Скъпи родители, мила наша бабо, приятели и сродници!
С няколко дена закъснение, започвам поредният си подробен презокеански репортаж, отново с уговорката относно номера на изданието му. Онзи ден, след като изпратихме благополучно колета на пощата, по инерция съм пуснал листите на писмото, само че без първо да погледна до кой номер съм стигнал в тази безкрайна поредица от съчинения. Смътно си спомням, че бях някъде около 50-то юбилейно число, за това сега реших да продължа с № 51, пък дано съм улучил поредността по някаква щастлива случайност. Но даже и да не съм, това писмо така или иначе ще си остане под № 51, а следващото ще носи № 52 и т.н., докато съвсем не ми омръзне да пиша и да зарежа всичко по средата, както доста от моите, иначе ентусиазирани поне в началото си начинания…
Днес е вече 28.09.1995 - четвъртък, а колета го изпратихме още в понеделник. През това време (всъщност онзи ден) получихме писмото на Албенчето и Драго, а днес и вашето № 122. Като гледам датите и пресмятам летателното му време – дошло е за малко повече от две седмици, което е напълно нормално, имайки предвид и от коя част на земята пътува. Сега с няколко реда ще опиша случките от предните дни, а после ще се спирам върху отделните точки и подточки от вашето писмо.
Във вторник (26 Септември), отпразнувахме 35-ят рожден ден на Женя. На софрата присъстваха специалитети от световната кухня и три рози, купени лично от мене в добавка към празничната атмосфера (които към днешна дата вече са поувехнали и клюмнали във вазата, поради които причини аз по принцип цветя не купувам на домашните си любимци, но сега направих изключение понеже годишнината е кръгла; следващите цветя обаче определено ще са за 70-ят й юбилей). Неничко, понеже все още е във ваканция, та сутринта отново правил на майка си закуска в леглото, шетали из къщи, въртели се, готвили двамата и т.н. Аз като си дойдох вечерта от работа, направихме един голям домашен моабет и няколко снимки за спомен. По време на тържествената вечеря пак се завъртя думата около лятната ваканция, почивки, летуване и т.н. и беше поставена най-новата идея - за купуването на караван! Това ще ни направи независими от всяка гледна точка и с него ще можем по-често да походваме тук-там наоколо, без да се съобразяваме със свободните места по къмпингите, да плащаме скъпи стаи в мотели, хотели и т.н. Тук почивният сезон е “активен” почти през цялата година и така, както вече не работя до късно, още от петъка можем да тръгваме на някъде и да се прибираме чак в неделя вечерта или дори в понеделник рано заранта (по стар семеен обичай). А когато пък и понеделника ми се пада почивен, връщането може да става дори след удължение на излета ни с още един допълнителен ден. Мислехме да се оборудваме с палатка и друг къмпингов инвентар, но комай че не ни се слугува вече на надуване на дюшеци и разпъване на палатки, изправяне на рейки и забиване на колчета. Караванът има всичко необходимо – газови хладилник и печка, осветление, легла, маса и т.н. По-големите и скъпи модели си имат дори отделни спални, малки бани с тоалетни и т.н., но те пък струват над $30,000! Ние сме се ориентирали към най-малкият и прост вариант, но снаряжен с всички удобства от първа необходимост (което за мене се заключава единствено и само в наличието на хладилник, където да ми умира от студ бирата – на всичко останало му се намира колая). Наред с това аз трябва да мога и да го тегля с немощната си колца, която по принцип е много бърза на равното, но все пак няма и чак такава тяга, че да й се закачат по два тона каруци, които да тегли подире си. Ако си спомняте поляците на времето идваха с такива караванчета по морето – нашият ще е близък по фасон, но вероятно с малко по-голям размер от тях. За сега тази идея все още се намира в затворената и изолирана сфера на безкрайните ни мечти, а до самото й осъществяване едва ли някой има на представа дали ще се стигне. За всеки случай обаче, ние сме си купили и подсигурили вестника с обявите за продажби – там избора е огромен и има стока за всеки джоб, колкото и продънен да е той. Няма да ни се иска да отделяме повече от $3000–$4000 за тази покупка, защото пък нали в същото време се опитваме да спестим и депозита за къщата. Независимо от всичко и за наше спокойствие, в неделя ще направим първото си проучване, за да видим какво предлагат хората в тази ценова граница. Това са и последните “ветрове на промяната” около нас...
Междувременно се стягаме и за официалния рожден ден на Женя, който ще се проведе по-масово в събота, заедно с всичките ни приятели. Снощи направихме огромен пазар, че къщата ни много се беше опразнила. Онази сутрин (сутрин беше само тук и за нас, докато в България е било предния ден вечерта), Женя е приказвала с целия род в Ямбол, но предполагам че подробностите вие вече ги знаете от тях самите. Канят се да ви дойдат на гости и дано това стане по-скоро, че да се разтушите и вие малко покрай посещението им. Усещаме, че имате голямо напрежение и грижи около баба, но добре че поне апартамента се продаде, та да отпадне барем този проблем - гайлетата ви са с едно по-малко вече.
Тези дни имах по-малко служебна работа и се занимавах с подготвяне, редактиране и разпечатване на писмото за змийската отрова. Стана много хубаво, има да се доизгладят някои изречения и в най-скоро време ще го разпращам по инстанциите, за които ме посъветва неотдава Професорът. Имам три готови адреса, на които да почукам - а какво ще ми отговорят те, мога само да гадая. Така или иначе, копие от оригиналното писмо със съответният му превод ще получите и вие, за да го покаже майка на доктора, който движи въпроса откъм българската страна, а след като получа и отговорите на тези организации, ще ви ги препращам и преведени на български език.
