Продължавам с творчеството си от работа в последния работен ден за седмицата – петък, 03.11.1995. Тази сутрин трябваше да изпратя два телефакса – до банката, с последните ми бележки от плащанията и до архитекта – с истинския план и адрес на земята, за да отиде той на място и да си направи съответните измервания. Междувременно се оказа, че от агенцията действително ще ни платят двуседмичният наем, но пък ние трябва да си поемем разноските по преместването на покъщнината. Всъщност ние ще платим на фирмата, която ще мести багажа, докато агенцията ще ни “опрости” два седмични наема, нещо като компенсация. Сумите са абсолютно идентични и на практика ние нищо няма да спечелим, както аз си мислех първоначално. По-важното е обаче, че нищо няма да загубим, защото все пак и това беше възможно. Утре в 08:00 хамалите пристигат и до обяд ще сме се преселили. За по-нататък програмата ни вече я знаете.
Женя днес ще се обажда да ни изключат електричеството и да го пуснат на новото място, подобно както и за телефона. Надяваме се, че ще ни запазят същия телефонен номер, но още не сме сигурни - ще разберем тези дни. Времето е слънчево и топло – чудесно за местене от едно място на друго (въпреки че при хубаво време съществуват далеч по-приятни дейности, вместо да се размъкват кашони с боклуци и закачалки с дрипи и парцали нагоре-надолу по стълбищата). Обаче я си представете да беше нахвърлял и 30 см сняг нощес - тогава какво щяхме да правим? Женя свърши цялата работа сама и много се измори тези дни. За награда ще я заведа на Павел Баня да си почине малко след всичко това или пък в Наречен, Вършец – където тя си избере. Все пак добре че си беше из къщи, защото ако ходеше на работа, трябваше да плащаме на някого, който да опакова багажа. Но така нещата са по-спокойни, въпреки че всичкото изведнъж й се стовари на плещите (ама тя е яка и носи много, нали казват че жените са като котките – имат по 9 живота; това да бях аз, да съм пукнал още на първия кашон). Като привършим успешно с цялата тази дейност, вече спокойно може да започва работа – ще бъде свободна поне откъм домакинските си задължения...
Продължавам на обяд. Преди малко отново имах едно прединфарктно състояние, породено от действията на любезните банкови чиновнички. Като се обадих да проверя дали всичко което им изпратих тази сутрин е получено, те ми заявиха че увеличението на кредита ще бъде от $1000 на $2500. Но аз пак се заинатих и по най-културният и възпитан начин им дадох да разберат, че нищо под $5000 не мога да приема и техните подаяния не биха ми свършили работа. Хайде, последваха обаждания на нова сметка в Сидней, в Министерството на финансите - няма да се учудя, ако са се допитвали и до Кралицата даже (ако бяха питали Иван Костов, той щеше да ги е отрязал обаче!). Така или иначе, Директорът на банката ми се обади напред и ми каза, че всичко е оправено, кредитът от $5000 вече ми е отпуснат и че в крайна сметка аз съм успял да получа точно това, което исках. Хубаво, ама пита ли ме той мене сега, колко ми е адреналина, а? Но довечера ще пия няколко бири да се нивелирам малко, че съвсем се изоставих всред тая бъркотия около нас. Преди малко Женя отиде до банката, за да провери на място как е изпълнено всичко (в друг банков клон разбира се, че в нашия след толкова разправии с тях, може вече да са ни разлепили снимките с надпис: “Да не се допускат до банковите гишета!”)...
Пристигнал е и документа от Министерството на транспорта за собствеността на каравана. От днес вече ние сме му официалните стопани. Ей така се развиват нещата около нас - макар и не от съвсем първия път, но на края всичко става, както го искаме. Довечера светкавично ще отидем до агенцията, за да вземем ключовете от новия апартамент и веднага започваме пренасянето. Смятам, че за два дни ще се оправим. Времето ще е достатъчно. Ще задържим за известно време ключа от старата пощенска кутия, докато новия адрес стане известен на всички и започнем да получаваме кореспонденцията си на него. Другата седмица ще гледаме пак да ви изпратим едно малко колетче – писма, снимки, касетки. За Коледа живот и здраве, ще е по-голям.
