28.10.1995 – Ей-й-й! Има Бог и велики са делата Му! То вярно, че и аз съм бог (е, не с главно “Б”, но все пак…), и аз съм почти толкова велик колкото и истинският, но този дето гледа постоянно отгоре, той ще да е по-велик и от мене даже! Толкова много неща станаха днес, а пък за такова късо време, та сега не знам от къде да започна с описанието им - дано не изпусна нещо важно. Много е вярно като са рекли хората, че денят се познава от сутринта – за това именно и разказът ми е с начален час 06:30. Въпреки че нощес до 01:30 гледах разни филми по телевизията (като никога, обикновено заспивам в 21:30 още на първия, ама рекох си: “Този път ще стоя до края”, след което исках да ви се обадя по телефона; пък нали и аз имам нужда малко от културни развлечения – няма само да блъскам във фабриката, я).
След като свърши и последния филм, веднага позвъних и още същия миг ми даде сигнал “свободно”. След определени секунди обаче връзката автоматично се разпада, ако никой не вдигне слушалката от другия край на жицата, отвъд далечните земи и морета. По това разбрах че ви няма в къщи – татко сигурно е бил още на работа, а майка трябва да е излязла по пазар; било е към 16:30 в петък. Както и да е - оставихме обаждането ни да се проведе през някой от следващите дни и аз най-накрая си легнах.
Сутринта малкото скочи още в 06:00 да пишка, а с това окончателно приключва сънят му, както разбира се и този на нещастните му родители. От мерак за тоя пусти караван, сигурно нощес не е спал дяволът. На мене пък ми мина през ума, че мога пак да ви потърся, защото в България вече щеше да е късно вечерта и имаше по-голяма вероятност да намеря някой в къщи. Аз предполагах, че сте отишли на лозето, но рекох за всеки случай да си пробвам късмета. Отново на второто позвъняване получих свободната линия и най-после се чухме. С голяма радост научих, че сте получили колета, което беше една от основните ми тревоги напоследък. Щом всичко е било на лице, няма по-хубава новина от това! Добрите вести ме ободриха и цялата къща скочи на крак (щом като и Женя стана, която по принцип е много трудна сутрин, а и не само тогава...). Искам това действително да е така. Моля се единствено нещата да са се улегнали от само себе си, за да не се стига до крайности.
Та значи, след хубавите вести и новини от вас, живота около нас отново доби обичайният си синкаво-розов оттенък, който смени досегашните черно-сиви тъмни сенки и окраски. Научихте за новия ни адрес, разбрахме че ще чакаме писма № 125, № 126 и колета, изпратени все още на стария. Предполагам от полученото писмо и касетките, вече сте научили подробности за нас и плановете ни за бъдещето, намерили сте отговорите поне на част от хилядите въпроси, които са напирали във вас толкова дълго време. Ние уж все се стараем по-изчерпателно да отговаряме на всеки един, но в бързина, суетене, тревоги, работа и т.н. може и да сме пропуснали нещо. Всичко, което не сте разбрали, ще си го приказваме един ден като се видим тук. Разговорът ни приключи, после ние си го предавахме един на друг още няколко пъти и така стана 08:30 – време да излизаме.
Срещата с доктора стана точно в 09:00, както беше по предварителната уговорка. Когато той ни заведе при каравана, ние не повярвахме на очите си – нов, огромен, с повдигащ се покрив, перденца по прозорците, килимчета по пода, гардеробчета, шкафчета, хладилник, маса, столове (много скъпи и хубави, които ще вземем за вкъщи, а за каравана ще ползваме някакви къмпингарски); имаше още и газова печка, със съответните котлони, грил и фурна. Това е самото обзавеждане плюс едно голямо легло, на което спокойно се събират трима души. Аз и снимки ще направя впоследствие, но нека сега да го опиша първо (вече сигурно разбрахте, че ние този караван го и купихме, но хайде да карам подред; подсказвам леко и повдигам завесата само от единия си край, за да не се пукнете от любопитство - по-специално милата ми майчица...).
Освен всичко изброено до тук, получаваме огромен брой посуда – тигани, тенджери и друг кухненски инвентар, допълнителни странични огледала за обратно виждане, хидравличен крик, всички възможни кабели и маркучи за включване към ток и вода на къмпинг, голяма газова бутилка 9 кг за печката и хладилника, още много други дребни джунджурии и т.н.; мачта за телевизионна антена + самата антена + малък портативен цветен телевизор, работещ на двете напрежения (=12 V/~240 V) и като добавка към всичко изброено до тук: един сгъваем велосипед за Нени. Като казвам “сгъваем” представяйте си такъв размер, че колелото се събира под седалката на колата, с две много мънички колеленца. Предавката е с гумен ремък, а не с верига – изобщо не бях виждал такова нещо до сега. Докторът е донесъл две такива колелета от Швеция, но едното ще си го вземе обратно.
Караванът е със собствен резервоар за вода и посредством крачна помпа водата стига до крана на мивката. Отделно от него има и друг кран – един маркуч се закача към някоя чешма в самия къмпинг (там чешмите са повече от две, а не само по една v “горниот” и “долниот” край, както беше на “Кункъшлъ”; до определеното за всеки посетител място в къмпинга има отделен кран и електрически контакт – хората само си носят маркучите и кабелите, с които се свързват към водопроводната и електрическата инсталация). Общо взето до тук изброих по-важните неща, но ако има нещо горница, което и ние все още не сме видяли, ще го описвам допълнително.
