30.11.1993 – Започвам да нервнича и аз вече и да ставам неспокоен – амчи днес беше 42.5°C бре, на какво прилича това безобразие – голям ад! Но ние нали сме на училище, а там навсякъде има климатични инсталации, та не го усетихме много. Следобеда и привечер ходихме у едни наши приятели, които имат басейн в задния двор на блока - там изкарахме горещините. Вечерта се поразхлади малко (да е било най-много 37°C), а ние ходихме после у другите наши приятели, които се преместиха в къща, съвсем близо до нас. Постояхме при тях известно време и на края се прибрахме в нашата сауна.
Днес имахме писмо от Вера – получила ни е честитката с парите. Благодари ни и ни пожелава Весела Коледа и Нова година. Пише, че все още не може да свикне да празнува Коледа без сняг, както е в България, а е тук вече 42 години. Кани ни на гости в Нова Зеландия – един ден, може и до там да стигнем.
Утре ще бъде малко по-хладно – тъкмо за нашия коло-поход няма да е толкова горещо. Онзи ден стана дума за огромни вълни по тукашните крайбрежия - изпращам ви ги във вид на снимка от заглавна страница на списание “Австралийски инженери”, което аз получавам по задължение като член на едноименният им Съюз (подобно както всички партийци бяха абонирани за “Работническо дело”; аз що ви разправям, че Изтока и Запада си приличат много: по принцип в едни гащи пърдят и начинът на класовата им обработка върху населението е един и същ). Нямаме още тази седмица писмо от вас, но сигурно тези дни и то ще дойде.
01.12.1993 - Днес е първият ден на лятото. Сравнен с последния от пролетта (вчера), времето е много по-прохладно и приятно. Дори не е и постоянно слънчево. Тъкмо се върнах от коло-похода, окъпах се и сядам да драсна някой ред. Навъртях около 25 км, по много приятни алеи покрай реката. Тръгнахме от центъра на града, та до брега. Там се изкъпахме в морето, поплувахме, хапнахме малко и тръгнахме обратно. Беше много приятна разходка и голямо раздвижване – такова, че сега всички кокали ме болят. Сигурно остарявам. Но и ние големи мърди сме станали с тези коли тук. Разглезихме се, аз не мръдвам пеша на никъде, но то няма и как – всичкото ни движение е свързано само с някакъв транспорт.
Здравейте мили наши. Искам да напиша няколко реда на баба! Милата ни тя, просълзи ни днес с това сърдечно писъмце! Скъпа бабо, искам да ти кажа, че всичко (слава на Бога!) при нас е наред. Нени расте щастлив, вече втори ден след училище ходи на море и е много доволен. Учи се да плува и да разбива вълните с гърди. Знае много английски думички, знае английската азбука, но знае и българската. Четем книги на английски и ги превеждаме, а понякога и български приказки. Мила бабо, знам, че ти е мъчно, много мъчно. И на нас много често ни е мъчно за вас, аз честичко си поплаквам. Но началото е поставено – във всички случаи убедихме се, че и най-лошото тук на края на света, е по-добро от най-доброто в България (поне за нас и с нашите възможности). За това имаме големите надежди, че всичко ще постигнем (нека да го направим смислен този живот) и че скоро, скоро ще се видим пак. Иска се търпение от всички ни. Прегръщаме те и те целуваме: Женя
Гледам, че Женя е сложила още един лист, та си викам да го допълня с още малко ненужна информация. Онзи ден дойде поредната ни сметка за телефона. Не мога да си спомня, но мисля че само веднъж сме говорили с вас. Отчетени ми са обаче два разговора – първия път е от предната вечер, преди да говоря с вас (1’30’’ – $4.85) и втория - когато действително разговаряхме в продължение на 3’35” – $11.15. Защо са тези две отчитания не знам. Женя също е говорила с техните в Ямбол, но този разговор е отчетен на 10’45” – $33.40, което мисля че е невъзможно толкова много време да са приказвали. Както и да е. Това е тарифата. Градските телефонни обаждания са по $0.25, а ако обаждането е в града от уличен автомат – $0.30. Всичко което си изговорим е допълнителна такса над друга една, която е постоянна и е в размер на $13.75 месечно - водят я като наем на телефонната линия, на жиците демек, дето са ни ги прекарали в къщата. Това е информацията ми за телефонните услуги - обирджии и пладнешки разбойници, но и без тях не може (лошото идва от там, че и те го знаят и така стават още по-дръзки и нахални; просто няма други – монопол, това е всичко...). В тази връзка искам и още нещо много дебело да подчертая, за да не вземе тука някой да изтълкува погрешно гореизложеното и да смята че, ние изнемогваме финансово и едва ли не телефонните разговори с България ни съсипват материално, морално и т.