Днес Нени беше много щастлив, защото едното от приятелчетата му си дойде от почивка на Хавайските острови. Освен това, детето (Брентън) се е сетил да им донесе на него и на Родни по някакво малко подаръче от там. Днес са вилнели цял ден - ту у едните, ту у другите; Женя ги е гощавала за обяд, после се къпали в басейна и т.н. В резултат на всичко това, Нени вече спи на дивана, въпреки че е едва 19:30 - нахрани се обилно с грах и кренвирши, прочете писмото много гладко от баба си Веска и самодоволно се отнесе в тежък сън. Сега аз пък на свой ред отивам да акам, а като се върна ще продължа с кратка дискусия по вашето писмо (специално за спокойствието на баба пиша, че след излизането ми от клозета, аз обезателно ще съм си измил ръцете със сапун!, преди да продължа с писателството си – тя много държеше на хигиената, докато аз не особено)...
Така, ох - олекна ми на коремчето, че и аз доста дълго време вечерях и се тъпках с вкусните манджи на Женя. Връщам се отново на темата за караваните. Напред във вестника съм отбелязал най-малко 20, всичките все в ценовите граници до $3500. Понеже не им разбирам много от моделите и марките, а и в описанията им по обявите доста думи са ми непознати, та ще ходим на място да гледаме всеки един от тях поотделно и да добием представа за всичко...
А сега няколко думи и по вашето писмо. Акордеона ми няма да се дава, продава, подарява или каквото и да е било друго. Той ми е дал живота, който съм водил и още водя, веселил ни е в продължение на години и дай Боже пак да ни весели. С него съм направил хиляди моабети, развеселил съм стотици хора с тези си умения, които макар и не виртуозни, надявам се аз никога няма да забравя. За мене този акордеон е повече един символичен спомен, ценна реликва имаща сантиментална стойност и искам да си остане в пределите на нашите домове и семейства. Същото важи и за китарата ми. Нищо не се знае, един ден може с някой пробит каскет, седнал пред прага на луксозен магазин, да си изкарвам поне за хляба с тези инструменти... Така че те нека да останат там, където са си в момента.
До колкото си спомням, вашия фритюрник изгоря. Чудя се, защо още не сте взели нашият, че да си го ползвате със здраве. Той до последния момент работеше много добре при нас и аз най-искрено ще се радвам ако науча, че по-често си пържите картофи в него, с тях пък пиете бира още по-често и си спомняте и мислите за нас (това със сигурност знам, че ще бъде най-често). Значи и фритюрника остава у вас, защото е глупаво да се продава, подарява или пък изхвърля (ах, каква грозна дума само – не обичам, когато една хубава стока стане зян). В Австралия продават чудни съоръжения от подобно естество, но им искат по $90 в магазините и на тази цена ние не изпитваме остра нужда от тях (да не сте си и помислили за изпращане!!!; бързам да уточня в тая връзка, че като я знам майка - току виж го турила в някоя кутия за “децата” в далечната Австралия...). Ние един ден ще си купим нов за къщата, а вие използвайте този, докато и той не е гръмнал. Иначе дрехи, дъски за гладене и друг дребен домашен инвентар: каквото искате – ползвайте, другото продавайте, ако и това не помогне – подарявайте. Най-добре ще бъде къмпинговото ни оборудване да се продаде целокупно по цени на американския пазар. Ако вие имате нужда от нещо – ползвайте го. Както съм писал и преди – палатките тук варират между $20 (хималайките) до $400-$500 за по-луксозните шатри. Но те пък са много грозни, с външна конструкция, направена от тежки тръби, дебел плат и т.н. Тук духат силни ветрове и поради тези причини нарочно са направени по-устойчиви на природните капризи. Отделно се продават колчета, рейки и т.н. Противоураганните колчета за забиване в пясъка са по 3-4 фута дълги (по метър и двайсе...). А ние, както разбирате, сме ориентирани към караван, така че връщане назад към палатки и надуваеми дюшеци няма да има от сега нататък. Ако това не се осъществи това лято, може за другия сезон да е, но рано или късно ще стане...
Чета майко, за гостите ти около 09 Септември – ние точно тогава ходихме на екскурзия до близък курорт на морето. Скоро ще пратим филма, защото аз онзи ден сглобих половината, остава пак да седна някоя неделя и да го довърша, но от ходене и скитане - остава ли ми време? Малкото и то се очертава голямо миткало като мене – още като наближи четвъртък-петък и почва да пита: “Имаме ли програма за събота и неделя? Някъде ще ходим ли? Гости ли ще имаме или ние ще отидем у някого?” Изобщо – голяма хаймана, но на кого ли прилича такова, като аз толкова много “обичам” да си стоя в къщи?...
Радвам се, че майка пак е ходила на Кръстова гора. Това там наистина трябва да е някакво свято място – аз нищо не бях чувал преди за тамошните земи, но комунягите може и нарочно да са го пазили в тайна; те нали освен шибаната си “Партия” друга вяра и религия нямат. А пък д-р Йонков хубаво си мисли да изпраща майка за куриер на змийската отрова. Аз и в официалното писмо до тези организации точно така съм написал, че разполагам с широк спектър от куриерски екип, който покрива почти цялото земно кълбо. Да ме знаят само какъв съм пръдльо, че и на писмото ми даже няма да отговорят. Но то така е написано и на такъв висок стил съм го формулирал, че просто да не могат да ми откажат, след като го прочетат. А то нищо не се знае още – ако за Коледа и Великден ми носите по една дамаджанка с отлежала, хубава и силна змийска отрова от България, ние тук може и да свържем двата края, че и земята да си изплатим по-бързо, ха-ха-ха! Стигнем ли обаче до търговия, може би ще ми искат срокове на доставка, количества и т.н. Ние постепенно във времето напред ще изясним всички подробности. Междувременно, посочете ми някакъв “Телефакс” номер, на който ако се наложи евентуално бих могъл спешно да изпратя някакъв документ, писмо, информация и т.н.
