сега и да чака някаква амнистия. Там никой няма да знае за съществуването му даже, а в най-лошия случай ако властите го открият, щяха да му платят билета и да го екстрадират обратно за България. Обикновено за големи празници или като се зададат избори, правителството прави временни амнистии за всички такива временно пребиващи и незаконно живеещи хора. Така те излизат от нелегалност и не след дълго се включват към общото население на Австралия (след преминаването през най-щателна полицейска проверка за криминално минало и прояви). Това за сега е най-безболезненият, но същевременно и рискован, непривлекателен начин за оставане тук. Всичко друго са само легенди и неосъществени мечти на някой наивник. Но какво е станало от тук нататък с това наше момче, не знаем.
Днес като пазарувахме, на касата в магазина ми върнаха ресто – едни дребни монети от 5 и 10 цента. Изпращам ви ги и тях, защото са нови и изглеждат добре, като постепенно ще ги окомплектовам с цялата монетарна серия - ей така, да си ги имате за спомен. Тези вече са действащи, не са като излезлите вече от употреба монети от 1 и 2 цента. Така ще знаете, че със съвсем същите парички ние пазаруваме тук - като ги държите в ръцете си е все едно, че сте заедно с нас. Това последното ние също най-горещо и искрено го желаем и ако има нещо, за което да се моля постоянно, това е да можем да ви посрещнем тук, пък от там нататък ще видим какво ще става...
Не съм писал няколко дни и днес 08.05.1993 - събота, сядам да драсна някой ред. Напред закарахме Женя на онази къща, където се надяваме, че ще положи усърден труд и на обяд ще отидем да я вземем. Ето, ако тя можеше да кара кола, сега щеше да отиде сама на работа и да се върне. А така ние с Нени я караме до там, след което се прибираме. Два часа по-късно пак излизаме за да си приберем майката, което е свързано с много разтакавания, губене на време и въртене на десетки километри из улиците на града. Но за сега това са възможностите и според тези условия ще се нагаждаме и ние.
Снощи до късно бяхме на гости, а довечера пък сме на рожден ден у австралийците. От там ще си взема новия акумулатор, защото от моя стария не излезе нищо. Зареждахме го безрезултатно достатъчно дълго време – едната му клетка изглежда е съборена, а другите 5 изобщо не поемат никакъв ток. Оттикахме си тези дни, няма що – и пак добре, че рейса е лек та се бута по-рахат, както и пали лесно; само да превъртят буталцата и моторчето му веднага се възпламенява. Даже си мисля дали не сбърках с прибързаното купуване на новия акумулатор - амчи аз си свикнах да го тикам и да го паля в движение, можех да си карам и занапред така. Та тези дни това ми бяха кахърите...
Онзи ден пък стола, който намерих до един боклук, успяхме да го ремонтирахме и стана по-здрав от нов. Взели сме пак камерата от библиотеката и в следващите няколко дена ще снимаме нещо, та да ви изпратим и другата касета, която е почти готова и има само малка част да се допълни на края. То пък за лош късмет времето не е много добро - започна да вали и е облачно. Слънцето ту се подава, ту се крие зад облаците и трябва постоянно да го дебна, за да снимам хубави кадри.
Утре е Денят на майката - нещо като нашия 8-ми Март, но този се пада на 09 Май. Австралийците имат и Ден на таткото, но той пък е през Септември, мисля. Правят се всевъзможни подаръци, купуват се купища от цветя - изобщо търговията е в пълен ход. Нени е направил нещо в училище и го подари на Женя, а аз ще й подаря… нов акумулатор за рейса – че по какъв друг, по-подходящ начин да изразя безпределната си обич към нея? А тя, предполагам и на чифт гуми щеше да се зарадва много, но това пък ще й бъде подаръка за Коледа най-вероятно...
