Мили майко, татко, бабо - близки и далечни приятели,
Вчера 10.06.1993 изпратихме колетчето с видеокасетата, разни снимки, едно филмче за фотоапарат, голямо и обширно писмо, както и монетите от 20 и 50 цента. Надяваме се, че когато четете тези редове, вие вече ще сте изгледали и филма за “мистериозната” Австралия и въпреки че няма да сте го разбрали напълно, поне мъничко ви е харесал – най-малко картинките все пак. Ако смятате пък, че след няколко гледания ще ви омръзне, използвайте касетата за някой друг филм или случай.
Снощи у нас идва моя приятел, който като хоби и професия се занимава с електроника. С подчертано удоволствие и двамата се ровихме из онези боклуци, които намерих преди няколко дни, като някои от нещата се оказаха дори ценни и интересни. Главно за него, защото аз като не разбирам от тях, не могат да ми влезят и в употреба. В големия кашон открихме някакво импулсно захранване със специален тороидален трансформатор за висока честота. Решим ли да си правим водородна бомба или пък атомна, обезателно в управлението й трябва да влезе и едно такова парче трансформаторен импулс за цветнo-квантови тороиди (ама че интересна стана тази сентенция – като цитат от дисертация за научна степен, въпреки че не означава нищо и няма никакъв смисъл; оставям го такова в съчинението си, защото не ми се задраскват сега цели два реда). В кутията имаше и една телевизионна игра, която с Нени сме в процес да разберем дали работи или не.
Бях вече набрал техническа инерция и се залових да сменя шнура на миксера, насочвайки се към един от радиоапаратите с часовник, че да го отскубна от там и само да го прехвърля на нашето съоръжение. Но преди това го включих в мрежата и той взе, че заработи. Реших да го стегна за стаята на Неничко, но в 01:30 през нощта най-после кандисах и го изхвърлих, след като часовника отказа да влезе в режим. Оказаха се счупени някои зъбни колела от механизма, които са пластмасови (той не случайно е бил изхвърлен, но нали аз трябваше да му дам повторен шанс в живота и сам да се убедя в непоправимостта му...). В крайна сметка, след 6 часа на много ентусиазирани но безплодни усилия, от цялата работа поне успях да използвам шнура на радиото за нашия миксер, който разбира се стана безпроблемно. Такъв беше всъщност и първоначалният ми замисъл, но аз не исках да подхождам така грубо направо с керпеденските клещи, а бавно и мъчително да стигна до този момент – това беше някакъв вид технически мазохизъм, подкрепен с тържествени клетви до един или друг потенциален враг.
Друго интересно нещо, което си оставих за моя лична употреба беше онази малката шашма, с която се почистват свещи за коли, мотоциклети, камиони и пр. моторни возила. Това малко устройство се оказа една миниатюрна “дробометна”, която със специален прах обдухва електродите на свещите - те светват, та чак блясват от чистота. Предполагам, че по този начин ги освежават и почистват от нагар и други мръсотии, с което се удължава и живота на самите свещи. Не е ясно дали някога ще прибягна до помощта на тази изгъзица, но я прибрах все пак в моята съкровищница от големи, средни и малки боклуци.
Днес Женя вече използва и миксера - прави някакъв сладкиш, а пък аз разбивах бяла салата от кисело мляко и сирене “крема”; утре ще правя и руска салата с домашна майонеза. Въобще тук сме безкрайно добре подсигурени с мезета и прекрасни класически салати за ракия, само дето тя отсъства от ежедневната ни диета. На едно място съм набарал много евтино сирене, подобно на нашата “Дунавия”. И вместо да чакам с часове киселото мляко да се изцеди от цвика през носна кърпа, парче чаршаф или каквато и да е пачавра, аз направо го смесвам с това сирене, което го сгъстява. Като хвърля половин шепа с чесън в купата и накълцам един буркан с кисели краставички, става такова убийствено мезе, че ако сте едни истински родители, мислейки денонощно за своето чедо на края на света, тутакси бихте ми изпратили едно по-едрогабаритно шише ракия – само за хатър на салатата, дето се вика. Освен това по този начин се пести от киселото мляко, което не е особено евтин продукт в тази иначе заможна държава. А пък за руската ми салата вече се носят легенди в отсамната половина на земната топка – казвам ви го без да се хваля излишно много и да се изхвърлям на сухо. Последната е чудесен придатък към руската водка, но пък тя не ми е все още по кесията, пущината.
