Мили майко, татко, бабо и приятели,
Днес е вече 16.11.1993. Няколко дена не съм писал, че имаше много движение, напрежение и динамика около нас. Но нека да започна подред, за да видите сами за какво става въпрос.
Миналата седмица приключих поредното си писмо № 19, а така се случи, че го изпратих едва вчера; то вече е на път така или иначе, надявам се. Онзи ден (в петък вечерта), с неколцина приятели и съмишленици учредявахме отбор по футбол към българския клуб. Още там на място доста активно се “научредихме” с бира, защото после пък двамата с Иван отидохме у минния инженер – той е голям футболен почитател и запалянко, та да му споделим голямата спортна новина и радост. У тях продължихме да “учредяваме” отбора, вече само на бяло вино (защото трябваше да караме после), та кога погледнах навън - то слънцето взело да се показва иззад пердето на прозореца...
На другия ден: абсолютен вакуум – бях сънлив и психически изтощен от тази среднощна “учредителна” конференция, та не ми беше до нищо и никой. До вечерта обаче се ококорих и махмурлукът ми премина, когато отидохме пък на гости - на “нова къща”, както казват някъде. Едни наши приятели от “лагера” се преместиха да живеят в квартира на свободен наем, а аз бях ходил да им помагам с рейса по пренасянето на багажа. Хората се почувствали задължени, наред с останалите си гости да поканят и нас (и съвсем правилно, бих добавил). Не можахме да откажем любезната им покана и там също закъсняхме доста с обратното прибиране у нас.
В неделята излязохме с Женя и Нени на разходка до един много красив квартал с чудни къщи, където направихме и малко филм с камерата. Впоследствие разбрахме, че записът от рождения ден на Женя не е станал както трябва и с Иван се разбрахме да го презаписваме. Аз пък, с всичкият си акъл и цялото си величие, върху стария запис снимах къщите и на практика го поразих, а после се оказа (както обикновено става в подобни случаи), че Иван на свой ред е изтрил оригиналната касетка. Така филм от рождения ден на Женя няма да гледате, за което всички ние много съжаляваме, защото беше интересен и забавен. Догодина, нека е живот и здраве - ще се снимаме пак. В резултат на всичко изброено до тук и тези мои провали, в неделя през нощта сънувах много лош сън, но не помня какво точно ми се случи...
Вчера (вече понеделник), училището мина прилично. От там не могат да се очакват никакви новини, нито пък някакви по-специфични емоции. За това не се и спирам така подробно на ученическият си живот. Прибрах се обаче аз на обяд и Женя ми показа едно писмо, с което ме викаха на интервю. Първото в живота ми и сигурно не последно. Та всичко се завъртя около тази суетня и подготовка. Фирмата се казва “FESTO”. Такова представителство има и в Габрово, в бившия Дом на семейството, под Проектантската организация. Казва се “Фесто-Машинекс” и вътре техен представител е един мой колега и съученик от детството – Минчо ??? (оказа се, че съм забравил фамилното му име – непростимо, моля за извинение!). Днес ходих в тази фирма да си ангажирам час за интервюто – следващият понеделник (22 Ноември) в 11:00. Пада се точно на върха, когато навършваме една година от пристигането си в Австралия, а това е поредната ми № 57 молба за работа, от всичките общо 62 изпратени до сега на различни компании. Фирмата се намира на нашата улица (№ 14), а ние живеем малко по-надолу (на № 374). Много е близо до нас и евентуалното ходене на работа ще бъде лесно и бързо. Взех и разни проспекти, за да разбера с какво се занимават – пневмо- и хидро-елементи, както и електронни части, както ми стана ясно по-после. Същият каталог на FESTO съм виждал, че татко има на бюрото си в “Електроника”-та. Те изглежда имат мрежа из целия свят. Тези дни ще се поподготвя и за това проклето интервю, та да видим какво ще стане. Като гледах списъка - около двайсетина умника сме, дето ще се борим за това място, ама кой от всичките ще надделее – Божб работа...
Покрай всички наши приятели и ние се навихме да се преместим и да живеем в къща, а не в блок (естествено, пак под наем...). Само че аз я искам да бъде с изглед към океана. Като ще плащаме повече, да знаем поне защо. Ориентирали сме се за наем до $150 седмично, като сега плащаме $105. Но тук от една организация към Съвета, нещо като “Жилищно осигуряване”, отпускат помощ в размер на около $20-$25 за по-високите наеми. Така че разликата няма да бъде много голяма от сегашните ни комунално-битови разходи.