н. Нищо подобно – с тези си икономически анализи аз само хвърлям повече светлина и върху този аспект от живота ни, което в никой случай не е с някаква цел, да се оплакваме например (но не се и хвалим де). Когато и както ни прилегне, ние пак ще ви се обаждаме по телефона, само че няма да е така често по вече обясними причини…
Нали ви бях казал, че раните трудно зарастват тук в тази географска област. Днес най-после ходих на лекар да ми ги погледне и каза, че съм хванал някакъв бацил, който живеел по лигавицата на носа или под ноктите на пръстите. Тази болест ходела само по децата – къде пък аз точно съм я лепнал, така и не знам. Няма значение – та, човекът ми изписа да гълтам една седмица пеницилин; нищо сериозно. Прегледът ми беше безплатен, а рецептата с лекарството ми струваше само $2.60. Иначе само то струва $15. Да живее Пол Китинг – Министър-Председателят на Австралия! Последният между другото, е от червената партия и изповядва прокомунистическа идеология. Но ще видим на предстоящите избори как ще му се заклати стола… Докторът също каза, че за няколко дни ще се оправя и нищо няма да ми личи. Той е с българско потекло, тук е роден, но знае много добре български език. Можем да го ползваме за всякакъв случай и занапред.
Днес следобеда отново ходихме на плаж, но този път имаше големи вълни, морето беше мътно, защото духаше силен вятър. Утре пак ще ходим с наши приятели на море. Дано да е хубаво времето. Целувам ви: Ангел Женя, Нени
“Уважаема Г-жо Доминик, използвам случаят да Ви честитя Коледа и Ви поздравя с настъпващата Нова 1994 Година. Нека тя да донесе повече светли дни в живота Ви, здраве и дълголетие.
С голяма загриженост за направената от Вас услуга към моята майка, изразявам както нейните, така и моите горещи благодарности. В същото време поднасям и извиненията си за създадените Ви от наша страна грижи и проблеми до окончателното изчерпване на този въпрос.
Съгласно договореността, която имате с моята майка, аз Ви изпращам тези 20 (двадесет) американски долара, надявайки се, че те ще покрият всичките направени от Вас разходи по случая. Същевременно се извинявам ако изплащането на тази сума не би било така навременно, поради пощенско забавяне или други причини. Аз едва вчера получих писмото от България, в което майка ми ме моли за тази услуга. Сама разбирате, че това от тук е много по-лесно осъществимо, отколкото от там.
Още веднъж Ви благодаря от цялото си сърце и Ви желая всичко най-добро през Новата 1994. С поздрав: Ангел”
Това пък е точният текст от картичката, която изпратих на Вера, заедно с двайсетте долара. Тонът на посланието ми стана малко официален, но аз нито я познавам жената, нито пък нещо знам за нея. Все пак е по-добре така, отколкото тя да получи една гола картичка с някакви пари вътре. Вероятно в училище много успешно са ми промили мозъка и започвам да спазвам високопарният си стил навсякъде, до където пиша официални писма. Не се бойте обаче – в отношенията си към вас и по-специално в настоящите редове, аз ще си остана един обикновен пейзан или “човекът от народа”, както се казва… Мисля за Коледа да пратя и на Джон Мадемов една честитка. Той отдавна ни писа, а аз все не намирам време да му се обадя. Сега по Коледа, като си отиде моята учителка в Тасмания (която е родом от там), ще й дам неговия телефон, за да му предаде “много здраве” и поздрави от нас. А аз пак ще му пиша отделно...