Доста съм зает напоследък на работа (като че ли до сега не бях, ама нищо). Имам все неща, които са ми ясни как да се изпълнят, само че искат време и пипане. Забелязвам, че не си давам особено много зор, но добре се справям. Работа – като всяка друга. Важното е останалото да е наред и всички въпроси да се решават безпрепятствено. Но те са и взаимно свързани – няма ли работа, нищо друго няма; има ли работа – пътят и до Космоса ни е отворен...
06.11.1995 – Понеделник е, на работа съм (за щастие). Този уикенд ми се видя доста дълъг. Голямо тичане, пренасяне, бърсане и миене падна. Но вече всичко отмина, свърши се (едно поне...) и остана само лошият му спомен, докато напълно го забравим. А ето при каква програма се разви всичко, разбито по точки и подточки в хронологичен ред.
В петъка вечерта отидохме да вземем прахосмукачката от Ани и Сашо. В събота сутринта с Нени станахме по-рано и започнахме първо да пренасяме боклуците от гаража. Много малка част от нещата изхвърлихме в контейнерите за битови отпадъци (поради свидливост не хвърлих всичко, въпреки че на практика на мене нищо от това, което съхранявам вече с години не ми е нужно; да оставим настрана и тъжния факт, че в по-голямата си част то е напълно негодно за употреба). Други разни джунджурии пък прибрахме с надеждата, че те също някога ще бъдат изхвърлени, само че на следващото ни местене. А в гаража се въргаляха няколко чифта стари автомобилни гуми, велосипеди (вече четири, с този най-новия, който дойде с каравана), резервни части за коли и колелета, разни бурми, болтове и купища намерени по пътищата шайби; башка бурета за ракия, празни и пълни шишета плюс хиляди други знайни и незнайни малки, големи и още по-големи боклуци (на много от тях дори не знам и произхода даже, нито пък предназначението – прибирал съм ги, защото за момента са ми се сторили интересни като форма, но за какво служат все още е загадка за мене). В предишният си живот, освен че със сигурност съм бил евреин, вероятно съм се казвал и Плюшкин (подобно на едноименният Степан от “Мъртвите души” на Н. В. Гогол)…
През това време дойдоха и докерите с един камион. Женя беше подредила всичко в кашони - пренесохме ги, като и ние помогнахме за да свършим по-бързо. Приятелчето на Нени (Родни – наше съседче, от другия вход), също дойде да се включи в акцията. После им дадох по $5 да си купят нещо за награда. Майсторите минаха с $300, които взеха за 2Ѕ часа. Междувременно Нени реши, че като порасне ще стане хамалин: да има голям камион, да носи на хората багажа и да взема по много пари – такова диване не ти ли идва да го удушиш направо с двете си голи ръце?!...
В 12:00 всичкия багаж беше вече на новото място. Денят беше горещ - 35°C и всички се обливахме обилно в пот. Последваха и няколко много силни бури, главно през нощите, със силен дъжд, гръмотевици и светкавици. Ние продължихме с подредбата из къщи до едно известно време, след което отидохме да купим компютъра. Срещнахме се с нашите приятели в 16:00 пред магазина. Ние бяхме изтеглили вече пари от новите кредитни карти, които работеха безупречно. И там последваха серия от мъчителни пазарлъци и надлъгвания, докато не се спряхме на възможно най-ниската сума от $1750 – за пълен комплект компютър и един много сериозен принтер. Всичко е с гаранция до 2 години.
От компютърния магазин всички отидохме обратно в къщи, защото нашият приятел трябваше да включи целия този набор от няколко кутии и да ги накара да работят заедно в синхрон. Пихме и по няколко бири в жегата, за да полеем поредната вещ, влязла в дома ни и гостите към 20:30 си тръгнаха...
