12.08.2000 – Австралия. Милички на мама! А ето, че сега дойде моментът, в който да седна и да опиша подробно какво изпращам и кое за кого е. В този кашон ще намерите само “твърди” работи – казахме вече, че от “меки” никой няма нужда. За това съм се и въздържал от покупки и изпращане на дрехи и прочие парцали. Най-отгоре в куфара, в един жълт плик са лекарствата за бащата на Светлана, които тя изпрати до нас. Отвън на плика ще намерите неговия адрес и телефонен номер - свържете се с човека и се разберете как да си ги получи. Дайте и една коалка на техния малчуган, той всъщност вече ще трябва да е станал доста голямо момче – нали е горе-долу колкото Нени, но все пак е дете и ще се зарадва, калпазанина. Ние си бяхме много добри съседи с тези хора, а пък на останалото - майната му...
Изпращам ви две нови видеокасети. Ако имате възможност да ни ги запълните с нещо – стари шлагери, естрадна музика, някое смешно предаване от телевизията; въобще каквото и да е по ваш избор. Когато речете да изпращате нещо, пъхнете ни ги в колета вместо всичко останало. На татко изпращам и “TDK” касетки за магнетофонни записи. Касетките с оригинални записи са също за вас – има една двойна гръцка, с много хубава музика. Ако пък ви е излишна, дайте я на моя приятел Яков - той си пада много по гръцката музика. В черната кутия от часовник са крушките за фарове, които споменах на татко още по телефона. Те са халогенни, много мощни (55/60 W) и светят значително по-добре от обикновените. По магазините са доста скъпи, може би ги харчат по $10 парчето, но аз тези съм ги вземал (разбирай крадил…) от автомобилните гробища, когато навремето с Нени сме ходили за туй или онуй. Последните не ми струват нито цент, защото съм ги свалял от разбитите коли и съм си ги пъхал скришом в джоба. Въргаляха се из дома от сума години – ето че сега им излезе късмета. Нека татко да ги монтира веднага във фаровете на колата - като си дойде Даниела искам да ми каже, че ги е сложил, а не ги е прибрал в кутията на тавана.
До касетките ще видите едно кафяво пакетче – това са карти за игра, две колоди и са предназначени специално за леля Раче и чичо Ваньо Малджиеви. За тях е и моето най-искрено послание, надписано от вътрешната страна. Аз никога няма да забравя прекрасните и безгрижни дни, прекарани на морето заедно с тях и цялата софийска менажерия – артисти, нудисти, “годишни времена”, крале и кралици и прочие антураж. В едни хубави тоалетни опаковки има два комплекта с някакъв парфюм и един сапун. По цвета им предполагам, че са женски (защото са розово-червени, значи за момиченце). Майка да си остави единия, а пък другия да го подари на някоя нейна дружка и посестрима. След това има други три парфюма, които също мисля че са дамски, но не съм и много сигурен. На едните пише “MISS USA”, а под тях ще намерите някакъв друг. Нека майка да ги разпечата, да прецени дали ще си оставя нещо за нея, а другите – да се отсрами някъде. Не мога да посочвам точно към кои имена да са подаръците, защото храня брилянтни чувства към всеки и всички. Оставям на мъдрото решение на майка - кого да сайдиса и с какво...
Калкулаторът “SHARP” е за татко, за да си смята пенсията с точност до осмия знак след десетичната точка. До него има едно телефонно указателче, а най-отгоре е бялата кутийка с друга електронна вещ – това пък е календар, часовник и калкулатор, всичкото заедно. Тази изгъзица е също за вас. Ако се вгледате внимателно и най-вече с лупата, ще забележите че бутончетата малко са олющени, но иначе уредът е чисто нов. Аз му купих захранваща батерия и съм го нагласил по българското време. Купил съм го само за $1, въпреки че нормално струва $30-$40 - може би са го намалили заради бутоните. Но те от самолет не се забелязват, а като си го сложите на секцията във всекидневната, ще си спомняте за мен и в същото време ще гледате часът и датата, която мига на екрана.
