Мили родители, скъпи близки наши и добри познати,

Започвам това си писмо с една незначителна уговорка във връзка с поредният му номер. Никак не съм сигурен дали е точно този, който вече съм написал или пък е някакъв друг, съвсем близък около него. Причината за това недоразумение е, че едва след като най-прилежно и надеждно запечатах, и вече изпратих предното писмо с описание на екскурзията ни, чак тогава се сетих, че не му бях погледнал номера. В същото време писмата ми стават все по-дълги и обширни – докато дойде време да пиша заключението, аз забравям увода; още повече пък и да помня кое е всяко едно по ред. За това по принцип винаги преди да запечатам окончателно старото, започвам новото си творение, което носи единствено следващото число от аритметичната прогресия и обръщението. Така поне съм сигурен, че нямам празнини и изпуснати цифри. Сега обаче в залисията си забравих (ха, че какво ли чак пък толкова съм правил, ще си каже тука някой, ама няма да е и съвсем прав…); а знам, че тази номерация е важна и за вас, за да следите редовността на кореспонденцията ни. Приемете обаче, че нищо не се е загубило – настоящите редове са моите поредни послания до всички вас, самото писмо като документ носи № 15 (а ако пък и наистина е такъв – това е плод на чиста случайност), като другото ще бъде с № 16 и т.н. до следващата ми грешка от невнимание...

Значи, след тази малка увертюра, започвам официално: за протокола - днес е 27.07.1993; топло и слънчево време, при температура на околната среда 21°C; часът е 17:45 съгласно местният часови пояс, а като ден от седмицата – един безличен и неотличаващ се с нищо по-вълнуващо вторник. От вчера вече всички сме на училище - заедно ходим и заедно се връщаме, но от три различни места. Пак вчера, изпратих два големи плика със снимки и писма от екскурзията ни, едновременно до Ямбол и до Габрово, като се надявам че когато четете тези ми редове, вече ще сте били заедно с нас на пътешествието, получавайки и прочитайки нашият уникален дневник-пътепис. Разбира се, пълна представа ще добиете съвсем, едва когато гледате и филма – просто имайте още малко търпение, докато получите и него.

Женя е много доволна от новото си училище, а и аз също. Нито за миг не ни оставят да бездействаме по чиновете – напротив, товарят ни и след часовете, под формата на домашни упражнения. Това, макар и малко непривично като учебна програма и доста позабравена рутина, все пак е доста добре за нас и повишаването на знанията по английски. След постепенното свикване от предните срокове и възстановяване на ученическите ни навици, сега ще получим още една сериозна ударна доза: аз от нови 10, а Женя – от други 20 седмици на учение. Смятам, че това ще ни бъде напълно достатъчно, поне за нормалното общуване в бита и ежедневието. За по-професионалната подготовка ще е нужен вероятно и някакъв друг, допълнителен курс – за преквалификацията на Женя в някаква нова, по-различна от инженерската професия, а аз евентуално да затвърдя досегашните си знания, опитвайки се да запълня “белите петна” в мозъка си. А те са пък толкова много в главата ми, че едва сега започвам да си обяснявам, защо аджеба, така ми е ясно и светло всичко пред очите – то било единствено от снежната белота на тези петна в тиквата ми.

Днес получихме и три писма – едно от Живко и Дидка, друго от Румяна Димитрова (на Женя колежката и моя бивша) и третото от вас - № 31, заедно с писмото на Вера. От Ямбол пишат, че са добре и чакат бебето, Румито – и те са горе-долу добре. От вашето писмо става ясно, че сте ходили в Ямбол и сте си изкарали весело и щастливо – браво, нека все това да се чува! Касетките сте ги изгледали и нищо не сте разбрали, което аз също го допусках и не съм изненадан. Ако смятате, че след няколко гледания те пак ще са ви така скучни, използвайте лентата и си запишете нещо друго на тях. Понеже нашия филм от екскурзията стана с продължителност от точно 2 часа, за другият оставащ час съм намерил подобна касета, описваща този път Нова Зеландия. Та ще допълня касетката ви с него и ще ви я изпратим в пълнометражен вариант, като смятам, че повече географска информация от тази част на света не ви е нужна (амчи то останалото е само вода – някой самотен остров ако има, с голи туземци и човекоядци – това е цивилизацията в отсамната половина под Екватора).

