15.12.1995 - Все забравям да кажа нещо много важно, което тотално може да промени живота и бъдещето ни. Като ходихме онази вечер на аптеката с Неничко, на тротоара намерихме един изтърван от някого фиш за Тото. Тиража ще се тегли утре вечер (в събота) и фишът е напълно действителен. По него няма имена или други идентифициращи знаци. Та ако ние самите нямаме достатъчно късмет, дано поне този, който го е загубил да е имал. А нашия късмет да се изрази в това, че намерихме фиша. Тези няколко дни живеем поне със скритата надежда, че може да се случи нещо “голямо”. Ако спечелим 1 милион, обещавам ще си говорим два часа по телефона; и още много други добрини ще има...

Вчера ходих на сервиза да ми сменят маслото. То съвсем не беше за смяна, но аз реших да подменя всички течности на колата с нови. После отидох да платя наема и след това се прибрах. Свалих радиатора на колата и се надявам че тази сутрин са идвали вече да го вземат, за да ми го върнат следобеда отремонтиран, та аз да мога да го монтирам обратно довечера. Тази сутрин станах по-рано и на работа съм дошъл с колелото на Нени. Пътуването ми отне точно 25 минути - от дома до фабриката. Раздвижването по принцип не е лошо, ама дали ще го правя и занапред, не мога да давам такива смели изявления. Важното е, че не е невъзможно придвижването и с велосипед, макар и по-бавно.

Нени днес вече го разпускат и през последната седмица той само броеше дните до края на учебния срок. Довечера ще го пусна да тършува и да си намери подаръка за Коледа. Малко предварително, но нека да му се радва. Чудя се дали да не изпратим писмото преди да тръгнем, защото иначе много ще го забавим, но ще видим как ще прилегне всичко към времето и средствата...

Резултатът от идването ми с колело на работа е, че по-често огладнявам. Ето вече е обед, а аз съм си изял манджата предварително. Все някак ще издържа до 15:30, когато щом се прибера и ще се нахвърлям с кьопоолу, сини домати с доматен сос и доматена чорба. Ще ви направи впечатление, че менюто ни напоследък е доста “зеленчуково”, а по-специално доматено. Но от меса, наденици и пържоли ми втръсна, за това сега ще разнообразим малко. Освен това зеленчуците са за богатите хора, защото са значително по-скъпи от млечно-месните продукти. Ето защо, бедняка лапа кюфтета и то без хляб, защото и той е скъп. За тези дни сме приготвили и ние да си направим кюфтета - пак с доматен сос, за да не изхвърлим доматите. Защото иначе как се изяждат 13 кг за такова късо време. Неничко не обича салата от домати. Само топи залъците в соса или избира краставиците ако има. Виж за краставици мре – много обича. Яде ги под всякаква форма и по всяко време.

Обадих се на Женя напред и я посъветвах да пусне още един фиш със същите намерени числа. Така ще сме по-спокойни и чисти пред съвестта си, че и ние ще сме допринесли нещо дребно към евентуалната печалба (Господи, колко благороден и великодушен съм станал в последно време). А ако числата вземат че печелят, ще имаме двойна печалба: една от намерения фиш и една от нашият си. Ако сумите са сериозни ще направим някакво дарение за черквата в Аделаида. Също може да изпратим дар и в някой български манастир или сиропиталище. Но нека да спечелим първо, че тогава ще разпределяме благините. Чувството сигурно е доста интересно - както си се събудил сутринта, с тежки мисли в главата си от рода на как, кога и с какво ще платиш най-различните такси и данъци, още същата вечер разбираш, че от голтак си се превърнал в милионер. Тогава си казваш: “Ай сиктир от тука ве! – Няма гладни и бедни вече по света!”, обличаш си най-новия кат дрехи и отиваш на Казино. Изобщо би било доста приятно усещане, но май много се захласнах в мечти и пак ще ни се изплъзне късмета. За това ще говорим в неделя, след като изтеглят печелившите числа. Край по този въпрос...

Женя напред ми се обади, че хората от сервиза са минали през къщи и са взели радиатора на колата. Дано му вдъхнат малко живот, че не ми се мисли за нов баш сега. Забавям и друго нещо да пиша. Още същия ден, когато получихме златните бижута от Валя и Сашо, аз си закачих синджира с кръста. Гледам на Женя, един лъскав такъв, усукан, закъвръчен, а пък моят прост и груб, ама карай – като за мен бива. Стори ми се даже, че ми е и малко къс. Като споделих с госпожата, тя ми рече, че вратът ми бил дебел, та го уемал. Обиди ме един вид, ама аз не й се сърдя - сигурно е права. Кръстчето на Нени ще запазим за по-нататък, като порасне, защото е още малък да коландри такива неща. Той се къпе постоянно в басейна, плуват, блъскат се, играят с другите деца и лесно може да го скъса или загуби. За това ще му го дадем като се улегне малко и като поотрасне. Женя има още едно златно синджирче и една златна Богородичка, които също сме намерили, мисля че в пясъка на плажа. Но синджира е скъсан, а на медальончето халкичката е прекъсната. Това може би е било и причината да се загуби. Тук искат по $30-$40 само за едно запояване, та може да ги изпратим на майка да ги ремонтира при нейните златари, а пък един ден ще ни ги донесете като дойдете в Австралия. Не мисля да се загубят по пътя, но ще видим какво ще измислим.