Взели сме пак и камерата от библиотеката, за да се опитаме да ви довършим филма и го изпратим своевременно. Само че времето вече толкова много се развали, та не знам как ще станат тези кадри; колко пъти валя и спира от сутринта – не знам вече. Днес се изля един страхотен дъжд, който трая само няколко минути, но улиците се задръстиха от вода – като реки бяха. Добре че поне кал няма при нас - тук пада дъжда, но понеже не е прашно както в подножието на Кремиковци да речем, та не се образува и кал съответно. По улиците върви сравнително бистра вода, с която спокойно можеш да си измиеш колата или най-малкото краката, без да те е гнус…
Тези дни ще почиваме с един ден по-дълго, защото в понеделник ще се чества рождения ден на Кралицата. Сигурно ще имаме някакви гости утре вечер (амчи на толкова много салати в хладилника, нали ще е срамота да не дойде никой и да си ги ядем сами). Женя ще работи до обяд.
Снощи се обаждах на едно място да търся работа по някаква обява във вестника. Човекът беше много любезен; записа ми имената и телефонния номер. Каза ми, че тази вечер ще се обади, та сега съм в постоянно очакване на радостният телефонен звън - дано пък да стане нещо, нима не го заслужавам с моята пословична скромност и благ характер. След малко ще дойде и хазаинът да си прибере наема, та и с него ще си побъбрим за най-общите неща от живота. Трябва и договора за апартамента да продължим с още 6 месеца, защото скоро изтича срокът на първоначалната ни уговорка.
13.06.1993 - Вчера доста се гласихме с разни вкусотии, но вечерта нямахме гости. Отложиха се за днес. Времето е слънчево и много приятно. Ако и утре е такова ще направим някакъв излет, за да довършим филма. Напред ми се обажда Иван. След обяд ще доведе децата си у нас, че няма кой да ги гледа – и двамата с жена си са на работа. Тъкмо и Нени ще си има детска компания. Те чудесно се разбират и играят заедно. Следобеда у нас ще идват и други едни приятели да се видим. Онзи човек от пицарията не се обади повече – сигурно не съм подходящ. Нищо, ще търсим друг – да не би да е само той. Леля Здравка също не се е обаждала никаква. Ще вземем ние да й звъннем, че да й укротим лошотията, дето се е накокошинила срещу нас. Аз исках да й кажа само за неприятностите, които сте имали около имота й на Стоевци.
Тези дни се обадиха на Женя да се яви на интервю за нейния нов курс. То е насрочено за вторник, 15 Юни. Ако я приемат и успее да влезе там, ще бъде много добре за нея и бъдещето й. С придобитите си знания ще кандидатства на повече места за работа и степента на вероятност за намиране на подходяща позиция ще бъде доста по висока.
14.06.1993 - Снощи имахме гости и изкарахме много добре (както обикновено – нали никой вече не се е съмнява в това, надявам се). Днес пък ходихме на разходка до едно градче, близо до Аделаида. Сутринта беше слънчево и много приятно, обаче докато стигнем до там се заоблачи, а на връщане дори и заваля. Ходихме на пристанището, а после до един богаташки квартал, с много яхти и красиви къщи, току на самият бряг на морето. Там доста снимахме с камерата, но пак остана още малко място за довършване на цялата видеокасета.
Напред ходихме на българско училище и отеца много похвали Нени. Каза, че имал малки проблеми само с буквата “Б”, но ще се справи. Интересно – “б” нали се използва за “баба”; като му кажа това и той със сигурност ще го запомни вече. О - забравих да кажа: “Да живее Кралицата!”, защото днес й честваме рождения ден и не учим. Лошото е само, че Англия няма и Крал – така щяхме и неговия рожден ден да празнуваме и пак нямаше да учим...
17.06.1993 - Не съм писал няколко дена, защото нямаше с какво да ви занимавам. Онзи ден пак имахме гости - правихме записи на видеото с моя приятел. Ходим на училище и с нетърпение чакаме ваканцията (аз най-вече, но предполагам, че и Нени я очаква с трепет). А тя миличката, ще дойде само след още две седмици – ще издържим до тогава. Аз продължавам в същия курс и след нея. Надяваме се, че докато завърши този, ще се организира друг, специален за инженери, че да изкарам и него. Но още нищо не се знае - пари нямат в “Народната Просвета” и за това е цялата неяснота. Дано обаче отпуснат малко от Съвета, че иначе е много лошо да си останем прости и неуки, като местните...
Женя още няма резултати от новия си курс. Ако изпита й не е бил успешен онзи ден, тя ще си продължи обучението с мене в моя курс и през следващия срок. Напоследък взех нещо много да намирам това-онова. Онзи ден на пътя – едно пликче за очила, много хубаво – не ми трябва, ама си го прибрах; може да го подаря на някой в нужда. Днес в училище намерих друго пликче за билети за градския транспорт (само че без самите билети, което си беше чиста неправда...). Напред пък чифт гуми си намерих на пътя с доста “хляб” в тях, но за жалост не са моя размер на колата. Сега ще ги полъсна малко с вакса за обувки и ще мъча да ги заменя в някой сервиз с някакви други - пак може да са стари, но ми трябват 12 инча, каквито са моите на рейса. Тези са с размер 185 х 14”. Ако не се получи размяната, ще ги подаря на един румънец, нали и той е Божие чедо – той вече кара неговите съвсем на плат.
