19.08.2000 – Събота е, 07:00 сутринта. Тъкмо закарах Даниела на работа и се прибрах. Реших че няма повече да спя - Ванеса закуси набързо и се обърна на другата страна да си доспива. Така ще кара до към 09:00-09:30 (надявам се). Аз пък през това време ще имам възможност да попиша още малко на спокойствие – вероятно това ще са ми последните редове в това писъмце.

Напоследък ме е обзела една друга мания – в нашия супермаркет върви някаква томбола за печалба от $100,000. Който представи касова бележка за направени покупки на сума от минимум $10 може да участва в нея, като му дават да върти един барабан с 10 зара вътре. Трябва да се ударят 5 дюшеша и парягите се вземат (демек 10 шестици). И сега, не стига че играя и залагам с нашите собствени бележки от най-различни закупени от магазина стоки, ами ходя и обикалям по количките, по паркинга отпред, покрай касите и т.н., за да събирам и тези на хората, които просто са ги зарязали или изхвърлили, без да се интересуват от подобни лесни печалби. А пък от друга страна, това е и много благородно дело – хем чистя боклука пред магазините, хем пък с бележките ходя да въртя заровете. Обаче нямам особено внушителен успех до сега – само един път ми се паднаха 5 шестици, след това 6, но не и 10, както ни се иска най-много, че да лапнем кинтите. Но ще продължавам ревностно да играя – шансовете, знам че са ми малки, но все пак нищо не се знае. Освен това и залогът нищо не ми струва – просто даваш касовата бележка и завърташ барабана. Когато пазаруваме заедно с Даниела разделяме покупките си на две, така че да имаме два касови фиша от пазара. Нали човек трябва да попълва с нещо иначе празните си мисли...

Снощи пак ходихме да накупим някои неотложни неща за предстоящото пътуване на Ванеса от рода на сухо мляко, разни детски храни и т.н. - нека да си ги имат с тях по път, а пък когато пристигнат ще ги ползват и в България, ако нещо им е останало. Малката пикла още не може да яде напълно всичко, като шкембе чорба например, тюрлю-гювеч или пък свинско със зеле – за това продължава да се препитава с разните му там оризови и бананови каши, придържайки се предимно към бебешкото си кухненско меню. Когато ние с майка й сме на масата, тя обикаля с паяка навсякъде из къщата и все около нас се върти (ако не е например някъде близо до видеото, пред телевизора или тонколоните, където най-много обича да си завира дребните и ситни, палави пръстчета). Даниела често й подхвърля по нещичко - де сиренце й отчупва, де облизва картофеното пюре от лъжицата; абе всичко каквото има по масата. И онова малкото си го измлясква най-старателно и апетитно, но ако речеш със супа топчета да я нахраниш - мръщи й се все още. Аз пък й давам от чорбата на салатата по малко и така постепенно ще свикне с нормалните човешки храни. Покрай тези мои хуманитарни експерименти в устенцата й попадат и дребни парчета лук, но тя го осмуква охотно, след което глътва и люспата. Вчера обаче доста поплакала, горката, на двете инжекции, които са й правили на крачетата. Оцеляла все пак, а най-вече майка й, защото като гледала колко нескопосно са й ги правили сестрите, та щяла да полудее от бяс.

Снощи купих един комплект отвертки на татко – има кръстата и плоска, но те са само между другото; онази основната, която трябва да бъде “здрава и мощна” тепърва има да идва. Взех му и едни клещи – дългоустници, нека да му се намират из работилницата. Тук в нашето малко градче, явно няма да купя облеклото за волана, защото ми се иска да видя какво има и в Бризбън – по-голям град е, нали столица уж му викат. Само че тук каквото има из дюкяните в селата, същата стока се предлага и по градовете. То вече не е както едно време: да отидеш в командировка до София за три дена и три нощи, че да си напазаруваш продуктите за Коледните и Новогодишни празници; че не само за в къщи, ами мъкнеш стока и на половината колежки от отдела (казвам го разбира се с известна доза на носталгия и печал; винаги ми е било приятно да свърша някому услуга, особено пък на жена; докато сега това ми липсва в условията на изедническият и капиталистически строй). На път за Бризбън минаваме покрай един специализиран магазин, от където със сигурност знам, че ще купя и отвертката на татко, която в последния момент ще мушна в куфара. Днес рано сутринта, на връщане от работата на Дани, минах случайно и през една махленска гаражна разпродажба. От там купих още две чудни картини в битово/селски/колониален стил, с много хубави рамки. Чисто нови са и може би ще ви изпратя и тях. Те са много подходящи за някоя вила, битова стая, механа или пък където пасват най-добре. Казвам “може би”, защото те първо трябва да минат през качествения контрол на Даниела, която да оцени “етнографската” им стойност, че тогава чак ще се подаряват. Ох, аз много трудно прекарвам някаква стока през нейната строга “митница”, защото тя за всичко казва, че по принцип е боклук, щом като е евтино. Положителните й оценки се появяват с известно малко закъснение, но все пак пристигат. Така че довечера с нея ще имаме консултации по тези въпроси и ако Даниела не иска да вземе картините с добро, просто ще ги вземе насилствено, но тъй или иначе те са вече определени - или за Петеви на с. Тодоровци, или за Малджиеви на Върпища, а най-много ще са си за вас самите, ако ви харесат и има къде да ги закачите. Знам че майка много си пада по гобленчета и ковьорчета, но това което ви изпращам има съвсем друга красота и създава различна атмосфера в стаята. Както прецените на място – за вас или за подарък на някого, но е хубаво да не се разделят, защото и двете са в еднакъв стил и могат да се закачат на някоя стена една до друга - малко на верев, както е показано на схемата...

