Една безкрайно дълга и отчайващо скучна сага, под формата на лични писма, писани на коляно; с редица известни, но умишлено премълчавани до сега факти, придружени от низ пикантни подробности...
Постинги в блога от Юли, 2013 г.
31.07.2013 09:55 -
Писмо No 66J (XI-IV.9798) [#2]
Дните се нижеха един след друг смазващо мъчително и безкрайно бавно. Спомням си, че така във взаимно мълчание и тиха ненавист дойдоха и Великденските празници. Доста подробности около този иначе така свят празник ми се губят във времето ...
31.07.2013 09:53 -
Писмо No 66J (XI-IV.9798) [#1]
Драги ми читателю и любезни мой слушателю,
На първо място и още в началото на третият пореден том на настоящата ми безконечна сказка, най-много бих желал искрено да благодаря на онези от вас, които проявиха стоическото си търпение в дос...
На първо място и още в началото на третият пореден том на настоящата ми безконечна сказка, най-много бих желал искрено да благодаря на онези от вас, които проявиха стоическото си търпение в дос...
26.07.2013 05:11 -
Писмо No 65M (27.X.1997)
Мило Къти,
Разбра се вече, че ще замествам Ачето в списването на мемоарната му книга, колкото и да не ми се искаше. Днес целият ми ден е един такъв никакъв, ялов. Като изпратих Нени тази сутрин на училище, легнах уж за малко и мислех ве...
Разбра се вече, че ще замествам Ачето в списването на мемоарната му книга, колкото и да не ми се искаше. Днес целият ми ден е един такъв никакъв, ялов. Като изпратих Нени тази сутрин на училище, легнах уж за малко и мислех ве...
25.07.2013 04:39 -
Писмо No 64M (21.X.1997)
Мило Къти,
Явно май ще се наложи аз да водя “дневника”, защото Ачето е много зает напоследък, а се и отпусна покрай мене. Сега аз съм тази, която му заемам времето, когато по-рано ни е писал огромните си и подробни писма, а ...
Явно май ще се наложи аз да водя “дневника”, защото Ачето е много зает напоследък, а се и отпусна покрай мене. Сега аз съм тази, която му заемам времето, когато по-рано ни е писал огромните си и подробни писма, а ...
23.07.2013 10:32 -
Писмо No 63M (07.X.1997)
Миличък на мама,
Ето вече минаха двадесет дена, откакто съм стъпила на чуждата земя. До вчера Нени беше във ваканция. Днес той започва училище – тъкмо го изпратих и сядам да си поприказваме, макар че се разбрахме да не се занимава...
Ето вече минаха двадесет дена, откакто съм стъпила на чуждата земя. До вчера Нени беше във ваканция. Днес той започва училище – тъкмо го изпратих и сядам да си поприказваме, макар че се разбрахме да не се занимава...
22.07.2013 05:53 -
Писмо No 62 (VIII-X.1997) [#2]
01.09.1997 - Милата ни леля Маринка днес има рожден ден. Поздравяваме я най-сърдечно и й желаем здраве и дълъг, спокоен семеен живот с другият наш любимец - чичо Божко. Сигурно повече от седмица не съм драснал нито ред, но за това вече и...
22.07.2013 05:52 -
Писмо No 62 (VIII-X.1997) [#1]
Мила мамо и скъп татко мой; роднини, близки - верни приятели и още по-коварни врагове!
14.08.1997 – Както по-наблюдателните от вас сами ще се досетят и забележат по разстоянието между датите - дадох си няколко дена почивка, през к...
14.08.1997 – Както по-наблюдателните от вас сами ще се досетят и забележат по разстоянието между датите - дадох си няколко дена почивка, през к...
17.07.2013 12:48 -
Писмо No 61 (VII-VIII.1997) [#2]
Исках още снощи да разкажа за всичко това на един дъх, но стана 23:30 и трябваше да си легна. За това продължавам с еуфоричните си писания тази вечер - 29.07.1997. Та, от вчера в семейството ни вече има мениджър, каквато е длъжността на ...
17.07.2013 12:21 -
Писмо No 61 (VII-VIII.1997) [#1]
Скъпи наши майко и татко; приятели, познати и мои роднини!
Ето че най-после дойде денят (или по-точно вечерта на 14.07.1997), на която едва към края отново успях да седна на апетитното си дупе и пред електронната кутия, наречена от амер...
Ето че най-после дойде денят (или по-точно вечерта на 14.07.1997), на която едва към края отново успях да седна на апетитното си дупе и пред електронната кутия, наречена от амер...
10.07.2013 11:24 -
Писмо No 60 (V-VII.1997) [#3]
19.06.1997 - Тези дни няма нищо ново около работата ни, освен многото зор и служебно напрежение. Но с това лесно се свиква - така и работният ден минава по-бързо, нищо че е с продължителност от 10 часа. Другата радостна новина е пристига...
10.07.2013 11:22 -
Писмо No 60 (V-VII.1997) [#2]
30.05.1997 - Ето че и този месец си замина – отчитаме го с добро все пак. Отново настана късна доба вечерна – петък е, 22:40. Реших да понапиша някой ред преди да се хвърля като отсечен в постелята. С днешния ден и тази работ...
10.07.2013 11:21 -
Писмо No 60 (V-VII.1997) [#1]
Добра поредна среща, скъпи мои майко и татко; добра стига и на вас, приятели, читатели и на изкуството ваятели!
Днес е първият ми работен ден след едно много дълго и мъчително прекъсване от 6 месеца. Като историческа дата от календара т...
Днес е първият ми работен ден след едно много дълго и мъчително прекъсване от 6 месеца. Като историческа дата от календара т...
04.07.2013 04:54 -
Писмо No 59 (II-V.1997) [#7]
15.05.1997 - Събития, факти и проблеми се развиват не, ами направо се развихрят със страшна сила - буквално всеки миг, всеки час, дори минута. Но сега да карам подред, че да не ви се завие свят – седнете първо и се закрепете по-здр...
04.07.2013 04:52 -
Писмо No 59 (II-V.1997) [#6]
05.05.1997 - Сутринта. Днес е също един дъждовен, празен, кух и безинтересен ден, въпреки че е почивен. Ако сега например валеше сняг вместо дъжд и тук щяха да се натрупат метри от снежна покривка и дълбоки преспи. Сигурно някъде пак ще ...
04.07.2013 04:50 -
Писмо No 59 (II-V.1997) [#5]
23.04.1997 - Както вече разбрахте, дългите “светлини” на влака в “тунела” отново проблеснаха за нас - надеждите ни за сетен път изплуваха от пепелищата и изгряха на небосклона. Добре че интервюто на Женя е чак сле...
Търсене
За този блог
Гласове: 162