Сега за цената – обидно евтин, чак самият аз се чудя, но нали понякога и чудеса стават по тази грешна земя! Отначало бил обявен за $3000, което също е много ниска цена за перфектният вид на този иначе 15-годишен караван. Онзи ден минал търговец някакъв (прекупвач) и предложил на продавача $2500. За тази сума той е щял да го вземе в понеделник, а съм сигурен че после щеше да го продаде за минимум 8-9 хиляди долара в магазина си. Докторът беше достатъчно коректен да ни каже тази цена и предложи вместо да го вземе въпросният търговец, да го купим ние за същите пари. Това което ние получаваме като добавка, е просто от него - в знак на добри чувства. А той между другото е лекар психолог, преподавател в Университета, а жена му е професор по скулптура в Стокхолмският университет. Личи си че са изключително възпитани, коректни и чисти хора, а не мундари като някои тукашни екземпляри. Караванът е в такова състояние, като че ли сега е излязъл от магазина, специално отвътре. Отвън също е много запазен - гледали са го и са се грижили много старателно за него. От такива хора човек може да купи неща на безценица, които на вид изглеждат чисто нови - принципно говоря. Единственото нещо, което мене специално сериозно ме тревожи е, че това походно ремарке е много дълго, че и високо – размерите му са 15 x 7 фута (4.50 м x 2.10 м, съответно дължина и ширина). На всичкото отгоре това чудо е и доста по-високо от обикновените каравани и в гараж не може да влезе. Опасенията ми са, че нашата малка кола ще бъде твърде слаба, за да го дърпа – особено по баирите пък. Може би ще се наложи да я продадем, а да купим някаква по-голяма и мощна. Ето ни пак изправени пред непреодолими проблеми, но за тях ще мислим допълнително.
Като капак на всичко и за да приключа с тази новина, човекът ще регистрира каравана за още една година, до Декември 1996 (което е също $50), ще вземе всички необходими документи за прехвърляне на собствеността, сертификат за изправност на газовата инсталация и в понеделник окончателно ще оправяме подписите. Аз днес дадох $250 капаро, а останалите $2250 ще доплатим при предаването на стоката. В този караван спокойно може да се живее в някой къмпинг много по-евтино, отколкото сега харчим за наем. Това ще ни бъде като резервен вариант, когато наближи строежа, а щом започнем с това, ще го преместим на мястото в двора и временно ще живеем там, за да не плащаме и наем – поне така си мислим за сега. С една дума, днес за $2500 купихме едно пълноценно жилище – самостоятелен дом с покъщнина, който е и на колела. Такова нещо отдавна беше само една наша мечта и ето че вече тя се превърна в реалност. От всичките най-малко 10-15, които гледахме през последните няколко седмици, този караван е просто като едно малко бижу и много контрастно се открои над останалите. Дано да ни е на късмет. С този вълнуващ въпрос като че ли приключих – сигурен съм, че впоследствие ще има още подробности, но за сега местя темата, за да не ставам банален и досаден (обаче казвам ви: много се кефя; място не мога да си намеря от радост!)...
След като се разделихме с доктора, ходихме да си платим наема, от там на пазар и се прибрахме. По път минахме през една гаражна разпродажба, от където купихме халогенен фар за колата и някаква игра за Нени, по 50 цента всяко – общо $1. Фарът се оказа че работи, а само крушката му в магазина струва $11. Ще си го “сложа отзад”, за да ми подсили светлините за заден ход. Не че моите на колата са слаби, ама нали си падам по изгъзиците, та за това. Тук само времето липсва за “чесане на красти”, а иначе красти има колкото щеш...
Следобеда се къпахме в басейна, после дойдоха и приятелите на Неничко; вдигнаха блока и басейна на главите си, аз на свой ред ги изгоних на края да карат колелета някъде по-далече и седнах на спокойствие да напиша тези редове. Мисля че и вие останахте доволни - веднъж от стореното, а и от прочетеното му описание до тук. Тъй като вчера сте получили предното ми огромно писмо, касетките и т.н., преценявам че имате достатъчно много материал за четене, слушане и обсъждане; следователно това писмо ще го задържим още малко, че да се натрупат повече действия в цялостният сюжет на театралната постановка, която не спираме да играем като нестинарки, стъпвайки по горещите въглени...
А - още нещо важно. Вчера дойде и втория отговор на моите запитвания във връзка със змийската отрова. Като отида в понеделник на работа, ще му направя копие и също ще ви го преведа от обратната му страна. То носи малко по-оптимистичен тон от останалите, но се изискват някои допълнителни разяснения, с които аз лично не съм запознат. Тук по-специално става въпрос за приложението на тези серуми в индустрията, защото аз съм писал че змийската отрова много широко се използва навсякъде, но много общо съм го обосновал, без конкретни примери. Просто съм използвал общи лафове и профански комунистически лозунги, които съм чул или прочел някъде. Но никъде не съм посочил например, че най-хубавият крем за лице се прави от змийска отрова; колкото по-отровна е змията, толкова по-красива става и жената (не знам как стои този въпрос по другите къщи, но у нас е така). Та пишете ми по-подробно за приложението на този продукт: вари ли се, пече ли се? С миксер ли се разбива, докато стане на шам или пък се пие по три лъжици сутрин на гладно против пърхот? И достатъчно мигновено ли е действието му спрямо по-проклетичките (жени...) - да не би в такива “изолирани” случаи да трябва удвояване на дозата; нека да си знам и аз, за всеки случай, ако ми се наложи да прилагам и аз някаква “оздравителна” домашна употреба и приложение с цел лечение от проклетия и урсузлук...