Вчера пристигна и пратката от Нени, който е записал един компакт диск за баба и за дядо. Музиката е подбрана от мен, всъщност аз му предложих да ви направи запис точно на тоя диск и изпълнител (Кат Стивънс), защото точно той има лека и приятна за слушане музика, която дори Неничко също много харесва. За това се спряхме на него. В понеделник ще изпратя на Цецо адресите на Интернета, които татко ми е написал. Те също имат дисково записващо устройство и от там могат директно да правят компакт дискове. Така ще могат да ни запишат някое и друго “пиратско” копие, че да си обогатим музикалната колекция. Кое? – за авторските права на изпълнителите ли ме попитахте? Ами, ибаз ги тях – бедняка не се интересува много от такива неща; той е само един прост консуматор на благините, създадени от други. Тъжно, но пък е безспорен факт, който с цялото си откровение не се опитвам да прикривам…

Снощи пак се чухме с вас макар и за кратко, заради техническата информация, която спешно ми трябваше. За пореден път обаче не беше добра телефонната ни връзка – някой път има ехо и много трудно се разбира какво се говори от другата страна на жицата. В такива случаи може би трябва да се приказва по-бавно - и аз не знам вече какво трябва. След малко като стане Ванеса от сън, ще я нахраня набързо и веднага излизаме да обикаляме града и магазините. Абе я чакай само за куриоз да отида до сайванта и да премеря колко е голямо моето кормило на колата... - ами да, аз нали ви казах: диаметъра му е 380 мм и е дебело 30 мм, срещу мерките, които ми е дал татко от съответно 400/20 мм, както е на Жигулата. Но сигурен съм, че ще намеря нещо подходящо в Бризбън. А тези касетки специално за него му ги бях купил много отдавна – знам си аз урока, без да ми се казва и напомня. Намерих ги намалени по $2 за целия пакет. Тогава купих последните три - един комплект от тях подарих на моя колега, едно пакетче има за вас и едно за София. Сега пак ще отида да проверя в същия магазин - може да са намалили още нещо. Обаче с видеокамерата окончателно закъсахме. Просто физически не е възможно да се търси вече, а и моите изисквания специално към тази техника са доста завишени. Трябва аз сам да си я видя и едва тогава да я купим. Именно поради тези причини ви въздържах от купуване навремето, защото аз знам точно какво търся – с каква оптика е и какви ефекти да има, колко възможности и т.н. Даниела също може да купи сега една от “Кореком”, но аз умишлено не й разрешавам, защото няма да мога да видя самата камера. А пък да ми се донесе нещо дето не ми е по мерака е цяло наказание. Спомняте си разочарованията с касетофона, който чичо Божко ни донесе от София, с най-добрите си чувства и намерения разбира се, а пък то не беше каквото трябваше - мисля че “Финезия” се казваше заветната мечта на татко, но в недоразуменията му донесоха друг. Така че с тези покупки трябва много да се внимава, като се има предвид и колко пък струват – такова нещо обикновено си остава вечно твое: нито можеш да го продадеш и да си върнеш парите, докато в същото време те е яд да го гледаш и го ползваш насила; почти какъвто е случая със собствената жена, да речем – особено ако е и грешно или прибързано подбрана. За това оставете тази работа на мен – когато му дойде времето и видеокамера ще имаме, както всичко останало.