Продължавам слънчевата одисея, с чашчица кафе в ръка и малък сандвич на уста – естествено в обедната си почивка. Току що ми се обади Женя, че колетът е пристигнал на стария адрес (всъщност известието му) и следобед ще отидем да го вземем. Тъкмо няма да работя извънредно, защото и без друго не ми е особено “работно”. И утре няма да работя след 15:10. В завода ще има голям моабет/барбекю по повод конните надбягвания за купата на Мелбърн. За целта ще започнем работа с час по-рано, още в 05:45, а ще завършим преждевременно от обикновеното, в 14:10. В един от цеховете инсталират огромен телевизор и като се започне по стълбичката на йерархията от най-големия шеф, та се стигне до портиера бай Джон и чистачката мисис Франклин - всичко живо се звери в екрана и с трепет следи как няколко напористи коня бясно се надпреварват един с друг (на това ние му викаме “кушия”, ама не знам как е по другите народи); паралелно с това, народа смуче бира в неусвест и премлясква австралийски наденички за мезе. Светът е пълен с идиоти - тук те също не са малко и Австралия въобще не прави изключение от това твърдение!...
Но да се върна към нашите домашни злободневки. В събота вечерта легнахме рано, защото всички бяхме много изморени. Вчера (неделя), денят ни отново започна рано сутринта, с вътрешно дооправяне на жилището, безброй слизания и качвания до гаража и т.н. Следобеда вече бяхме напълно привършили. Женя се премести да чисти предния апартамент за издаване, а аз се занимавах с включването на телевизори, антени, жици, домакинство, готвих, събирах прането, че пак се изви страшна буря и т.н. В 19:00 вече всичко си беше по местата, а ние окъпани, чисти и спокойни едвам дочакахме започването на вечерния филм по телевизията, за да се отдам (специално аз) на здрав, летаргичен сън.
Тези дни ще трябва и хладилника да зареждаме, защото в момента изглежда доста тъжен само с буците си лед, които самотно и безразборно се въргалят из камерата. Трябва вече и по-сериозно да разгледаме скиците от архитекта, за да коригираме каквото не ни харесва и отново да се срещнем с него за обсъждане. Караванът остана да се оправя евентуално през следващите събота и неделя, когато пък аз ще трябва да помогна на Румен и Ива за преместването им в тяхната нова къща. Онази вечер те ни водиха само да я видим отвън, защото собствениците още си изнасяха багажа - много ни хареса. Интересна е като архитектура - на два етажа, с голям двор и допълнителни пристройки. А пък за цената си от $150,000 е направо чудна!
Вчера с Неничко ходихме да купим и специален куплунг за колата, към който ще включваме ремаркето (каравана). Изобщо действаме по всички фронтове, във всички направления. Пробвахме и басейна вече, но той се оказа по-малък от предишния. Изобщо новият ни апартамент има доста минуси спрямо стария, с които на този етап просто трябва да се примирим и от сега нататък само да чакаме преместването ни в новата къща, за което ни Господ, нито пък Аллах могат да кажат кога ще стане. Правим всичко възможно, но е трудно да се предскаже какво точно ще излезе на края…
Сетих се, че Архангелов ден е наближил много. Утре като мине Октомврийската революция и на другия ден е Св. Архангел-Михаил. Може би ще си направим малко тържество в къщи, а ще гледам да се обадя и по телефона, че да ме поздравите и вие за този свят празник. Ще стана по-рано сутринта, та да се падне вечерта при вас. Ще продължа мисълта си от вкъщи, след като разпечатаме колета, че и без друго кратката ми почивка свърши...
Вече съм си у нас и пиша на по-спокойна домашна обстановка. Работих и един час допълнително все пак. После веднага отидохме да вземем колета. Последният отново беше препакетиран от страна на Австралийските пощи и по техните стандарти за качество е бил “обезобразен”, “насилствено повреден”, “жестоко хвърлян” и т.н. Това са все техни определения съгласно съпровождащият го документ. В действителност само външната опаковка беше малко разкъсана и хич нищо си му нямаше на колета. Всичко беше на лице, само едното от пакетчетата с чубрица се беше разпиляло, но съвсем малко. Часовникът е здрав и вече работи; намерихме иконата, морените, ветрилото, чорапи, гащи, филмчето (което още утре Женя ще даде за снимки) и всичко останало – дребно и по-едро. Много, много благодарим за тези неща! Нени също получи играчките си и отделно ще ви пише за тях. При случай ни изпратете още една покана от сватбата – ако може в синьо, защото тази е на червен фон. Просто искаме да имаме и от двете и то само ако намерите някъде из чекмеджетата, разбира се. Не е чак толкова нужно...