10.05.1993 – И този ден вече е към края си. Всъщност само вчера не съм писал, а ми се струва, че е минала цяла вечност. Онази вечер рождения ден мина на много високо ниво и продължи до първи петли. В резултат на това вчера почивахме активно – но пък бяхме канени на обяд у жената, на която пренасяхме багажа с моя приятел. Тя утре тръгва за България и ще остане там една година. Дали сме й адреса и телефона в Габрово - може някога да ви се обади, докато е в Родината.
Женя онзи ден заработи първата си надница от $30. Утре пак сме на гости (абе, добре си живеем ние тука май; нямам оплаквания). Вчера пуснах в експлоатация и нейния подарък за Деня на майката - сложих новия акумулатор на колата. Излезе ми $38, а на магазина са по $60 – пак спестихме малко. Този го взехме директно от завода и е с 12 месеца гаранция, но и с много връзки...
Пощръклели сме с Нени да продаваме колата, че онзи ден видяхме друг микробус, но по-голям от нашия. Марка “FORD”, модел от 1986, с бензинов двигател, 2000 куб. см, 5 скорости, газ и бензин – комбинирано, на 113,000 км. Най-интересното е, че този има три седалки отпред, а отзад е оборудван за къмпинг или пътуване – снабден е с гардероб, маса, газова печка, хладилник на 240-волтова инсталация от външен източник; във фургона има легла за 5 души и повдигащ се покрив за повече свободно пространство. Към снаряжението влизат и специални съдове (цистерни) за вода - абе МЕЧТА, с една дума! И искат само $5000. Ние горе-долу до $4000 ще ги докараме, обаче остатъка от къде ще го извадим не е много ясно?... Нени каза, че ще пестим от бонбони и шоколади – това е добре, но не е достатъчно. Сигурно и това ще отиде в графа “неосъществени мечти”, но нищо не ни пречи да си мислим поне. Той, горкичкият на лягане и на ставане все за това говори, а аз не знам какво да правя и да предприемам. Ще помислим още малко – да видим, може да ни поразмине меракът пък...
Училището ни върви в пълен ход. Снимахме се онзи ден с камерата. Другото ни вземане е планирано за 14 Юни, когато ще довършим касетата, стига да е живот и здраве. Подготвям за изпращане и една друга касета – тя е професионална, в която се разказва за природата и красотите на Австралия. Единственото, което няма да разбирате е текста, но това което ще видите на живо не са декори, ами истинските неща.
13.05.1993 - Имам свободна някоя и друга минута, та ще я използвам да нахвърлям малко писмен материал. Скоро не сме получавали писма от никой. Учим, ходим на училище и т.н. Снощи пък на гости ни бяха леля Здравка и дядо Ник. С тях изкарахме много весело, а както винаги Женя беше приготвила чудни вкусотии, с които отрупа масата. По 24 Май сигурно пак ще сме заедно, може да отидем някъде. Аз тези дни с моя приятел ще ходя да поработя малко в една ферма на 40 км от града. Селскостопанска работа, обща тъй да се каже, но плащат по $5 на час - не е много, ама не е и нищо...
В понеделник се провежда някакво състезание по конен спорт за купата на Аделаида. Тук хората са болни на тема “коне”, “залагания”, “хазарт”, “комар” и т.н. По тази причина няма да се работи и учи на този ден. Тези, които не са на стадиона да гледат на живо надпреварата, ще бъдат пред телевизорите си, защото състезанието се предава директно. Разиграват се милиони долари - може даже ние също да загубим някой грош, но може и да спечелим нещичко от някоя крантава кобила.