Като чета писмото на татко, какви цифри са заминали покрай тая негова кола, та лошо ми стана. Амчи с тез пари тук друга може да се купи, бре - че и на по-малко години ще е на всичкото отгоре; отделно дето няма да е някоя “руска курва, пък била тя облечена и в италианско облекло”, какъвто лаф се носеше навремето за небезизвестната съветска марка “Жигули”. Защо е тази лудница в цените? – какви са тези идиотски ценоразписи при вас; на къде е тръгнала тази наша нещастна държава и което е по-важния въпрос: на къде я е повлякъл този прост народ – сбирщина от полски пъдари и прости овчари (сравнението ми е хипотетично и метафористично – тук съвсем не визирам конкретния човешки поминък, а имам съвсем друго предвид…). Вярно е, че тук едно пребоядисване на автомобил, изпълнено най-професионално и изкусурено до степен на съвършенство струва между $1500 и $2500, в зависимост от необходимата подготовка преди самото боядисване. Това обаче се равнява на една много малка месечна заплата на някой общ работник без образование и ценз. Виж изчукване, кърпеж, калници и т.н. – това вече наистина е скъпо. Спомням си, че когато миналата година оная ученичка ме блъсна със старата си кола, беше ми изпомляла половината предница – предна маска, броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар, радиатор; всичко беше станало на каша. За цялата работа ние платихме $2500 “кеш” на ръка, включително със смяна на частите, които не можеха да се изчукат и оправят, нов фар, радиатор и т.н. Докато го намеря обаче моя човек, който ми взе доста евтино за ремонта, по различните сервизи на града ми искаха най-различни главозамайващи суми – къде $4000, къде пък дори 5-6 хиляди долара! Този дюшеш дойде, защото човека ми е приятел - и друг път съм ходил при него за дребни неща и поправки. А пък и той просто поначало взема малко по-разумни пари от другите гладни и хищни, лакоми хиени от бизнеса. Въпросът с гумите седи по подобен начин – тук също продават втора употреба, които са по някакви си $20-$30 парчето. Излишно е да правя баналното сравнение, че това пък представлява почасовата тарифна ставка на един прост чертожник, като какъвто работя аз в момента. В цената на всички гуми влиза монтаж + баланс на колелото, което се прави почти на всяко кьоше и бензиностанция. Това гъзурчене с щангите и помпане на ръка – такива дейности от ерата на робовладелския строй тук изобщо не са познати. Най-евтините чисто нови гуми с размери 155/13” струват по $38-$40. После почват сериите на 14”, 15”, 16” и 17”, като последните могат да стигнат и $250. Но те вече са по-специални, нископрофилни гуми, за състезания, за спортни коли и т.н. Гумите като за моята каруца са с мерки 215/15” и струват около $100 парчето. Продават също и всякакви размери регенерат, които имат същия пробег и гаранция както новите. Те пък са около $25, $30 най-много до $50 – отново последните са с разни по-рядко срещани размери, не така популярни, които поначало трудно се намират, за това са и по-скъпи. Регенератът също ти го монтират на машина, също ти го балансират и въобще няма никаква разлика с новите гуми. Аз много скоро ще трябва да преобувам цървулите и на моята “баба Яга” – решил съм този път отзад да й сложа регенерат. Колата е с предно предаване и задните колелета освен само да се търкалят по асфалта, друга съществена работа не вършат – за сметка на това пък предницата прави всичко останало и каквото е нужно за придвижването в дадена посока. Дано обаче успея да я продам тая шибана кола или поне да я подменя с някаква друга, преди да са ме налегнали и тези разходи, защото малко множко ще ми станат масрафите напоследък – няма да ми издържи кесията...

Ох – огладнях бе, мама му стара! Стана вече 09:00 - бебето още спи, та рекох да си подложа нещо в антракта. А пък то какво чак толкоз: 200 гр. шунка, половин бурканче с майонезка и две тумбести питчици – нищо работа, но това ще ме държи сит през целия ден до времето за скарата довечера. В менюто е планирано да има нервозни кюфтенца с гарнитура боб от онзи ден. Гледам уж да ям по-малко и да се тъпча главно с плодове, но пък не мога да подминавам и с неохота кашкавалчета разни, сиренца, саламец или други вкусотии. В такива моменти просто се предавам и тутакси спирам да слабея - наяждам се обилно и едва след това отново продължавам с идиотската си диета.

Какво да ви напиша още – нали виждате, че само с глупости ви занимавам. Ама то от мен не могат да се очакват и много умни неща – хората са си ги измислили много преди това, а ние се явяваме като техни потребители. С Неничко се чуваме редовно по телефона, както и с Цецови. Специално с тях доста добре си хортуваме - Даниела непрекъснато бърбори за нещо със Светлана, вицове си разказваме и т.н. Те и двамата през тази година правят кръгли 40 години - Цецо на 08 Септември, а Светлана беше някъде през Октомври като че ли; върти ми се нещо като 20-то число, ама не съм и много сигурен. За целта ще им изпратим по някоя хубава картичка и нещо дребно, за да ги уважим. Те пак пратиха на Ванеса едно костюмче, с което тя ще ходи в България.

Плановете ми за ходене до Бризбън в началото на Септември вероятно ще се променят. Аз очаквах, че Методи ще се прибере на 08 Септември, както беше казал отначало. Онази вечер го търсихме по телефона в София, а попаднахме на баща му. Та той каза, че Методи ще си удължи престоя с още 15 дни и чак тогава ще си дойде. Аз исках да отида в Бризбън, за да търся кола, видеокамера и т.н., а и в Методи ми е конака; нали винаги там отсядаме. От толкова много уж “приятели” които имах, та сега да няма къде да преспя за една вечер, а пък на хотел няма да отида да троша пари, та чудо да стане – по-скоро бих прекарал нощта на дървената пейка в някой парк или под моста, отколкото да тъпча джобовете на хотелиерите; хич не ми пука. Ебах ги и тях у кривите гъзове – искаш да отседнеш някъде като културен и възпитан гражданин на държавата за една или две нощи, а те ти поднасят един такъв ценоразпис, от която ти се гади или ти се завива свят. Абе ей, шибаняци такива – аз не искам да ви купувам стаята, нито пък мотела; искам само да си сложа главата на сушина под покрив. Ама не – дерат кожи и ти ги свличат от гърба; от кой колкото повече могат! Тук в наше село хотели има на всяко кьоше и едно спане ти стъпва само $15 (което е смешна цифра…), но в Бризбън тарифите са други и въобще там е по-трудно за всичко (ами как няма да е – нали е коз-коджа ми ти столица и той, на цял един щат). Ще видя какво ще реша до тогава. Аз какъвто съм си дивак и първобитник, съвсем спокойно мога и в колата да спя. Но то не е толкова чак до самото спане и евентуалните домашни удобства, колкото до почерпката вечерта и сладката раздумка с Методи. А иначе човек и в някой публичен дом може да помине – хем по-евтино ще му излезе масрафа заедно с “екстрите”, но думата ми е за друго: просто за по-приятното прекарване на времето сред близки и добри приятели. Но, има време – ще му мисля като наближи. Сега най-важната и главна стратегия остава как най-безболезнено и с минимални жертви да натоварим куфарите на самолета, а пък аз като си остана сам, ще се оправям някак си. Е, няма да ми е особено комфортно разбира се, но все ще изкарам 53-те дни, колкото ще бъде престоя на Даниела в България. Тя ще ми липсва много, както и бебето, но смятам че ще намеря нещо, с което да си попълвам времето и мислите по-пълноценно (ще се отдам на пиянство например и битов алкохолизъм, че с това съм си свикнал и ми е най-лесно). Вероятно ще продължа да списвам безконечната си и сива история. Сега чакам консула да ми изпрати документите - като ги получа и веднага ще ви ги изпратя. Даниела ще носи паспорта и шофьорската ми книжка, аз само пълномощното и молбата ще пращам от тук. Сигурно до тогава ще станат и няколко снимки, та всичко ще върви заедно с една обща пратка.