Сега продължавам на този лист, че да му използвам мястото и да не го изпращаме празен (темата е същата от 01 Декември), а утре вече ще гледам да ви изпратя писмото. То ще пристигне, надявам се преди Коледа. В него ви пожелаваме много веселие и радости през Новата 1994 и щастливи Коледни тържества (пиршества). С по-ранното му изпращане целя да изпреваря Коледните задръствания по пощите, които дори вече започнаха. Следващото ни писмо ще очаквате чак през Януари, като смятам, че до тогава натоварванията ще преминат, а ние междувременно ще продължим да ви пишем ден по ден какво става тук, в тази тъй далечна част на света...
При нас вече се очаква и една чисто българска сватба. Сестрата на жената на наше приятелско семейство им дошла на гости. И тук, от дума на дума и уж случайно, взела че се свързала с един от нашите ергени. Та дето ще блъска пътя обратно до България, сега ще си я оставим на наша територия – като се обичат младите, нека да се вземат...
Днес е и най-ужасното първо число на месеца. В този ден ходя да плащам заема за самолетните ни билети – по $169 всеки месец. Първата четвърт е изплатена, остават още ѕ. Ама поне да знаех в самолета, че всичко каквото ти се поиска на душата, можеш да го имаш - колкото си искаш и без пари. Уиски, бири, винб – всичко. А аз плахо и свито само една бира дето изпих, та ме беше даже и срам да си я поискам. Ама сега ще знам вече, един ден като тръгна за назад - ще си го наваксам и за отиването, с лихвите хем...
Видеокасетата още не е готова - като я напълним ще я изпратим веднага. Снимки също не сме вадили скоро, но сега по Коледните и Новогодишните празници ще направим много, че в следващото писмо да има и снимки. Изпращам ви и една червена изрезка от някакво списание. В него съвсем случайно открих думата “Bulgaria” и то по много интересен повод. Статийката е озаглавена буквално: “Достатъчно си карал, когато си пил!”, дори по-скоро “Стига си карал пиян!” или нещо подобно пак в този смисъл. По-надолу следва и самият й текст:
“Позовавайки се на Южноавстралийския полицейски отдел (а кой се съмнява в неговата дума?), австралийските пияни шофьори се отърват много лесно когато бъдат заловени, след като са употребили алкохол. Презокеанските (в смисъл извън Австралия, чуждестранни, б.пр.) наказания за смесването на пиенето с шофирането в различните държави, са както следва:
- Турция: пияният шофьор се откарва на 30 км от града и се заставя да върви пеша обратно под полицейски ескорт (надзор);
- Малайзия: шофьорът се вкарва в затвор, а ако е женен, съпругата му го придружава зад решетките;
- Южна Африка: 10 години затвор, или $10,000 глоба, или и двете;
- Русия: шофьорската книжка се отнема до живот;
- Норвегия: три седмици тежка работа в затвор и една година отнемане на книжката. Повторен случай в следващите 5 години означава загуба на книжката завинаги;
- България: за втори случай се привежда в изпълнение присъда. Никой не посмява да има трети случай; (за първия обаче, в статията не се споменава нищо, б.пр.)
- Салвадор: смърт чрез разстрелване. И това е само при първия път!”
Това е в общи линии превода на статията от списанието. Тук до колкото знам тръсват една глоба от $500-$700 и това е. За следващ случай на нарушение глобата се увеличава, но без други драстични усложнения. Е, имахте малко любопитни факти из света на пияндурниците. Дано да ви е било интересно – все пак, този свят е и наш (на пияниците имам предвид)!...