Взех да се изчерпвам вече откъм информация, но гледам да пиша подробно за всичко, което се случва около нас. Нени днес не е карал колелото, защото трябваше да си учи репликата за 24 Май – нали тогава в българския клуб ще им бъде тържеството по случай денят на българската азбука и славянска писменост. Той учи доста бързо, забелязвам – акъла му сече като бръснач (виж, това му качество вече е изцяло плод на моите гениални наследствени клетчици)…
Напоследък взе вече да мръква още в 17:30, а сутрин се съмва към 07:00. Доста дълго време е тъмно. Времето започна и чувствително да захладнява, но все още е приятно – нито горещо, нито студено. Сутрините е обикновено хладно и мокро, почти като след дъжд, но това всъщност е роса (или пък слана). Доста е и влажно тук, но не е станало съвсем неприятно. От 01 Юни започваме да изплащаме самолетните билети, с които пристигнахме в Австралия. Добре че беше тази Международна Емиграционна служба, та да ни поеме масрафа по пътуването поне. В противен случай сигурно още щях да кръстосвам габровските сокаци и да мятам крачоли, в търсене на изход за излизане от кризата. Падат се 24 вноски по $169 на месец за период от 2 години. Онзи ден имахме много мило и “напомнящо” писмо от същата Емиграционна служба - да не би случайно да сме забравили техният великодушен жест и че ни наближава времето за погасяване на заема, който са ни отпуснали. В същото време успокояват, че последната ни вноска ще бъде на 01.05.1995 – та, ще падне плащане де; отърване няма да има...
17.05.1993 – И този ден клони към своя залез, много скоро ще се ориентирам в посока на телесното хоризонтално положение. Тези дни бях много зает и не съм имал време и възможност за писане. Сядам сега, кратък миг преди лягане, за да опиша с няколко думи изминалите събития.
Онзи ден (в петък), с моя приятел ходихме да изчукаме по някой и друг долар, с помощта на който се надявахме да изковем и някакво частично щастие. Бях споменал, че преди време ни повикаха за малко обща работа, която да свършим на един български фермер, живеещ в близост. Селото му се намира на около 45 км от Аделаида и се казва Виржиния (Viginia). Вижте го къде е на зелената карта, която вече сте получили – лесно ще го намерите, защото наоколо не гъмжи чак толкова много от други населени места. Общо казано, село като село - почти създадено от българи, македонци, поляци и други подобни емигранти. Едно време там земята е била почти без пари и много хора са си накупили имотите на символични цени. Сега там сеят чушки, домати и всякакви други селскостопански посеви и култури. Отглеждането им става в огромни парници, снабдени с инсталации за поливане, пръскане и т.н. Третират първо почвата с някакви отрови и освен пръст, в нея няма нищо друго. Няма колорадски бръмбар, няма листни въшки, гъсеници и мушици; няма манб, няма лоша година и слаба реколта. Какви бяха тези химикали, с които поливат аз не знам, но земята е чиста като пресят морски пясък и никакви организми на виреят из нея; нито микро-, какво остана пък за макро-. Чушките дето растат в тези парници и които видях със собствените си очи, на размер са малко по-едри от нашите най-големи мамули. Готвих снощи моята любима маджа с яйца и сирене + три такива чушки; като наръсих малко по-обилно сиренце отгоре и чукнах 5-6 яйца на края – снощи ядохме и тримата от нея, башка дето ще имаме гозба за още 2 дни напред. Големи чушки, казвам ви – такова чудо и на Пловдивското изложение не бях виждал. Къщите им са с размери на селска прогимназия, ама като ги гледам хорицата, те в тях почти не влизат; по цял ден превиват гръб из нивата, само вечер се прибират да си легнат като пребити. На другата заран е същото, още щом се подаде слънцето иззад баира. Упражнението се повтаря 7 дена в седмицата в продължение на всичките 365 дена в годината; няма почивка. Останалото е труд и само труд; сутрин от тъмно, вечер до тъмно. Ние с моя авер работихме като чиновниците от банката - от 08:00 до 17:30 с Ѕ час почивка за обяд и взехме по $50 на човек за целия работен ден– за нас това е отлична надница! Хорицата обаче, сабалам ги заварихме на нивата и като си тръгнахме вечерта, пак ги оставихме там. А ние самите да речеш, не сме се изкривили от работа кой знае колко онзи ден - чистихме разни треви и бурени около парниците, стоварвахме дъски и т.н.