Женя няма да ходи да чисти повече, защото губи много време, енергия и нерви само за някакви си $30. А пък идва и лятото - обикновено в събота и неделя можем да ходим някъде. Междувременно времето рязко се “подобри” - днес е около 34°C. Предните дни също беше над 30°C, а за утре и вдруги ден синоптиците казват: “Ще бъде sticky ден!” (“стики” на английски означава “лепкав”), с температура 38°C!
Та във връзка с къщата и морския изглед, вчера следобед направихме една обиколка по предпочитаните от нас морски квартали. До сега не бяхме ходили нататък, но е изключително красиво. Понеже точно там свършва балкана и възвишенията, къщите са разположени както във Велико Търново, а отдолу вместо р. Янтра се вижда безбрежният и син океан. Голяма красота! Оставил съм нещата в ръцете на Женя - тя има усет към тези работи, аз само ще преценя дали става или не става самата къща като постройка, разположение и т.н. Та в най-скоро време се очаква и ние да заживеем като хората “life” (“лайф” – на английски “живот”), а не както досега само “жизнь” (без превод...).
Днес на обяд получихме и вашето писмо № 48, заедно с това на Вера. Аз още нямам хабер от Сидней, но сега разбирам, че вие вече всичко имате във вид на документ. Вера ще бъде реванширана още утре, не се тревожете за това. А ако междувременно ми се обадят и от Сидней – просто ще имате два документа. Разликата е само, че от тук той няма да дойде преведен и готов за ползване, а трябва вие да се разправяте с това. Но няма значение - не можахме да си съчетаем действията и се разминахме. Лошото е, че вие ще правите допълнителни разходи за превод, но нищо не може вече да се направи.
Хубаво е, че татко работи, та да не си губи времето в стоене. Имахме писмо и от Ямбол. Там олелията и суетнята около бебето е в пълна сила. Мислят да дойдат до Габрово, но аз лично не ги виждам да се организират при тази суматоха. Това са нещата около нас. Сега спирам, че трябва да закарам Женя до библиотеката, а аз довечера ще ходя на мач...
17.11.1993 - Днес намерихме една прекрасна къща, с изглед към морето, чиста, с дворове отпред и отзад – изобщо разкош. Ходихме даже и да я разгледаме отвътре, срещнахме се с хазаите и дори им казахме, че ще я наемем веднага. Впоследствие обаче се отказахме, защото все пак е доста далече от всичко и всички – намира се на 25 км от центъра на града. Ние сега живеем на около 6 км. Много умувахме, много се чудихме, но решихме, че не ни е времето още за такъв смел и драстичен ход. Ще ни трябват повече средства за път, бензин, както и за наем. Не сме се отказали съвсем напълно - ще проверим още няколко адреса, но ентусиазмът ни започна бавно да спада като спукан балон. Тази къща наистина си заслужаваше; сега и двамата с Женя съжаляваме, че не я взехме, но нали и никой не ни насърчи за тази стъпка – уплашихме се и се отказахме. А със сигурност щяхме да се нагодим и към новото място, защото там също живеят хора и никой не се е оплакал от това. Сега хвърляме усилията си да се представя горе-долу добре на интервюто в понеделник, а то като мине един път – тогава пак ще мислим...
Утре ще изпратя парите и на Вера. За “услугата” тя иска USA$20, които аз ще купя за около 35 нашенски пари. Не знам за какво точно е харчила парични суми и какви разходи й коства всичко, нито пък къде е ходила и колко време й е отнело, но аз на осмия ден вече държах акта в ръцете си, без да си мръдна пръста и за много по-малко средства. Както и да е - яд ме е само, че вие ще правите още масрафи за преводи и т.н. Дано поне да се свърши работата – другото не е важно. След като пристигне документа от Сидней, аз ще ви изпратя и него, за всеки случай.
Нени утре заминава на къмпинг с училището за два дена. Голяма подготовка и суетня падна за това му ходене. Той е много доволен от новото си училище – основно, защото имало по-малко за учене, хайлазина му с хайлазин. Тук системата е такава, че в началото, в началните класове не им дават много зор, но после, в горните степени ги натоварват повече. Но той е най-добре от всички нас, взети заедно. Няма никакви проблеми с езика и общуването с хората и децата. Забравил съм да ви прибавя в предното си писмо домашното на Нени с буквата “В”. Пак не е написано като хората, но какво да го направя – не помагат ни приказки, ни пердах, нито нищо. Зодия “Овен” в най-остра форма!...