Като се видяхме за малко на обяд в училище с Женя, ми каза че сте се обаждали по телефона. Няма да се притеснявате за нас. Писмата някои се бавят повече от необходимото, но тъй или иначе пристигат до целта си. Пътуването им е неконтролируемо, защото никога не се знае на кой самолет ги натоварват от Австралия. Полети има най-различни и вероятно обикалят няколко пъти целия свят, докато най-после пристигнат в крайната си географска точка по предназначение. Онзи ден направих една малка комбинация с последното писмо и касетата. Защото изпращането само на писмото ми, заедно със снимките и други неща щеше да струва около $4. А аз така във всички случаи давам $10.20 за марка и $1.10 за кутията, в която изпращам видеокасетата. А пък до 0.500 кг пощенската такса е една и съща – твърдо $10.20. Ето защо предпочетох да върви всичко заедно на тази цена. Защото сега за тези $4 които спестих, ще купя още една касета например и т.н. Абе, ние сме богати, но не можем да живеем без поне малко сметчица!... Даже и не знам какво сте си говорили с Женя по телефона, че тя нямаше време да ми обяснява - каза само, че сте се притеснили. Аз разбирам добре вашите безпокойства, но понякога и така се случва. Не бива да си мислите нищо лошо за нас и да се тревожите, за да сме спокойни и ние за вас. Ние също нямаме никакви писма от никой, вече втора седмица – обаче нямаме време да се притесняваме, така ни залюляла въртележката. Както вече казах, бързината на доставките до голяма степен зависи с какви самолетни полети кацат или излитат писмата ни за тук и от тук към останалата част на Планетата. Така че, страшно няма – вие пак бъдете благодарни, че използваме по-скъпата тарифа на “Par Avion”. Защото ако използвам морски транспорт, който е значително по-евтин, представяте ли си колко вода има да изгази един кораб, композиран от тукашните брегове на Австралия, дорде най-после акостира на морската гара във Варна или Бургас – това са месеци наред пътуване. А докато пощальона дойде от там до Габрово – отиде, та се не видя; писма ще имате за Коледа чак, само че догодина…
Утре пак ще ходим на барбекю - от училище ще ни водят в един парк, където ние и по-рано сме ходили. В събота пък, след като Женя свърши работата си по хигиенизиране на хорските къщи и домове, с целия клас тръгваме към една хижа в хълмистите околности на Аделаида – това мероприятие пак беше организирано от нашата другарка по английски; много добра женица – тя само кудоши ни разправя в училище, не ни изпитва твърде и на мене много ми харесват беседите и лекциите й. Има си няколко тиквеника от първите чинове, дето постоянно ръсят мозък и тя само тях пита и вади на дъската; аз се спотайвам зад един такъв многознайко и се чувствам, като че ли съм в час по литература в Техникума. Независимо от всичко, учителката ми е много доволна напоследък, специално от мене. Каза, че изведнъж съм дръпнал напред с езика и много ме окуражи (ами така ще е – като не ме вдига да си казвам урока който не съм учил, аз така повече помня, скрит зад гърба на всезнайкото). Не се усещам кой знае колко да съм се подобрил в езиково отношение, но тя знае още от самото начало кой с колко “багаж” е дошъл в училище и може най-добре да прецени кой как е напреднал. Моят е бил най-оскъден, разбира се. Всички други са учили език преди това в България, а пък не са много по-напреднали от мене. В моя речник липсват само малко повечко думи, че да ги въртя из устата си и толкоз. И то не че ми липсват – думи в английския колкото щеш, а и навсякъде могат да се срещнат. Обаче иска да се учат и най-вече да се запомнят, по дяволите!...
Чак напред Женя най-после ми разказа за извънредното ви и тревожно телефонно обаждане. Имахме известни неясноти относно часът и времето по което сте звънели. По моему е било около 01:30-02:00 посред нощ. А пък как Божи се бил събудил – че вие от тях ли сте се обаждали? Не ми стана много ясно, но това не е чак толкова важно. Всичко, за което вие сте разговаряли с Женя е потвърдено най-подробно от предишното ми писмо (№ 12), а ще бъде и подкрепено от видеокасетата, която сигурно ще завършим тези дни, след като отидем на хижата.