Днес пък местихме един парник на друго място – всъщност, строихме го наново, с използване на някои материали от стария (и там уж богати, ама и те нищо не изхвърлят; гледат всичко което е годно да влезе в употреба, че инак си на магазина). Нашата задача беше да дълбаем дупки за коловете с едни специални ръчни свредели и работата става много бързо. Впоследствие си разпределихме задачите по специалности: моя човек е минен инженер, та той пое дълбаенето на дупките, а аз като машинен специалист се занимавах с разпределянето на болтове, гайки, сглобяване на коловете и прочие отговорна дейност. Храниха ни хората на обяд, бири раздаваха периодично, това-онова; на края напълнихме и по едно торбе с чушки и домати (нищо че бяха от бракуваните; за нас биват) – как да съм недоволен? Повикаха ни и за следващата събота, пак да отидем и да помогнем – ние да не сме пък луди, че да им откажем?...
Това беше в петъка значи. В събота програмата ни беше малко по-различна. Тогава Женя беше на нейната си работа, а ние с Нени се въртяхме из къщи, бъзикахме се по колата, по колелото му и т.н. Вечерта ходихме на гости у наши общи приятели заедно с австралийците – пак откарахме моабета до 02:30 (тогава свършиха напитките; иначе щяхме и да осъмнем, както се бяхме вкопчили в масата).
На другия ден (всъщност вчера), помагахме на други наши приятели – пренасяхме им пианото у тях. Купили са си го на старо от едно място за $550, защото жената е учителка по музика – тя е завършила в Пловдив същото музикално училище, в което е учила и Светлана; не знам дали се познават двете, не е ставало на дума. Те пък ни почерпиха на обяд. Ходихме и на един парк - този път в града, но пак със скари, бири и салати. Зор видяхме докато се приберем най-после вечерта у нас…
Днес беше почивен ден за нашия щат Южна Австралия, заради конните надпревари, но за мене и моя приятел се оказа силно работен, защото пак ходихме да помагаме на онзи нашенски фермер от селото. Веднага щом си дойдох от там в 18:30, взех Нени и го заведох на българското училище. Тъкмо напред се прибрахме и следваме рутинната програма: вечеря, миене, къпане и т.н.
Тези дни ще ходим и на училище. В четвъртък друг един наш приятел ни е пазарил да му пренасяме багажа с рейса. Те се местят да живеят в къща, пак под наем. Той пък най-вероятно ще почерпи вечерта, след като свършим работата. Това е най-общо от тези дни. В неделя на 23 Май е тържеството на Нени, по случай Св. Св. Кирил и Методий. Всички българи ще бъдем заедно; на този своеобразен събор ще се видим и с леля Здравка сигурно – абе, ‘убаво ми’й в Австралия; няма що да се лъжем!...
19.05.1993 – От последните няколко дни няма нищо специално за описване. Учим и в това се заключава всичко. Нямаме и писма от вас, който факт винаги ни хвърля в тревоги.
Онзи ден у нас идва на нашата австралийка сестра й, с която също сме много добри познати, както и със семейството й. Мъжът й всъщност онзи ден завари рамката на колелото на Нени и сме достатъчно близки вече. Та тя ни донесе едни негови чудни кожени якета – не му ставали вече, а иначе нови – като че сега свалени от закачалката в магазина. Остави ни още една разкошна риза, някакви джинси, няколко фланелки и т.н. – все от мъжа й, да е жив и здрав. Та пак съм с новичко, тъй да се каже. Докарах се и аз най-после с хубави и купешки дрешки – нищо че са подарени. На мене даже такива са ми по-ценни, защото са аванта – ще си ги нося с кеф; има да се фукам пред другите бедняци като мене…
Неничко и тази вечер беше на репетиция, че в неделя им е тържеството в клуба. Подготвяме се от края и за предстоящият ми рожден ден. Сигурно ще го празнуваме заедно с жената на минния инженер – тя е родена на 02 Юни, само че една година преди да дойда аз на този свят. На 14 Юни пък ще празнуваме рождения ден на Кралицата: няма да се работи и учи – Национален празник. И тя се оказа зодия “Близнаци”, както по-добрата половина на света, към която се числи и моята скромна личност...
