28.11.2000 – Аз пък вчера бях болен през целия ден. Работих само до 11:30 и си тръгнах, защото ми премаля, корема ме заболя и имах всички налични предпоставки да се сбогувам с живота. Прибрах се в къщи и лежах до сутринта, с малки прекъсвания, когато ставах да се гледам в огледалото, за да се уверя че това съм все пак аз. Даниела ми даде разни нейни илачи и до вечерта се оправих. Сега продължавам да чувствам разни стомашни болежки, но ми минава – прескочих трапа, демек; ще се живее, с други думи. Изглежда някой шибан вирус бях сдъвкал по погрешка. Ама така става, когато човек не пие редовно ракия – за два дена спрях и на втория вече бацила ме повали в кревата. Друг път няма да допускам подобни грешки. А пък през деня, сякаш бомба беше паднала у дома – софиянката така се беше развихрила и разфучала, че изпра всичко възможно, което можеше да поема вода: това пердета, на бебето количката, леглото му – абе, един много страшен ужас! Добре че аз бях болен и възпрепятстван по здравословни причини да взема дейно участие в центъра на този безпорядък, та много не усетих от какафонията. Снощи, като ми поолекнаха малко болежките инсталирах компютъра на една масичка в малката стая. Там ще стои за сега. Когато Неничко дойде следващия път при нас, ще ми покаже някои тънкости от бранша. Моя колега пък ми е дал разни негови програми, които ще започна да инсталирам една по една. Сега обаче, като не ми е още достатъчно добре, та не ми се занимава с нищо. Даниела каза, че като си вземам редовно хаповете и ще се оправя, ама кой знае – не ще тая болест, мойта, хапчета; с ракия трябва да се изгори и трайно да се изцери! Обаче най-забавното от всичко е, че не ми се и пие, бе мама му стара! А пък това вече съвсем недвусмислено показва, че аз действително съм болен…
Не помня дали писах (сигурно не съм…), че в петък пристигна вашия колет, заедно със забравеното в България кръщелно свидетелство на Ванеса, нейните детски книжки, както голямото и обширно писмо № 82 на майка. Дано вие също вече да сте получили нашата скромна пратка. Както всички останали, тя също е много важна, защото съдържа много ценна информация като писмото ми например, наред с множество нагледни материали от рода на огромен брой снимки и дори една видеокасета. Ние скоро пак ще пратим нещичко, с което да зарадваме изстрадалите ви родителски сърца.
Онзи ден, докато бяхме по Голд Кост не можахме да се организираме, че да поснимаме наоколо, въпреки че времето беше чудно – а пък там, сами знаете: обекти за филми и снимки има колкото щеш. Малката проклетия се събуди в 04:00 сутринта и не миряса до обяд, като съответно не остави и нас самите да се наспим като хората. Поради това недоспиване в комбинация с махмурлука, денят ни беше един такъв никакъв – сив и беземоционален. Но сега като дойдат младежите (Нени и Сашко…), ще имаме повече възможност да сглобим нещо интересно.
Остават последните 10 минути от обедната ми почивка – тъкмо достатъчно време да нахвърлям още някоя празна и куха, лишена от всякакъв смисъл мисъл. Напред се срещнахме с Даниела в банката. Бебето изглежда много сладко – ходи вече босо и много леко облечено защото е топло, а Дани беше с роклята на майка. Купила ми миличката лекарства за тумбакя, та взех веднага два хапа (посъветвах я обаче на връщане да се отбие до хоремага, че да ми вземе и една бутилка сироп “SMIRNOFF”, който някак си пу би ми помогнал при такова сериозно медицинско състояние, в което съм изпаднал). Трябва да купя и един кабел за телефон, с който да свържа компютъра, за да е готов за Интернета. Довечера ще се позанимая с него малко повечко, защото съвсем оздравях вече. Мислех си вчера, че ще умра - обаче ми се размина и този път, за всеобща радост и слава на Всевишния...
29.11.2000 – Вчера пристигна и писмо № 83, а аз чак тази сутрин изпратих съболезнователната картичка до леля Ники и Емето. Не можеше това да стане по-рано, защото в петък тръгнахме на път, в събота и неделя бяхме на Голд Кост, а в понеделник и вторник аз пък не бях добре. Тези картички Даниела ги накупи още онзи ден, но ние едва днес успяхме да ги пуснем на пощата. Ще изпратим няколко до Испания, до Америка и т.н., но те ще бъдат поздравителни, а не траурни.