Таман дават по телевизията какъв сняг е паднал в съседния щат Виктория. Карат ски, слагат вериги на колите и т.н. Хе-хе – смешници, тук един пръст сняг да навали и обуват кънките. Ела бако, аз да те облека с балтон, да ти туря ръкавици и бомбе, че да те натикам и в един Трабант с изядени предни гуми - да те питам тогава как ще качиш “Столетов” с 30 сантима сняг по асфалта и засилка още от Етъра! Тук обаче в този щат такава бедствена метеорологична обстановка не е позната.
21.06.1993 – Пак нямах възможност за писане през тези дни, че имаше много движения напред-назад. За да разкажа с няколко реда всичко, връщам се на онзи ден (петък), когато с нашия и класът на Женя ходихме в един парк на барбекю. Изкарахме много добре. Само ние двамата с нея бяхме българчета и говорихме изключително само на английски. Това беше добре дошло за нас, за да се упражняваме как да си въртим езиците между зъбите и да фъфлим, без да пръскаме със слюнки отсрещният събеседник.
На другия ден Женя ходи на работа и веднага след това заминахме за хижата - това беше една стара каменна къща, отстояща на 25 км от Аделаида, в сърцето на техния “балкан”. Обаче снабдена с всички възможни удобства (и за безкрайно мое щастие - без телевизор...). Та като започна един каракачански моабет – това чехи, поляци, германци; местни, пришълци барабар с учителките, преподавателите и т.н. В нашата етническа група имаше и още неколцина българи - добри познати и приятели от подобни масови срещи. Вечерта имахме концерт – няколко корейски момичета, които също учат английски като нас, за да продължат образованието си в Австралия, свириха на обой, пиано, флейта, чело и пееха. Беше много хубаво - имаше и един учител по класическа китара, от Литва, но дошъл тук с близките си през още през 1949. Та и той свири чудесно за всички нас. След официалното представление, международният моабет продължи с произволна програма, изразяваща се в песни и танци на народите, две китари и неограничено количество напитки. Един ентусиаст снима импровизираните ни концертни изпълнения с видеокамера, та ще му искам филма да презапиша някои по-прилични моменти от вечерта. С нас беше и една жена от Иран, също изучаваща английски (от класа на Женя). Тя пък изпя няколко от техните национални песни. Последни си легнахме ние двамата с германеца (е, не в едно легло де...) – това вече беше 06:00 сутринта на другия ден. Най-интересно беше, че станахме точно в 09:00 - свежи като праскови след дъжд. Нени също много си игра и вилня заедно с другите деца, защото там бяха около 15 калпака от всички възрастови групи. И той си легна последен от тях, горкия в 02:30 - целият на татка си се е метнал... Всички бяхме извънредно много доволни и щастливи. След цялата тази екскурзия се прибрахме чак следобеда. Нени почти заспиваше във ваната докато го къпех и си легна много рано. Не след дълго, кротко и смирено го последвах и аз...
Днес, 21.06.1993 (понеделник), нямаше българско училище и танци. Клубът беше организирал на децата парти, с много кока-кола, сандвичи, сладкиши и други лакомства. И разбира се – с още повече лудеене. Та напред тъкмо се прибрахме от там и Нени си легна, защото търча с другите като побесняло магаре. Аз видях, че се е получило вашето поредно 26-то писмо.
Искрено се радвам, че татко е в постоянно движение. Така той самият чувства, че е полезен за някого и за нещо – а от там и за себе си. Малко късничко обаче се събудиха нашите хора, че едва сега да му използват знанията и опита, но... Все пак нека ентусиазмът му да поддържа свежи силите ви, всички ние тук го насърчаваме към още по-високи професионални върхове! Не забравяйте обаче да ползвате и благата на положения труд. Ходете тук-там, колкото и трудно да е, защото това е единственото, което ще ви остане за цял живот. Блъскането на лозето няма да избяга – но една малка екскурзия ще остави множество неизличими и приятни спомени в съзнанието ви…
Сега малко ще ви разкажа за банковото дело. Аз по принцип съм много бос по този раздел от икономиката, но все пак моя съвет е да се учите от правилата и закономерностите на живота. Имате доста стаж зад гърба си. В смисъл, какво имам предвид: цените на всичко растат главоломно. Ако едни примерни 10,000 лв. днес са едно малко нещо и с тях все още може да се свърши някаква работа, след една година, при замразяването им на влог в някоя мошеническа банка, на излизане от там ще представляват едно голямо нищо; нека с олихвяването си да станат 16,000 лв. да речем, но едва ли те ще имат тази покупателна стойност (или способност), защото вече ще са се обезценили с поголовно растящата инфлация. Лихвата на валутните влогове също е мизерна. За справка и аналог, в Австралия тя се движи в порядъка около 4.5%-5.5%. Ако дадена банка отпусне заем за закупуване на нещо (кола, имот, обзавеждане – каквото и да е), ще го натресе на заемника със 7.5% до 9% лихва и това са цифрите на сравнително облекчените лихвени заеми. Всичко зависи от това, колко пари човек има вече на влог и колко иска да вземе като заем срещу тази сума – лихвите са сложно нещо. Ако в момента няма да използвате за нищо дадена сума от български левове, по-добре е те да бъдат превърнати в долари и така да си стоят. Левът, за нещастие ще девалвира и ще продължи да се срива надолу, но “Цар Долар” – никога, или поне не така стремглаво и безконтролно…