04.12.1993 - Два дена не бях писал, че се бяхме залисали в това-онова. Женя вече не ходи на училище, но аз за съжаление продължавам. За нейният следващ по-специален курс се изисква да бъде пълноправен член на Съюза на Австралийските инженери и съответно да й бъде призната дипломата. Та тя тича тези дни да урежда този въпрос. Таксата за удоволствието и “честта” да стане част от този въшлив и продажен съюз е $200, които ние така или иначе безропотно платихме, като от 01 Декември членството ще стане $275. Добре беше все пак, че я минаха по старата тарифа.
Чакахме тези дни да се получи и писмото от вас. Аз вчера ходих на голям пазар заедно с Валери (минния инженер), а после заедно с тях трябваше да ходим у други едни наши приятели. Добре ама нещо това гости се осуети, а пък ние нали бяхме настроени вече за моабет, та си взехме едно орташко мяхче с винце и седнахме у тях снощи – колкото да не сме капо и да отчетем дейността.
Вчера докато сме били на пазар, Женя беше получила вашето дълго и важно писмо № 51. Ходила в пощата отсреща да го вземе, защото е било препоръчано. Аз мисля, че няма нужда от допълнителни такси за препоръчана поща, защото тук всичко идва без проблем – документи, снимки и какво ли не...
Днес е събота - Нени остана да спи снощи у нашите приятели, че стана късно и не съм го будил, а ние с Женя се прибрахме по някакво никакво нощно време. Тя подремва още горката, че нали обича да поспива повечко. А аз сега изчерпателно ще отговоря на вашето писмо ред по ред, което препрочитам за кой ли път вече. В понеделник (баш на Никулден) трябва най-после да го изпратя това послание, че много се забавих. Ама нали все гледам да допълвам с повече информация, та затуй ще ме извините че закъснях с изпращането му. Неничко още днес ще си напише домашното, та и него да ви пратим обратно.
До тук, значи всичко е ясно. Продължаваме нататък. Радвам се, че сте получили снимките. Всичко си стана точно, акуратно, без никакви проблеми. Между другото, онези хайвани от Сидней още не са се обадили, а да не са ми получили писмото е невъзможно. Просто – българска работа...
Е, излезе й най-после късмета на акумулиращата печка. Дано с нея да ви е повече топло, защото те наистина са много ефикасни. С нощната енергия се надявам да имате и финансово подобрение - да се замогнете един вид. Даже от “Енергото” ще имат да ви дават, а не вие на тях на всяко 20-то число от месеца! А тук, между другото има само една тарифа за тока и тя е 11.62 цента на киловатчас електроенергия. Там на това място, печката няма ли да пречи на килерската врата като се отваря или ще се блъска в ръба й?...
Снимките наистина станаха много хубави, но аз не знаех а и не вярвах, че изобщо ще излезе нещо от тях. Съмнявах се в евентуални облъчвания на филма по границите и за това с риск и страх го извадих само два пъти. Но сега от негативите ще поръчам допълнително снимки за Ямбол и за чичо Божко. Вие ако до това време сте им дали някои от вашите, с тези пък новите ще си допълните липсващите кадри. Аз пак ще изпратя филм и ще се снимате където пожелаете. Беше хубаво да хванем снега, но той пак ще навали през Януари или Февруари.