18.11.1993 - Днес Нени го няма и ние сме сами с майка му. Ходих по пазар, изпратих едно писмо за работа и друго – с двайсетте долара на Вера. Снощи на една Коледна картичка й написах няколко реда с пожелания и благодарности от цялото ни семейство, та всичко да стане на един път. Надявам се, че ще се обади, след като го получи.
Онзи ден приказвахме с една наша позната, на чието момченце утре вечер пък ще ходим на рожден ден. Тя говорила с майка си в Русе и разбрала, че в България имало голям сняг. То тук като е толкова топло, та не ми минава и през ума даже, че някъде по света все още падат снегове. Малко му е рано, но дано до това време окончателно да сте прибрали реколтата. Сега вече само едно ви очаква: греяна ракия, блажни мезета, вино на поразия - и така, та чак до Св. Трифон Зарезан.
Мъжът пък на тази наша приятелка (те и двамата са от Русе), в понеделник започва работа в един център за поправка на компютри. Той самият е компютърен инженер, а и жена му също. Вчера ходил на интервю - казали му, че днес ще му с обадят. Но му се обадили още вчера следобеда, че го искат да започне веднага. Ей така светкавично стават работите тук - изневиделица и набързо. Напред пък на мене ми се обаждаха по телефона и докато се усетя, едно интервю вече минах. Въпроси-отговори, въпроси-отговори и туй беше през цялото време. Аз малко се притесних и ми се скова ченето, но мисля че горе-долу се представих. Да говориш по телефон, особено по технически теми е ужасно. Женя каза, че съм казал и някои глупости, но то ми е простено. Сега уж се подготвям за FESTO, а те се обадиха от друго място. Но и аз много “въдици” съм хвърлил и заложил – само чакам някой шаран да клъвне. Първите вече започнаха, сега зависи от мене дали съм добър “въдичар” – в смисъл, само от езика ми зависи да защитя това, което съм писал в резюмето и в писмата си до фирмите. Обаче аз все още не се чувствам напълно сигурен в себе си и изразните ми средства, но така или иначе ще пробвам навсякъде – тук поне за това пари не вземат...
Като дават битките из Югославия, гледам че и там е паднал сериозен сняг. А хората без къщи, без дрехи – лошо! Надявам се поне такъв ужас да не изпитвате. А иначе ще е студено, ама да сте живи и здрави – пролетта следва след зимата, ако това ви успокоява в някаква степен.
Онази вечер имахме тренировка по футбол, а довечера от 22:00 ще играем официална среща срещу австралийски отбор. Ще падне тичане пак, а и по няколко бирички ще рече да ударим после, независимо от резултата…
20.11.1993 - Днес в антракта между четенето и ученето, рекох да драсна някой ред. Вчера Нени се върна от къмпинга много доволен. Къпали се в морето, в басейни, карали сърф, някакви специални водни мотори и т.н. Само дето много лошо време случиха за това им първо преживяване. До онзи ден беше 34°C, а от вчера вече е едва 20°C. Не били спали цяла нощ, светили си с фенери в очите, вместо да си кротуват като послушните деца и правили още куп глупости. Като си дойде направо го вкарах в банята, че освен всичката мръсотия, влачеше със себе си и пясък в гащите. От целия личен инвентар, който се намираше в раницата му, само един чорап не можа да му излезе при “сдаването на зачисленото имущество”, което в неговия случай е почти добре. Спали две нощи в каравани и беше много впечатлен от всичко. Преди да тръгне за тази екскурзия се беше понатъжил малко, че няма да е с нас цели два дена, ама като се върна и разбра колко е хубаво без родителски контрол и напътствия, каза че пак ще ходи - винаги когато има такава възможност.
Снощи ходихме на гости у наши приятели, които са се преместили в чудна къща. Но от онази, която ние изтървахме не е по-добра. А и няма изглед към морето, на което аз много държа.