След всичкият ми икономически анализ и обзор и на цялото ми знание по банково дело, ние за тези 2 години също загубихме почти двойно от лихвата на нашите мизерни 1000 долара. Времената напоследък са несигурни и на нищо не може да се разчита. Историята вече го доказва на много места по света и то пред очите ни. Утре на някой коч ще му скимне да сменят парите или да измислят нещо друго; само ще кажат: “Извинявайте!” (ако и това имат очи и доблест да изрекат) и толкоз. Делото е закрито – да влезе убитият или “Следствието приключено – забравете!” (имаше такъв филм). А доларът си е долар. Колкото да се обезценява и варира нагоре-надолу, разликата е в частите от цента. Тук не спират да говорят за рецесия, инфлация, безработица и прочие икономически и политически купешки лафове, обаче на борсата доларът варира едва с +/- няколко цента. И това ние наричаме криза, дъното на пропастта, без светлина в тунела и други небивалици (ех, къде са сега моите преподаватели по Политикономия, Марксистко-Ленинска философия, та дори по История на БКП – да ме чуят само какви ги плещя и как гладко си редя потоците от мисли; няма да повярват, че това съм аз)…
С всичко казано до тук, исках само да изразя безпомощността си по всичките тези въпроси, както и да насърча вашата лична преценка на място, съгласно конкретните обстоятелства за деня (защото явно, че нещата при вас се менят не с дни, ами с часове). Не се поддавайте обаче на излишни икономически емоции и не забравяйте, че вашето място е тук при нас. А сега правете всичко, което е във възможностите и по силите ви. Не се притеснявайте и гледайте да сте добре, а най-вече живи и здрави...
От време на време си мисля и се ядосвам, че дадохме всичките си пари в самото начало със самоотвержената покупка на този рейс. След това пък почвам да анализирам и да се самоуспокоявам, че това всъщност не е бил лошо прогнозиран ход. Без да искам и определено не със зла умисъл, за пример давам Валя и Сашо, като най-ярко изражение на моите възгледи. Те, с тяхната кола за $1100, не смеят да излязат от града, да не би случайно да ги остави насред пътя таратайката. Е, ако бяха дали малко повечко, можеха да вземат и по-надеждно возило. Днес един мой приятели ми се оплака, че му се сринал съединителя, счупил му се основен или биелен лагер; пачник за $1800, а сега в сервиза ще му вземат още толкова за ремонт. Аз за 12,000 км, които съм минал с нашия рейс, само от икономии на бензин (защото той гори 8 л/100 км вместо по 10-11 л/100 км както другите коли тук; особено по-старите и евтини), съм спестил не малко средства. И самият той се държи съвсем прилично от гледна точка на повреди и ремонти. Дребните неща, които му се случваха са закономерни спрямо пробегът, който ежеседмично правим, кръстосвайки пътищата на Австралия и те са текущи мероприятия от ежедневната поддръжка на едно превозно средство. То не може колата ти да гасне само нощем, когато спим, а пък да не се очакват подмяна на възли и агрегати в хода на безжалостната й експлоатация. Който иска да не ремонтира, колата му стои в гаража или повдигната на трупчета. Така че тук е в пълна сила закона: “Колкото и за каквото си платиш, точно толкова и такова ще получиш”. Скъпото е хубаво – евтиното е боклук; принцип. Тук също изобилства от всевъзможни боклуци, само че на вид са лъскави и първоначално грабват окото. Но понеже са евтини, голтакът се хвърля първо на тях, защото другото не може да си го позволи. Един прост телевизор за $300-$400 може да те остави още на другия ден и да изгориш като факел с покупката му, докато такъв за $1800 например, има гаранция от 5 до 10 години. Само че на него пък нищо не му става. Новите автомобили обикновено имат по 3 години гаранция или пробег от 60,000 км (което настъпи по-напред). Има и такива марки и модели (по-престижните), които са съответно с 5 години и 100,000 км гаранция. Тук всичко зависи от ситуацията – няма генерална линия, няма правила – всичко е изключение. Има дъно, но не и таван. Една стока може да бъде както смешно евтина, като цената й по-надолу от това не може да падне, така друга е безумно скъпа, без ограничения (или търговски угризения) до каква цена нагоре...