Под жълтият плик с лекарствата има един дезодорант, предполагам също дамски. Пак за майка или за подавка. Най-отдолу има една специална химикалка/фенерче. Последното работи като се завърти щипката на химикала, но той пък няма пълнител. Аз не знам от къде точно го имам и как е попаднал в ръцете ми, но няма да ви казвам пък колко струва един резервен пълнител по тукашните книжарници за канцеларски стоки – почти колкото 10 такива химикалки. За това нека татко да му намери един - мисля че това писало е предназначено за дебел пълнител, но не съм сигурен. Просто го изпращам на шега - да си го носи в джоба и да си свети с него когато му се наложи – например, ако се прибира нощем в тъмното и не може да уцели с ключа бравата на входната врата. По-нататък ще изпратя и батерия. Той работи с най-тънкия размер “ААА”, но за сега свети и с тези които са вътре. Всъщност предназначението на тази чудата химикалка е да се пише с нея в абсолютна тъмнина. Светлинният сноп лъчи осветява само върха на писеца и така се вижда какво се пише с нея. Изгъзица е, както казах, но ви я изпращам за майтап, а и защото на мен не ми трябва – ако сметнете за по-правилно, дайте я на някое хлапе, че да се радва. Филмът също е за вас, аз може да прибавя още един даже в другия кашон. Самобръсначката е за татко, но нека да я подари на някого, ако не му трябва. В бялата кутийка има една солничка с поставчица - за вас или за когото и да е, а до нея - друго украшение (магнит за вратата на хладилника), за защипване на сметки, бележки и т.н.
Сега – в този кашон пък ще намерите и три мъжки одеколона за след бръснене: SPORTS, LORESTE и ORIGINAL (австралийски, френски и английски). Много моля татко да си избере един за него (или всичките, като аз лично му препоръчвам един от двата, но в никой случай не и “SPORTS”, защото той по моему е много прост и лъха на руския “Тройны”, който пък в казармата пиехме вместо ракия, че ни беше кът, пущината). Останалите два нека да са за някой наш познат. Но пак казвам – най-много ми се иска всичко да е само за вас. Преценявайте на място и хич не ми викайте, че от нищо нямате нужда. Аз всичките тези неща ги изпращам на вас, а не за хората. Но ако прецените раздавайте и дарявайте радост на близките – все пак с повечето от тях сме почти като род. Преценявайте на място и не ме обгрижвайте с разпределението на благата.
На Ленчето ще подарите един от “MISS USA”, а на децата – по един комплект химикалки Мики Маус; да си пишат прилежно домашните и да учат много, че иначе голяма хурка ги чака, ако не вървят в правилния път. За Божи е количката. В този кашон за татко се намира опаковката с кабелите (част от компакт диска, който пък е в другата кутия), както и самите дискове. Единият наистина е отвратителен за слушане, но поне става за размяна с някой, който има по-извратен музикален вкус, а другият е с традиционни австралийски песни и мелодии. Последният също не е кой знае какво, но за спомен бива, защото има надпис “AUSTRALIA” отпред. Малките коалчета са за вас и за разните ваши дечица - нека да се радват, че детството им май не преминава в много лесни икономически и политически времена. Останалата част от тях са в другия кашон. Бъдете много щастливи и имайте най-приятните си мигове с подаръците, които ви изпращам от сърце и с пословичната си, безгранична синовна любов!... Повторно ви целувам горещо: вашият малък, скъп и свиден Ангелчо…
П. С. Най-отгоре ще намерите две украшения/огърлици. Това са уникални аборигенски сувенири, ръчно изработени и украсени от тях самите. Много ценни и скъпи неща са. Направени са във формата на бумеранг – единственото оръжие на аборигените. С тях избиват кенгура, крокодили, бият жените си и т.н. Би могло да послужи като дамско колие/огърлица или пък да се сложи закачено някъде за украса. Отново, най-искрено ще се радвам ако ги видя да висят някъде из къщи, а не в някоя хорска стая, но преценявайте на място – оставете си ги за вас или пък за подарък (май най-добре да са за вас)...