В петък у дома ще дойде моя колега Кен, за да ми покаже някои работи на компютъра. Жена му сигурно пак ще гледа Ванеса за няколко часа след обяд, защото Даниела май че ще бъде на работа – не съм много сигурен в смените й, за които по принцип могат да я повикат по всяко време. Иначе за тази събота и неделя планове още не сме правили.
Снощи се занимавах с инсталиране на разни часовници, нощни лампи и т.н. Онзи ден от гаражна разпродажба си купих една нощна (настолна) лампа, на която полилейчето се върти на много страни. Смятам да я използвам заради допълнителната светлина, когато си човъркам нещо – очите ми уж виждат добре за сега, но предпочитам да ми е по-осветено. Пак от там купих и един страхотен стенен часовник – американски, с японски механизъм. Добре, ама се оказа, че той не работи и аз прехвърлих механизма от стария, който поначало ние си имахме. Кутията на новия е по-интересна, както и циферблата – дървена и солидна, на цвят кафява и много добре се връзва в съчетание с останалите мебели от оскъдната ни покъщнина. Другите остатъци от часовниците заминаха директно в кофата за боклук.
Изглежда, че и с видеото съм се справил много добре, защото продължава да работи безупречно вече втора седмица. Сега ще ги свържа и двете така, че когато има няколко филма по телевизията от различни програми, които се застъпват по време, да записвам например двата, а пък да гледаме третия. Това е само една теория разбира се, защото с тези музики и компютри, с които се сдобихме напоследък, до телевизора така и не допираме даже; не го пускаме с дни. Дани по цял ден слуша българските дискове, които Цецови ни изпратиха, докато аз постоянно се занимавам с нещо друго (обикновено по-съществено и важно…) и така ни минават вечерите. Имам даже записани няколко филма с главен герой Джеймс Бонд (Агент 007), които просто няма кога да изгледам. Напоследък всяка събота дават филми с него и аз съм луд по тях – та това са шедьоври почти като “На всеки километър”, “Четиримата танкисти и кучето” и други подобни бълвочи, рожби на социалистическата кинематография. Даниела обаче не обича тази тъпа поредица – за това аз ги записвам и си ги гледам отделно от нея.
Търсим подходяща Интернетна компания (доставчик), с която да се свържем в най-скоро време. Мирослав Марев в Америка също има такава връзка, така че постепенно ще стане една много голяма верига от нас към света. Ще си говорим с Албенчето, с Цецови, Нени, Огнянови и т.н. Аз съм голям профан все още и не му разбирам много-много, но повтарям като папагал разни заучени фрази, които съм чул от колеги. Чакам и Нени да дойде другата седмица, че той да ме научи на разните му там мурафети. Аз лично не изпитвам някаква остра нужда от шибаните усложнения, които сам трябва да си създам, но след като света веднъж е тръгнал по този път – хукваме и ние, белким го догоним. С други думи, “Видяла жабата, че подковават коня, та и тя си вирнала крака”, ако ме разбирате за какво говоря…
30.11.2000 – Хайде, и тоя месец вече замина, а с него и календарната година. От утре официално започва тукашното лято, но аз мисля че то почна още онзи ден, когато температурите изведнъж скочиха до 30°C, дъждовете и облаците се изчистиха, а палещото австралийско слънце ни пече от сутрин до вечер, без никакви сутрешни и обедни почивки.
Ванеса вече започна своите бебешки слънчеви и водни бани в едно надуваемо басейнче, което Румяна й подари за двора, докато бяхме на гости при нея. Даниела й го пълни с вода от чешмата, оставя го на слънцето и тя се стопля само за няколко часа. Там падала голяма игра и врява, както чувам, защото малкото не искало да излиза от водата.
Довечера в един търговски комплекс ще идва дядо Мраз (дядо Коледа, по новия, “демократичен” стил…) и ние сигурно ще отидем да видим какво ще бъде тържеството. Бебето ни е още много малко, за да му разбира главицата от тези светски мероприятия, но се надявам все нещо интересно да й направи впечатление.
Снощи записах първия си компакт диск на компютъра. Даде ми го един приятел и представлява нещо като енциклопедия по география – с имена на местности, най-различни карти, населени места, столици, държави и т.н. Много интересно нещо – няма вече нужда от големи и дебели книги; информацията е събрана само на един нищо и никакъв диск. Довечера ще записвам и други програми.