Баси, тая Ванеса още спи! – по това специално прилича и на майка си, и на баба си Веска взети заедно и повдигнато на степен! Аз съм станал в тъмни зори, сума работа свърших от тогава, че и една покупка успях да направя (картините ми забравихте ли ги от гаражната разпродажба, които довлякох на ранина още?…); сума листи с писмо изписах, закусих царски, нейната манджа съм приготвил също, а пък сега ако река да се заинатя и каймата за довечера мога да омеся. Но се въздържам от последното, защото пък много дейност ще ми се събере за единица време, за това подготовката на кюфтетата ще я оставя за следобеда.

Аха – май че почна да помръцва онова шило оттатък. Още няма да ходя при нея, защото тя се събужда сама и продължава да си кротува в леглото. Не дава много зор да става веднага. Пее си, смее се, бърбори си нещо – изобщо занимава се по неин си начин и не досажда много-много на ближните около нея. Но сега няма да я оставям да се излежава, защото искам да излезем час по-скоро, че имаме още неща да търсим и работа да вършим.

Майка все ми пише, че съм сбъркал нещо с номерацията на писмата си, но сега каквото е № 8, другото ще бъде № 9 и т.н. Вие следете датите и така не може да стане никакво объркване. Някой път се случва така, че старото писмо го запечатвам за изпращане, а пък вече съм забравил кой номер е било. За това по спомени изтеглям някое близко по-голямо число и продължавам от там нататък. Две марки ви изпращам, неподпечатани – заеби ги тез от пощите; нали и ние трябва да оцеляваме някак си. Е, вече е 10:00 и Ванеса трайно се събуди. Ставам да поемам “хомота”, както казваше добрият наш чичо Сашо от Айтос, Бог да го прости. Ще продължа утре сутринта...

Всъщност, продължавам пак същия ден - вече е 14:10 и преди малко се прибрахме с Ванеса от разходки и покупки. В промеждутъка от време преди да я храня, ще ви драсна някой и друг ред, за да видите какво съм свършил.