Утре по план ще отидем на битака, а след обяд ще се занимаваме с колата. Иначе друга дейност не е предвидена. А сега и аз ще отида да полегна за малко, защото дрямката взе нещо да ме бори и да ми се затварят очите, докато пиша. След толкова много емоции и преживелици, дори и аз, “великият”, имам нужда от почивка...
Стана съвсем ясно, че няма да мога да поспя, както ми се искаше напред и се връщам отново на писмото си. Към допълнителните оборудвания на този караван, които наследихме от предният му собственик, забравих да прибавя и една прахосмукачка, която също върви с общата цена на покупката. Изобщо от няколко месеца насам това е една от най-успешните ни сделки, по моя собствена преценка. За сега с много малко съм набутал парите от къщата. Вчера разбрах, че вече съм одобрен за кредитна карта, даже ми изпратиха и кодовия номер. Веднага щом и самата карта пристигне, от този кредит ще възстановя сумата, ще я натъкмя точно и тогава ще я вкарам на срочен влог - отначало само за 6 месеца. Ако Бог е рекъл Женя да започне тази работа, за която кандидатства онзи ден и да спечели милионът от Тото-то довечера – ще кажа: “Е, стига Боже! Дай малко и на другите грешници!” (дали пък не искам много, а?...). Но хайде, нека да не започва работа, нека си стои в къщи да шета – тя само от Тото-то да спечели, пак берекет версин ще кажем!
Неничко тъкмо си дойде от игра, но цялата банда са се разбрали довечера да спят у единия от бандитите, наше съседче. Та ергенът тази вечер няма да си бъде в къщи, а ние ще сме си сами с госпожата. Тъкмо сега тя го изпраща на вратата, а когато той тръгва за някъде, е все едно връз главата ти да падне мазилката на тавана в хола или чувството е подобно, като да ти влязат едновременно бояджия и плочкаджия в къщата – потоп и погром...
29.10.1995 – Неделя е. Днес лятото съвсем осезателно напомни за себе си и въпреки, че официално то настъпва на 01 Декември, днес беше доста горещо – 28°C. Утре ще бъде дори 31°C. Сега е още 18:30, но Неничко отдавна легна и спи здрав, мечешки сън. Нощес у приятеля му са били три деца и до 03:00 сутринта играли, приказвали си и т.н. (на знам само техните как са ги изтърпели). Сутринта си дойде рано и ме взе да вървим на битака - беше едва 08:30. После докато аз се занимавах с колата в гаража, същите трима среднощни разбойници пак цял следобед бяха в басейна и вдигаха врява до небесата. И сега е като утрепан, завалията – докато вечеряше и заспиваше на масата; главата му още малко и щеше да падне в паницата с боба. И аз за това го изпратих на бърза ръка в леглото, като този път той нямаше нищо против. Нени напоследък си ляга, слушайки касетката с военните маршове, които ни изпратихте неотдавна. Изглежда че много му харесват и заспива с тази музика. Чувам го дори през деня да си подсвирква или тананика мотиви от “Шуми Марица” – на татко бунтаринът, той няма да ме посрами; крушата не пада по-далеч от дървото!...
Напред предадоха един много интересен репортаж по телевизията. Точно от едното място, където преди няколко дена изпратих писмото си за змийската отрова, изтървали от клетките някакви много отровни змии. Изглежда, че е било нарочна диверсия, защото отговорният човек ще го осъдят още утре. Никой не знае колко на брой са били тези змии и колко отровни са били. Имало даже някои екземпляри, за които нямало измислена противоотрова (може би чакат нашата, пепелянковата). Населението от съседните къщи и квартали на тази местност са в ужас и паника. Намерили вече змии по чекмеджетата си, из долапите, под леглата си и т.н. Специален отряд е изпратен на място, за да си събира вересиите. Изобщо интересни неща стават по тоя грешен свят, но добре че е далече от нас – или по-скоро, ние сме далече от него.
Тото-то и снощи не даде резултат - комай че вече е по-важно Женя да започне работа, вместо да се надяваме на някакви измислени числа. Утре ще оправяме документите за каравана и ще си го теглим към дома. Още нямаме ясната представа къде ще го държим на съхранение, но нека да го приберем един път, пък тогава ще му мислим...