Най-после настроих видеото окончателно, но не ми остана време да ги свързвам за съвместна работа с основното, което ползваме – довечера може и това да направя. Говорих и с Неничко - вчера му е бил теста по математика; уж го бил направил, ще видим на края свидетелството какви оценки ще покаже. Хвали ми се, че и по география бил много добър – направил някакъв проект като домашно задание, който се оказал най-хубав от цялото училище, та го изложили на показ пред всички. По английски език също се бил изявил с нещо, че му писали “А+” и той беше много радостен и горд от себе си и постигнатия успех. Звъня сума пъти по телефона, за да ни се похвали. Остават му още два изпита, последните - по бизнес (компютри и т.н.) и по физика. Дано и там покаже добрите си резултати.
Много искаме да се видим с Цецови по Нова Година, но с тези скъпи самолетни билети точно по това време май няма да можем да го осъществим. На работа пък пиша една поема – от време на време, като ме удари художественото творчество по тиквата, та си записвам по някой и друг куплет, за да не го забравя. На края ще я обработя, ще поизгладя тук-таме сюжетните стихове и ще ви я изпратя, за да не си мислите, че и аз съм толкова прост колкото другите…
Днес на обяд ще отида да проверя за Интернета – кой ще ни свърже, как, колко ще ни струва “удоволствието” и т.н. Цялото упражнение ще трае само няколко месеца, защото от Март насетне може би няма да сме вече тук. Нищо още не се знае с абсолютна сигурност, разбира се. Ще стане ясно едва на края, когато ни кажат точно до кога ще работим. После разпродаваме всичките боклуци, които имаме у нас и започваме борбата на новото място - естествено пак от “кота нула”...
01.12.2000 – Ето че днес дойде и лятото. Снощи ходихме да посрещнем дядо Коледа в един голям търговски комплекс. Той пристигна в една каляска, защото в Австралия шейните не вървят, поради липса на подходяща пътна настилка. На това тържество имаше много деца, доведени от своите майки и татковци, стрини, лели, баби и дядовци, та фоайето се пукаше по шевовете от насъбралия се народ. Не знам Ванеса колко го видя и какво ще запомни от цялата тази олелия, но като за първа среща с добрия старец “дед Мороз”, представлението не беше лошо. Аз направих няколко филмови кадъра с камерата - още не е ясно какво е излязло от заснетия материал, защото имаше толкова много хора и шум, но каквото – такова. Когато се прибрахме вечерта, записах още два диска с програми, които бях заел от моя колега Кен. Едната от тях е чертожната програма, на която работя в момента, чийто платен лиценз се движи в порядъка на няколко хиляди долара! Въобще тези компютърни програми (или “софтуерни продукти”, какъвто е по-купешкият израз в случая) струват доста скъпо, защото с тяхна помощ могат да се изкарват пари, при това много. Но след като човек има тази рядка възможност да си запише нещо, макар и не съвсем “легално”, той го прави с подчертана охота и се моли горещо, само да не го хванат “на тясно”, че тогаз е лошо...
Партито ни, определено за довечера май ще се отложи, защото на Кен жена му също се разболяла – хванала я и нея подобна болест, като моята онзиденшна криза. Може би той ще дойде след работа сам, за да ми покаже нещо набързо и после аз ще го закарам у тях.
Продължаваме да живеем съвсем безпланово за времето през почивните дни. Даниела е на работа – мисля, че все нейните отвратително гадни втори смени, а аз ще се занимавам из дома с къщни дейности. Една от основните ми задачи е да ремонтирам радиото на Румяна, но съм сигурен, че паралелно с това ще възникнат и други мероприятия – нали знаете, че едно зло никога не идва само...
04.12.2000 – Както вече предположих, вечеринката ни в петък не се състоя поради заболяване на един от членовете на театралната трупа. За да не сме пък съвсем капо, ние с Дани си направихме едно много кратко и скромно тържество – със собствени сили и подръчни материали. Даже тогава ви търсихме по телефона, но линията беше заета.