16.12.1995 - Днес е събота, но рано сутринта. Чакам да стане поне 08:30, че тогава да почна да дрънкам с ключове и инструменти в гаража. Използвам времето си да ви драсна някой ред и да опиша нещата до този момент. Вчера се прибрах от работа съвсем нормално с колелото на Нени. Ходих с него, защото то е по удобно от моето. Неговото е с дебели гуми и има по-широка гама от избор на скорости (18 на брой). Пътят ми минава през два-три стръмни баира, но лесно се справих с тях - не съм слизал да тикам. Моето колело е тип “бегач” – с тънки гумички и всяка дупчица на пътя резонира в дебелия ми гъз и усещането никак не ми е приятно. Та за това използвах колелото на Нени. Като си дойдох от работа и радиатора на колата вече си беше дошъл от поправка. Но Женя ме поля с вряла вода, че вместо $30, услугата ще струва $55. А ние по телефона се уговорихме за $30. Тя им дала $40, защото само толкова имала в себе си, а пък ние ще имаме да додадем още $15 другата седмица. Грабвам аз телефона веднага да питам какво става и защо така се получава. Оказа се, че онези пройдохи “били сбъркали” - действително услугата е струвала $30, а десетте които Женя им е дала горница ще ни ги върнат с чек. Не са “сбъркали” те, ами не им мина номера. Гледат: жена, говори с акцент, не разбира от техника и са си рекли да изкарат за бирата. Добре, ама не са подбрали правилния човек. Аз хляб не мога да си купя, те решили от мене да печелят – ай че се разядосах като се сетих пак...

Та след този инцидент отидох спокоен да слагам радиатора. Всичко стана много добре за сега, ще го видим нататък. После излязохме с Женя – ето ти го новият, пореден провал. Теглихме $20 от автомата за пари. Всичкото хубаво, но се забавихме малко да си вземем самата банкнота от процепа на машината. И след няколко секунди автомата я прибра обратно, но ни отчете че тази сума сме си я изтеглили от сметката. Хайде, теглихме ние още $20 защото ни трябваха, а за предишните Женя ще ходи в понеделник да се разправя. Кой ни урочаса така аз не знам, но такъв куцузлук и другарят Марко Тотев не познава. Пуснахме Тото-то, пазарувахме и се прибрахме. Вечерта правихме елхата и Нени си намери подаръка. Щеше да се поцвъка като го видя - много му се зарадва. Цялата вечер премина в инсталиране на уредбата, проби, снимки и т.н. Това е за сега.

Гледам че Женя ви е писала за сервизите. След туй си мисля, че вие като тръгнете за насам, багажът ви ще пътува по същия начин и ще бъде третиран все едно че е колет, така че шанса за счупване на нещо ще бъде еднакъв. Това, което ми идва на ума е да се провери въпроса с тези 20 кг, които разрешават за колет срещу 1700 лв. такса. Ако всичко се опакова страшно добре (само татко може да свърши това!) и така във вид на колетна пратка може да се изпрати. Но не сега, а по принцип. Като започнем строежа (когато и ако), тогава ще ви се обадим допълнително и чак тогава ще мислим за изпращане на каквото и да е. Не правете прибързани и хаотични действия - чакайте сигнал по сателита. Едно е ясно, че тези неща не бива да се раздават или продават, освен на цена на която и в Австралия могат да се купят същите. Женя ви е писала цифрите, аз нямам представа, защото от такива стоки не се интересувам. После – тук става дума за високото качество. Защото пък аз снощи видях един чисто нов сервиз за четири души, с всичките му малки, големи и средни чинии, башка чаши за чай или мляко, който струваше само $10 (десет), но порцеланът е от този, от който правят посудата по столовете на фабриките в България. Докато нашите са действително красиви, фини и скъпи неща. Но думата ми е друга - отново за бедняка и голтака, попаднал в богаташкото общество. Той отива в магазина и си купува този сервиз от $10 и пак яде прилично в чиния - много важно, че тя не е направена от китайски порцелан и голям праз, че й било дебело дъното, а пък тя самата малко крива от изпичането в пещта. Важното е, че въпросният просяк има и какво да сложи в тази чиния. Това е пак един малък пример и паралел, с който подкрепям идеята, че в този свят е помислено за всички възможни слоеве на обществото, на иначе големи контрасти, преминаващи от брилянтно бляскави, през средно лъскави, та до изпепеляващо грозни неща...

Ей-й-й, писна ми! ПИСНА МИ, БЕ! ПИСНА МИ-И-И-И-И!!! Този ден е към своя край, но ние отново не бяхме подминати от злощастието. Просто не съм на себе си вече, а и не знам какво повече да направя, за да изляза от омагьосаният кръг. Днес сутринта с Нени оправяхме каравана. Светлините му не работеха, но постепенно всичко си дойде на мястото. Както се ровихме из долапите на ремаркето да търсим разни проводници, се натъкнах на една черна кутия – малка такава, невзрачна. Отварям я - гледам вътре един чудесен солиден мъжки часовник, който дори още работеше. Швейцарски, оригинален: марка “ОМЕГА”. С автоматично навиване, с много камъни из вътре, с механизъм за събуждане и датник. Много сериозен часовник - явно е бил на доктора, но той си замина за Швеция преди две седмици, защото се беше обадил на Женя за сбогом. Явно късмета проработи, викам си: “Ех, потръгна пак малко, мамка й и немотия – надвихме я!” Нямаше никакъв шанс часовника да се връща на човека и той автоматично си стана мой. Освен това, още когато собственикът си изнасяше багажа, остави за Женя друг един дамски кварцов часовник. Всъщност човекът го изхвърли в кофата за боклук в едно сакче, заедно с още няколко полезни артикула за моята съкровищница, а пък аз после го взех от там, като минах след него да проверя какво аджеба е хвърлил (нямам им много вяра аз не тези шведи и ето, че се оказах прав). Часовникът на Женя работи, само иска да му се смени батерията. Този факт не съм го споменавал преди, като мислех че е незначителен. Но сега заедно с придобиването и на мъжкия часовник, вече си струва да се спомене.