20.05.1993 - Снощи ходихме да купуваме нови маратонки на Нени – $13 масраф за този дето клати гората. Амчи той старите ги направи на нищо, направо ги смля – пръстите му се подават вече отпред, нали сега и краката му растат по- интензивно от всичко останало. Трябва да има с какво да ходи на училище, а на бос крак не можело – а едно време? Тогава как е можело?...
Днес щяхме да пренасяме багажа на един приятел, но той си свършил работата сам. Женя се е обаждала сутринта до техните в Ямбол, че дълго време нямаме писма и от там. Оказа се, че нещо пощите тъдява са нередовни. Едно наше писмо от 18.04.1993 са го получили едва онзи ден. Те също са ни изпратили писма и колет за Нени, но все още ние нищо не сме получили тук. Той сега гледа едно филмче с Мики Маус и много е “зает” – така чакаме Женя да си дойде от училище, че от там насетне да си подреждаме програмата за вечерта.
Времето взе съвсем чувствително да се разваля. Рано сутрин температурите падат до 4°C - през деня стигат заветните 22°C-23°C, но като се скрие слънцето настава голям студ. Когато пътуваме си пускаме даже и парното в колата. Тя милата, надхвърли 10,000 км откакто сме я поели в наши ръце – не ни е правила сериозни бели за сега. Онзи ден й сменях маслото и филтъра на двигателя, а днес купих смазочни материали и течности за другите места. За скоростната кутия – 1 л ($8) и за диференциала 1 л ($5). Забелязвам, че маслата не са им евтини тук. Цените ги пиша просто за сравнение и като обща икономическа обосновка, смятайки че това ще бъде една, макар и съвсем безполезна, но пък интересна за мнозина информация. На отделни места бензина по едно време беше надхвърлил 70-те цента, но сега пак се е успокоил на около 63-64 цента за литър – само за кратко време беше по-скъп. С което пък се потвърждават и моите политикономически предположения: веднага след спечелените “червени” избори цената на бензина скочи драстично, за да компенсират няколкото седмици на изкуствено поддържани ниски стойности, непосредствено преди изборния ден. Абе аз ли не ви познавам черните грешни душици, бе ей – вие знаете ли ме от къде идвам, а? Де пръчка, де сопа по малките ви алени рогца, долни червени кхмери такива – мръсна ви вяра, корумпирана и нагла! Брей, много се нервя, като рече някой по-глупав от мене да ме прави на луд...
Сетих се напред, че на 24 Май тази година ще се честват 15 години от завършването ни на Техникума. Ако ми беше дошло на ума малко по-рано, щях да изпратя поне някаква поздравителна картичка до училището, а от там някой от учителите щеше да я предаде на съучениците ми, където и да празнуват този юбилей. Ама и аз съм един калпазанин – прав беше бай Христо навремето, че ни опъваше ушите от време на време профилактично. Нищо, тя се свършила вече за тази година, ами дано поне за 20-годишнината да се сетя по-навреме. Така е то - като те завърти колелото на една страна, свят ти се завива и дъх не можеш да си поемеш; но и нищо не ме оправдава де...
21.05.1993 - Днес от една наша позната разбрах, че освен всичките дипломи, документи и т.н., за да кандидатствам по-успешно за работа са ми необходими още неща. Първото е препис-извлечение от трудовата книжка! Нека татко да помоли някоя мадама от “Личен състав” да ми изготви такъв документ на официална бланка от завода. С тази листовка ще мога да докажа колко и какъв трудов стаж имам до сега – тук на голи думи само не вярват.