Онази вечер играхме футбол в зала (на закрито). Е, загубихме с 6:2, обаче с чест. Аз играх само 4 минути, но подадох много добре на Иван и той вкара първия гол за нашия отбор. После минния инженер вкара другия, но понеже междувременно времето ни за игра изтече, нямахме време да изравняваме или да победим, защото противникът ни зачеса още в началото с няколко гола. Другия четвъртък пак ще играем. Не е лошо, поне се раздвижваме (а и не сме си по къщите, да ни овикват женорята). Пак в тая връзка разбрахме, че България победила Франция на футбол и ще отидат на Световното първенство в Америка. Австралийците обаче загубиха от Аржентина и си остават тук – нека им е!
А във връзка с темата за разните квартири и къщи, ви изпращам три изрезки от вестника – снимка на къщата отпред, поглед от балконите и вътрешната стълба. Това напълно покрива моите изисквания и мечти за дом един ден. Тази къща ще се продава на търг и очаквателната й цена ще бъде между 500 и 600 хиляди долара. За сравнение – в Сидней с тези пари не може и да се мисли за купуване на такъв палат. Там имотите са баснословно скъпи. За този вид на къщата и изгледът й към морето например, трябва да се пригласят около 2 милиона долара, но тук в Аделаида е все още доста по-евтино…
21.11.1993 – Неделя: чувствам се като преди изпит по “научен комунизъм” (умишлено го пиша с малки букви, а не защото съм простак и необразован; това е най-малкото и най-приличното унижение, което мога да демонстрирам към упоменатият учебен предмет, неговите преподаватели и жалките му последователи; вероятно от това спокойно може да се съди и за политическата ми ориентираност...). Във връзка с предстоящото ми утре интервю, от училище са ми дали едни “напътствия”, които е добре да се съблюдават за постигането на желаният успех. Съществуват стотици въпроси, на които трябва да отговоря - не това което мисля в момента, а онова което евентуално ще се хареса на работодателя, погалвайки егото и ушите му със суперлативите, които ще чуе за себе си. Обикновено работата взема не най-добрия работник и служител, а този който омайва с думи по време на интервюто, разтяга локуми и умело прилага гъзолизните си похвати и прийоми. Дейност, доста трудна за мене, особено пък и на чужд език. Женя и тук е много добре с тези лафове, тя има навик да наизустява цели пасажи и да запомня изразите. Аз обаче – не, аз със заучени фрази не мога да общувам с хората. Та сигурно ще има да се мъкна по интервюта до второ пришествие, докато не се излъже някой да ме вземе на работа – просто за да види какво мога да правя, а не какви глупости съм му плещил на интервюто. Утре в 11:00 ще си покаже…
Пак утре навършваме 1 година престой в Австралия (щях да напиша “застой”, но все пак нали тикаме каруцата напред - дано да е и във вярната посока...). Подготвил съм една кратка икономическа равносметка на това изминало време, което ще напиша по-нататък в писмото, след като ви опиша и как е преминало интервюто – нали това е по-важно сега и от всички останали най-важни неща.
22.11.1993 – Така - днес търкулнахме една година, откакто сме се заселили в Австралия и вече подкарахме втората. Интервюто ми мина доста по-лесно, отколкото самият аз си го представях. В офиса бяхме само двамата – шефа, в ролята си на “изпитващ” и аз, в качеството си на просякът от сборника с “Приказки от 1001 нощ”. Приказвахме си за миналия ми опит и бъдещата работа в много другарска и приятна атмосфера. Мисля, че добре поминах – амчи те не ядат хора бре? – какво съм се разтреперил и аз като лист на фикус. И те са същите човеци като нас, само дето стоят от другата страна на барикадата. Май много ни плашат в училище и от там ми идват стресовите ситуации. От сега нататък не ми пука вече. До края на седмицата ще ми се обадят евентуално за второ интервю или с отказ. Ще чакаме, ще видим. Понеже главният офис на фирмата е в Мелбърн, за следващите срещи ще идва човек от там. После пък хукнах да им пиша благодарствено писмо, за това че са отделили от тъй драгоценното си време за разглеждането на документите ми и че са били достатъчно любезни и търпеливи да ми изслушат и изтърпят глупостите на интервюто. Тези лицемерни “официалности” тук са задължителни, защото бюрокрацията и подлизурковщината са на много високо ниво. Дори и да получа официален отказ за дадена кандидатура, аз пак трябва да им върна благодарственото си писмо – ма що не си ***** мамата бре, лизачи такива! А пък всичкото това може да е и просто култура, въпрос на възпитание, но за нашите балкански нрави тези усложнения са чужди и ужасно много излишни. Нищо, вероятно един ден и ние ще се превърнем в такива одялани и шлифовани безличия като тях…
Както обещах вчера, по-долу с няколко думи съм описал финансовото ни състояние към момента. С тези си равносметки аз нито се хваля, нито пък се оплаквам. Просто съм теглил калема след едногодишният ни живот в чужбина и статистиката съвсем не трябва да се приема като масово или повсеместно явление. За мнозина тази уравниловка би била смешна и жалка; за други пък – една недостижима химера. Аз тук разглеждам само един конкретен пример, без да го завирам на никой в очите и без с това да дразня себеподобните. По-скоро това е лична самооценка, отколкото някакъв официален финансов отчет, но все пак:
1. Приходи - тук влизат всички официални суми от социалните помощи, които получаваме като безработни; плюс селскостопанските ми надници дето съм поработвал неофициално (“на черно”...); прибавям и паричките които Женя заработи със съвсем честен труд (макар и също на не съвсем “бяла” основа...); слагам и тези средства, които допълнително получаваме за курсовете – всичко общо $20,000.