За събота сутринта уж се бяхме нагласили да ходим на плаж, но времето не беше много подходящо за морски авантюри и разсъбличания. Отидохме все пак до съседния град на морето, но времето си го прекарахме по тамошните магазини и локални разходки. От там се прибрахме към 13:30, защото Даниела трябваше да тръгва на работа. Ние с Ванеса останахме да се бавим сами вкъщи - вечерта аз изгледах един филм по телевизията и то стана време да прибирам Дани от смяна. Докато вечеряхме, аз рекох пак да се обадя по телефона и този път връзката ни беше успешна – за слава на телекомуникационните обирджии и пладнешки разбойници…
Много се радвам, че колета се е получил, макар и малко поолекнал със 100-те си долара - тоя дето ги е взел изобщо няма да прокопса, след клетвите които хвърли подире му софиянката. Тя много се ядоса, а и аз разбира се - даже ми домъчня за нея, защото знам с колко много желание подреди всичко - та се кри от мен да не разбера, та какви ли циркове не бяха. Аз обаче, нали скрито-покрито от мен няма, та пак разбрах целия замисъл, но от уважение щях да се правя дори на изненадан. Майната му - важното е, че филма е пристигнал читав, което всъщност беше най-драгоценния материал, както и снимките разбира се. Интересно ми стана обаче и един друг факт – за да намери някой банкнота от $100, заровена и по този начин уж добре укрита в един буркан с кафе, значи че нещастният негодяй е прочел и писмото ми с указанията. И не само това, ами уродливата гад и въпросна мръсна твар е чела “статийката” още от началото, за да стигне и до самият й край, където именно се третираше този въпрос. А това показва пък, че към четивото ми определено има засилен обществен интерес. Само че аз своевременно трябва да предупредя най-любезно бъдещият си “читател” (който най-вероятно е бил от “службите” - щото нормален човек не би го направил…), че този път вместо стоте мизерни кинта, които бях проводил с цялата своя благородност към близките си, сега продажното копеле ще намери само една пелена, добре напоена с лайната на Ванеса, а сгъната в нея на четири ще бъде снимката на щръкналият ми среден пръст; и нека само да посмее пак да бърка там, където не му е работата...
През следващите няколко вечери ще отделя малко време да направя някой кадър и на бебето, което от ден на ден става все по-сладко. Вече са му изникнали горните зъбки и когато се засмее, те се подават много смешно – като на катерица, когато чопли орехова черупка. Иначе малкото спи и яде добре, а съответно и расте – и на дължина, и на тежина.
Вчера никъде не сме излизали – сутринта поспахме до малко по-късно и се занимавахме с всевъзможни домашни работи. Аз опънах един кабел до компютъра и го свързах с телефонната линия. Ще чакам Нени да дойде в петък, че тогава ще го закачим и към мрежата. Всичко ми е готово вече – от един магазин ми дадоха 200 часа безплатно използване на Интернет, които ние веднага ще усвоим. Дани беше на работа, а аз се занимавах с инсталиране на разни програми на компютъра (ба мааму – тази кутия е голяма краста, почвам да се увличам; дано не забравя да пиша буквите покрай нея). Сега само принтер ми трябва, но него можем да го купим когато пак ходим до Бризбън при някой следващ случай. На обяд ще излизам да плащам на Нени билетите за влака. В агенцията ще попитам и за възможностите ни да прескочим до Тасмания. Още не сме загубили своето желание за подобна екскурзия и поддържаме надеждите си живи, но не и срещу някакви неоправдано безумни цени, разбира се. По Коледа се очертават десетина свободни дни, та ни се иска да отидем някъде, но да видим как ще съчетаем всичко.
05.12.2000 – Днес Сашко навършва 21 години и вече става голям мъж - пълноправен член на обществото, съгласно местния избирателен закон. Майка му обаче си го третира като дете и когато трябва, даже му се кара по телефона (защото й е малко далеч, за да го опердаши както тя си знае). Та, “детето” преди няколко дни се върна от екскурзия с лодка по една река, организирана заедно с неговите приятели в чест на рождения му ден. Било много хубаво и вълнуващо, но калпазаните били толкова много “заети”, че една снимка не си направили да имат за спомен от необикновеното събитие. Май и на 41 да станем, пак си оставаме деца...