Скъпи родители наши! Продължавам с описанието на нещата, които ви изпращаме. Тъкмо привърших с първото кашонче и сега се местя на това. Както е тръгнало, ще има и трето, защото доста армагани се събраха. В тази кутия ще намерите неща, които са изключително само за вас. Най-отдолу има две прежди (третата ще е в третия кашон), които нашата приятелка Румяна от Gold Coast изпраща специално за бабите - да си изплетат по нещо само за тях: терлици, жилетки или каквото там им е нужно. Трите гранчета са за баба Рейчъл в София, другите три - за баба Ванеса в Габрово. Над тях е станалата вече много пъти на дума нова “пушка” за милият ми татко. Всичко е увито с описанието – да се чете внимателно преди да започне всякаква експлоатация! Отстрани е една поставка за компакт дискове, пълна до върха. Самият диск се изважда като се натисне навътре и леко се повдига за кутийката нагоре. Отзад има едни пружинни пластинки, които го изкарват малко навън, та да може да се хване с пръсти и да се изкара. По обратния път диска влиза навътре – натиска се назад и надолу, докато щъкне в гнездото си. Само тогава може да се затвори напълно предния капак на поставката. Когато се отвори последният нагоре, може да се натика навътре при хоризонтално положение и да си остане там до следващото му затваряне. В пликчето са останалата част от коалите, които могат да се защипват. Трябва само да им се свие малко гърба и им се разтворят лапите. Нали предния път като идвахте, бяхте взели такива – е, сега тези са същите.
В черната картонена кутийка има един електронен часовник – специално издание за навечерието на 2000 година. Аз съм ви го нагласил по българското време и дата, но ако го разбутате нещо, отзад има три бутона – с тях ще се оправяте. Обяснил съм на Даниела всичко кое как работи, тя ще ви покаже (ако още помни, разбира се). Часовникът е програмиран до 2050 година – вие само бъдете живи и здрави до тогава, а пък аз ще имам грижата към края на 2049 да ви го подменя с друг, за още 50 години. Тук ще видите и едни гъбички. Дани ги е купила за майка, да си мие чиниите с тях. Те бяха в една найлонова опаковка, но аз я разкъсах, за да ги събера по-плътно една до друга с цел да спестим от обема в кутията. Докато бяха вътре в опаковката си, те бяха леко навлажнени, за да стоят меки. Сега може да са станали на кокал, но след като се намокрят повторно и всичко се оправя. Най-отгоре изпращаме една голяма коала, която е само за вас. Това е много оригинално и скъпо нещо – сувенир, изработено от истинска кожа. Аз ви го изпращам нарочно празно, но вие там го натъпчете хубаво с памук и то ще се издуе. Натъпчете му и ушите – абе цялото отвътре, лапичките – всичко, главата, носът и т.н. Като се натъпче така и ще стои винаги право. Сложете си го някъде по секцията за украса – във всекидневната, за да може повече хора да го виждат като ви идват на гости, а не в хола, че да не го види никой. Това е всичко от тук. Радвайте се много на армаганите и знайте, че страшно много ви обичам (ама аз това всъщност вече го казах, но нищо)...
П. С. Споменах, че тази оригинална сувенирна коала е много скъпа – това действително е така и аз онзи ден купих две такива от битака на Gold Coast. Те са чисто нови, а хората искаха само $6 за двете, само че аз ги взех за $4. Независимо обаче, че са купени на такава голяма сметка, в сувенирните магазини тази неща са ужасяващо скъпи, защото представляват символът на Австралия. После - за мен е важно качеството и вида на едно нещо, а не колко евтино струва. Просто аз тук малко доуточнявам нещата, защото честно казано в противен случай би било немислимо да се дадат десетки долари за подобни сувенири, пък били те и такъв значим държавен символ. С много обич ви целувам: Ангел…
П. С’. Нени е направил един компакт диск за дядо си, с мое напомняне разбира се. Негов приятел има записващо устройство за размножаване на дискове и хлапетата записват песни от Интернета на поразия. В понеделник Нени ще изпрати диска по пощата, за да го сложим в багажа, защото ние с него няма да се видим преди леля му Даниела да е излетяла вече. Аз от летището ще отида да си оправя годишните такси, а после ще го взема и ще излезем на някъде заедно. Сигурно ще ядем пици, ще си поприказваме малко и аз ще трябва да поемам обратно за насам, защото на другия ден ще съм на работа от 06:30. Това ще се случи едва на 22 Август (вторник), а той пък ще дойде при мен в петъка, на 25-ти. Така че тогава с него ще се видим за повече време. Мисълта и думата ми бяха за този въпросен диск, който е предназначен всъщност за вас двамата. Аз му споменах тази идея и той я прие охотно, без да се пазари много и да отказва. Казах му какво да ви запише – Неничко също много харесва този певец. Помолих го и да ви надпише диска, да видим какво е направил. Бебето в момента спи, та за това имам чудесната възможност да отделя време за написването на всичко това. Пак ви целувам, с още по-голяма обич от преди: ваш Ангел…
14.08.2000 – Усилено пиша всеки ден, както виждате основно глупости, че да се събере повече материал за прочит. Скоро, много скоро вече ще държите в ръцете си това писмо, армаганите които ви изпращаме с много любов и разбира се малкото бебе, което тези дни беше много послушно и ме остави спокойно да си опиша пакетите. То всъщност, това беше и основното ми занимание през изминалите съботно-неделни дни.