На Бакалови още не сме писали, но им получихме писмото. Все не ни остава време, но в никой случай не сме забравили никой от приятелите си. Мислим и си спомняме постоянно всеки и всичко, което сме преживели заедно...
22.06.1993 - Вчера един приятел ми подсказа, че тук в местната автомобилна фабрика търсели работници за поточните линии – техници и механици за сглобяване на коли. Това е мощен автомобилен завод на General Motors, чиито модели коли тук ги наричат “Холден”. Всъщност това е точен лиценз на “Опел” и се ползва с огромна популярност сред туземното население. Това е австралийският “Москвич” – забележете: не “Лада”, защото тя беше за по-имущните и търпеливи купувачи, готови безропотно да чакат ред и пестят от залъка си по 15 години в списъците на “Мототехника”. Както и да е - фабриката е на около 40 км от Аделаида, а работата предлага по $462.68 заплата на седмица. Като им гледам центовете отзад ми се струва, че това е чиста пара за получаване, след съответните такси и данъци. Това прави сума близка до $24,060 годишно (чисто) или около $31,120 брутен доход. Никак не са малко тези пари. Имайте предвид, че инженери като нас, тук отначало започват като техници с около $26,000 годишна заплата, а в същото време изпълняват инженерска работа. След известно време е възможно да се получи някакъв растеж на място в йерархията на отдела, но това съвсем спокойно може и да не се случи изобщо. Тук никой не дава пари на вятъра...
Оф - отклоних се малко с моите безконечни анализи и прогнози, извинявайте. Исках да кажа и това, че работното време е само следобедни смени от 15:20 до 23:40. Това поне бяха данните от обявата. Днес се разправях с техния отдел “Работна сила” и ми назначиха интервю за вторник, другата седмица. Ще се явя, пък ще видим какво ще стане. Длъжен съм да опитам, пък ако се закача на тази въдица, може и да се пенсионирам като “монтьор на ключалка за предна дясна врата на Holden Commodore”. Ще ви информирам своевременно за всичко каквото става около нас.
Днес получихме и две писма – едното от Ямбол, а другото от Албенчето и Драго със снимките на Божи по снега. Дано вече да сте получили филма от тук и да сте започнали да се снимате. Днес в училище гледахме и филма от хижата. Ще го презапишем и ще ви изпратим касетата. Снощи съм си купил от едно място и 2 л ракия за $20. Не съм я опитвал - ще ми я донесат в петък, но разправят, че била много хубава. Все ще поминем с нея за някой и друг моабет…
23.06.1993 - Днес не се случи нищо особено. Вчера навършихме 7 месеца, откакто стъпихме на австралийска земя. Времето лети ужасно неусетно за нас, но може би не така лесно за вас, които сте толкова далече. Макар и на такова космическо разстояние едни от други, ние от вас искаме само едно: да бъдете спокойни и колкото е възможно по-добре.
Вчера също изхвърлих на боклука и онзи белия пуловер, от шотландската вълна – той беше станал на нищо вече, степан от пране, надупчен от молци и с издънени от носене ръкави. В този си окаян вид не ставаше даже и за подаяние – няма тук чак толкова бедни, че да го облекат. На всяко нещо все някога настъпва неизбежният му и закономерен край (само любовта остава вечна като чувство). На път към контейнера са и кафявите ми обувки, но понеже все още ми свиди за тях да ги изхвърля директно на боклука, та сега временно си ги ползвам за калеври (лепки) за движение между апартамента и двора; кофата за боклук изхвърлям с тях, ако се наложи да сляза за нещо до колата, пак се докарвам с тях – така ще е до пълната им амортизация и физическо изтощение.
Дойде ми на ума за телевизора. Ако случайно му стане нещо и се повреди, пишете ми какво е болното му място или пък ми изпратете изгорялата частичка (ако е нещо дребно и не може да се намери по магазините в България). Дано разбира се да си работи добре и безотказно, но все пак – това е едно спасение. Тук има всичко и не е проблем да се намери и изпрати обратно. Не се мъчете да го побългарявате, освен ако не е нещо елементарно и позволява подмяната на един елемент с друг, аналогичен. Тук такъв същият телевизор NEC струва от порядъка на $700-$800 и минава за сравнително скъп, защото е японско изпълнение и изработка, а не някакво долнопробно корейско или тайванско недоносче, както по-голямата част от останалите.