Ние снощи бяхме заети с готвене, гладене и т.н., та не ни остана време да направим някой кадър с камерата, но довечера вече ще снимаме мурафетите и маймунджилъците на малката Ванеса. Тя се смее вече, закача се с всички и с гордост показва наляво и надясно единствените си четири зъба (по два отгоре и отдолу). С тях дъвче хляб, бисквити, кашкавал – отделно ги ползва и за инструменти, защото пак с тях разрешава всякакви проблеми, възникнали по играчките й. Навсякъде ходи и се вре като козле - види ли нещо ново и тутакси се спуска като сврака да го сграбчи; било то вестник, писмо, ключове или пък нещо друго интересно. Всичко пазим от нея, в разумни граници разбира се. Даваме й някои дреболии, с които тя се занимава часове наред - поне така мирува за известно време.
Неничко пак се обажда снощи – по принцип ние с него се чуваме всяка вечер. Съгласно последните му мераци, сега пък нямало да става счетоводител, ами компютърен специалист. Каквото и да е - само нещо да изучи, защото първото което гледат тук е кой каква диплома има. За именния ден Дани му е купила една много интересна шарена фланелка, а аз ще взема дискове, за да му запиша разни негови игри, които той искаше. За събота вечерта и в негова чест двамата с Даниела ще му направим знаменитата торта на леля Бонка, когато официално ще честваме големия Християнски празник, Никулден. Точно тогава Даниела е на работа, но за щастие само ранната й първа смяна, така че следобеда и вечерта ще си бъде в къщи. Тогава пак ще ви се обадим, тъкмо да се чуете и с Нени.
Дядо Митко не бил добре в София. Искали нещо да му оперират ръката, че Даниела е в постоянни притеснения за него. Днес даже тя пак ще се обажда по телефона на техните, за да разбере какво става. Абе, “старост-нерадост” викаше милата ми баба Фанче – Бог да я прости. Колко много неща съм запомнил от нея, колко поговорки, мъдрости и т.н…
06.12.2000 – Никулден - скъпи татко! Да ти е честит именния ден! Желаем ти само здраве и спокойствие! Всички те обичаме много! Нека разбира се този ден да е доволно честит и на всички останали, които празнуват днес – специално на моя кръстник, чичо Николай Керков. Макар и с много голямо закъснение, предвид времето и разстоянието, аз тук искам непременно да го поздравете с уверението, че изобщо не съм го забравил. Бог да прости греховете и на другият ми, не по-малко скъп дядо Косьо (Никола), когото аз много смътно си спомням от моите твърде ранни и вече далечни детски години. Ще се обадим и на Неничко довечера, за да го поздравим.
Снощи между другото успяхме да направим и кратък филм на Ванеса, докато тя се беше заиграла. Тези дни трябва да прехвърля няколкото откъса върху големите касетки и да видя колко време им остава, докато се запълнят. Като дойде Нени, с него също ще направим някое и друго кадро; после пък със Сашко, по Нова Година и т.н. Смятам че в близките няколко седмици ще успея да събера достатъчен филмов материал, с който да ви зарадвам.
Снощи много приятно ни изненада Бакала с телефонното си обаждане. Разказа ни историята надълго и нашироко – те днес тръгват за България, а ние до три-четири месеца трябва да сме при тях на Канарските острови, за да им кръстим момченцето. Вечерта с Даниела тъкмо си мислехме за това и той се обади, за да ни каже радостната вест. Не знам само как ще го осъществяваме всичко това, но пък желание не ни липсва, да видим...
Довечера пак имам среща с една агентка от Финансовото министерство във връзка с моя бизнес – ще ми разяснява въпросите по такси, данъчни закони, права и задължения. От агенцията, която ме е наела на работа искат да ми удържат пълния размер на данъка върху заплатата, а аз искам да избегна това. Нали заради това всъщност аз създадох тази малка организация, но за сега ще изчакам да видя какво ще ме посъветват. Към днешна дата моята “империя” е само със статут на едноличен търговец или единична фирма, но може би дейността ми ще трябва да прерасне под формата на отделна компания (Pty Ltd, нещо като дружество с ограничена отговорност), за да се ползвам от тези права и финансови облаги. Това пък предполага плащането на други, по-високи такси и данъци, та довечера ще дискутираме именно по тези въпроси. Дано пък всички светии и Божии служители се обединят на днешния свят празник и помогнат да измислим нещо компромисно и задоволяващо моите безкрайни капризи.