Постепенно след като се поуспокоят нещата около нас, ние също ще изпратим филми и снимки с новата обстановка и придобивки – компютър, караван и т.н. Напред започнахме използването и на новия компютър – само за игрички отначало, но скоро ще се заловим по-сериозно с него, за да го ползваме по предназначението му. Неничко се е научил от другарчетата си да играе разни игри. Караниците вече започнаха за това кой е по-добър и кой най-добър от всички.
Специално наблягам на факта, че камъчетата които са дошли от “Света Гора”, също се получиха. Знам, че за майка това ще е най-важният въпрос, за това и дебело го подчертавам. Един ден когато започнем да строим къщата, ще ги вградим в бетона. Ако до тогава сме решили вече, че ще построим няколко къщи, ще натроша камъните на дребно, за да има поне по една малка песъчинка за всяка отделна къща. Ако се правят средно по $15,000 чиста печалба от постройка, единадесетата вече ще ни излезе хептен без пари. Такава е теорията, ама дали е вярна не знам. Пък и не ми се доказва баш сега, честно казано – аз съм с известни предубеждения и тая дълбоки резерви към тези строителни мероприятия в най-общ план. Обаче се подхлъзнах по наклонената дъска, пречупих се и сега гледам какво правят другите, без да отчитам собствените си ограничени възможности – дано не греша, само бъдещето ще покаже…
Ето че стана 20:30 вече - време е за филмите по телевизията. Утре ще продължа писането от работа, като се надявам да ви измисля и нещо по-смислено, защото сега докато пиша, зяпам телевизия, подканям Нени да си ляга, ядосвам се защото като че ли не говоря на него и т.н. По телевизията дават, че последните бури и градушки са причинили големи поразии. Някакъв рибар бил ударен от светкавица и починал на място, както и редица други страхотии, подобни на тези от статиите на “24 часа”, “Нощен труд” и подобни жълти вестникарски пачаври...
07.11.1995 - Не нарочно пиша с черно тази дата, но все пак ми напомня за много исторически и политически извращения, с което ми се навяват известни тъжни спомени из кратуната. Ако не беше тоя руски мужик и долен сифилистик Владимир Илич Ленин, сигурен съм че сега светът щеше да е съвсем друг, но... Радостното все пак е, че неговите налудничави идеи не са успели да достигнат до бреговете на Австралия, както не е успял да посее семената на “световната революция” и тук - от което пък ние сме много доволни, страшно ни е хубаво и сме му безкрайно благодарни. Нещо повече – вероятно ние сме едно от признателните поколения, което жалкият и подъл съветски изрод не можа да унищожи или да стрие между чука и сърпа. Благодарим ти, наш товарищ Ленин и отец, както Троцкий, Сталин и Хрущёв. Дано само да не са ги турили в един казан да врят заедно, че те и от Ада могат да объркат и без друго достатъчно обърканият ни, уж свободен свят…
А ние вече живеем в новият си апартамент, който е точно огледално копие на предишния. Този път Нени получи голямата стая, където има повече място за неговите неща – музики, играчки и т.н., а е и по-широко като се съберат да играят с децата. Ние се навряхме по стара родителска традиция в “мечата дупка”, която в действителност е доста по-малка и от истинската бабина “Меча дупка” на Театъра. Но нищо - и без друго прекарваме повечето от времето си в предните стаи (хол и всекидневна), а пък за едното спане – аз и в гаража мога да си легна, при любимите ми боклучета и съкровища.
Наближава краят на учебната година, а с това и голямата ваканция по Коледа. Нени още не си е открил Коледният си подарък и наистина ще бъде много изненадан и зарадван като ги получи. Тези дни очакваме и вашето последно 126-то писмо на стария ни адрес, като следващите вече ще получаваме на новия. Това филмче дето сте ни го изпратили, предполагам е изщракано от апарата на татко, а не с майкиното (“майкиният китайски боклук” ми дойде на ум че мога да напиша, но от съображения за тактичност възпитано се въздържах...). Спомням си, че на майка изпратихме филм с 400 ASA чувствителност, а този е друг. Надяваме се снимките да са добри - ще разберем днес или утре. Аз специално ще питам по телефона, защото ако са правени с татковият “КИЕВ” и снимките пак са лоши, това ще означава че колетите се облъчват по някакъв начин на митниците и тези лъчи повреждат филмите. Ако действително това се докаже, аз ще престана да ви изпращам “сурови” филми, защото те тъй или иначе ще се повредят и няма никакъв смисъл от всичките им маневри и митарства около земното кълбо...