До тук добре. Къпахме се в басейна, после обядвахме и нищо особено не се случи. Едно приятелче на Нени дойде да го вземе да карат заедно колелета по алеята. Идват си подир два часа и двамата – вървят пеша и пристъпват като посрани. “Що има бре, глигани?”, питам ги – “Откраднаха ни колелетата и на двамата!”, беше отговора през сълзи и сополи – реват, подсмърчат един през друг и си бършат носовете с ръкави. Докато влезли да се къпят в барата и някой ги сколасал. После ходиха пак да си ги търсят - аз обикалях, другия “потърпевш” татко също, но от велосипедите нямаше и помен. Нени сега е много тъжен, а аз съм и ядосан на всичкото отгоре, но какво да направим. Ако си го беше заключил и пазил, нямаше да стане така. Нека да му е за урок. Друго колело в момента е абсурдно да купим, а това беше много хубаво. Колко труд хвърлихме по него, че и средства подире му пръснахме - вие знаете от писмата. Снимки нямаме дори с него, за да ви го покажем поне, но това е живота. Постоянно ти нанася удари, а ти само ги поемай. Но взе да ми въззема вече, че от тези чести удари, място здраво не ми остана. Вдигам ръце и крака, пък каквото ще да става. Сега ще отида и колата да прибера в гаража, да не дотрябва пък друга да търся тези дни за отпуската, ако откраднат тази. А иначе сме живи и здрави. Утре отиваме на битак и животът ще си тече както до сега...

18.12.1995 - Съботният ден, както вече знаете завърши с велосипедният крах, който покруси всички ни. Уж милицията щяла да търси откраднатите вещи, но намира ли се игла в купа сено? Те с колите не се занимават, та какво остава с едни детски колелета да се разправят. Вчера с Нени пак ходихме на битака. От там си купихме по един чифт сандали, кожени - по $3 всеки. Сандалите са много оригинални и вносни на всичкото отгоре (от Индия). Ще ни свършат добра работа сега по морето, а и изобщо. Ние и двамата имахме нужда от такива обувки. После се прибрахме и обядвахме. Беше много топло, че се и окъпахме в басейна. Дойдоха и на Нени приятелите, та стана пак веселбата. От вестника с обявите намерихме, че някакви хора продават пластмасови маси и столове + чадър за сянка. Ние отдавна се канехме да си купим такова обзавеждане - хем за терасата ни сега, хем за градината после, а основно заради предстоящото ни летуване с каравана. Да си сложим масата и столовете отпред, да побием чадъра в средата и да си пием ледената вода на сянка. Също така там ще се храним през деня, че и вечерите даже можем да прекарваме отвън, вместо да се завираме във фургона. Вътре ще бъде от една страна топло, а и доста тясно като се развъртим и тримата. Ако пък двамата от тези трима са и гладни на всичкото отгоре, тогава става страшно. За това решихме да ги купим тези неща. Спазарихме ги за $35 – три стола + кръгла маса + чадър, който е ползван само два пъти и е почти нов. Натоварихме всичко в колата (на масата й се вадят краката и е разглобяема) и от там отидохме у Ани и Сашо. Женя носеше последната възглавница от канапето на каравана, да го доушият с нея. Свършихме и тази работа и се прибрахме в къщи. Приказвахме с Албена и Васил, които на 02 Януари ще летят за София. Нямаме готовност да изпратим нищо по тях освен това писмо, но решихме всичко да си бъде заедно в колета. Те взеха вашия телефон в Габрово и щом пристигнат ще ви се обадят, за да се видите евентуално. Но аз всичко това ще го обясня по телефона, като се чуем за Никулден по стария стил.

Снощи слязохме в гаража с Нени и му свалих седалката на моето колело, та да го покара тези дни. Какво да го правя, нали толкова много го обичам. А и като го гледам такъв тъжен - току стои-стои и вземе че се разреве. Той поначало си плаче за всяко нещо, за щяло и не щяло като бебе, но сега му е особено мъчно за колелото, разбирам го. Той също си е виновен малко, че не го е заключил, ама то се свършило вече.

Нощес пък стадо комари не ни оставиха да спим, отделно дето беше и горещо. Без мрежи на прозорците е много неприятно, особено в летните месеци, но и с това ще се борим. Изобщо стоически посрещаме шамарите на живота и съдбата, но се радваме поне, че сме живи и здрави, за да устояваме на всякакви трудности.

Мислех си да ви изпратя това писмо по Албена и Васил. Но така пък много скоро ще разберете за всичките ни куцузлуци и знам, че ще има доста да се тревожите. А пък така като ви го изпратим чак през Януари, всичко вече ще е минало, та дори и ние самите няма да си го спомняме. Вие само ще следите какво е ставало през всичкото това време с нас, но няма да се тревожите толкова, защото то отдавна ще е влязло в историята.

Онази вечер Тото-то пак не даде никакъв резултат. Аз имах наивността да си мисля, че нещо хубаво ще стане след толкова много неудачи, особено пък и с открадването на колелото същия ден, но явно че Бог ни гласи нещо по-добро. Не може да не е добро, защото след всяко зло идва добро, според теорията. Женя днес е излязла да се разправя за онези $20, които автомата ни глътна обратно, докато ние разсъждавахме върху финансовата си безтегловност. После ще мие и ще подрежда масата със столовете, за да добият чист домашен вид и от края ще гласи багажа за пътуването.

Като гледам какъв порой се лее отвън си мисля, че не е много удачно летуването на палатка по тези географски ширини. Тук падат проливни тропически дъждове и от палатката в един момент могат да останат само конците като заплющят онези големи капки от небето. Така че сега с каравана въпроса е решен много по-добре и за всякакви климатични условия. Стига човек да може да си позволи пътувания, летувания и пр. От финансова гледна точка говоря пак...

19.12.1995 – Никулден по старому и празника на Техникума (“Д-р Никола Василиади”, в Габрово естествено – къде другаде). Отново поздравяваме скъпият ни дядо и татко по случай именния ден, а утре сутринта ще се обадим по телефона, за да се чуем и “на живо”. Снощи с Неничко започнахме да товарим каравана с предварителния багаж – бири, инструменти, кофи, туби, въжета, колчета и т.н. Женя беше измила масата и столовете идеално и сега са като нови. Тя тези дни ще досъбере останалия багаж, дрехи, завивки и т.н. По план ще тръгнем още в четвъртък следобеда, за да печелим време и разстояние.