Нова Зеландия е изключително красива страна, нямаща нищо общо с природата на Австралия. Подобна е на Швейцария, но включва в себе си и нечуваните красоти на северните страни, алпийски планински курорти, необятни морски плажове (въпреки значително по-хладният си климат) и т.н. Не е такава пустош като тук. От писмото на Вера става ясно, че и там положението не е розово, както предполагам е по целия свят в тези почти последни години на века. Даже, до колкото знам аз, в Нова Зеландия безработицата има значително по-висок процент. Тук надеждите на много хора са Сидней да стане столица на летните Олимпийски игри през 2000. Тогава и работа ще има повече, и живота ще кипне отново и всичко ще се промени към по-добро. Но ще видим – чакане му е майката. Таман питах Женя и тя каза, че Игрите щели да са през 1996, но все едно - аз нали знаете, че със спорта и спортните информации съм скаран. Няма значение (но интересно ми е, тя пък от къде знае – трябва да са го учили в училището, докато ние този урок не сме го взели още).

Нени много се зарадва на картинките си и на бонбончето, което е излапал на часа, докато аз разбера, че изобщо е имало такова. Нека да яде, за да е здрав; само че напоследък той започна и много да се тъпче от лакомия, та взехме да го ограничаваме по малко от края. Голям пухчо е станал и както върви, може да ме и задмине.

Тези дни ще пиша и на Бакала. Адрес на Марианчето и Николай нямаше в писмото, но се надяваме в другото да има.

Не се притеснявайте изобщо за апартамента. Ако стане - добре, като не – хич не го мислете, за да се тревожите излишно. То каквото трябва да става, ще си стане и само, без излишни усложнения. Това, че го поддържате, почиствате и наглеждате е напълно достатъчно, за да се запази в добър вид. А след време, ще видим какво ще правим с него.

Не знаехме, че Румен Петев имал дъщеричка – да му е честита голямата радост в семейството! Като заговорихме за бебета та се сетих, че оставихме и Милена бременна. Майко, разбери тактично какво е бебето - да знаем просто, не че е толкова важно. Е, при всички случаи по-добре да е момче, ама и момиченце ако им е пуснал щъркелът – пак бива.

Не пишете какво става с къщата в с. Искра. Там въпроса е по-важен. Дано само да нямате неприятности с този имот. То не са години и да има човек нещо – сега виждате ли колко добре беше, като си бяхме всичките бедни и безимотни...

Току що Нени ми донесе и листчето със стихотворението, писъмцето до него и адреса на Баръмовите. Нали ви казвам, че той е като хала - грабнал е в бързината си листа и се е скрил в стаята си. Та, извинявам се за неточностите в горните редове. Намери се вече всичко! Той сега чете писмото от баба си и дойде да ме пита за нещо. Женя се занимава с проклетото си домашно, а аз нервно пиша това писмо, за да съм поне с нещо зает, че да не почна да гриза масата или столовете от глад. Тези сандвичи, дето уж дъвча по цял ден, ме правят да подлудявам още на прага като се прибирам вечер гладен у дома – направо губя връзката с главния си мозък. Ама аз и по-рано, като ядях манджите на обяд в стола на добрата стара “Електроника”, пак бях такъв като се върнех от работа. Та, навярно това ми свойство не ще да е предизвикано само от сандвичите - аз просто обичам да ям и едва когато заситя вълчият си апетит, частично се възвръща иначе благородният ми човешки облик... Нени гледам, че и той взе да обикаля печката и да рови из долапите. Ставам да претопля нещо за плюскане, защото Женя е заета, а домашна прислужница нямаме. Бай-бай за сега, че от глад и буквите ми се размазват пред погледа вече!...