Другата седмица е Петровден. Бяхме канени на гости за именния ден на един наш приятел. Но ще ходим с известно предварение сега в събота, т.е. след два дни. А пък аз точно на тази дата ще бъда на интервюто за работа в автомобилните заводи. Днес пак им се обаждах по повод на заплащането. Както ми обясниха схемата по телефона и аз смятам, че добре ги разбрах, оказа се, че това което са посочили в обявата е брутната сума, която от там нататък като се обложи с данъци, вместо $31,120 както си го бях пресметнал аз, остава само $19,725 годишно. Което пък е нищо – направо една нагла империалистическа подигравка със синовете на работническата класа, защото ние и сега получаваме така или иначе $17,600 бруто на година, без дори да си мръднем и най-малкия пръст. Всичко ни е безплатно: медицинска помощ, курсове, училища, намаление по транспорт, сметки за ток/газ, наем и т.н. В един момент, то просто не си струва само за едни $2000 горница на година човек да си загуби облагите, които има като даденост + свободното си време и свободата на всичкото отгоре, казано в най-общ смисъл. Ето защо разбира се, тук никой не работи и са на такова дередже. Държавата им плаща достатъчно да оцелеят и да водят що-годе сносен и приличен живот. Ако човек няма никакви амбиции за някакво по-престижно положение в обществото и се задоволява с тези подхвърлени трохи, защо му е на същия този човек да се трепе от сутрин до вечер и да превива гръб за почти същите средства. Аз обаче съм решил да се явя на интервюто, за да видя дали мога да водя смислен разговор с евентуален работодател. А пък после най-лесно е да се откажа от позицията, ако впоследствие не се появи някаква друга идея или конкретно предложение на самото интервю.
24.06.1993 - Тъкмо напред привърших с писането на английски. Подготвям си резюмето, за да започна да го изпращам тук-там по адресите от обявите за работа. Утре ще го нося в училище, да ми го проверят учителите и да го поправим заедно с тях, ако на места има грешки и неточности. След това записвам този документ на една дискета и всеки път, когато ми трябва да го разпечатам или да коригирам нещо, сядам на компютъра и си го правя. На това вече ме научиха поне. Резюмето, което включва пълният курс на обучение, придобитите дипломи и квалификации, кратки лични данни за кандидата, история на работата преди кандидатстването и т.н., се придружава и от едно друго официално писмо, в което се изразява желанието за заемането на дадената позиция. В това писмо с помощта на Шекспировите изразни средства трябва да се докаже, че именно ти си най-добрият им кандидат, че едва ли не след Кралицата ти си най-подходящият за извършването на точно тази работа и дори да проявиш учудване, как до сега са могли да я карат без тебе. Из училищните библиотеки съществуват разни “сламки” и помагала за помощ при избора на по-купешките лафове, които аз не мога да прочета още, какво остава да ги разбирам или пък употребявам в неграмотният си, пейзански речник. За това всички масово преписваме от тези брошури, щом като така искат. Тук умират да ги хвалиш, а най-много се радват, когато ги лъжеш в очите, но любезно и лицемерно се усмихваш насреща им. Опак свят, но “ени уей” (any way – най-често употребяваният от нас израз, който приляга за всяка една възможна ситуация, по смисъла на “както и да е”, “във всеки случай”, “така или иначе” и пр.)...
25.06.1993 - Днес свърши предпоследната ни учебна седмица. Довечера хазаинът пак ще идва за парите си - той ни посещава на всеки две седмици, винаги в петък. Женя в момента е по пазар да купува подарък за Петровден, който ще празнуваме утре. Тя още няма резултати от изпита, на който се явява преди време, но и другите й колежки, с които са били заедно също нямат никакви известия. Довечера ще чакам да ми доставят и ракията, която си поръчах онзи ден, а тези дни със сигурност ще я и дегустираме.
В библиотеката съм намерил и един филм (видеокасета) за Аделаида и околността. Ще ви запишем и него, а на отделен лист с по няколко прости изречения ще се опитаме да обясним за какво става дума в отделните му епизоди, на чист български език, естествено.
Женя още онзи ден е написала писма на Албенчето и на Валя в Сидней. От няколко дена насам тя все се кани да ги пуска и вечно забравя. Ето защо понякога писмата се бавят – не ни са нито пощите криви, нито пък самолетите бавни...
26.06.1993 - Тъкмо привърших с домакинството и сядам да драсна някой ред. Готвих боб с наденица и правих руска салата. Като видях миксера, та се сетих, че някъде из долапите у дома имам за резерва пластмасовия шестограм (въртящата се част отпред), дето най-много се развалят като се презори моторчето или прегрее оста. Хем и няколко парчета имам, че ги бях набарал евтини на една сергия в ЦУМ или и аз не помня вече от къде съм ги влачил. Обаче не ги знам къде са - може би са в някоя кутийка на тавана или пък в шкафа над печката в кухнята. Не е лошо да разровите тук-там и да ги намерите, защото ако това малко нещичко се повреди, тук едва ли ще могат да се намерят баш такива резервни части за уникалните и единствени Източно-Германски миксери, държавата на които вече дори не съществува на всемирния глобус. Помня, че навремето ги бях купувал по 5 ст. парчето като някаква залежала стока, от която искаха да се отърват - от лакомия тогава купих много и съм сигурен, че имам барем по 10 бройки от всеки вид (за миксера и другото за ножа), но къде са в момента – един Господ ги знае...