Вчера от Профкомитета в завода раздадоха Коледните подаръци за служителите – по един свински пушен бут/шунка, около 5-6 килограма. Та снощи ядохме шунка с яйца, Нени много я хареса. Освен това съм изцепил и 12 пържоли от същото месо, поръсих ги с кимион и чер пипер и ги сложих в камерата. За барбекю ще стане - нищо че месото е предварително пушено. Божичко, до къде я докарахме – от шунка пържоли да правим, ама иначе не бихме могли да изядем толкова много месо само на сандвичи и на мезе. Една част ще си вземем и на морето да закусваме като аристократи, а другата ще остане в камерата на хладилника за след като се върнем.

Миналата седмица бяхме изпратили малко колетче до Валя и Сашо, та те снощи ни се обаждаха по телефона да ни благодарят. Направихме връзка и с къмпинга – от там потвърдиха резервацията и в петък, на 22 Декември, ще ни очакват на място. Единственото неприятно нещо е, че ще бъдем сами без приятели, но явно не можем да съчетаем до такава степен нещата с всички. Останалите ни познати семейства също ще направят малки индивидуални екскурзии до близки места, но за Коледа и Нова Година ще са си в Бризбън и сигурно заедно. Но ние не искахме да си губим цялостната почивка и възможността за такава екскурзия само заради един-два моабета, които винаги можем да направим с тях и по всяко време.

Тъкмо разбрах, че в четвъртък ще работим само до 11:30. После е тържеството на завода по случай Коледа. Награди се раздават, изказват се поздравления от директорите и т.н. После е задължителното за такива случаи барбекю с бира, пържоли, наденици и салати. То ще продължи до около 13:30, след което вече сме свободни. Аз имам да извърша едни последни плащания на колата и на земята – после веднага можем да потеглим. Ще спим някъде по път, където ни хареса - къщата нали си е с нас. Само ще се преместим от седалките на колата в леглата отзад. Женя ми се обажда напред, че имаме писмо от Албенчето и Драго. Довечера ще го чета. Днес е горещо 36°C-37°C, но на работа е хладно заради климатичната инсталация. Ние с Нени вече доста сме почернели, особено той от басейна, но Женя няма никакъв тен и сигурно пак ще изгори на слънцето.

Утре вечер ще трябва да направим и едно последно пазаруване за екскурзията – кашкавал, сирене, яйца, хляб и разни други атрибути. От бута дето ни го дадоха вчера, останаха само няколко кокалчета и кожата, които ще сваря с боб, но то ще стане чак като се приберем. Трябва да попълвам едни молби и сума други документи за онези $20, които ми глътна банковия автомат. Че няма да стане и веднага, но ние ще задействам въпроса, пък когато ги върнат – тогава; да не би да си мислят, че ще им ги опростя и ще ги прежаля...

Иначе други новини няма. Добре сме въпреки непрекъснатите неудачи напоследък, но това не ни пречи да си кроим планове и да си осъществяваме идеите. Чакаме да дойде по-доброто време и живеем с настоящето, защото бъдещето е още много неясно. Дано да не ни се загуби някое писмо във времето на отпуската.

20.12.1995 - Вчера Женя е натоварила почти всичкия багаж в каравана заедно с Нени, който й е помагал много усърдно. Аз като си дойдох от работа отидох да проверя как е станало; разбира се не го харесах и си го пренаредих както аз смятам по моему. И съвсем пък разбира се, Женя ми се разсърди, но ще й мине до Нова Година надявам се. Неничко отиде на гости у негов приятел и там ще спят с още един разбойник. Не се съобразих, че тази сутрин щяхме да ви се обаждаме, а той няма да го има в къщи, но другия път.

Снощи пак гледахме “На всеки километър” в италианският му вариант “Октопод”. Това е всъщност 7-ят филм от тази поредица – може вече да са го давали и по Българската телевизия. Сашо онзи ден каза, че е съвместна италианско-българска продукция. Част от снимките са правени в България и за това участват толкова много наши артисти.

Тази сутрин станахме по-рано, за да се чуем с вас и главно с татко. Радваме се, че сте добре и че се чухме и с леля Ани. Не можахме много неща да си кажем предвид вълнението и гостите които имахте, но все пак се разбрахме. Станаха ви ясни най-важните неща – за къмпингарското ни оборудване, че ще се продава; сервизите на Женя – че си остават и че всичко от Сидней е дошло, че го харесваме много и че го подносихме вече. Женя ту слага едно, ту маха друго и само се кичи с бижутата, но и не смее много да се показва с тях навън, за да не прави излишно впечатление на хайдуците. След толкова много неуспехи напоследък и главно финансови катаклизми, станахме много предпазливи и мнителни. Вече не знаеш на кого да вярваш и на кого не. Кой ти завижда скрито, пък уж се радва на успехите ти; кой пък нещо друго – ръси зли магии зад гърба ти и кълне. Не се съмняваме в никой определено – просто се пазим вече от всички…

Дано и колета да пристигне тези дни - татко спомена за някаква батерия ли беше, акумулатор ли - но ще чуя по-подробно в касетката. Ще му намеря всичко - земята ще изровя, ако трябва. В случай че вашия колет не пристигне днес или най-късно утре, най-вероятно ще си го получим след като се завърнем от отпуската. Няма начин да се загуби, дори и ако случайно раздавачът ни го остави пред вратата (както постъпват най-често). Ние за всеки случай ще предупредим съседите - те да го приберат на съхранение докато си дойдем.

Карам последните работни часове на 1995. Те са най-мъчителните, защото хем не ми се работи, хем трябва да създавам впечатление че съм много зает, а в същото време и самата работа трябва да се свърши. Но общо взето всички около мене се въртят и правят едно и също (т.е. нищо). Днес може би ще работим само до 15:10, защото след това ще се извършва някаква профилактика на компютърната система – слава тебе Господ Бог и Отче наш!...