Ориентирам се към привършване на тазвечерното си описание, защото съм започнал в 19:00, а вече е 21:30. Но това е и всичко за сега, а аз поетапно пак ще ви информирам и за останалите неща.
01.10.1995 – Неделя, 07:30. Докато другите още спят, използвам свободните си и единствено тогава спокойни минути, за да опиша последните събития около нас. Вчера сутринта с Неничко пак ходихме до завода – имах нещо да довършвам и да нанасям по плановете на къщата, но за 2-3 часа успях да си свърша работата. После се прибрахме, натоварихме багажа и отидохме в един парк, където беше обявен приемът по случай рождения ден на Женя. Опекохме мръвките на барбекю, имаше салати, наливахме се с бири и т.н. Всички наши приятели дойдоха да уважат рожденичката и заедно си изкарахме много весело до 17:00. Прибрахме се и след задължителните ритуали по къпане и зяпане на скучната телевизия, на края се разхвърляхме по леглата за сън. Аз не обичам да спя по много, особено ако за деня ми предстоят важни дела и задачи. Ето, за днес имаме набелязани 6 адреса, които се намират в четирите посоки на света и ще падне голямо обикаляне на града, докато ги посетим. Както вече знаете, ще ходим да гледаме разни каравани за продан - да видим дали ще се спрем на нещо. Тази обиколка ще ни отнеме цял ден и има доста време да се скитаме и кръстосваме пътищата. За целта сме си взели суха храна за един ден - сандвичи, вода, сокове и заедно с хладилната чанта към 09:00 ще излезем от дома, а ще се приберем чак вечерта. Нени с нетърпение очаква този ден, защото той много обича да ходи, да гледа и да търгува. Научил се е и да се пазари, също като циганче. Онзи ден пък имали трудоден - той заедно с Родни помагали нещо на родителите на Брентън (това е третия “мускетар”, дето скоро се върнаха от екскурзията си до Хавайските острови). Правили нещо в градината, носили камъчета за лехичките и т.н. Специално от Нени, хората били много доволни (по неговите думи, но съм сигурен че не лъже, поне за това...). На края таткото на Брентън дал по $5 на всеки от бригадирите и те се впуснали в юнашко и безразборно харчене. Нашият първо купил на майка си бенгалски огън за рождения ден, после купил за себе си един ненужен воден пищов-играчка, остатъка пък дал за разни дъвки, бонбони и т.н. С един замах похарчил всичко до цент и чак тогава мирясал. Викам му после поучително: когато спечелиш $5, така трябва да постъпиш, че шест от тях трябва вече да си заделил настрани, да си ги спестил “за черни дни”, а не всичко да си изхарчил до троха; петте долара са ти дадени за да направиш други десет, а не да се прибереш в къщи и без тях. Не мисля че ме разбра какво му говоря, но той има достатъчно време тепърва да изучава много от истините за парите, които по принцип не винаги са лицеприятни. В същото време и аз много “открити уроци” му давам. Още не са му съвсем ясни ситуациите, ама като порасне малко повече ще се оправя сам...
От Женя разбрах (а тя на свой ред от телефонния си разговор с Ямбол), че татко си е дошъл от Сърбия по живо-по здраво. Дано всичко там да е било успешно, след толкова много проектантски труд. Онази нощ аз пък сънувах, че съм си дошъл в България, ама не помня у кого сме били. Всички вие бяхте там. Другото нещо беше, че съм пристигнал с един от нашите автобуси на завода и се мъча да го вкарам и паркирам отзад в двора. Добре ама те са много високи и рейса не може да се пъхне отдолу в тунела под блока. Какво беше това чудо не знам – вероятно някаква българо-австралийски смесица от спомени, размътено настояще и още по-неясно бъдеще...
Нени вече стана и започна да досажда с въпросите си: “Кога ще излизаме?”, пита – “Ще правя на майка ти кафе и когато го изпие, тръгваме веднага”, му отвръщам аз, без да спирам да си пиша. Не беше особено впечатлен от отговора ми и сега отиде да си чете в леглото и да убива времето до 08:30. Днес е малко облачно, но това пък от една страна е по-хубаво за нашата търговска дейност и времето ще бъде подходящо за пътуване, защото иначе като се облещи онова голямо слънце над нас – настава ужас от жега. А тук то пече по-силно, защото по геофизични данни, Австралия се намира с 36 милиона километра по-близо до него, отколкото другите континенти. Но търпи се де, от това не се умира – само че е по-приятно, когато все пак е малко по-хладно...
Сашо понеже е най-печен в тези финансови дела, сигурно ще ми даде най-добрия съвет за прехвърлянето на парите от апартамента тук. Но аз на него още нищо не съм споменавал – първо чакам вие да ми пишете колко са в крайна сметка и най-важно: в какъв вид. Та за сега ще изчакаме малко с този въпрос. След миг започва и подготовката за излизането ни - обличане, миене, молитви и т.н., та спирам до тук, за да продължа нататък при пръв удобен случай...