Дано продажбата на имота да стане с тези наши близки хора, защото винаги когато решите можете да отидете при тях и хем гости ще си направите заедно, хем ще се върнат и спомените от бащината стряха. Дано и дворното място да се уреди, даже и чрез съд. Те съдилищата, нали са за хора - не са за животните, я! Даже и аз, скромният, добрият, ненагледен и кристално чист, с цялото си величие и като еталон за покорен мирянин, та от много ум в понеделник ще ходя на австралийски съд. Онази глоба за превишената скорост – помните ли я? Все отлагах, отлагах, та на края закъснях да я платя само с един ден след определеният ми от Полицията срок. Когато поисках да им се издължа, казаха ми че не можело вече след като веднъж съм закъснял и че трябвало да чакам решение на съда; щели да ме извикат с призовка и ми било насрочено полицейско дело. Няма нищо сериозно разбира се, само дето ще се дадат $30-$40 повече да покрия разходите по делото. Тя, “хитрата сврака, с двата крака”…, ама сега вече ще си знам, че всички сметки се плащат навреме. Е, тъкмо ще си упражня английския език в понеделник пред съдията. Ако пък ме и оправдаят (защото имам железни доводи и аргументи), направо ще е чудо! Ама ще видим...
Жената на минния инженер е медицинска сестра. Та тя сега кандидатства в Университета (Медицинския Факултет) за тукашно образование. Ако я приемат – ще си имаме и студентка в компанията. Общо взето това е и начина за започване на свястна работа. Защото колкото и да ни признават българските дипломи в Австралия, май че това е само на книга. Утре пък вечерта сме на рожден ден на сина им, който прави 14 години. Те с Нени са големи приятели. Ние с Женя първо ще ходим на следобедно парти у нейната учителка по случай завършването на курса. Там има и басейн, та ще бъде моабет, съчетан с къпане. Също както по филмите за богаташите. А от там ще отидем на рождения ден. На другия ден пък е Никулден - тогава пак ще има мероприятие, само че у дома. За здравето на големия и малкия Нени. Надявам се това писмо да получите тъкмо за Св. Николай Чудотворец, само че по стар стил. Така пожелаваме и на татко здраве, ентусиазъм и енергия във всяко едно начинание! Целуваме го и го прегръщаме специално за именния му ден, а всички вас горещо приветстваме отново за Коледа, Новата Година, Васильов ден, Богоявление, Иванов ден, та до Атанасов ден чак! Да сте живи и здрави през цялата 1994 и всички следващи след нея години! Повече берекет и голям късмет! Нени, Женя, Ангел...
06.12.1993 - Брей, няма късмет това писъмце да потегли навреме и това си е! Все нещо става, все нещо се случва или се изпречква на пътя ми и осуетява добрите ми намерения. Колко пъти изпращах поздрави, целувки, прегръдки; колко пъти си писахме имената отдолу, уж че това е краят и на другия ден изпращаме всичко - ама нб, не винаги нещата стават така, както човек ги е замислил предварително. Не ми даде сърце да отмина и този тържествен ден и да не поздравя скъпият ми татко, когото толкова много обичам!... Татко, честит ти имен ден! Да си ни жив и здрав - ти самият и името ти свято! Нека Св. Никола бди над домът и семейството ти!
Рожденият ден снощи изкарахме много весело. Довечера пък ние ще имаме гости по случай Никулден. Следобед като си дойда от адвоката съм обещал на малкия Нени да се обадим на големия дядо Нени в завода и да го поздравим за именния му ден. Ако не успеем да се свържем там, ще ви търсим в къщи. Но лошото е в часовата разлика, че тук пак ще бъде нощ и на Неничко ще му се спи. За това решихме да се обадим в завода през деня, когато и той е по-бодър. Весело изкарване на всички празници. Поздрави на всички наши и ваши приятели. Целуваме ви всички (за кой ли пореден път…): Нени, Женя, Ангел (това обаче, със сигурност вече е краят на писмото...)
Мили наши, реших и аз да попиша малко, че Ачо не ми е оставил празно място в писмото си. Първо - честит ти именник майко, да ти е жив и здрав още дълги години! На тебе, татко - успехи, сила, енергия и силно желание за всичко! Най-вече да се видим тук, нали?