Забравих да кажа, че курса на Женя е на много високо и сериозно ниво. Дори й плащат допълнително по $30 седмично, като ще ползва безплатни автобусни билети или по намалени цени, които суми се отпускат единствено за подпомагане и финансово облекчение на учащите. След 20 седмици, по Коледа може и да сме с нов телевизор само от тези пари и то не от най-простите, които са по $300-$400, ами от $600 нагоре! Тук всяко евтино нещо го купуваш многократно впоследствие...

Ох, напред най-после вечеряхме, та малко се уталожиха духовете. Но сега пък влизам в тоалетната, за да си освободя червата, та пак прекъсвам за неопределено време...

28.07.1993 – Днес нямам нищо особено за отбелязване. Учим здравата и мисля, че напредваме в знанията си. Получихме писмо от Албенчето и Драго. Пишат, че са добре и че от 01 Август ще ходят на море. За вас и вашите планове не споменават нищо. Много ми се иска и вие да прескочите за една седмица до морето, да си починете някой и друг ден. Женя учи в момента, а Нени кара колело. Като се прибере ще се къпем и той ще трябва да си прочете поредната книжка от училището. Не знам къде ходи и как го кара това колело, но обикновено като се върне в къщи след подобни похождения, Нени има нужда от изпарване или цялостното му изваряване в котел – толкова е мръсен, че ако имах пароструйка, направо с нея щях да го хигиенизирам. Аз пък не си спомням да съм бил такова мърляво дете – трябва да се е метнал на майка си…

Тези дни е доста топло - през деня стига до 20°C, а нощем е около 13°C и се спи много добре на прохлада. А при вас в България сигурно са настанали големите горещини – нали по това време на годината е най-горещо там. Всичко живо се стяга за морето или хората отдавна вече се търкалят по плажовете – ех, как завиждам...

Все забравям да попитам дали получихте и картата на цяла Австралия, не само тази на Аделаида и района наоколо. Те и трите мисля, че бяха заедно в последното ми голямо писмо. Надяваме се, че и баба Фанче е добре и й четете писмата. Не знам тя дали ще може да ми разбира криволиците и да си ги разчита сама, но тъй или иначе писмата ни са адресирани и до нея. Да не би да си е помислила, че сме я забравили, защото не й пишем специално до нея? От тези огромни разстояния, на които се намираме помежду си, не можем да се делим на едни и други, на наши и ваши – всички попадат под един общ знаменател. Времето ни напоследък чувствително накъся, а това писане отнема не малко от него и не остава достатъчно за другите ни задължения. За това пишем все така набързо, в промеждутъците и антрактите на театралните действия и постановки, кои от кои по-драматични и емоционални, в които ние имаме отредени най-главните роли...

Колата се закрепи добре с новия си диференциален лагер, най-вероятно до следващия ремонт (кой пък знае тогава с какво ще изгърмя). Но то си е нормално – 12-годишна барака, на 125,000 км; в реда на нещата е все по нещо от време на време се обади. Добре че моторът й поне работи хубаво – нещо като швейцарски часовник, но този е японски. Тези дни пак ще отида при моите хора в сервиза да проверят и регулират клапаните. Услугата струва само $15 и си заслужава да ги направи истински майстор. Само че ще изчакам да мине малко време, че да позабравят честите ми посещения в последно време – може да почна да им липсвам пък.

Дойде ми на ума да напомня, когато изпращате по-тежки неща, както сега характеристиката и трудовата ми книжка, да използвате старите марки, дето съм ви ги изпращал в началото. Те стават чудесно за целта, защото са без печат, а и да не се охарчвате излишно. Мисля, че вече доста сте събрали за втора употреба.