Тук на това място ненадейно съм спрял и по някакви съвсем необясними за мене причини съм изместил писанията си на друг лист. Междувременно преведох и писмото за змийската отрова. Изключителното напрежение и заетост около нас в момента няма да ми позволи да се занимавам с допълнителни писма до хората и инстанциите. Пред нас стоят проблемите по закупуването на каравана, прехвърлянето му на мое име и изтеглянето му до нас; после ни предстои местенето в другия апартамент, подредба на багаж и свързаните с него ужасии; чакам банковите кредити, имам почти ежедневно тичане по банки, разправии с тъпи банкерки, попълване на купища молби и документи; наред с всичко идва и проклетият компютър, избор, купуването му и т.н. – да изброявам ли още, не е да няма какво? Просто времето не ми стига да управлявам всичко това, въпреки цялото си величие и могъщество. В същото време идват и мераците ни по къщата, чертане на планове, безкрайни срещи с архитекти, преговори с агенти, строителни компании – ее-е-е, амчи аман бре; и крик да беше, и той в един момент щеше да изтърве! Ето защо за сега ще оставя нещата малко да отлежат, да се улегнат проблемите ни и пак ще подновя змийската кореспонденция. Това, което до тук съм направил и продължавам да правя е нещо изключително, имайки предвид и късото време, с което разполагаме. Не ми се сърдете и ме разберете правилно. Готов съм и земята да разтворя за всички вас, но не мога изведнъж!...
30.10.1995 – Днес на работа нямаше да пиша писмо, а само щях да превеждам отговора от институцията, където бях пратил нишан за змийската отрова. Само че си забравих листите у дома - сетих се чак като слизах надолу по стълбите, но не ми се връщаше, защото днес също предстоят важни дела по прехвърлянето и изплащането на каравана. На обяд ще отида да изтегля пари от банката, чакам човека днес да ми се обади до къде е докарал нещата с документите и ако е готов, надвечер ще се срещнем за приключване на формалностите. Следобеда пък в къщи ще идват хора (хамалите) да оглеждат каква покъщнина имаме и да кажат колко пари ще искат, за да я превозят само през един двор. Пак днес Женя ще се обажда да проверява за едни други къщи, които видяхме в специално архитектурно списание. Изобщо силно започва тази седмица, да видим как ще свърши.
В събота ще се местим в другия апартамент и тази нечовешка дейност ще отнеме изцяло почивните ни дни, но и без такъв тропулак не може - пък и нали всичко ще бъде организирано чрез фирма, та не го мислим чак толкова много. А пък после вече ще ни бъде много по-лесно да се преместим в новата къща, защото всичко което имаме ще разпродадем, раздадем или изхвърлим преди това и боклуци там няма да влачим подире си. Като му дойде времето, тогава самите ние ще си организираме гаражна разпродажба и каквото вземем от тях все ще е кяр. А пък после вече ще си търсим мебели и покъщнина, които да отиват на новата постройка. Но това е далечна работа. Сега имаме по-важни настоящи задачи, които трябва да изчерпваме една по една...
Току що се връщам от банката. Трябваше да изтегля остатъка от сумата за каравана и от там ми дадоха един щипка с чисто нови банкноти - още миришат на мастило. Напоследък в Австралия излязоха много нови, хубави и интересни парични емисии. Всички те са найлонови вече, със специални водни знаци и холограми по тях и фалшификацията им е практически абсурдна. Аз мисля, че 5-доларовата съм ви я изпратил. А, сетих се - вие нали я дадохте за дарение в църквата. Това е чудесно - аз пак ще пратя при случай. Имаме нови банкноти от $5, $10, $20 и $50. Последните излязоха преди около месец. На размер са по-малки от предишните и лесно се съхраняват в портфейл (всъщност аз никога не съм се затруднявал при съхранението на такива едри пари; повече ме е притеснявала липсата им). Не смея да изпращам в колет от големите номинални стойности, но банкнота от $5 или $10 спокойно може да се изпрати при някой следващ път.
Още не ми се е обадил човека с каравана, но сигурно днес или утре ще ликвидираме и този въпрос. За сметка на това обаче Женя ми се обажда напред за една от къщите: искали $125,000 (само) – направо без пари, да се разревеш от умиление чак! Викам й – “Амчи да си построим тогаз две, ма! Място поне имаме за три къщи таман, по 300 квадрата всяка!” Тя преди малко отиде на физкултурния салон, а от следобед ще започне да събира багажа и същевременно да прочиства от ненужните боклуци. Почивката ми свърши, защото излизах и изразходих времето си с други задачи, но пак ще продължа стенвестника когато това стане възможно...
31.10.1995 - Вечерта преди храна – намирам се в състояние на непреодолим глад и жажда в остра форма (червата ми свирят чак, но привидно търпеливо изчаквам вечерята, пишейки мълчаливо и съвсем нервно). Вчера, според уговорката ни с човека от когото купихме каравана, се срещнахме в 16:30 в Транспортния отдел (нещо като КАТ), когато пък онези тъкмо затръшнаха вратите си под носа ни. Там трябваше да попълним и подпишем документите по прехвърлянето му на мое име и т.н. – формалности, дето съществуват по целия нормален свят. Аз тогава предложих да отидем в къщи и там на спокойствие да оправим бумащината и подписите. Така и стана разбира се, обаче до това време мръкна и уличният поток от коли се сгъсти. Караванът беше пълен с багажа на предишните собственици, но решихме все пак да го довлачим до нас, а пък той там да го чисти от боклуците и да изхвърля в контейнера всичко непотребно. На всичкото отгоре, аз още нямам куплунг за ремаркета и каравани - демек отзад няма мигачи, стопове, габарити и всякакви светлини. Самото тегло от близо 1 тон допълни смрачаващата се картина и на мене в един момент ми се дорева насред пътя. Но тъй или иначе, де на първа, де на втора скорост – най-после дотъркаляхме каравана в двора на блока. Тук вече започна същинският ужас по маневрирането и паркирането му на заден ход, измежду скъпите коли на все още нищо неподозиращите съседи. Разбира се аз и с това се справих поради факта че съм “велик” (не помня дали до сега съм споменавал тази подробност, но това са фактите; ако не съм ви казвал до сега, от скромност е било...). Прочистването на багажа трая чак до 21:30, когато и последните неща на доктора излязоха от каравана и се запътиха към кофите за боклук. После с него отидохме до тях, за да ми даде и телевизорчето, че го беше забравил и се разделихме. Аз съм изключително доволен от покупката на тази вещ, от видът и състоянието, както и от допълнителните неща, които получихме с подвижната къща. С единственият сериозен кусур обаче, че тя просто е огромна – във всичките величини на триизмерното пространство, което вероятно личи и от приложената скица.