Неничко продължава да ви пише дългото си писмо. Това му е единственото задължение за тези дни от ваканцията. Въпреки голямото си нежелание, все по нещо измисля да ви напише. Разбира се това не значи, че ви е забравил или че не ви обича, напротив – просто малко го смързява. Аз прекрасно добре си спомням времето, когато и ние сме били на море и когато трябваше да надпиша една проста картичка за дядо Ангел и баба Фанче, та все едно че червата си виждах в тази скучна и противна дейност. Ама това са нещата от живота и белезите на възрастта. А пък после като се залюбихме с Румянка Ганева от нашия клас – чак на скалите, над морският прибой съм ходил да й пиша писма и картички от морето да й изпращам. Тя едва ли вече ще си ги спомня тези подробности от преди 22-23 години, но аз помня като слон и всичко ми е пред очите като на филмова лента. И първото ни “сближаване” с докосване на устни помня, и колко още много други “работи” – все последици от тази първа и незабравима наша целувка. Но и това е също от годините и акъла – човекът с времето се излекува...

Ще се обадя довечера на чичо Ванчо в Сидней да му кажа, че леля Смилянка от Първомай е починала. Те навярно се познават, макар че тя беше мисля откъм дядо Косьовия джинс. Едва ли има кой да им е предал скръбната вест. Но, жалко - Бог да я прости, така или иначе. Аз добре си я спомням от едно време, когато сме ходили в Първомай.

Разбрах от Женя, че и “Електроника”-та ще я разпускат по Коледа и Нова Година. Тук повечето фирми се затварят по това време. Остават да работят само държавните служители из административните учреждения и магазините. Всичко останало е в годишна отпуска. Нещо като летните месеци в България – всички на море...

21.12.1995 - Правя последното си за тази година включване от завода в малката почивка. Днес е последният ни работен ден (само до 11:30), след което започва моабета и след приключването му си тръгваме. На път към нас минавам да направя последните разплащания за данъците на колата и земята – следобед, живот и здраве потегляме. Снощи си напазарувахме разни храни и напитки, почти целия багаж е в каравана и сме готови за път. Като се установим в къмпинга, ще продължа с описанието на живота ни в тамошните условия. Не знам дали ще имам възможност да отбелязвам всеки ден, но ще се постарая да ви държа в течение (и напрежение) до края на филма (писмото). В подкрепа на думите ми, за страшната заетост на пощите по света за периода на Коледно-Новогодишните празненства, днес съобщиха любопитна вест за Съединените щати. Там, само на днешния ден, пощаджиите трябва да разнесат 750 милиона!!! най-различни пратки: колети, писма, поздравителни картички и т.н. Няма да им е лесно на 40-те хиляди раздавачи в САЩ днес. Ето защо, понеже това не е само в Америка, а по целия свят, ние решихме да не затормозяваме пощите с нашия колет, а да го изпратим макар и по-късно, но при повече сигурност за получаването му.

Мой колега днес ми направи чуден Коледен подарък. Бях му се одумал вчера че имам грамофон, пък нямам плочи и той ми домъкна цяла купчина с най-различни плочи на състави, които аз си обичам от едно време. Просто той има вече компакт дискове, а няма грамофон. Аз много се зарадвах, но ще ги слушаме чак след като се върнем от морето. Това е за сега всичко, очаквайте ме с нова информация в най-близките дни.

А, ето още нещо - купихме снощи на нашия калпазанин допълнителен Коледен подарък, този път за самата Коледа: въдица. Той имаше мерак, но не можа да го осъществи поради най-различни причини...

23.12.1995 – Къмпинг “Капитан Кук”, рано сутринта докато нетърпеливо чакаме закуската. Пиша, вече напълно устроени и установени на мястото, за което предварително бяхме запазили места. Преди да започна с описанието на околната среда, първо ще направя един малък обзор на пътуването ни до тук.

Вчера следобед, след тържеството в завода и след като изчерпах всички останали административни задължения и финансови дейности, последно дооправихме и донатоварихме багажа и в 15:30 потеглихме на път. Беше изключително горещ ден за разлика от днешния, който е облачен и леко ветровит. Още в първите километри, след като излязохме от Бризбън, колата започна недопустимо да загрява - водата й буквално извря и се изпари от радиатора. На 25 км извън града бях принуден да спра в страни от пътя, защото рискувах да съсипя и мотора. Всичко отпред беше адски горещо. Почнах да гледам безпомощно под капака, както мулето се звери в приближаващият с бясна скорост локомотив, защото аз нямам много опит с радиатори и водни помпи. Излишно е да припомням, че в пословичното техническо съвършенство на Трабанта, тези агрегати са спестени и аз не съм свикнал да се съобразявам с капризите им. Доливах вода, но тя извираше обратно и бълваше нагоре през отвора на радиатора, като горещите гейзери в Нова Зеландия. Видях се в чудо и добре че бяхме близо до един крайпътен мотел, та закарах колата на паркинга и окончателно спряхме там. Всъщност това беше последният ми акт на безпомощност, защото преди това на няколко пъти спирахме уж за да изстива мотора и аз наивно си мислех, че като се поохлади малко и ще се оправи от само себе си – не би обаче. Решихме, че всичкото ни тегло идва от това пусто опустяло ремарке, което вече тежеше над 1 тон с всичките багажерии из вътре. Тогава го откачихме и го оставихме в аварийната лента на магистралата. Продължихме само с колата, като смятахме да отидем да проверим дали има места в къмпинга на един много близък остров, та там да отидем вместо да бием стотиците километри нагоре по пътя. Ние сме били и преди на това място, където също е много хубаво, само че то се намира почти в града и нямаше да има същата стойност като “пътуването към морето” от гледна точка на емоции и преживявания по самия път. Но като компромисен вариант ставаше и се явяваше като някакъв вид спасение за нашия частен случай.

В последствие се оказа, че загряването на двигателя не е причинено от товара на ремаркето, защото колата продължаваше да си загрява и след като го откачихме. Тогава именно вече отбихме в крайпътния мотел, от където по телефона извиках “Пътна помощ”. Аз до Август бях член на Съюза на Австралийските Автомобилисти и при това положение можех да викам “Пътна помощ” безплатно - таксата е $36 на година, а услугите им се ползват неограничен брой пъти. Акумулатора ти слаб и не можеш да запалиш сутринта – идват и те палят; бензина ти свършил на пътя – идват и ти наливат; повреда някаква стане – отстраняват я на място. Само частите се заплащат по костуеми цени на дребно, ако се наложи нещо да се сменя. Та, понеже вече не съм член на Съюза (от много “икономии” и пестене...), сега трябваше да платя $50 само за да дойдат, но човек като остане по средата на пътя и няма друг шанс, вади от джоб и плаща.