Както разбрахте, днес бяхме на тема “отвертки” и търговският ми нюх премина под този флаг. Първо ходих в магазина, където продават от пиле мляко, но срещу съответни парични знаци. Казах си: “Няма да ви дам $15 за една шибана отвертка, та ако ще да е и със златен връх отпред!” - ама толкова струват тук инструментите бе; хубавите са много скъпи – майката си трака, значи. Отивам след това в един оказионен магазин и продажба на вещи втора употреба – нашенският “Кореком” е само едно бедно предприятие в сравнение с този хамбар за всякаква стока. Питам сайбията за кръстати отвертки – по-лесно му беше да каже, че няма; мързеше го да си надигне задника от стола, а пък и аз самият не вдъхвам много доверие с външния си вид – просто не съм от “техните”, местните. Добре, бе цървул! – майната ти на припек! Ама за мен нали няма “НЯМА” като отговор и подобно негативно изразно средство, та рекох сам да се заровя в купищата от какво ли не. Първо измъкнах една отвертка (тази жълтата), която страшно ми хареса - нищо че не е кръстата според поръчката на татко. Питам го оня гъзомийник колко струва – той ми вика: $3 и си мисли, че ще ме уплаши с тази цена! А пък тя американска, чисто нова и въобще не ползвана – ебаси ценния инструмент и хладно оръжие в същото време. Рекох му: “Да ти дам $2 и да я взема, защото хич не ми трябва, разбери!” – нали търсех кръстата уж. Човека обаче излезе харен и се съгласи, докато аз вече я поемах с разтрепераните си ръце и дорде търговецът не се е усетил, че много евтино ми я дава. Знайте, че тази отвертка е вълшебна – а пък за да я изпращам на татко, сами си направете сметката колко страшно го обичам! Толкова много ми се свиди обаче, че не може да бъде - но безграничната ми обич ме кара да забравям за моите лични мераци! Значи – татко, порадвай се малко на тази отвертка и като тръгнеш за насам, да си ми я върнеш! Тури я някъде зад стъклата на витринките при кристалните чаши и паници на майка и само я гледай отстрани! Гости кога идват у нас – слагай я за малко на масата да й се порадват и те, а после бързо я прибирай обратно във витрината; и да не я барат с мазните си от баница ръце! (аз предполагам, че разбирате хуморът ми тук – това дето го пиша е само на шега, но… във всяка една шега има и малко доза истина, нали така). Та, значи купихме ние тази много “мощна” отвертка за скъпия ни татко и дядо. Ванеса скимтя като хрътка през цялото време, но аз бях доста зает с търговията и за момента не можех да й обърна нужното внимание, освен само да поклащам количката й с рамо, докато клекнал долу приземи се ровех из потъналите в прахоляк и напластени с мръсотия съкровища. Най-после открих и няколко кръстати отвертки; едната много къса, само за по-специални труднодостъпни места и дейности, а другата – средна на размер (за обща употреба). Разбира се най-после от купчината изрових и една наистина много мощна и здрава отвертка – тя пък е за много специални и отговорни места. “Колко, рекох бре - ще ми вземеш за тези трите артикула?” Чорбаджията вика – $5. “Хайде, викам му - да ги вземам всичките за $4 и да ти се махам от очите”. Стана пазарлъка и аз бях 100% удовлетворен. А душевната наслада на еврейската ми жилка, която получих тутакси при сделката бе несравним дори с климактеричният оргазъм при бозайниците от женски пол – това е кулминацията на висшето душевно опиянение, усещайки с всичките си сетива че си преебал някой, дето се пише по-голям търговец и от евреина дори. Предполагам, че зелената отвертка ще свърши много добра работа на татко и ще му служи вярно, което му и пожелавам! Е, вярно е, че стеблото й е малко ръждясало, което аз лично ще почистя още днес следобед с бормашината и една метална четка, но тя и така да си остане, все същата работа ще му върши. Нека все пак да не забравяме, че не купуваме вилици и лъжици, ами само едни инструменти за работа. На връщане към къщи минах покрай друг подобен магазин, от където купих още една такава кръстата отвертка - също здрава и яка, правена вероятно в Тайван или Мексико, но по американски патент; пише го на дръжката й. Тя пък отпред има специален магнитен накрайник, за да не се губят шурупите по пода. Пращам разбира се и нея, за да има пълен набор от всичко, което и когато му потрябва. Още нещо важно, за което се сетих току що – татко, приеми жълтата отвертка като компенсация за онази металната, която ти ми подари (или просто аз ти взех от тавана…), дето ти я правиха ръчна изработка в “Електроника”-та. Тя върши убийствена работа. Тази жълтата, която ти изпращам, също може да се върти допълнително с гаечен ключ, защото в тази си част стеблото й е квадратно. Понеже и туй ми се видя малко, та към пратката прибавих още една видеокасета - да си имате за записи. Така изпълних всичките си синовни задължения към родителските ви завети, при това с такова огромно удоволствие и удовлетворение, което само вие можете да разберете. А пък не знаете само с какъв кеф ще си пия ичкията довечера! След миг отивам да прибирам Дани от работа, бебето напред изяде половин купа каша с натрошено българско сирене вътре (което аз му прибавих, естествено – нали вече го учим да яде светска храна…) и сега кротува на дивана. Е, преди малко като за капак на всичко ми се и наака разбира се, но то това си влиза в задължителната ни програма…

А тази малка и допълнителна бележчица придружава съответния куфар, където в свободно хаотично състояние и насипен вид прибавям още някои стоки и артикули, които купихме в последния момент (дано не се налага обаче, да ги вадим в още по-последния, на митницата)...

Взех няколко (само четири броя…) от любимите ви ножчета за белене на картофи – за вас самите, както и за “подавка”. Сложих батерийка за малкото фенерче на татко, като му изпращам още три резервни. Намерих и магнетофонни касетки на добра цена, та взех още един пакет от 3 парчета – марка “BASF” този път. Първите са “TDK” (абе ние работим само с отбрани марки – “ORWO K60” не купуваме отдавна). Снощи в магазина, докато търсих отвертките, купих от немай къде и едни, които са само за дребни и фини дейности, но иначе вършат работа. Попаднах обаче и на едни клещи-дългоустници, които просто нямаше как да подмина – те също са вече в куфара. Днес, докато бяхме с Ванеса по магазини и по дирите на “мощните” отвертки, намерих и обикновени клещи, както и тип “секачки”, от същата марка и серия. Така реших да изпратя пълен комплект на милия ми татко, който ако иска може да си ползва старите, а пък тези само да ги показва или пък да си ги варди за “свят ден”. Иначе са фасонлии, но колко са здрави - един Господ ги знае. Аз много не вярвам на китайската техника, но пък тя е евтина и предназначена за широкия кръг потребители и домашни майстори, в каквато категория попадаме ние да речем. Обаче няма да намериш занаятчия, дето си вади хляба с тези инструменти, който да не използва само “маркови” оръдия на труда от рода на “Chrom-Vanadium” или нещо подобно. За жалост те са на баснословни цени и се продават само в специализираните магазини. Но аз лично смятам, че това което изпращам, ще върши добра работа.

На милата ми майчица пращам едно не цяло и не съвсем ново топче със заветното й “тиксо”. Със същата лепенка облепих предния колет, който пратихме по Методи. За него не ми свиди, защото ми е максул от автобусния завод, в който работех по-рано – видял съм го някъде да стои неприбрано и безстопанствено, та по инерция и стари социалистически привички съм си го мушнал в чекмеджето на бюрото, без да се и усетя даже, че извършвам кражба – ау-уу, колко грозно звучи тази дума! Ама аз не крада бе, ами само прибирам нещата на по-сигурно място – нека това да е напълно ясно на четеца. Със същата лека ръка ви изпращам и този остатък, защото мисля, че някъде имам още един подобен екземпляр из моята домашна съкровищница. Аз, когато ми падне сгоден случай да вземам, та грабя и с двете си ръце - затуй някои работи ми се намират в по-промишлени количества, но това също не се класифицира като кражба; нали уж така се разбрахме…

Двете батерии “DURACEL” са за татковия компакт диск. Сложих ги отделно, защото не ми се рови вече да ги инсталирам в апарата. Другите две съм заредил във фотоапарата на Даниела. С това приключвам този куфар. Очертава се да има още един денк, а в писмото ми на края, подробно ще разберете кое как е било и какво точно се е случило.