Другото важно нещо е характеристика-препоръка от завода, където последно съм работил. Тя трябва да съдържа няколко (за предпочитане добри) думи за мене като специалист, като човек и работник в колектив, че може да се разчита на мене по всяко едно време, за всичко и т.н. Това също трябва да е написано на официална заводска бланка, подписана и подпечатана от някой Генерален директор – Емил Цонков, мисля няма да откаже това. Никой от тях не е необходимо да се ангажира с моите въпроси - нека майка собственоръчно да напише за мен една (брилянтна!) характеристика, а той само да я подпише. В нея трябва да са посочени и действителни телефонни номера, та ако случайно някой реши да се обади от тук и да пита за мен, да им отговори достойно и с чест, че ме познава. Това разбира се почти никога не се случва, защото няма кой да харчи излишни пари за телефонни разговори с другия край на света, заради някой поплювко и измушлек като моя милост, но някога може и да стане – ние трябва да сме добре подготвени за всякакви изненади. Бюрокрацията в Австралия вилнее със смайваща сила, бумащината – също. Моля тези два документа да ми ги изпратете във възможно най-късо за вас време с някое следващо писмо, като може и трудовата ми книжка да сложите вътре. Тя също се намира у дома в секцията, в някое от чекмеджетата.
Не маловажно е също документите да не ги превеждате в България, защото услугата е много скъпа. Тук при нас като на емигранти, в първите 2 години подобни бележки ни ги превеждат безплатно! Надявам се, че няма да ви затрудня с тези няколко извънредно необходими неща. Специално характеристиката ми може да бъде написана от всеки, стига да носи силно “положителен” заряд, независимо от всичките ми кусури, които ме съпътстват – тонът трябва да звучи като за Генерал-губернатор! Употребата на алкохол в работно време, излизането от работа за лични нужди и пазаруване, прекрасните социални контакти особено с колежки по време на работния процес, това че нося на ядене, пиене, на бой и т.н. не се считат за големи преимущества на отделния индивид и не се толерират с особен възторг от капиталистическият работодател. Така че внимавайте какво пишете - това не е шега работа… Нека да изчерпим всички възможности, пък тогава ще видим. Иначе ние сме си добре. Днес валя дъжд - дано утре да не вали пак, че ако времето нещо се разлигави ще изтървем селскостопанската надница...
24.05.1993 - Много рано на деня, 01:45 (по първи петли...): честит Св. Св. Кирил и Методий! По вашему това е 19:15, само че предишната вечер. Имахме до напред гости и таман си разчистих масата, за да седна да творя. Но за да бъда последователен, трябва пак да започна от вчера – Милостив е Бог и даде добро и хубаво време, та изкарахме по една мизерна, но щастлива надница от $50 с моя приятел, минния инженер. И понеже той е такъв специалист, пак дълба дупки за колове цял ден с онзи специалния свредел, а пък аз защото съм машинен, ковах гвоздеи и стягах болтове (до премала) - ама кой за каквото е учил, нали така беше! Ние и онзи ден така работихме по разпределение и “специалности” – за това всички останаха толкова доволни от нашите “професионални” знания и опит.
Значи вчера, както вече разбрахте - ходихме да поработим и да изкараме по някой грош. Тук времето е много интересно – сутринта по принцип беше добро. Точно на обяд, като почивахме заваля дъжд. Тъкмо се нахранихме и пак напече – изгоряхме на това слънце, но при нас празно няма; завършихме деня, платиха ни доволно и дъжда отново ливна от горе. Лошо дюлгерско време! Прибрахме се след целия ден блъскане на открито, окъпахме се и след това отидохме на гости у австралийците– беше събота вечер и не беше никак удобно и прилично да се прибираме направо по леглата и да спим като къртици. Жените ходиха на някакво женско парти, а ние по мъжки цялата вечер играхме карти и се наливахме с кисело вино от кашон.
Отидохме си, наспахме се и на другия ден – днес 23 Май (всъщност вече вчера, предвид напредналия час в момента на писането...), ходихме на тържество в българския клуб. Всичко беше много добре подготвено: ядене, пиене – както си му е реда. Нени също се представи завидно артистично, заедно с останалите дечица разбира се. Нашият приятел направи филм с видеокамерата - ние ще го презапишем в някой от следващите дни и ще ви го изпратим. По стара традиция след всичкото тържество отидохме у нас, където до преди малко бистрихме политиката и посръбвахме каквото Бог дал. Беше много весело и приятно...