Тези дни вече ще инсталирам Интернета. Все не ми остава време за това – като се прибера вечер от работа и от там нататък нищо не ми се прави, освен да седна на масата и да пия ракия. Ставам в 06:00, прибирам се в къщи в 17:30 - след цял ден работа пред екрана на компютъра, не ми се поглежда и телевизора даже. А питате ли ги всички гинеколози, какво им е като се върнат в къщи при собствените си жени…
С Методи се чухме онази вечер. Той е добре и работи от време на време с някой от неговите авери. Бори се с живота и оцелява. Не е лесно, но се справя…
08.12.2000 – О-хоо, че днес не беше ли празникът на българските студенти (а какъв по-прекрасен и благороден повод от това, за да ударя няколко питиета довечера, в името на академичната младеж от по-новата генерация; в края на краищата, нали и аз съм неин продукт). Използвам случая да поздравя, макар и задочно всички, вече бивши както и настоящи студенти (най-вече студентките…); дерзайте, борете се и ще успеете! Че ако сега ви е само трудно, не знаете какво ви чака после…
Вчерашния ден не съм се занимавал с народното си творчество, защото имах други ходения и излизания през почивките на работа. Искам да купя допълнителна батерия за камерата с по-голям капацитет, та ходих да я поръчвам на едно място. На обяд пък се разправях с узаконяването на фирмата ми, с издаването на разни бизнес номера и допълнителни регистрации.
Снощи инсталирах една специална програма на компютъра за включването му към Интернета. Успяхме за кратко да се пришием към вестник “АБВ”, от където прочетохме няколко вица. Имам още доста неща да усвоявам от сорта на избиране на адреси, писане на писма и т.н., които ще изучавам “в движение” - довечера като дойде Нени, също ще ми покаже някои тънкости от занаята. Утре може да изпратим едно пробно поздравление до Огнян, който има рожден ден (малии-ий, пък какви спомени имам от тогава – е, тури му пепел; листите ми няма да стигнат, че да разкажа за всичките си подвизи)…
Даниела довечера ще ходи на кьор-софра от нейната фабрика. Аз ще я закарам към 18:30 и в 20:30 ще я прибра на връщане от гарата, след като първо взема Нени от там. Тя утре е на работа - първа смяна, както и в неделя. В събота вечерта ще си направим едно по-сериозно тържество за именните ден на Нени и татко. Аз ще се представям с традиционната си мешана скара, но не знам дали в менюто ни ще има и торта – нея вече няма да имаме време да приготвим и сигурно ще я оставим за някой следващ повод от подобно естество; сега много късно се усетихме.
Вчера се занимавах и с българските букви на компютъра. Скоро ще започна пак да пиша с тях и така ще можете по-лесно да ми разчитате грозния почерк. Ох, с много задачи се натоварих изведнъж – не знам за кое по-напред да мисля, кое да осъществявам първо и кое второ. Другата седмица пристига Сашко. С него ще ходим на същата екскурзия, на която водих Ненинчко, докато леля му Даниела си беше в България. И това събитие се очаква да бъде придружено от подробен научно-популярен и документален филм.
11.12.2000 – Милички на мама, започвам писмото си за днес, а и за цялата седмица що е напред, в едно много необичайно време. Сега е 06:30 сутринта - тъкмо дойдох на работа, но за безкрайно мое удоволствие (а и не само мое…), в офиса ни няма ток. Всъщност губят се някъде една или две фази, защото само малка част от осветлението е в наличност, но пък компютрите не работят, както и климатичната инсталация. Доста е задушно и топло тук, защото температурата навън също надхвърли 30°C вече – нищо че сега е едва ранна утрин, правете сметка каква зной ще настане по обяд. Но както и да е - докато майсторите възстановят електрозахранването, аз ще имам прекрасната възможност да драсна някой ред, необезпокояван от никой и за нищо.