Това са грубо размерите, които просто плашат със стойностите си, въпреки че са дадени в истински европейски милиметри. Трябва открито да ви заявя, че изобщо не е лесно да се тътрузи подире си нещо, тежащо 900 кг, дълго 6.50 м и широко 2.30 м, с “влекач”, самият който може да се напъха почти два пъти в ремаркето отзад. Но така или иначе, въпреки всички трудности положението не е невъзможно. Сега първо трябва идеално да изчистим и подредим целия караван, да го лъснем като годежен пръстен, а пък после ще видим какво ще го правим. Може би ще се опитаме да го заменим за по-малък; възможно е да го продадем доста по-скъпо и с парите му да купим някакъв по-къс и дребен на габарити или вместо всичките тези машинации - просто да си купим една по-мощна кола. Последната ни опция е да го коландрим някак си и да му слугуваме без да променяме статута на жизненият си стандарт, защото погледнато от друга страна – ние всички много го харесваме. Но тези въпроси тепърва ще се решават, ще се вземат съдбоносни решения и т.н. Сега тази събота и неделя, първо трябва успешно да се преместим в другата квартира, в събота вечерта да купим компютъра, а от там нататък ще видим какво ще правим. Ще имате богат снимков и филмов материал от последните случки и събития, но малко по-късно защото в момента съм на голям зор и не ми е ни до снимки, нито пък до филми...
Днес Женя получи писмо от мястото където кандидатства за работа онзи ден, с любезен (и лицемерен…) отговор, че още обработвали молбите и че щели да я известят след няколко седмици за резултата. Пак днес пристигна и колет от Ямбол с много подаръци, касетки и т.н. От сърце благодарим и се радваме на всичко. Аз от утре възобновявам описанието на “100-те години семеен възход и лично падение”, под което заглавие вероятно един ден ще публикувам писмата си в някое българско издание – без пари, само за слава! Или поне така си мисля сега – знам ли какво ще ми дойде на акъла след 20, 50 или пък 100 години...
Тъй като вече съм превел писмото за змийската отрова, няма да имам какво да правя в почивките си на работа – е, тогава ще трупам прочитен материал в “книгата”. Днес пак ходих до банката и най-после получих кредитните карти, с чиито средства ще купим компютъра и ще възстановя парите от къщата, които набутах заради каравана. Много тичане и емоции ни се събраха през тези дни, но те не ни свариха неподготвени – напротив; просто едно по едно нещата трябваше да се изчерпват, за да настъпи отново сивото и скучно ежедневие, до появата на някой следващ наш мерак. Ориентирането ни към караванен начин на почивка, излети, летуване и т.н. тотално реши за нас въпроса с къмпинговият ни инвентар, който зарязахме в Габрово на тръгване за Австралия. Сега ще трябва да определите кое от нещата ще ползвате вие или пък ще продавате/подарявате.
Татко, все забравям да те питам: пиши ми ако ти трябват разни материали по газовите прибори – вентили, клапани, редуцири, маркучи, чорапчета за лампата и т.н. Тук има всевъзможни дреболии, но аз не знам дали имаш нужда от нещо. Вярно е че при нас стругари няма, че да ти остържат въпросната част, но за сметка на това пък, каквото и ти да притрябва го има в магазина - отиваш и си го купуваш, стига да знаеш какво търсиш...
Ето че неусетно за нас, а сигурно не съвсем неусетно за вас, дойде и Ноември. Днес е 01.11.1995 - снощи се изля един голям дъжд, че даже и градушка удари, само че беше слаба; аз се притесних за каравана че нали спи отвън, но нямаше поражения от този валеж. Напротив, много хубаво му се изми покривът, защото аз иначе трябваше да го чистя със стълба. Оказа се, че за да се подпишат всички документи по прехвърлянето му на наше име, караванът трябва да мине през още една проверка за общо състояние. Та днес сутринта са дошли с една голяма кола да го изтеглят до мястото, където ще го оглеждат и пак ще го върнат в двора. Голям тропулак и проблеми си създаде продавачът, но той горкият, всичко поема за негова сметка. Мислим с Женя даже да го поканим една вечер в къщи и да се почерпим за хубавата работа. Той ще си тръгва за Швеция тези дни, защото семейството му е там, но дано намерим някоя свободна вечер. Че нали и и ние ще сме заети сега с това преместване – то не е една беля.
Снощи ходихме да вземем няколко по-големи кашона от един хранителен магазин, та Женя да започне от края да ги запълва с багаж. Още не съм гледал и слушал касетките от Ямбол, защото снощи нямаше време от тичане напред-назад. На работа цари обичайната заетост, Нени ходи на училище, а Женя поддържа тиловата част и обоза. Днес се надяваме на писмо от вас...