Правя едно пояснение или по-скоро разяснение какво се крие зад израза “на черно”. В нормалните държави всеки един доход се облага с данъци. Изкарваш $100 – 25% автоматично се прибират от Данъчното управление и ти чисто получаваш остатъка от $75. С него се разпростираш според нуждите и възможностите си. Ако обаче се спазариш на някъде и направиш “завой” или байпас на държавата (иббз я нея – тя има достатъчно пари) и за същата работа получиш да речем $80, те влизат директно в горното ти джобче на ризката, показвайки средният си пръст на Данъчното. Пито-платено и всички са доволни (с изключение на държавата, но нали предварително казахме “иббз ги тях”): ти си взел повече пари, а онзи който ти е платил за същата работа е дал дори по-малко. Е, теоретично всичко до тук е точно така, но не може да става в по-едър план, защото е незаконно и много подсъдно. Но за малки и дребни кокошкарски сумички методът е вървежен и резултатите му достатъчно добре претоплят от време на време бедната емигрантска душа. Предполагам по целия свят е така, но за мене това са първи сблъсъци с капиталистическите икономически сношения и тези въпроси до сега в училище, а и по-късно в Института не бяха разглеждани. Дано сега да съм малко по-ясен в това, което исках да обясня…
2. Разходи
2.1. Ток, телефон и газ – $1000;
2.2. Наеми за квартирата – $5700;
2.3. Колата – тук влизат всички бензини и масла (20,000 км пробег), резервни части, ремонти, застраховки/регистрации и пр.- $1400;
2.4. Екскурзии – до Сидней ($350) и до Ayers Rock ($450) – общо $800;
2.5. Изплащане на самолетни билети, до този момент и към днешна дата – $1000;
2.6. Други – в тази разтеглива категория попадат всички ежедневни масрафи: колелета, видео, изгъзици, касети, пощенски разходи, храна, козметика, дрехи, обувки, книги, снимки, филми и всичко останало, за което не се сещам – $6600 (безвъзвратно и безжалостно похарчени);
3. Наличност – $3500 (спестени в банката).
Общо взето, като правя една глобална равносметка - не е живяно разкошно, но в същото време не сме се лишавали от много неща. Все сме гледали да отидем някъде, да видим нещо ново, различно и не сме си стояли запрени в къщи. Моабети, барбекюта и т.н. са били постоянните ни развлечения, както посрещане на гости, ходене по екскурзии и пр. И пак на всичкото ни “нямане”, имахме достатъчно, че и да спестим нещо зад гърба си. В по-основни линии, с достатъчна точност това са ни приходите и разходите. Не мога да твърдя дали всички подобни нам могат да направят същата рекапитулация, а не ми е и работа да знам. Както споменах в началото, всичко това е само в наш, чисто личен план. Сигурно има някои с по-добри резултати, но не се съмнявам, че и тези дето са по-зле са доста на брой. В крайна сметка, хората и държавата са ни дали неограничени възможности – въпрос на избор е вече, кой в какви посоки ще си управлява кораба: към дъното или ще върви напред…
25.11.1993 - Тези дни пак тичаме напред-назад да разглеждаме разни къщи. Наравно с чудните обаче, има и големи боклуци – неподдържани, мръсни и изоставени. Изобщо много добре си личи кои къщи са частни, в които си живеят собствениците и кои - само за даване под наем. Ние уж временно се бяхме отказали от тези мераци, но така или иначе продължаваме да търсим нещо подходящо – то е колкото да си поддържаме огъня, а не че имаме някаква остра нужда от преместване.