20.08.2000 – Друга, поредна неделя. Отново внасям малко стока в куфара и съответната съпровождаща я информация. Става въпрос за татковите каишки на часовника. Оказа се, че мерките им почват от 12 мм до 22 мм ширина, през 2 мм стъпка. Това е размерът, където каишката се закача за самия часовник. Аз понеже не знам татковия колко широк е в тази част, затова купих два вида – 18 мм и 20 мм. Мерих по моя часовник, за да се ориентирам - той е 18 мм. Надявам се, че поне едната ще стане. Другата Даниела да я донесе обратно, аз ще я подменя с каквато трябва и ще я пратим допълнително с писмо. Те са малки и не тежат нищо, така че ще бъде възможно изпращането им. Ако пък и двете не стават, татко да премери точно какъв размер е тази част на часовника му, за да вземем най-подходящата за целта каишка. Това не ме затруднява изобщо – с радост ще намеря всичко необходимо. За да не съм капо излизайки с празни ръце от магазина, та купих още два музикални компакт диска за татко – единият е с латиноамерикански музики, а другият е на Й. С. Бах – изпълнения на орган. Започва с най-популярното му произведение “Токата и Фуга” в Ре-минор. Това ще внесе още малко разнообразие в музикалната ви библиотека. Е, мирясах най-после - това е вече всичко, ама абсолютно всичко... На добър час...

Сега пък с няколко думи искам да опиша снощната ни “прощална” вечер и днешния предобед. Всичко беше както трябва – толкова много “както трябва”, че Даниела едвам отиде на работа тази сутрин в 07:00. Но добре, че тя няма много служебни задължения и ще може да се скатава в кабинета си и да чете клюкарските женски списания. Ние с Ванеса, след като спахме до 10:00 - нахранихме се и излязохме на разходка. Напред се прибрахме, но нея я оставих да стои на чист въздух в количката, докато аз драсна още някой ред. Купихме на татко каишки за часовника - а аз дори не знаех, че ги продават навсякъде. Видяхме ги и взехме няколко, защото иначе утре Даниела трябваше да излиза само за това, а тя и без друго ще си има достатъчно много неща да свърши и подготви - естествено в последния миг преди тръгването. Така висящ остава само въпроса с калъфа за кормилото на колата, който ще изчерпваме във вторник сутринта, току преди самия полет.

Снощи лъснах малко стеблото на зелената отвертка, а при вида на общото им количество като числена бройка, които съм подготвил за изпращане на татко, на Дани й премаля и изпадна в безсилие – устните й дори не можаха да отронят традиционното: “Писане, ти си луд!” Дано всичко да премине успешно и на летището – крепостите падат една след друга, остава да прескочим най-високата стена - митницата. Ще видим във вторник. Тъкмо турих малкия чемер да спи следобедния си сън. Изака се, наяде се и сега спи сладко-сладко. Аз друг път когато е будна вземам Ванеса с мен и заедно ходим да посрещаме Даниела от работа, но сега както е заспала няма да я разбутвам. След малко аз ще отида сам и веднага се връщаме – тя няма и да е разбрала даже, че няма никой в къщи. Ние и сутрин я оставяме да спи сама, когато пък карам майка й за първата си смяна. Вечер, след втора пък, тя вече е окъпана, нахранена и отдавна спи втори, че и трети сън. Добре че не се буди това хлапе, както моят малък Неничко едно време. Много кротко спи - цялата нощ я изкарва на един солук. Виж, през деня не е особено по спането - дремне малко, па се стресне за нещо и се разбужда. Тогава вече няма повторно заспиване. Но общо взето режимът й е добър – а пък и аз, единствено при тези облекчени обстоятелства мога да я гледам сам. Поне за сега се справям с грижите по бащинството, ще видим по-нататък как ще е.

Тъкмо слушам един от дисковете, които купих за татко днес, но май това не е произведението, което аз си мислех. Става дума за “Токата и Фуга” на Бах, а не звучат познатите ми ноти в ушите. Защо е така не знам, но даже и да не е то, пак са много приятни звуци, тържествени и дълбоки. А пък през моите мощни тонколони органът звучи така, все едно че се намираме в зала “България”. Толкова много исках и Нени да може да свири на този невероятно богат и сложен инструмент, но простата му майка не ми разреши да проведа до край поетото от мен благородно начинание. Останах си само с мъката, чернилката в душата и огромното разочарование от празните ми и завинаги изгубени надежди. Сега слушам тази музика и сълзите ми буквално се стичат. Не мога да го прежаля и това е!... А той, Неничко де - иначе си е много добре. Хойка нагоре-надолу, майка му го пуска навсякъде и му разрешава всичко. Една вечер, преди няколко дни, когато за пореден път не го намерих в къщи, защото пак беше заминал у Жулиен да спи у тях, случайно по телефона попаднах на майка му и изразих сериозното си недоволство от тези негови захождания и безпризорно спане по хората. Естествено тя за пореден път ми се озъби насреща и с цялата ми загриженост към детето ме навря дълбоко в кучи задник. Какво има да се разправям повече с нея – човек може да надвие и по-силният от себе си дори, но да се пребори с простотията – никога!...