Времето, докато чакахме “помощта”, премина във взаимни обвинения, хвърляне на отровни реплики с присвити очи и устни, съскания през зъби, треперене на долната джука, та чак и на цялото чене. Така съвсем неусетно, в доста забавна и безсърдечна атмосфера, както и в непрекъснатото търсене на “вината” за бедствието, “Пътната помощ” най-после пристигна. Дадох им $50 и майсторите започнаха тестването на охладителната система. Първо наляха вода, после я провериха, да не би да има масло в нея - т.е. да не е прогоряла гарнитурата между главата и цилиндровия блок. Оказа се че беше здрава, но то е само защото спрях на време (това не ми послужи за положителен атестат обаче, въпреки че ако бях някой смотаняк, можех спокойно да си продължа по пътя, докато буталата се спекат в цилиндрите и колата действително спре сама насред пътя; нямаше похвална оценка за моята съобразителност, въпреки всичкият ми принос за оцеляването ни и спасяването на живата сила и бойна техника). Тестовете продължиха и на края се оказа, че причината за това прекомерно загряване на двигателя се криела в шибаният му термостат. Нали ви казах аз, че Трабанта нямаше такива части, та за това не са ми и познати, но както и да е. Та, идиотското нещо наречено термостат, да вземе моля ви се да се запъне в затворено положение - заяло нещо кой знае по какви причини и не пуска водата от радиатора към мотора. Водната помпа върти една и съща течност, но само вътре в блока без приток на охладена вода от радиатора и естествено от там последната възвира и от зор се изпарява чак. Човека щъкна нещо с клещите и елиминира частта, която заяждаше. После много подробно ми обясни кое какво върши и за какво е. Това нещо затваря притока на вода от радиатора при първоначалното палене на колата сутрин докато е студена, за да може двигателят да се загрее по-бързо, след това се отваря и започва нормалната водна циркулация. Това което той направи е водата да започне да се охлажда веднага след пускането на двигателя. Пък аз му викам, че не съм в Швеция или в Сибир, за да паля сутрин на -30°C - тук е топло и тази изгъзица хич не ми и трябва. Но все пак човека ми препоръча да си сменя термостата при първа възможност, въпреки че и така можеше да се кара.

А аз само това чаках да чуя - стегнахме болтовете, хората ми наляха вода, защото моя антифриз беше вече изврял и отново бяхме готови за потегляне. За една бройка почти се бяхме върнали в Бризбън и се очертаваше една много “напрегната” Коледа, Нова Година, отпуска и ваканция въобще. Но както Смирненски е казал: “Кратка схватка и отново ескадроните летят...”, така и ние – върнахме се на мястото, където бяхме зарязали каравана (никой не го беше откраднал през това време - учудващо!), закачихме го отново и полетяхме напред с пълна газ до ламарината! Загубихме два часа, но всичко беше наред и решихме, че въпреки всичките обстоятелства, ние все пак ще предприемем грандиозното си пътуване. Колата, макар и по-бавно, си вървеше съвсем нормално с всичките тези килограми, които се търкаляха подире й, без ни най-малко да почувства липсата от проклетият си термостат. Амчи той и човекът, дето не е машина, пък си живее напълно пълноценно като му отрежат апендикса, нали така (“апендицит” всъщност се казва самото му възпаление – нарочно съм го проверявал в дебелите медицински книги)...

Карахме до 22:30, когато на една бензиностанция спряхме да спим. Бяхме минали към 300-350 км, оставаха още 250 км за на другия ден. Спахме за първи път в нашия караван и много ни хареса. Сутринта (всъщност вчера), станахме рано и пак потеглихме. Пътят на места беше разбит и неасфалтиран, което ни забави малко, но благополучно пристигнахме по обед.

Къмпинга е разположен на един полуостров - долу в далечината се вижда океана, но плажът и пясъчната ивица са доста надалеч, защото се намира на възвишение. Трябва да се ходи до долу с кола, но това не е проблем. Започнахме да инсталираме къщата, да оправяме посудата, газ, вода, хладилници, печки и т.н. Всичко стана готово, разходихме се тук-там да проучим района, даже ние с Нени се окъпахме в океана за сефте. Вечерта установихме и социални контакти с нашите съседи – рибари/пияници, които ни дадоха риба, пихме бира и разтягахме локуми до 22:30 снощи. Неничко си изплака болката пред тях и те тази сутрин му подариха кукички, тежести и други рибарски такъми. Сега само ме припира кога ще тръгваме, защото днес ще е “рибен” ден – не става за плаж, та ще го водя на риболов…

Тъкмо закусихме - той си намери и други приятелчета в къмпинга – все деца на неговата възраст. Изобщо се очертава да си починем на спокойствие. Всеки сам и индивидуално със заниманията си. По-малко приказки и официалности; “Какво ще ядем?”, “Кога? - ей това са най-често задаваните въпроси, без излишни реплики и пререкания на висок тон...

Иначе мястото е добро и приятно - има много мухи и овати, които хапят страшно, но това е също част от Австралия. Ето ви всичко до този момент – вече излизаме, защото положението става неудържимо. Вчера съвсем случайно намерихме друг подобен къмпинг, в същия район и на самия бряг на морето. Беше много по-чист и уреден от нашия, но за жалост пълен – нямаха места. Но ако някой не дойде или си откаже резервацията, ние сме си запазили това място и другата седмица ще се преместим там. Тук сме платили само за една седмица...