Вчера се получиха на един ден писмата ви № 49 и № 50. Доста движение и емоции има и около вас, което ме успокоява, че сте сравнително добре. Ако не толкова материално, то поне духом. Заседяването на едно място и улежаването не водят към добър край.
Тук вече се установи много хубаво време, а вас сигурно ви е натиснал студът. Благодаря и за поздравленията ви по случай Архангелов ден. От редовете ви разбирам, че още не сте получили нашите последни писма, календарът и снимките. Но до това време сигурно вече ще са пристигнали.
Нени написа домашното си, но то пак не като хората. Много калпав върви нещо – не знам на кого се е метнал такъв небрежен. Снощи даже беше наказан и си остана да учи и пише в къщи, а ние с Женя ходихме сами да избираме къщи. Сенната ми хрема като че ли взе да отшумява – вече от няколко дена не вземам хапчета. Неничко също не киха така сутрин. Изглежда и той има нещо алергично, но след две седмици пак ще го заведем при доктора, да видим какво той ще каже.
Да им е честито бебето на Момчил и Женя. А защо правите сокове от това грозде, а не ракия - още не мога да си го обясня; що за разхищение и ягма на материала е това?! Радваме се, че баба е добре. Разбира ли ни на почерка? Ще трябва да слага очила като ни чете писмата, защото тя иначе книгите си ги четеше и без тях. Да е жива и здрава!
Днес се получи и официалният отказ от “FESTO” – нещо не съм им харесал, ама като за първа проба беше добре. Опитите ми и занапред продължават с пълна сила...
Снощи бяхме на гости и взехме разни смели решения за честването на Нова Година. Тук на 50 км има едно градче Хандорф от немски произход (Handorf – вижте го на зелената карта, която вече имате). Представлява нещо като нашата Трявна, Котел или подобно. Та там наши хора са открили една кръчма “Зоро”, съвсем нашенска. Чорбаджията е сърбин – Зоран, та от там идва и името на заведението. С всичките му македонски ракии, шопски салати, нашенски кюфтета, кебапчета и печени прасенца (да, цели - с главичката и опашчицата...). Та ако може да се организираме там да посрещнем Новата 1994 – направо ще бъде влудяващо. Ние не сме ходили все още нататък, но разправят че било много красиво и интересно старинно градче.
На един наш приятел майка му починала вчера в София, та всички сме малко разтревожени. Искахме да му съберем пари, поне да си отиде до България, но и той горкият, не знае как да постъпи. Много неприятна вест, ама какво да се прави. Да пази Господ от такива неща. Около нас ей туй са нещата в общи линии.
Женя също започна да изпраща молби за работа. Още няма резултати. Нени играе отвън, майка му готви свинско с грах, а аз ще се стягам да излизам, че довечера от 21:30 пак ще играем мач.
Татко, пиши ми използваш ли моливи с графитни мини 0.5 мм, та да ти изпратя моливчета (миничките). Тук има най-различни видове и марки. Аз още не съм си купил за моя молив, които са по-дебели (0.7 мм), но Женя и Нени много ги ползват. Той по-често ги чупи, отколкото да пише с тях, ама нека да свиква с новата техника.
28.11.1993 - Пиша набързо в един антракт между две партита. Снощи имахме гости у дома: бяхме 4 семейства + 6 деца – голяма олелия стана! Но изкараме весело, както обикновено. Вчера и онзи ден с Нени направихме и първите си слънчево-океански бани. Специално този ден беше 37°C, а вчера само 24°C. Водата вече е топла и много приятна, но в същото време и ужасно солена, а пък иначе е кристално чиста. При нас няма големи вълни, защото сме закътани в дълбок залив, обаче нагоре към Бризбън (на изток) и особено по западното крайбрежие стават огромни вълни, защото е напълно открито. Там е рай за сърфистите (дето се плъзгат с една дъска по гребена на вълната). Сигурно е голям кеф, но и много майсторлък трябва докато се налучка баланса. В същото време това забавление крие и голям риск, защото тази огромна маса от вода ако ти се изтърси на гърба - не знам какво остава от човека, но съм виждал дъската, натрошена на клечки за зъби едва ли не. Иначе като се гледат състезанията по телевизията е доста интересно.