За себе си аз нямам кой знае какво да допълня. Ачо всичко подробно описва. Сега до края на Декември ще чакам да ми одобрят инженерската диплома, че без нея съм за никъде. Има шанс, евентуално ако ме приемат, да стана австралийска студентка. Кандидатствах в тукашните институти за едногодишен курс по педагогика (нали знаете, че учителстването е моята несбъдната мечта...). За сега се обадиха от най-реномирания Университет и ми казаха, че курсът който съм изкарала в България (аз имам и диплома за учителка) ще изиграе важна роля, но докато не видя писмото, че съм приета, нищо не мога да кажа. На практика се оказа, че и малкото, което съм учила по английски в България ми беше от огромна полза тук. Не започнах като много други от “нула” и другата седмица ще ми връчат сертификат за ниво “3”, което е напълно достатъчно да работя като инженер. За учител обаче ми трябва ниво “4”, което евентуално този нов курс може да ми даде. Ще видим какво ще излезе. Много хора казват, че това няма никакво значение, всичко е въпрос на късмет и шанс за намиране на работа, но аз го изпитах на гърба си докато си карах практиката. Трудно е, чак срамно да не можеш да обясниш нещо, като не знаеш как да го кажеш на английски. Никой няма да те вземе на работа, за да те учи тепърва на език. Хората тук казват, че започват да ти обръщат внимание едва след първата година, като смятат, че това е достатъчно време, през което да се адаптираш и да научиш поне малко езика, а работа можеш да почнеш долу-горе след втората година. Дори и с връзки никой няма да те търпи и ще те изгонят на втория месец, защото такива като теб навън чакат поне 10. Толкова за мен.
Нямаме писмо от Заркови от месеци. Всеки е затрупан с работа и грижи, но едно писмо при добро желание не отнема повече от час. Нека пишат. Понякога си мислим, че истинските приятели си остават такива в годините, независимо от обстоятелствата. Нени е слушал много в училище и вчера ми разказва, че щели да му дадат някакво свидетелство, че бил много послушен. Донесе ни и картичка за Нова Година, рисувана и надписана от него. Понеже толкова много е “слушал” (е, понякога се “изслушва”, но това сигурно е нормално), Дядо Коледа ще му донесе един чудесен подарък. Само под секрет го споделям с вас – 2 колички, които са с батерии и се състезават по пластмасови писти. Милият, всеки ден ми разказва, къде и как е видял по-евтини, защото тези играчки по принцип са скъпи тук. Освен това за именния му ден се разбрахме да купим елхата – тя е изкуствена и струва $40. Взехме и лампички само за $4 (светлинни гирлянди), най-различни на цвят, които могат да се ползват всяка следваща Коледа. Миналата година покрай преместването в този апартамент и ходенето ни в Сидней нямахме елха, но тази вече ще имаме. Сега ни остава да купим още малко играчки, за да я украсим по-добре. До края на срока в училището децата имат най-различни мероприятия, като ходене на плаж, на изложба, на пикник и т.н. Както и да изглежда, че уж нищо съществено не правят а повече играят, така Нени вече свободно чете и пише на английски. Учителката му казва - бавно, но славно всеки ден прави някакъв прогрес. Аз действително, че в края на моя курс имах много работа, домашни, контролни, интервюта и нямах време да му обръщам внимание. Сега, когато моят курс свърши, свършва и неговия срок. Много ни е умен, но всичко, включително и училището на което играеше, става с викане при него. Не се очертава да бъде от любознателните деца, дето ще седнат от интерес с книгата в къщи. На него му дай игри, колелета и щуротии. Няма да прилича на мен, а като слушам Ачо - и на него не се е метнал. Много е труден горкият - на мене също ми се иска той да е най-добрият, да пише най-красиво, но...
Аз ще привършвам вече. Специални поздрави на баба. Радвам се, че край нея има хора и не е сама. На лелини Маринкини също. Целувки на всички и на малкия Божи от Нени. Женя
Чарлс Буковски
Семь друзей ATACMS - Белгород, Курск, Бр...