Продължавам с размишленията си за битието и съзнанието, за произхода на света и световната революция - вече по време на обедната си почивка. Само че карам на гладно, защото сутринта си забравих кутията със сандвичите. Но в 14:00 ще има барбекю и тъкмо ще мога да поема повече карначета на кьор-софрата. Днес времето е също доста топло и довечера като нищо може да ни се изсипе още някой тропически дъжд върху главите. Сега притесненията ми са концентрирани върху каравана. Още не съм го преместил в нашия двор, а от предишният вече са започнали оплакванията на домуващите. Места няма по паркингите, в гаража не мога да го напъхам, защото е висок почти колкото до нашата тераса (ние сме на първия етаж). Мога да го закарам на строителната площадка (бъдещата), но все още ни трябва тук - да ни е под ръка, за да го подредим и нагиздим. Ще бъда много доволен, ако успеем да го подменим с някакъв по-малък караван, защото този наистина е много голям. Днес може би вече ще трябва да го изкарам от стария двор и ще го паркирам на пътя пред блока. Там поне няма да пречи на никого.
Дойде ми на ума пак да кажа нещо за моите долни гащи. Аз онзи ден реагирах доста остро, като разбрах в едно от писмата ви, че майка пак ми е пратила бельо. Помислих си че отново е изпратила 10 чифта като онези, с които ме проводи на път за Австралия. Но сега тези са по-хубави, поне на пръв поглед, въпреки че аз не съм ги мерил още - сигурно Женя ще ми дава да ги обувам на свят ден само. Още веднъж горещо благодаря и искрено се извинявам за онзиденшната ми спонтанна реакция, но все пак... въздържайте се от изпращане на дрехи (нищо “меко”!) - нямам нужда от нищо...
Онзи ден приказвахме с Румен и Ива по въпроса за покана на родители и близки в Австралия. На нея майка й беше тук на гости, междувременно навърши възраст (60) и автоматично придоби право да кандидатства за постоянно оставане при близките си. По този начин по-лесно се действало за оставане, след като тя един път е пристигнала на наша територия (а и който и да е било друг). Няма безбройни разправии с посолството в Белград, няма да се правят медицински тестове в България и т.н., а всичко става тук на място. Пак тук се плащат и въпросните такси и цялата процедура е много по-лесна. Така че ние може да сменим тактиката си и когато дойде време да се каним на гости - вие ще дойдете тук, а пък от тук ще действаме за по-нататък. Оставането ви и получаването на пенсии в Австралия е гарантирано 100%, след като сте навършили 60-годишна възраст. При първа възможност ще отида отново в Емиграционната служба, за да проверя това още веднъж. Макар и един по един, който дойде пръв от вас, ще действаме за постоянното му оставане тук. А това един път решено, другият член на семейството идва автоматично по законите за неразделянето на фамилиите. Но аз ще проуча пак и допълнително ще пиша. В момента, в който решите кой от вас двамата (за сега) и кога иска да дойде, пишете ми за да задействам незабавно въпроса. Не ме карайте само аз да избирам кой от вас предпочитам да дойде, защото аз ви искам всичките на куп заедно. Вие там преценявайте на място кое е най-доброто в случая и ми пишете подробно какво да правя тук. Няма нещо, което да е невъзможно, вие само ми кажете какво и как го искате да стане. До това време предполагам, ще сте се срещнали и разговаряли надълго и нашироко с чичо Ванчо и леля Денка (ако те изобщо се върнат назад). По моя сметка, единият би трябвало да се върне до Пловдив и да разпродаде всичко и да си се връща обратно в Сидней. Тоя рахат няма да се намери и на небето даже. Но това са само мои предположения, никой нищо не ни е казвал. Мисля си само кое би било най-разумното да се направи в техния случай, но и никой не ми е искал мнението де. Ние сме си ние и сме си най-важни от целия останал свят – пишете какво да правим.