В събота сутринта се запретнах да довърша моето, станало вече прословуто барбекю. Пробих 36 отвора ш9.25 мм по периферията на скарата. Тази дейност обаче ме утрепа тотално, защото материала на шибаната тава се оказа много твърд и жилав (но не и повече от мен, българина разбира се). Похабих няколко размера свредла, защото се наложи първо да пробивам с по-малко, после със средно, докато най-накрая разширих дупките с последното. Въпросният размер (ш9.25) беше подбран най-произволно – това беше първата бургия, която грабнах от кутията, само че в желанието си да приключа по-набързо не отчетох, че тя дойде малко дебела, което пък наложи използването и на по-малките; както и да е – важен е крайния резултат, без да се отчитат мъките за постигането му. От мерак да видя какво съм направил и дали съм се преборил с първоначалния си неуспех, още същата вечер пекох кебапчета в 00:30 през нощта, защото до 23:00 Даниела беше на работа и самата вечеря се разточи кажи-речи до към закуската. От там насетне бяха салати, аперитиви и други гъдели, докато посред нощ се сетих да пека и мръвки. С дебелашко задоволство установих, че явно съм постигнал някакъв положителен резултат с пробиването на тези проклети дупки, защото сега всичко работи безупречно и огънят ми не гасне както преди – въобще, не първо качество ами направо “екстра”; работим вече само за износ с материали и суровини на клиента! Като си останах сам в събота след обяд (когато Даниела замина на работа и аз тутакси започнах да се наслаждавам на тишината и спокойствието в дома…), тогава пък се занимах с описване съдържанието на кутиите с подаръците, които съм решил да ви изпратя.
На другия ден (това е вече в неделя сутринта) ходих до битака – хем да им се отчета с присъствието си, хем пък и да разгледам какво има по сергиите. От там домъкнах още висококачествена стока – все “за износ”, както вече споменах. Следобеда – пак писах. Преди обяд пък ремонтирах куфара, в който съм натъпкал подаръците. Всичко стана много тежко обаче - дано Дани да няма проблеми с извънгабаритното тегло по митниците, че тогаз си еба вече мамата. Защото всичко е така навързано и сплетено едно в друго като свински черва, че нищо от това не може да се извади и да не се изпрати. Не знам как ще се оправяме другия вторник. Надявам се единствен само Господ да помогне, защото всичко което ви изпращаме е изключително за вас; подготвено е с безгранична любов и цели снопове от нежни чувства. Всяко едно малко нещичко съм го прегръщал и целувал, знаейки че вие ще се докосвате до него. Накрая целунах и куфара – дано да стигне здрав и читав до всички. Имам още някои дреболии да доизкусуря и огромния денк ще бъде окончателно готов за път. Аз ще продължавам да пиша до последния възможен момент, но вече стана съвсем ясно, че на снимки няма да се радвате. Просто няма физическото време кога да се вадят от тук нататък. Ще направя няколко кадъра на летището в Бризбън, но тях допълнително ще ви ги изпращам с някоя друга пратка.