03.10.1995 - Ето, че неусетно дойде и Октомври. Пролетта не ни радва с особено слънчево време (за което не страдаме изобщо). Днес даже преваля и дъжд, но вчера и онзи ден беше сравнително хубаво. Ние в неделята направихме една голяма обиколка из Бризбън надлъж и нашир, за да разгледаме пет каравани, обявени за продан във вестника. Навъртяхме 215 км в града, но окончателно не сме се спрели на нищо за сега. Само първият, който видяхме си заслужаваше вниманието и парите – $2750, но ние искаме да разгледаме поне още 2-3 пъти по толкова, за да сме сигурни че ако евентуално се стигне до покупка, ще сме направили възможно най-добрият си избор. И сега на всеки две седмици ще правим такива обиколки и в случай че не се спрем на нищо до тогава, ще се върнем на първия и то ако все още не е продаден, разбира се. Късно следобеда в неделята пътьом минахме през Ани и Сашо, а после се прибрахме.
Новата седмица започна по обичайният си тъп и скучен начин – работа, чистене, готвене, гладене, пране, приготвяне на сандвичи за следващия ден и т.н. Единственото, което ни съживи душите беше милото писмо на Снежа и Денчо от Либия. Тя е лекарка там (Д-р Дякова), в Бенгази - Ленчето и Огнян също ги знаят. Те заминаха още преди ние да тръгнем за насам. Всъщност първо отиде Снежана, а после Денчо (мъжа й) с малката. Пишат, че са много добре там. Те са наши общи приятели на цялата компания – Страшо, Захари и т.н. Тези дни ще трябва и на тях да пишем до Либия, защото много искаме да си поддържаме взаимните връзки и приятелски отношения.
Плановете по къщата сега отидоха на малко по-заден план, но ще се върна към тях отново в събота. Имам нужда от повече време и съсредоточение върху всичко което правя, а това може да стане само в съботните сутрини, защото тогава околната среда покрай мене е значително по-спокойна. При това положение ще използвам обедните си почивки за писане на писма. Снощи пак поработих малко над филма и вече ми остава съвсем малко, докато го довърша напълно. Женя днес е взела снимките, които сме си правили по време на последните празници и празненства – сватбения ден у дома, рожденият й ден в къщи и на барбекюто с приятелите и т.н. Впоследствие ще ви ги надпиша и изпратя заедно с видеокасетата. Междувременно ние сме започнали да ви записваме следващата, но периодът от време е малко беден откъм събития, та за това не може така бързо да се пълнят касетките, но все пак... Ако по Коледа отидем в Сидней както е по план, от там ще има богат филмов материал, а до тогава ще се наложи да се задоволявате само с откъслечните ни епизоди.
Нени също пише писмо от време на време. Той вчера отново започна учебния срок – вече последният за 4-ти клас. Малко преди Коледа ще ги разпуснат за голямата им лятна ваканция, която ще продължи около 7-8 седмици. От направеното в клас предварително препитване за преговор, учителят му бил казал, че той е показал отлични резултати. Да го видим как ще върви нататък. Аз окончателно завърших редакцията на писмото до трите институции относно змийската отрова. Неничко днес го занесе на учителя си, че да го провери и евентуално коригира, за да звучи малко “по-така”, с по-купешки лафове и утре ще го вземе готово. Сега трябва да разбера адресите, до които да разпратя по едно копие от писмото, но това вече е по-лесна работа и остава само да чакаме някой да клъвне въдицата. Всеки миг ще ви информирам за всяка промяна, която става около нас.
Скоро не сте ми пращали филмче. Амчи снимайте се де, за какво са ви толкова апарати и филми дето съм ви изпратил! Във фотоапарата на татко още има един обикновен “KODAK”, а в майкиния е този силния – 400 ASA. Като ги изщракате, други ще изпратим - нека снимането изобщо да не ви свиди. Ние пари нямаме само за огромни неща: да купим къща или магазин например, автосервиз, бензиностанция или пък някоя банка, но за дребните работи – стотинки бол, дал Господ достатъчно! Така че хич не му правете сметката по старому и по бедняшки, нали минахме с едно стъпало нагоре! Ами така де, не сме просяци вече...
Сега ще се местя на писмото до Снежа и Денчо, защото и на тях трябва да изпратим отговор тези дни.
04.10.1995 - По червения химикал, предполагам вече разбрахте, че отново пиша на работа в почивката. Снощи написах едно дълго и обзорно, информационно писмо на нашите хора в социалистическата джамахирия. Дано съм обхванал всичките им въпроси, които бяха важни за тях и в частност това, което ги интересуваше. В следващите няколко дена ние пак ще им пишем.
Вие сигурно вече сте обрали лозето и сте го вкарали в бъчвите. Дано да е била добра реколтата тази година. Леля Цонка (на Ива майка й) е направила разсад от семената за чубрицата, които на нас пък ни ги дадоха други хора. Когато стане готов, те ще го посеят в градината и всички дружно ще чакаме да израсте подправката. А до тогава можете да ни изпращате по малко, но не нарочно и специално, а просто при случай.
През Октомври пак ще се обадим по телефона, за да разберем дали сте получили колета и как сте въобще. Много ми се иска до тогава и парите да сте оправили, защото постоянно се притеснявам като ги държите из къщи, а отделно дето доларът ще скочи още и от това можем да загубим доста средства. В същото време мисля, че тази сума и за вас самите се явява един сериозен дерт - за това искам час по-скоро да ви освободя от тези грижи. Вкарани веднъж в банката и в съответният им вид, ще бъде малко по-спокойно за всички ни.