Прибрах от работа в петък, а до това време Даниела вече се беше нагласила за служебното си парти. Предната вечер отряза една своя дълга рокля и я направи къса, та се кипри, та се коландри - като че ли не отиваше на запой с останалите кикимори от отдела, ами щеше да има височайша среща с Кралицата. Но аз я харесвам, когато се гласи и само я връщах ту за един, ту за друг тоалет. На края намерихме най-доброто. Заведох я с колата до ресторанта в 18:30, а ние с Ванеса отидохме по магазините, за да убием времето до посрещането на Нени в 20:30. Купихме материали за тортата, наред с още някои други продукти и отидохме на гарата да го чакаме. От там се прибрахме направо в къщи – с Дани се бяхме разбрали да ми се обади след тържеството, за да отида да я взема. Междувременно бебето заспа в колата, та малко му се обърка режима. В къщи хептен не рачи да заспи и докато не си дойде майка му в 22:30, онова малко диване не миряса. Ние с Нени вечеряхме набързо и веднага седнахме пред компютъра. Той беше въоръжен с много ентусиазъм и търпение, докато нагласим всичко както трябва. Легнахме доста късно, но успяхме все пак да изпратим едно кратко поздравление до Огнян по случай рождения му ден. Заспахме утрепани от всякакви емоции и изживявания, предизвикани от частичните ни неудачи и временни успехи…
На другата сутрин (събота) закарах Дани на работа за първата й смяна. Върнах се тихичко в къщи и докато все още Ванеса спеше, аз пак застанах зад компютъра да се занимавам с това или онова. Неничко ме усети и веднага скочи от леглото, та продължихме делото вече заедно. Добре че малката спа до късно, след което продължи да си играе в леглото, та ни остави на мира за известно време да посвършим някоя работа. Ние после и с нея си продължихме подхванатата дейност, но все пак обстановката беше много по-спокойна, докато й бяха затворени очите. По принцип всичко вървеше добре, само с някои малки изключения, по които аз трябва да продължа заниманията си, докато напълно изчистя проблемите. Обядвахме, после пак на компютъра - не сме мърдали от къщи два дни. Когато следобеда стана време да взема Даниела от работа, отидох набързо и веднага с връщането ми продължихме.
Щом си дойде в къщи, Дани се залови с тортата на леля Бонка. Към 19:00 вече всички спряхме с активната си дейност - Неничко заспа пред компютъра, а Даниела се тръшна на дивана. Аз обаче продължих своя победен маратон и в кухнята – от там насетне се занимавах с приготовления на салати, разбиване на майонези и пр. Запалих кюмюра навън, въобще – много хубавичко си починах... Един по един взеха да ми се надигат - първо Дани, че й се допило бира; после Нени, че му домирисало на скара и огладнял. Взехме си аперитива, аз опекох кебапите и тържеството стана. През това време ви се обаждахме по телефона и се чухме с вас, но аз най-много се радвам, че си поприказвахте с Нени. По-нататък пак ще се обадим, може би през Интернета вече.
В събота вечерта отново си легнахме късно, защото от масата се преместихме обратно на компютъра. Този път се свързахме директно с Огнян - даже разбрах, че точно в този момент майка е била съвсем близо до него, но в същото време ние не можахме да говорим по-дълго, защото аз още не знаех как да боравя с техниката и апаратурата.
Междувременно се получи и вашето писмо № 84 - още в четвъртък, но все забравям да го спомена, заради статистическата номерация на майчицата ми (токът продължава да не идва; всичко около мен е мирно и тихо в продължение на повече от час, а пък аз най-заслужено и съвсем легално вече “заработих” първите си $25 за деня – е, кажете ми: как да не го обича човек този наш, тъй прекрасен и загнил капиталистически строй!)…
В неделя сутринта програмата ни беше същата – Дани отиде на работа в 07:00, а ние с Нени отново яхнахме компютъра. Добре че бебето спа в кревата си до късно, защото ако ни се беше разскимтяло по никое време, просто нямаше да има свободен персонал, че да му обръща съответното внимание. В крайна сметка всички кусури бяха отстранени - Неничко направи своите заключителни опити за доказване, че нещата вече си бяха наред.
А пък тортата предната вечер беше станала чудна! Даниела пак ще я прави при подобни поводи, защото приготовлението не й отне много време. Но и тя ми е много чевръста и нищо не й се опира – абе, “близнак”; какво повече да ви разправям - гледайте мен и за нея не питайте…
Почнахме с Нени пак да кроим планове къде да ходим по Коледа и Нова Година. Хвърлихме сили да търсим билети за Тасмания, но цифрите са убийствени вече, предвид на това, че няма задължителното предварение от минимум 21 дни, оставащи до датата на пътуването ни. Не знам какво ще правим при това положение. Лошото е и друго, че Дани има да изкара две смени на 23 и 24 Декември, а така се разкъсват дните - иначе ние от 20-ти още сме свободни. Можем и с колата да тръгнем, но пък нямаме много време за пътуване. А те до там са си едно на друго 5000 км (с връщането) - както и да се изчисляват. Снощи с Даниела три часа висяхме на Интернета, за да търсим самолетни билети от разните агенции. Намираме връзка до Мелбърн, но от там надолу тръгва друг, много по-малък самолет или пък ферибот, който да ни закара на острова. Абе, далече - дива работа! В същото време се свързахме със Сашко в Аделаида и с Нени, та водихме кръстосан разговор – изобщо, доста интересно се получи. Вчера след обяд написах едно дълго писмо до Огнян и Ленчето - надявам се да са го получили и поне единия от двамата да ми отговори.