Продължавам, вече спокоен и наобядван - Женя и Нени играят шах, отвън вали чуден, тих, напоителен дъжд; ние сме на сухо в каравана и всеки по своему си кара почивката. След като закусихме сутринта, излязохме на проучване из местността. Ходихме първо до един железарски магазин, защото ми трябваше една малка муфичка 3/8” да свържа водата към каравана. Сега сме и водоснабдени от “язовирската” вода. Аз нося маркучи, накрайници, кабели и т.н., за да се включваме към ток и водоснабдяване, специално в къмпингите. Резервоарът, който самият караван има е само за всеки случай или за местата, където няма вода. Бяхме обещали на Нени днес да отидем за риба и да изпробва въдичката си, която той има отдавна – подарък от наши приятели още в Аделаида, мисля за един негов рожден ден; нали за това беше и тоя зор сутринта.

Преди да се установим на риболовното място, обходихме околността. Намираме се в много дива и пуста местност: има само два населени пункта с по пет-шест къщи, главно на рибари и лодкари, няколко ресторанта, смесен магазин, където продават всичко от бензин до бира и останалото е вода – огромна, необятна морска шир, която създава допълнителен художествен елемент на картината и околната среда. От нашия прозорец дори океанът се вижда долу в далечината, но трябва и малко въображение да се прибави към общия сюжет, защото когато е мъгливо не се забелязва нищо. Времето през деня не беше никак приятно - ту вали, ту спира, но сега поне се е закротило и дано да се извали до довечера. По друга щастлива случайност намерихме още един къмпинг - още по-хубав и по-евтин от предишния и от нашия, в който сме в момента. Той пък се намира на самия бряг на океана, току на плажа. Много ни заприлича на нашенски – палатки, каравани, хора: пъстър свят. Изобщо има живот. Питахме за места – имаше и ние си резервирахме за седмицата от 28 Декември нататък. До тогава ще стоим в този, който също не лош, но другият има повече предимства. И мястото ни е много добро, на кьоше - точно на ъгъла на “Дондуков” и “Цар Освободител”. Ще бъдем с хубав изглед и към стъргалото, и към плажа и морето. Там, ако е рекъл Господ и ако спре дъжда, ще изкараме 10 дни - от 28 Декември до 07 Януари, където ще посрещнем и Новата Година...

Оглеждам се в момента за разни капки от някъде, защото дъжда преминава в потоп. Добре че не сме на палатка - представа нямате колко е приятно дори и да вали отвън. Ако сме с някои приятели, че да натикаме децата в единия караван – на тоя дъжд в другия фургон могат да се изядат цели щайги с домати и да се изпият дамаджани с ракия. Това е време точно за тази дейност, но спирам до тук че взе да ме хваща носталгията. Всичко е наред и от никъде не капе вътре, хладилника работи, а гледам че небето взе и да се прояснява откъм едната си страна. То тука е така – дъждът бързо се изсипва, но после бързо се оправя. Нали сме в сърцето на тропическия климат, а пък в момента сме точно на географската ширина, през която преминава “Тропикът на Рака” (Tropic of Capricorn). Тук е и началото на грандиозният Коралов риф (Бариерния риф), с чудно красивите си острови, плажове, лагуни и невероятен подводен свят.

Та, след като резервирахме новото място и си подсигурихме втората половина от почивката, най-после отидохме и за риба. Установихме се точно на носа на едни скали, където вятърът щеше да ни отнесе в морето и ни разби мозъците, но при “овните” нещо като се каже, обещае или само някаква приказка да се изтърве – край: умиране има, но отказване няма. Както и да е, купихме стръв – калмари, замразени, които довечера може би ще доядем ние, защото рибата нямаше много апетит, но това е друг въпрос. Независимо от всичкият напор на вятъра, ние уловихме 7-8 рибки, най-различни по вид и много красиви – шарени като декоративните. Нени хвана няколко, Женя също, че и аз дори закачих едно парче. Но то тука е така - докато хвърлиш куката и я вадиш пълна, няма нужда от много чакане и голямо висене. Задоволихме значи мераците на Неничко, вятъра хубаво ни издуха, дъжда ни намокри – изобщо стана като на филм. Решихме, че друг ден пак ще дойдем специално на риболов - по всяка вероятност в някоя сряда, когато е и рибния ден в столовата. Изсипахме кофата с улова обратно в морето, за да се доохрани рибата и си тръгнахме. После обядвахме - аз се занимавах с “ВиК”-то, пуснах водата, че от радост и мазните паници измих чак (колкото за проба и тест на водната инсталация). Утре сутринта даже и очите си ще измия там, само че още не зная как да организирам сутрешното си пикаене в мивката, че ми е малко висока, а пък нямаме подходящ стол да стъпя на него...

Гледам че моите хора са се наиграли - Женя вече лежи със затворени очи и изравни дишането (което означава че е заспала), а Неничко блуждае с поглед и разглежда някакви рекламни материали. Явно сега е мой ред да му разнообразявам почивката и започваме да играем на карти. Ама че хубава почивка караме, но пък и чудно време улучихме – няма що, просто поредният ни “голям” късмет!...

24.12.1995 - Бъдни вечер е довечера. Казвам довечера, но то всъщност вече е 18:30, въпреки че навън е все още светло и пече слънце. Не е горещо, даже не е и топло, но е толкова приятно - струва ми се, че съм попаднал в Рая. Ние с толкова много грехове, един ден едва ли ще отидем там, но поне тука на земята да го караме по “райски” (а пък и приказката е такава). След вчерашния тропически потоп който се изля от небето, днес времето е по-хубаво и свежо, дори следобеда на моменти до слънчево. Сутринта много рано беше кристално чисто, но после се заоблачи и на плаж пак не сме ходили. Отидохме на разходка до един полуостров, която в същото време съчетахме отново с малък риболов. Морето беше тихо - разкошни гледки видяхме днес, даже и снимки си направихме, но при първия слънчев ден ще отидем да се снимаме и с камерата там. Огромните скали и канари се сливат с постоянно бушуващото море, а от горната страна непознати за нас дървета и храсти допълват пейзажа.