Неничко днес ще донесе писмото от учителя си, след като човекът го е проверил и веднага ще задействам разпращането му по адресите. Аз малко скептично гледам на тази дейност, но с готовност правя всичко, защото макар и малко – надявам се и аз на успех. А този успех може доста да промени живота ни, така както и вашия - особено ако ни изпращате 3-4 пъти годишно по едно бурканче от продукта (за змийската отрова ми е думата - нямам предвид нито пчелен мед, нито пък сладко от вишни...). Но нека да видим първо как ще потръгне процеса и какво ще стане – по принцип правим всичко, което е възможно и чакаме резултатите...
Продължавам отново в обедната почивка. Времето изведнъж се оправи и днес вече е слънчево и приятно. Тук тези неща стават много бързо – докато на едно място връхлита ураган, отзаде му идва хубавото време. По Коледа се очертава да се почива официално само две седмици. Заповедта ще се стовари с най-тежка сила върху работниците от цеховете, защото шефовете казват, че това е най-силното време за просперитета на завода, а пък те по-рано са го затваряли за период от цели четири седмици и са разпускали личният състав за годишните си отпуски. От сега насетне това ще става само за срок от две недели. За инженеро-техническият персонал обаче, както е по целия свят, това условие няма да важи чак с такава стриктност и аз ще мога да си взема отпуската когато поискам. Е, няма да я вземам цялата само по Коледа и Нова Година , а ще си оставя няколко дни и за през следващата година. Нямаме още ясна представа как ще преминат отпускарските ни дни, но живот и здраве по предварителен разчет на 21 Декември ще тръгнем за Сидней. Чакаме от вас резултати от уговорката чрез Мечев или Кожухаров - за евентуално преспиване при тях. От това колко дни можем да се приютим при тези хора, до голяма степен ще зависи и колко време ще останем там. С други думи, ако се уреди безплатното ни пребиваване за 10–12 нощи, можем и цялата отпуска да си изкараме в Сидней. Ще бъдем заедно с Валя и Сашо, ще направим опити да се видим с Ясен, Мечев, Кожухаров и т.н. Във и около Сидней също има хиляди места за посещение и почивка, така че не е речено да се връщаме по нашите брегове и курорти на Queensland. И в Сидней има хубави плажове, както и морето им е същото като Бризбънското. Явно с тукашната компания няма да се наешим и заедно с всички или поне с част от тях да отидем някъде. Хората си гледат техните интереси и си ги преследват. После - не всеки обича и предпочита дивият начин на летуване и почивка, а за по-съблазнителният и цивилизован, просто нямаме пари (или поне ние). За сега всички се ослушват и чакат да наближи времето, а то като наближи ще бъде вече твърде късно да се предприемат всякакви действия. Ето ви и един пресен пример, в подкрепа на моите твърдения. Когато търсихме местата за спане миналия месец на двудневната ни екскурзия, спряхме и в един къмпинг. Там пък ни казаха, че при тях още от преди 12 месеца става резервацията на места и то за караван, който ти си влачиш подире. Но за да отседнеш там и да се включиш на ток, вода и т.н., трябва специално място (една равна бетонна площадка, снабдена с външен електрически контакт и водопроводен кран) - именно тази малка площ, на която се разполага караванът се резервира от толкова далече. Същото правило важи и ако речем да наемем какъв да е караван за почивните седмици. Разбра се, че това е почти абсурдно и ние за това решихме да си купим наш, за да сме независими. Събота, неделя, отпуски – закачай си го отзад и върви където щеш. В него има легла, маса, столове, вода, мивка, печка на газ/ток + хладилник на газ/ток ~240 V и =12 V. Храната си е храна навсякъде – имайки едно такова ремарке, това е като подвижна къща. Купи си нещо от магазина, наготви си го на газовото котлонче и си го яж със сладост, покарвайки го с бира или друго безалкохолно питие от малкия хладилник. Караваните се продават с допълнително помещение, което се закача пред вратата (нещо като навес на палатка) и се опъва с рейки и колчета. Там отдолу е сянка и проветриво. Абе – цивилизована работа, с една дума. Дано само да намерим точно това което търсим, пък ако ще да е и по-евтинко даже...
08.10.1995 - Неделя на обяд. Изминаха няколко дни, в които всецяло бяхме ангажирани с писмото до Снежа и Денчо. Едва снощи го завършихме и се пренасям пак на “габровските” листи. Снимките, които онзи ден Женя взе готови, са от рождения й ден и честването на годишнината ни от сватбата - все домашно изпълнение. Преди две вечери ги надписах, в антракта преди яденето. В същото време днес ми се иска да довърша и филма, за да ви изпратим касетката. Надявам се, че вече сте получили предния ни колет.
Новини няма кой знае какви около нас, освен обикновеното ежедневие. Напред с Нени ходихме до битака да утрепем някой час, вчера преди обяд бяхме по магазини и следобед се занимавахме с колелетата. Прехвърляхме фарчета и звънци от старото му колело на новото. Другата неделя пак ще ходим да гледаме разните каравани и то ако има някои по-нови в обявите от вестника...