29.07.1993 - Днес вечерта ми беше доста заета. От библиотеката взех за няколко дни 10 касетки и 2 грамофони плочи с типична фолклорна музика от Австралия. Това са все мелодични и весели “кънтри” песни и от всичките мелодии трябваше да избера най-подходящите за озвучаването на видеофилма ни. Наред с тях съм взел и една касетка с аборигенска музика. Тя е повече от отвратителна за слушане и едва ли може да се нерече “музика”, но така или иначе - това е също фолклор, история и култура на един народ. Освен това имаме доста заснети кадри по тези аборигенски места и музикален фон от тоя сорт би бил интересен за нищо неразбиращите от това “изкуство” европейци. Утре ще ходим у германците да се занимаваме с тези неща, а в други ден пък сме канени на рожден ден у баджанака на нашия приятел Иван (също австралийци от български произход). Така, че тези дни сме ангажирани мисловно около настоящите преживявания и единствените ми душевни терзания са, как да направя така, че главата да ме боли по-малко на сутринта. Изглежда тези вина, с които често напоследък си покарваме сухия залък, са доста силни и съдържат много захар, от което идва и съответното страдание на ставане от сън...

Днес Бьорн (така се казва нашия приятел, немеца) ми оказа съдействие в записването на резюмето ми върху дискета за компютър. Тези дни ще го разпечатам, ще го дам на учителите ни да го огледат за грешки и като получа и другите документи от вас, ще започна от единия край да изпращам по някое и друго писмо/молба за търсене на работа. Все от някъде ще се заинтересуват от мене, да ме извикат на интервю. От сто места едно трябва да излезе успешно. Като мина и двайсетина интервюта, на едно място поне трябва да се закача. Това означава, че след още 1-2 години може даже и истинска работа да започна, ха-ха-ха! Но - да не бързаме с изказванията за сега...

30.07.1993 - Малко преди да отидем на гости у немците, сядам да драсна няколко успокоителни реда. Днес нямахме никакви писма, но за сметка на това пък си получих очакваната от няколко дни насам неприятна вест. Онзи ден полицаите на пътя ме засякоха с радара за превишена скорост (със снимка и светкавица). И честитката им разбира се, не закъсня. Глобата е за $91, като вместо с разрешените 60 км/ч, аз съм карал с малко позавишените 74 км/ч (хайде сега, халосии за няколко километра горница – обаче онези не прощават). И то пак добре, че точно преди мене прелетя един друг, подобен на мене бързак, та светкавицата мигновено се облещи по задника му. Аз щом видях този добре познат светлинен сноп лъчи, веднага намалих, но явно че не е било достатъчно и не съвсем навреме, защото усетих злокобната светлина и в моя собствен гръб. А всичко стана толкова бързо, та даже си помислих, че другата кола задейства устройството, пък полицаите заснеха мене – нещастният и беден гражданин на могъщата им държава. Значи аз съм карал сигурно и още по-бързо, защото след като уж им намалих, те пак не бяха доволни от жеста ми и ме поразиха с този техен светлинен удар откъм тила и задния номер на колата. С този своеобразен театрален водевил, аз от моя страна ще се опитам да отбивам полицейските атаки, ще пиша протоколи и опровержения, а ще изискам и снимките - да видя действително ли това е моята кола на фотографията или на другия нещастник преди мене, въпреки че това са доста наивни мисли. Тук повсеместно действат с безупречна акуратност и подобни грешки са отчайващо малко възможни. Но все пак ще опитам да се оправдая с другия немокаянин и да накисна него - поне да използвам демократичните си права (защото дават такива), ако не нищо друго. И понеже по-вероятно е да не ми мине номерът, който всеки един прилага, най-вероятно ще се наложи и още по-демократично да си платя като поп, използвайки пак същите си права за избор на начина: лично или по банков път да им преведа паричките. Ето ви я демокрацията в пълен ход. С други думи, както съм казвал и преди: тук няма ‘лабаво и не си поплюват изобщо. Нито пък някой се занимава със спиране по пътя, задръстване на движение, искане на книжки, талони и пр. отживелици. Получаваш си сметката по пощата (за която също не можеш да кажеш, че не е пристигнала, защото и пощенските им услуги са на свръх ниво), която трябва да се плати в 60-дневен срок и повече никакви церемонии не са нужни по приключилият за тях случай. Нито пък си играят на джандари, да те дебнат зад дърветата, скрити в канавките и т.н. Записват ти номера и толкоз. Глобата за употреба на алкохол пък е още по-висока - от $700 до $1000, та ще почна да се замислям вече сериозно за тези неща. Ние всички си позволяваме тези уж “демократични” волности, ама нали трябваше да “изгоря” един път - за по-нататък вече ще знам скъпо платеният си урок...