Скъпи родители наши, а пък на това хвърчащо листче продължавам нелеката си задача с описване съдържанието на всяка кутия. Мисията ми се утежнява особено много със събуждането на Ванеса, която веднага надува гайдата и не знае какво иска. Но така или иначе, аз си знам моето, тя – нейното и всеки си върши работата, независимо колко много си пречим взаимно. Сега – в това скромно кашонче са подредени други малки съкровища. Първо – на дъното в двете страни са чашите на леля ти Венче Попка, както писах и в писмото, че съм й купил, защото тя е всепризната кафеджийка. Дано да й харесат. Но пак отварям скоба – ако майка харесва тези чаши, нека да си ги остави за нея, а пък на леля Венче да се отсрами с някое “парафумче”. Пак тук се помещава и трето кълбенце с преждата на майка, две пасти за зъби и две отварачки за бира и консерви. Ще забележите, че на пастите за зъби съвсем леко са им смачкани кутийките – това е направено с благородната цел да се съберат в пакета. Те са си лично за вас, така че повредата по опаковката не им пречи, нито ги прави с по-лошо качество. На отварачките за бира също съм махнал опаковките, за да мога да ги побера в тясното пространство, но за всеки случай съм ги сложил най-отгоре. Така че която от тях е определена за подарък на някого, да я монтирате обратно на това картонче. Триъгълният парфюм е за скъпата ми майчица, без право да се дава на когото и да било! Да си го ползва със здраве и хич да не го жали - друг ще й изпратим, след като се свърши този. Отгоре има няколко специални гъбички, отново за миене на чинии, които Даниела е купила специално да улесни кухненския труд на майка. Те също бяха в отделни опаковки, които аз изхвърлих и така всяка гъбичка уплътни разни дупки и ниши из кутията.

Най-отгоре изпращам едно специално мяхче за вино, вода и т.н. Бях го нарекъл за някой лозар, например бате Стефан или чичо Тошко Шкодров. Не знам на кого да е - майка да преценява най-добре. Това е важен салтанат и атрибут при провеждане на Зарезанските музикални дни. Пълниш си мяха с вино и ходиш от къща на къща. Ако пък му хареса на татко, нека да си го остави за него. Този мях е испански, направен специално за вина и е чисто нов. Аз имам още един, но той си е за мен - нали и аз си падам много по салтанатите и изгъзиците. Това е всичко до тук. Ще се местим на четвъртия кашон или останалото вече ще е насипно из куфара, но пак ще има известни описания и инструкции - не мислете, че съм свършил. А пък как самата Дани ще носи всичкото това чудо, акъла ми не стига – вярно ви казвам. Господ да й е на помощ... Целувам ви много: Ангел

П. С. Аз като пиша “Ангел” отдолу не мислете, че тези неща са само от мен. Е, има и някои “специализирани” артикули, дето си бяха чисто моя инициатива и софиянката умишлено се дистанцира от тях; например налудничавата ми идея за този цял сноп с отвертки, които лично изпращам на скъпият си отец. Всичко останало обаче е плод на Даниелината находчивост и тя е купувала повечето от нещата. Като вземе нещо за едната баба, купува същото или подобно за другата. Аз постоянно я спирах и въздържах от купуване на дрехи – блузи, панталони и т.н. Разбрахме, че от такива неща нямате нужда. Ето защо ние малко сменихме номенклатурата и сега смятам, че ще бъдете по-щастливи и доволни. Хайде чао, защото отивам да къпя бебето, ще я храня и да я слагам да спи, че да турнясва най-после. Утре сигурно ще продължа с останалите нещица. Целувки: Ванеса (която се намира в скута ми, защото беше вече невъзможно да се търпи скърцането й…) и Ангел (мама Ачи, както ме нарича глезено Даниела, докато последната е на работа и аз се грижа изцяло за малкото човече). Макар, че ще видите живия модел, това са отпечатъците от ръчичките й...

Все още е неделя - дълга, пущината, край няма!.. Ето, че дойде редът за финалното описване на последните насипни неща, които са в този куфар. Първо започнете с кутиите № 1, № 2 и № 3. Във всяка от тях има по едно мое послание във връзка със съдържанието им. Аз днес сутринта ходих на пазар (битак) и от там довлякох още ценни подаръци. Първо, това са едни огърлици/украшения, които се намират в кутия № 1 най-отгоре. След това ви купих едни салфетки с поставка за чаша. Те са хумористични с интересна карикатура и има по 8 броя във всяко пликче. Да се използват! А пък анекдотите са следните:

На жълтите салфетки: Двама мъже седнали на чашка, явно бизнесмени и единият, на който не му върви особено казва: “Моят доктор ми дава още 10 години (живот), а счетоводителят ми - само три!”.

На сините: Мъж си мисли: “Ако не й платя издръжката (алименти) този месец, може ли жена ми да ме прибере обратно?”