10.10.1995 - Виждам че онзи ден съвсем ненадейно съм спрял да пиша и не мога да се сетя за причината, но сигурно е имало някаква. За това продължавам днес в малката си сутрешна почивка, като ще драсна някой ред и по обяд. Тези дни сме под известно напрежение, защото във вестника Женя намери една много подходяща за нея работна позиция. Сега всички сили са хвърлени за изглаждане на документите й за кандидатстване. Дано този път да й се усмихне щастието, защото работата е такава, че един път хване ли я – и край на всякакви проблеми (е, добре де – поне на финансовите само...). Ще ви информираме своевременно за резултатите.
Вчера получихме писмо от Валя и Сашо – дълго и хубаво. Те всички са добре, Ванчовците (дядо и внуче) еднакво наддават на живо тегло и вече ходят по мачове и стадиони. Още нямаме яснота къде точно ще спим в Сидней, но дано до тогава да стане известно. Тези дни ще ви пуснем малко колетче с видеокасетата, като ще изпратим и писмото до нашите приятели в Либия. Онзи ден получихме сметката от телефонният ни разговор на 15 Септември. Говорили сме в продължение на цели 26 минути за по някакви си $1.67 на минута. Добре че ни го казаха Валя и Сашо този начин. Така задължително веднъж в месеца ще се чуваме по телефона, без това да нарушава сериозно пристегнатият ни бюджет.
Тези дни очакваме писмо от вас, защото миналата седмица не получихме. Ще изчакаме още една седмица и ще се обадя да видя дали е дошъл колета ни и в какъв вид. Очакваме и друг колет от Ямбол, както Женя е разбрала от разговора си с техните. Имаме една свободна касетка, на която мислим да се запишем на магнетофона и да ви я изпратим заедно с други неща – писма, снимки и т.н. Сега най-важното е Женя да направи всичко възможно да се представи отлично за работата, а после и Райските врати ще са отворени за нас. Ако има Господ – сега е момента да помогне, нека да ни се притече на помощ! Аз също съм включен активно в помощта, главно на ръководните позиции - но нали трябва да има и някой по-умен, който само да дава акъл и напътства в правилните посоки!...
Продължавам си пак мислите в обедната почивка - както се бях разработил, за малко да я пропусна. Две минути даже вече изтървах и надработих, но после ще си ги взема двойно - мамичката им мръсна капиталистическа! Иначе в завода няма нищо ново - все същата константна заетост и жестоко уплътняване на работния ден. Моя колега Джон, който ми помагаше за проекта на къщата, онзи ден напусна, но взе чертежите със себе си и каза, че той в къщи ще ги довърши на чернова. Чакам всеки момент да ми ги изпрати, а аз после да нанеса корекциите на компютъра. Има да се доуточни наклона на покрива с някои допълнителни изчисления и да се направи окончателната спецификация. Докато имам тази възможност, ще си поиграя аз с тази дейност - но като видя че не мога да се справям, ще платим $300-$400 на някой архитект – той ще ги направи като хората, нали това му е работата. После така изготвени, тези планове се носят в Съвета за одобрение и с папката в ръка се тича от строител на строител и се търси този, който най-евтино и хубаво ще превърне чертежите в тухли и цимент. Но до тогава има доста време - даже и Женя да започне работа, ще изчакаме поне още 5-6 месеца тя самата да си стъпи на мястото, да улегне и да се разбере, че ще остане на тази работа за дълъг период от време. Едва тогава ще теглим втория заем и след други три месеца ще пренасяме багажа на новото място. Но всичко това, както може да стане днес, утре или по-късно, също толкова вероятно e и изобщо да не се осъществи. В инвестицията за земята няма нищо изгубено – на нея от сега нататък ще й се вдига цената. Ние нямаме зор да се местим, защото живеем на много хубаво място, при чудни условия и околна среда, които ако отидем на новата къща, тепърва има всичко да се създава с години напред. Наема от $145 седмично не е голям за мястото на което сме и е сравнително поносим. Нашите приятели живеят в къщи под наем и плащат по $180 седмично, грижат се за градините им, треви косят и подстригват; стопанисват нещо, дето не е тяхно, а правят някой собственик много щастлив с редовните си вноски за наем. На нас обаче така не ни харесва и ние ще плащаме за къща, само при положение че тя си е лично наша.
Времето отново се установи чудно до прекрасно, след като в неделята цял ден валя дъжд. Даже стана и малко хладно тогава, но не чак за обличане с дълги гащи и ръкави. И по късите се изкарва, защото днес вече е много слънчево – на моменти прекалено дори. В отдела постоянно работи климатична инсталация и аз на работа често стоя с пуловер, защото ми е студено - губя реалната си представа за времето навън.
Валя и Сашо са ви получили писмото. Надяват се пак да им пишете при случай, след като получите отговора им. По всичко изглежда, че ние и днес нямаме писмо от вас, щом като Женя още не се е обадила по телефона, за да ми се похвали. Напред, когато се чухме, все още пишеше писмо на Сашо и Валя и не беше ходила да проверява пощата...
Много бързо мина това лято при вас, в тичане и уреждане на документи за продажбата на апартамента. Сега пак се е задала зимата и има да ви мисля дали сте добре, сити ли сте достатъчно и дали ви топло. Постоянно слушаме и гледаме по телевизията за тоя ад в Югославия, но скоро не сме чели български вестници – дано само война да няма, че тогава вече ще бъде трагедия. Не изгаряме от особено желание обаче да знаем какво става там, защото се тревожим главно за вас – ситуацията е такава, че ние на никого не сме в състояние да помогнем. Прекрасно виждаме с очите си, че нещата в България вървят от лошо на по-лошо, но единствената добрина, която можем да направим за вас е да ви докараме тук. Валя пишеше в писмото си, че някаква българка от София се прибрала в Сидней и казала, че леля Здравка се била оженила за някакъв български американец, живеещ в България, но до колко това е вярно никой не знае. Все пак така звучат австралийските слухове, а вие сигурно ще знаете и каква точно е истината. Разбира се, нас тези неща не би трябвало да ни интересуват – всеки си има собствен живот и го подрежда по свой начин, за да е достатъчно щастлив за себе си, без щастието му да пречи на околните...