08.11.1995 - Както ви бях споменал преди няколко дена, че скоро ще дойде Архангелов ден - и той дойде. Бог да прости обичният ми и скъп дядо Ангел, комуто име с гордост нося! Бог да прости и чичо Мишо от баира, когото също много обичах! Аз пък също да съм си жив и здрав и нека да ми е честито името! Както и на другия Адо от Несебър – същите пожелания! И малкия Мишо не съм забравил. Той нали щеше да се жени за англичанка, какво става с него? Пишете ми как са те и Веселка също.
Вчера си дойдох по-рано от работа - окъпахме се с Неничко в басейна, после в банята и той седна да си учи уроците, а аз пък се заиграх на компютъра. Голяма краста е да знаете! Вечерта ходихме да върнем прахосмукачката на Ани и Сашо. Също вчера дойде и вашето писмо № 126, което чакахме на стария адрес. От сега нататък всичко вече ще получаваме на новия. Поне от вас. Ние за всеки случай ще задържим известно време ключа от старата пощенска кутия. Но вие кажете и на другите, които искат да ни пишат, че сме си сменили адреса.
Тези дни вече ще изпратим колета, защото приключи един доста главен период с поредица от събития, които съм описал до тук в писмото си. Предстоят ни още редица мероприятия, но за тях ще научите от следващото. Аз умишлено не ви съобщавам подробности по телефона, за да ви е интересно четенето. Питате ли ме как съм се сдържал онзи път да не ви кажа за покупката на каравана, но пък си викам: удоволствието е по-голямо, когато подробностите се научат от редовете ми, с всичките ни перипетии, превратности и емоции.
Утре сутринта ще ви се обадя по телефона, за да ме поздравите по случай Архангелов ден, защото при вас този празник все още няма да е отминал. Отново ще бъдем сравнително кратки в приказките и лакърдиите си, защото и Женя трябва да се обади на баба Тека, която пък на 17 Ноември има рожден ден. А нали трябва и в определения лимит да се включим все пак. Но ще имаме достатъчно време за обсъждането на всички по-важни въпроси. Аз бях си наумил нещо да ви питам, но не си записах (татко, не ми се сърди...) и сега го забравих.
А за смъртта на Мирославчо още Женя ми каза, когато сте разговаряли по телефона. Сещам се, как да не го знам Мирко - на леля Лети и чичо Пеньо. Това наистина е много тъжно и жалко, нелепо. Аз всъщност не съм го срещал от доста години. Мисля, че той завърши Математическа гимназия, но какво стана после с него наистина не знам. От времето когато беше малко момченце и играеше при дядо си Йоско и баба си Кинче на Падалото - от тогава не съм го виждал. Но страшно съжалявам за случилото се. Предайте съболезнования на близките. Изобщо, все хубави новини и приятни сведения идват от тази наша България, няма що. Да ти дойде да се гръмнеш просто!...
Разбрахме и за изборите. Майка наистина се е объркала в предното си писмо с датата им. А ние тук вече знаем и за плачевните им резултати даже. Но нищо не може да се направи, тя се е свършила. Постепенно сините кметове и изобщо персони на по-възлови позиции ще се претопят в червената гнусна лой и ще останат като безгласни букви, безсилни да проведат каквато и да е прогресивна или демократична политика. Ще съществуват за пред света, но в действителност ще бъдат само фигуранти, едни пионки, докато други ще дърпат конците и ще вземат решенията вместо тях. Страшното обаче е друго, че сега всички знаят, дето комунизъм уж нямало повече в европейските държави, че всичко се е сменило и т.н. Но хората от цивилизования свят не могат да си представят, че нещата въобще не са се променили и че дори някои са се влошили повече. Демек, “Пременил се Илия; огледал се – пак в тия!” То не ще само да смениш руския каскет със синя вратовръзка – иска се и в душата си да носиш синия пламък, който постоянно да гори (като вечният огън), защото аман ще кажа вече и от дини – отвън зелени, а пък вътре алено червени, като разцъфнали насред полето макове...