15.08.2000 – Вчера от Сидней пристигнаха документите ми за паспорта. Попълнихме ги снощи, а днес на обяд ще отида да ми направят снимки (спокойно, бре - с две уши ще бъдат). Има още няколко допълнителни заверки, след което пак ще трябва да изпратя всичко обратно на Консула. Той там ще положи финалните си подписи и ще ми върне документите, които пък аз ще препратя на майка, че тя да се разправя на нова сметка в Габрово (ебаси – всичкото това за един нищо и никакъв паспорт, който вероятно и никога няма да ми потрябва, но щом като всички имат…). Може би цялата процедура ще отнеме още няколко дни, въпреки че хората от Консулството се отзоваха веднага, но едва ли нещата ще станат готови преди тръгването на Даниела, че тя да ги отнесе нататък по етапния бюрократичен ред. Когато и да пристигнат, веднъж оформени вече от съответните служби, аз своевременно ще ги изпратя с препоръчано писмо. Нали сега сме малко “под пара” с това пътуване, та останалите ни проблеми чувствително остават на по-заден план. Всичко движим наедно, пък каквото стане.
Тази събота и неделя трябва вече и с колата да се занимая, само че май Даниела ще бъде първи смени, така че километража пак ще остане за някой следващ етап. Пък и нали точно след седмица ще му прибавя още 1000 км - как ще го връщам назад и аз самият не зная. Иначе на колата си й няма нищо - върви като пушка; последните засичания на гориво показват 10.7 л/100 км пробег, което не е никак зле за този вид двигател – все пак това са 6 цилиндъра, 3 л обем и т.н. Но понеже съм я нарочил вече - ще я сменям и толкоз. А пък като е на толкова много километри, трудно ще я продам. Тя, завалийката е вече на 192,000 км – ще трябва да й смъкна барем едно 50-60 хиляди от гърба, за да е малко по-реалистично. Бакала онзи ден се обажда от Испания, та си казахме и с него няколко приказки.
16.08.2000 – Предполагам вече сте научили за инцидента с руската подводница. Тук в последните дни много се раздухва тази катастрофална история с печален край, която напълно си заслужи вниманието на медиите и средствата за масова информация. Някаква руска атомна подводница, с височина колкото 6 (шест!)-етажна сграда и съответната дължина, засяда някъде по дъното на Берингово море. Всъщност възникнала авария причинява изключване на захранването и последната потъва на 150 м дълбочина заедно с екипаж от 130 души на борда си. Отначало се говореше за вероятно подводно сблъскване с друга нейна посестрима, тя пък плаваща под американски флаг, но явно става дума за някаква експлозия, причинена на руския плавателен съд. Това само по себе си е един невероятен военен гаф в мирно време за пред целия свят – все още съветските пору(т)чици и генерали умишлено отказват предложената им международна помощ за спасяването на кораба или на хората поне. Говори се, че за честта на Съветската армия и пагон, техните собствени “червени кхмери” ще прежалят (за кой ли път в историята вече…) 18,000 тона титанова сплав (от която е направена подводницата) и 130-те предимно млади човешки живота, заклещени по най-садистичен начин в подводния ковчег и оставени без всякакъв достъп на въздух да измират бавно и мъчително като хлебарки. Доста шум се вдигна напоследък - не знам какъв ще бъде резултата, но на мен лично ми мирише на восъчни свещи и парастас (надявам се да греша…). Дано светът и прогресивните демократични сили успеят да ги притиснат до стената, за да преклонят главите си тези мръсни комунистически диваци, та поне да извадят народа от тая шибана метална гробница. Така или иначе, излагането на руснаците ще бъде много голямо, но то станалото-станало – връщане назад няма, нито пък втора поправителна сесия през Септември. Постоянно се водят интервюта с американски специалисти по военно и стратегическо дело, но мнението единодушно на всички е, че вече шансовете за успех и спасение на личния състав са нищожни и клонят към нулата. Онези отдолу постепенно остават без въздух, защото помпите престават да работят; освен всичко останало, цялото това нещо се превръща в един огромен ледено-студен блок от смразяващата температура на водата (а и от географското разположение в зоната на катастрофата – далече на север). А без ток не функционират нито помпи, нито вентилатори, нито акумулиращи печки, нито климатични инсталации, фурни, котлони, тостери и кафеварки (самовари, в случая). Погледнато реално това е направо една трагедия, резултираща в бавна, но сигурна и нелепа гибел – жалко за близките на жертвите, както и за тях самите, разбира се...