11.10.1995 - Продължавам традицията с уплътняването и на почивките си по време на дългият работен ден. Снощи с Неничко ходихме да “тренирУваме”, както казва той – смесена дума от “тренираме” и “спортуваме”. Ежедневният му речник е изключително богат на английски думи с български окончания. Много от тях той изобщо не знае какво означават на родният си и майчин език, просто защото никога до сега не ги е чувал или пък не са му влизали в изреченията. Ние не му разрешаваме да говори на българо-английски с нас и постоянно го поправяме навсякъде, където виждаме че не знае даден израз, но в много от случаите той прекрасно разбира всичко, но се прави на тъпан. Та, карахме доста колелетата снощи - даже се прибрахме в тъмното, на фарове. Монтирал съм му фарчето, което аз веднъж при една моя командировка бях купил от Русе, а вие после му го изпратихте. Независимо че е руски, фарът е доста хубав. За миналия рожден ден на Нени (в Аделаида), му бяхме купили отделно динамо с фар + червен стоп за отзад. По едно време имаше три на колелото си, но в училището някакви деца му изкъртили едното и сега той вече не ходи с колелото си там. Страх го е да не му го повредят злосторниците, защото то наистина стана много хубаво. В магазина такова чисто ново колело струва $270, а нашето ни излезе само за $45 (е, поне за сега, защото му предстои пак малък ремонт в сервиз, заради предния скоростен механизъм).
Нас пък с Женя (по-точно само нея), ни е люшнала една нова вълна – купуване на компютър. Тя всъщност тая отдавна си ни люшка и аз до сега геройски отстоявах напорите им, но последната явно ще ме събаря вече. Работата на Женя ще е свързана изключително само с компютър и решихме да вземем един, за да се упражнява и работи в къщи. Освен това тя ще може да наема и работа надомно, с което да помага на бюджета - да работи по договори един вид. Та, подобно на заглавието “Ленин влезе в нашия дом” (не помня дали от книга или някаква картина беше това), но в най-скоро време се очаква проклетият компютър също да влезе в нашия скромен и почтен дом. Този нечовешки акт на бруталното му нахлуване у дома ще предизвиква същите асоциации у мене, както самият Ленин е предизвикал у около 3 милиарда жители на планетата, минус 200 милиона руснаци (съгласно преброяването от Октомври, 1917). С други думи - аз не съм особено възторжен от предстоящата покупка на чудатата кутия, но ще бъда принуден да се примиря, превръщайки се в стоическа саможертва в името на семейния прогрес. Разбира се и аз ще се домогвам понякога до копчетата, защото в този компютър мислим да инсталираме и някаква чертожна програма, подобна на тази, с помощта на която работя в момента и евентуално аз също да работя надомно (вероятно само нощни смени + съботи и недели по 24 часа); в случай че ме освободят от работа преди навършване на пенсионната си възраст, това ще е евентуалното ми разрешение на въпроса с безработицата... И понеже ножът е опрял вече до кокала, в петък вечерта заедно с Васил (който е “прадядото” на компютрите и голям капацитет по тези въпроси), ще ходим да гледаме модела, на който Женя се е спряла. Цялата работа струва само 3000 нещастни долара, но ние ще го вземем на изплащане, безлихвено за една година. От цялата работа Неничко е най-въодушевен, защото ще може да си играе на разни игрички, вместо да се занимава с до болка скучните упражнения за училище, писане на домашни и решаване на задачи. Но аз още от сега съм му казал, че за тази цел той ще има определено и ограничено време в рамките на не повече от Ѕ час на ден. Тук има безброй самообразователни програми за компютър, а пък последният така дълбоко е влязъл във всички сфери на живота и стопанството, както “слънцето и водата за всеки жив организъм” (изтъркан цитат на другаря Георги Димитров – помните ли го, вожда и учителя...).
Мисля вече споменах, че в неделя пак ще ходим да гледаме каравани. Иначе други събития не се очакват, освен ако не възникнат случайно и непредвидено. Довечера ще ходим малко на локален пазар, главно за зеленчуци. Ако купим компютъра и го инсталираме успешно, може би ще започна да пиша писмата си на него. Има една специална програмка, чрез която вместо латинските букви, се изписват техните аналогични знаци, но на нашенската си кирилица. Така репортажите ми ще са по-сбити, на по-малко листи, а в същото време ще съдържат повече информация. Съществува и някаква международна компютърна мрежа, с чиито условия и функции аз лично не съм запознат, но предавам директно това, което съм чул от по-големите “светила” в тази област. Чрез тази световна мрежа и ако разбира се вие също имахте компютър, щяхме да можем директно да разменяме съобщения, писма и т.н. помежду си, без да ги изпращаме по пощата. На нас самите това все още ни звучи като във фантастичен филм и се намира в кръга на бляновете и мечтите, но в действителност то съществува и вероятно е много популярно сред по-напредничавите индивиди. Голяма техника, голям напредък; и всичкото това било постигнато без нито един ден “народна власт” – абе не ми ги разправяйте вие на мене тия! Че как са успели тези хора да го създадат, отгоре на това без братската и безкористна помощ на великият Съветски съюз!?! – ‘бахти народа, момче, са тези австралийци, пък уж прости били!...