Вече пиша в обедната си почивка. Напред ми се обажда архитекта – скиците са готови и утре вечер ще отидем у тях да ги съгласуваме. По-нататък процедурата ви е ясна - няма да я описвам пак, защото колчем се сетя за всичко това и ми се завива свят с този автогол, който си вкарахме! Междувременно се обади доктора, от когото купихме каравана. Майсторите са поискали да сменят челюстите на спирачките и гумите, само за да вземат грешни $180. Но аз имам в гаража две много запазени гуми 14” и ще сложим може би тях, за да не се плаща излишно. Голям зор видяхме и с този караван (хе-хе – амчи с кое ли пък не сме?), но всичко се движи – бавно и мъчително, но напред и нагоре.
Женя събира багаж у дома; навън е хладно, влажно - мисля даже, че и дъжд вали, но бюрото ми е разположено към стената и така съм изолиран от останалия външен свят. Сега периодът е такъв, дъждовен, но после времето се оправя и с месеци не капва нито капка дъжд.
Не знам кога ще изпратим това писмо – иска ми се в него максимално да опиша развоя и хода на събитията около нас, а то всеки ден все по нещо се случва, което трябва да се сподели с вас и като че ли не мога да намеря момент, когато да му сложа точката на края. Ще изчерпим преместването в другия апартамент, окончателното оправяне на нещата около каравана, купуването на компютъра и тогава вече ще изпратим новата пратка. В нея ще има и видеокасета с филма, който ви записах и превеждах половин година, както и филма от двудневната ни екскурзия по 09 Септември. Надявам се, че сега за хатър на новата ни придобивка, по често ще излизаме и ще ходим тук-там, след като и спането няма да ни бъде проблем. От това пък ще има повече снимки и видеофилми, които макар и в малка степен, ще ви направят радостни докато ги гледате и четете писмата. Пределно добре знам, че те за нищо на света не могат да ни заменят, но изглежда че и вашата съдба на родители не е била много благосклонна, след като е отредила тази орисия на чедата ви, да са толкова далече от вас. Но и в България да бяхме останали, в никакъв случай нямаше да бъдем по-добре или по-щастливи. Темата е трудна и не може да се опише с прости думи – за това спирам с разискването й…
Тъкмо ми се обади пак продавача на каравана – ще отиде да вземе гумите от гаража. Добре, че прибирам де каквото намеря, та в даден момент да свърши работа (на мене или на някой друг), защото тук магазини има и са много пълни, заредени с всякаква шарена стока - че и учудващо, опашки нямат даже! Но доста трудно се издържа финансово ако се пазарува само от там. Трябва все нещичко да дойде “максул, от горе”, че да се намалят общите разходи и фондовете им да се пренасочат към други, по-приятни направления – например екскурзии. А иначе, с много пари всеки може и знае как…
Снощи пробвах телевизорчето, което взехме към цената с ремаркето. Изглежда има малка повреда в токоизправителя, но с него ще се занимавам по-нататък. Сега ми се насъбра достатъчно много друга дейност, с която да се боря, та това може да почака за някой следващ етап. Степенувал съм си задачите по важност, но всичко е под № 1 и нямам такива, дето са по-маловажни или да търпят отлагане. Както дълго време няма нищо, че като се зададе изведнъж – като лавина ме помита. Ама и аз не падам лесно от коня – впил съм се със зъби и нокти и пускане няма!...
И тук комай ще има избори - този път федерални (за цялата държава, а не само в отделните щати). Може би ще се провеждат през Декември, така чувам че говорят по новините. В Австралия гласуването е задължително, иначе има големи глоби. Преди време либералите не можаха да спечелят щатските избори - да ги видим сега какво ще направят на федерално ниво. Ние сме лесни, защото всякак сме добре - не ни притеснява особено кой точно ще управлява държавата и у кого ще отиват таксите, защото те тъй или иначе ни ги вземат от гърлото...
Включвам се с горещите новините за деня от 02.11.1995. Вчера уточнихме всички документи с продавача. Караванът се завърна благополучно в двора, отремонтиран и в отлично състояние. На човека в момента в самия гараж са му давали $3500, но той вече го беше продал на нас за $2500. Наложи се да му дам допълнителни $70 - част от сумата, която той е пръснал по всички тези документи, ремонти, прехвърляния и т.н. Надявам се, че от тук нататък всичко ще бъде както трябва. Остава ние да си го приведем във вид като за наша собствена употреба, в смисъл - основно изчистване, дезинфекциране с парцала, излъскване и прочие оздравителни мероприятия. Ще пробваме и да излезем с този караван няколко пъти, но най-вероятно ще търсим начин да го заменим с по-малък или пък ще го продадем и с парите да купим по-малък, но така или иначе в историята ще останат снимки и филми точно с този модел – Божа работа е колко време ще го имаме.
Днес ще работя само до 16:10, защото през седмицата съм си надработил извънредните часове. Прибирам се, изкъпваме се с Нени и всички отиваме у архитекта. Утре вечер ще минем през Ани и Сашо да им вземем прахосмукачката, че на нашата й се счупи тръбата. На битака видях една подобна, но тогава нямах пари в себе си (че аз кога ли съм имал?). След това вече пък човекът го нямаше с неговата сергия, но той пак ще се появи и тогава ще купя каквото трябва.