Даниела постоянно влачи разни подаръци и армагани – каквото купи за майка си, взема и за другата майка. Как ще се носи това чудо на толкоз много километри – акъла не ми го побира. Тя вчера най-после се свърза с техните в София. Вече със сигурност ще има някой да я посрещне на летището с кола. Обаче на нея ще й трябва тежкотоварен камион с прицеп за тоя свръхбагаж, дето го е понесла и то само в случай, че той замине целия. За сега не съм сигурен дали на самолета ще качат всичко – та ние не сме сложили пелените и кашите на бебето още! С много хиляди грамове сме над допустимата норма, която съгласно разумните човешки разбирания се класифицира само като “багаж”.
17.08.2000 – Продължавам бюлетина си от вчера с още няколко любопитни факти около разигралата се пред очите ни трагедия с руската подводница. Направили са три поредни опита за повдигането на туловището й от дъното, но за голямо съжаление на всички, и трите са били неуспешни. Коравите руски мужици едва вчера са се обърнали за помощ към НАТО, когато вече е било твърде късно за всякакви спасителни операции. Английски и американски екипи днес са засичали от повърхността, че на потъналата подводница вече няма никакви признаци на живот. Говори се и съвсем явно се изразяват съмнения, че катастрофалната авария е станала дори няколко дни преди изобщо да се вдигне шум около това – типично и чисто в добре познатият ни “съветски” тон и стил: било то с подводници, било то с атомни реактори на електроцентрали, било то каквото и да е. Щом като не е удобно, то се прикрива от света. Но този път им лъснаха комунистическите задничета като тиган на месечина, при това твърде лошо - ами язък само за момчетата, които бавно са агонизирали, докато напълно издъхнат под тоновете от вледенено като смърт желязо и също толкова ледена вода. Е, разбира се това са само едни предположения все още, но експертите са много по-реалистични в мрачните си прогнози, независимо че отчаяните опити на спасителните екипи продължават - колко ще имат успех обаче, никой не знае…
Около нас няма нищо ново – стягаме момичетата за път. Чакаме всеки ден пристигането на вашата пратка, но явно, че ще дойде точно когато Даниела ще е тръгнала вече. Цецови изпратиха своите неща за баба Иринка и за останалите близки в Габрово; Сашко също прати армаганите на баба си. Само диска на нашия малък Неничко, специално предназначен за неговите баба и дядо продължава да се бави - не знам дали го е изпратил все още. Две вечери не сме се чували с него; снощи е бил на панаира, а онази вечер – пак у онзи Жулиен е спал. Сигурно довечера вече ще ни се обади, че да разберем какво става с него.
Утре Даниела пак ще води бебето на някакви имунизации, дето трябва да му с правят; ще работи последните си смени в събота и неделя, а в понеделник вечерта тръгваме за Gold Coast. Там ще спим у нашата приятелка Румяна, а на другия ден заедно ще изпратим пътничките на самолета. Картините, които бях купил специално за Адо и Митка онзи ден ги забравих у тях, та сега трябва допълнително да ги сложа в багажа. На път ще минем да погледнем и един телевизор, защото хората го продават много евтино (сигурно няма кинескоп…). Ако е хубав ще го купим - не че ни е изтрябвал, ами за да не спи търговията. Утре може би ще драсна за последно още някой и друг ред, след което напълно приключвам с активната си творческа дейност (като остана сам, няма да посегна към молива - ох, шегувам се, бе; нали ме знаете, че не мога…). В събота и неделя обикновено не пиша, защото нямам тази възможност. В съботната вечер ще си направим и прощалното тържество – с всичките му там салати, ордьоври, мешана скара и други питейни атрибути. Даниела се прибира обратно на 13 Октомври - пада се петък, дано всичко да е наред, че с това мое суеверие... Аз още в четвъртък вечерта ще отида у Методи, защото самолета пристига рано сутринта към 07:45 - товаря ги в колата и летим право за село, защото само на следващия ден пък Даниела отново е на работа, първа смяна при това. Много ни е сгъстена в последно време програмата, но ние така си я харесваме и не се оплакваме от породените несгоди, които сами си създаваме.