12.10.1995 – Вчера, от работата където ще кандидатства, Женя получи един ферман с изисквания и точки, на които тя трябва да отговори писмено. Започнала е да развива въпроси, като преди изпит по “Научен Комунизъм” (само не знам защо го изписах с главни букви, като имам предвид дълбокият си “респект” и пословична “почит” към този учебен предмет). Та, голямо писане ще падне, но тя трябва да докаже себе си, че един път е най-добрата от всички останали хомо сапиенси и втори - че е единствена на планетата Земя, най-подходяща за тази служба! Само при тези почти неудовлетворими условия ще я вземат на работа и за това сега Женя пише в къщи в продължение на втори ден подред вече. После този текст трябва да се провери и изглади, да се напечата на компютър и заедно с резюмето и писмото-молба, да се засили към адреса на работодателите в определения до следващият петък краен срок. Това всъщност е един полувисш технически институт и службата е изключително сладка и хубава.
Междувременно снощи ни плисна и друга “вълна”, която този път направо ни изхвърли извън борда (разбирай апартамента). Жилището, в което сега живеем, най-после се е продало за $100,000 и новият му собственик има намерение да си живее в него. За целта ние трябва да го опразним до края на този месец, но единственото хубаво нещо в цялата тая каша е, че агенцията, чрез която сме наематели, ни подсигурява друг апартамент, същият като нашия, за същия наем, на същата улица, в същия квартал, само че в друг блок - на 50 м от сегашното ни място. Освен това те ще поемат финансовите сътресения (ако се създадат такива) по самото ни преместване на новото място. Пак ще имаме басейн, тенис корт, двор, парк и т.н. Блоковете са няколко, разположени един до друг в една голяма площ и ние само ще сменим номера на апартамента и на улицата. Вместо 13/36 Swan Street, вече ще живеем на 15/48 Swan Street. Всичко останало ще се запази. Ние до това време ще сме се обадили по телефона и ще ви известим своевременно за внезапната промяна. Още не е 100% сигурно какво и дали точно така ще стане, защото не сме ходили да огледаме новото жилище. Щяхме да ходим уж довечера да видим апартамента, но хората дето живеят там са заети, та се отложи за следващите дни. След огледа ще пишем допълнително…
Довечера двамата с Неничко ще ходим да изпратим писмото до Либия за Снежа и Денчо. След това ще му купувам сандали за лятото и маратонки за училище. После се прибираме в къщи; до това време Женя трябва да си е написала определеното за деня, защото тя няма да идва с нас на пазар. Аз вече съм си направил полагаемите ми се шест извънредни часа за работната седмица и в останалите дни (днес и утре всъщност) ще си тръгвам по-рано. Като си го помисля това местене и ужас ме обзема, пък било то и само на 50 метра, защото за тези почти три години в Австралия доста покъщнина се е събрала. Аз в голямото ни преместване от Аделаида за Бризбън не съм участвал, защото бях вече тук, а само Женя е опаковала и пакетирала боклуците, но този път отърване няма да има – ще се наложи и моята намеса. Притеснява ме само пералнята, хладилника и секциите, мебелите (всъщност това е и всичкото де - по-заможните имат повечко инвентар, но на нас и това ни е много...). Но ще повикам “бригадирите” някоя събота или неделя да помагат – всеки като грабне по някоя дъска или кутия и ще се справим.
Всеки момент вече очакваме писмо от вас. Сега е усилно селскостопанско време - сигурно има много работа на лозето и едва ли се намира време и за писма. Ние се молим само да сте живи и здрави - всичко друго ще се оправи полека-лека. Вие за нас не се притеснявайте, защото общо взето сме си добре, а се надявам и да не ставаме по-зле от това дередже, на което сме в момента. Все пак, от тук нагоре има да се изкачваме, но надолу в дупката няма да слизаме. Мислете повечето за вас и не се преуморявайте много...
Все забравям да питам: преди време бях изпратил една специална червена паста за лъскане на колата. Татко използва ли я или не му се занимава с тези козметики? Аз нашата само веднъж съм я търкал, но скоро пак ще трябва профилактика на боята. Може би преди да тръгнем за Сидней ще се занимаем с това. Тук няма време за глезотии, чистене и лъскане. Като ми се измърси колата отвън, минавам я на четките за $4 (и то само ако е нетърпимо кална, например малко преди катаджиите да я спрат от движение) - не се занимавам повече с миене и разтягане на маркучи, кофи и гъби. Почти на всяка бензиностанция има такива ролки, които измиват калта от колата достатъчно добре. Човек трябва само да намери нужното време, за да отиде до там. Сега задните ми гуми са за смяна, но това и тази седмица няма да стане. Сигурно от другото плащане ще е - като се оправим напълно, финансово имам предвид (да не вярваш)...
Настоящото писмо може би ще изпратим след телефонният ни разговор, който е заплануван за другата седмица. То не е много голямо този път, но това е всичката ми информация на този етап. А каквото и да случи от тук нататък, вие ще го научите от писмата ни. Твърде възможно е да се получи някакво загубване или разминаване на някое ваше писмо, поради предстоящата смяна на адреса ни, но ние ще помолим новите собственици да събират пощата и да ни се обадят по телефона, ако междувременно се получи нещо на старата адресна регистрация. Това ще го уредим без никакъв проблем. Те са много симпатични хора, като всички останали тук, между другото...