31.07.1993 - Стягаме се, че ще ходим на рожден ден, аз помагах до напред на един приятел нещо по колата - къпя се светкавично и излизаме. Нощес до 00:30 правихме записа и озвучаването на филма у немците, който по мое лично мнение стана много добър. Може би защото си е чисто наше творение, но всичко като че ли си е на мястото: малко музика, някои обяснения по микрофона и оригинален звук от действителността. Помъчих се да подбера най-типичните австралийски фолклорни песни, с които озвучавахме цялостната продукция. Някои от тях звучат подобно на нашите стари шлагери, но мисля, че стана забавно и интересно. От мерак да видя какво е излязло в крайна сметка, като си дойдохме в 01:00 снощи, аз до 03:00 отново гледах завършената вече касета и макар че ми се спеше, пак много ми хареса. Надяваме се, че и за всички вас ще бъде интересна. Утре само ще я презапиша у Иван, ще й добавя филма от Нова Зеландия и другата седмица ще я изпратим.

Женя днес пак беше на работа, а Нени се върти около мене и тътрузи количките си по пода. Сега търпеливо изчаква да го окъпя във ваната и после да тръгваме за нашите приятели, у които сме на гости. Тук, при пълното отсъствие на всякакви баби и дядовци, та няма на кого да го оставяме и го влачим навсякъде подире си. Но то ще има и доста деца довечера, а и къщите са големи и широки – дечурлигата си имат свои стаи (кътове), където лудеят до късно и не досаждат на родителите си, докато последните си пият на спокойствие ракията...

01.08.1993 - Честит рожден ден, скъпи татко! Бъди ни жив и здрав още много дълги години! МИЛИ ДЯДО, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! ЦЕЛУВАМ ТЕ И ТЕ ПРЕГРЪЩАМ – НЕНИ. А аз призори ще стана още в 03:00, за да се обадя по телефона и лично да те поздравя. Ако случайно не ни се осъществи връзката, ще останат само тези сърдечни редове от нас и искрените ни пожелания за успехи в бизнеса, много здраве и дълголетие! Надявам се, че тази вечер ще сте се събрали у нас на моабет по стара традиция. Ако пък сте и на морето вече по още по-стара традиция, тъкмо докато се върнете от там, това писмо ще е пристигнало.

Ние снощи много добре изкарахме рождения ден у нашите приятели, пак до първи петли. Днес ходих да презаписвам видеофилма, но понеже имах и да уча, та оставих видеото и касетите у Иван – той да ги направи. Като си свърша домашното, довечера ще отида пак у тях да си го прибера готов – какво да се прави, науката изисква жертви...

Писахме писма на Албенчето и Драго, както и до Валя и Сашо. Очертава се в края на Септември, когато ни свърши учебния срок и имаме ваканция от две седмици, пак да прескочим до Сидней за някой и друг ден. Този път ще бъдем заедно с нашия човек – дядо Ник. Той много иска да помогне на леля Здравка около нейните проблеми, та ще видим кое как ще организираме. Вчера е говорил с нея по телефона, казал й за намерението ни да отидем на гости и тя с радост е приела идеята. Ще мислим и премисляме пак, до тогава има още доста време.

Писахте в предното писмо, че ще ми изпратите трудовата книжка. Аз бях помолил в “Личен състав” да ми извадят “Препис-извлечение от трудовата книжка” съгласно трудовия ми стаж. Това е по-прегледен документ, най-много от една страница и много по-лесно ще бъде преведен на английски – тук при нас и то безплатно. След като извадите и този лист хартия, чак тогава може да ми изпратите и самата трудова книжка – просто като един оригинален документ. Тя едва ли има някаква стойност тук, но нека да си я имам, за всеки случай. На стажа много държат тукашните чорбаджии, а аз вече имам събрани горе-долу 6-7 години.