Наред с всичко това, в хода на деня имахме и междинни емоции като допълнение към общата въодушевеност. Нени заключи ключовете от колата вътре, та хайде – връщане обратно до вкъщи, вземане на резервни (естествено първо беше търсенето им, защото никой никога нищо не знае кое къде се намира и по принцип виновни няма...); последваха безцелни и безпричинни разтакавания напред-назад из града и все от този род събития. Аз не му се карах и учудващо хладнокръвно за мене самият, приех факта и случката с ключовете като някаква естествена и закономерна даденост (не че не се ядосах де, но нямах време да реагирам както трябва с шамарите). Ама то нали коли сега има навсякъде и всеки от нас, та за това му се размина, защото с един друг приятел отскочихме завчас до нас и инцидента се потули без дърпане на уши и плесници по задника. На тържеството бяхме заедно с леля Здравка и дядо Ник. Напред даже исках да ви се обадя по телефона, но нямаше никой на “Ивайло”. Звънях после у чичо Божко – и там няма никой. На края вече се обадих на Албенчето, та тя предаде информация, че сте добре и сте още на лозето (аман от селско стопанство и реколти вече). След това пък рекох да се обадя на Зарко, но попаднах на леля Гинче – тя сигурно ви се е обаждала после. Още чакаме писмо от тях, снощи гледали видеокасетата всички заедно – така ми липсват тези приятели! Радваме се че всички, независимо от всичко, сте добре…
Малко лошо пиша, вероятно ще забележите, но то е защото мислите ми текат, изливат се буквално, преди да мога да ги запиша. Но това е проблем на всички велики личности – не е лесно да си на върха, ей! Така - лека ви нощ; сега заспивам, а утре – никакво училище, ще почивам! Чунким, като ходя всеки ден, да не станах с нещо по-умен.
А - забравих да ви пиша, че децата от българското училище ги наградиха с грамота, шоколад и талони за безплатно ядене в едно специализирано заведение за бързо хранене и сандвичи (закусвалня). Утре вечерта в 18:30 преди часовете всички татковци заедно с питомците си имаме обща среща в това заведение и се надяваме да намажем и ние нещо покрай децата! Те горките, колко им са коремчетата - няма да го изядат всичкото, я!...
Същият ден, само че вече след обяд. Току що се върнахме от училище с Нени и преди да тръгнем за българското училище, четохме писмата ви № 21 и № 22, които и двете пристигнаха днес. Малко са се позабавили докато са пътували из въздуха, но пък ни доставиха голяма радост, защото от доста дълго време нямахме писма.
Забравих нощес да ви пиша, че онзи ден Женя след като си взела надницата от $30, играла на някаква лотария и спечелила още $32. Тук това “Тото” (едно от безброй многото по видове и печалби) се играе с 15 числа от 80 възможни. Който ги познае всичките, автоматично лапва $500,000 на момента и ако в този миг съответният човек не получи удар, следващите години може да си живее доста прилично и заможно с тях. Всъщност това са 10 годишни професорски заплати. С тях спокойно може да се купят 3 разкошни къщи + една кола, или 2 още по-разкошни къщи, но без кола и т.н. Интересното на това “Тото” е, че може да се играе и с 3, 6, 8 и т.н. числа, но пък тогава печалбите са съответно по-ниски - $32 е минималната, но максималната не в такъв огромен порядък. Другото интересно нещо е, че числата се теглят от компютър, чрез независима програма в произволен ред и в продължение на всичките 24 часа от денонощието. На всеки 5 минути компютъра бълва печелившите комбинации за даден тираж. Такива пунктове има почти на всеки ъгъл. Влизаш, попълваш фиша – още докато пишеш числата и те излизат на таблото. Много е забавно. Удоволствието, по-точно няколкоминутната надежда за бърза и лесна печалба струва само $1. Ако заложиш $2 или $3 печалбата (евентуалната) съответно се удвоява или утроява. Общо взето печелят тези, които всъщност никога не играят, защото това е такава краста, че в “Тото”-пункта може да влезеш като милионер, а да излезеш от там като последния голтак и просяк...