Женя днес ще вземе снимките и ако й остане време ще се занимава с каравана. Доста е топло отвън, лятото като че ли дойде изведнъж. Довечера ще ходим на пазар, защото онзи списък с продукти, който ви изпратих от предното пазаруване, стигна само за оцеляването ни през следващите две седмици и половина. Довечера отново ще има касова бележка дълга един метър, за да напълним хладилника пак за други една или две десетдневки. В петък вечерта ще отида да помогна на Румен за преместването им в къщата, която купиха наскоро. Те сега временно живеят у Ани и Сашо, а самата им нова къща е буквално на 2 минути път от тях - в същия квартал, в края на улицата. Много са наблизо едни от други. Съботата и неделята изцяло ще посветим в подготовката на този караван за смяна, продан или пък оставянето му за нас. Още нямаме яснота по този въпрос, но скоро и това ще стане известно. За кратко само ще прескоча до битака да проверя за тръбата на прахосмукачката и продължаваме. Ако не ни мине котка път, по-следващата седмица ще отидем на излет за три дни, но до тогава има време - може и да ни се промени програмата. Днес ще работя до 17:10, въпреки че хич не ми се остава до късно, но няма как. Трябва да използвам, макар и малкият извънреден труд който ни подхвърлят, за повишаване жизненото равнище на семейството. Дано до 1-2 седмици разберем какво е станало с работата, за която Женя кандидатства преди няколко дни. Това е най-тежката точка от програмата ни за тази петилетка, която ние и без друго съкратихме, както навремето с лозунга: “Петилетният план – за три години!” Говеда! - Как дълбоко в паметта ми са се загнездили тези и още много други, лишени от всякакъв смисъл дати, събития, фалшиви лозунги, дефиниции и нямат изличаване в годините! Как така неусетно са ни набивали в кратуните всичкото това, навсякъде и във всички посоки – училище, институт, казарма, работа и т.н.; но нека Историята да ги съди и Всевишният!...
09.10.1995 - Продължавам с няколко реда от там, където вчера свърших поради изчерпване на времето за почивка. Гащите дето сте ми изпратили са ми малки. Носих ги само една вечер, но много ми стягат и се уплаших да не ми намалят потентността. Чувал съм, че като се носят много тесни и опестени гащи, мъдурите на човека (за истинският говоря, по-силно “надарен” в тази посока) силно се притискат и след време стават на стафиди - с други думи пресъхват, ако трябва да се изразя на чист уличен, медицински език. Аз деца от сега нататък няма да седна да правя за “вкъщи”, но знае ли човек - може пък някоя чужда булка зорлия да прибегне до моите широкомащабни и великодушно отдаващи се наляво и надясно услуги. За това ги дадох на Неничко - да ги носи със здраве и за радост на баба си Веска. Той много им се зарадва, защото тъкмо ги опълни с дупето си. Морените са чудни, но той пък нещо не ги хареса, та заменихме гащи срещу морени. Женя е на диета и не бива да яде сладко, за това аз ще си ги изплюскам самин, без да имам ни най-малки угризения на съвестта.
Вчера след работа преместихме каравана в нашия двор. Намерих едно свободно място за паркиране и го напъхах там. Получихме и писмото на Албенчето, в което на края е дописала благодарности за колета ни и за подаръците на Божи, защото междувременно той е пристигнал (колета имам предвид). Снимките, които Женя взе от промиване са значително по-добри от предишните. Разбрах, че филма е сниман с татковия апарат. Много герои има в този филм и все главни. За това ще поръчам допълнителни снимки за всеки поотделно. Лошото е, че когато се правят тези снимки се плаща по $0.50 на картичка, а 40 броя правят $20. Много по-евтино излиза когато снимките се поръчват още в началото, при самото им проявяване. Втори комплект от цял филм струва $5, а някога дори само $2.50. Но тъй или иначе, понеже ние ще запазим единия комплект за нас, другия пълен комплект изпращаме на вас, като за раздаване ще имате отделни единични снимки: за Божкови, Петеви, Цоко, леля Краси, чичо Тони, чичо Николай и т.н. Явно филмът е сниман доста време, защото някои от скъпите и за нас лица, не са вече между живите. Снимката ви с чичо Мечо е много хубава и аз специално изпращам на леля Кинче една за спомен. Сценариите са все масови, в смисъл “на маса” – Тодоровци, Заговезни, Коледа и т.н. Да сте живи и здрави всички и все така да ви виждам! Та значи, поради известно временно финансово разстройство (което си е направо диария, но не се оплаквам), допълнителните снимки ще поръчам следващата седмица, като взема заплатата от новото плащане...