18.08.2000 – Продължавам стремителният си ход към набавянето на всички необходими подаръци и армагани. Вчера най-после се получи писмото ви с пореден номенклатурен № 71, заедно с това на татко. Даниела веднага ми прочете поръчките му по телефона и аз още в обедната си почивка хукнах да ги изпълнявам. Като влязох в магазина за авточасти, човекът там ме заведе пред една стена, цялата окичена с кормила и всякакви облекла за тях – кожени, пластмасови, гумени, гладки, грапави и т.н. – ебаси века, свят ми се изви! Уж всички бяха все “стандартни”, обаче зоркото ми око на машинен конструктор и едвам дипломирал се с тройка по математика инженер долови известни различия в размерите им - не толкова по външния диаметър на волана, колкото по самата му дебелина. Тук кормилата на автомобилите са значително по-дебели, облицовани с някакво гумено-неопреново покритие, а не пластмасови и прости, както се правеха колите през 60-те години на вече миналия век – говоря за световно известни марки и модели от продукцията на реномирани автомобилни концерни като “Запорожец”, “Москвич”, “Лада”, “Волга”, та дори и малко по-нисшите “Шкода”, “Вартбург” и “Трабант”. Това ми внесе известни смущения в мислите, защото пък не искам да изпращам нещо, което не става или ще се кърпи по нашенски, че да уйдиса. Ето защо незабавно алармирах майчицата си снощи, със спешната заръка да премерите диаметъра на кормилото в колата и довечера като ви се обадя пак, да ми кажете размерите му. Бързам да ви успокоя, че всичките й майчини поръчки са изпълнени на 100%. На Ангел Михов няма нужда да му се казва нищо и да му се напомня – той безупречно си знае всичко и за всеки един е помислил поотделно (справка – куфарите...)! Помислил съм и за Божкови, и за Попка, и за Ленчини и за кой ли не. Да не говорим пък за всички онези, на които просто нямам възможност да изпратя нищо. Даниела вече се подмята с 60 кг личен багаж, от разрешени само 20 кг - вие прекрасно знаете това. Бебето също пътува с официално издаден билет (който е само 10% от цената на целия), но за него не се полагат 20 кг багаж, както е логично да се помисли съгласно тарифата. Така че това прави нещата още по-деликатни и сценките, които неминуемо ще се разиграят пред гишето на митницата, този път може и да нямат онзи хумористичен оттенък, с който сме свикнали от безгрижното ни детство. По-важното обаче е какъв завършек ще имат те, а пък аз, ако е нужно и на маймуна ще се направя, но всичко определено за вас трябва непременно да тръгне от тук, независимо дали онези шашкъни от летището ще композират допълнителен самолет - отделно само за багажа на Даниела и самото бебе, да речем...
По дирите съм и на заветната отвертка за татко, въпреки че описанието му е доста бедно по отношение на изискванията към това ръчно съоръжение. “Дебела и яка” тук действително че може да се намери, но пък стеблото й ще е половин метър дълго - явно ще трябва да се придържаме към по-разумните размери, без да изпадаме в крайности. Днес на обяд ще отида и до още един магазин, за да проверя там какво предлагат. Аз, като компромисен и спасителен вариант, съм сложил една-две отвертки от моите лични “опитни образци”, но те пък не са чак толкова “мощни”, както е според наставленията. На края ще се задоволим с каквото взема, но все пак ми се иска да бъде най-доброто. Защо, мое мило татенце, ти не ми си тука под ръка, тогава да видиш какви работи ще си правим заедно? - и отвертки ще има, и клещи, и всичко останало! Толкова много ми липсваш, скъпи татко мой, че чак не мога да го опиша достатъчно добре в това мое проклето писмо! Нищо не е в състояние да се напише така, както може да се изрази с думи и да се покаже на яве. Но дано Господ бъде милостив и да ни срещне един ден - пък тогаз ще видим какво ще правим. Даниелата пое въпроса с каишката за часовника, но тя пък не знаела какво е това “бежов” цвят – абе, проблеми възникват на всяка крачка; писна ми вече от невежество!...