Не знам дали някъде до сега съм споменал, но се намиране точно на мястото, където през 1770 капитан Джеймс Кук стъпва за първи път на територията на днешен Queensland (нашия щат). Изглежда че мястото е още по-диво отколкото си го представяхме, защото телевизора ни изобщо не лови програми; УКВ станциите на радиото в колата също ги няма никакви. Разговаряхме и с туземци (хора, които постоянно живеят в нашия къмпинг на каравани). Те гледат много трудно телевизия, със специални мощни антени и усилватели на сигнала и то не през всичките часове на деня. Ние имаме и антена с голяма мачта за нашия караван, но не я взехме като мислехме, че ще хващаме програмите само с пръчицата на телевизорчето. В Бризбън – да, защото станциите са близо и излъчването е с достатъчно силен сигнал, но тук в “никъдето” това не става. Е, няма да загубим кой знае какво - нито “Робинята Изаура”, нито пък “На всеки километър”, но все пак можехме да убиваме вечерите и с позяпването на някоя глупост по телевизията. Сега играем карти, приказваме си или се разхождаме да лаем месеца, но си почиваме активно - не можем да се оплачем.

Днес риболовът беше по-успешен, нощес и дядо Коледа като остави на Неничко подаръка (въдицата), та ще ходим вече с двете, защото тази която имаме сега, не можем да си я поделим тримата. Особено като почнем да вадим рибата, пазарлъците започват още веднага, кой ще извади следващата. Женя в момента пържи улова. Знам че тази вечер се пости, но в нашите условия не е възможно да ядем постна храна. Менюто ни е сирене, яйца, кашкавал, кренвирши и т.н. Не сме сигурни дали рибата е блажно, но тази вечер Женя и Нени ще ядат, пък аз ще ям само печени картофи - нали и без друго риба не ям. По принцип де, защото аз онази вечер изядох една от рибарите, но тя беше специална, а и за да не ги обидя.

В процеса на летуването и почивката се сещаме за къмпингарската посуда, която имахме в България. От към този артикул сме “зян” тук - не че няма по магазините, но трябва да си купим, а то кое по-напред да купуваме. Тазгодишното летуване ще го изкараме с това-онова и сбирщина на съдове от домакинството, но ако в бъдеще ни изпратите нашите, ще ви бъдем много благодарни. Става дума за чехския комплект от алуминиеви тенджерки и тиганчета с дръжчица. Те са в една синя шушлекова торбичка, но къде точно не знам. А, сетих се – в големия кафяв куфар (кожен), с който ние ходехме на море. Там си държахме консервите и посудата. След това – имаме и един много хубав червен пластмасов комплект: чинии, които влизат в една голяма купа с капаче. Това също е хубаво и подходящо за къмпингов начин на живот. Еми и Христо пък ни бяха подарили една кофичка също с чашки, чинийки и други пластмасови нещица, мисля че беше полски комплект. Всички тези неща са леки и не би имало финансов проблем с изпращането им. Не на един път разбира се, вие преценявайте как. Ще се радваме много, ако тези неща ни ги изпратите тук, а ако за нещо се съмнявате - пишете ни първо, ние ще ви кажем как да постъпите.

25.12.1995 - Честито Рождество Христово! За много години и да сте живи и здрави всички! Ние караме празника в условията на къмпинговата тържественост. Нени си намери сутринта подаръка от дядо Коледа, но каза че ние сме му го купили. Независимо от всичко, зарадва се много и веднага сглобихме въдицата. Още не сме я умирисали на риба, но и това ще стане тези дни. Мислехме днес следобед да ходим, но много силно печеше и щяхме да изгорим. Пък и ние с Женя полегнахме за два часа след обяд, а Нени се заигра с приятелчетата си от къмпинга.

Сутринта имахме Коледен пай за закуска, а след това отидохме на плаж. Ползваме плажа на другия къмпинг, където на 28 Декември ще се преместим. Той е на 5.5 км от нашия, но ние ходим с колата. Там е много хубаво и прилича на нашенски си къмпинг. Само дето сянка няма, но ние до тогава ще сме свикнали със слънцето и жегата. Иначе почивката ни върви доста приятно. Нощес сънувах много лош сън, та не можах да заспя после. Мислех даже да се обаждам по телефона - дано всичко да е наред при вас. Толкова много ви мисля – иска ми се Бог да е добър и скоро да ни събере заедно.

Тази вечер ще имаме “Коледно” меню – картофена салата с лук, кренвирши с кашкавал печени на грил, по малко ракийца, после винце с оранжадка. Изобщо съвсем по нашенски, само дето свинските пържоли ще ни липсват. Тук на магазинчето имаше само телешки и агнешки, а ние (аз специално...) тях не ги уважаваме. По план на 29 Декември ще ходим на разходка до близките по-големи градчета в района – едното е на 100 км от тук, а другото - на 200 км. Но за един ден смятаме да направим тази екскурзия, а и да си напазаруваме от там. Тук разбира се има всичко, но е по цени на “Балкантурист” и няма смисъл да купуваме скъпи неща. Имаме си всичко и вземаме само неотложни продукти от “първа необходимост” – хляб и яйца.

Вчера, като се отдръпна морето при отлива, намерихме две много странни образувания, които аз оприличих на корали – тук всъщност е Коралово море и е твърде възможно да са корали. И още други неща сме намерили от тропическите води, които ще ви изпратим. А майка вече с вкус ще си ги подреди в някаква съдинка: пепелник или нещо друго. Така ще се образува един “тропически ансамбъл” и ще ви напомня за нас и за местата, които сме посетили. Между другото, къмпинга в който сме сега, се намира в чудна гора и по цял ден е прохладно и сенчесто. В другия ще сме на припек, но няма значение. Не знам какъв ще ни бъде планът за утре, защото всичко решаваме в последния момент според настроението и кефа ни. Но в края на всеки ден аз ще ви описвам (при възможност) с по няколко думи кое как е станало, за да не губите нишката. Днес например, обядвахме яйца по панагюрски и така се наблъскахме с чесън, че едвам дишам. Страх ме е даже да пръдна в каравана, защото ще се накожуши новата боя на тавана...