Снощи пазарувахме доста на едро, смело и самоотвержено - купихме и боя за каравана. Малко блажна (черна), с която да боядисам теглича и тук там по шасито и друга (постна), в зелен оттенък – за тавана отвътре. Перденцата са в зелени цветове, ламперията (облицовката) и мебелите са в кафяво, та рекохме че зеленикавия таван ще му ходи добре. Освен това ще сменим и подовата настилка – ще купим балатум и ще го залепим на пода, защото най-лесно му се шета. С тези дейности ще се занимаваме тази събота и неделя. За тавана купих само едно бурканче 0.250 л бяла боя. Понеже в магазина има станция за тониране (оцветяване на бои), която услуга е безплатна, ние си избрахме цвета от огромната гама с най-различни видове. Човекът си игра и смесва по рецепта три цвята, за да получи необходимият номер цветови тон, който ние си избрахме от мострите. И това всичкото – за две топвания на четката. Но щом си клиент – трябва да бъдеш доволен и другия път пак в тоя магазин да отидеш, а също и да го препоръчаш на някого. Изобщо аз тука ви разправям все неща, които не са за вярване и които болшинството от българският “избирател” не може и да си представи дори, че някъде по света могат да съществуват. На нас тези факти продължават да ни правят силно впечатление и това сигурно ще продължи още дълго време, защото ние непрекъснато си сравняваме двата строя и двете системи, като рожби на комунистическата за нещастие сме всички ние. За хората в отсамната част на света обаче, това е нещо напълно нормално, някаква даденост, народът живее с всичките тези удобства, глезотии и ги приема за естествени; роптаят дори, когато не им се предоставят – докато ние можем всякак, понеже сме си свикнали с всякакви издевателства над нас и геноцид в продължение на години...
След голямото нощно пазаруване се прибрахме в къщи, вечеряхме, поляхме няколко капки вино за “Бог да прости” моя дядо Ангел и чичо Мишо от баира, пихме за здравето на всички Ангеловци и Мишовци в нашия род и церемонията свърши. Бях решил днес да стана по-рано и да ви се обадя по телефона, но понеже сутрин ми е много трудно ставането, реших това да направя още същата вечер. Не можахме да се чуем с татко, но нека той да ме извини. С него пък на Никулден ще се чуем, защото и той наближи. Разбрах за снега, който е навалял. Аз нали ви казах - по 07 Ноември винаги пада сняг в Габрово. Този път майка ми се стори малко по-добре и по-спокойна. Това успокоява и нас до известна степен. Дано всичко да е наред при вас, през планини и морета. Понеже аз нищо конкретно не ви казах за нас и новите ни придобивки, та нямаше и за какво да приказваме, но поне се разбрахме взаимно, че сме/сте добре, живи и здрави. Смятам, че от писмата научавате много повече и интересна информация, отколкото от един сух и скучен телефонен разговор. Аз за това пиша толкова подробно.
Може би Новогодишният колет, който подготвяме с малки подаръчета за всички вас, ще бъде изпратен всъщност след Нова Година, защото след една-две седмици пощите ще започнат Коледните си задръствания и това може да забави пратката ни или пък направо да се загуби някъде всред милионите други по света. Но все пак ще видим как ще бъдем с времето, средствата и живота въобще.
10.11.1995 - Вчера нищо ново не се случи, освен че взе да става все по-топло. Снощи ходихме за зеленчуци, после до един магазин за електрически материали – нещо захранващото устройство на телевизора за каравана не е в ред, та купувахме разни части и електронни елементи. После в къщи аз се занимавах с това, а Нени се къпа в басейна. Днес на обяд ще отида да сложа една определена сума на срочен влог за 6 месеца. Ние имаме и други пари, с които да оперираме а и да посрещаме ежедневните си нужди. Имам много хубави подаръци от Женя за Архангелов ден – риза, гащи и др. (баси, пак гащи - ама омръзна ми бе!). След работа направо ще отида у Румен да пренасяме багажа. Намерихме една поща, която работи и в събота до обяд. Така че е много вероятно колета да го изпратим още утре от там.
А това май че е и самият край на писмото ми. Няма да слагам други листи, защото то и без друго стана достатъчно дълго и дебело.
Целуваме ви и ви прегръщаме най-горещо! Много, много ви обичаме и мислим за вас: Женя, Нени, Ангел…