Аз днес взех още $22 от предадени празни бирени бутилки, но мисля временно да преустановя дейността, защото потреблението на бира на глава от населението значително намаля. Нали е зима сега и това питие не се харчи така, както през знойните летни дни. Ще видим пак лятос какво ще е положението с този мизерен бизнес.
Дано нещата с къщата на село да се решат в изгодни за всички страни условия. Хубаво е, че сте се събирали по празниците и се веселите. За нас няма да се притеснявате – един ден ние пак ще бъдем заедно с всички вас, защото се обичаме… Некролога на вуйчо който сте ми изпратили може би ще го занеса в черквата – тъкмо на 05 Юни е и Задушница. Ние поради тази причина няма да празнуваме рождените си дни, макар че точно тогава е денят, моят по-точно. Ще се съберем следващия ден още на обяд, заедно с жената на минния инженер, която е родена на 02 Юни, само че през 1958 – сигурно и това вече съм го казал някъде...
Неприятно е станало с Малджиеви – да ги оберат така посред бял ден. Обикновено крадците нищо не намират, но само погромът който оставят след себе си е достатъчно неприятен момент. Внимавайте и вие за подобни изстъпления. Ако искате мога да изпратя по-стабилни ключалки за външната врата – нека татко да реши и да ми пише какво трябва. Тук продават такива съвършени системи за охраняване на къщи, коли и т.н., но са доста скъпи. Един от нашите приятели си направи сам – купи си само сирената. Ако искате мога да изпратя схемата, по която си я сглоби. От тук ще ви пратя сирената, а пък частите може и от България да се намерят в “Млад техник”. Татко да драсне няколко реда по този въпрос - той не е маловажен за там. Тук не стават често такива неща, но все пак се случват. Престъпността е ниска в сравнение с Европа, Америка и т.н. В Сидней и Мелбърн е по-засилена, защото там са много хора и са събрани всякакви националности, включително и най-крадливите. Докато Аделаида има само 1,200,000 души население (малък град) – кой каквото и да открадне, полицаите го надушват бързо...
Днес се получи и едно известие за пратка, предполагам че това е въпросният колет от Ямбол - утре ще видим с Нени. Напред тъкмо се прибрахме от българското училище, малкия вечеря, аз приготвих традиционният си миш-маш с остатъците от снощи + 8 яйца в тигана и в това време се звъни на вратата. Отварям – гледам нашият приятел Иван, дето е женен за австралийка. На втория филм, където сме се снимали тримата го има в цял ръст – момчето с мустаците, а другият пък е минния инженер, Валери. Та носи той една голяма кутия и ни я дава. А пък вътре имаше едни чудно хубави кристални чаши, германски: за ракия, за вино и за безалкохолни напитки, пълен комплект. Някои са по-много на брой, че ще си ги разделим с другите ни приятели. Той работи на летището, попаднали му от някъде и ги прибрал – хубав армаган ни донесе. Женя обаче ги прибра дълбоко из долапите и каза, че тези чаши ще ни бъдат за къщата – когато я купим, тогаз. Ракиените чашки са много сладки: малки (60 гр), със столче – дето татко обича да пие в такива. Значи като дойдете при нас ще си пием в тях – вие само ракията донесете и не я обявявайте на митницата, че е много забранено; а пък чашките ние ще ги подсигурим!...
Ама, как може така, другарю" майка да ми напише една брилянтна характеристика" и айде ,само за подпис.
Е, къде остава обективността?
Ами изпълнението на петилетката?
Бързо си забравил, как пионери, комсомолци, комунисти " Родината изграждат" и са " винаги в единен строй".
Много бързо си се научил на капиталистическите мошенгии!
Извън това прочетеното ми достави истинско удоволствие.
Дори пренебрегнах книгата на Стефан Данаилов " Романът на моя живот", за да проследя романа на живота на Ангел Михов.
Аз на първия му знам живота - бате Сергей, жени, актриси, любови.
Обаче Ангел Михов е друго - неизвестен и загадъчен, както и много далечен.
Вероятно това породи интересът ми.
