Мили родители – лично мои и наши общи; приятели, слушатели и други гадатели!
Аз за пореден път не се сещам за номерацията на следващото си писмо, което начевам днес – мисля, че то трябваше да носи № 5, но пък нищо чудно да е...

06.04.2000 - Започвам с факта, че нашето бебе на края ще се окаже като един малък слон – в момента тежи цели 4 кг и е дълго 56 см, а се роди 50 см и го изписаха от родилния дом само 3.080 кг! Абе аз нали ви казах, че познах по кори...

Мили родители наши,
15.03.2000 – В продължение на няколко дни си дадох известна почивка и не съм сядал да пиша, откакто ви изпратихме малкото колетче с кафето, снимките, документите и останалите дреболии. Доядя ме много, че можех ...

02.03.2000 - Продължавам с мисълта си от вчера в малката сутрешна почивка на работа. Все още обаче крайни резултати налице няма никакви. Бебето си е много добре, но не иска да излиза от утробата на майка си. Вчера на обяд ходих при Дание...

Мили родители – мои и наши; близки другари и врагове най-зли!
Може би повече от седмица не съм си сядал на гъза да пиша - по най-различни причини, кои обективни, кои субективни: де време не е достигало, де с нещо друго съм се зани...

Полагайки последните редове на предишното си послание, аз би трябвало някъде измежду тях да спомена, че вече имах своите най-твърди и дълбоко убедени намерения за преустановяване на литературната си гавра с българския език и с това да сл...

14.12.1999 - Продължавам си мисълта и разказа от вчера в днешната почивка на работа, защото вчера по обяд излизах и ходих да плащам автобусните билети на Нени за следващото му пристигане по Коледа. Така – до къде бяхме стигнали: а,...

Скъпи родители наши – приятели/читатели и мои най-прекрасни, смъртни врагове!
29.11.1999 - Днес съм на работа и използвам почивката си, за да надраскам още някой и друг информационен ред като прибавка към нескончаемият си бюлетин....

Мили ми мамо и тате,
24.11.1999 – Ето че неусетно пак мина повече от седмица, откакто ви изпратихме колетчето със снимките. Веднага след това се бях поотпуснал малко с редовната кореспонденция, но сега на нова сметка се стреснах, ...

25.10.1999 – Понеделник – тъп ден. Тази вечер отново съм самотен, за разлика от предишните, които прекарахме заедно с Дани като младоженци. В сряда вечерта тя пристигна с автобуса от Бризбън в 20:20, когато живота ми доби &nd...

13.10.1999 - С бясна скорост нещата пак се завъртяха в множество посоки, та сега се чудя на къде да поемам. Първо – вчера агента окончателно ми се обади, че от понеделник (18 Октомври) започвам работа във влаковото депо, в градчето...

Мили приятели наши и родители още по-скъпи,
19.09.1999 - Неделя вечер е – тъпа, сива и до болка скучна. Първо обаче не ми се стряскайте от червения цвят по листите – в това няма нищо необикновено. Просто другите химикалки, д...

12.09.1999 - Неделя. Ето че отново дойде време за полагането на финалните редове в това писмо. Утре вече ще го изпратим, заедно с разните там боклучета и подаръчета от нас. Много дни минаха, откакто не съм отразявал новините, но извините...

16.08.1999 - Много информация се събра пак за описване, та се чудя от къде да я започвам. Мъча се да си спомня къде и с какво прекъснах писането си предния път. Мисля, че беше четвъртък или петък – предполагам на миналата седмица. ...

Мили наши майко и татко – приятели познати и врагове непознати!
14.07.1999 – Вече отшумяха безгрижните ни екскурзиантски и отпускарски дни, докато при нас гостуваха Сашко с приятелката си Лиса. С тях много ходихме, много вид...