Вчера сутринта пак ми се обажда Мирослав от Америка и си говорихме Ѕ час. Той е много весел и симпатичен човек. Аз лично не го познавам много издълбоко, но ние с него се знаем още от отделенията – макар, че пътищата ни са се кръстосвали и разделяли на много пъти. Независимо че в основното училище (“Цанко Дюстабанов”) бяхме в различни класове, много пъти сме играли заедно по двора. После в Техникума той беше в машинните курсове, а аз в електрическия отдел, но се знаем добре. Даже в Казанлък като войници си страдахме заедно за близките и за Старославно Габрово, което още по-силно спои връзката и приятелството ни. Хората се обединяват, когато имат насреща си общ враг (в случая армията, със своите сурови, железни закони и безкрайни идиотски порядки). Бори се и той като мен, завалията, с живота и оцеляването - жена му го оставила наскоро; взела детето и заминала при друг. Неговата дъщеря била само с няколко години по-малка от нашия Нени, около 10-годишна. Абе все сме се събрали “от един дол дренки” – юнаци с големи калпаци. Но светът е достатъчно широк – място под слънцето има за всеки. И с Цецови се чухме снощи. Майка му вече действа за австралийска виза (а пък Светлана особено, очаква свекърва си с подчертано “нетърпение” – ха-ха-ха!)...
Още нямаме ток - топло ми е, та се потя като нерез. Обаче така ми е по-добре, отколкото на хладно, когато пък трябва да работя. Дано да изкараме повечко време “на тъмно” – не се оплаквам. Сега ще отида и аз да се включа в някой безсмислен разговор с колегите, защото напълно се изчерпих откъм информация за вас. Като се сетя нещо, пак ще ви пиша.
Явно ток скоро няма да има. Вече е 09:40, когато е официалното време за закуска, кафе, цигара и въобще за почивка. Хубавичко си поседяхме два часа без ток – нека сега пък и да си починем малко. Единственото неудобство на създалата се ситуация е, че още няма климатик в залата, въпреки че вече заработихме на компютрите (дано прегреят в топлото, та хептен да спрат – тяхната мама…). Изгубената фаза я намериха, но пък онази, на която е закачена климатичната инсталация продължават да я търсят. Е, то не е чак толкова горещо, но ние вече сме станали много чувствителни (лигави) и ако не ни е хладно (около 20°C-22°C), почваме да мърморим и негодуваме.
След малко ще се обадя на момичетата, да ги видя какво правят и дали са се наспали. Малкото предполагам, отдавна е скочило на крака и цвили из креватчето си в бесен галоп между стените, но майка му е по-трудна при ставането си от сън. Нощес легнахме в 24:00 чак, защото огладнях по никое време, та ставах да ям; докато ме чакаше да заговявам, Дани ми прави сандвичи за днес. Нямам плодове, за това ще се измъчвам с шунка, кашкавал и салам. Все още поддържам една много строга, макар и закръглена линия – за целта постоянно следя дупките на колана. Продължавам да съм на последната, която пробих преди да замина за Аделаида почти две години назад във времето (Боже, не знаех, че то може да лети чак толкова бързо)... Та, гледам да се вписвам в някаква задоволителна телесна форма.
Онази вечер Нени също много хареса тортата, но не яде много - гледам го, че и той уж се ограничава откъм прекомерна употреба на храна (обикновено като преяде и спира – същински бащичко, да ми е жив и здрав). Обаче на кебапчетата е направо неудържим – мачка ги едно след друго като тиквени семки, защото много ги обича. А аз съм се специализирал вече в пропорциите и ги правя доста успешно. Дал съм рецептата и на Цецо, който също активно се занимава със скари и печива. Ако имаме възможността да се видим по Коледа, ще падне голяма “обмяна на опит” – вероятно тогава ще отпусна “талията” си напред с няколко дупки в колана. На обяд имам разни излизания до отделни инстанции и няма да бъдем заедно – тогава чао и до утре…