Женя тези дни е много заета с приготвянето на багажа. Получихме благодарствено писмо от агенцията, към която наемаме апартамента, за това че доброволно напускаме този, който вече е продаден, въпреки че имаме договор с тях до края на Март 1996 и че не сме им създавали неприятности във връзка с това - право на което имаме, но проявяваме разбиране и толерантност. И като награда за цялата тази работа и великодушен жест от тяхна страна, получаваме две седмици безплатно живеене в новия, т.е. спестяват ни $290 от наема. Не знам това дали не е вместо да поемат разходите по пренасянето или и двете бонификации ще получим, но това също ще се разбере съвсем скоро...
Новини до този момент няма, а аз през това време преполових работния ден. Остават още 4 часа и 10 минути докато си тръгна, защото сега е точно 12:00 по обед. В България е ранно есенно утро, около 04:00 сутринта. Предполагам, че зимата при вас вече е потропала на вратата, пускате си радиатора и т.н. Тук обаче дори и да е зима, до използването на печка не се стига, въпреки че за изтеклата хората казват, че била незапомнено “студена” и неприятна. А аз дори сако не можах да облека, да не говорим за шлифер или пардесю. Риза с дълъг ръкав и най-много едно пуловерче отгоре - това ми е униформата. Малки са и разходите, когато няма зима – дрехи, ток, отопление, ботуши и т.н. От тази гледна точка Австралия, по-специално Бризбън, както и целия наш щат Куинсланд са незаменими. Пък и не само в климатично отношение. Тук борбата е повечето против топлината, а не за запазването й. Къщите се оскъпяват значително от топлоизолациите, които монтират в стените или под покривите.
Ние вече имаме готов план за двуетажна къща с четири спални, разни други помещения, холове, бани, тоалетни и т.н. Излезе само $84,000 - много хубава и интересна е на външен вид. Но за сега се въздържаме от осъществяването й, защото се опасяваме, че на втория етаж където са спалните, през лятото ще бъде адска жега под този покрив. Тук бетонни плочи не се изливат, а постройките имат само покрив и изолация с някакви плоскости за таван. За това двуетажните къщи не са особено практични. Но искаме първо да видим с нашия план какво ще направим, пък тогава ще мислим за друг вариант. Точно за това се насочихме към услугите на архитект. Избор има – не е страшно.
Снощи се разбрахме с нашия приятел Васил, да ни съдейства в избора на компютър. В събота ще се срещнем с него в магазина и ще изберем нещо подходящо. Забравих да ви питам по телефона дали ви е харесала ракията. Запазил съм от нея в един съд 4 л, която триумфално ще извадя за освещаването на новата къща. Скътал съм и други 4 л – с тях пък ще черпя за вашето пристигане и посрещане тук. На дядо Вельо ще му купувам уиски и водка, защото ще са му по-полезни за сърцето. А пък до тогава ние от “задругата” може пак да сварим няколко казана скоросмъртница...
Сега с промяната на адресната регистрация ще трябва навсякъде където фигурират имената ни да се посочи новия адрес – банки, на работа, шофьорски книжки и други инстанции, телефонни компании, електрически тръст и т.н. Но дано да е вече за последно. Другото преместване да е в новата къща, дай Боже!...
Така-а-а! Ето ви ги вече и най-пресните новини - по вечеря, на същия ден. Наложи се днес да работя само до 15:10 и веднага изхвърчах по тревога към банката. Женя ми се обади за пристигнало писмо от банковия клон, с което ни известяват, че ни отпускат само $1000 кредит, защото ни било за първи път. Добре, ама чичо ви Ачо не е беден само за $1000, та хукнах по офисите да се разправям за повече. Всъщност лимитът е $5000, а на нас точно толкова ни трябват – да оправим каравана, компютъра и да натаманим другите за срочния влог. Че подписвахме и попълвахме на нова сметка документи, а като им съобщих, че парите ми трябват пък и за в събота (а всичко това стана днес, четвъртък, в края на работния ден), направо им се събраха очите. Но както и да е - нали по тези географски ширини клиентът е винаги прав, процедурата започна да тече още в същия миг, на самото гише. Компютри, копчета, проверки, подписи, сверки и за 1 час всичко се оправи. Утре вечер ще проверя на автомата как е изпълнено желанието ни. Ако парите са налице, най-лесно е похарчването им.