Онзи ден се обаждах на леля Здравка в Сидней. Те са там заедно с Ник и каза, че скоро ще се прибират към Аделаида – какво имаше предвид, говорейки в множествено число, не знам. Споменах за неприятностите, които сте имали в Стоевци с нейните неща и като й казах, че вече сте се справили с тях, тя отговори доста суховато: в смисъла, че като ви дойде зорът до главата ще се оправяте, къде ще ходите; като че ли сте били задължени да го правите! Никак не ми хареса отговорът й - аз казах, ако иска да ви се обади по телефона. Тя отсече, че нямала пари сега и че не може да ви се обажда. Споменах й да ви напише поне едно писмо – каза “добре” и с това се приключи разговорът ни. Започвам и аз да се дразня от това нейно отношение. Тя смята, че целият свят й е задължен с нещо...
Чакам Женя да си дойде от работа - ще обядваме, окъпваме се и след обяд отиваме на гости – нали ще честваме Петровден. Утре може би пък ние ще имаме гости - едни чехи, наши колеги и познати от училището. Ще презапишем малък филмов материал от тяхната камера. Не съм обръщал внимание, но струва ми се, че не съм виждал тук да се продават камери с големи касети, като тази която вземаме от библиотеката. Малките също са хубави, по-модерни са, с много повече възможности, функции и ефекти, но те пък работят с малка касета – наполовина от размера на нормалните. Продължителността й е само 45 минути, а пък струва около $20 – не е никак евтина; къде са $2-$3 за една стандартна видеокасета, къде са $20 за малките!? После след като се изснима, последната се пъха в едно друго приспособление и така се слага във видеото за гледане. Аз съм по-навит за голяма и професионална камера, но всички “специалисти” казват, че те са доста стари и вече демоде, но пък за мене са по-оперативни – отделно дето изглеждат професионални, все едно че съм от телевизията. Една голяма касета е с продължителност 3 часа, като има и по-големи - 4 че даже и 5-часови. Това е ужасно много снимане - аз като гледам само колко трудно се пълни една 3-часова касета, а пък какво остава за почти двойно по-голяма дължина. Цените на тези камери (малките) започват от $1200 (най-евтините и обикновени, без много изгъзици по тях) и стигат до над $1900 за по-скъпите и пълни с копчета модели. Но не ни е време още за такова нещо, не сме на етапа...
Днес е сравнително топло (ако 16°C са някакъв критерий за топлина); времето е слънчево и приятно и Нени кара колело отвън. Ще се прибере като малаче пак, както обикновено. Аз онзи ден получих писмо от Съюза на Инженерите в Австралия. Изпратиха ми членската карта и покана за 06 Юли, когато официално ще ни връчват сертификатите (инженерските ни дипломи, които те уж признаха преди време).
........................................................................................................
27.06.1993 - Днес е неделя - ден за известно малко разпускане след системна злоупотреба със забранени храни и алкохол. Разтоварваме се с по-леките и диетични боб яхния, бира, черен шоколад и прочие подобни. Нени пак изхвръкна отвън да кара колелото, че и днес времето е чудесно – подобно на топъл пролетен ден в България. След обяд ще идват чехите у нас, за да правим записи; Женя приглася нещо за гостите, а аз рекох да си попълня времето, като ви драсна някой и друг ред.
Снощи отново изкарахме много добре, заедно с почти всички наши приятели. Във вторник пък сме канени от едни германци на гости. Децата ни учат в едно и също училище и на една родителска среща се запознахме с тях. Те са дошли от Западен Берлин, но жената има женена сестра в Австралия, та по този параграф са тук – чрез спонсориране на близък член от семейството; а пък аз с мъжа й сме в един клас. Напред ходих до тях да взема едни касети и те ни поканиха – живеят доста близо до нас, през няколко улици. Та ще падне веселба, както се очертава. Ако довечера чехите си тръгнат по-рано от нас (защото те ще дойдат към 16:00), после ние ще отидем у едни наши приятели. Там с момчето ще се опитаме да оформим моето резюме за работа и същевременно да запишем още една касета за Аделаида – ако не успеем, това ще стане в някоя свободна вечер през седмицата.