При нас още не са се появили акулите, та е относително спокойно в акваторията на залива. Миналата година реката, която се влива наблизо, довлече много риба и акулките си правиха чудни моабети с тях, докато хората предпазливо газиха само по брега и по-надълбоко от кокалчетата не влизаха навътре във водата. Хеликоптерът постоянно кръжеше над акулското сборище - хем да показва къде са, хем да ги разпъжда. Обаче те си стояха там необезпокояващо в продължение на няколко дена и докато не изядоха всичката риба в залива не си заминаха. През това време плажовете бяха затворени за посетители – в смисъл, спасителите не пускаха никой да припари до морето...
След малко ще ходим на барбекю у нашите приятели – германците. Те и двамата вече работят, защото са компютърни специалисти. Онази вечер идва хазаина, с когото се договорихме, че когато решим да се местим, няма да имаме никакви проблеми от негова страна - само трябва своевременно да го предупредим, което е и естествено. Той е много доволен от нас, а и ние сме с отлични впечатления от него. Много възпитан и образован човек, икономист е по професия и работи в Централното Статистическо бюро на Австралия от 25 години – вероятно това съм го споменавал вече някъде и предварително се извинявам, ако се е получило неволно повторение на информацията...
29.11.1993 - Започна пак ужасното училище, защото днес отново е понеделник. Така ми дотегна вече това учене, че ако не е Женя да ми пише домашните - да съм го зарязал отдавна. Толкова много бях ентусиазиран предния срок, а сега никак. Единственото което ме крепи е, че вторият срок ще ни поеме пак предишната учителка, от която бях много доволен. Та, ако науча нещо повече, от това което и без друго си знам – тогава ще е.
На 11 Декември ще има щатски избори и кампанията по взаимното оплюване пак започна. Борбата е между Либералната партия (СДС) и Работническата партия (БКП), която за жалост и тук е още на власт. Сега е момента да ги гътнат, но Южна Австралия е най-консервативния и заспал щат в целия Континент. Та не се знае какво ще стане с политиката...
Вчера изкарахме много хубаво у немците. Те имаха гости от Берлин – родителите на момчето са в Австралия за няколко седмици. В Германия било много студено и тук се чувстват отлично. Ще останат при тях около месец и половина и после се връщат обратно. Много симпатични хора. Аз си спомням, че с немския език се справях прилично, когато сме ходили по Европата, но се оказа, че сега не мога да обеля и една дума. “DANKE” дори бях забравил как е, та се наложи да общуваме чрез преводач, на английски. Може би същото положение ще е и с моя френски. Руският дето е руски и за нас е като втори майчин език, че пак с “братушките” си говорим на английски из училището. Само някои думи доуточняваме допълнително, дето са подобни и на български език. Ебаси английския – взе ми акъла, казвам ви открито!
Довечера от един приятел ще ходя да вземам някаква холова гарнитурка, че нали тепърва къща ще обзавеждаме. Събирам парченца от тук-от там; кой каквото изхвърли от тях и аз нали съм добра душа, та на всички прибирам боклуците и вехториите. Пари за нови мебели няма – справяме се с наличното, което също е в изобилие, няма да се притеснявате…
В сряда от класа ще ни водят на разходка с колелета - от ситито до брега на океана, след което ще има малко плаж, барбекю (задължително!) и изкъпване. Та аз ще използвам на Нени колелото. Той е обещал, че ще ми го даде за няколко часа...
Да, съвсем правилно е разбрал автора, къде се крие зародишът на страховете ни, а често и липсата на самочувствие.
Дълго време живяхме под общия знаменател " малкия човек"
Незаменими хора няма“ – любима българска поговорка, която чуваме от деца. В училище ни я повтаряха, за да ни вменят от малки колко всъщност нищожни сме. Като студенти я чувахме от голяма част от преподавателите си, за които беше важно младежкото ни его да е добре стъпкано и укротено. За да бъдем лишени от идеята за някаква лична житейска стойност и задача, се ангажира и обществото след това.