След цялата тази история се прибрах в къщи. Тук ме чакаше вашето писмо № 125. Съгласно разговора ни по телефона и след като ви съобщих новия ни адрес, на стария очакваме само № 126 и колета. Писмото е писано доста преди телефонното ни обаждане, както и получаването на нашия колет. Личи тревога в него, но моля ви се най-горещо - не се притеснявайте за нас, а от там и ние да не се притесняваме за вас. Аз пиша постоянно, но изпращането на всяко писмо или пратка изисква специално излизане, съобразяване с работно време на пощите и т.н. Надявам се добре виждате от нашите писма, че ние не се почесваме зад ушите, а ковем бъдещето си едвам стъпили на някакво крехко настояще, изтривайки и заличавайки следите на миналото. Всичко, което става около нас си иска своето и за да получим това което искаме, просто и ние трябва да дадем част от себе си. Не се сърдете за случайно закъсняла поща, неполучено писмо, ненавременно обаждане по телефона и т.н. Аз отлично разбирам какво ви е дереджето, особено сега със заболяването на баба Фанче, но пък поставете се и вие за малко на наше място. Знам че проблемите ни са напълно разнозначни и дори несравними, но все пак моля за проява на разбиране. Нека веднъж да свърши тази олелия около нас - то пък ще дойдат други, както в приказките за многоглавите змейове. Така или иначе нещата са заели своята посока напред, ние само трябва да ги тикаме отзад. Това отнема и нерви, и време, и средства, но връщане назад няма. Вие само бъдете спокойни, пазете се, пазете си здравето, нервите и един ден всичко ще е наред. За вас един месец със сигурност е един доста дълъг период от време, но за нас това са само четири седмици. Четири съботи и недели и край – идва следващият. Така неусетно лети времето тук, че не можете да си представите просто! А и речникът ми е беден, за да мога да ви го опиша. Като че ли онзи ден бяхме на екскурзията с Галя и Петьо от Аделаида миналата Коледа и по Нова Година, а ето че сегашната “Нова” пак се е задала и тропа на портата. Така че – не се притеснявайте, бъдете здрави и живи всички и не се бойте: страшното тепърва предстои!...
Чувам и чета в писмото ви, че лозето се е отсрамило и тази година, слава Богу. Нищо че е останало зелено - виното също е добра напитка, а пък надявам се да има не малка част и за ракия. Вече сте прибрали реколтата, остава ви само да си починете малко до следващия сезон. Разбрах и за изборите на 29 Ноември. Тези за Президент ли ще бъдат или пак само за народни представители? Ние отново няма да можем да гласуваме, само че как ли биха помогнали нашите два мизерни гласа, всред морето от бедни, недоволни, ограбени, измамени и отегчени от всичката тая помия хора?! Но дано пък този път да стане чудото и синята кауза да спечели народният вот. Ама дали са се поучили от грешките си и дали няма да ги повторят пак, никой не знае...
А бре, майчице свята! Сенчице моя златна - ти луда ли си да даваш грешни пари на тези говеда от “Данъчното” за радиото на Трабанта? Амчи колата ми е продадена още преди три години, а с нея съответно и шибаното им радио, а ти си седнала да уйдисваш на техните глупави бюрократски приумици. Как се ядосах само! Кажи им: “Синът ми го няма! Нали го изпъдихте в чужбина, наред с хилядите други!” и толкоз. А те пък с кой акъл са се сетили да ме търсят след три години? Говеда такива! А от Военният отдел не искат ли да ме вземат и малко в запас, а? - за няколко седмици да речем, тъпанарите му мръсни! Нека да ме заличат от всякакви регистри и да забравят, че изобщо съм съществувал! Не съм се раждал - така да им речеш на тези мушмороци от Съвета или каквато им е там инстанцията! Аз живея и дишам единствено и само за вас, заради близките, роднините, приятелите ми и всички онези, които въпреки огромното разстояние което се е изпречкало като бездна помежду ни, пак милеят за мене и ме чувстват по своему близък. На останалите – майната им и… среден пръст! (сигурен съм, че обидените тук ще са много малко – амчи аз нали с половината свят съм приятел бре; кой ще дръзне нож да вади баш на мене)...
С тези вълнуващи псалми завършвам прегледа и коментарите на вашето писмо. Надявам се, че след като се чухме по телефона на два пъти този месец (всъщност вече миналия имам предвид) и получили обилната информация от нас под формата на предното ми писмо, нещата около вас са се поуспокоили поне малко и са добили ежедневният си нормален облик...
После, след всичко до тук, стана 17:30 и ние излязохме за срещата ни с архитекта. Бяхме точни - там беше и жената, която по съвсем случаен (Божий) закон ни свърза с него. Тя напуснала досегашната си работа, на която е била и започва да работи към строителната компания, която и без друго този архитект щеше да ни препоръча като изпълнител (явно работят заедно и са дупе и гащи, ама нека са живи и здрави). Прави впечатление, че нещо много случайности се случиха напоследък, но когато Господ знае как да ги подреди и кое кога да стане по негова преценка, та всичко само си отива по местата. Получихме скиците, които на място обсъдихме с архитекта. Ние ги взехме в къщи, като допълнително ще ги доогледаме “под микроскоп”. Твърде е възможно те да претърпят още някои незначителни промени, докато окончателно се спрем на варианта за строеж. Сега скиците, които ви изпращаме са още в т.нар. суров вид, но общо взето те ще запазят общия имидж и фасон на постройката. Независимо че не са окончателни, разгледайте ги за ваша собствена информация.
А всичко останало, за което съм споменавал в последните си редове до този момент, започва развитието си още от утре. След работа ще отидем до агенцията да вземем ключовете от новото място, после прахосмукачката от Сашови; в събота до обяд вече ще сме се преместили, следобеда пък ще сме купили и компютъра, а вечерта ще сме и капнали от умора и изтощение. В неделята Женя ще иска да си подрежда боклуците из къщи, а аз може би ще се занимавам с каравана, за да избегнем преките си контакти и излишни пререкания за щяло и нещяло. Но това разбира се е само предварителен план, който изобщо не е официален и може де претърпи известни корекции в хода на действията...