Така, продължавам нататък. Тук в този куфар е и пакета с какаото, от който се очаква една мощна, тлъста и мазна шоколадова торта, с много крем, без да се жали материала! Даниела е купила на майка едно специално мазило, от което изчезват бръчките по лицето, падат торбичките под очите и въобще човек се подмладява рязко и чувствително. Да се употребява с повишено внимание, защото в случай на предозировка има опасност ползващият го толкова много да се “подмлади”, че да се върне на ниво “новородено”, със съответните му там нааквания, напишквания и т.н. Дани изпраща на майка едни телчета за миене на загорели тави, чинии, тенджери и т.н., а пък аз днес пак попаднах на една чисто нова коалка, та ви изпращам и нея. На гърба й е кутийката с английски чай, който е само за гости, защото е отвратителен. Мисля, че този няма нищо общо с нашите билкови и горски чайове или пък с хижарските подобни. Но за ценителите и привържениците на тази гореща напитка, това ще бъде удоволствие (аз в горещо състояние уважавам и признавам единствено греяната ракия, така че не очаквайте да давам положителни оценки за някакъв си смрадлив чай, пък бил той и от английски, та по-английски; айде, нйма нужда – нека си жабури Кралицата зъбите с него)...

Изпращаме ви и два албума – мисля, че те ще поберат общо най-малко 500 снимки. Единият е в този куфар, а вторият е в другия, който Даниела ще ви даде. Снимките се слагат под фолиото на страницата, която се отлепя и после пак се притиска отгоре. Но за всеки случай мацвайте и по една капка лепило на самата снимка, защото аз много не им вярвам на тези неща. Искам да си подредите снимките, които имате от Австралия в тези два албума, че като дойдат хора да ги разглеждат, да имат малко по-представителен вид. В албума има и две малки картини. Приятелката ни Румяна ги даде, защото на нея не й трябвали. Те са чисто нови и аз веднага реших, че щом са с морски сюжет, най-много ще им подхождат да отидат при Адо и Митка в Несебър. Нарекъл съм ги за тях - те си имат художници в къщи, а картините са с типично австралийски мотиви, което за тях специално би било малко по-различно и предполагам интересно като сюжетен пейзаж и художествена постановка. За това при случай когато се видите, дайте им ги наред с моите най-сърдечни поздрави. Сега ми дойде на ума, че тази коалка която е в куфара (оная сивата, с бялото дупе) можете да я дадете на Людито и Маргаритка в София – армаган от Австралия за цялата им фамилия. Зер, колко ли роднини имам и аз - защо да не си уважим и малкото ни останали близки...

Отстрани, увито във вестник има нещо като пепелник или украшение да речем за маса – за събиране на дребни монети, винтчета, бурмички и други миниатюрни вещи; за масичката в хола примерно. И най-накрая ви изпращаме по три кутии шоколадови бонбони, историята на които ще ви разказва Даниела. Три има за техните в София, другите три са за вас. Да си подслаждате живота от време на време.

Ще забележите, че черната кутия е малко раздрана откъм страната на ключалката на куфара. Последният претърпя известни подобрения и структурни уякчавания – сами ще видите и ще се уверите в уникалният ми технически почерк, нанесен директно върху самите закопчалки. Оригинално те бяха направени с нитове (вероятно отново от китайците…), които с времето се бяха разхлабили и мърдаха, та се наложи да ги разпробия и да ги подменя с най-обикновени винтове и гайки. Изглеждат като размер М3, но всъщност са с резба 1/8” x Ѕ” дълги. По-скоро те бяха Ѕ” дълги, което пък раздра кутията. Така се наложи да ги накъсявам с клещите, след това пък ги и пилих, за да нямат остри върхове. Абе – отворих си голяма работа, но пък куфара стана по-здрав от бетон. И той ми е намереничък, горкият. Една красива съседка от Бризбън го изхвърли до контейнера пълен с книги. Само я изчаках да се прибере у тях и аз след нея – хоп! - прибрах го тутакси в гаража. Книгите й също са у дома - чакат търпеливо един ден да си имаме библиотека, че да се наредят по етажерките й. Та ето сега на това куфарче му излезе късмета да отиде до Европата, че не само до там ами и още по-надалече – в България чак! Кой знае каква щеше да му е съдбицата, ако не го бях прибрал аз, клетникът тогаз. Но мисълта ми беше за кутията де: тя не е разкъсана от някой друг, нито пък мишка я е яла - просто това е само плод на моята гениална техническа мисъл и резултат от майсторлъка ми... Това е всичко: да сте живи и здрави! Амин! Целувки: Ангел, Дани, Ванеса и Нени

21.08.2000 – Полагам вече последните си редове в почивката на работа. Всичко вече е готово за голямото трансконтинентално пътешествие и първо в живота на Ванеса; дори дисагите са натоварени в колата, която ме чака отвън на паркинга пред офиса. На обяд ще отида до местния оказионен магазин, последно да проверя за една камера, но не залагам големи надежди на това. Даниела си е в къщи, занимава се с приготовленията за пътуването - довечера в 17:30 тръгваме. Телевизора, който щяхме да гледаме на път, се е продал - така че няма да се отбиваме никъде.

Тези дни направих още няколко снимки, но филмът ми е все още в апарата. Ще го довършим довечера у Румяна и утре на летището. А пък аз допълнително ще изпратя снимките. Още щом се прибера и ще започна следващото си писмо. Не че ще има кой знае какви емоции около самотния ми живот, но все пак - да ви държа в течение.